wonderful Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 (edited) Не е така, Сев. Омразата ми помогна да преживея болката. В случая самият човек нямаше как да ме нарани повече, беше направил предостатъчно. Може би във всеки конкретен случай омразата си има своите причини, които са различни. Както различни са и хората, които я изпитват. За себе си предпочитам да оставя всичко това в миналото. И без това са минали няколко години от тогава. Редактирано Март 31, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сев Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 wonderful, всеки си има своята истина. Според мен ти не си права като отхвърляш елемента на страх и просто не си преживяла пълноценно чувствата си. Замисли се защо реално го мразиш? Както казах всеки има право на собствено мнение. Реших да споделя мнението си, за да е евентуално в помощ на някой, който преминава през подобни чувства. Добре е дадена ситуация да се разглежда от различни ъгли, а не да се отхвърля всяко обяснение, което за момента изглежда не директно свързано. В крайна сметка, не се знае зад някой емоции какво наистина се крие. Силните емоции особено често замъгляват и изкривяват истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Сев, аз вече не го мразя. След това винаги сме разговаряли приятелски. Но стига вече за мен. В този форум се изповядах, разказах си историите, споделях. А иначе животът в определени периоди е като сапунен сериал. Разкажете нещо и вие, за да сменим филма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Опианението от омразата е също толкова сладко, както и то любовта, но когато и се наситим вече не ни е така сладко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Значи сте там някъде. Когато ви писах, че имам нужда от помощ и съм болна от любов, никой не помръдна. А сега изведнъж с готови рецепти за спасение. Кой мрази повече? Предлагам да поговорите и за фалшивата скромност и за съвършеното лицемерие. Болката крещи ужасяващо и няма нищо красиво в нея. И ако си мислите, че Онзи горе е до вас, защото повтаряте Словото Mу!!! Словото се ражда всяка проклета секунда в болните ни сърца. И сте така красивички и окастрени, защото сте крещели по-силно от мен. С любов и разбиране. Angoisse Чудя се какво ли се е случило с Angoisse. Дали сега се казва Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Значи сте там някъде. Когато ви писах, че имам нужда от помощ и съм болна от любов, никой не помръдна. А сега изведнъж с готови рецепти за спасение. Кой мрази повече? Предлагам да поговорите и за фалшивата скромност и за съвършеното лицемерие. Болката крещи ужасяващо и няма нищо красиво в нея. И ако си мислите, че Онзи горе е до вас, защото повтаряте Словото Mу!!! Словото се ражда всяка проклета секунда в болните ни сърца. И сте така красивичики и окастрени, защото сте крещели по-силно от мен. С любов и разбиране. Angoisse Тези дни чух нещо подобно и се сетих за темата. Много е хубаво, че тази тема съществува и тези думи. Нищо, че никой не пише в нея... Освен мен. От поредицата забравени теми. Припомням си тези думи и наистина се чудя дали това е омраза или болка от любовта. Не знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 (edited) Изведнъж ми хрумна идеята да я разфасовам тази думичка да видим какво ще се получи: ОМ+РА+ЗА- ТАО прибавих едно "о" и стана превръщане на енертиите поне за себе си така мисля Поздрави! Редактирано Май 11, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 ... с готови рецепти за спасение. Кой мрази повече? Предлагам да поговорите и за фалшивата скромност и за съвършеното лицемерие. Болката крещи ужасяващо и няма нищо красиво в нея. И ако си мислите, че Онзи горе е до вас, защото повтаряте Словото Mу!!! Словото се ражда всяка проклета секунда в болните ни сърца. И сте така красивичики и окастрени, защото сте крещели по-силно от мен. С любов и разбиране. Angoisse Нито е омраза, нито е болка. Самата истина е. А тя няма качествата, които й се приписват от хората - нито е красива, нито е грозна. Само е гола. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Омразата е като мътната вода, която първо изтича след като е била спирана водата в твоя дом! Какво да направим? Ами оставете я просто да изтече, за да остане бистрата, чистата вода. С други думи - омразата наистина е заболяване и то изключително опасно, разрушително - заболяване, което трябва да се лекува, от което трябва да се освободим като от нещо, което не принадлежи на нашето истинско естество. Как става това? - Чрез процес на медитация, при който оставяш мислите си да изтекат и навлизаш все по - навътре и навътре в себе си, ставаш все по тих и омиротворен и рано или късно достигаш до Същността, познаваш истинската си Природа. Там няма и помен от омраза и недоброжелателност. Липсва всякаква агресия. Погрешно е да се мисли, че Любовта може да породи омраза, че омраза е сянка на Любовта. Няма мост между Любовта и омразата и не може да има, защото Любовта е огънят на безстрастието, а омразата произтича от нашето страстно естество. Но истината е, че ако в сърцето ти живее омраза, ти не познаваш Любовта, не познаваш Центъра, не познаваш Същността, а си все още повърхностен и живееш в периферията на своето същество. Омразата е липса на зрялост. Тя е като неузрял плод - киселее или нагарча. Лошото е, че с нея отравяме света, в който живеем, и рушим не само другите, но и самите себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Я, каква тема имало тук. И какви защитници на омразата. Браво . Дерзайте. Тя омразата чака само такива като вас, за да покълне. Омразата не е противоложност на Любовта, не е страх, не е невежество. Нищо подобно. Омразата съществува, когато у нас не е останало нищо друго, когато сме загубили светлината си, вярата си....най-вече вярата в себе си Аз не знам какво е да мразиш. Не мога да мразя. Мога да се ядосам, да се развикам, да се разплача, не мога да мразя. Човекът, който ме е наранил, аз просто игнорирам, отнасям се с безразличие. Някой по-напред беше казал в темата, че го умножавал по Нула. Точно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Омразата е само неканализирана любов. И всички останали чувства - също. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zorito30 Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Омраза?! Аз явно съм щастливка, защото това чувство ми е непознато....дължа го не на върховни усилия или молитви, а на собствената ми природа.. Не мога да се заричам, че не е възможно да се сблъскам с това изживяване, но слава Богу все още не! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Омразата си е съвсем канализирана Любов, само дето посоката е противоположна. Енергията обаче наистина е същата (със силно занижени вибрации разбира се). И аз не мога да си спомня някога да съм мразил. Може да съм изпитвал недоволство от някой или от нещо, но това не е омраза, а просто неоправдаване на очаквания. Все пак множество и регулярно възникващи такива недоволства по отношение на едно и също нещо могат да доведат до зараждане на омраза към него. Омраза може да възникне и от единични събития ако те ни въздействат достатъчно интензивно. При всички случаи се създава енергиен поток насочен с деструктивна цел срещу някой/нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Може би тази част от вас,които никога не са изпитали чувството омраза са наистина късметлии,но аз за себе си мога да кажа, че сега след като преминах и през огъня на омразата(а той повярвайте ми е адски)явно е имало какво да науча от него,се чувствам много по цяла.Успях да го надвия.Никога не съм предполагала,че това чувство може да ме завладее,да бъде по-силно от мен,да ме влудява,да си правя един вид автомагия.Но живота ни поставя в какви ли не ситуации,няма как да сме сигурни на 100% в себе си ,в чувствата си. По дяволите,та аз наистина съм много по-силна от това чувство и най вероятно никога нямаше да го разбера след като не го преживях . Понякога се чудя дали не се заблуждавам ,че съм се оттърсила от това лепкаво като катран чувство,дали не си въобразявам,че мога да дам прошка от сърце и да освободя човека.(между другото случвало ми се е само веднъж)Тогава в отговор на тия съмнения идват сънищата,толкова еднозначни и даващи ми спокойствие и увереност в себе си. Чувствата не се плануват,те са напълно човешки, грабват те във своя водовъртеж и те помитат ,ако не се съвземеж.Омразата не прави изключение от тях. Кой бе планувал едно влюбване например? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zorito30 Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 nina7705 - просто не знам как да отговоря ... имала съм доста поводи в малкия ми но бурен живот да изпитвам омраза - но не съм. Просто гнева, самосъжалението и болката отминаха и се настани безразличие или покой най-вече второто. Зрялостта не винаги е продукт от опита. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Кой би планувал едно влюбване например? Аз мисля, че така се случва и с омразата. Хората не трябва да потискат нито едното, нито другото - и двете водят до интоксикиране. Да се оттървеш от нещо (от някакво чувство), означава да го преживееш пълноценно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 (edited) Хората не трябва да потискат нито едното, нито другото - и двете водят до интоксикиране. Да се оттървеш от нещо (от някакво чувство), означава да го преживееш пълноценно. Какво да подтискам като го няма. Явно не можеш да разбереш, че има хора, които наистина могат да се ядосат, да бъдат неудовлетворени от някой, но не го намразват. И ще ти обясня защо, поне с мене какво се получава. Просто аз не вниквам прекалено много в нещата, които ми се случват. Не си ги слагам чак толкова на сърцето. Някой нещо казал за мене, ама то не било вярно, някой ме наклеветил.............голяма работа, става ми забавно повече. Разбираш ли, омраза няма откъде да дойде. Или гаджето ми направило това и онова., т.е нещо, за което някой друг би го намразил. Еми да направи. Щом е постъпил с мене така, значи не е за мене...просто е. Защо да го мразя, след като мога просто да се освободя от него. Или някой роднина примерно, имам с него финансов спор за някакво имущество , и той иска да ме излъже. Нека вземе всичко, на мене ми стига и това, което имам. Редактирано Май 12, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 (edited) Не, не разбирам, а и трябва ли? Едва ли, ако някой ме погледне накриво или не ми върне пари - ще го намразя. Това, най-малкото са нелепици. Ако изобщо става дума за омраза, то аз я възприемам, в един езкистенциален смисъл, бих го нарекла една "онтологична погнуса", която е довела Сартр до думите - L'enfer, c'est les autres! Опитвам се да надскоча грозната проза на битието - това да мразиш някой, щото не е скроен по твоя калъп, но всичко ми прави впечатление, защото нивото на чувствителност, определя и интелигетността. Все пак, темата не е за междусъседската омраза или това да мразиш гълъби, например... Омразата, за която пише angoisse е отвъд този контекст на мразене. Редактирано Май 12, 2008 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Чувствата може да не се планират, но отношението, начина по който човек възприема едно чувство може да се възпита. Тогава лошите чувства които ни навестяват просто няма да ни правят впечатление и ще преминават покрай нас без да ни засягат. Мисля си, че омразата към нещо, почти никога не е любов към неговата противоположност. Когато мразим някой/нещо трябва да си зададем въпроса какво обичаме. Това до голяма степен ще намали нашата омраза (разбира се докато мразиш, никак не е лесно да си зададеш подобен въпрос) и ще допринесе за последваща трансформация. За омраза по принцип, без обект към който да е насочена, не мисля, че може да се говори. Ако ставаше въпрос за Любов (и то с главно "Л") - да. Омразата е противоположност само на конкретната любов, насочена към определен обект. Омраза с главно "О" не съществува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 (edited) Все пак, темата не е за междусъседската омраза или това да мразиш гълъби, например... Омразата, за която пише angoisse е отвъд този контекст на мразене. Четох началото на темата. Авторката просто е попаднал в ситуация, в която е срещнала дългоочаквана любов. И е намразила мъжа си, защото той се разминавал с първоначалните и представи и илюзии. Или си го е мразила, и тази нова любов е дала нова сила омразата и да ексалира....Това е тъпо, за мене, да се постъпва така. Не виждам какво надличностно има в нейната история,. Една човешка история. Не знам причините за нейната омраза към мъжа и, но каквито и да са...вероятно са безпочвени, по-точно те съществуват само в нейното съзнание.....и задълбавайки се в тях, тя е започнала да ги вижда в още по-черни краски. Както става с всеки един проблем, в който се задълбочим. Станимир беше дал един цитат, сега не ми се търси, за онзи, който мислел, че носи най-големия кръст, и като го въвели в една стая с много кръстове да си избере друг, той избрал най-малкия. Тогава Бог му казал, че това е кръста, който е носил и досега. МНого поучително. Просто човек има способност да преекспоннира проблемите си, а те в действителност не са толкова зловещи. Ако angoisse беше погледнала обаче първо към себе си, вероятно нямаше чак толкова много да мрази. Редактирано Май 12, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Станимир Омразата е противоположност само на конкретната любов, насочена към определен обект. Омраза с главно "О" не съществува. По-скоро няма неконкретна любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Разбира се, че няма неконкретна любов - тя винаги е към някого/нещо.Омразата също е конкретизирано чувство на погнуса и отвращение, но и на катарзис.Защото надживее ли се, се постига освобождаване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Любовта може да бъде отношение – тогава тя се нуждае от конкретен обект – ти обичаш някого или нещо. Но Любовта може да бъде и състояние – тогава не е необходимо да има обект, защото ти просто си изпълнен с Любов, самото ти естество е Любов…От теб струи Любов, както благоуханието на цветето – то произтича от самото му естество и не е предназначено конкретно за някого, но който иска, може да се ползва от него. Любовта е изначална. Тя е основа на битието. Докато омразата не е. Тя просто е отклонение от Любовта, деформация на Любовта или загуба на Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 (edited) Бялото съществува, защото го има черното. Иначе няма да можем да го различим. Защото бялото всъщност се оглежда в черното. Редактирано Май 12, 2008 от Olq3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 В крайна сметка има само светлина. Сенките не съществуват сами по себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.