Донка Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 "Не" знам защо, ама почти винаги реагираш като "попарена", като чуеш за болка, вина, грешка, съд, оценка и ги заместваш с по-"меки" думи. Когато за пръв път прочетох "първото споразумение' (Не злоупотребявам със словото - Дон Мигел Руис) филологът в мен подскочи като "попарен". Как така! Това си е богатство на езика и не може да бъде заличавано само защото имало негативно звучене! После, обаче, психологът в мен напомни на филолога доста истини от лингвистиката, психологията и живота, който двамата те бяха преживяли в моето Аз. Експериментаторът в мен реши да опита - дали наистина е възможно да се заместят негативните думи със синоними с "меко" звучене и ще има ли това някакво влияние върху хората, с които живея и работя и се срещам. Резултатът беше потресаващ дори за човек, който не прави предположения, като мен. ... Все още, обаче често чувам, че това, което правя е страх от негативните думи, лицемерие, криене на главата ми в пясъка и т.п. Само децата - учениците ми ме разбират и с радост (без да им обяснявам много-много) се присъединяват към мен. Дори моят третокласник - философ Алберт реагира с "много ясно бе госпожо" и напомни приказката за мечката и лошата дума. А вие използвате ли негативни думи? Смятате ли, че те програмират съзнанието за определено отношение към средата? (Напомням за НЛП) Смятате ли, че могат да се избегнат? Лицемерие и страх ли означава отказът от използването им? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 (edited) Думите са част от ИЛЮЗИЯТА! Да не им вярваме много! Извън нея са чувството и мисълта. Много интересен е подходът и в никакъв случай не е неправилен. Той е така да се каже възпитаващ. За да се изчисти подсъзнанието ни е нужно да чистим постоянно съзнанието си. Затова казват - "Мълчанието е злато, а говоренето е сребро". Добро начало е да се започне от възпитанието на езика, а още по добро е да се премълчи. Сънищата ни са отражение на подсъзнанието и когато те станат чисти, без мърсотия, тогава може да се каже, че и ние сме чисти. Е, друго е като споделям това с вас - колеги по чистотата. А... ти нали не класифицираше думите на добри и лоши и защо виждаш нещо лошо в думите - болка, вина, грешка, съд, оценка? Бягаш от съд и оценка, ама сама ги изпълняваш. Редактирано Октомври 11, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Все още, обаче често чувам, че това, което правя е страх от негативните думи, лицемерие, криене на главата ми в пясъка и т.п. Да не ти пука Донче, и аз с това желание и намерение да съм мека и добронамерена с хората си спечелих завист и злоба от "приятели", защото ме дали за пример. Каква трябва да е жената и как да се отнася с децата... Обвиниха ме, че съм искала да свалям мъжете, и че съм лицемерна... Само децата разбират чистите намерения, но какво да правим с възрастните? Как да отворим техните очи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 "Децата трябва да са много снизходителни към възрастните" А. Екзюпери Може би да бъдем като децата, да сме снизходителни към възрастните и да не ни е грижа какво си мислят за нас. Защото всеки действа според нивото на съзнанието си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Може би да бъдем като децата, да сме снизходителни към възрастните и да не ни е грижа какво си мислят за нас. Защото всеки действа според нивото на съзнанието си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 какво да правим с възрастните? Как да отворим техните очи? Да им говорим и на тях, може би? Не е лесно и трябва много повече съобразителност и усет за подходящия момент, но мога да кажа своя опит - често работи. Да можем да се смаляваме Както казва Апостол Павел, цитирам по памет "когато говоря с вас ставам прост като вас, тогава мога да ви помогна" а не да се държим като някакви светци или белоснежни ангели. Но ако сме слаби, ние се плашим да разговаряме и да слушаме хората и техните проблеми заради опасността да станем нещастни, да ни поискат нещо и т.н. Когато ядрото в човека - сърцето е с Бог, да отидем при хората, да ги слушаме и да разберем техните проблеми и страдания не е никакъв проблем. Като им помагаме реално печелим защото минаваме през много повече уроци - за едно раждане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 (edited) Да можем да се смаляваме Благодаря, Валентин! Но когато дори и тогава ни мислят за Когато забравях собстваната си болка и проблеми, за да помогна, за да не се чувстват зле, точно тогава ме окачествиха като Според мен и това беше изпитание. Когато си давал приятелство, обич и ти отговорят със лошо, да съумееш да запазиш Любовта, да не се озлобиш... Колкото по-нагоре се изкачваме, толкова по- големи са изпитанията... Редактирано Октомври 11, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 За мене никой не написа стих с мойта болка никой не заплака. А аз за вас проливах сълзи и моите мичти за щастието земно бяха. Не съм жената сънища тревожила, аз своите копнежи скрих. Онази сила, в сърцето ми красива обич вложила мечтите ми превръща в стих... '99г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Според мен и това беше изпитание. Когато си давал приятелство, обич и ти отговорят със лошо, да съумееш да запазиш Любовта, да не се озлобиш... Няма смисъл от озлобление. Това е опит. Мисли дали не си се опитала да помогнеш твърде много. Британците имат една поговорка, "overlecturing is worst even than backbiting" (прекаленото четене на лекции е по лошо и от отмъщението)". В какъв момент да се помага? Как? - Много е важно. Трябва голямо разбиране. Самоконтрол. Свободната воля, правото на избор са свещени. Който не работи, няма да се научи. Когато помощтта за другите се превърне в навик, тя става лесно и без никакви проблеми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Няма смисъл от озлобление. Това е опит. Мисли дали не си се опитала да помогнеш твърде много. Британците имат една поговорка, "overlecturing is worst even than backbiting" (прекаленото четене на лекции е по лошо и от отмъщението)". В какъв момент да се помага? Как? - Много е важно. Трябва голямо разбиране. Самоконтрол. Свободната воля, правото на избор са свещени. Който не работи, няма да се научи. Когато помощтта за другите се превърне в навик, тя става лесно и без никакви проблеми. Свободната воля, правото на избор са свещени. и ако човек умее да ги дава може страшно много да спечели понякога Самоконтрола е едно много голямо човешко качество, което уважавам.Човек да може да се контролира и то в момент в който е най-трудно е качество достойно за уважение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 “Когато се наложи да оспориш другия, трябва да използваш много благост и нежност”. Свети Франциск, известен е като “светеца на благостта“ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 11, 2006 Автор Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Благодаря ви приятели за искреността Съвсем не се оплаквам, точно напротив - споделях с вас радостта си от това, че успях да се науча на изкуството на Свети Франциск. Според мен думите никак не са илюзия - те са един (важен) канал за връзка между нашите съзнания. Те са нашето средство да оформим мислите си и едно от средствата да изразим емоциите си. Оказва се, обаче, че не само думите зависят от нашето съзнание, както изглежда на пръв поглед - обратното влияние е също много силно и точно защото е незабележимо. Например: Никак не е все едно дали наричаме един човек "скъперник" или "изключително пестелив". Ще кажете - игра на думи. Но като се замисли човек - не е. Първата дума оценя определено качество на този човек, сравнява го с някакъв критерий (личен) и го класифицира като недостатък, лошо качество. На всичко отгоре думата "лепи етикет" - т.е. ограничава образа на този човек само до субективната преценка на това качество... Ако това оказваше влияние само на човека, когото сме нарекли така, не си струваше да говорим за това тук. Истинското вияние на думата е върху съзнанието на човека, който я използва и мисли с нея! Той не усеща, как понятието, скрито зад думата манипулира начина му на мислене, отношенията му към другите хора и себе си самия, емоциите му... Съзнание, което оперира с такива думи (понятия) неусетно се поддава на критичност към себе си и другите, недоволство, осъждане, гордост и.... всичко друго що "засипва" и приспива Любовта, която носим в себе си. За "изключително пестелив" - сигурно и само се досетихте какво е посланието на този израз за съзнанието, което го използва - то много точно определя както качеството на характера (пестеливост), така и своето лично отношение към него(изключително - по-висока степен от личната ми) , без да заема оценяща и осъждаща позиция. Запазва се позитивността (Любовта) и се оставя пространство за допълнения към характеристиката на човека... няма етикет, само едно от качествата... ти нали не класифицираше думите на добри и лоши и защо виждаш нещо лошо в думите - болка, вина, грешка, съд, оценка? Бягаш от съд и оценка, ама сама ги изпълняваш. Няма "лоши думи" - и трите езика, които ползвам са богати, красиви, добри... зависи как се използват... Дали разбирането на ролята и влиянието на една дума означава че я "оценяме" като лоша? А отказът от използването и дали непременно означава, че сме я "осъдили"? Апропо, във всички езици съществува с векове явлението "табу" и "евфемизъм" - думи, които се избягват, защото в настоящия момент се смятат за "неудобни" - така в английски изчезнало 2л. ед.ч. - ти - говори се само на вие! А в нашия - минали сме през "нужник", "клозет", "тоалетна".... А защо да не приложим същото и към думи като "мразя" (=не ми е приятно), "глупост" (= нещо, което не ми е съвсем ясно/ не виждам смисъла му) и т.п. Защо ли не обявим конкурс за "позитивни заместители" на горчивите думи? Нещо като "Наградата на Свети Франциск"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 (edited) "Наградата на Свети Франциск" Добра идея "скъперник" или "изключително пестелив" "мразя" (=не ми е приятно) "глупост" (= нещо, което не ми е съвсем ясно/ не виждам смисъла му) кои са другите ефемизми които ще дадеш за поправка? не наблюдавам такива май на нашия форум напоследък мисля че няма нужда да е другояче Редактирано Октомври 11, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Думите са за хората, които още не са се научили да разговарят чрез тишината. И мислите и думите насят вибрации и създават. Но вибрациите от "разговора" с чувства, преодоляват прегради и измерения с лекота. И молитвата е основното доказателство, за което ще ви напомня! В какво се състои силата на молитвата, в думите ли? Разни "духовници" могат да произнасят хиляди молитвени речи и с това нищо да не постигнат. Докато "думите" от безмълвие произлизащо от сърцето създават чудеса. Думите са илюзия, защото не оставят ярка следа. Мечката, затова я боли сърцето повече от раната на главата, от секирата, защото е изпратено чувството облечено с думи. И голите чувства и облечените са еднакво опасни. Голите думи са нищо. АУМММ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 "Езикът е извор на недоразумения... Истинските неща се виждат със сърцето" Малкият принц А.Екзюпери Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 (edited) "Езикът е извор на недоразумения... Истинските неща се виждат със сърцето" Малкият принц А.Екзюпери Малкият Принц, "роден" от цветето. (роден - проявен) Цветето - сърдечната чакра (всичките чакри в енергийното тяло наподобяват пъпката на цвете, разцъфнала или не) Малкият Принц - Висшия Аз - Принцът е син на Царя - Царя е Бог. Разтворената сърдечна чакра позволява на Аза да се изяви и Той става видим. ""Той се намираше в областта на астероиди 325, 326, 327, 328, 329 и 330. Тръгна да ги посещава, за да си намери занимание и да ги опознае. На първата живееше един крал. Облечен в пурпур и хермелин, кралят седеше на съвсем обикновен, но величествен престол. - А! Ето един поданик - извика кралят, когато съзря малкия принц. А малкият принц се запита: "Как може да ме познае, щом никога не ме е виждал!" Той не знаеше, че за кралете светът е много опростен. Всички хора са поданици. - Приближи се, да те видя по-добре - каза му кралят, който се почувства много горд, че е крал на някого. Малкият принц се огледа къде да седне, но цялата планета бе заета от великолепната хермелинова мантия. И остана прав, но беше уморен и се прозя. - Да се прозяваш в присъствието на краля противоречи на етикета - каза му монархът. - Забранявам ти. - Не мога да се спра - отговори съвсем смутен малкият принц. - Идвам след дълго пътуване и не съм спал... - Тогава - рече кралят - ти заповядвам да се прозяваш. От години не съм виждал някой да се прозява. За мен прозевките са интересни. Хайде! Прозей се пак. Това е заповед. - Притеснявам се... Не мога вече... - отвърна малкият принц целият зачервен. - Хм! Хм! - каза кралят. - Тогава ти заповядвам ту да се прозяваш, ту да... Той заговори неясно, изглеждаше обиден. Защото кралят държеше извънредно много неговия авторитет да бъде уважаван. Не понасяше неподчинение. Беше абсолютен монарх. Но тъй като беше много добър, даваше разумни заповеди. "Ако заповядам - казваше обикновено, - ако заповядам на един генерал да се превърне в морска птица и той не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз." - Мога ли да седна? - попита плахо малкият принц. - Заповядвам ти да седнеш - отговори му кралят и величествено придърпа края на хермелиновата си мантия. Но малкият принц се чудеше. Планетата беше съвсем мъничка. Над какво можеше да властва кралят? - Ваше величество - каза му той, - моля да ме извините, че ви питам... - Заповядвам ти да ме попиташ - побърза да отвърне кралят. - Ваше величество... над какво властвате? - Над всичко - отговори съвсем простичко кралят. - Над всичко ли? Със скромно движение кралят посочи своята планета, другите планети и звездите. - Над всичко това ли? - рече малкият принц. -Над всичко това - отвърна кралят. Защото беше не само абсолютен, но и всемирен монарх. - И звездите подчиняват ли ви се? - Разбира се - каза кралят. - Веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение. Подобно могъщество смая малкия принц. Ако разполагаше с него, би могъл да присъства не на четирийсет и четири, а на седемдесет и два или на сто, дори на двеста слънчеви залеза в един и същи ден, без нито веднъж да помести стола си! И тъй като споменът за неговата изоставена планета малко го натъжи, той се осмели да помоли кралят за едно благоволение: - Иска ми се да видя един слънчев залез... Направете ми това удоволствие... Заповядайте на слънцето да излезе... - Ако заповядам на един генерал да хвърчи като пеперуда от цвете на цвете или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълни получената заповед, кой от двамата ще бъде виновен, той или аз? - Вие - каза твърдо малкият принц. - Точно така. От всекиго трябва да се изисква - продължи кралят - това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни. - Е, ами моят залез? - напомни му малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не го забравяше. - Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление ще почакам, докато условията станат благоприятни. - А кога ще бъде това? - осведоми се малкият принц. - Хм! Хм! - отговори му кралят, като преди това погледна дебелия си календар. - Хм! Хм!... Ще бъде към... към... ще бъде довчера към седем часа и четирийсет минути! И ще видиш как добре ми се подчиняват. Малкият принц се прозя. Съжаляваше за изпуснатия залез. Освен това вече малко се отегчаваше: - Няма какво повече да правя тук - каза той на краля. - Ще си замина. - Не заминавай- отвърна кралят, който беше много горд, че има един поданик. - Не заминавай, назначавам те министър! - Министър на какво? - На... на правосъдието! - Но тук няма кого да съдим! - Не се знае - каза му кралят. - Още не съм обиколил кралството си. Много стар съм, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пеша. - О- каза малкият принц, който се бе навел, за да хвърли поглед към отвъдната страна на планетата, - вече видях. Там също няма никой... - Тогава ще съдиш сам себе си - отговори му кралят. - Това е най-трудно. Много по-трудно е да съдиш себе си, отколкото другите. Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец. - Аз - отвърна малкият принц - мога да съдя себе си където и да съм. Не е необходимо да живея тук. - Хм, хм! - рече кралят. - Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш този стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го пазим, ти всеки път ще го помилваш. Един-единствен ни е. - Аз - отговори малкият принц - не обичам да осъждам на смърт и си отивам. - Не - каза кралят. Но малкият принц вече бе готов и не искаше да огорчава повече стария владетел: - Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл да ми заповяда например да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни... И тъй като кралят не му отговори, малкият принц първо се поколеба, след това въздъхна и тръгна. - Назначавам те за мой посланик - бързо викна подире му кралят. Имаше много властен вид. "Възрастните са доста странни", каза си малкият принц, докато пътуваше."" Малкият принц Антоан Сент Екзюпери С пожелания за слънчев ден на всички вас, Принцове и Принцеси! АУМММ Редактирано Октомври 12, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Синева, страхотна интерпретация на символиката в тази малка книжка. "Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!" Такива са. Не бива да им се сърдим. Източник : http://www.odaha.com/littleprince.php?f=MalkijaPrinc Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Представете си що за същество е човека- прилича на дърво, чиито корени са ориентирани към небето, стеблото и листата се простират между небето и земята, а короната с цвят и плод- под земята. Светлината е основното хранително вещество, и то навлиза през корените ни, които са в небесата, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 (edited) Да, това е раздаващия човек, истинският човек, този човек, който живее дарявайки всичките плодове от своя труд. Саможертвата на която ни учат Учителите е не да жертваш тялото, си инструмента си, а чрез този инструмент да съществуваш, за да раздаваш от себе си и себе си. И с това да станеш Богоподобен Човек. Така както Бог се е раздал на Всичкото, за да може То да съществува. Силата на Бог е в Неговата проява, идваща от Любовта Му. Това е може би - висша форма на забавление във Вечността. Поздрави! Редактирано Октомври 12, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 12, 2006 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Нали думите бяха илюзия? Защо и как тогава се наслаждавате на езика на Екзюпери? И на майстора, превел неговите странно-точни и мъдри кратки изречения на нашия език? Дали ако те не владееха изкуството да избират думите така, че да стигнат до съзнанието и сърцата ви, сега щяхме да им се радваме? (когато превеждам, понякога с часове "въртя" едно малко изречение, докато намери себе си в другия език) Мисля, че в човешките съзнания е вкарана "програма", която да ни убеди, че "думите нямат значение!", та да не се вслушваме внимателно в тях, да не си ги подбираме с любов, да я "караме както ни дойде". Така няма да усетим как думата командва съзнанието ни, определя отношенията ни, емоциите ни, възприятията и представите ни. Май звуча смешно - но ние, хората на езика и психолингвистиката и НЛП (невролингвистичното програмиране) много добре знаем каква е силата на словото - тя може да окрили, освети и стопли, но може и да удари, дори да разруши и убие, може да подчинява без да се усети подчиняващия се.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Точно когато се научим да се разбираме и да се изразяваме без думи и да разбираме Всичкото - без думи, просто така естествено и отвътре, точно тогава ще осъзнаем думите – като ниво. До тогава е нужно обличане на чувствата и мислите в думи и в дела. Достатъчно е видиш в очите и в погледа на Светец , за да разбереш, какво иска да ти каже. А такива като Христос са умеели да "разговарят" със "знайни" и "незнайни" методи. Методи принадлежащи на всички нива. Логично е да слезеш до нивото на мравката, за да може тя да те забележи и пак не се знае дали ще разбере това, което е видяла. За всекиго по нещо. Никой не остава беден и всеки заработва печалбата си. В пътя към Бог липсва застой, независимо кой се взима за пример. Всеки напредва според желанието си, което произлиза от Истинската Любов към Отца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Според мен думите никак не са илюзия - те са един (важен) канал за връзка между нашите съзнания. Те са нашето средство да оформим мислите си и едно от средствата да изразим емоциите си.Да, това са думите, а Словото е невидимата нишка, която им придава заряд. Точно когато се научим да се разбираме и да се изразяваме без думи и да разбираме Всичкото - без думи, просто така естествено и отвътре, точно тогава ще осъзнаем думите – като ниво. До тогава е нужно обличане на чувствата и мислите в думи и в дела. Достатъчно е видиш в очите и в погледа на Светец , за да разбереш, какво иска да ти каже. А такива като Христос са умеели да "разговарят" със "знайни" и "незнайни" методи. Методи принадлежащи на всички нива Когато не просто чуваме думите, а ги долавяме със ума и сърцето, между нас е Словото... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Сългасен съм със xameleona. Ето няколко мисли от Учителя за думите и словото: "Човек няма право да говори каквото и да е, понеже като изкаже една дума, създава вече нещо. Когото и да срещнете, кажете му една добра дума (може и мислено), даже и ако не познавате човека. Може и да не му помогнете за момента, но вие ще помогнете на Божествения план. Постиженията на човека зависят от изкуството му да владее своя език. Има известни думи, които произвеждат студени вълни, има други думи, които произвеждат топлина в човека, а други – светлина. Има думи, които произвеждат в нас тъмнина. Знаете много добре, че понякога една само буква да не я турите на мястото, може да ви сполети голямо нещастие. Всяко произнесено слово съществува в пространството. Словото привидно е изчезнало. Всички хубави, знаменити речи, притчи, слова, могат да се възстановят. Словото в магичен смисъл е най-високата от всички магични сили. Ще дойде ден, когато само чрез силата на Словото ще се извършват неща, които граничат с чудеса. Ако разумното Слово не проникне в човека, ако не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото." източник: Енциклопедичен речник, изд. Астрала 2002г, стр 171-178 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 (edited) простете, приятели, спонтанно ще напомня, че си имаме действаща тема за Думите, защо да се раздвояваме как да работим със словото / словата / думите/ словесата ли е въпросът всъщност препоръчвам "Начини за употреба на словото" за езиковата култура + "Кажи го...правилно" на Лилиан Глас + всичко на Йордан Ведър за риториката. Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Октомври 12, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Иво, Точно така е всичко. Благодаря много за тези чудесни истини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.