Jump to content
Порталът към съзнателен живот

тревожност


Recommended Posts

Здравейте!
Първо искам да ви поздравя, че сте създали този портал. Ще се опитам накратко да разкажа за проблема си, много ще се радвам, ако някой се отзове!

Аз съм на 22 години от 6 месеца живея в пълен страх и тревожност, понякога  съм много объркана, не знам какво да правя. Студентка съм 3 курс. Проблемът ми започна март месец, когато се сдърпахме със момичето с което живеех. Беше ми много добра приятелка, може би и много си я обичах, като сестричка, много беше изстрадала и тя, разбира се както всеки един човек и тя си имаше своите недостатъци, но аз вече бях разбрала, че не всичко и всички могат да ни се харесат. Приемах нещата такива каквито са. Много пъти ме е засягала, но аз не и се сърдех, нито веднъж колкото и да се дразня и да ми е обидно не съм и казвала лоша дума, защото ме беше жал за нея. Всеки път си премълчавах. Често се случваше  да готвя аз, а тя все да излиза и когато се прибере винаги нещо не и харесваше на яденето, но аз нито веднъж не съм я нагрубявала. Господ ми е свидетел.Също така тя много страдаше, понеже семейството и не било сплотено, загубила много близък за нея човек, самата тя си беше и много чувствителна, почти всяка вечер плачеше и все ми викаше: "Аз съм родена за да бъда нещастна". До колкото мога съм и вдъхвала кураж, показвала съм и хубавите страни от живота...

Февруари месец лежах в болница 1 седмица, тя не ми се обади нито веднъж, писахме си и обеща да дойде да ме види, същия ден я чаках цял ден, но уви тя не дойде вечерта ми писа, че не е дошла понеже е излизала на кафе. Аз много се обидих, плаках, но пак не и се разсърдих. След 2 седмици бях на контролен преглед, когато се прибрах, тя спеше и аз си полегнах. После по едно време тя стана отиде до кухнята и като се върна беше ядосана.Попитах я какво е станало и тя се била ядосала, защото аз не съм сготвила. Аз много се притесних, опитах се да намеря решение на проблема и сготвихме заедно, Но моето търпение вече се бе изчерпило, някак си вече не я чувствах близка, беше ме страх от нея, все още ме е страх.Изпаднах в депресия, сънувах кошмари, не исках да живея с нея, постоянно плачех, бях много много притеснена, не се хранех и така до края на март, когато потърсих помощ от психотерапевт. Назначи ми да пия грандаксин и золофт. Успокоиха ми плача за 2 дена, но аз продължавах да се прибирам със страх в квартирата, не можех да се концентрирам върху нищо, постоянна мислех за казаното от нея, че съм била егоистка, използвачка, не ми е пукало за нея, а това не е вярно. Аз избухнах в плач отново при което пак потърсих психотерапевта, изписа ми ксанакс по 1/2 х 2 пъти на ден + золофт по 1/2 х 2 пъти. Ходех и веднъж седмично на психотерапия.Нищо не ме успокояваше.Всеки ден се прибирах плачейки, понякога даже не издържах в квартирата, хващах си влака и се прибирах при нашите, даже само за по едно спане, там се чувствах на сигурно, но страха в мен не заспиваше и не ме оставяше на мира, на ден плачех  по 24 часа, не се хранех, не можех да спя, исках да се разкъсам цялата, да викам и да крещя... Нищо не свърши до тук, не се мина много време, това момиче отново ме нападна, че и е било писнало от мен. писнало и е да и цивря на главата и да не правя нищо, започна да се възползва от всяка една минута, за да ме унижава, започна да не нагрубява и пред хората и да ми крещи, но аз глупачката все си премълчавах, опитвах се да говоря с нея като хората, дори паднах до толкова, че я молех да не се отнася с мен така и да прояви разбиране, но НЕ, тя не се отказа, да ме мачка. Аз не издържах, бяха останали 2 месеца до края на учебната година и се махнат от там и пак аз бях виновна, още същия ден тя дойде на вратата ми и ме нападна отново с думите : " Ето, ти ме остави, не си никакава приятелка, ти си пълна егоистка, използвачка, постъпи ужасно с мен и ме заряза, ти мислиш само за себе си.... и т.нат." Исках да умра, не издържах, увеличих дозата си на ксанакса, но се чувствах, като дрогирана, в самоя смисъл на думата се влачех по земята сама, плачех, крещях, но болката в мен не отшумяваше.Психо терапевта ми спря золофта, изписа ми анафранил от 10 мл за 1 седмица после от 25 мл по 2 пъти на ден.Но същата работа, вече си мислех, че никога няма да се оправя. Потърсих психиатър,вдигнаха ми дозата на анафранила по 4 пъти на ден и ми смениха ксанакса с клонарекс по 1/4 х 2 и при нужда 3 пъти на ден, като че ли бях по спокойна, започнах малко по малко да се храня, от време на време си поплаквах, не забравях за случилото се, все още не мога да забравя, все още живя в страх, макар че от 3 месеца съм си вкъщи отново си поплаквам всеки ден, сравнително по-спокойна съм, започнах да си спя нормално, храня се, но страха ми все още ме преследва, страх ме е сега след 2 месеца, като започне универистета с кой ще живея, нямам доверие на никой, мисля си, че ще ми се случи същото. Мисля си, че всеки ме мрази, че досаждам на всеки, че никой не ме понася, душата ме боли, защо не мога да бъда лоша и винаги се опитвам да бъда толерантна към всеки? Сега от месец не пия нищо, защото аз сама трябва да се справя с проблема. Опитвам се да чета книги, да гледам ТВ, да слушам музика, но нищо не ме грабва.  Постоянно ми се вие свят, лошо ми е, стомаха ми е свит на топка, отпаднало ми е , няма  сили за нищо, като пребита съм. Нашите ме съветват да отида отново на психиатър и да потърся и психолог, за да  общувам с него, понеже не си споделям с никой, защото си мисля, че ще отекча хората с моите истории и проблеми. Моята болка не ме прави сляпа за болката на другите, всеки си има нещо на главата и не искам да занимавам никой. Кажете какво да правя ? Страх ме е какво ще се случи с мен и до кога ще живея с това чувство?

Не знам дали има нещо общо, но преди когато бях  около 10 - 12 годишна, отново съм се чувствала така, тогава ме беше страх, че татко ще се прибере пиян и ще се скарат с майка ми... 

Благодаря за търпението с което прочетохте писмото ми !
Поздрави!
Сабина Язид

 

Редактирано от loveuu_m
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти и аз за хубавото писмо. В цялото писмо прозира една дебела "червена нишка" от автоагресивна вина, от мазохистично себераняване, самопотискане, "гълтане"... В края на писмото си сама насочваш накратко за причините. Разбира се, те могат ясно да се видят в разговор с психотерапевт - с добър такъв обаче, който би ползвал това "защо" не да те дрогира абсолютно безсмислено с химия, а който знае как да ти помогне. Досега не си случила на такъв, а казусът ти е пределно ясен, прозрачен и когато си водена от проницателен и ефективен психотерапевт, лесен за разрешаване. Типичен пример си за тревожно депресиране на психогенна основа, изцяло в следствие на невротично характерово пречупване и реакция на безобидна иначе, но от теб, през пси филтрите ти, катастрофизирана ситуация. Може много да се пише, но то ще е полезно предимно за млади колеги - психотерапевти. А това, което на теб истински ще ти помогне, е да се обърнеш към силен в работата си психотерапевт. 

Линк към коментар
Share on other sites

Много Ви благодаря за отзива ! Аз също има огромно желание състоянието ми да се подобри и да случа на добър психотерапевт, който няма да ме дрогира напразно, но не познавам такъв. Бихте ли ми препоръчали такъв в гр. Пловдив ? 

Също така обмислям да се запиша на танци или да поча фитнес. Смятате ли, че би било от полза за подобряване на състоянието ми ?

Линк към коментар
Share on other sites

В Пловдив насочвам към Мариета Игаренска. Да, спортът и/или танците ще са много полезни!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодарско !! :) 

Не искам да ставам нахална, но искам за още нещо да се обърна към Вас. Напоследък се самонаблюдава  доста, забелязвам, че понякога не намирам какво да си кажа с хора с които съм се разбирала чудесно. Също така често пъти някак си все едно се изтъквам. Например в един от разговорите си с колежка тя ми казва, че обича да чете книги и аз например вместо да попитам какво чете, веднага я прекъсвам и казвам, че не обичам да чета.. или някой ако каже "Много ми е жега" аз веднага изтъквам, че и на мен и се дразня от самата себе си, защото тук мога да кажа примерно "Да, жега е и цяла седмица го дават да е топло" или " Времето е супер за басейнче" и т.н

Изобщо не съм "тежка" по харакрер.

Как бихте го обяснили ?

Линк към коментар
Share on other sites

Леко/ ниско ти е самочувствието, в следствие на автоагресия в характера ти. Тя пък се е породила през годините на порастването ти. Това се проследява от психотерапевта ти. Сега реагираш по-семпло и сковано в разговор, тъй като си наранена, струва ти се, че общуването ще те засегне, подобно на това със съквартирантката ти. Тоест, пренасяш нараняването си от нея в други ситуации и разговори. като цяло обаче, това е връхче на айсберг. Самият айсберг е самопотискащият мазохизъм в характера ти, който те кара да бъдеш твърде услужлива, да се нагаждаш, за да бъдеш приета, да си прекалено "добра", да се самопоставяш несъзнавано на втор омясто, а другия автоматично да виждаш по-горе от теб... Върху това се работи, а резултатите са развиването на здраво себеуважение, през което живееш живота си силно и щастливо! 

Линк към коментар
Share on other sites

Значи за кавга с приятелка - на ксанакс и золофт... Недай си боже човек със сериозни проблеми да им попадне...

Всичко което трябва да прочетеш и приемеш е, че всеки сам избира какъв да е в този живот. Както ти избираш собственото си поведение, така и приятелката ти избира нейното. Типичният проблем, е че човек не може да приеме чуждото поведение, затова и се чувства като скачен съд за някой друг, без да осъзнава. От там и не осъзнава, че може да определи единствено собственото си поведение, и в това трябва да се фокусира, не в другия. След това започва и приемането като жертва, което може да доведе и до появата на нейният антипод - т.е. насилник... А нещата са толкова безумно прости... поне логически, сложно е единствено практикуването им... В крайна сметка както казваш, става дума за накърнено его и доверие. Как можеш да знаеш, че следващият няма да постъпи по същия начин - не можеш, това е негов избор. И ето защо човек не иска да приеме този прост факт - че другите сами правят изборите си и можем единствено да ги приемем... 

Иначе, ако щеш, дори най-висшиата проява на приятелство е когато нещата станат дисфункционални, да си кажете поне временно чао, с което показваш че приемаш изобрът на другия, независимо дали го смяташ за добър или лош, но от теб зависи дали искаш или не да участваш в него. Тия приказки за самораздаване, самопотискане са митове - всичко е до его и до неприемането на нещата за които пиша, защото те накърняват собственото ти его и достойнство. Ще живееш с тоя проблем, докато не преглътнеш това накърнено достойнство, голяма вина за което имаш и ти, защото изглежда си търпяла повече от здравословното. Не, търпението към другия не поправя нищо, само го прави по-нагъл както си видяла... Това е да не кажа, направо природен закон...

Редактирано от iti
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Благидаря ти, Ити !

Искам и да споделя, че на 14.08 бях на психолог, от тогва до вчера бях многи добре, весела, жизнена самоуверена, но от вчера отново съм потисната. Снощи от страх отново получих криза (изпадала съм в това състояние  и друг път - изпитвам страх, стомаха ми се свива, става ми студено и започвам да треперя, случва ми се и по време на сън). Премислих всичко което сме си говорили с психолога , но не го проумявам сега, не мога да се насладя на нещата ... Всичко ми е черно-бяла картина...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, loveuu_m,

Предполагам, че това няма да е единствената ти сесия с психолога, затова съм сигурен, че бидейки дисциплинирана, ще постигнеш траен успех.

Съветът ми е, докато работиш с психолога, да не влизаш нито тук във форума, нито да четеш и споделяш където и да е било другаде в нета. Това само ще те обърка, раздвои и отнеме от ценното време, в което би могла да вършиш по-отдадено задачите, които твоят психолог ти дава за "домашно".

Поздрави!

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

Нямам насрочен друг час за консилтация с психолог, той ми каза, че аз ако преценя да си запиша. Можело и само един сеянс да ми е достатъчен. Домашното, което ми е поставено е да си водя записки за дневната ангажираност и да си отбелязвам дали изпитвам удоволствие или полза от това, което правя.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,

В България има всичко на всичко трима, четирима специалисти, с помощта на които с една сесия човек може да се справи с някаква остра актуална проблематика, но стартиралата промяна си продължава дълго след това, силно препоръчително в структуриран психотерапевтичен процес. Съдейки по съдържанието на домашното, не си била при нито един от тези специалисти. Разбираш ли, не би било логично да имаш домашно и да нямаш следващ час, в който да се обсъди правеното между двете срещи.

Да речем, че установиш, че изпитваш удоволствие от някои неща от ежедневието си, а от други не. Какво ще правиш с този резултат? И не сме ли всъщност всички ние точно такива хора - някои неща ни вдъхновяват и радват, други съвсем не.

Нека не се лъжем - промяната ти няма как да стане еднократно. Както и не си се научила изведнъж да се страхуваш или да имаш всичките особености на характера, които са те подсетили, че е разумно да потърсиш помощ. 

Търси терапевт, който знае как да подходи, да има план за работата си с теб и ти да го знаеш този план.

 

П.П. В психотерапията и консултирането срещите със специалиста се наричат сесии или сетинги. Сеансите са запазено ноу-хау на среща-влияние с врачки, екстрасенси и баячи :)

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, драги ..

Преди няколко месеца бях писала отново в това форумче, доста полезно ми беше, получих насоки за помощ от психолог и успяхме да решим проблема. Но животът няма само един проблем, а доста. Сега пък ме налегнала една тревожност, когато съм си в квартирата, сама съм и ми е добре, но не знам защо имам чувството, че ще умра, чувствам се като бомба със закъснител, искам да плача, да викам, да крещя, искам да избягам от тук, искам да съм си на село при моите любими хора,не знам защо не искам да съм тук, но трябва да се учи и да съм в града. Следобедите са ми свободни и това ме тревожи, че трябва да се прибера в тъпата квартира и да се чудя как да убивам време. Опитвам се да мисля трезво, и когато съм в това състояние се питам " Какво не ми е наред, има ли причина да се чувствам така?". Търся проблема за да го реша, но ясен проблем няма.Мисля пак да отскоча до същия психолог, но в момента нямам финансова възможност. Ако някой се отзове с мнение по проблема ще съм благодарна.

Поздрави С.Я

Линк към коментар
Share on other sites

Когато аз работя, обикновено се фокусирам в характеровата база, която пречупва реалността невротично - нея променяме. Иначе, днес ще работим по едно, утре по друго, но когато базата си стои непреработена, тревожността избива в един, после в друг симптом, мести се. Та, нужно е да продължиш работата си с добър колега, но работа фокусирана в причините за тревожността ти, не само в симптома. 

Когато човек го е страх да остане сам и дома си, всъщност го е страх от това да погедне навътре в себе си, да е в досег със сраховете си, които не са разрешени, а са си там и започват да напират да излизат в оставането сама. Това се случва с теб. 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 4 часа, loveuu_m каза:

в това състояние се питам " Какво не ми е наред, има ли причина да се чувствам така?"

Здравей,

задала си си лоши въпроси, затова си получила и лоши отговори. Не по-малко майсторство е човек да се научи да комуникира със себе си, в сравнение с това да комуникира ефективно с околните. Това се учи, никога не е късно и ще се присъединя към мнението на Орлин - когато канализираш извора на тревожността, всякакви опасности от течове, подводни поточета и тресавища се минимизира и ще можеш да използваш тази енергия за осъществяването на щастливи цели и живот, белязани от любовта и добротата ти.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Чувствам се отчаяно, мисля си, че хората ме мислят за луда. Плача без причина. Не знам за какво се тревожа. И тревожността не ми е цял ден, а в определен интервал.

Благодаря Ви, за отговорите ! 

Линк към коментар
Share on other sites

Как за какво се тревожиш? Ти си го написал, мислиш,че хората те мислят за луда.

Всъщност, защо ти пука кой какво си мисли за теб?

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност не ми пука, но не е нормално да се прибирам от университета плачейки на глас, без да знам за какво плача, хората ме гледат със съжаление.  Мисля си и, че заради тази тревожност няма да се справя с учебния материал. Преди ходих в университета с удоволствие, сега ме е страх, че там ще ми стане нещо (отново ще избухна в плач) и хората ще се уплашат от моето състояние..  Определено не съм наред .. 

Линк към коментар
Share on other sites

Георги, не я успокоявай!

Много добре знаеш, че момичето не може да се справи само.Трябва и системна работа с психолог.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...