ivanina Добавено Януари 13, 2017 Доклад Share Добавено Януари 13, 2017 Добър ден! Поставиха ми диагноза паническо разстройство, преди около 4 месеца и съответно ми предписаха един куп лекарства. Като цяло не съм привърженик на лекарствата, но след като получих първата си паник атака си мислех, че това е единствения вариант тези неприятни усещания да изчезнат. Срещах се с психолог, психиатърът пък ми смени лекарствата преди около месец. Не съм имала паник атака от месец, натрапливите мисли също почти изчезнаха, но от около 2 седмици имам друг проблем, който на моменти ме плаши. Всеки ден без изключение имам чувството, че главата ми е празна, че всичко около мен дори до болка познато всякаш не е мое и изглежда много странно. На моменти дори не мога да мисля, времето минава адски бавно и не мога да се концентрирам. Чувам се някак си в ехо, все едно гласът ми не е моя. Объркана съм. Какво ми има и как да го преодолея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 13, 2017 Доклад Share Добавено Януари 13, 2017 (edited) Една обикновена деперсонализация е, нищо друго. Хапчетата (спират се по схема, дадена ти от психиатъра ти) потискат нерешените и изкривени програми в подсъзнанието ти, израз на които са външните симптоми. Симптомите са едно нищо - плашат само когато човекът се е зацепил, прилепил се е за статуквото на неадаптивните си възприятия, които именно имат да се променят. Когато потискаш с химия нерешените си програми и възприятия, едни симптоми ще се потиснат, но ще се процедят други. "Поставена ми е диагноза" - това означава, че човекът, при когото си била, си няма никаква идея как да процедира със ставащото в теб, няма нито намерението, нито разбирането, нито способността реално да помогне за ставащото. Защото вкарването в калъпа на диагнозата поставя мисленето ти в позицията на "аз съм болна, нещастна жертва", а локализацията на справянето извън теб, в чуждо за тялото ти вещество (хапче), сякаш си автомобил, на който му се долива еди си какво си. Такова натикване става част от хронифицирането на проблема, не и от решението му. Тревожните състояния присъстват в класификаторите за заболявания единствено като удобна класификация - нищо повече. Здрава си! Няма каквото и да е доказателство, което да потвърждава експлоатираната от психиатрите и фармацетвичните фирми хипотеза за серотонинов недостиг при неврозите. Погледнато през призмата на холистичната психология и психотерапия, тревожното състояние няма нищо общо с болест, а представлява благ и щадящ призив към хармонизация със законите на живота, с любовта и душичката. Преживяващият такова състояние никога не е бил и няма да бъде жертва, освен в ятрогенията на някого или в собствените несъзнавани и илюзорни вторични изгоди. Как да бъде решено състоянието? Тук в този форум има много подобни теми, в които насочваме към това как. На фона на химия, потискаща това, което е нужно да бъде решено, е невъзможно трайно справяне. Обаче чрез промяна на мирогледа, на мисленето за ставащото, чрез развиване на подходящо отношение, чрез виждане на една по-цялостна картина и малки спокойни стъпки, резултатите идват не след дълго. В темите тук или в тези статии в блога ми е описано много. Като почетеш, при положение, че пожелаеш да съдействаш на мъдростта на живота, проявяваща се през ставащото в теб, ослушай се, огледай се, опитай сама. Ако се получава, но извън самозалъгването на "аз сега ще се престоря, че така мисля, за да се махнат гадните преживявания!", добре. Ако ли не, потърси вещ психотерапевт, позволил си да учи шест години психология, още десетина психотерапия, съдействай му активно и всичко се променя. Редактирано Януари 13, 2017 от Орлин Баев rossito, Диляна Колева и ivanina 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanina Добавено Януари 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 13, 2017 Благодаря много за отговора! Имам среща с психиатъра, за да ми направи схема за спиране на лекарствата, защото вече знам, че те не помагат, напротив в случая мисля, че вредят. Вярвам, че с малко повече желание от моя страна, това състояние ще бъде преодоляно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 13, 2017 Доклад Share Добавено Януари 13, 2017 Желание, да - подходящо обаче. Съдействащо с благодарно приемане уроците, вложени в тревожността. Първо, какви са при теб и второ, известно познание и умение, отношение и метод, прилагани качествено! ivanina 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanina Добавено Януари 13, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 13, 2017 Имам още един въпрос, ако е удобно. Това, че забравям доста, също ли се дължи на деперсонализацията? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Януари 13, 2017 Доклад Share Добавено Януари 13, 2017 Привет! Това, че забравяш се дължи на стреса, в който се намираш. Деперсонализация и забравянето са една и съща проява именно на това, за което Орлин ти е обяснил по-горе. Т.е. едното не причинява другото, а двете са следствия. Като прибавиш и химията, която пиеш, проблема с паметта става просто банален. Започни психотерапия при вещ в тревожностите терапевт, когато спреш хапчетата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 13, 2017 Доклад Share Добавено Януари 13, 2017 ,,Вярвам, че с малко повече желание от моя страна, това състояние ще бъде преодоляно. ,, Желанието е много важно, но само с желание не става.Трябва някой да те насочва, това е ролята на психотерапевта. Лина Коцева, Орлин Баев, Диляна Колева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 14, 2017 Доклад Share Добавено Януари 14, 2017 В подкрепа на всичко написано до тук, ще добавя само, стиснете си ръцете с психиатъра и се сбогувайте, твоят специалист е психолога- психотерапевта, работещ активно с тревожни разстройства. Много млади хора с години ходят объркани по разни клинични пътеки и финансират клиниките, здрава си, просто преживяваш промени в живота си. Смени динамиката на деня си, активно кардио натоварване, по - малко стой в мисли, повече в действия, планирай и работи. Иска ми се някак с големи червени мигащи букви да пулсира натпис - ТРЕВОЖНОТО РАЗСТРОЙСТВО НЕ Е БОЛЕСТ. При започване на терапия с хора влачили с години това състояние и опитващи се да го решата с медикаменти, най - трудния момент е да се случи пречупването в мисловния модел от БОЛЕН СЪМ на ЗДРАВ СЪМ. Едва след това може да започне активна работа. А това отнеа време, не си го причинявай. Орлин Баев, АлександърТ.А. и Лина Коцева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanina Добавено Януари 14, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2017 Разбрах, че съм бременна и поради тази причина не мога да се натоварвам физически. Така успях и да накарам психиатъра да ми направи схема за спиране на лекарствата. При условие, че не мога да се натоварвам, а и с антидепресантите ми е малко трудно мисленето как да процедирам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 14, 2017 Доклад Share Добавено Януари 14, 2017 Психотерапия, дишане свързано с психотерапията, йога за бременни, подходящите текстове, ежедневна работа с медитативни/нлп/ хипно сесии, поведенческо предизвикване, назначено от психотерапевта! solar69 и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solar69 Добавено Януари 14, 2017 Доклад Share Добавено Януари 14, 2017 Извинете,какво е поведенческо предизвикване.Помага ли при хипохондрия и страх от провал и неодобрение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 14, 2017 Доклад Share Добавено Януари 14, 2017 Както помага ривотрилът ли? Или като масажа? Не точно като тях, но помага, да. Първоначално се прави в кабинета на психотерапевта като психотеатър, а впоследствие в реална среда. Изпълнява се на фона вече отработена работа с вътрешния диалог, опит с променените състояния на съзнанието, които методи се ползват, когато при поведенческо-социалното предизвикване се разбунят подсъзнателните страхове/ програми. Ето статия за това, както и клипче. Не се препоръчва изпълнението сам, а само под супервизията на психотерапевт, когато психиката е готова за такава мощна работа. А една сесия социални експерименти заменя 10 сесии в кабинета - когато е на мястото си, с дизайн за съответния експеримент, направен специално за човека и решаваното! Лина Коцева и solar69 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Януари 14, 2017 Доклад Share Добавено Януари 14, 2017 Клошар от класа си, Орлине Как си хапваш и пийнуваш на чист въздух все едно току си приключил с това си амплоа Но такъв можеш да бъдеш само защото си човек от класа! Благодаря ти за смелостта да разкажеш по този начин! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 15, 2017 Доклад Share Добавено Януари 15, 2017 Изкуството на психотерапията иска жертви (на горди надувки) ... Ако нас, психотерапевтите, ни е шубе да предизвикаме собствените си страхове, как бихме помагали ефективно?!... Лина Коцева, solar69 и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solar69 Добавено Януари 15, 2017 Доклад Share Добавено Януари 15, 2017 Нямам думи! Не бях чувала за такъв експеримент.Освен,че за нищо на света не бих го направила/на този етап/ си мисля,че има значение дали го играеш като един непознат анонимен или го правиш някъде ,където те познават.Може точно тук да се явява моя проблем всъщност.Страх от коментиране и одумване с негативен знак! Изведнъж ми се проясни.Страх от неодобрение.Страх от неглежиране на личността.И то особено от мъжка страна.Именно заради това станах една много сериозна жена в непозната атмосфера,особено в компанията на някой "мъжкар".Такива хем не ги харесвам,хем имам някакъв респект ли е какво е и аз не знам.Може би се плаша от глупостта ,премесена с цинизъм и аругантност,без да ме заплашва нещо конкретно.Но проявата на груб цинизъм ме агресира,не бих подминала с мълчание и не се знае до къде би стигнало всичко.Може би ме плаши простотията на такива първични мъжкари,а в същото време нещо ме привлича и искам да им се харесам,и то понякога не защото аз ги харесвам непременно като мъже.Представям си ги като глутница в някоя кръчма,обсъждайки жените и хилейки се като скотове.Голяма каша в таз глава моята.Но пък много ме замислихте ,Орлин,благодаря ще продължавам да мисля по въпроса Как изведнъж започнах да си обяснявам някои неща.които до сега само съм чувствала,но не обличах в думи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Януари 15, 2017 Доклад Share Добавено Януари 15, 2017 (edited) преди 2 часа, solar69 каза: Именно заради това станах една много сериозна жена „Всяка депресия трябва да посрещаме с усмивка! Депресията ще помисли, че сте идиот и ще избяга!“. Робърт Де Ниро Същото е и с паниката. Една усмивка и дотам - мозъкът ти ще се обърка окончателно - ще "размисли" дали да подава повече сигнал за (несъществуваща дефакто) опасност. Ако го правиш и профилактично, т.е. да се смееш преди да започнеш каквото и да е било в деня си, въобще на страха ти няма да му дойде на ум да се забавлява - ще бяга като дявол от тамян и ще си търси сериозници, които съвсем сериозно ще му се вържат. Има достатъчно такива, няма нужда ти доброволно да влизаш в този отбор. Въпрос на избор е и четейки, неминуемо ще стигнеш до това заключение. Ще остане само да го осъществиш на практика, избора. Ако ти е трудно - потърси помощ, става по-лесно в процес на психотерапия. Поздрави! Редактирано Януари 15, 2017 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
solar69 Добавено Януари 16, 2017 Доклад Share Добавено Януари 16, 2017 Усмихнахте ме!Благодаря за оптимизма,който ми вдъхвате с всеки пост тук! Определено усещам промяната,макар и все още да пия хапчета,но в много малки дози И продължавам да посещавам психолога.Остава да повярвам,че не е нужно да си физически съвършен,за да бъдеш щастлив и това,че някой не те оценява не означава ,че не си цЕнен.Знам го с главата си,остава и да го повярвам . Ще се справя! С ваша помощ! Бъдете здрави! Диляна Колева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanina Добавено Януари 18, 2017 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2017 Добър ден! В процес на спиране на лекарствата съм, след 17 дни приключвам с тях. Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт, в София защото съм леко неориентирана на тази тема. Ще бъда много благодарна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 18, 2017 Доклад Share Добавено Януари 18, 2017 Пиша на л.с. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.