Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Постоянно безпокойство , страх , моля , помогнете ми!


Recommended Posts

Здравейте ,
момче на 19 години съм , от град Банско.

Предварително се извинявам , ако не съм поставил темата на правилното място , или ако съм объркал нещо , нов съм във форума. Включих се тук с надеждата да получа помощ.
Има много неща относно мен , които може би трябва да споделя , за да получа насока/съвет от някой от психотерапевтите или психолозите в този форум. Ще бъда безкрайно благодарен!
Най-важен от всички може би е фактът , че съм гей. Знам от много малък , че харесвам момчета , но просто не го признавах дори пред себе си. Въпреки това се откроявах като различен. Движех предимно с момичетата от класа и заради тази моя различност отнасях много подигравки всеки ден , които аз преживявах много трудно , понеже съм доста емоционален човек. Приемам всичко много навътре и трудно преживявам. За съжаление и вкъщи не намирах спокойствие. Баща ми има проблеми с алкохола и всеки ден ставах свидетел на безкрайни скандали между него и майка ми , понякога придружени и от физическо насилие. Стомахът ми се свиваше всеки ден , когато чувах , че той се прибира от напрежение , дали отново ще е пиян.
Минаха много години , нещата вече стоят по малко по-различен начин. Скандалите между нашите вече не са толкова чести , а и аз не ги изживявам по същия начин. Не се връзвам толкова и на обидите от хората , но все още ми е трудно да преглъщам тези подмятания , които чувам зад гърба си като ходя по улиците на града. Но може би всичко това , което съм изживял през детството ми , ме направи доста затворен , ужасно притеснителен и много страхлив. След седми клас заминах за Благоевград , приеха ме в езикова гимназия там. За съжаление и там положението не беше кой знае колко по-различно , отнасях много подигравки , докато ходех по коридорите в училището. Всеки ден ходех с напрежение на училище , а разни извънкласни дейности се опитвах да пропускам , отново от страх и притеснение , че ще бъда подиграван от другите.
Завърших гимназията още миналата година , имам планове за кандидатстване в чужбина , но понеже не успях да се организирам миналата година и не знаех какво точно искам да уча , пропуснах годината. Реших 3 месеца да поработя в един хотел тук в Банско. Мисля , че и колегите ми ме намираха за малко странен , понеже не си правя такива груби шеги , каквито те си правят , не говоря толкова ( трудно се отпускам пред непознати ) и много се притеснявам. Но в крайна сметка горе долу добре вървяха нещата , въпреки че всеки ден ходех с напрежение на работа. Това напрежение като че ли ме е съпътствало винаги. Майка ми попринцип също е много притеснителна и по същия начин приема всичко много тежко като мен. Може би е нещо наследствено или не знам...
Дано това да е достатъчно за мен , сега да премина към съществения проблем. Така  се случи ,  че не успях да завържа силни приятелства тук , просто се чувствам ужасно различен от другите хора в този малък град. Затова се дистанцирах много от всички. Имам само 2 приятелки , и то приятелки е доста силно казано , но понеже те са единствените , така ги наричам.. И с двете се познавам още от детската градина , споделил съм им за моята ориентация , споделям им доста неща за себе си , но не сме постоянно заедно. Те са студентки в София. Понякога не се чуваме със седмици. Дори когато имам проблем и им звънна плачейки , бързат да ми затворят телефона. Виждаме се рядко и аз не мога да определя точно приятели ли сме , или просто близки познати , но както казах , нямам си друг ... 
Започнах да намирам утеха от самотата в онлайн пространството. Там започнах да си пиша с много хора , дори без да ги познавам , в последствие се запознах и с много хомосексуални като мен и общувам с тях. Не знам как се случи , но се привързах и даже май се влюбих в един мъж , с когото се запознах в интернет , без дори да съм го виждал. Аз от малък съм с доста развито въображение , обичам да си фантазирам и постоянно се въртяха разни роматични сцени с него в главата ми , помислих си , че той е мъжа на живота ми , а далеч не е така. Миналия месец разбрах , че той всъщност е женен , има и дете. Осъзнах какви всъщност са били неговите намерения и това ме съсипа. Мисля , че изпаднах в депресия , защото от тогава чувствам постоянно напрежение , дори и когато съм си вкъщи сам , вечер заспивам трудно , будя се през нощта , сутрин се събуждам рано , а от последните 2 седмици насам направо имам чувството , че живея в някакъв ад. Едно момче ми каза , че е много хубаво човек да има приятели , да споделя , да излиза и да се забавлява , защото ако тъиш всичко в себе си можело да се развие шизофрения. Аз изобщо не бях запознат с тази болест и не знам кой дявол ме накара да отворя и да започна да чета в интернет за нея. От тогава започнах да си внушавам , че имам някои симптоми. Една нощ сънувах кошмар и като се събудих в тъмното ми се привиждаше сянка на мъж , сякаш идва към мен. Стреснах се , веднага включих нощната лампа и телевизора , от тогава всяка вечер спя на нощна лампа и телевизор , но въпреки това усещам някакъв ужасен страх вечер. Непрестанни мисли , че полудявам , са обзели главата ми и не ми дават покой. Постоянно чета в интернет симптоми на разни психични заболявания и се намирам в тях , след което се стряскам още повече. Днес докато четях една статия пред компютъра , в периферното ми зрение се появи нещо като светкавица за секунда и пак изчезна. Започнах и за това да чета , четох , че можело да бъде халюцинация , или илюзия. Постоянно се заглеждам в земята , за да видя дали няма да започна да халюцинирам и от толкова заглеждане и внушаване , че съм болен от нещо , вече имам чувството , че наистина ще полудея. Вечер като се легна от страх не мога да си затворя очите , постоянно се ослушвам и оглеждам , или пък си мисля , че някой ще влезе докато спя и ще ме убие , въпреки че знам , че няма как да стане. Може да звучи смешно или нелепо , но наистина е ужасно неприятно. Друго , което ме притеснява е това , че си говоря сам. Ама наистина си говоря сам , дори си и отговарям , но аз осъзнавам , че си говоря само и единствено със себе си. Не чувам гласове , нито нещо такова , просто си казвам например '' Какво да облека днес , ето това '' '' Не , глупости , как ще облечеш това , сега е пролет '' '' Да ,да , може би по-добре да облека това '' Ето такива неща , размишлявам си на глас. По принцип до сега това никога не съм го разглеждал като проблем , даже напротив , помага ми да систематизирам мислите си , въпреки че понякога дори споря със самия себе си. Провеждал съм няколко онлайн сеанси с психолог и той ми каза , че това е нещо , което се случва в главата на всеки човек ,а при мен се случва на глас , понеже по този начин (като си говоря сам) компенсирам липсата на приятели. Но когато прочетох в интернет , че и това може да е симптом на шизофрения , изпаднах в паника.
По принцип мисля , че си падам малко хипохондрик. Миналото по едно време по същия начин си набивах филма в главата , че съм болен от рак , след това пък друго беше. Често се случва някаква обсебваща мисъл да заседне в главата ми и да не иска да излезе от там седмици наред , както е и сега. Всички около мен ми повтарят '' стегни се '' , '' нищо ти няма '' , но аз пак не спирам да си мисля и от 2 седмици насам не спирам да изпитвам този страх вечер като си легна. Аз още от малък имах много проблеми с това да спя сам и мисля , че си е останало и до ден днешен. В Благоевград бях на квартира с едно момче и докато бяхме заедно , нямах проблеми , но от 11 клас се изнесох в отделна квартира сам и тогава също заспивах със страх вечер , на пуснати лампи и телевизор.
Както споменах , имам голямо въображение и си набивам разни филми в главата.. отдава ми се да влизам в роля (доста хора ми казват да запиша актьорско майсторство , защото съм доста добър в това да се филмирам , хаха)
При мен проблема е , че като че ли се вманиачавам в тези неща. Преди време ме заболя корема в дясната част и веднага реших , че това е апендицит (понеже не съм опериран). Цял ден не спрях да лежа в леглото и да си мисля как ще легна на операционната маса , какво ще ми правят , какво предстои , как ще стане някаква грешка по време на операцията и ще умра. В крайна сметка братовчедка ми дойде , даде ми едно хапче , легнах , дремнах и болката в корема ми мина... А аз едва ли не вече бях готов да легна на операционната маса от мисли , че това е апендицит.
Мисля ,че споделих достатъчно. Дано да не объркам и специалистите тук с моите глупости..
Хора , моля ви , помогнете ми! :( Дайте ми някакъв съвет .. помогнете ми да се реша и да действам , понеже съм доста нерешителен човек , а в момента се чувствам и емоционално нестабилен. Какво стана с мен? Завърших гимназията с отличен успех , научих немски и английски , какво стана с мечтите ми и амбициите да уча и да се махна от този град , да замина надалеч в чужбина и да започна един нов живот , да намеря хора като мен , да намеря приятели? В главата ми се въртят само диагнози като шизофрения , биполярно разстройство и подобни.. Опитвам се да се разсейвам като играя игри на компютъра , но не ми се получава.. не излизат от главата ми. Страх ме е ,че това може да е началото на някакво подобно заболяване. :( От 2 седмици насам не спирам да обмислям дали да отида до София да посетя психиатър , или психотерапевт , или пък и двете. За щастие имам възможност да си позволя да ходя до София и всяка седмица , ако се наложи и да провеждам психотерапия , ако знам , че ще помогне... Иска ми се да избегна лекарства , но ако отида на психиатър  , той 100 % ще ми изпише някакви. От 10 дни пия Глогмента и Валерин , както и Невролаксин ( които са изцяло на билкова основа ) , но не усещам особен ефект. Освен това забелязах , че ми треперят и ръцете доста , сигурно заради постоянното напрежение , което чувствам.
Моля , помогнете ми! :( Дайте ми някакъв съвет/насока , или пък дори критика отправете .. Искам просто да живея нормално и да се наслаждавам на живота без такива ужасни мисли в главата ми. Или ако не мога да ги премахна напълно ,поне някак си да се науча да ги контролирам.
Знам , че има много какво да се работи по моето мислене и по това да контролирам емоциите си , мисля че трябва да променя и много неща в себе си (включително и неправилния начин на живот) , трудно ще ми е , но съм готов да го направя. Ще общувам с хората и насила , ако се налага , ще спортувам ( винаги съм мразил спорта ) , ако ще помогне. Двете ми приятелки казват , че просто имам прекалено много свободно време и от това , че нямам какво да правя в момента , се чудя какво да си мисля и си мисля глупости и си внушавам разни неща. Дали наистина е така?
Не искам повече да живея в страх , притеснение , и безпокойство. :( 
Знам , че историята е доста дълга (за което се извинявам) , но ще бъда безкрайно благодарен на всички , които ще отделят от времето си да прочетат и ако решат да оставят мнение! 
Моля ви , помогнете ми! :( 

Линк към коментар
Share on other sites

Незнам какво биха прочели психолозите, аз не съм и затова не мога да разбирам нещата като тях, но мен много ми хареса осъзнатостта която усещам в поста ти, а си само на 19г. Сам си разбрал, че имаш много да учиш за себе си, разбрал си, че без помощ отвън ще ти е трудно да се справиш. Имаш амбиции да учиш в чужбина, да срещаш нови хора, да се развиваш, но по-важното е, че си учил упорито това да се случи и въпреки всичко не се отказваш и продължаваш напред. Много възможности имаш момче, много ти е дадено... Един мъдър човек от този форум беше казал, че човек сам прави късмета си, а ти много добре знаеш какво да направиш... Просто продължавай! Успех момко :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ще бъда кратък.

Психиатър съм от 29 години.Здрав си. Няма и възможност да полудееш.Но, ще страдаш цял живо, ако  продължаваш с това четене за болести в интернет.

Спри  го веднага!

С много ниска самооценка си.Където и отиде6, дори на друга планета, не може да се адаптираш добре.

Започни  психотерапия, с цел, изграждане на стабилна самооценка.Терапевта ти трябва да е мъж.

ОК?

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Безкрайни благодарности и на двамата специалисти , за това , че сте отделили от времето си за мен и сте отговорили на моя пост! 
Проблемът е , че нещата се задълбочават. Явно толкова много съм се вманиачил в тези идеи за болести , че вече започвам да си внушавам разни неща , например като гледам един предмет по продължително и ми се вижда , че започва да мърда и да си променя формата. Това ми се случва няколко пъти и ме изплаши изключително много. Помислих , че са халюцинации. 
Вече бях на една консултация с психоаналитик , той ми каза , че това са зрителни илюзии. Но безпокойството е изключително силно на моменти , усещам една душевна болка в гърдите , не мога да стоя на едно място , нищо не ме радва , ужасно е ...
До колкото успявам да се самоанализирам , нещата , които ме тормозят в момента са 3: непрестанните ми мисли за болести , мислите за въпросния мъж от Швейцария и следването ми в чужбина. Опитвам се някак си да си направя връзките между тези неща. Винаги съм бил притеснителен и съм чувствал вътрешно напрежение , явно си имам някаква тревожност , но никога не е била толкова силна , като сега , че да взима връх. На моменти е толкова силно това безпокойство , че имам чувството , че ще гръмна. Наистина не знам какво го предизвиква , но не искам да живея така .. 
Освен това често си сменям настроенията. От едната крайност преминавам в другата. Чуя весела песен , надъхвам се , казвам си , ще се справя с проблема. След това пък чуя тъжна песен , разплача се , пак започвам да си представям разни неща с този мъж и да цивря като малко дете. След това пък пак ме обземат мислите за болести и така се въртят нещата. 
Психоаналитикът ми каза , че всъщност настроението ми е тъжно през цялото време , просто на моменти успявам да се мобилизирам. Мисля си , че е прав. Възможно ли е да съм в някаква депресия?
Освен това често усещам нещо като лазене по тялото. Това също ме притеснява.. :/ 
При всеки случай ще започна терапия , другата седмица ще посетя и други специалисти и ще реша с кого ще работя.

Линк към коментар
Share on other sites

,,Възможно ли е да съм в някаква депресия?

Депресия???

Каква депресия те гони, когато си в КОМПРЕСИЯ.

Сам казваш,че имаш усещане, че ще гръмнеш.Това е от компресията.Колкото повече мислиш за болести, толкова повече се компресираш.Радостното е,че  няма да се пръснеш или гръмнеш, защото ще отлетиш като балон в небето.Но, това все пак е рядко явление, трябва много мислене за да стане.Пък ако стане, такова селфи ще си направиш,че всички които ги видят, ще се пръснат от завист. С две думи продължавай да мислиш за психични болести,може накрая и да литнеш, което си е голямо приключение.

,,Освен това често усещам нещо като лазене по тялото. ,,

Това е от страхът, здраво те полазил.Няма страшно, стига да не те  е гъдел, тогава е кофти, особено, ако е на  място, до което не може да стигнеш.

,, Наистина не знам какво го предизвиква , но не искам да живея така .. ,,

 

Как така не знаеш, посочил си три причини, всяка от които, дори и сама води до силна компресия. Това, хем да знаеш причината, хем да я отхвърляш, наистина ми е малко шизофренично, но само малко.Здрав си си.

Единственото разумно нещо в поста е това,че си решил да посетиш няколко колеги,това е израз на твоята несигурност, но все пак го подкрепям.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...