Диляна Колева Добавено Август 30, 2017 Доклад Share Добавено Август 30, 2017 И започва така: "Да, обаче...." "Ами ако...." "Но...понеже...." "Как да съм сигурна , че... " и т.н. Опровергаващи и отричащи новото. Misha64 и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Промяната Добавено Септември 12, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 12, 2017 От няколко дена ми изтръпна лявата ръка от лакета до кутрето, дали от тревожността Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Промяната Добавено Септември 17, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2017 (edited) Може ли да попитам някой от тук специалистите дали работи онлай? Имам чувството че ще се побъркам от глобални мисли ... Редактирано Септември 17, 2017 от Страхлива Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Промяната Добавено Септември 22, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 22, 2017 (edited) Като цяло ми е много тъпо ,осъзнавам че съм като всяко едно животно ,и нищо по специално от това. Просто ядеш ,спиш ,водиш борба за живот и умираш.Поне ако бях се родила животно по различно от човек нямаше да знам ,че ще умра ,нищо нямаше да ме интересува освен инстинкта - оцеляване. За какво ,въобще има смисъл от всичко това. Задавам си разни глобални въпроси ,планетата ни като се взреви какво ще стане. За какво подяволите е целия този живот ,като ще изчезне. Нищо не ми дава утеха за сега. Защо съм тук ,без никой да ме е питал дали искам съм дошла. Чуваствам се в един затвор в който съм влязла без да искам и без да съм направила престапление ,а за да изляза от него трябва да не съм тук ,(нещото от което се страхувам) случва се един кръг в който се лутам. Въобще коя съм аз едно животно като всяко друго.. Редактирано Септември 22, 2017 от Страхлива feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
M.Nickolov Добавено Септември 22, 2017 Доклад Share Добавено Септември 22, 2017 (edited) преди 3 часа, Страхлива каза: Като цяло ми е много тъпо ,осъзнавам че съм като всяко едно животно ,и нищо по специално от това. Просто ядеш ,спиш ,водиш борба за живот и умираш.Поне ако бях се родила животно по различно от човек нямаше да знам ,че ще умра ,нищо нямаше да ме интересува освен инстинкта - оцеляване. За какво ,въобще има смисъл от всичко това. Задавам си разни глобални въпроси ,планетата ни като се взреви какво ще стане. За какво подяволите е целия този живот ,като ще изчезне. Нищо не ми дава утеха за сега. Защо съм тук ,без никой да ме е питал дали искам съм дошла. Чуваствам се в един затвор в който съм влязла без да искам и без да съм направила престапление ,а за да изляза от него трябва да не съм тук ,(нещото от което се страхувам) случва се един кръг в който се лутам. Въобще коя съм аз едно животно като всяко друго.. Яко сте се захванали за страховете си, защо не започнахте психотерапия? Чувствате се затворени, защото сама сте се затворила и не предприемате действия да направите нещо по въпроса. Хората в това "нещастно състояние" така е редно да му се каже, защото не е болест и нито е опасно, та хората отдавна се измъкнаха и живеят смело в това число и аз съм бил. Страхът ще продължава да ви изтезава защото това му е работата понякога ще има почивка, защото и той малко по-малко ще се измаря да ви плаши, но после пак ще почва. Така може ли да се живее?. Има много специалисти които писаха. Редактирано Септември 22, 2017 от REAL_person Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Промяната Добавено Септември 23, 2017 Автор Доклад Share Добавено Септември 23, 2017 Ходила съм и пак ще ходя докато намеря точния терапефт за мен. До като се доверя искрено на някой. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 25, 2017 Доклад Share Добавено Септември 25, 2017 (edited) Цитат Като цяло ми е много тъпо ,осъзнавам че съм като всяко едно животно ,и нищо по специално от това. Просто ядеш ,спиш ,водиш борба за живот и умираш.Поне ако бях се родила животно по различно от човек нямаше да знам ,че ще умра ,нищо нямаше да ме интересува освен инстинкта - оцеляване. За какво ,въобще има смисъл от всичко това Малко ти е скучно гледам . Има много лесен начин да се убедиш , животно ли си . Направи следното . Първо събери информация , що е туй пост и молитва . Разучи и житната диета , Има я във форума . Също и лунната диета в какво се състои . След като се убедиш че това напълно човешко действие , Ако се прави внимателно с интелигентност има само благотворно влияние . Направи един пост от няколко дена .После започни всяка седмица един ден или всеки месец по 2/3 дена пост, съобразно графика на лунната диета . В зависимост от теб , след месец или няколко , ще си съвсем друга . Обръщам ти вниманието не към модните диети . А към постите , съпътствани с определени молитви или словесни формули за душевно усъвършенстване .Формули и молитви има във форума . пп . при проблем тука Редактирано Септември 25, 2017 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 26, 2017 Доклад Share Добавено Септември 26, 2017 В 22.09.2017 г. at 13:31, Страхлива каза: За какво ,въобще има смисъл от всичко това. Здравей, задаваш най-важния въпрос на съществуванието ни Но нивото на съзнание и ум, които задават въпроса, отговор няма да дойде. Има много път за извървяване. Защото ако просто ти бъде даден крайния отговор - че животът няма смисъл, може да го изтълкуваш по безброй превратни начини. Животът няма смисъл - той е своего рода празник на битието - танц на материя, енергия и съзидателна Сила. Но в този танц има невероятен момент - всяка осъзнала се система (като нас, човеците) има право и възможност да придаде смисъла. Това е много по-различно, дори бих казал величествено и вдъхновяващо, отколкото простото намиране на някакъв скрит смисъл, в игра на криеница, в която... кой и от кого би се крил..? „Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“ ... „Поеми живота в ръцете си. Огледай се – всичко около теб празнува. Виж дърветата – не са сериозни като теб. И птиците не са сериозни. Усети енергия в тях. Почувствай със сетивата си как празнуват, че са живи! Виж реките и океаните – виж колко диви и радостни са. Всичко около теб се е потопило в радост – просто защото съществува. Гледай света около себе си. Чуй го. Стани част от него.” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 27, 2017 Доклад Share Добавено Септември 27, 2017 Допълвам думите на Георги от различна перспектива, която не си противоречи, а обхваща в целостта двете позиции. По мое мнение животът е препълнен със смисъл, прелива просто от смисъл. Смисълът произтича от любовта. Тя освен чувство, е и принцип, сила, жива мъдрост, от която следва вътрешно познание, жива етика и естествена нравственост, даващи ясни отговори на какво съм, накъде съм, кой съм, защо съм... Любовта, мъдростта и творческата свобода всъщност да висшите принципи в нас. Индусите ги наричат със свои думички: Буддхи, Манас, Атман. Любомъдрият творчески потенциал си ти, Човекът. Само така познавайки Себе си, можеш автентично да придадеш смисъл и поемеш живота в ръцете си. Дотогава стреляш в тъмното напосоки от позицията на идентификацията със социалното его, персона, тялото, нагоните, малките си характерови сценарии, приемани за аз. Но си повече от това и само когато малкото его съумее да притихне, светлината на Аза започва да свети, да носи радост, да осветява ясно мисията и посоката ти в този кратък биологичен театър в скафандъра на това тяло. Когато така се познаваш, виделината на любовта стапя страха от смъртта и живота. Защото са двете страни на една монета. Докато търсиш Себе си обаче, ти остава да определяш целите, решенията и начините си на живот от позицията на его относителността. Да придаваш смисъл през все още непознаването си на актуалното преливане от смисъл. И двете гледни точки са валидни и нужни. Психотерапията е неизменна съставна част от кой да е път по себетърсене и себенамиране, бил той бяло братство, интегрална йога, даоизъм, будизъм и т.н. Виж тази ми статия: Йога психотерапия. Андрей Филипов и stelyana 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Промяната Добавено Октомври 15, 2017 Автор Доклад Share Добавено Октомври 15, 2017 Здравейте, всичко което казвате ми изглежда така невъзможно, но най вероятно защото мисленето ми е такова, нещо от сорта на това че дори и да се променя, аз пак ще умра, каквото и да направя съм безсилна пред този факт. Някакси все едно съм влязла в сън от който не мога да изляза. Не мога да разбера как има кратки моменти в които съм добре и не мисля и как пак без да осъзная навлизам в страшните мисли и страх от смъртта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 16, 2017 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2017 (edited) Мисленето е каквото го направиш . То може да се сравни с компютъра на когото гледаш само екрана и въздишаш на показваните образи . Пасивна си . Но виж , моля желанията , идеите насочващи този компютър .Това ти трябва , за да си сигурна , че найстина идват от теб . Много образи на този монитор са случайни , внесени не от теб . ,,Поеми живота в ръцете си" Означава да седнеш на клавиатурата и сама насочваш компютъра върху какво да работи . Знаеш ли каква е разликата м/у писаното напътствие и живото--очи в очи . При второто може да видиш светлината в очите .Старите му казват--вяра , децата го наричат радост от живота .То се преживява не с ума . Но се определя с ума . А когато си пасивен си роб на ума . То е , като да включиш телевизора , а там само реклами , нонстоп . На края ще почнеш да подражаваш на тези реклами .Ще си забравил че кучето ти , освен ,,педигрии" хапва и типов хляб . Да поемеш живота в ръцете си . Означава да внесеш разбиране в това което наблюдаваш . пп има една притча за първите живи същества . Когато бог ги е създал те само се хранели и спели .Нямали никакви други нужди . И решил тогава създателя и направил мухите .Така се появила нуждата от разбиране . Съществата подтикнати от досадните мухи се размърдали и започнала еволюцията . Редактирано Октомври 16, 2017 от АлександърТ.А. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 19, 2017 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2017 (edited) В 10/15/2017 at 16:14, Страхлива каза: Здравейте, всичко което казвате ми изглежда така невъзможно, но най вероятно защото мисленето ми е такова, нещо от сорта на това че дори и да се променя, аз пак ще умра, каквото и да направя съм безсилна пред този факт. Някакси все едно съм влязла в сън от който не мога да изляза. Не мога да разбера как има кратки моменти в които съм добре и не мисля и как пак без да осъзная навлизам в страшните мисли и страх от смъртта. Мисълта за смъртта сама по себе си е натраплива. Много е важно да я третираш като такава т.е. тя не е част от теб по никакъв начин. Огромна грешка е да я анализираш, или да си я обясняваш, или да се опитваш да и даваш отговори. Това започва да я зарежда с енергия, която вдига тревожността. Приеми, че тези мисли НЕ са част от теб. Погледнато от друг ъгъл , както вече е писано нееднократно, тази мисъл е индикация за страха ти от промяната, от новото , от неизвестното. Ситуация имаш, за която нямаш опитност от преживяване. Така се получава състояние на тревожност, най - често - ново или старо житейско преживяване за което нямам опитност, как да премина през него. От една страна стои чистата физиология - какво се случва с тялото и електричните импулси в мозъка ми. От друга страна стои психологичното - какво не мога да преодолея? Зацикляйки в тези твои вече изградени мисловни пътища, няма как сама да излезеш. Просто е невъзможно, нямаш нужната информация и опитност, трябва ти водач. От друга страна, ако се опиташ да ги игнорираш за определен период от време и се концентрираш над това което пишем тук и в други теми ще можеш да си направиш някакъв план за работа. Така че, най - добре излез от поредицата въпрос /който е един , ако върнеш и прочетеш/ и отговор от наша страна /който беше различен до един момент/ ,който не стига до осъзнаването ти. Може да пробваш да прочетеш всичко до тук в темата, да направиш нещо различно според насоките и да питаш конструктивно за това, което се получава. Тогава и за нас и за теб диалога ще стане ползотворен. Може да се каже , че ще поработим Редактирано Октомври 19, 2017 от Диляна Колева Андрей Филипов и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Krasiva Добавено Октомври 23, 2017 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2017 Иска да помоля и аз за терапевт от бургас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 24, 2017 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2017 Пиша на л.с. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 24, 2017 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2017 (edited) В 15.10.2017 г. at 16:14, Страхлива каза: дори и да се променя, аз пак ще умра, каквото и да направя съм безсилна пред този факт. Някакси все едно съм влязла в сън от който не мога да изляза. Променяйки перспективата си, виждаш че си безсилна пред захвърлянето на дрехата на тялото - това е така и е супер, защото не си тялото си, а искането да го ползваш много дълго, е като желанието до безкрай да караш една кола повече от няколко години. Аз предпочитам да ги сменям... ВИждайки нещата както в действителност са, в същото време знаеш, че ти самата си вечна, безсмъртна душа си - знаеш го преживелищно. Да, сега циклиш натрапливо в невротичен сън. Когато се научиш да прегръщаш и стапяш страха чрез работа с мисленето, парадокс, молитва, майндфулнес, чрез поведение по всякакъв начин хвърлящо те безопасно към загуба на его контрола (това се прави и учи в психотерапия) - тогава натрапливото предъвкване се стапя, тъй като се научаваш да се доверяваш. На Себе си, на непознаваемото от ума, но на вече живяната от сърцето и душата през смирението обич. Сега си един конфликт от съмнение, борещо се със страх. Колкото повече борещо се съмнение, повече страх. Интелектуалната работа тук е само стартова, както споменах по-горе. Тук този сайт е предназначен по-скоро към насочване, не толкова към терапия. Работи с ефективен терапевт, който познава поведенческата, през тялото, хипнотичната, нлп и медитативна работа! Редактирано Октомври 24, 2017 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Промяната Добавено Октомври 25, 2017 Автор Доклад Share Добавено Октомври 25, 2017 Здравейте, аз ще ходя на терапефт в София почвам, като цял искам ако може съвет с какво мога да си помогна за това че имам страх от преглъщане или затруднено преглъщане, сега четах в нета пише че може да ми се получи рак, наистина ли в е възможно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 25, 2017 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2017 Може да си помогнеш, като спреш веднага и завинаги, да четеш за болести, където и да е. НАПРАВИ ГО! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.