Сиси1

[сиси1]

Какво се случва през пролетта ?При мен е аорил,май месец в който тревожноста е много силна и борбата с нея съответно.Умствено предъвкване на тема решаване на проблема и порочен кръг.

Какво да правя,за да овладея положението ?Задължително ли е да се пият хапчета или трябва човек просто да се отпусне.Аз имам усещането че трябва да се отпусна ,но се страхувам и затова почвам да мисля по много все едно ще реша проблема и накрая се надъхвам но нищо не правя.Все се страхувам от тази енергия която напира в гърдите ми.Моля за съвет!

[Ines Raycheva]

Здравей, @сиси1,

тревожността не зависи толкова от външните фактори, колкото от вътрешното ни смилане на тях.
Това не означава, че нямат никакво значение, а че по-важното е умението ни да сме гъвкави спрямо ситуациите, в които попадаме - да сме в готовност за осъзнаване, учене, промяна, действие.
 

преди 32 минути, сиси1 каза:

Задължително ли е да се пият хапчета или трябва човек просто да се отпусне.

Не е задължително, когато говорим за повишена тревожност. При някои хора е много силна и не е изключено да се приемат медикаменти или по-леки успокоителни за известно време, но не бих казала, че е неизбежно - хората, с които работя, предпочитам да въвеждам в техники за релаксация и да ги уча да съумяват да саморегулират тревожността си, когато се повиши, да общуват качествено със себе си, с разбиране, приемане, любов.

Чудесно е, че усещаш, че тялото ти ти подсказва да се отпуснеш - но понякога хората откриваме, че това далеч не е толкова лесно. Именно тук се намесва и психотерапията, в процеса на която се учи и това.

Тук съм дала идеи за техники за справяне при социална тревожност, можеш да си избереш и плагаш някои от тях системно. 
Техниките обаче работят значително по-повърхностно, ако не са съчетани със същинска вътрешна работа - тоест осъзнаването какво се случва с теб и защо това се случва с теб - тревожността носи своите послания винаги (и не само тя) и е необходимо да ги чуем, за да я претопим, смирим, прегърнем, а не просто изтласкаме за малко.

Ето какво казва и Карл Юнг за ценността на тревожните растройства. 

преди 56 минути, сиси1 каза:

Аз имам усещането че трябва да се отпусна ,но се страхувам и затова почвам да мисля по много все едно ще реша проблема и накрая се надъхвам но нищо не правя.

Да, както сама разбираш, мисленето за проблема не е равносилно на неговото решение.
Не само ума е единственият герой в историята, но и тялото, душата, сърцето - тоест по-семпло казано и емоциите, и чувствата, усещанията, освен интелектуалното разбиране, имат своите главни роли.

_______________________________

Видях, че и преди си писала тук, във форума - моят съвет е да се обърнеш към психотерапевт и да отработите трудностите ти - по-лесно е, когато някой, който знае какво прави, и който може да види блокажите, сенките ти, слепите ти петна, те води. 

Успех!

[сиси1]

Ако отпуснеш контрола в такъв момент,можеш ли да откачиш?Ако го направиш изведнъж и кажеш ,,да става каквото  ще -спирам с борбата!Това ми е страха!

[Ines Raycheva]

Ти няма да "откачиш", а имаш страх, че това ще стане, което е различно. 

Но без психотерапия не вярвам да приемеш това, а вероятно само ще продължиш да проверяваш и препроверяваш дали ще "откачиш" - вкарала си се в мисловните капани на тревожността, от които обикновено хората имат нужда от помощ, за да излязат. 

 

Успех! 

[сиси1]

Благодаря!

 

Edited May 27, 2020 by сиси1

[сиси1]

Днес ми се случи интересно нещо.Бях толкова уморена и легнах да поспя.Така желаното отпускане ....всякаш за миг го усетих- онова същото от безгрижното детство.Докоснах се до себе си,но това беше само за миг.Инстинктивно веднага се стегнах и ме обля адреналин.Това,което толкова жадувам,защо се получава така ,че не си го позволяваме.Какво всъщност е това.Нещо,което е в теб а не си позволяваш да изпиташ.Натрупан стрес или зависи от волята?

 

[АлександърТ.А.]

стрес(страх) , казала си отговора :

Цитат

Ако отпуснеш контрола в такъв момент,можеш ли да откачиш?Ако го направиш изведнъж и кажеш ,,да става каквото  ще -спирам с борбата!Това ми е страха!

,, Какво да правя , за да овладея положението ? "----------------Научи се за кратко да не мислиш . Само чувствай , като насочваш вниманието към усещанията .

[сиси1]

Да отпуснеш контрола съзнателно докати го имаш.Това ли е лечението?

[АлександърТ.А.]

Да отпускаш и след малко да поемаш контрола е начин за изграждане ..... Но аз споменах друго . Да прехвърляш за няколко минути , като ежедневно упражнение ,  вниманието . За да може да свикнеш , и контролираш ума си .Ума може да се спира и пуска по желание . Става въпрос за способноста на ума да формулира думи и изречения . Това което някои наричат вътрешния коментатор .

Edited May 28, 2020 by АлександърТ.А.

[сиси1]

Ок,почвам.

[АлександърТ.А.]

Може да срещнеш различни трудности според твоя характер .Това  тук , само с няколко думи трудно ще се преодолее .

Така че , разгледай  техниките дадени от Инес Райчева . Също в личната и страница има добри неща .

[сиси1]

Има ли разалика между това мислене и мисленето при шизофрения?Аз като се захвана да разсъждавам и не мога да спра,като бягство от реалноста,и трудно се съсредоточавам в ежедневието си.Казвам си че ще спра,но ме увлича и се усещам ,че хипервентилирам през това време.Че е защитна реакция го разбирам,но всякъш се опитвам да направя вътре това,което не е станало отвън и не мога да спра.Критиката я има ,но волята не .Аз знам,че сама е трудно да се справя,но за мен е много важно да опитам.В единия слупай се чувствам слаба ,а в другия знам ,пе аз мога! Трябва ми не осихотерапия а смо насоки. Така мисля.

[сиси1]

В смисъл такъв ,че в момента чувствам ,че имам силата и да спра  да мисля по мнго и да му се отдам без да се боря с това състояние и не знам какво да направя.Когато дв е сили са еднакво силни не знам на коя да се отдам.Да се отоусна и да кажа ,,да става каквото ще,, или да подтисна всичко.Мога и двете.За това казвам.Не знам кое е правилното?

 

[kipenzov]

Току-що, сиси1 каза:

Трябва ми не психотерапия а само насоки

Психтерапията е предимно насоки! А работата е предимно твоя!

Учиш се как да преодоляваш точно тези цикли, за които питаш, докато ползваш за временна емоционална "опора" психотерапевта. Докато се научиш сама да го правиш!

[сиси1]

Ясно ,трябва ми някой на който да варвям и да св отпусна в негово присъствие,който да ме води,докато се науча сама да го правя.Сега разбирам колко съм св подтиснала,пе чак съм се заличила и забравила,та затова се страхувам.На някой може да се струва непонятно да се страхуваш от себе си,но на такива като мен им се е случило.Странно и жалко.

[сиси1]

Не се намери никой ,който да ме разбере и да е до мен в този момент и тзи вечер стана нещо странно.Отново потънала в мислите си ами ако и съоветно обясненията им на мен просто ми писна ,защото осъзнах че нямат край.Писна ми да се измъчвам и си казах.Абе я да видя аз какво всъщност е това нещо и ги погледнах някак от страни и усетих пулсаций от едната и от другата страна на мозъка ми и така си ги наблюдавах и ги оставих да се напулсират и присто напуснах бойноти поле. Не знам дали е правилно.Никой не ме е водил.Напуснах и вече не ми пука въобше дали е правилно и какво ще стане. Не знам как се нарича това в психологията и дали е добре или по зле ,но просто бях до тук.

[kipenzov]

Преди години пак си писала в този форум!

Получила си насоки!

Отново пишеш тук! И отново се завърташ в цикъла на мисловното предъвкване.

Ако не можеш сама да си пренасочиш мислите, вземи чети книга! Има страхотни романи! Докато си намериш реална компания! Щото това - дигиталното, не е като реалното!

Ако и това не можеш да направиш - стани религиозна! Отдай мислите си към Бог!

[сиси1]

Благодаря.То се повтаря от време на време и всеки път ми е като за първи път,но да ,психотерапия онлайн явно не става.Благодаря за вниманието и май наистина ми трябва компания и психотерапевт.