Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • Za_muzika_kponeia 2.jpg

АлександърТ.А.

671. Малките заповеди - Неделна беседа, 28 ноември 1937 г.

Recommended Posts

 
пета глава от Евангелието на Матея, от 17 стих надолу.
Духът Божи.
671. Малките заповеди - 28 ноември 1937 г.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.

 
Цитат

 

Съществуват малки и големи заповеди, малки и големи правила. Сега ще гледам да направя беседата си малко разнообразна, защото еднообразието убива човека. Често религиозните беседи стават еднообразни, а с еднообразието нищо не се постига. Да бъдеш еднообразен, това е най-лесна работа. Обаче, модерно е да бъдеш разнообразен. И в това отношение нашият век е крайно взискателен. Днес е мъчно да говориш или да бъдеш художник, музикант, писател, архитект, адвокат, съдия, майка, баща или какъвто и да е. Във всички случаи ти си изложен на критика, и то на ужасна критика. Като видят някое момиче, веднага ще кажат: „Тази дъщеря чия е?“ Веднага ще поставят майката на критика. „Ами тези деца чии са? Тези ученици чии са?“ И учителите, и художниците – всички са изложени на критика. Като посещавам художествените изложби, аз виждам как трепти сърцето на художника и току се навъси. Веднага сърцето на художника трепва. Отивате да слушате някой цигулар, и там има критика. А сърцето на цигуларя трепери ли, трепери..............................................................................................
Съществуват малки и големи заповеди, малки и големи правила. Сега ще гледам да направя беседата си малко разнообразна, защото еднообразието убива човека. Често религиозните беседи стават еднообразни, а с еднообразието нищо не се постига. Да бъдеш еднообразен, това е най-лесна работа. Обаче, модерно е да бъдеш разнообразен. И в това отношение нашият век е крайно взискателен. Днес е мъчно да говориш или да бъдеш художник, музикант, писател, архитект, адвокат, съдия, майка, баща или какъвто и да е. Във всички случаи ти си изложен на критика, и то на ужасна критика. Като видят някое момиче, веднага ще кажат: „Тази дъщеря чия е?“ Веднага ще поставят майката на критика. „Ами тези деца чии са? Тези ученици чии са?“ И учителите, и художниците – всички са изложени на критика. Като посещавам художествените изложби, аз виждам как трепти сърцето на художника и току се навъси. Веднага сърцето на художника трепва. Отивате да слушате някой цигулар, и там има критика. А сърцето на цигуларя трепери ли, трепери.

Казвам: От всички се изисква голяма разумност, умни да бъдете. При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика.................................

Казвам: От всички се изисква голяма разумност, умни да бъдете. При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика.
Сега аз ви говоря неща, които са верни, не ги измислям. С това аз искам да ви кажа, че вие трябва да използувате нещата в живота, защото, ако не ги използувате, вие пакостите сами на себе си. Вие страдате от неизползувани работи. Ще кажете за някой човек, че не струва да дружите с него. Не е така. Ако един човек за вас няма никакво съдържание, за друг някой има съдържание. Ти можеш да не обърнеш внимание на една ябълка, но Господ отдавна е обърнал внимание на нея. Той отдавна е турил печата си върху нея. Ти погледнеш към едно животно и казваш: „Животно е това.“ Да, но Господ отдавна е турил печата си върху това животно. Той го гледа как върши работата си днес и казва: „Много добре правиш.“ Аз съм гледал внимателно очите, погледа на вола и казвам: Бих желал да имам това, което волът има в своя поглед, в своите очи. Господарят му го бие, а той погледне спокойно, философски, не се навъсва, но си казва в себе си: „Господарю, един ден и ти можеш да се намериш на моето място, тогава ще разбереш как трябва да се отнасяш. Едно време и аз бях като тебе сприхав, но сега уча урока си. Ще се оправя един ден.“ Сега вие веднага ще кажете: „Човек ли е бил някога?“ Питам: Когато един човек не се отнася както трябва, човек ли е той? – „Ама говедо ли съм?“ Ако ти не се отнасяш като човек с любов в пълната смисъл на думата, можеш ли да се наречеш човек? Ако ти не (се) обхождаш с любов като човек, ако не се обхождаш със знание и мъдрост, като човек, и ако не се обхождаш с истина и свобода, като човек, каква е твоята човещина? Човещината се заключава в любовта, която трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в знанието и мъдростта, които трябва да проявиш към всички. Човещината се заключава в истината и свободата, които трябва да проявиш към всички. Не е въпрос към всички еднакво да се проявявате, но трябва да знаете как да се обхождате с всяко живо същество.

 

https://www.beinsa.bg/beseda.php?id=2814
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×