Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Изкуството да водим диалог


selsal

  

40 гласа

  1. 1. Кой е пътят - да споделяме ли или да спорим?

    • да споделяме
      24
    • да спорим
      3
    • и двете
      13


Recommended Posts

Всъщност от моята гледна точка това твърдение на Венцислав е абсолютно вярно и не виждам никакво противоречие с моето собствено твърдение, че Христос все още е на кръста. – Станимир

Но пък не желаеш да обясниш как така липсва на противоречие, нали? Недей! “Ние ти вярваме!”

Целта ми не е да ми се вярва, а всеки от участниците във форума да се опита да примири тези две твърдения от собствената си гледна точка и според собственото си разбиране.

Но докато не се научим да гледаме непредубедено на мнението на другия тези две твърдения ще си останат несъвместими.Станимир

И в какво се състои моята предубеденост? Аз познавам добре ученията на християнството и ересите. Ти познаваш ли ги?

Познавам доста учения и не отхвърлям нито едно от тях.

Не намирам много допирни точки между твоя светоглед и моя, но това също не ме притеснява. - Станимир

Но със светогледа на Венцислав намираш допирни точки? Разбира се, без да казваш какви. Мисля, че твърде лично приемаш всичко и тук въобще не става дума за светогледи!

Не знам дали го приемам лично, не съм се замислял. Може би си прав. Приеми, че си прав - за тебе това е важно, за мене е без значение.

Можеш да продължаваш да си спориш, можеш да продължаваш да отричаш гледните точки на участниците във форума (защото именно това правиш в тази тема), но в крайна сметка си сам. Никой не подкрепя логическите ти заключения и май си единствения който им вярва. – Станимир

Ето я истината! И тя е: Важното е да не си сам. Щото да си сам е пълен ужас. (Аз знам, че Станимир е човек, не мисля и да го отричам. Но питам, на горното мнение не му ли пасва чудесно моята метафора?)

Аз никога не мога да бъда сам - дори и да съм далече от "стадото".

Въпросът опира до осъзнаване - групово, неегоистично, но включващо в себе си и индивидуалността. Осъзнаване, каквото при животните липсва (не твърдя, че съм го постигнал, но поне се стремя).

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 285
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Като гледам как се развива диалого- монологът до тук, ми се вижда, че не ни се удава много да водим нито диалог, нито монолог. Вероятно е: 1. Необходимо да имаме какво да кажем 2. Необходимо да искаме да научим какво искат другите да кажат. При липсата на тези две условия изглежда не става диалог. :huh: А ако се добави и желанието само ние да си кажем, а другите- ако щат да чуват...

Линк към коментар
Share on other sites

selsal или chezal , искам да те попитам , доставя ли ти голямо душевно и интелектуално удоволствие диалога , който водиш със всички нас тук в тази тема ?

Чувстваш ли се удовлетворен от себе си и от събеседниците си в този разговор ?

Благодаря ти предварително за отговора .

Моите уважения към теб , спомням си ,че говорихме веднъж в темата за синхроничността , чийто автор си самият ти , която е една от любимите ми теми тук .

Но явно е настъпила някаква трансформация с теб и отношението ти към съфорумците .

Това май е тъмната ти половина . :3d_130:

Ние сме това, което си изберем да бъдем , а сянката винаги ще ни следва по петите , като вярно кученце.

Сега ще направя и една оценка на самия теб .

Първо до този момент ти самия имаше желанието да водиш диалог по един интересен и градивен начин за мен .

Имаше желанието да кажеш много неща , които казваше по един интелигентен и доста интересен нетрадиционен начин /поне за мен/ , имаше желанието и да научиш какво искат да ти кажат и другите и освен това имаше и добронамереност в отношението ти към другите съфорумци .

Какво се случи със всичко ,това ?

На мен ми е любопитно да науча това например ?

Къде изчезна желанието ти за диалог и се замести от желанието ти за спор ?И то спор с кого , за какво , поради защо ?

Или с който падне и както дойде , както се включи както подаде човекът отсреща .

Не те разбирам , наистина .

Линк към коментар
Share on other sites

Целта ми не е да ми се вярва, а всеки от участниците във форума да се опита да примири тези две твърдения от собствената си гледна точка и според собственото си разбиране. – Станимир

Ето аз заставам до Станимир!

Той – без да изложи аргументите си – призовава всеки, който иска, да се опита да примири двете твърдения: 1. Христос на кръста и все още на кръста; 2. Христос никога не е бил на кръста.

Аз – забравете, че съм излагал аргументи – призовавам всеки, който иска, да се опита да примири двете твърдения: 1. Спор до кръв; 2. Добруване и неопетнена истина.

Моля споделете успехите и неуспехите си с двата опита за примирения – Станимировият и моят.

selsal или chezal , искам да те попитам , доставя ли ти голямо душевно и интелектуално удоволствие диалога , който водиш със всички нас тук в тази тема ? – Инатари

Харесва ми да участвам в тая тема по начина, по който участвам в нея.

Чувстваш ли се удовлетворен от себе си и от събеседниците си в този разговор ? – Инатари

От себе си съм удовлетворен. Както и от някои от събеседниците си.

Но явно е настъпила някаква трансформация с теб и отношението ти към съфорумците.

Това май е тъмната ти половина . – Инатари

Може би само аз имам тъмна половина. Ако ли пък и другите имат тъмни половини, но само аз не владея тъмната си страна, то съм изненадан! Как ли всички други правят това? И то без изключение?

Ти какво би ни казала за своята тъмна половина и отношенията си с нея?

Сега ще направя и една оценка на самия теб .

Първо до този момент ти самия имаше желанието да водиш диалог по един интересен и градивен начин за мен .

Имаше желанието да кажеш много неща , които казваше по един интелигентен и доста интересен нетрадиционен начин /поне за мен/ , имаше желанието и да научиш какво искат да ти кажат и другите и освен това имаше и добронамереност в отношението ти към другите съфорумци .

Какво се случи със всичко ,това ? – Инатари

Представи си общество от добрички хора, все четирилистни детелини. И аз един сред тях. О-четири-листен! Като всички други.

Символът на “четвъртото” е символ на целостността. Но единствено в контекста на липсващо четвърто. Когато четвъртото е налично и нищо друго не е налично, четирилистната детелина е о-тлъст-ена детелина. В името на живота – понякога – аз откъсвам едното си листо.

Шопенхауер разказва за бодливите свинчета, дето като им станело студено се скупчвали, за да се стоплят. Но в един момент започвали да се бодат едно друго. Тогава пък се раздалечавали; но студът отново настъпвал. Така се начевало ново скупчване. Приеми, че моето участие в този форум представлява идеята за бодлите.

Линк към коментар
Share on other sites

Selsal, всеки от нас разкрива тук по нещо от себе си, ти също не правиш изключение. Така форумът е по-пъстър и - надявам се - по-ползотворен поне за някои от нас... Трудно е да гадаем кой каква част от своите тъмни и светли страни е разкрил. Но едва или това е и най-важното. Само че е добре всички да се съобразяваме и с особеностите на общуването тук. Някои от тях са дадени - по съвършен или не толкова съвършен начин - от модераторите още при влизането ни тук и те целят постигане на по-хармонична атмосфера. Защото може би и ти и аз и още няколко души не ни пречи да общуваме и в нехармонична такава, извличайки съответни поуки. Но други хора могат да виреят добре, т.е. да се отпуснат и да споделят само в обстановка на значителна хармония - независимо дали е тук или в някоя офлайн среда. И сега: независимо дали нарушавайки първични правила на Форума или заобикаляйки ги еквилибристично без формалното им нарушаване, ако ние дадем шанс само на "оцеляващите в битки", това няма ли да е доста несправедливо към останалите. А те, не само според статистиката в този сайт, са мнозинство... Разбира се, аз не мисля, че ти имаш време и енергия да правиш същите "набези" и в много други теми, освен в тая. Но ако би го направил - ти или някой друг - това много скоро ще откаже от Форума доста хора... И не защото те са инертни недораслеци или защото спорът няма никакво място във Форума. А защото ти изглежда не искаш да признаеш, че всяко нещо трябва да си знае мястото. Какво ще стане, ако например в организма щитовидната жлеза доминира многократно над другите жлези с вътрешна секреция? Ако си виждал базедовик с ония ми ти страшно опулени очи, ще можеш да си представиш какво ще стане. А Учителите ползват всичко за целите на развитието на своите ученици и на обществото, но ние не можем да се мерим с тях, затова се налага да установим една постижима за нас хармония. И ако не можем да построим по-хубава сграда на мястото на разрушената, да се усетим овреме какво означава в действителност импулсът да я разрушим... :3d_156:

Иначе определено ти ми се струва, че при малко по-значимо уравновесяване би запълвал една празнина в този форум, защото повечето от гледните ти точки са много директни и често сочат към действителни проблеми или развенчават недостоверни претенции. Това обаче не означава, че другите действени подходи са за подценяване. :yinyang:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Ето аз заставам до Станимир!

Той – без да изложи аргументите си – призовава всеки, който иска, да се опита да примири двете твърдения: 1. Христос на кръста и все още на кръста; 2. Христос никога не е бил на кръста.

Да, в тази тема не съм изложил аргументи. Може би ще ги откриеш в някои от постовете ми в другите теми и в някои от постовете на Венцислав. Но за целта трябва първо да вникнеш в гледните точки които се опитваме да изразим. Направи асоциация с думите Саможертва и Дух.

selsal, в какво според теб се състои човешкото развитие? Какъв трябва да бъде човек за да се развива?

Линк към коментар
Share on other sites

За тъмната си половина мога да кажа само , че я харесвам и само аз имам отношения с нея .

Радвам се , че си удовлетворен от себе си и от някои от събеседниците .

Символът на 4 по принцип е символ на постоянството ,а всъщност и на късмета и успеха постигнати с постоянство .

Интересното е , че никога не съм смятала , че 4-листната детелина носи късмет . Винаги съм я приемала за мутирала детелина . Просто едно от нещата , които съм си поставяла за цел да намирам и точка.

Къде се изгуби толкова време , знаеш ли , че има хора , които много ще искат да спорят с теб ?Но не всеки разбира се :))).

Имам чувството , че не си си направил труда да разгледаш и другите теми .

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Я да пробвам как действат моделите за света и общуването между хората, за които научих напоследък!

... който иска, да се опита да примири двете твърдения: 1. Христос на кръста и все още на кръста; 2. Христос никога не е бил на кръста.

Наблюдателят променял наблюдаемото така, че системата "наблюдател- наблюдаемо" е нещо много по- различно от наблюдаемото без наблюдател. До къде наблюдаваме , а докъде създаваме това, което наблюдаваме? Защо трябва да примиряваме непримиримото? Не е ли по- практично да предположим, че в действителността на единия автор "Христос е на кръста и все още е на кръста", а в действителността на другия автор "Христос никога не е бил на кръста"? Не е ли безсмислено да се надвикваме чия действителност е по- действителна? Може би Светът съдържа и едната, и другата действителност, а същността му е нещо съвсем различно?

Може би на тази основа диалозите биха били по- ползотворни?

Линк към коментар
Share on other sites

Я да пробвам как действат моделите за света и общуването между хората, за които научих напоследък!
Не знам Багира за кои хора си научила напоследък, но моделите за света както са описани по съдържание в поста ти действат при мене.

Никога не съм се съмнявал, че правиш разликата, но дълбоко се съмнявам да стане диалог по този въпрос тук. Причините не са нито в мен, нито в тебе.

Не е ли безсмислено да се надвикваме чия действителност е по- действителна? Може би Светът съдържа и едната, и другата действителност, а същността му е нещо съвсем различно?

Може би на тази основа диалозите биха били по- ползотворни?

Лично не се надвиквам коя действителност е по-действителна. И двете страни знаят прекрасно, че същността на действителноста е по-различна.

Проблемът е в последиците от проявлението на различните действителности. Самото съществуване на едната действителност вече е обвинение само по себе си за другата действителност. И неразпънатата действителност гледа да неутрализира всячески разпънатата действителност, защото това евентулно й дава правото да каже ..."Видяхте ли това не може да стане, значи не съществува." и по този начин си усигури безметежно съществуване.

Дано пробата е успешна ... ?

Линк към коментар
Share on other sites

Не е ли безсмислено да се надвикваме чия действителност е по- действителна? Може би Светът съдържа и едната, и другата действителност, а същността му е нещо съвсем различно?

Може би на тази основа диалозите биха били по- ползотворни?

:thumbsup: :thumbsup:

А какво в тези диалози ще бъде ползотворно за участниците в тях? Мисля, че една от ползите е гъвкавостта на гледната точка, която осигурява разширяването на съзнанието, и.е. развитието ни.

На мен ии беше например много полезно да погледна през позицията, че спорът е истинският ползотворен диалог. В нея намерих ценни положения, които приложени в диалог - споделяне, биха го направили по-ползотворен. Например спорът изисква отговор на отсрещното становище. Споделянето позволява разконцентриране и изместване на фокуса на диалога. Ако участниците в диалог-споделяне успеят да се фокусират без да втвърдяват позициите си и без да се опитват да доказват на другия правотата си, може би синхронизираните размисли на двамата ще тласкат всеки да развива позицията си. При това никак не е задължително да стигнат до единодушие...

Линк към коментар
Share on other sites

И аз смятам така! :) Ясно е, обаче, че диалозите са ползотворни, ако самите говорещи желаят това. Като не го желаят... И нито е задължително единодушието, нито противопоставянето, още по- малко едната позиция изключва другата. Много ... бедна ми изглежда подобна постановка на въпроса! Да ... Изглежда, че Светът не е линеен... Само ние трябва да сме готови да приемем това! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Разговорът е една малка любов. И както в любовта, така и в разговора, свободата на субектите винаги има съмнително естество, а най-често е противопоказна. Казано по друг начин, моето желание да споделям е толкова голямо, че аз съм готов да споря в името на тази цел. Спорът ще стесни свободата ми, ще стесни и чуждата свобода, но това ще ни направи готови да споделяме. Споделянето без спор – както в любовта, така и в разговора – е самозадоволяване-докато-сме-заедно.
:thumbsup2:

:3d_149:

"Една пътечка

вървяла полечка,

докато стигнала до друга пътечка.

- Отмести се да мина! -

казала първата пътечка.

А втората рекла:

- Няма да се отместя,

защото ти си пътечка,

тънка като клечка!

По-добре да вървим заедно,

както всички умни пътечки вървят,

и да направим един широк път!

И три-ли, ли-ли,

двете пътечки се съединили.

Ех, че хубав бил Новият път!"

Леда Милева

Линк към коментар
Share on other sites

Да споделям е да се разкрия!

Същинското споделяне е разкриването на ония мои мисли и чувства, които ме поставят в състояние на пределна откритост; аз ставам твърде достъпен за другия (другите). Но искам от рано да отбележа, че в тая откритост и достъпност на споделянето го няма празното откровеничене, което крещи “вижте ме, това съм аз”; така че никак нямам предвид онова, което се нарича “душевен ексхибиционизъм”. Напротив!

Веднъж споделил се, споделящият – поне за миг – е напълно беззащитен пред другите. Докато спорещият обикновено предлага теза, криво-ляво въоръжена с аргументи, то споделящият дели нещо от себе си, което застава “голо” пред очите и оценката на всички други. В тоя смисъл добрият спорещ е сила, а добрият споделящ е смелост.

Смел е онзи споделящ, който разкривайки се, приема всяко отношение на другите към него. Дали ще споделиш любов или грях, дали ще споделиш болка или радост, дали ще споделиш каквото и да е – идея, позиция, лудост или глупост, то това ще е същинско споделяне, ако удържиш да се споделяш, докато понесеш всяко отношение към себе си. Ония споделящи, които укоряват другите, че не са разбрани, всъщност не са споделящи. Те просто не са понесли неприемането, тяхното споделяне е било едно жалване.

Опасен е онзи “споделящ”, който очаква добър прием за своето споделяне. Както и опасен е онзи “споделящ”, който не смее да сподели, защото уж е сигурен, че казаното от него няма да бъде прието. Но най-опасен е “споделящият”, който казва “аз ще споделя, ама знам, че няма да бъда разбран”. Този тип “споделящи” са в действителност лоши спорещи, които имат теза, ама нямат аргументи; и по никакъв начин не са същински споделящи, защото въобще не желаят да се разкрият – обикновено и нямат какво толкова да разкриват – а желаят да пробутат едно виждане, което е нито добре премислено и обосновано, нито достатъчно смело, за да се открие докрай.

Каква е идеята на споделянето като разкриване?

Споделяйки, човек допуска другите до себе си, а това не е лесно занимание. Далеч по-лесно е да затвориш вратите си, отколкото да ги отвориш. А най-трудно е да ги удържаш отворени! Споделянето е един вид гостоприемство. И то не толкова гостоприемство по отношение на милите и добрите хора, а по-скоро спрямо тъмните и непредсказуемите. Онзи, който пази статуквото в себе си, онзи, който търси единствено поддръжници, той не може да споделя. Защото споделящият се разкрива с цел да промени. Да промени себе си.

И докато спорът е сблъсък с цел търсене на истината, то споделянето е разкриване, което желае промяна.

Слабият спорещ бързо изгубва същинската цел на спора – търсенето на истина, като се впуска в лишено от доводи налагане на някакво свое виждане. Слабият споделящ пък все забравя, че промяната има истинска ценност, когато е промяна на самия-себе-си, а не промяна на другите.

Очарованието на силния спорещ е в яснотата на казаното от него, в стройната му реч и в постъпателното и своевременно обосноваване на тезата му. Очарованието на споделящият е в непомрачимата му откритост, той никога не изглежда уязвен, а всяка негова дума е изненада и направо нов свят.

----

Изкуството на диалога е да се чуваме и да говорим с адекватна отнесеност едни спрямо други. А това означава в определени моменти да търсим истината в открит и неотклоним сблъсък помежду си, както и да се променяме без жал, че губим нещо – каквото и да е то.

Редактирано от selsal
Линк към коментар
Share on other sites

... Смел е онзи споделящ, който разкривайки се, приема всяко отношение на другите към него. Дали ще споделиш любов или грях, дали ще споделиш болка или радост, дали ще споделиш каквото и да е – идея, позиция, лудост или глупост, то това ще е същинско споделяне, ако удържиш да се споделяш, докато понесеш всяко отношение към себе си.

обикновено и нямат какво толкова да разкриват – а желаят да пробутат едно виждане, което е нито добре премислено и обосновано, нито достатъчно смело :3d_146:

Споделяйки, човек допуска другите до себе си, а това не е лесно занимание. Далеч по-лесно е да затвориш вратите си, отколкото да ги отвориш. А най-трудно е да ги удържаш отворени!icon12.gif ... вид гостоприемство... по отношение на милите и добрите хора [and] тъмните и непредсказуемите :3d_146: ...споделящият ... разкрива с цел да промени...

Слабият спорещ бързо изгубва ... търсенето на истина...налагане на някакво свое виждане.

Слабият споделящ... забравя, че промяната има истинска ценност...

:thumbsup2::feel happy::thumbsup:

Очарованието на силния спорещ е в яснотата на казаното от него, в стройната му реч и в постъпателното и своевременно обосноваване на тезата му. Очарованието на споделящият е в непомрачимата му откритост, той никога не изглежда уязвен, а всяка негова дума е изненада и направо нов свят.

Искрени и двамата, нали icon12.gif

... това означава в определени моменти да търсим истината в открит и неотклоним сблъсък помежду си, както и да се променяме без жал, че губим нещо – каквото и да е то.
icon12.gif

откритост ~ honesty

искреност~истинност

icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Самото съществуване на едната действителност вече е обвинение само по себе си за другата действителност.

Нима? Съществуването на черния дроб е обвинение за бъбреците? Ами нали вършат различна работа в един и същ организъм? Нали бъбреците ще поемат част от работата по освобождаването на целия организъм от отровите, ако черният дроб се задъха? Вярно е, че има и автоимунни и туморни болести, когато частта се опълчва срещу други части, но иначе как би просъществувал светът, ако противопоставянето беше повсеместно? (Тук понякога ни изглежда повсеместно, може би защото тъкмо много от хората са оръдия на автоимунното заболяване на планетата Земя...) :hmmmmm:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Селсал, последното то мнение е много синтетично и ми допадна много! :)

Наистина споделящият трябва да е готов на всякакъв ответ - иначе в позитивното отношение само търси храна, с която да подхрани слабостта си. Обаче разговор без искреност е чиста лъжа и празна полемика - поне за мен. За да споделяш, без да го правиш като ексхибиционистична защита от комплексите си, трябва да си силен наистина и да си готов и за атаки срещу оголената ти позиция! И тези атаки за теб да са само полезни уроци, които разкриват слабостите ти и те правят по-силен! При това положение вече има място и спорът! Но спор с добронамереност и откритост - комбинация между арументи и споделяне! Споделянето е личният опит - без него само ще цитираме празнословно някой умник. С подобни умници можем само да допълним гледната си точка!

Ако спорът е битка, подобно на карате - директно грубо противопоставяне - изходът е само раняване и никаква истина не може да се роди от такъв спор. Позицията на такъв спорещ е субективна и емоционално обсебена! Обаче спор с искрена честност, прямота, откритост, с готовност и за загуба, с оглед не на его налагане, а на достигане на истинното решение - е конструктивен и творчески, подчинен на хармоничната природа на Селфа (интегралната цялостна личност). Такъв спор е взаимопомощ и осъзнаване на единството на противоположностите, на различните позиции, признак за широта на съзнанието!

Аз самият не съм нито добър спорещ, нито кой знае колко силен споделящ - но се уча! Благодаря за търпението ви!

Линк към коментар
Share on other sites

И на мен ми харесва последното мнение на Селсал, само не можах да разбера защо преди това изприказва толкова думи, но не съм много права, щото не прочетох всичко - малко по диагонал. Всеки път ми се доспиваше.

И пак опират нещата до степента на осъзнатост на индивидите.

Линк към коментар
Share on other sites

Да споделям е да се разкрия!

Същинското споделяне е разкриването на ония мои мисли и чувства, които ме поставят в състояние на пределна откритост; аз ставам твърде достъпен за другия (другите). Но искам от рано да отбележа, че в тая откритост и достъпност на споделянето го няма празното откровеничене, което крещи “вижте ме, това съм аз”; така че никак нямам предвид онова, което се нарича “душевен ексхибиционизъм”. Напротив!

Веднъж споделил се, споделящият – поне за миг – е напълно беззащитен пред другите. Докато спорещият обикновено предлага теза, криво-ляво въоръжена с аргументи, то споделящият дели нещо от себе си, което застава “голо” пред очите и оценката на всички други. В тоя смисъл добрият спорещ е сила, а добрият споделящ е смелост.

Защо "голо"? Това което споделяме може да бъде поне отчасти добре аргументирано и съобразено с този с когото желаем да го споделим. Наистина по твоята дефиниция това няма да е "същинско споделяне", но лично за мене целта на споделянето не е да се откриеш пред другия, а това което споделяш да е поне в известна степен от полза за него.

Смел е онзи споделящ, който разкривайки се, приема всяко отношение на другите към него. Дали ще споделиш любов или грях, дали ще споделиш болка или радост, дали ще споделиш каквото и да е – идея, позиция, лудост или глупост, то това ще е същинско споделяне, ако удържиш да се споделяш, докато понесеш всяко отношение към себе си. Ония споделящи, които укоряват другите, че не са разбрани, всъщност не са споделящи. Те просто не са понесли неприемането, тяхното споделяне е било едно жалване.

Смелост или глупост - въпросът опира до целесъобразност.

Опасен е онзи “споделящ”, който очаква добър прием за своето споделяне. Както и опасен е онзи “споделящ”, който не смее да сподели, защото уж е сигурен, че казаното от него няма да бъде прието. Но най-опасен е “споделящият”, който казва “аз ще споделя, ама знам, че няма да бъда разбран”. Този тип “споделящи” са в действителност лоши спорещи, които имат теза, ама нямат аргументи; и по никакъв начин не са същински споделящи, защото въобще не желаят да се разкрият – обикновено и нямат какво толкова да разкриват – а желаят да пробутат едно виждане, което е нито добре премислено и обосновано, нито достатъчно смело, за да се открие докрай.

Опасен за кого? Аз си мислех, че опасността в споделянето зависи от знанието, което се споделя, защото всеки носи отговорност за последствията - съзнавани или несъзнавани - от своите думи.

Линк към коментар
Share on other sites

Подкрепям Станимир . Искреност и истинност има само в споделянето . Както и чистота на мислите и чувствата , свобода и пълна хармония в изживяването на своеобразния диалог , който водим .

В спора и его- домогванията само замърсени мисли , зацапани чувства и спиране на цял поток от позитивна , мисловна енергия , която в крайна сметка е причината да бъда част от този форум .

Peace and love !

Свобода на мисълта , чистота на чувствата , духовно приятелство !

Линк към коментар
Share on other sites

За да споделя, човек явно има някакъв вътрешен подтик, който удоволетворява. Така че, той първо прави нещо за себе си, ако ще се търсят ползи. После, ако отсрещната страна в споделянето намери своите ползи – още по-хубаво, ако не - пак хубаво. Може някой да не иска изобщо да разбира за това което аз желая да споделя – тогиз е добре да споделим едно несподеляне.

Но да споделям с мисълта, че така допринасям полза на другия ми се струва постановка, готова да падне при едно неприемане или отказ на другите от тези “ползи”. Не е задължително, разбира се.

Затова според мен при споделянето трябва да има безпристрастност, и това което Селсал е написал “без жал от промяна” много ми харесва. Тази “безжалостност” прави Любовта в душата независима от приема на споделеното и от търсените и намирани или не ползи.

Линк към коментар
Share on other sites

Може някой да не иска изобщо да разбира за това което аз желая да споделя – тогиз е добре да споделим едно несподеляне.Но да споделям с мисълта, че така допринасям полза на другия ми се струва постановка, готова да падне при едно неприемане или отказ на другите от тези “ползи”. Не е задължително, разбира се.

Затова според мен при споделянето трябва да има безпристрастност, и това което Селсал е написал “без жал от промяна” много ми харесва. Тази “безжалостност” прави Любовта в душата независима от приема на споделеното и от търсените и намирани или не ползи.

Tamin , така е, абсолютно вярно е това , което си написал / написала . :3d_099:

Аз изхождам изцяло от това , че обичам да споделям, с това не обслужвам ничии ползи и интереси и т.н. , дори и споделянето на несподеляне е някакъв вид споделяне .

Споренето повечето пъти виждаме , че се превръща в неконструктивно спорене , което довежда до неприятни емоции ,а и в крайна сметка всеки е свободен да харесва каквото си поиска .

Едни хора обичат динамичен диалог , и предпочитат мигновения отговор , други обичат дистанцирания диалог .

Аз много често не мога да осмисля напълно и от всички страни една тема или нечие мнение , което много ме е заинтригувало , затова пак се връщам към тази тема и това мнение . Прочитам и така наречения бърз диалог , едни неща ме провокират да отговарям други не толкова .

Едни неща обичам да чета , над втори се замислям по - продължително , с трети не съм съгласна и споря .

Но по принцип цялостната ми настройка е да споделям . Разбира се ,бих искала и да поспоря понякога . :)

Но аз и в живота не харесвам "горещите спорове", камо ли във форум -а . Просто има си хора , които обичат да спорят така се чувстват ползотворни ,а аз обикновено чувствам , че споря със себе си . Много трудно някой успява да измести собствената ми половина , все пак съм зодия Близнаци . Асцендентът ми е везни и много обичам да отплавам на въздушни пътешествия , а споровете са за огнени натури .

Намирам себе си в споделянето !Другата ми все така въздушна половина и това е !

Нищо не мога да променя !

Отегчавам се от споренето с някой друг ,особено когато твърде много време трябва да обяснявам позицията , думите си мотивите си , като през това време мога да свърша хиляди други много по- приятни и по - полезни за мен неща !

Линк към коментар
Share on other sites

tamin, това за безпристрастността е вярно. Малко изкриви думите ми. Аз казах, че целта (която разбира се може и да не бъде постигната) на споделянето е да се донесе някаква полза на другия (нямам предвид споделяне на някакви лични проблеми, емоционални състояния и т.н., защото темата не е за такъв вид споделяне, а за споделяне на знания). Личния подтик за изява, за това да бъдеш оценен от тези с които споделяш, наистина съществува, но той не трябва да бъде водещ. Иначе очаквания относно това дали другите ще приемат нашите думи не трябва да имаме, нито да изискваме от тях да са съгласни с нас - длъжни сме да приемем правото им на собствено мнение. Споделя се знанието, но разбирането и осъзнаването на това знание не може да се сподели - то винаги ще е в по-голяма или в по-малка степен различно за различните хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Диалогът е среща на две или повече мнения. Противопоставянето е по необходимост . Спорът не е война, а аргументиране и доказателственост. Стилът на участие е култура . Споделянето има чувствена характеристика и не е задължителен елемент в диалога. По-скоро то се нуждае от взаиморазбиране и доверие и като такова е понятие с морало-етичен облик.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не мисля така. Какво като има 2 или повече мнения по един и същи въпрос - противопоставянето НЕ Е необходимост, всеки има право на собствено мнение.

Диалогът не е война, но спорът по дефиниция е. Защото какво е спор - имаме поне две страни, които поддържат поне 2 различни мнения по даден въпрос и всяка страна привежда доводи и аргументи с цел да докаже правотата на собствената си позиция, но така на практика оборва (преборва) другата страна, нали? И тази оборена друга страна едва ли изпада в умиление от изхода на спора, колкото и да са "добри" спорещи и двете страни.

Само помислете, дори и някой човек да има видимо за вас погрешно становище по определен въпрос, дори и да робува на всевъзможни предразсъдъци, заблуди и т.н., дали той е готов именно в този момент, когато Вие блестящо аргументирано му докажете, че не е прав, да си промени възгледите и да се просълзи от радост, че великолепно сте му разбили мирогледа? Промяната на мирогледа е труден процес и на всеки човек му е нужно да узрее за промяната. В този смисъл е и последния постинг на Станимир.

При споделянето, човек казва какво е неговото разбиране по въпроса, без да има необходимост да оборва други мнения по същия въпрос. Отсрещната страна пък има свободата да го приеме, ако е готова да възприеме неговото разбиране или да го отхвърли, ако е на друг етап от своето развитие (може но-нисък, може и по-висок). И няма никаква нужда да се доказва кой е прав и кой не е, защото всеки за себе си е прав.

А защо се споделя - лично за себе си мога да кажа, че причините са комплексни: от една страна да разкажа за някакво знание и опит, които аз мисля, че може да са ценни и интересни на някой друг (далеч не на всички), от друга страна да си "сверя часовника", като чета коментарите спрямо моето мнение или дори само като чета чуждите мнения по дадена тема (затова и не пиша толкова често).

А по-горе dina ми се струва, че коментира споделяне на чувства и емоции, които наистина не са задължителен елемент на всеки диалог. Но аз, Станимир, Инатари, Селсал и т.н. говорим за споделяне на гледни точки, а не на чувства.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, споделих моето виждане върху тезата ти за целта на споделянето. Ти го определи като изкривяване на думите ти, което може би означава, че предполагаш, че не съм те разбрала.

Мисълта ми беше да обърна внимание на опасността от това, човек да се прикачи към идеята за търсене на полза, било то и духовна, което би могло да заглуши Любовта в душата при невъзможността за осъществяването на желаната “полза”. Което, както посочих и в предния пост в никакъв случай не е задължително.

Разбира се, добре е споделянето да е градивно, т.е. споделящият и другият да стигнат до някакви прозрения, истини. Може би предпоставка на характера, но не се наемам да определям степента на тази градивност, просто споделям когато имам желание за това. За да е градивно споделянето обаче няма голямо значение какво ще се споделя, а има значение кой и на кого споделя. Разбира се, това определя и съдържанието.

Може да се споделя емоционален опит, но неемоционално. т.е. наистина нещата си опират до излагане на гледна точка с отстраненост от Аз-а.

Защо да не може и да се спори или воюва с отстраненост от Аз-а? Струва ми се полезно като опит. Да се търси не себеизява или доказване на някаква си гледна точка с която се отъждествява човек в настоящия момент, а Истината, даже с риск да загуби всичко, което е бил до сега. Това е война - да, но всички са на равна стартова позиция вътре в човек и той с тях. Трудна работа, но невъзможна ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...