Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Много ми липсва внимание и това ме прави адски зла! Това, и още сума ти несправедливости. Но в дъното им пак виждам това, че аз не съм важна и затова хората се отнасят така с мен! Това ме вбесява!!! Мисля, че хората просто така възприемат нещата, дори не много съзнателно - ако си важен, естествено се отнасят добре с теб, ако не си - си никой, и никой не те забелязва, не съществуваш! Адски се дразня на това! И от яд искам да им върна!!! Да им върна с пренебрежение! Да ги убия с пренебрежение! Само че никой не иска моето внимание! .. Освен това, заради много натрупани неща, съм станала супер злопаметна и отмъстителна! Искам, много искам да се върне тъпкано на всички, които са се отнесли зле с мен! Ще злорадствам с удоволствие, ако това се случи! Само че това май никога не се случва.. Лошите хора са си неуязвими явно :D И това е вбесяващо!!

Мразя хората за това, че аз съм никой за тях! 

Адски дразнещо е и това, че когато си слаб, хората се възползват от това, за да застанат над теб! Когато бях на върха, красива, умна, супер готина, всички се отнасяха добре с мен, получавах всичко без дори да съм попитала, и т.н, и т.н. Сега когато съм слаба - всеки си мисли, че може да се държи както си иска с мен, и в това няма проблем! :angry: 

Когато аз бях добре, се държах добре и приятелски с всички! А се оказа, че има хора, които чакат да отслабнеш, за да започнат да се държат лошо с теб! :angry:

Гади ми се от хората! :angry:

И това, че ако си момче, всичко е ок, всичко е разрешено за теб, хората те харесват, уважават! Ако си момиче - си никой!!

И ако си никой, си никой! Изхвърлен си от света! И няма влизане!

Edited by Ally
Link to comment
Share on other sites

Погледите на хората ме убиват! Имам чувството, че ме мразят, че са враждебни, че ей сега ще ми подвикнат нещо гадно, ще ми се присмеят, ще ми се подиграят! Преди като бях супер яка, знаех, че всички погледи са добронамерени! Ужасно е да вървиш изтръпнал, непрекъснато напрегнат, да не можеш да се успокоиш нито за миг! Като трябва да пазарувам нещо, това е ужасен миг, защото имам чувството, че трябва да се моля на тия хора! Още повече, че нямам глас, и ми коства супер усилие да проговоря! Ужасно е да се чувстваш супер грозен и смешен, да ти е супер срам да се движиш сред хора, още повече защото не можеш да се движиш адекватно, координирано, бързо..движението на тялото да ти е супер трудно, защото 'спиш', не си тук, няма какво да те докара тук, спиш и не можеш да мърда, защото си във фрийз риспонс и грам няма какво да те изкара! Трябва да избягваш всички погледи, защото изобщо не си спомняш как се реагира като срещнеш нечий поглед! И се движиш направо като сляп!

Link to comment
Share on other sites

 

цитат

Мисля, че хората просто така възприемат нещо, дори не много съзнателно

Някой са точно така . Когато искате нещо от някого са много внимателни и мили . А когато виждат че не могат да го получат са груби и обиждащи . И това не е заради теб , а заради собствена духовна нищета . Твоят п роблемът е , че оценяваш тези хора повече от самата себе си . Първо търси хора, които те харесват и ценят  вътрешните ти качества . И второ да работиш върху самооценката си. Всеки човек е велика душа и е достатъчно да попадне в подходящи условия, за да стане герой (например) . Интересното е че си локализирала това което те спъва . Има хора, които не могат да се сетят и използват.

Грешка е да обърщаш вниманието на такива хора , дори когато им злорадстваш .В тяхно обкръжение душата ти страда недооценена ,И няма как да получиш това което те нямат --правилно , по достоинство , оценка . Те ще те дърпат в посока , неприятни изживявания .

Edited by АлександърТ.А.
Link to comment
Share on other sites

Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин,  познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,,

,,Ще ти кажа,  но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ

,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,,отговорил  критинянина .

,,Ами когато отидеш в Атина ще видиш че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи, ,отговорил му Сократ и продължил пътя си

Насреща му се задал един родосчанин. познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,,

,,Ще ти кажа но първо ти ми кажи какви за родосчаните  ‘’казал Сократ

-О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил родосчанина

Ще видиш че и атиняните са същите.  Те са добри хора , помагат си  и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред .

Всичко е в нашите глави, хората са такива каквито ние си представяме, че са.

Но прочети и следващият откъс от книга.

                                          можем да отнемем всичко от един човек с изключение на едно: последната от човешките свободи – да избере отношението си в дадена ситуация, да избере реакцията  си” (“Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията”, 1963г.

 

"Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди!

 

Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема. А тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше.

 

Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години. Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг.

 

Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката:

 

- Ние живеехме в еврейската част на Варшава – започна бавно Бил. – Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница… Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група. – Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: – Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят… Ето защо взех решението: през целия си живот – независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна.

 

Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбирах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Posted (edited)

Бях на върха, всички ме уважаваха, харесваха, възхищаваха ми се.. сега.. сега се чувствам като утрепка и парцал.. И причините за това, поводите, са..

- ужасните хора, които срещнах (главно на работа), и тяхното отношение.. Както и това, че видях колко ужасни са хората като цяло. 'Благодарение' И на пандемията и войната в Украйна..

- това, че любим и много важен за мен човек се оказа нарцис и след няколко години на страхотни отношения си изсипа нарцисизма върху мен.. а това стана и защото аз вече не бях същия готин човек от преди.. регресирах, станах като малко дете (дори започнах да го усещам като майка си) и естествено комуникацията се промени.. (преди това дори не знаех, че този човек е нарцис! защото имахме страхотни отношения и не е бил гаден към мен, нито съм го виждала да е към други, освен да е изгрубял в 1-2 много бегли момента)..

- отношението на работа.. освен изключително изнервящи, изперкали хора, гадно отношение от нарциси и злобари, другото нещо е използването, което започна в последните 2 години, на работата, на която съм през последните 5-6 лета.. В началото всичко беше ок, после изведнъж някакви хора започнаха откровено да се скатават, като оставят тежката работа на мен - работа, която аз обичах, но нещата се променят, когато видиш как другите бягат, оставят те сам с някакво непосилно количество, ти се чувстваш затрупан и БЕЗСИЛЕН, започваш да се изтощаваш.. и на всичкото отгоре, като говориш с отговорник, той казва - 'Х каза, че сега не му се прави това!', защото Х е приятел на отговорника! :3d_144: (става дума естествено за жени)

И сега последното нещо, което ми беше останало - външния вид, усещането, че съм харесвана.. еми появиха се хора, на същата тази работа, с коментари, които усетих като напълно умишлени, като - 'Ех, защо тебе не те свалят! :)', 'Хаха, не го ли виждаш!' - за нещо, което търся.. че дрехите ми не били секси.. - тези от момиче.. Другото - момче, за което започнах да си мисля, че също е нарцис, защото сякаш започна с играта 'обръщам ти внимание, не те забелязвам'.. в началото внимание, после - влиза и поздравява само другия човек.. или били сме в общ разговор 4-5 човека, малко по-късно като ме вижда - 'А, ти какво правиш тук?'

Истината е, че когато ти спадне самочувствието, започваш да привличаш хора, които искат да те смачкат, нарциси..

Edited by Ally
Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Posted (edited)

Мисля, че това моето състояние никой не го разбира. Аз буквално не знам каква физиономия трябва да направя.. ей така като си ходя по улиците.. нямам естествена физиономия и не се сещам каква трябва да ми бъде физиономията.. Като говоря с хора, не мога да направя съответна мимика.. ако някога се случи да направя съответна мимика, това за мен е чудно щастие..сякаш.. ..сякаш притежавам тялото си.. на себе си съм..принадлежа на себе си!.. Трудно си контролирам движението.. движението ми няма никаква форма.. Не е чудно, че едно от нещата, които искам най-много, е да 'имам форма', да мога да се движа нормално, да мога да говоря, да изразявам емоции, смисъл с мимиките и думите си.. Не мога да правя интонации! Просто при мен става така, че в един момент като се разочаровам ужасно много от хората, като се почувствам напълно изоставена, просто сякаш енергията ми свършва, животът ми свършва, буквално заспивам и буквално ме няма повече! Спя! Нямам реакции. Нищо не стига до съзнанието ми. 

Освен това, когато съм в това мъртво неподвижно състояние, започвам да се виждам, усещам като майка ми, което за мен е много грозно и ужасно, и не мога да го понеса!!! То всъщност и затова имам чувството, че съм грозна и другите ме виждат грозна, и ме е срам да се движа по улиците!!

 

Аз бях в страхотен колектив.. преди това гадно състояние..и след друго такова (същото).. и когато той се разпадна и връзките отслабнаха.. абе когато всичко свърши, сега - се чувствам все едно съм извадена от семейството си.. както когато като малка, на 3, първо съм била сама в болница, след това са ме дали при баба ми и дядо ми.. мисля, че от там идва това объркване за себе си.. Все едно са ме извадили от средата ми, в която съм била до 3г., после сама в болница - ужасна травма, и после..като изгонване при баба и дядо.. на различно място, при различни, не особено познати хора, с различен стил на отношение, възпитание.. 

Edited by Ally
Link to comment
Share on other sites

Quote

Истината е, че когато ти спадне самочувствието, започваш да привличаш хора, които искат да те смачкат, нарциси..

Quote

 Като говоря с хора, не мога да направя съответна мимика.. ако някога се случи да направя съответна мимика, това за мен е чудно щастие..сякаш.. ..сякаш притежавам тялото си.. на себе си съм..принадлежа на себе си!.. Трудно си контролирам движението.. движението ми няма никаква форма.. Не е чудно, че едно от нещата, които искам най-много, е да 'имам форма', да мога да се движа нормално, да мога да говоря, да изразявам емоции, смисъл с мимиките и думите си.. Не мога да правя интонации! Просто при мен става така, че в един момент като се разочаровам ужасно много от хората, като се почувствам напълно изоставена, просто сякаш енергията ми свършва, животът ми свършва, буквално заспивам и буквално ме няма повече! Спя! Нямам реакции. Нищо не стига до съзнанието ми. 

Като че ли живееш , за чуждото мнение .Така предаваш себе си на илюзията която имаш за чуждото мнение .Илюзия непозволяваща да живееш своя живот .

 Градиш мирозданието си въз основа на лично мнение за чужди мнения .Нещо което е невероятно , направо невъзможно да отразява и 10% истина . Не е добре да се доверяваш на хора които не те познават .Двама братя или сестра , отрасли заедно .Пак имат различни мнения и се посдърпват . А да даваш вяра на нечие мнение изградено без никаква познавателна стойност към обекта на внимание (Ти), е грамадна грешка . Ако посещаваш терапевт ще се научиш да съставяш по вярно мнение за всяка една случка . И от там ще имаш по правилен мироглед , по близък до реалното .

Edited by АлександърТ.А.
Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Не знам какво да правя с нарцисите, и гадните хора около мен.. В смисъл, че от едно известно време, вместо да мога да се успокоя, да отработвам, да се лекувам психически, аз трябва да се занимавам с поредния нарцис около мен! Нон стоп да мисля как да се защитя от него, как да го издържам.. Те нещата се повличат едно по друго - появява се един тип нарцис, след него се появява същия тип и т.н.и т.н. На мен никога не може да ми е спокойно, да съм сред безопасни поне хора. Сутринта нещо ме е усмихнало, настроило малко по-позитивно, и после след часове прекарани с въпросния човек, и то не през цялото време.. Това тотално отдалечава от себе си.. На мен ми действат така сякаш за мен няма място в този свят, нали те искат да заемат цялото място, да се виждат само те, те да са най-най-най- и ако може друг да не съществува..или да е смазан под тях. Мен дълго ме държи това усещане от деня, прекаран с досег до нарцис. Даже сега се чудя как успях да се поуспокоя. Най-ме е яд, че на нарциса му се получава да ми разваля настроението!!! Преди, когато бях супер, едно от многото супер неща беше, че и някой да се опита да ме нарани, да ме ядоса (когато започнаха да се появяват такива хора в един момент), това не ме засягаше, аз отвръщах с някаква шега, която супер деликатно караше въпросния човек да се почувства глупаво, а и другите да се разсмеят, и силен истински смях, беше ебаси кефа! (Не че ми е било цел, просто така си ми идваше отвътре.)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Написала си 9 реда . По принцип ,написаната информация , за една минута разговор е много повече от 9 реда .

Изкам да кажа че точен съвет в такъв формат е трудно да се даде .За това се говори по общо .

Обикновено човек определя поведението си  от различни цели и те са единствена мотивация за планиране на времето . Значи правиш каквото правиш без да обръщаш внимание на странични неща . А странично  е всичко което те отклонява от основната цел . Например отиваш в кафето да минат 3 часа . 3 часа се наслаждаваш на летящото време до момента когато на масата седне някаква досада . Тогава се извиняваш със спешен ангажимент и отиваш в съседното кафе да си довършиш работата .Това е когато не можеш да игнорираш , като правиш това което си започнала.

Quote

след часове прекарани с въпросния човек

потърси си друг човек ако не можеш без такъв .В България сме няколко милиона .

Quote

а и другите да се разсмеят, и силен истински смях, беше ебаси кефа

Всеки желае да се харесва на околните .Получава се когато не се впечатляваме от чуждо мнение .Когато човек се стреми  да изявява само всички  свои добри качества , нищо друго не му трябва .

Edited by АлександърТ.А.
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...