Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Личното пространство


Донка

Recommended Posts

А тази моментна човешка индентификация много често / да не кажа нещо по-силно/ продължава във Времето да речем едно въплъщение. И това е така докато човек стане Жива Душа. Иначе няма как да си вдигне вътрешния взор по-далече от плътското си съществуване.

Линк към коментар
Share on other sites

Все си мисля, че нещо не му е достигало на този Проповедник. Висотата на взора може би.

Но и отправянето му нагоре си има все някога своето начало. За всяко нещо си има първи път.

Линк към коментар
Share on other sites

"Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък започва да бъде спирачка за неговото еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях,

Егрегорите по своята същност са доста по-силни от който и да е човек и откъсването от даден егрегор става обикновено с присъединяването към друг или в по-редките случаи с естественото отмиране на текущия - например завършваш средно образование, вече не си ученик, съучениците се пръскат ... - но всичко това наистина съвсем не е по темата, така че спирам до тук.

Като създадени от хората, егрегорите няма как да бъдат по-силни от тях. По-силни са от моментната човешка идентификация и са обвързани с т. нар. личност, те са я образували, управлявали, експлоатирали... Така лудо отричанатото отказване от личността е нищо друго, освен отказване от зависимостта на сътвореното от нас порочно жизнено поле...

И разбира се, "Всичко е суета и гонене на вятъра" (по Еклисиаст)!

Мисля, че Таня, Диана и Венцислав оформиха интересен завой в темата, но съвсем не излизат от нея. Егрегорът и личното ни пространство - това наистина си струва да се дискутира, защото според мен не е толкова лесно за осъзнаване и съответно за контролиране. В същото време именно посредством егрегорите се осъществява най-ефективната манипулация на умовете и емоциите и поведението ни, именно с тяхна помощ най-лесно се навлиза и завзема нечие лично пространство и свобода.

Доста време ми е отнело да разбера за себе си как точно става това в моя живот и още повече (и продължава) - как да филтрирам егрегорите, които така или иначе преминават през личното ми пространство. Стигнах до извода, че тоталната съпротива е другото лице на тоталното подчинение на егрегорите. Да се изолират напълно също е вид самозаслепяване. Остана ми накрая само вариантът "филтър" - опитах се да структурирам личното си пространство като "многослоен филтър" - докато пропускат поредния егрегор през себе си (не го задържат) слоевете го почистват от агресивните му елементи и приемат полезните съставки. Не му позволяват да остане в личното пространство прекалено дълго - както казва Диана - когато се изчерпи, на негово място се филтрира следващия. Така се опитвам да избегна зависимостите.

А как постъпвате вие? Имали ли сте случаи, в които егрегор болезнено е засягал и превземал личното ви пространство (или на ваши познати)?

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: Абсолютно си права Донче.

Всеки егрегор просто се пропуска и филтрира, приема се положителното и ако ми е посилите преработвам отрицателното....

Само така се избягват зависимостите. Докато се противопоставях и ги отричах нямаше спасение. Когато ги посрещам с усмивка те сякаш бягат ;)

Линк към коментар
Share on other sites

... егрегор ... е ... превземал личното ви пространство?

Да. Филтрите не помагат особено, защото са козметично средство.

В морето, добре е човек да има лодка и да знае да плува.

Необходимо е знание на себе си и самоконтрол.

Линк към коментар
Share on other sites

Следя темата и се замислям как Учителя или други изявени личности, които са отдали живота си на общуване с хората, са запазвали своето лично пространство? Вярно е, че са единици, не всеки го може. Затова Валентин е прав, че трябват лодка и гребла с които да преплуваме през океана живот. Нещо, което май се учим през цялото време - как да плуваме без да се удавим или да не нараним някой докато цапкаме във водата.

Никак не е лесно да запазим личното си пространство от външни индивиди. Макар че по един или друг начин, директно или тактично, всеки си пази периметъра. Аз самата на моменти нарушавам (макар и неосъзнато) свободата на другите. С някои хора имаш желание да комуникираш, но ако те искат да им говориш на 'Вие', защо трябва да започваш на 'Ти'? Безпокоиш ги излишно.

Големият удар идва от съвременните технологии. Те ни позволяват да си говорим с хора, които дори не сме виждали. Понякога на другия край на света. Прекрасно! И доста нарушават свободата ни - достатъчно е в списъка на ICQ да имаш 50 номера. Ако тази вечер ти се обадят всички, направо ще бръмнеш. Вярно е, че можеш да сложиш табелката 'не безпокой'. И с телефоните е същото - навсякъде можеш да бъдеш открит. Нарушители колкото искаш.

Но как го правите вкъщи? С хората, с които живеете всеки ден?

За родителя най-големите атаки идват от непрекъснатите 'световни' проблеми, които трябва да разрешава. Особено ако децата вече са в т.н. тийн възраст. Децата пък трябва да бранят своята независимост и лична свобода от непрекъснатия (на моменти прекомерен) родителски контрол, от многобройните ни поуки и съвети.... Трудна работа. :3d_035:

Линк към коментар
Share on other sites

Следя темата и се замислям как Учителя или други изявени личности, които са отдали живота си на общуване с хората, са запазвали своето лично пространство? Вярно е, че са единици, не всеки го може... Но как го правите вкъщи? С хората, с които живеете всеки ден?

Учителят е спазвал периоди на мълчание и уединение, също чести излети сред природата. Подобно правило са имали и Йогананда, Ганди и др.

Приел съм същите методи за себе си. Ефикасни са.

Близките имат нужда от време наистина, да разберат че това е и за тяхно добро.

За родителя най-големите атаки идват от непрекъснатите 'световни' проблеми, които трябва да разрешава. Особено ако децата вече са в т.н. тийн възраст. Децата пък трябва да бранят своята независимост и лична свобода от непрекъснатия (на моменти прекомерен) родителски контрол, от многобройните ни поуки и съвети.... Трудна работа. :3d_035:

Осъзнатостта помага много. Реакциите стават плавни и обмислени.

Търпението също е от голяма полза, особено по отношение на речта и външните действия.

Докато вътрешно, проблемите е хубаво да се идентифицират и обмислят възможно най бързо. Иначе може да претърпим излишни страдания.

Линк към коментар
Share on other sites

Дълго време се пазих да нямам мобилен телефон, но преди две години вече се наложи неизбежно и се предадох, съпротивата ми беше пречупена. Но редовно си го изключвам, даже за по цели дни. :hypocrite:

Иначе отдавна ми се носи славата на саможивец и особняк само защото ревниво си пазя личното пространство. :3d_090:

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът с напредването на технологиите наистина е голям. По голямата част от времето си прекарвам умишлено напълно сама и това ми харесва. Често когато съм сред хора започвам да усещам, че енергията ми се изчерпва и моментално ми прилошава. За съжаление голяма част от хората са енергийни вампири без съзнателно да го желаят. И тъй като аз съм изчерпаем източник на достъпна енергия се опитвам да се пазя. Хората обаче могат да "вампирстват" и по телефона, а също и чрез напредналите интернет комуникации. Засега ми е трудно да си изключвам телефона по желание или скайпа, защото моментално следват атаки от близките, че се крия, че не искам да комуникирам с тях и т.н. манипулации.

Линк към коментар
Share on other sites

Той е телефона е достатъчен да направи мозъка ти на пихтия... Но тези, които много се вълнуват от този факт не знаят ли, че са облъчвани постоянно с всички радиодължини, е, с по-малко потенциално напрежение, но...

Линк към коментар
Share on other sites

И аз имам нужда от усамотение. Дори са ми казвали, че съм на настроения. Но всъщност имам нужда от самотата си. А когато е сред природа се чувствам супер заредена. Дори и само да се занимавам с градинката и цветята пак ми действа зареждащо :3d_043:

Линк към коментар
Share on other sites

Иначе отдавна ми се носи славата на саможивец и особняк само защото ревниво си пазя личното пространство. :3d_090:

Не ти ли се струва, че колкото по- яростно се брани човек, толкова по- енергично се пробват да му нахлуват? Ако можехме като Мъдреца... той "не употребява мандало, но да се отвори е невъзможно". Той явно няма нужда и да се брани, но никой не може да го нападне. Сигурно няма и лично пространство, но не е без пространство. Обаче докато станем Мъдри, ще трябва да си имаме лично пространство. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Иначе отдавна ми се носи славата на саможивец и особняк само защото ревниво си пазя личното пространство. :3d_090:

Не ти ли се струва, че колкото по- яростно се брани човек, толкова по- енергично се пробват да му нахлуват? Ако можехме като Мъдреца... той "не употребява мандало, но да се отвори е невъзможно". Той явно няма нужда и да се брани, но никой не може да го нападне. Сигурно няма и лично пространство, но не е без пространство. Обаче докато станем Мъдри, ще трябва да си имаме лично пространство. :)

Това си е съвсем вярно. Ако се добави и това, че когато се опитваме да се браним, придаваме по-голямо значение и на самите атаки, дори и да са безобидни ...

Линк към коментар
Share on other sites

физическият ни живот е резултат от причини които са задействани отдавна

първо е налице отъждествяване със сънната субстанция, физ. личност ~ личинка

"понякога искат от нас това което не можем да им дадем" //един приятел

а и дали им трябва?

"навлизанията" в Пространството на любовта са очевидни

Бог, доброто, обичта и любовта са истина.

С тях, животът става нетленен и истински.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

А не ви ли се струва, че колкото повече ревностно пазим личното си пространство, толкова повече ставаме подвластни на 'егрегора на личното пространство'?

Макар че аз съм от хората, които се разтоварват най-добре сред природата и на тишина. Може би има и такъв егрегор?

Линк към коментар
Share on other sites

физическият ни живот е резултат от причини които са задействани отдавна

..........................................

Бог, доброто, обичта и любовта са истина.

С тях, животът става нетленен и истински.

Има и причини които се задействат тук и сега, както и "тук и сега".

Иначе не бихме имали свободната воля да променяме нещата. И това също е Истина и тя влиза в любовта също..

Несериозно е да си мислим, че абсолютно всичко е предначертано.

И за това човек трябва да внимава с личното си пространство, да не му кажат в по-късен период .."Да си внимавал..."

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина абсолютно всичко е предначертано, но никой друг, освен самите ние не го е предначертавал.

А свободната воля в каква степен се изявявва при променянето на нещата? Имаме доста ограничения в тази насока, които разбира се сами сме си изработили. Пространството и времето, които са атрибутивни на жизненото ни поле в голяма степен го показват. Те са аспекти от познатия ни макрокосмос, което автоматично се проектира и в микрокосмоса. Свободата с относителности и условности свобода ли е?

Линк към коментар
Share on other sites

И за това човек трябва да внимава с личното си пространство, да не му кажат в по-късен период .."Да си внимавал..."

Ха сега де! Когато наскоро внимавах, ама мнооого внимавах с личното си пространство, за да не ми кажат в по-късен преиод "да си внимавал", се оказа че ми казаха в този съвсем ранен период: "егоист, саможивец, убиец на чувства, убиец на емоции...". Това ми каза една особа, само защото се отдръпнах докато не е станало късно. Дори по-точното е, че отказах да се сближа. Не съм й длъжен с нищо! Но нищо, по-добре да чуя това, отколкото после: "да си внимавал". :thumbsup2:

Редактирано от Максим
Линк към коментар
Share on other sites

.... А свободната воля в каква степен се изявявва при променянето на нещата? Имаме доста ограничения в тази насока, които разбира се сами сме си изработили.

"... Трябва най-после да свикнем да възприемаме и други форми на проявление. Всяко тяло, било то камък, растение или животно, притежава също душа и дух. В противен случай пред нас е само един труп, който много бързо ще загуби формата си. Планетите също са органи на едно по-голямо живо същество, на Слънчевата система и т. н.

Ако човекът малко се замисли над този ред, скоро ще осъзнае, че той като клетка има задачата само да изпълнява службата, която му е отредена в цялото. Трябва да положи усилие да бъде колкото е възможно по-полезна клетка - същото, което и той очаква от своите клетки, за да не се превърне в раковия тумор на света. Ако дръзко напусне реда, за да опита от криворазбраната свобода, то нека не се учудва, ако бъде елиминиран.

Защото: Каквото долу, такова и горе."

от "Съдбата като шанс" - Т. Детлефсен

Линк към коментар
Share on other sites

По въпроси за личното пространство имам право да отговарям само за моето лично пространство.

Мисля, че мога да ти отговоря, но няма да ти хареса отговоря ми.

Ако имаш принципни въпроси за личното пространство - говори публично.

Ако имаш лични въпроси за личното пространство - говори на лични съобщения и без псевдоними щом ще са лични въпросите.

Линк към коментар
Share on other sites

Ян, ако постинга ти е насочен към мен, то ще кажа, че това не е въпрос. Към теб нямам никакви въпроси, нито лични, нито обществени, съжалявам. :whistling: В контекста на твоето съобщение отговорих за опит с моето пространство и нищо повече. Надявам се сега вече да бях ясен. :sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина абсолютно всичко е предначертано, но никой друг, освен самите ние не го е предначертавал.

А свободната воля в каква степен се изявявва при променянето на нещата? Имаме доста ограничения в тази насока, които разбира се сами сме си изработили. Пространството и времето, които са атрибутивни на жизненото ни поле в голяма степен го показват. Те са аспекти от познатия ни макрокосмос, което автоматично се проектира и в микрокосмоса. Свободата с относителности и условности свобода ли е?

Свободата с относителности и условности, проявена в един относителен и условен свят, е условна свобода! Но тя е връзката ни със Свободата - безусловната. Верига от условни избори, проява на условна свобода... Но все пак тя е зрънцето Истина в нас - розата безусловност в сърцата ни!

Линк към коментар
Share on other sites

.... А свободната воля в каква степен се изявявва при променянето на нещата? Имаме доста ограничения в тази насока, които разбира се сами сме си изработили.

"... Трябва най-после да свикнем да възприемаме и други форми на проявление. Всяко тяло, било то камък, растение или животно, притежава също душа и дух. В противен случай пред нас е само един труп, който много бързо ще загуби формата си. Планетите също са органи на едно по-голямо живо същество, на Слънчевата система и т. н.

Ако човекът малко се замисли над този ред, скоро ще осъзнае, че той като клетка има задачата само да изпълнява службата, която му е отредена в цялото. Трябва да положи усилие да бъде колкото е възможно по-полезна клетка - същото, което и той очаква от своите клетки, за да не се превърне в раковия тумор на света. Ако дръзко напусне реда, за да опита от криворазбраната свобода, то нека не се учудва, ако бъде елиминиран.

Защото: Каквото долу, такова и горе."

от "Съдбата като шанс" - Т. Детлефсен

С това съм напълно съгласен, но с уточнението, че за мен е много едностранно. Нужно е малко по-обхватно разбиране за т. нар. съдба, свободата, мястото ни в жизненото поле и стремежите към височини. И въпреки, че използва херметичен принцип за обосновка, лично на мен ми се струва, че автора е далеч от фумдаментите на херметичната философия.

Тук е мястото да уточня, че не познавам Детлефсен и правя изводи за себе си само въз основа на цитата, който навярно е миниатюрна част от творчеството му. Общо взето в определен контекст, конкретна ситуация и само като част от тезата и аз бих могъл да изкажа подобно твърдение, но като изолирано, то би било дало твърде изкривена представа за собствените ми виждания. Използвам първо лице само в интерес на примера, не искам да давам подобни акценти на никоя тема.

А своето лично пространство бихме могли да опазим само, ако спазваме това на другите. Според мен ревностната битка за подобно (в коята и аз участвам) е индикатор за липсата у нас на едно цялостно разбиране и виждане на основата, върху която стоят взаимоотношенията. Тук може да има засегнати, но аз казвам, за човека това е непосилно на този етап, няма нужните възприятия и понятийност. Личното пространство трябва да бъде неприкосновено, като същевременно то няма граници. Това е покой, но вътрешен. Желаещите да виждат противоречие вероятно ще са съвсем прави, желаещите да видят друго - също.

Редактирано от Венцислав_
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...