778. Светлина, топлина и сила 1940 - Неделна беседа, 7 юли 1940 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Светлина, топлина и сила

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 16-а глава от Евангелието на Лука: от 10-и до 17-и стих.

„Духът Божи“

Цитат

 

Понеже ние сме от разумните хора, ние се намираме пред природата, която е затворена книга. Трябва да я отворим. Тя съдържа формули, задачи, които ние трябва да разрешим. Някой от вас е в женска форма – една задача е това. Някой е в мъжка форма – една задача е това. Вие гледате на тялото си, но трябва да знаете, задача е това. Вие гледате един вол – задача е това. Волът разрешава една задача. Гледате едно дърво – и то е една задача. Дървото разрешава своята задача...

Сега вие казвате: „Какво ни интересуват тези отвлечени работи?“ За мене не съществуват отвлечени работи. Това, което вас не ви интересува, други се интересуват от него. Всички неща, които съществуват в света, са все полезни на някого. Запример, туй, което говоря, не е полезно за всинца ви, но за някои е полезно. Важно е, че и аз се ползувам от това, което говоря. И аз намирам, че от всяка беседа, която държа, ако аз не се ползувам нещо, казвам, че моята беседа не е хубава. От това правило се ръководя, за да определя кое е хубаво и кое не е. Следователно всяко нещо, което ние правим, трябва да ползува другите хора, трябва да ползува и нас. Всяка мисъл трябва да принесе някаква полза в света. Законът е такъв. Всяка постъпка трябва да принесе полза на другите хора, също и на самия човек, който я върши. Това е един Божествен закон, според който всеки човек, който иска да живее, трябва да бъде носител на онова великото и светлото в живота...

 

 

Цитат

 

Доброто и злото се отличават по своя резултат. В света има едно привидно добро и едно привидно зло. Но има едно съществено зло и едно съществено добро. Ако ти спъваш ума на един човек, това е зло. Ако спъваш сърцето на един човек, това е зло. Ако спъваш волята на един човек, това е зло. Ако спъваш неговата душа, това е зло. Този принцип е всякога верен. Хората едни други се спъват, вследствие на това те стават проводници на злото. И тогава те почват да обясняват какво нещо е злото. Злото е нещо необяснимо, но въпреки това съществува в света. Злото се проявява, когато остане свободно. Само по себе си злото не е зло. Злото е зло в сравнение с доброто. И доброто е добро в сравнение със злото. Доброто само по себе си не е добро. То е добро по отношение на злото. И злото е зло по отношение на доброто. Обаче двете отделно взети, нито злото е зло, нито доброто е добро. Как ще разберете това? То е философски въпрос.

Та казвам: Двама господари. Не е лошо човек да има двама господари. На детето двамата господари са майката и бащата. После, като дойде голям брат, а след него и другите братя и сестри, и те стават господари на малкото дете. Обаче двамата основни господари, това са бащата и майката. Ние казваме: „Невъзможно е да слугуваш на двама господари.“ Но трябва да разберем тази мисъл. Ти не можеш да слугуваш на двама господари, които не се обичат, но можеш да слугуваш на двама господари, които се обичат. Следователно, ако детето обича някога повече майка си или баща си, аз зная вече, че между майката и бащата има вече раздор. Онзи, който казва, че трябва да служим само на един господар, той внася друга някаква идея. Не само на един господар може да се служи. Това зависи от любовта. Ние подразбираме, че само любовта носи същността на живота. Няма друга сила в света, която може да внесе живота, освен любовта. Човек, който няма любов към цялото, който не дава място на любовта, той не може да осмисли живота си. Някои казват, че изгубили живота си. Как го изгубил? С любовта. Не, това, което губи живота, не е любов. Това, което припечелва, е любов.

 

Светлина, топлина и сила 1940