nancym_ Posted September 26 Report Share Posted September 26 Здравейте! През 2015 година осъществих контакт с хора от този форум и като цяло живеех тук. Имах дереализация, която смущаваше дните ми в продължение на месеци. Неусетно обаче си и премина. Сгодих се, започнах работа като учител, взех си мечтаното куче и бях... щастлива. Започнах да катеря планини, да пътувам в България и чужбина, когато имам възможност. Много рядко и за кратък период от време съм имала странни усещания, но не са се "задържали". Преди три седмици обаче нещата се завъртяха с хастара навън. И ако кажа, че се чувствам ужасно, ще е меко-казано. Събудих се една нощ и просто усетих дереализацията. Не знам дали се изплаших в този момент, но изпуших една цигара и си легнах да спя. На следващата сутрин всичко беше зле. Усещането за нереалност ме връхлетя много силно. В следващите няколко дни се стремих да се разсейвам, да излизам, да се срещам с приятели и съответно да работя, защото точно три дни след появата на това усещане, се върнахме след лятна ваканция. Сега нещата обаче са малко по-различни от преди, или поне така си мисля. Усещам, че не съм аз. Спомените ми от вчера са сякаш мои, но и не са. Някак много далечни, едва ли не като стар сън. Не знам дали това е деперсонализация и не искам да си слагам някакви етикети, но действително не се усещам като себе си. Имам изплашено изражение и като цяло избягвам да се гледам в огледалото. Като се замисля за вчерашния ден, самият спомен е мъглив и странен. Чувствам се много зле. Постоянно си мисля как ще изгубя човека до себе си, защото съм луда. Че ще загубя работата си, в която в продължение на 7 години се доказвам и работя много отдадено. Страх ме е, че няма да имам дете. Проведох онлайн консултация с клиничен психолог от Велико Търново и ми каза, че всичко това е тревожност, но някак все си мисля, че не съм обяснила нещата достатъчно добре и че не е възможно да забравям живота си, както и предния ден и да не се чувствам на себе си - и съответно това да не е нещо сериозно. Каза обаче и че е редно да пия антидепресанти, за да си върна старото "аз". Как е възможно да не помня вчерашния ден? А на фона на това в главата ми изскачат някакви странни стари спомени, за които даже не съм се сещала и да изглеждат толкова чужди и странни... Пак ще го кажа - спомените ми сякаш не са мои. Постоянно питам майка ми като се видим дали ми личи, дали забелязва нещо в мен и когато каже - не, започвам да се притеснявам и натъжавам, че никой не ме разбира и че реално нямам на кого да споделя. Възможно ли е да развивам някакво психично заболяване? Трябва ли да посетя психиатър? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Posted September 27 Report Share Posted September 27 (edited) Привет! Цитат Възможно ли е да развивам някакво психично заболяване? Трябва ли да посетя психиатър? По скоро психотерапевт . Да поработите за преодоляване на тревожноста . Излишно се страхуваш ,за дреболии . Нищо друго ти няма освен страх . Цитат Постоянно питам майка ми като се видим дали ми личи, дали забелязва нещо в мен и когато каже - не, започвам да се притеснявам и натъжавам, Притесняваш се че външно не се забелязва тревожноста ? Ще го опиша в друг аспект на живота ,,Когато ми кажат че съм висок и рус е притеснително . Та аз съм по скоро дребен " ??? Добре е да разговаряш със специалист на живо .Например следните две твърдения са доста общи ,,Как е възможно да не помня вчерашния ден? "---едва ли за цялия ден стата въпрос ,,Спомените ми от вчера са сякаш мои, но и не са"---май точно това е следствие деперсонализация . НО Е съвсем обикновенно нещо , което само дрогираните нямат . За това препоръчват хапчета , антидепресанти . може и алкохол . По лесно е да се дрогира някой вместо да му се помогне да не се бой от дреболии . Ще използвам един пример за обяснение .Като за по лесно , да си припомним за изпълнения на добри спортисти или музиканти . Как всеки техен пръст или крак , ръка , се движат самостоятелно със скорост и точност която не можем да обясним по друг начин освен със собствената им интелигантност . Има и рутина-механичност , но тя световен шампион не може да те направи . Значи заблуда е ,, аз съм един и не мога да съм много " : Аз държа чашката с лявата ръка . Аз разбърквам кафето с дясната ръка . Аз наблюдавам и пожелавам нещата с кафето . Аз , моето съзнание може да се съсредоточи/да бъде , в едната или другата ръка или всичко заедно . Алпинистите могат да се съсредоточат в няколко пръста само за да им придадат достатъчно сила . Но всичко е едно аз , обхващащо много неща . Нашето тяло е изградило една интелигентност можеща да работи и без да я контролираме . Но когато реши че е нужна по всеобхватна степен на съзнание изпраща сигнал за болка. Силен сигна за болка за да бъде забелязан от ежедневното съзнание . Това по всеобхватно съзнание може да задоволи нуждите на тялото , по един много по удовлетворяващ начин от това което може , само инстинкта . Факта , че толкова много хора имат подобни ,,дереализации" , говори само едно . Масово хората са дошли до границата на сегашното състояние на съзнанието . И у нас , започва да се проявява , все още плахо " едно по висше , по всеобхватно съзнание . Какво може да е то ? Може да се четат беседите или друга езотерична литература . Но конкредните неща са различно значими за различните хора , в зависимост от тях самите . Най общо казано , получаваме достъп , един намек за възможностите на висшия ,,Аз" . На практика ни е страх от непознатото ! пп едно обяснение : През деня се движа , общувам , работя . Като не всичко което ми минава през главата го споделям с другите хора . Имам две линии на преживявания . После в спомена всичко за деня е заедно и случилото се с физическите обекти и мисловните образи и случки . Но след повече време някои неща са по ясни от други , независимо дали са се случили или са били само помислени . Edited September 27 by АлександърТ.А. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
nancym_ Posted September 27 Author Report Share Posted September 27 (edited) Проблемът идва оттам, че ми е много трудно да си спомня какво съм правила вчера. Да не говорим, че дори за днешния ден спомените от сутринта са ми много далечни вече. Забравям с кого съм говорила в междучасията. Днес обяснявам на едната колежка нещо и тя ме прекъсна "Нали вчера говорихме по телефона за това?" - веднага се изплаших много. Досетих се, че се чухме, но не помня цялостния разговор. Докато преподавам всичко е наред. Имам предвид, че уроците си ги знам и преподавам на децата. Но в главата ми постоянно излизат разни спомени от детството ми или от преди години и сякаш и те са с дереализация и не са съвсем мои. Като се замисля за вчера - знам като факт, че бях на заведение с човека до мен, но самия спомен ми е мъглив и странен. Знам като факт, че си взех от аптеката билкови хапчета за успокоение Лотосоник и като си представя спомена от тогава ми е чужд и пак някак "замъглен". Приятелят ми днес сутринта ми поиска ключовете за колата и аз стоях и недоумявах защо ги иска от мен. После ми припомни, че ми ги е дал преди да се приберем и пак... споменът е сякаш съм била друг човек. Не помня много от нещата, които съм правила вчера и това нещо ме влудява. Сякаш съм тук и ме няма. Не се чувствам на себе си. Липсва ми това да бъда аз. Да пея, да танцувам, да мечтая. А сега съм някак застинала във времето. Дори когато чета стари мои писания тук, чувствам сякаш не съм била аз. Усещането е сякаш имам някакво раздвоение на личността. Ту съм аз, ту не съм. Ще ми бъде много полезно, ако някой ми обясни дереализацията/деперсонализацията. При тези състояния освен чувството за нереалност и дразнене от светлина, може ли да има такива усещания за откъснатост и отчужденост от себе си? Сякаш мислите и спомените не са мои. Явно съм качила нивото от преди, защото преди 9 години нямах чак такива проблеми. Ще съм благодарна, ако ми обясните. Хубав ден! Edited September 27 by nancym_ Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Posted September 27 Report Share Posted September 27 За така написаното нямам отговор . Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.