Венцислав_ Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 За да бъде човек духовен, трябва да престане да бъде материален, а дори и душевен. Той вижда красотата, понеже тя му е вътрешно присъщо качество. Не и чрез познатите ни сензорни възприятия, понеже те контактуват с материята, а Духа и Живота са отсреща. Насочеността към Духа трябва да бъде пълна и всеотдайна, нещо което знаем, което отдавна ни е казано: "Който загуби живота си за мен, той ще го намери". Качеството на духовния човек е едно - Духовност, а всичко останало са прояви, нямащи пряко касателство към Духа. Да, то е живот, мъдрост, истина, любов, но тези които сега не можем да схванем и разберем, защото още не сме духовни. Те не са качества, а прояви, прояви на нашия Господ, който е намерил храма си почистен и е влязъл в него. А ние обсъждаме човешки прояви и ги определяме към духовността, коята общо взето не е човешко качество. Ако е, то значи ние не сме хора. Това отново са твърдения, които ще срещнат отпор, но пък знам, както тези не са плод на Духа, така и отсрещните няма да бъдат. И все пак, ако ни се даде и ако сме достатъчно възприемчиви - може и да намираме малки прашинки от малката истина, които само ако ги приемем за част от същността си, биха могли да ни отведат към Голямата... Ами, напред, който му се крачи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 "Който загуби живота си за мен, той ще го намери". Благодаря за припомнената мъдрост. Не може да иска Бог, според мен, да загубим живота, който ни е от него даден. За друг живот става дума в това изречение. Животът, който сме си въобразили и присвоили и с който сме идентифицирали божественото си Аз. Да "загубим живота си за Него", мисля, означава да спрем да разбираме своя живот като настоящата си личност - име, положение в обществото, собственост, ценности, желания, спомени... всичко що е конкретно и видимо сега, но ще оставим тук, на тази планета, когато дойде часа да си заминем.... Успеем ли да съблечем тази "дреха" приживе, ще намерим истинския си живот, истинското си Аз, с което сме дошли, за да се учим... Тогава материалното в нас няма да пречи, а ще е в хармония с духовното... И както казва Учителя "удовете" ни ще контактуват с Духа и Живота , които не са "отсреща" (къде ли е това "отсреща" в тази вселена?), а са проявени в материята, която ни заобикаля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 Точно в тази вселена са многото "отсреща"... Така показано освобождението се крие в по-обхватното обвързване... Ами за тези, които не им се живее тук - може да им харесат моите думи, които и мои не са. За тези които обичат настоящата проява на живота - твоите ще им харесат. Аз съм бил сред тях, но предполагам, че поотдалечен, няма да се върна отново... Живота няма как да не се обича, та точно затова, няма как да се обичат ограниченията му... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 Да "загубим живота си за Него", мисля, означава да спрем да разбираме своя живот като настоящата си личност - име, положение в обществото, собственост, ценности, желания, спомени... всичко що е конкретно и видимо сега, но ще оставим тук, на тази планета, когато дойде часа да си заминем.... Успеем ли да съблечем тази "дреха" приживе, ще намерим истинския си живот, истинското си Аз, с което сме дошли, за да се учим... Тогава материалното в нас няма да пречи, а ще е в хармония с духовното... Напълно съгласен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 (edited) ДухОвен = Дух + Овен хехехе - ехехех, това е положението...думите... думите...всъщност трябва да поЖертваме агнето/овцата/овена животът земен материален...материалното винаги и всякога ще пречи...няма компромис..."животното" в нас трябва да се смалява та чак докато умре...и още с човешкото мислене и чувстване...надежда всяка оставете...дрехата си стара да успеете да съблечете това е положението, приятели Любов + Светлина + Свобода Редактирано Октомври 22, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 Дано по начина по който ти го казваш да се приеме малко повечко, щоту инъчи е лошу. Пък аз това поне мога, да усещам лошото - и то е нещо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 Всеки с дарбата си Моята пък е да усещам и събуждам светлината, доброто, любовта в това, което другите наричат лошо.... И защо да я оставяме надеждата? Не познавам по-красиво лице на Любовта от нея... Оставим ли я, мисля си сега, ще се откажем и дрехата да сваляме изобщо - нали няма да има смисъл вече. А като с надежда и любов и смирение - люспица по люспица, от живот, в живот се учим да я сваляме и живеем без да сме зависими от нея.... не да се жертваме, не да убиваме нещо в себе си, а да му намираме мястото и ролята, за която ни е подарено... та и ние щастие и мир на себе си и света около себе си да даваме, както Бог на нас ежечасно подарява... Благодаря, Макс за единомислието и светлината и топлината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 (edited) Надеждата е във физическия свят, Вярата в духовния, Любовта в Божествения. Когато има пълно единомислие...значи че май не се мисли достатъчно...докато благото разномислие стимулира гънките и носи след кратък импулс още по голяма светлина и топлина съзнанието се разширява Аз пък благодаря на всички всички...АОУМ! Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Октомври 22, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 Ей, да познавахме надеждата! Оставянето няма как да стане, ама набавянето не е толкова просто. Надеждата, приятели, е обещанието на нашия Господ за избавление. Ако ни е дадено, не можем да го оставим, ако не решим да правим стари стъпки. Ама добре е да знаем какво е Надеждата, понеже е свързана и с познание и с Вяра. Споменавали сме, че от вярата се развива. А човешките надежди са като всичко човешко - ам, човешко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 22, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2006 И защо да я оставяме надеждата? Някой случайно да се надява на звездите да му помогнат...или като отиде на баячка да му побае...че да му мине...няма да спорим...просто за различни Надежди говорим Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 23, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2006 Хм , как ли бихме могли да обсъдим Божествените качества , естествено , ще обсъдим проявленията на Божествените качества . Можем ли да осъзнаем Необхватното , Непознаваемото , Бог , цялата истина . Не можем . Единствено можем да схванем Божествената същност в нейните проявления . И няма жив човек на тази земя , който да разбира Божествената мисъл в нейната пълна цялост , да мисли Божествено / включително и Венци, / Изразът " духовен човек " , определено се отнася до качества на човека , които той притежава и затова именно е духовен . Качества , които облагородяват човешката природа и я правят "духовна " . Не се сещам да има Духовен Бог . Всичко в Бог е духовно . Той е съвършен в своята природа , как би могъл да стане духовен . Та поради тази причина , духовен е човешко качество . А божествен е само Бог . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SNEJA Добавено Октомври 27, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2006 Здравей Макс,аз доста от скоро се включих в този форум. По тази тема прочетох внимателно всички отговори и така не разбрах от никого що е то духовен човек и има ли почва той у нас. Лично аз не познавам нито един.по принцип всеки човек се ражда егоист и в зависимост от това до каква степен развива своя егоизъм отива нагоре или слиза надолу. Духовността е нещо много свято и много хора се опитват да я достигнат но на малцина се отдава.в днешният материален свят дори поповете в черквите не са духовни пък какво остава за другите. На думи е много лесно,ама на практика колко души ще сложат ръка на сърцето си и ще кажат аз днес направих това добро май всеки се е свил в егоистичната си черупка и трудно му се излиза от уютното местенце. Българина наистина изхожда от принципа не сакам на мене да ми е добре а на вуте да му е зле. Духовни хора в българия няма. Ако се появи някой ще го смачкат в миша дупка ще го натикат или ще го обявят за луд. А ако не съм права обори ме. Дано познаваш духовно извисени хора. Ако е така мога искренно да ти завиждам. Аз лично познавам такива които се смятат за такива но Христос е казал по делата им ще ги познаете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 28, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2006 Аз лично познавам такива които се смятат за такива но Христос е казал по делата им ще ги познаете. И аз познавам такива За поповете съм също съгласен. Имам преки наблюдения. Не за всички обаче. Съгласен съм и че е лесно на приказваме на думи, много често има разминаване между думи и дела. Няма да те оборвам с никакви аргименти. Разочаровах се от доста хора, смятащи се за духовни и заемащи водещи позици в духовни общества. Стигнах до извода, че няма точен критерий: един обикновен човек, никога нямал нищо общо с духовно учение, може да бъде по-чист и добър (т.е. духовен) отколкото човек, станал учител по йога например. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 28, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2006 Духовен е всеки, който се движи по Божиите закони! Този, който люби Бога е духовен. На него ще се придаде. Има такива, но защо трябва да ги търсите!? Просто и ти стани такъв. Това е най-доброто, което някой може да направи със себе си. Обърни се на изток и виж. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 28, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2006 Духовен е всеки, който се движи по Божиите закони! Този, който люби Бога е духовен. На него ще се придаде. Има такива, но защо трябва да ги търсите!? Просто и ти стани такъв. Това е най-доброто, което някой може да направи със себе си. Обърни се на изток и виж. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 28, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2006 (edited) "Монах не значи бягство от света. Човек трябва да служи на Бог в света. Ако той се смущава кого и как да обича, не е монах. Той трябва да е научил това отдавна! Ако не го е научил не е монах. Еволюцията в света започва от Любов към Бога, преди това е инволюция. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира, а после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там където никой не може да ви помогне, и ще видите. Възлюбете Бога и в бъдеще ще придобиете всичко. Не можете да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е опасна, а любов към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Мисълта на Апостол Яков "Как ще обичаш Бога когото не виждаш, като не обичаш брата си когото виждаш" трябва да се разбере мистично ето така: който не обича Бога в брата си, как ще обича онзи Бог когото не е видял? На човек нямащ уважение и почитание към другите, слабата му страна е че няма Любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, то само като си помислите за Него, ще оздравеете и ако някой въпрос не разбирате, веднага ще се проясни... Докато човек не се свърже с Бог, той живее по законите на кармата. Сега раждането, женитбата и пр. е под закона на кармата. Щом живееш в Закона на Любовта, излизаш от закона на кармата. Тогава имаш Свобода. Най важното е човек да има свещено чувство към Бога, тогава страданията и скърбите му моментално ще изчезнат. При това положение човек става силен и смел и може всичко да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак отслабва. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Всеки който се отдалечава от центъра се заробва, а който се приближава се освобождава. Любов към Бога ще осмисли живота ти, ще те освободи от ограниченията. Любовта е храна. Безсмъртното е там. Да добием връзка с Бога за да намерим онзи елемент който ни липсва - Безсмъртието. ... Когато човек влезе в Безграничното, той вече не умира. Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Като оживее тази идея във вас, ще се оправят работите. Идеята "Любов към Бога" влезе ли в света, ще се оправят кардинално работите. Когато възлюбим Великото в света и Го виждаме и в светлината, и във вятъра, и във водата, и във всички същества, и във всички най-малки работи, светът ще се поправи. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора и сърцето ти ще се изпълни с Радост!" Сeптември 1941, Черни връх Беинса Дъно, Акордиране на Човешката Душа, том. I Архив на брат Боян Боев Редактирано Октомври 28, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Октомври 28, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2006 Според мен свързването с Бога не може да се осъществи с йога практики, нито чрез тях човек да стане по духовен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 28, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2006 Според мен свързването с Бога не може да се осъществи с йога практики, нито чрез тях човек да стане по духовен. Какво те кара да мислиш така? Разочарован съм не само от хора, занимаващи се с йога, но и от православни свещеници, и от хора в Бялото братство също. Навсякъде има всякакви хора. Йога не е виновна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
fosil Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 живея в Бургас познавам много от свещениците в града ни . Като образ на духовен човек разпознавам отец СТИЛИЯН които служи в с.Черноморец - иконописец . Много смирен и ерудиран човек който винаги обяснява всичко за което го попитаме без досада и не на високо академичен стил ,а простичко за да го разберем . В двора на черквата в с. Черноморец е направил РАЙСКА градина с различни видове растения , билки там има АЯЗМО лековито за главоболие , очи . АЗ когато имам време с радост ходя там за да чуя неговите проповеди които са пропити с мьдрост и на разбираем език . Моите деца разбират всичко което казва и после обсьждаме у дома . Посетете този човек и ще разберете за какво става дума. Разбрахме че е 5 поколение свещеник в своя род . Духовен човек е този който дава добьр пример на другите и винаги намира време да ти даде адекватен сьвет и подкрепа . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 Има един проблем на духовните служители в днешно време. Той се изразява в липсата на духовна дисциплина в мирските хора. Грубо казано, ако направим аналогия с футбола, нападателите и средната линия никакви ги няма. Защитниците и вратарят колкото и да са добри, не могат да се справят. На църква сега отиват и се молят когато са в утеснение, с проблеми. Иначе когато правят греховете, не се сещат нито за Господ, нито за църкви. И като гледат порно и вампири по телевизията и в интернет, какво, нали никой не знае? Какво става с тези свещенослужители и йога учители? Струпват отгоре им тази грамада от карма и похотливост, плюс астралните си връзки. Падат, къде ще ходят. Повечето губят и вяра, и идеали. Много от католическите свещеници на запад бяха обвинени в педофилия, прелюбодейство и др. Въпреки че част от тези процеси се правят за пари, има и истински случаи. Хвала и чест на героите които продължават да служат на Бог с вяра и истина. Бог да ги благослови и закриля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 Синева, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 Какво те кара да мислиш така? Разочарован съм не само от хора, занимаващи се с йога, но и от православни свещеници, и от хора в Бялото братство също. Навсякъде има всякакви хора. Йога не е виновна Всяка практика (медитация, йога, мантра, паневритмия и т.н.) трябва да доведе практикуващия до заключението, че не е тя пътя на възкресението в Господа. Тези духовни практики балансират физическото, менталното и астралното тела с физическите енергийни полета и затова се изказах тъй. Човешкото тяло с този си енергиен (постигнат от практикуването) баланс е несъвместим с Статичното Небесно Пребивание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 Всяка практика (медитация, йога, мантра, паневритмия и т.н.) трябва да доведе практикуващия до заключението, че не е тя пътя на възкресението в Господа. No comment! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 29, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2006 Според мен свързването с Бога не може да се осъществи с йога практики, нито чрез тях човек да стане по духовен. На какво основание го твърдиш, Виктор? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 30, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2006 Всяка практика (медитация, йога, мантра, паневритмия и т.н.) трябва да доведе практикуващия до заключението, че не е тя пътя на възкресението в Господа. Тези духовни практики балансират физическото, менталното и астралното тела с физическите енергийни полета и затова се изказах тъй. Човешкото тяло с този си енергиен (постигнат от практикуването) баланс е несъвместим с Статичното Небесно Пребивание. Здрасти, Виктор! Всички тези практики довеждат до балансиране и това е факт, но ако на този - практикуващия още не му е дошло времето да бъде едно с Бога, каквото и да практикува не ще го достигне. Обратно погледнато може да има единение, но то не може да мине без вътрешно равновесие, без баланс в телата. Практикуването е отдаденост на физическо ниво - ментално. това е един вид превъзпитание свързано с твърдост решителност и любов. За да има издигане, трябва да има хармония и баланс. Издигането не зависи от нас хората, то е дадено и не може да бъде управлявано от друг освен от Господ Бог. Та смело мога да твърдя - напред към практиката! Но.., практиката не бива никога да изпреварва по размер Любовта, защото такава практика не струва и пукната пара. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.