Подсъзнание

[_Мариана]

Гледах,гледах, но не открих тема за ПОДСЪЗНАНИЕТО (знам че според някой автори, няма подсъзнание, има несъзнавано, но всъщност не определенията са определящи )

Какво е за вас то?

Какво се крие там?

Защо се крие?

Какви са причините някои емоции, случки, периоди от живота ни да бъдат изтласквани там и да влияят без да осъзнаваме това...

И оттам как се стига съзнателно до несъзнаваното в нас?

А необходимо ли е това?

Какво мислите по тези въпроси....а и по онези,за които не съм се сетила, но засягат темата?

[Станимир]

Повърхност, дълбини, течения... Теченията си ги създаваме ние, после сами трябва да коригираме посоката им. По течението се плува най-лесно. Ако посоката ни не съвпада с посоката на течението, е нужно да положим огромно усилие за да го преодолеем и нито за миг да не се отпускаме и притъпяваме вниманието си. Ако достатъчно често успяваме да преодолеем влиянието на едно течение, създаваме ново течение (отърваваме се от един подсъзнателен модел в нас и го заместваме с друг).

[mihaela]

Някой чел ли е "Под съзнанието може всичко" Джон Кехоу разбрах че била много хубава?C подсъзнанието може и да се пребориш с болести това според вас възможно ли е?Даваха по тв как човек се излекувал от рак.Вие как мислите?

[chimera]

Гледах,гледах, но не открих тема за ПОДСЪЗНАНИЕТО (знам че според някой автори, няма подсъзнание, има несъзнавано, но всъщност не определенията са определящи )

Какво е за вас то?

Какво се крие там?

Защо се крие?

Какви са причините някои емоции, случки, периоди от живота ни да бъдат изтласквани там и да влияят без да осъзнаваме това...

И оттам как се стига съзнателно до несъзнаваното в нас?

А необходимо ли е това?

Какво мислите по тези въпроси....а и по онези,за които не съм се сетила, но засягат темата?

Здравей.

Не според някои автори, а според самия Фройд, който е дал термина, правилното е да се каже "несъзнавано" (от немски "unbewusst"- несъзнавано).

Самата дума съдържа в себе си определението на съдържанието си, така че не е без значение дали ще кажеш "несъзнавано" или "подсъзнание". При второто се губи определението на термина и от там възможността да разбереш за какво става въпрос.

През 1900г. , след като успешно се разправя сам със собствената си депресия, причинена от смъртта на баща му (а според биографа му Джонс и от комплекс за подчиненост на бащата) с теорията си за структурата на психичния свят, която съдържа 3 компонента. Накратко това са:

1. Съзнателно- тук са разположени актуалните спрямо реалността психични съдържания (мисли, чувства, избори, решения и др.).

2. Предсъзнателно - тук са разположени психични съдържания, които се оценяват като неактуални за момента, но с възможност да се прехвърлят в съзнателното.

3. Несъзнавано- тук са разположени психични съдържания, възникнали в миналото и оценени като нежелани и неприемливи, затова и изтласкани от съзнателното и предсъзнателното. Върху тях е наложено табу, което пречи те да бъдат осъзнати, осмисляни. Тези псих. съдържания са активни и се изявяват като символи.

Фройд твърди, че болестните симптоми са следствие от активността на псих. съдържания от несъзнателното.

Това ще рече, че една част от причините за някои наши болежки е неумението ни да живеем правилно.

И понеже Михаела спомена една книга ("Подсъзнанието може всичко"), то може би да споделя и собствения си опит, според който несъзнаваното определено не е панацея и не може всичко.

[maggee]

Някой чел ли е "Под съзнанието може всичко" Джон Кехоу разбрах че била много хубава?C подсъзнанието може и да се пребориш с болести това според вас възможно ли е?Даваха по тв как човек се излекувал от рак.Вие как мислите?

Аз съм чела тази книга, но на мен лично тя ми се стори доста повърхностна - в смисъл, като основна идея е добре, но са пропуснати някои много важни неща, без които едва ли е възможно "моженето на всичко".

Не бих се наела да давам определения на съзнателно, предсъзнателно и несъзнателно, още повече, че не съм голяма фенка на Фройд.. повечето от идеите му не се връзват с моето усещане за света. Това, разбира се, си е лично мнение.

Но имам много причини да вярвам в силата на подсъзнанието. Дали осъзнаваме причините за нашите вярвания, емоции, постъпки - те съществуват и определят модела ни на поведение. Ако човек започне да анализира постъпките си и си позволи да бъде честен към себе си, дори без да използва специални техники, може да стигне до неочаквани прозрения.

Аз лично съм склонна да вярвам, че подсъзнанието може всичко - проблемът е обаче какво е скрито там. Смятам, че хората, чийто живот се нарежда прекрасно "от само себе си" дължат това на правилната "програма" на подсъзнанието си и обратно за хората, на които се случват само неприятности... Изисква се много сила да надникнеш там, да го приемеш и да го промениш, но познавам хора, които с помощта на автохипноза и подобни техники успяха да променят живота си. И от известно време насам моите усилия са насочени в посока на "изчистване" на собствената ми програма - трудоемко, но реултатно занимание.

Специално за болестите - аз самата имам известен опит, само с медитативни упражнения успях да отстраня някои не особено сериозни, но неприятни проблеми, които имах и които традиционната медицина лекува с много хапове и мазила за много дълъг период от време.

Имам пациентка, която беше болна от рак, с метастази - лекарите й даваха няколко месеца живот, когато го диагностицираха. Тази жена направи чудото сама, с вярата и волята си за живот - минаха години оттогава, жива и здрава е, за изненада на лекуващите я. Помолих я да ми разкаже - и тя ми отговори: "Молих се и вярвах".

Мисля, че можем всичко - необходима е само правилна нагласа, която да е в хармония с природните закони.

[Диана Илиева]

Усещам близки твоите разсъждения. Казваш:

Аз лично съм склонна да вярвам, че подсъзнанието може всичко - проблемът е обаче какво е скрито там. Смятам, че хората, чийто живот се нарежда прекрасно "от само себе си" дължат това на правилната "програма" на подсъзнанието си и обратно за хората, на които се случват само неприятности... Изисква се много сила да надникнеш там, да го приемеш и да го промениш, но познавам хора, които с помощта на автохипноза и подобни техники успяха да променят живота си. И от известно време насам моите усилия са насочени в посока на "изчистване" на собствената ми програма - трудоемко, но реултатно занимание.

Имам един въпрос - това, което е скрито в подсъзнанието кога и как се е озовало там?

[maggee]

Усещам близки твоите разсъждения. Казваш:

Аз лично съм склонна да вярвам, че подсъзнанието може всичко - проблемът е обаче какво е скрито там. Смятам, че хората, чийто живот се нарежда прекрасно "от само себе си" дължат това на правилната "програма" на подсъзнанието си и обратно за хората, на които се случват само неприятности... Изисква се много сила да надникнеш там, да го приемеш и да го промениш, но познавам хора, които с помощта на автохипноза и подобни техники успяха да променят живота си. И от известно време насам моите усилия са насочени в посока на "изчистване" на собствената ми програма - трудоемко, но реултатно занимание.

Имам един въпрос - това, което е скрито в подсъзнанието кога и как се е озовало там?

Ако имах отговор на всички въпроси, нямаше да съм тук и сега.. но търся отговорите за себе си, както мога

[Диана Илиева]

Попитах теб, защото влагам подобен смисъл в думата подсъзнание

Според моите наблюдения и усещания, всички ние се раждаме с един доста приличен "багаж" в подсъзнанието или както казваш ти "програми", които се отключват, когато човек попадне в характерна ситуация. И може би няма смисъл да казвам, че "случайно" си подбираме семейството, приятелите, работата и т.н., именно за да отработим/неутрализираме някоя от тези програми.

Е, понякога като проявим твърдоглавие, може и още повече да я затвърдим ... Следващият път багажът ще е още по-тежък.

Някои програми могат и въобще да не се проявят; или изненадващо в доста напреднала възраст ...

Тези програми са ясно видими в астрологията например ...

[Валентин Петров]

Дали осъзнаваме причините за нашите вярвания, емоции, постъпки - те съществуват и определят модела ни на поведение. Ако човек започне да анализира постъпките си и си позволи да бъде честен към себе си, дори без да използва специални техники, може да стигне до неочаквани прозрения.

Аз лично съм склонна да вярвам, че подсъзнанието може всичко - проблемът е обаче какво е скрито там. Смятам, че хората, чийто живот се нарежда прекрасно "от само себе си" дължат това на правилната "програма" на подсъзнанието си...."изчистване" на собствената ми програма - трудоемко, но реултатно занимание.

необходима е само правилна нагласа, която да е в хармония с природните закони.

[Станимир]

Моето разбиране за подсъзнанието е, че то е автоматично. То е сбор от програми и модели, които сами сме създали. Там са нашите инстинкти, зависимости, навици. Не знам какво е разбирал Фройд под несъзнавано, но то може да включва както човешкото подсъзнание, така и свръхсъзнанието (като атрибут на душата). Последното наиста "може всичко", но то не е подсъзнание, а точно негова противоположност, несъзнаваното включва и двете, а съзнанието ги обединява.

[Диана Илиева]

Моето разбиране за подсъзнанието е, че то е автоматично. То е сбор от програми и модели, които сами сме създали. quote]

Aми и теб да попитам - кога сме си ги създали? Това е не само интересно, но и важно.

[maggee]

Aми и теб да попитам - кога сме си ги създали? Това е не само интересно, но и важно.

Мисля, че непрекъснато ги създаваме. Всяка ситуация, в която попадаме, допринася с малко или много. С течение на времето и промяната на разбиранията ни някои модели се изчистват, заменят се с други - според мен е динамичен процес.

[Станимир]

Точно

Особено интензивно това става в детските години. Възпитание, пример от околните, отделни единични събития или факти - това са все неща, които ние възприемаме и интерпретираме според нашите предразположения, наклонности, интелектуален потенциал, емоционалност и изграждаме определено отношение към тях. Факторите са твърде много. Всичко, което ни се случва в живота, ние използваме за да подсилим, подтиснем или трансформираме определен поток в нашето подсъзнание. Нашето отношение, чувствата и мислите, които възникват в съзнанието ни в резултат на случилото се, последващата преценка която правим - всичко това оказва влияние.

[sybil_wolf]

Здравейте,

Всели празници на всички.

Подсъзнанието е необходим компонент от структурата на съзнанието. Ако вземем съзнанието като цяло и го разделим на съставните си части. Подсъзнанието е необходимо от гледна точка на това, че паметта ни не може да съдържа всичко преживяно до настоящия момент във всяка минута от съществуването ни. Затова то играе роля на черна кутия която носи паметта ни от преживяното, житейския ни опит и впечатления, всичко, което не ни е нужно на момента за да отселеем. Ала по същия начин имаме достъп до цялата информация, която то съдържа. Дали ще изтеглим тази информация на преден план зависи от нагласата ни и малко от нивото на съзнание, което носим. Например има хора, които наглед не са осъзнати ала в същото време, използват подсъзнанието си за да долавят неуловимото – тези хора изглеждат щастливи отстрани, защото имат избирателна система – и не се бъркат там където незнаят какво има, а несъзнателно използват материала достъпен за тях. Същите тези, ако случайно се заровят в черната кутия, се губят в необятната и пустош и им трябва време да се измъкнат. По същия начин решили съзнателно да се занимаваме с осъзнаване – заряването в дебрите на черната кутия е целенасочено – за някои от нея се излъчва светлина, за други тя е мрак, за трети не съществува черна кутия.

Когато работим със подсъзнанието – то е защото сме подтикнати да го направим. Никой не ще се зарови в а..та съзнателно, или поне не първоначално. Първоначалната намеса в подсъзнанието е под съпроводтството, на „висшото съзнание” и може би е на принципа, всеки с времето си. Ако се нуждаем от трус, сътресение си го получаваме по един или друг начин и какво по-хубаво от това, да се заровим в собствения си излишен багаж.

Ако сме предразположени да съприживяваме минали моменти, достъпа ни до подсъзнанието е по-лесен. Защото често отваряме кутията и се ровим в нея, къде човъркаме отгоре, отгоре, къде търсим бездънното и дъно.

Когато съзнателно започнем, да се прочистваме от вътре на вън тогава живота ни се променя – все по открити ставаме към себе си и към хорота около нас – все пак няма какво да крием – НАЛИ? – всичко е на яве, дори когато мислим, че крием някоя тайна. Защо? Дъното на бездънната кутия е колективното съзнание – „висшото съзнание” и какво се случва като навлезем в това необятно пространство – имаме достъп до цялата информация преминала от всички, единици „черни кутии” в незабравимото/забравено море на сътворението.

Веднъж като се докоцнем до необятното отговорите на въпросите ни възникват от „нищото” ала това е така наглед – те идват от висшото съзнание, пресяти през личната символика на подсъзнанието ни и се превъплащават под някаква форма в съзнанието ни, на което са представени символи, които би могло да възприеме.

Внушенията, са на принципа на...ровеното в нечия друга черна кутия. Често да не е почти „винаги” на несъзнателна основа, подхвърляме някое парченце тук и там, ала за да се внуши нещо, в кутията има нещо, което го разпознава като сродно по смисъл.

Когато, съзнателно съпреживяваме и анализираме нещата в кутията, които сме заровили на дъното, тогава започва лечебния процес. Процес, който не би могъл да е временен, той е постоянен. Дори да стигнем дъното, поради живота, който продължава, ако мислим, че вече няма нищо, то пак се трупа – до кога – ще сме подложени на този робски труд?

До момента, в който сме напълно осъзнати във всеки един миг от живота си. Пълното съзнание постоянно е невъзможно без сърце. Сърцето е това което държи кутията празна, до момента, в който вече нямаме нужда от нея. Сърцето не се засяга, от егото и егото няма основа на която да гради Вавилонски Кули на величие.

Ала кръга е жесток и затворен. Кое е първо сърцето или ума? Над кое да работим по напред? Сърцето ... без него – кутията не би могла да се изчисти и все пак егото ни води в търсенето на Аза ала не на его а Всшо Съзнание. Дори да постигнем тази благодат, ако сърцето изостава във всеобхватността си, на равно с необятното съзнание, отново сме завлечени в черната кутия, която неволно отново сме запълнили.

Блесне ли сърцето, светлината се разпръсква до всички краища на съществото ни, докато няма нищо друго освен светлина, а когато всичко е на светло, то е на яве, няма какво да крием нито от себе си нито от някой друг – тогава посрещаме деня с усмихнати лица, е всяка глъдка въздух е изпълнена с щастие – тогава няма нужда да се доказваме на никой, или да оправдаваме нечий очаквания, тогава сме истински СВОБОДНИ – просто да живеем в мир и любов със себе си и заобикалящия ни свят.

Поздрави

Aни.

[jul]

Блесне ли сърцето, светлината се разпръсква до всички краища на съществото ни, докато няма нищо друго освен светлина, а когато всичко е на светло, то е на яве, няма какво да крием нито от себе си нито от някой друг – тогава посрещаме деня с усмихнати лица, е всяка глъдка въздух е изпълнена с щастие – тогава няма нужда да се доказваме на никой, или да оправдаваме нечий очаквания, тогава сме истински СВОБОДНИ – просто да живеем в мир и любов със себе си и заобикалящия ни свят.

Прекрасно казано, Ани! Аз също чувствам така нещата. И междудругото по този повод ще пейстна нещо от Кристиян, което преди време ме впечатли също, в съответната насока, макар и в друга тема

Разликите между психическите преживявания (наричат ги заслепения, майа) и духовните преживявания са обаче много съществени. Духовното преживяване никога на "размества позицията" на човека, който ясно осъзнава непроменящият се "външен свят", който всъщност е генериран чрез петте сетива- като човек той чрез петте си сетива няма по-различно усещане от всеки средностатистически човек, при който и петте сетива си работят в "нормата", но има шесто сетиво, чрез което човек всъщност възприема само духовни "дразнения" за да бъде възбудено това шесто сетиво и да предизвика осъзнаване.

Всъщност, третото око- което е доста сборно понятие, може да се "отвори", но когато човек бива учен и напътстван, то се отваря съвсем спонтанно при две условия- отваряне и функциониране в пълна хармония на сърдечната чакра, след което като "рефлекс" се отваря и VІІ-та. Сърдечната чакра е подобна на онази жичка в електричеките крушки, която се захранва с електричество генерирано в слънчевия сплит и "подадено" в белите дробове, за да се поляризира, и така сърцето изпълвяна функцията на светеща крушка- има крушки всякакви- от 20 "свещи", от 40, 60, 100, 2001 300, 500 и т.н. вата- с каква мощност ще "свети" сърцето зависи от човека. Темето пък представлява същото нещо, което е рефлекторната "чиния", която усилва и фокусира светлината от крушката в сноп светлина, в определена точка, или по-скоро в определена "сфера", която всъщност представлява т.нар. трето око- това е процесът, при който т.нар. трето око се отваря точно тогава, и в такива размери, в каквмито човек може да си го ползва, без да навреди на себе си и на другите, но има и друг начин за отваряне на третот око, при което то си функционира, но без собствена светлина- чрез система от "огледала" и "лещи", които всъщност се "правят" чрез въздействие върху по-фините енергийни тела- определени методики и практики буквално се като "машина", която произвежда лещи, огледала, след което човек чрез съзнанието си ги сглобява, и си спретва един телескоп..с него наблюдава галактики, и какво ли не още, но единственот което не може да види е самия себе си. Поради тези причини, в повечето духовни учения се споменава, че ако човек предприеме втория начин за "отваряне" на "третот око", това е богохулство, или "покланяне пред сатаната". Сатаната, или Дяволът, винаги е рисуван с огромно светещо трето око, а всичката му друга "телесна маса" е черна. И поради това, че сатана "отразява" светлината, писанията се произнасят, че той няма сянка- не може да има защото функционира чрез отражение, псевдоизточник на светлина. Всъщност халюцинациите като психически процес, разглеждан на физиологично и биохимично ниво се "разиграват" точно там, в областта таламо-хипоталамичните структури, лимбичната система, и ретикуларната формация, което като проекция върху тялотно е в областта между веждите, а отзад- в тилната ямка между черепа и първите два шийни прешлена.

"Душевния човек не възприема онова, що е от Божия Дух; за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Духовният пък изследва всичко, пък него никой не изследва"- ап. Павел, от посланието до коринтяни-гл.2, ст.14,15, а по-нататък, в 13-та глава, Павел споделя нещо, което всъщност ни връща към отправната точка, от която можем да разпознаваме дали едно преживяване е духовно, или психическо: Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звънка. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам- щом любов нямам, нищо не съм...", и накрая, в 15-та глава "Тъй е написано:"Първият човек Адам стана жива "душа", а последният Адам- животворен дух. Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното. Първият човек е от земя, земен, вторият човек е Господ от небето". След това, пише за тленното и нетленното, т.е. тленното е онова, което притежаваме като пет сетива, благодарение на които физическото ни тяло има от какво да се ръководи за да произведе образ, звук, вкус, мирис, допир, болка и т.н., които пък съзнанието ни декорира в т.нар. "мироглед", която за всеки един човек е различен и индивидуален, докато шестото сетиво е нещо, което не принадлежи на тленното, но при все това, се ражда в тъмнината на тленното...

Ако човек не получи дарът на това шесто сетиво по милост-т.е. независимо от това, дали се напъва или не, дали тренира или не, дали изучава или не, дали медитира концентрира или разрежда и прочие проява на някаква активност, дори и активност по отношение на това, да се "закрепи" в покой, всеки опит извън тялото му няма да има никаква стойност, но ако в него нетленния Духовен Човек се е родил в тленните плът и кръв, тогава човек има възможност да премине през мистерията на Смъртта и Възкресението.

Мнението го копирах ОТТУК

[Диана Илиева]

Точно

Особено интензивно това става в детските години. Възпитание, пример от околните, отделни единични събития или факти - това са все неща, които ние възприемаме и интерпретираме според нашите предразположения, наклонности, интелектуален потенциал, емоционалност и изграждаме определено отношение към тях. Факторите са твърде много. Всичко, което ни се случва в живота, ние използваме за да подсилим, подтиснем или трансформираме определен поток в нашето подсъзнание. Нашето отношение, чувствата и мислите, които възникват в съзнанието ни в резултат на случилото се, последващата преценка която правим - всичко това оказва влияние.

Моето мнение е по-различно.

Аз не съм убедена, че толкова лесно можем да пишем и презаписваме в подсъзнанието си. Дори ако през целия си живот работим върху програмите на подсъзнанието си, много съзнателно, много упорито и много старателно, целия този труд ще се "архивира на харддиска" едва след приключване на текущия ни жизнен път и актуализираната информация ще се прояви в подсъзнанието ни едва при следващата инкарнация.

Психолозите и психотерапевтите могат евентуално само да надникнат в подсъзнанието и да установят, че там има записана програма, която силно ни обременява. След това могат да ни помогнат доста успешно да си изработим някаква нова програма, която да блокира тази от подсъзнанието, с цел да облекчи ежедневието ни. Такава нова програма можем да си изградим и ние сами. Но тя, колкото и да е трайна, все пак никога не става част от подсъзнанието ни - по-скоро е на границата между съзнание и подсъзнание. Затова и понякога може да се пропука ... или да изчезне ... в най-неподходящия момент - например при някоя критична ситуация. Разбира се, това важи не само в негативен аспект.

Понякога - ако са ни наложили или сме си самоналожили някакви нови програми (както казваш в следствие на възпитание, околна среда и т.н.), поради които живеем по определен (по-ограничен) начин, при някоя критична ситуация се оказва, че сме в състояние да проявим забележителни качества, умения и т.н.

Интересно е да се наблюдават съвсем малки деца, направо бебета - при тях също може да се забележат различните програми на подсъзнанието им (просто поради скромния диапазон на себеизразяване на бебето е необходимо да се вглеждаме по-внимателно). И те се запазват през годините, макар и понякога да са добре завоалирани от тези новите.

[Afflatus]

Гледах,гледах, но не открих тема за ПОДСЪЗНАНИЕТО (знам че според някой автори, няма подсъзнание, има несъзнавано, но всъщност не определенията са определящи )

Какво е за вас то?

Какво се крие там?

Защо се крие?

Какви са причините някои емоции, случки, периоди от живота ни да бъдат изтласквани там и да влияят без да осъзнаваме това...

И оттам как се стига съзнателно до несъзнаваното в нас?

А необходимо ли е това?

Какво мислите по тези въпроси....а и по онези,за които не съм се сетила, но засягат темата?

,,Защото подсъзнанието е тъмно и мистериозно явление. Много векове са изминали, преди човек да осъзнае, че притежава подсъзнание, работещо на редица различни нива; и още повече години са били нужни след това, докато започне да разбира, че има възможност да изслед­ва работата му.''

Доста по темата има в тази книга-СВРЪХСЕТИВНОТО от Едгар Кейси

Може да се свали от тук-http://www.spiralata.net/kn_bul/keisi1.zip

Редактирано Януари 6, 2008 от Afflatus

[Слънчева]

Ще се опитам да обясня, как аз го разбирам/усещам, но дали е вярно не зная...

Подсъзнанието е базата данни, които са трупани от раждането ни до днес вкл. преживявания, опити, знания.....

Съзнанието ни е всичко, коте виждаме и разбираме във света около нас, според натрупания опит.

Важна роля има Самосъзнанието, което позволява да се осъществят връзките мужду съзнанието и подсъзнанието. Да се разберат някои зависимости, да се подреди и изчисти харда от някои вирусчета . След време ако са включени вярата и любовта в това съзнателно подреждане може да се появят и много по-дълбоки и стари записи от подсъзнанието, като за минали животи...

Свръхсъзнанието е онова, което ни свързва с висшите енергии, с Единното съзнание /черпим от компютъра-майка/, но се позволява само, когато Любовта е в сърцето ни и е отворила, подредила и изчистила съзнанието.....

Не знам дали се изразих ясно, но опитах...

Редактирано Януари 24, 2008 от xameleona

[Донка]

Какви са взаимоотношенията между съзнанието и подсъзнанието?

Има части от нашата физиология, които са останали завинаги в зоната на несъзнаваното - тези, благодарение на които телата ни функционират.

Има и вярвания и ценности, които остават подсъзнателни, но ръководят живота ни.

Повечето от информацията, която получава мозъкът ни от сетивата, също остава в подсъзнанието. Осъзнаваме само тези, към които е насочено вниманието ни.

Съзнанието и подсъзнанието работят в хармония.

Дж. О'Конър сравнява съзнанието и подсъзнанието с ездача и коня. Съзнанието е ездачът - то насочва, ръководи, избира резултати, решава в каква посока да поеме. Неговите решения преминават в подсъзнателната зона и се превръщат в действия - подсъзнателното е като коня, който върши работата и отива там, където е поискал ездачът.

Ако вниманието е разконцентрирано, ние сме оставили коня да избира посоката. Ако съзнанието има претенциите да контролира всяка стъпка на "коня" - подсъзнанието, то всъщност блокира реализацията на дейността, тъпче на едно място.

В най-добрия случай съзнанието и подсъзнанието работят в балансирано партньорство.

Учителя предава това партньорство с много красива и точна метафора в утринното слово Вътрешна свобода:

Като ора нивата, това е знание. Щом посея нивата, знанието ми се свършва. – Защо? – Защото аз зная вече какво тя може да роди.

Аз оставям нивата на Господа, Той да завърши работата. До посяването работата беше моя. Оттук нататък умът ми вече не стига. Работата, която не разбирам, предоставям на Господа. По-нататък аз вярвам в добрия резултат. Обръщам се към Господа с думите: „Господи, ако ти не вземеш участие в моята работа, аз ще фалирам“. Като ме види, че се моля, Господ казва: „Аз ще свърша тази работа“. След известно време житото започва да расте, цъфти и връзва. Бог изпраща един посланик, чрез когото ми казва: „Житото е узряло, аз свърших своята работа“.

Аз отивам на нивата, взимам сърпа и паламарката, ожънвам житото, връзвам го на снопи, събирам снопите на кръстци и ги занасям на хармана да се овършее и го прибирам в хамбара. След време занасям житото на воденицата, да се смели, и като брашно го използвам.

Пак се обръщам към Господа с думите: „Всичко дотук знаех, но какво става с хляба, вътре в мене, не разбирам. Ако Ти не вземеш участие в тази работа, ще фалирам“. Господ пак дохожда, слага нещата на мястото им и казва: „И тази работа свърших“.

И най-после, като придобия сила, казвам: „На работа вече!“ Ще си взема торбичката и ще отида на училище. Аз зная вече да чета.

"Зная да чета" - означава мога да балансирам партньорството съзнание - подсъзнание

Подсъзнателните ресурси на човека са почти безгранични и са неутрални - могат да бъдат "злото"и разрушителна сила, но със същата сила могат да творят красота и добро.

[mvm]

Защо разглеждате подсъзнанието като част от съзнанието, само че скрита някъде по-надълбоко?

Аз го разбирам по-простичко, съзнанието идва от ума, а подсъзнанието от сърцето. Проявление на Подсъзнанието е да можем да преценим правилно дадено събитие още преди да сме започнали да мислим за него, да можем да направим някое действие също преди да сме му направили мисловен разбор и то да бъде правилното.

Защо някои хора постъпват правилно и знаят, по-точно усещат много неща правилно...без да са чели хиляди книжки. Защото имат наследство от предишни животи ли? Съмнявам се. Защото те мислят не с ума си, а със сърцето си.

Скоро четох в един сайт информация, че учените открили, че сърцето можело да мисли. Правили изследвания, засичали някакви излъчвания. Естествено, че може, нима са необходими изследвания, за да се убедим в това.

Подсъзнанието може всичко, само че ще го може, ако го поискаме не с ума си, а го почустваме със сърцето си.

[Роси Б.]

Подсъзнанието съдържа наслоена от предишните ти съществувания информация, която е "остаряла", тя е недоразвита по отношение на сегашните ти интелектуални възможности и може да те подведе, да те разконцентрира и дори да те върне назад. Когато ти осъзнаеш какъв си, кой си, какво искаш и как трябва да го постигнеш, тогава се обръщаш и към своето вътрешно АЗ. В компактност двете съзнания дават твоето духовно преобразование, но именно "новото" ти съзнание доразвива, обогатява и култивира онова, което си получил като заложба от отминалите животи.

Елисавета Логинова-"Пътят на светлината"(http://www.spiralata.net/)

[Станимир]

Подсъзнанието е автоматично. Съзнанието на сърцето не трябва да се смесва с подсъзнанието, както правят много автори. То е свръхсъзнанието, съзнанието на Висшия "Аз", на човешката душа. Самата дума подсъзнание показва, че това е нещо изживяно, отминал етап. Свръхсъзнанието е точна негова противоположност - то представлява цел за човечеството.

[Шехина]

Аз ще се намеся набързо и накратко в темата, за да не я ограничавам с теоретизиране

Сравнението на съзнанието и безсъзнателното с ездач и буен кон всъщност принадлежи на З.Фройд, но не ме учудва, че Дж. О'Конър си го присвоява В историческото време, когато работи Фройд, основен наболял проблем е било това да обуздаеш "коня", да запазиш благоприличие, да бъдеш социално желателен образ. Неслучайно в научните среди и широката общественост като цяло се скандализира при разкритията на Фройд, че всъщност не сме тези ангели, които претендираме да бъдем.

В наши дни, според мен, безсъзнателното е много по-интересно за обикновения човек, а да не говорим за човека на изкуството. Имаме щастието да живеем в new age общество и време, в което желанието на човека да надникне в себе си, под обвивката на ежедневния си образ, разцъфтява. Това поражда друг тип социални проблеми, но за мен лично, безсъзнателното на един човек, освен, че е "котел от страсти" (според някои твърде низки) и инфантилни травми, е и неизчерпаем творчески ресурс. Не казвам нищо ново, но ми се искаше да направя все пак тази вметка.

[selsal]

Сравнението на съзнанието и безсъзнателното с ездач и буен кон всъщност принадлежи на З.Фройд, но не ме учудва, че Дж. О'Конър си го присвоява – Шехина

Метафората за ездача и коня иде още с възникването на йогистката практика. Според учението за йога йогинът е колесничар, чиито коне са сетивата му. Овладяването на колесницата е така наречаната “ниродха”, потискането на вихрите в душата (всички емоционални и умствени модификации), породени от досягането на сетивата с външния свят. Като е добре да се отбележи, че “ниродха” (потискането) не се покрива с психоаналитичното понятие за “изтласкване”.

Конете, като израз на различието от обичайното съзнание, имат своето съществено място и при Платон.

“Душата прилича в същност на колесничар и на крилат впряг от два коня, сили естествено свързани помежду си… единият от конете е добър и прекрасен и е съставен от подобни елементи, а другият от противоположни и е с противоположна природа. Затова управлението му ни създава трудности и неизбежни мъчения.” – “Федър”

След това Платон подробно описва двата коня, както и към какво теглят те човека. В бележките след “Федър” е посочено, че сравнението с колесничаря и конете е правено преди Платон от Омир, Орфей и Парменид. Както и че това сравнение се открива в Упанишадите, откъдето по всяка вероятност йога е възприела своята трактовка.

Сега се сещам и за мита за сватбата на Хиподамея, където са поканени кентаврите, които в един момент побесняват и се опитват да отвлекат булката.

В историческото време, когато работи Фройд, основен наболял проблем е било това да обуздаеш "коня", да запазиш благоприличие, да бъдеш социално желателен образ. – Шехина

Е, това си е “страхотна” теоретична вметка на психоаналитичната метафората за ездача и коня. Всъщност идеята на Фройд е да представи по-ясно автономните действия несъзнаваното, върху което съзнанието никога не налага пълен контрол. Казва се, че конят може да хвърли ездача в близката пропаст, въпреки че желанието на ездача не е такова. Акцентът изобщо не се поставя върху конформистките нагласи на обществото.

Щях да забравя: а пък Металика има една песен Four Horsemen, която е отпраща към четиримата ездачи, предвещаващи апокалипсиса. Албумът се казва “Избий ги всичките”, което е съвсем апокалиптично.

(сетих се и за Гъливер, който отишъл в една страна, където конете се държали като хора, а хората като коне, но...

...ето песента на Металика - Four Horsemen - ако пък някой може да прави ширшасана (стойка на глава - царицата на позите в йога) и слуша тая песен, ще чуе тропота на конете и идването на апокалипсиса).

[mihailo]

Подсъзнанието е автоматично. Съзнанието на сърцето не трябва да се смесва с подсъзнанието, както правят много автори. То е свръхсъзнанието, съзнанието на Висшия "Аз", на човешката душа. Самата дума подсъзнание показва, че това е нещо изживяно, отминал етап. Свръхсъзнанието е точна негова противоположност - то представлява цел за човечеството.

То е това което ограничаваме постигналите нямат такова те са едно.Ние толкова неща потискаме че то се е превърнало в мощен поток.Низшия аз става едно с визшия ,няма вече подсъзнание.

Редактирано Май 9, 2008 от mihailo