Guest Ивета Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 За мен любовта е чувството на вътрешен мир - хармония със самите себе си и околния свят. Когато сме в хармония със света, ние не страдаме. Ако страдаме, значи сме далеч от това състояние, отклонили сме се, някъде нещо сме сбъркали. Страданието ни кара да си задаваме въпроси и да търсиме отговори, да се търсим и да се намираме, по-скоро - да намираме собствения си път към равновесното положение. Това е моето усещане за нещата, то се базира на собствения ми опит. Не мога да кажа за себе си, че търся или бягам от страданията - по-скоро се опитвам да ги избягвам, защото това са моменти, в които не мога да бъда полезна нито на себе си, нито на другиго. Моменти, в които губя връзката с Бог. Друго имах предвид - желанието ни да се самозалъгваме и самонаказваме. Около себе си непрекъснато виждам хора, които се борят за чужди идеали, не са удовлетворени, страдат от това, успокоявайки се, че това им страдание ще бъде "заплатено" след този живот. А за мен страданието е аларма, която ни казва: "Тук грешиш, замисли се накъде си тръгнал!". За мен смисълът на живота е да бъдем щастливи или нещастни, радостни или тъжни - да бъдем такива, каквито сме, за да можем да творим (във всеки смисъл) в живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.