Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих 2


Надеждна

Recommended Posts

  • Отговори 400
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Без криле

Къде са ми крилете,

изгубени,прекършени...или?

Кажете ми,

къде са ми крилете,

защо без тях така боли?

Може би не заслужавам

да съм ,като ангелите,

но защо...

какво съм сторила,

та не мога да летя?

Кажете,

къде са ми крилете?

Защо наказана съм само да вървя?

Върнете ми ги ,

моля Ви се

искам поне за миг отново

с тях да полетя!

Виждал ли е някой мъката в очите

на птиче не можещо да полети?

Моля Ви!

Кажете ми ,

къде са ми крилете...?

Линк към коментар
Share on other sites

Самота

Всяка сутрин аз срещам във парка

един старец със тъжни очи.

Гледам как си запалва цигарка

и след туй притеснено мълчи.

Уморени нозе той повлича

към сиротния есенен бряг.

Необичан, но все пак обичащ,

той ми става тъй близък и драг.

Към обяд се прира във къщи.

Там е пусто и няма уют.

И разбира човекът, че всъщност

булевардът е негов приют.

Линк към коментар
Share on other sites

Дъжд

Капчиците дъжд се стичат

по далечен спомен

от забравен сън,

капчиците дъжд се стичат

и обливат душата ми отвън.

Едно стъкло дели ни,

а всъщност -

пропаст е

между нашите съдби,

стъклените точици

забиват се -

Това не са ли моите сълзи?

Капчиците дъжд се стичат.

Мокро е .

А дъждът във мен вали,вали...

и всякаш няма спиране.

Протягам дланите си под дъжда

пълня шепи с влажни спомени-

ще ми се

сянката ти там да уловя.

На вън е сиво

и не спира да вали.

24.06.

П.П. По повод един забравен сън,но не съвсем .

Редактирано от nina7705
Линк към коментар
Share on other sites

Богомилска легенда

" Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост. Бог те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена. А Ти си една.

В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлистни стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе. А Ти не си царица.

От деня, когато мъжкият поглед се спре на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега. До тогава си била само дете, човек, песен или мечта, а от този миг ставаш Жена. И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство. А Ти не си божество.

И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти- бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Теб своя лъжа - и Ти си повярвала в тази лъжа."

Из книгата "Богомилски легенди" на Николай Райнов.

:3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

Вечно ли ще се завръща утрото?

Няма ли властта на Земното да свърши?

Нима злощастна суетня ще скърши

Божествения полет на нощта?

Защо навеки не пламти

Невидимият жертвеник на любовта?

На светлината и будуването

Е отредено време -

Ала надвременно е на нощта господството,

Всевечно трае срокът на съня.

О, сън свещен!

Ощастливявай по-начесто

Отдадените на нощта -

В тоз земен всекидневен труд.

Единствено глупаците не те признават

И нищичко не знаят за съня,

Освен за сянката,

Която в оня мрак

На истинската нощ

Ти милостиво ще разстелеш върху нас.

Не те усещат

В златния поток на гроздето,

В лечителното мàсло

На бадема,

Нито в кафеникавия сок на мака.

Те не знаят,

Че тъкмо ти облъхваш

Гръдта на нежното момиче

И в рай превръщаш скута -

Не подозират,

Че при нас пристигаш

От древните сказания,

За да разкриеш

Дверите на небесата,

Че носиш ключа

Към жилищата на блажените -

Ти, мълчалив вестител

На безпределни тайни.

1799

Новалис

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...