Ани Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Понякога помощта може да е добра дума или усмивка, ... Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос... Венци, мисля, че не си ме разбрал. Когато човек тръгва в планината с група трябва да е наясно с какви хора тръгва. Аз не говоря за задържане на мисълта за дадена помощ? Става дума дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 (edited) Понякога помощта може да е добра дума или усмивка, ... Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос... Венци, мисля, че не си ме разбрал. Когато човек тръгва в планината с група трябва да е наясно с какви хора тръгва. Аз не говоря за задържане на мисълта за дадена помощ? Става дума дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата. "Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос..." Само че това го наричам не с думата помощ, а с думата безусловна любов. "дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата." Ами ако аз разчитам на помощ от определени хора, а те по някакви свои лични причини не могат да ми я дадат, тогава ще загубя ли любовта си към тях, ще се разочаровам ли? Ако я загубя, значи любовта ми към тяхе била "любов срещу помощ". Тогава наистина по-добре да не ми я дадат - така ще имам възможност да науча урока да не продавам любов срещу очакване за помощ. Ако тръгвам с хора в планината, благодаря първо на Бог, че ми праща тези спътници, които ще са ми нужни по стръмното - а дали ще ми вземат раницата или ще ме оставят да си я нося и пъшкам - ами то зависи от урока ми... И в двата случая ми помагат по волята Божия. Ако не ми вземат раницата, а аз очаквам това, значи получавам два урока - не един - че имам сили да си я нося и че не съм продала любов за помощ. И помощта винаги е Отгоре.... Редактирано Август 11, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pcheliza Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 За мен състраданието е адекватно само когато изпитваш това чувство към личноста като я гледаш как се лута обезверена и живееща в страх и илюзии. Но нека да не забравяме, че само душата знае каква опитност си е пожелала. Така е Еси и аз съм на това мнение ,простичко и ясно казано! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Не обичам да цитатнича, но... понякога се налага. Нека да видим как е процедирал Учителя и дали това, което съм написал в предния си пост по темата, кореспондира с него. Следните думи на Учителя са на стр. 833 в книгата на издателство "АСТРАЛА" - Петър Дънов "Енциклопедичен речник": Като дойде някой човек при мене, аз се поставям в приемателно състояние. Небето вътре в мене става облачно, студено. Това не е моето сътояние. Аз съм възприел неговото състояние. Аз взимам товара му и скръбта му минава. Най - първо ще вземеш от неговата скръб и ще му предадеш своята радост. И като вземеш неговата скръб, ще я трансформираш. Това е метод в Школата на Бялото Братство - нищо повече! А който иска, може да го тълкува, както намери за добре (като възгордяване или като нещо друго) - това си е негово право, но... трябва да сме много внимателни, когато правим коментари, защото, ако не сме достатъчно изчистени вътрешно, неизбежно привнасяме в интерпретацията си своята собствената нечистота, която деформира правилното възприятие. (Оледалото на маите, за което писа Донка по една от темите!) Така че наистина нека да се вглеждаме повече в себе си и в собствените реакции, а не толкова да търсим косурите на другите. И ако правим последното... да се попитаме защо всъщност го правим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Абсолютно не възприемам това,че всеки трябва да бъде оставен сам да си учи уроците, ако беше тама нямаше да живеем заедно ами всеки в собствен изолатор! И ако съчувствието и помощта са толкова "опасни", какво е значението на молитвата и тя ли е агресия спрямо "кармата" на другия? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Понякога помощта може да е добра дума или усмивка, ... Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос... Венци, мисля, че не си ме разбрал. Когато човек тръгва в планината с група трябва да е наясно с какви хора тръгва. Аз не говоря за задържане на мисълта за дадена помощ? Става дума дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата. "Да, всъщност от това имаме нужда понякога - една усмивка, една добра дума казана навреме... Ние това можем. Не сме същества от висшите йерархии като Буда, Христос..." Само че това го наричам не с думата помощ, а с думата безусловна любов. "дали може да се разчита на помощ или ще ти кажат - такава ти е кармата." Ами ако аз разчитам на помощ от определени хора, а те по някакви свои лични причини не могат да ми я дадат, тогава ще загубя ли любовта си към тях, ще се разочаровам ли? Ако я загубя, значи любовта ми към тяхе била "любов срещу помощ". Тогава наистина по-добре да не ми я дадат - така ще имам възможност да науча урока да не продавам любов срещу очакване за помощ. Ако тръгвам с хора в планината, благодаря първо на Бог, че ми праща тези спътници, които ще са ми нужни по стръмното - а дали ще ми вземат раницата или ще ме оставят да си я нося и пъшкам - ами то зависи от урока ми... И в двата случая ми помагат по волята Божия. Ако не ми вземат раницата, а аз очаквам това, значи получавам два урока - не един - че имам сили да си я нося и че не съм продала любов за помощ. И помощта винаги е Отгоре.... Благодаря. Беше ми обяснено с любов каква степен на егоизъм притежавам. Само, че в моя пост никъде не ставаше дума за любов срещу помощ, а за разчитане на помощ. И става дума за помощ в критични ситуации, а не "за обикновено носене на раницата на мързеливците". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 (edited) Добре, ще опитам да си обясня начина на мислене с пример: Ани, мила, доскоро ние с теб и още няколко човека работехме заедно над статиите за маите като всеки от нас правеше нещо, което останалите не можеха да направят. Когато започвахме с Палма, помолих се Отгоре да ми пратят хора, с които ще работим заедно с любов, защото усетих,че тази работа не е за един човек. Пратиха ми ги - не съм си ги търсила, сами пожелаха, и съм благодарна, че бяха точно тези, които бяхме. Ани се занимваше с един невероятно труден (за мен невъзможен) процес, отнемащ много време, работа, сили, умения... Без нея нямаше да можем да се справим с Палма. Според теб, Аничка, ти помагаше ли на мен или на Палма или на Иво в труден за нас момент или с любов се занимаваше с нещо, което ти носеше и радост, и опитности, и знание? Ти жертваше ли от времето си, за да не сме сами в трудностите - или го инвестираше в своето собствено израстване и радост? Задавам тези въпроси, макар че знам отговорите им и не си длъжна да ми отговаряш. Аз не разчитах на твоята помощ, но много се радвах, че точно ти си до мен. Ако на теб не ти беше радостно да правиш това, Отгоре щяха да ми пратят друг. Което никак нямаше да се отрази на любовта ми към теб - тя няма причина и не е свързана с това, което правиш. И нищо да не направиш, пак щях да си те обичам толкова, колкото и сега . Моите лични отговори са: Благодаря на Бог, че така организира ситуацията - вместо да си губя времето с нещо друго, аз получих невероятния подарък да работя над субтитрите. Не съм страдала, не съм се жертвала за никого и за нищо - работих с много желание и времето спираше, когато отварях файловете с редакциите. Момичета (те си знаят кои), вие имате ли усещането, че сте ми помагали? Очаквате ли да ви отговоря с благодарност и да се чувствам задължена, че давахте от времето си за да излезнат статиите в добър вид? Ето, това е моята искреност. Тези, които ме познават лично, значт, че говоря точно това, което мисля. Понякога мълча, за да не кажа нещо, което все още не съм дообмислила. Понякога изпускам нещо недообмислено, но после никак не ми е трудно да променя мнението си според ситуацията. Това имах предвид. За кусури - на никого не съм ги търсила - ако някой се е почувствал така - това си е пак огледалото. Хората за мен нямат кусури - просто сме различни. Ако някой смята себе си за линейка и спасител на падналите в беда, това си е негов избор - прекрасно. Аз не мога да мисля за себе си така, защото не чувствам себе си по-силна от другите нито по-способна, та да спасявам някого. По темата -Следните думи на Учителя са на стр. 833 в книгата на издателство "АСТРАЛА" - Петър Дънов "Енциклопедичен речник": Като дойде някой човек при мене, аз се поставям в приемателно състояние. Небето вътре в мене става облачно, студено. Това не е моето сътояние. Аз съм възприел неговото състояние. Аз взимам товара му и скръбта му минава. Най - първо ще вземеш от неговата скръб и ще му предадеш своята радост. И като вземеш неговата скръб, ще я трансформираш. Това е метод в Школата на Бялото Братство - нищо повече! А който иска, може да го тълкува, както намери за добре Когато усетя, че някой до мен страда и му е тежко, опитвам се да разбера какво предизвиква неговото страдание. То е вътре в него, а по принципа на огледалата, то е вътре в мен също и това ми е урок. Ако аз не разреша задачката докато съм до човека, който страда, ще се наложи и аз да страдам, за да ми е по-ясно условието. Съ-страдам за мен означава съ-мисля, съ-работя над себе си, съ-променям се, съ-развивам се. Влизам в ситуацията и в ролята на другия, но не за да му смъкна раницата и да му олекне на него и аз да понеса тежестта, не за да му помагам, а за да се уча. Дали моето учене и решение на задачката ще помогне на другия да си реши кармата - това не зависи само от мен, но най-вече от него. Аз ще съм един от примерите как може да се излезе от трънака, но кой ще избере и ще поиска ли да излезе... това си е неговата свободна воля. Така разбирам цитата на Учителя, който даде Борислав. Редактирано Август 18, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 О, съжалявам, че пускам втори пост, но не мога да не споделя с вас възхищението и радостта си. След като натиснах публикуване, намерих в кутията си лично съообщение от Eshaft, с която преди време бяхме си мечтали за беседите качени онлаин прочетени - за хората, които не могат да ги четат по някаква причина или предпочитат да ги слушат....Ето: Учителя Петър Дънов - Свободно даване /беседа/ Интересно наистина как ли би отговорила Ешафт - не искам да предполагам. Какъв е мотивът да вложи време и работа за това (много са)? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Нека да си спомним притчата за добрия самарянин. Ако беше взел да много да философства и той като другите щеше да му остави съдбата в Божиите ръце. Но Христос именно него даде за пример. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 (edited) Донке, мисля, че говорим за различни неща. Това което описваш ти е просто съвместно движение по пътя изпълнено с радост и любов. Сътрудничество. Но има случаи, когато някои хора се нуждаят от такава помощ за каквато говори Борислав: "Доброволно, съзнателно ти ставаш канал, отдушник, през който изтича чуждата мъка." Аз не бях напълно съгласна с думите на Еси: Не ми се навлиза в спор, но това е начин да удължиш мъката на една душа като поемеш част от урока й. За мен състраданието е адекватно само когато изпитваш това чувство към личноста като я гледаш как се лута обезверена и живееща в страх и илюзии. Но нека да не забравяме, че само душата знае каква опитност си е пожелала. и особено "любимо" ми е как някой който се има за лечител натриса собствената си нечистотия върху човечеца който "лекува" да не говориме пък за платените рейки настрочици ... и това е все от състрадание и грижа към ближният. Струват ми се прекалено студени за да им се възхищавам. Преди малко изгледах филма за лечителя Петър Димков и ето кои негови думи ми направиха силно впечатление: Когато се пристъпва към един пациент, ... трябва една по-дълбока връзка да има. Да има така да се каже връзка - както на скачените съдове се предава енергията, така и по-дълбоките енергии, да ги уравновесят. Ако човек е духом паднал, няма никакво желание да живее, отчаян и прочие, и прочие, то с приказки не стават тия работи, то трябва да му предадем част от собствените си енергии за да се издигне, за да му се предаде вяра, та да живее човешки, а не като пребито псе. Ние всички сме като скачени съдове. Във филма за маите също имаше подобни думи: „ти си аз и аз съм ти...” Ако някой има нужда от преливане на енергия, то трябва да му се прелее. Ако някой има нужда от линейка, то трябва да я получи. Това исках да кажа в своите постове по-горе. Нямам предвид непременно натрапване на помощ, но има екстремни ситуации все пак при които разсъждения от рода, че само ще се удължат мъките на една душа, поемайки урока й не ми харесват. Ами ако това е и мой урок? Не всеки естествено има силите на един лечител от ранга на Петър Димков, но все пак да подминеш един нуждаещ се, казвайки че само ще удължиш мъките му... Ами някак си ми е трудно да го приема. На всички ни е в силата понякога да станем канали за чуждата мъка и болка. И предполагам, че всеки би го направил. Редактирано Август 11, 2009 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Да, така е Ани! Животът често изпраща при нас хора, на които имаме какво да дадем и други, от които можем да получим. Колкото един човек е по-силен, а същевременно и по-балансиран, толкова повече хора могат да почерпят от него или, с други думи казано, той има възможност да им помогне, да ги поиздигне нагоре, да ги поиздърпа към неговото ниво и състояние. Разбира се, важно е и самите хора да имат желание за такова израстване. Това обикновено си личи - т.е забелязва се кога човекът е дошъл за съчувствие и кога за състрадание. Когато желае от околните съчувствие, той не е готов за развитие, предпочита болките си, страданията си. Мисля оттук идва разминаването - Донка и някои други говорят за съчувствие (често при него даващия е в позиция на обикновен енергиен донор и след проявеното съчувстие от една страна той самия се чувства изсмукан, от друга - заредил е с енергия другия, така че да има сили и възможности да постои още известно време в незавидното си състояние), при истинското състрадание не е така. Това чудесно е обяснено от будистите и ми се искаше да постна някой кратичък цитат, защото аз не бих могла така брилянтно да го формулирам, но за съжаление в момента нямам нищо под ръка - по-нататък ще имам предвид. Записала съм си обаче молитвата на сегашния Далай Лама: "Докато има Вселена, докато има осъзнаващи същества, ще остана и аз, за да помагам, за да служа, за да давам своя принос!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
princessa Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Здравейте, искам да споделя с вас нещо,което не ми дава покой.Баща ми има рак.Когато научих плаках много.После така се стегнах,че от прекалено търчане по болници не изпитвах никакви чувства-само знаех че трябва да помагам.Живеем в град,където медицината е на пещерно ниво-макар и областен!за това цялото лечение прехвърлих в София-всеки месец организирам получаване на лекарствата,пращам изследвания,част от тях пък правим в София,Варна...Та си мислех,че покрай всички тези грижи ,в стремежа си да осигуря най-доброто лечение,съм забравила да страдам-освен в редки моменти.И сега най-гадното от всичко-не съм забравила,аз просто не страдам!Осъзнах колко много ме е ограбил татко-емоционално-няма да се впускам в подробности.Сигурна съм,че голяма част от сегашните ми проблеми се дължат на трудния живот в детството,за което той е мн виновен.И знаете ли-осъзнах,че не правя нищо от любов и състрадание,а от дълг!Това пък допълнително ме мъчи,заради чувството за вина. Та се питам-кое е по-голямата състрадателност всъщност-да бъдеш съпричастен да съжаляваш и успокояваш,или въпреки чувствата си да помагаш-безкористно и докрай! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Искам първо да направя разграничение между съчувствие и състрадание. Съчувствие е да усетиш това, което другия изпитва – неговите болки, страхове, затруднения, тревоги, мъки. Състраданието винаги предполага и разбиране за причините, поради които съществото към което изпитваме състрадание страда. Има необходими страдания, има и излишни. Различаването между двете не може да се научи по книга, т.е. не съществуват точно определени критерии. Да разгледаме един пример: На даден човек му открадват голяма сума пари, която знаем, че е спестявал цяла година. Съчувствието предполага да страдаме, защото и той страда. Състраданието обаче предполага в нас да се породи мъка, не просто защото другият страда, а защото знаем, че неговите страдания са излишни. Парите не са нещо, заради което си заслужава да страдаш. Т.е. ние страдаме по-скоро разбирайки неговата грешна реакция на случващото се, ако щете на неговото невежество (дано не свържете това с гордостта, защото състрадателността предполага любов, почит и разбиране към човека към когото е отправена, който и да той, но не изключва възможността този човек да постъпва глупаво). В тази връзка ние можем да изпитваме състрадание и към човек, който се радва и е щастлив. Нима радостта на пияния или наркомана не са повод за състрадание? Но ние знаем за по-нататъшните последствия и начина по който ще продължи тяхната радост, т.е можем да оценим действителното им положение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Освен това разграничение (с което, общо взето, не съм съгласен), трябва да направиш още едно - между страданието и болката. Няма ненужно страдание - то винаги разрушава старото. Този с крадените пари, като пострада няколко пъти за тях и види, че все ги печели, после губи, накрая може и нещо да разбере.ю и да стъпи на нова основа. Да кажа сега и за рака. Той винаги се дължи на конфликти вътре в системата и не знам доколко само тичането по болници ги изглажда. Страданията около него обаче задължително вършат все някаква работа. На майка ми лекарите няколко пъти са и оставяли по няколко месеца живот. Предпоследния път беше с открит много лош рак на дебелото черво, видян чак след като са и извадили половината черва поради преплитане. Беше съвсем неспасяем. Това беше преди 6 години някъде. Наполовината от тях ракът беше изчезнал. А майка ми беше много промененена, като личност. А самият аз винаги съм бил лош син и не съм я подкрепял достатъчно (това не го казвам като пример за подражание, а само за размисъл)... Точно днес и правят операция на катаракта, може да започне и да вижда по-добре. Вероятно и е време. Винаги е била много умна жена, вече е и по-спокойна и се бори с някои свои твърдости. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 (edited) Когато имам очакване към определен човек, че точно той, с нещо "трябва" да ми помогне, се превръща в задължение. Но, когато помоля Бог за помощ и просто съм будна за нея, просто се случва. И тогава я приемам безусловно, свободно и с благодарност. Но ако да речем някой реши да ми помага, защото мисли, че съм сгрешила, да ме поучава и принуждава да се променям, това също не е помогане, а задължение. Донка описа прекрасно помощта. Благодаря и за примера, даден от Борислав. Може би наистина чрез Молитва, да си проясним как да помогнем и Молитва Бог да помогне на този, който се нуждае е най-добре. Сещам се и за друго. Понякога може човек да има нужда да му се скараме, да го оставим сам, да проумее и осмисли, та да се вземе в ръце. Но това предполага добро разбиране на другия. Ани, сещам се за нещо преживяно. Преди време се опитах да помогна. Хора, които много питаха, разговаряхме, опитвах да им кажа, че от тях зависи да подредят живота си, давах примери... Но се оказа, че те искаха някой, ей така отвън да дойде и да им реши проблема. Очакваха някой да им каже-ще направиш това и живота ти става песен. Опитвах се да обясня, че живота е поредица от избори, правим ги и поемаме последствията. На което ми се ядосаха и бях виновна, че така живота нямал смисъл, те искали щастие... И т. н. Та в този случай просто не трябваше да се намесвам. Ако човек не иска сам да се справи, никой не може да му помогне. Само Бог. Като го учи по негови най-добър начин. Има много и различни примери в живота, не можем да сме еднозначни в отговорите си. Даваме примери и се учим. Да сме верни в Доброто. Да го проявим, според случая. Специално за принцеса. Всеки човек има праг на болката. Боли, боли, но идва момент, в който нашият мозак /благодаря на Природата за това/, просто превключва и става рационален, изхвърля ненужните емоции и дава най-доброто като грижи, подкрепа... Казвам го от опит. Редактирано Август 12, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Когато имам очакване към определен човек, че точно той, с нещо "трябва" да ми помогне, се превръща в задължение. Но, когато помоля Бог за помощ и просто съм будна за нея, просто се случва. И тогава я приемам безусловно, свободно и с благодарност. Но ако да речем някой реши да ми помага, защото мисли, че съм сгрешила, да ме поучава и принуждава да се променям, това също не е помогане, а задължение. Донка описа прекрасно помощта. Благодаря и за примера, даден от Борислав. Може би наистина чрез Молитва, да си проясним как да помогнем и Молитва Бог да помогне на този, който се нуждае е най-добре. Сещам се и за друго. Понякога може човек да има нужда да му се скараме, да го оставим сам, да проумее и осмисли, та да се вземе в ръце. Но това предполага добро разбиране на другия. Ани, сещам се за нещо преживяно. Преди време се опитах да помогна. Хора, които много питаха, разговаряхме, опитвах да им кажа, че от тях зависи да подредят живота си, давах примери... Но се оказа, че те искаха някой, ей така отвън да дойде и да им реши проблема. Очакваха някой да им каже-ще направиш това и живота ти става песен. Опитвах се да обясня, че живота е поредица от избори, правим ги и поемаме последствията. На което ми се ядосаха и бях виновна, че така живота нямал смисъл, те искали щастие... И т. н. Та в този случай просто не трябваше да се намесвам. Ако човек не иска сам да се справи, никой не може да му помогне. Само Бог. Като го учи по негови най-добър начин. Има много и различни примери в живота, не можем да сме еднозначни в отговорите си. Даваме примери и се учим. Да сме верни в Доброто. Да го проявим, според случая. Специално за принцеса. Всеки човек има праг на болката. Боли, боли, но идва момент, в който нашият мозак /благодаря на Природата за това/, просто превключва и става рационален, изхвърля ненужните емоции и дава най-доброто като грижи, подкрепа... Казвам го от опит. Защо не можете да ме разберете? Не става дума за помощ в обикновения смисъл на думата. За намесване в живота на хората със съвети и т.н. Става дума за ситуациите които описват princessa и Венцислав. Аз съм минала пез подобно изпитание преди години и напълно ги разбирам. Тогава не бях чела Учителя. Сега ми е ясно защо той пише, че страданията трябва да се приемат с любов, с благодарност. Когато съдбата ни е предоставила възможност да се грижим за близък човек или просто за някой човек, то трябва да се радваме, че ни се дава възможност да си изплатим дълговете. Ако потънем в самосъжаление, то пораженията върху нас са големи. Източването на енергията е понякога фатално. Ако се проникнем с любов към човека за който трябва да се грижим, то тогава от щерна се превръщаме в поток и през нас минава Божията сила и любов. Тогава няма липса на енергия, дори обратното - получаваме повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Освен това разграничение (с което, общо взето, не съм съгласен), трябва да направиш още едно - между страданието и болката. Няма ненужно страдание - то винаги разрушава старото. Този с крадените пари, като пострада няколко пъти за тях и види, че все ги печели, после губи, накрая може и нещо да разбере.ю и да стъпи на нова основа. Старото в един момент започва да ограничава човек и да му носи болка и страдание (няма да разгранича двете, въпреки че мога), и осъзнаването на това ограничение е първата крачка за разрушаване на старото. Страданието просто алармира човека да обърне внимание на проблема, но не го решава. Под „ненужно страдание“, разбирам това, което не е кармично последствие, а може да бъде избегнато и всъщност се явява причина. Освен това ненужно страдание е когато страдаш от егоистични подбуди. Случаят, който описах е такъв. Разбира се жертвата може да изпита страдание не защото са и откраднали парите, а поради осъзнаване на заблудата на крадеца, отклоняването му от моралните и духовни ценности и поведение, поради неразумното използване на неговата свобода. Такова страдание би било на място, но то всъщност е състрадание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Напротив Ани, разбрахме те. Просто не дадохме очаквания отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
princessa Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Специално за принцеса. Всеки човек има праг на болката. Боли, боли, но идва момент, в който нашият мозак /благодаря на Природата за това/, просто превключва и става рационален, изхвърля ненужните емоции и дава най-доброто като грижи, подкрепа... Казвам го от опит. Благодаря ти за мнеието,Хамелионка.Но дали винаги идва такъв момент??И дали винаги има време за тази трансформация?Надявам се да е така! Аз наистина не страдам,само съчувствам и изпитвам вина за това,че НЕ ме боли достатъчно...звучи лошо-та той ми е баща!Но в мен има ОБИДА!Та питам се аз състрадателна ли съм след като осигурявам най-доброто,но го правя за да не страда татко,а не защото го съжалявам .Дълг,дълг,дълг...И по-добра ли щях да съм,ако му държах ръката и го утешавах/както прави сестра ми /?!Давам пример със себе си,но въпроса ми е по-обощаващ-има ли смисъл от голо състрадание?Или състраданието никога не е "голо"?Съжалението пък го намирам за обидно към коя да е личност. И още-помощта,безвъзмездната,състрадание ли е?А когато страдаш за,човек който ти е скъп,това е ли състрадание или е просто обич? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Знаеш ли изпитвала съм това чувство за вина. И протест, че не мога да приема случващото се. Но нещо ми светна, вместо да се самосъжалявам и да се вкопчвам в болката реших, че е по-добре да се "взема в ръце'' и да търся решение на проблемите. Поне, колкото е възможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
princessa Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Разбира се жертвата може да изпита страдание не защото са и откраднали парите, а поради осъзнаване на заблудата на крадеца, отклоняването му от моралните и духовни ценности и поведение, поради неразумното използване на неговата свобода. Такова страдание би било на място, но то всъщност е състрадание. Такова страдание-на жертвата към крадеца-може да изпита само светец Когато съдбата ни е предоставила възможност да се грижим за близък човек или просто за някой човек, то трябва да се радваме, че ни се дава възможност да си изплатим дълговете.Това също е възможно само за много развит дух И не е ли това егоизъм-да се радваме,че с нещастието на другите си измиваме калта от лицето??не съм се замисляла до сега.Но за да бъда честна докарй ще кажа,че това което правя ми тежи-не защото е толкова много,а просто защото баща ми е човек,който никога не е помагал-тотален егоист.И сега е като куфар с мен-никакв инициатива за собственото си здраве,мрънкане-а ма сега пак ли в София,пак ли болници...Та ето за това ми тежи и сигурно вместо да си помогна с грижи за него/да си изчистя кармичните дългове/ си навличам още грехове с тези си чувства.Може би трябва да отворя нова тема-за прошката... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Когато съдбата ни е предоставила възможност да се грижим за близък човек или просто за някой човек, то трябва да се радваме, че ни се дава възможност да си изплатим дълговете.Това също е възможно само за много развит дух И не е ли това егоизъм-да се радваме,че с нещастието на другите си измиваме калта от лицето??не съм се замисляла до сега.Но за да бъда честна докарй ще кажа,че това което правя ми тежи-не защото е толкова много,а просто защото баща ми е човек,който никога не е помагал-тотален егоист.И сега е като куфар с мен-никакв инициатива за собственото си здраве,мрънкане-а ма сега пак ли в София,пак ли болници...Та ето за това ми тежи и сигурно вместо да си помогна с грижи за него/да си изчистя кармичните дългове/ си навличам още грехове с тези си чувства.Може би трябва да отворя нова тема-за прошката... Да и аз често съм си мислела същото. Дали не е егоизъм...? Не си навличаш според мен никакви грехове. Просто прави това, което смяташ за правилно. Всъщност от написаното от теб виждам, че го правиш. Човек в положението на баща ти има нужда от действие. Едно голо съчувствие не върши работа . Питаш дали си състрадателна. Ами като чета написаното от теб, всичко сочи към състрадателност, подкрепена с действие. А за кармата не мисли щом те смущава. Ще дойде момент и ще ти се изяснят нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 princessa! Поклон пред искреността ти! И пред страданието ти - твоето никак не е по-малко от това на баща ти. Според мен твоето състояние ще се превърне наистина в състрадание, когато успееш да изчистиш обидата, спомените за това, което не е правил баща ти, раздразнението от това, което прави сега... Но щом вече си ги забелязала, значи остава малко... Замислих се от снощи защо така бурно и болезнено реагирам в тази тема - срещу състраданието, за което говори Еси. По принцип всичко е наред в самото състрадание докато то е с любов и разум. Докато споделям с човека до мен болката, която той изпитва. Проблемът започва оттук нататък. Защо я споделям? Ако аз я споделям с мисълта, че аз му помагам и го облекчавам от болката, като я поемам в себе си - това е агресивно "състрадание". Така състраданието много лесно се превръща в съжаление (принцеса!), а съжалението е най-лошата "помощ", която можем да дадем на човека до себе си. То има само много негативни последици и за двамата. Това го говоря от опит - горчив. Била съм и в двете роли. Ако споделям болката, за да го вдигна на ръце и с лични жертви и усилия да го извадя от тръните, това е още по-страшна агресия. Това е гордостта и суетата, която ни издига в собствените ни очи в ролята на спасители на друг човек. (А има само един Спасител и той не е човек и няма как да е. Ние можем само да му изпълняваме Волята.)Тогава страданията и на двамата са непоносими после - и това съм го опитала - и от двете страни. Не ми се разказва. Засега виждам само един път състраданието да остане чисто - поемам страданието, за да осъзная неговите корени, да го преживея виртуално, за да го разбера него и урока му по-добре. Това страдание не е само на човека до мен - в този момент аз съм неговото огледало, той е моето. Но всеки от нас си има своята съдба и е свободен. Това, което ще направя - няма значение усмивката, приятелското рамо, подкрепата, или просто да подържа ръката в тежък момент, за да знае, че не е сам... - това не го правя за другия - това го правя за себе си, за Любовта в своята душа. Дали ще внеса нещо в неговия живот - дали ще му помогна с нещо - не е моя работа да отчитам това. Счетоводството е доста на по-висок етаж от моя. Въобще животът ме е научил дотук да не правя нищо с мотива и мисълта, че го правя заради и за другите - да започвам да го правя едва тогава, когато съм сигурна, че го правя за себе си и с Любов. Когато при мен има дете с проблем, ако започна да работя с мисълта, че му помагам, че правя добро за него, ще се загнезди едно такова тъничко чувство на превъзходство и че очаквам подсъзнателно да приемат моята помощ и то с благодарност, и да постигна някакъв положителен по моите мерки резултат.... И тогава наистина ще му прехвърля от моята карма... Мога да направя същото, но с друг мотив вътре в себе си - Бог го е пратил при мен това дете, за да направя най-доброто на което съм способна - Той му е помогнал като му е показал пътя, а от мен Бог очаква да изпълня за каквото ме е сложил на това място и докато го изпълнявам да се уча. Може и да звучи безсърдечно, но всъщност не е така - нима сърдечното означава да плача заедно с другия или да правя нещо с мисълта, че го "оправям", защото той не може сам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
princessa Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Донка,разбрах какво имаш впредвид.Обаче аз наистина помагам защото ТРЯБВА и защото нито баща ми нито майка ми ще направят нещо-ще се задоволят с местните доктори,които са повече бизнесмени.А аз имам възможност за повече.И съвсем отговорно го заявявам-не очаквам благодарност.Даже не я искам.Като програмирана съм-без емоции,само дела.И изобщо не го правя със съзнанието,че го правя за себе си-правя го само заради него и защото мога,значи трябва!Ти може би ми казваш,че когато запшпчна да мисля,че го правя за себе си,тогава ще успея и да простя-дано съм те разбрала правилно.Саме дето си мисля,че няма да успея-не съм толкова съвършена,даже изобщо не съм съвършена.Може би отново чувството за вина-каквото и да стане аз за себе си трябва да знам,че съм направила всичко възможно.А това не е състрадание,нали?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 (edited) каквото и да стане аз за себе си трябва да знам,че съм направила всичко възможно.А това не е състрадание,нали?! А нима това не означава, че правиш всичко за себе си? Когато казвам "за себе си", имам предвид, че вършейки всичко това "за своя баща", ти всъщност го вършиш, за да бъде твоето вътрешно чувство за съвест и добро, за безусловна любов и грижа, спокойно. Ти вече си простила за всичко, което се е случвало преди - доказват го делата ти, разсъжденията ти. Остана да го осъзнаеш със сърцето си. Благодаря на Силата, която те изпрати при нас точно сега с твоята история, с твоята личност! Ти си нашият виртуален урок по състрадание, който ти изживяваш реално, а ние виждаме себе си в теб като в огледало. По първата ми точка: Ти не поемаш в себе си страданието на баща си, не смяташ, че ако неговото страдание влезе в теб, той ще се освободи от него. Ти правиш всичко и само каквото е по силите ти и зависи от теб в този момент, за да промениш ситуацията така, че да дадеш възможност страданието на баща ти да се облекчи. Дали ще се облекчи наистина зависи и от него, но за теб това не е решаващо - ти изпълняваш волята Божия за тебкакто ти самата я разбираш, нали? Ти не го съжаляваш, не обвиняваш - просто работиш. Работиш над безусловността на своята любов над него - затова сега избиват негативни чувства, които ти преодоляваш и полагаш грижи въпреки всичко. Обидата и всички други неща, за които пишеш, не са те спряли да проявиш любовта си така, както ти я разбираш. Не познавам случая, но допускам,че Бог те е сложил в тези обстоятелства, за да осъзнаеш причините (скрити и от него може би), поради които баща ти е постъпвал "лошо". Може би той не е успял да преодолее същите тези чувства, които ти сега имаш шанса да преодолееш и го правиш? Обърни огледалото - не само ти се оглеждаш в него - той също се оглежда в теб. Така че в твоето състрадание няма агресивност - има безусловност и любов - не на думи, на дела. По втората точка: Ти не си въобразяваш, че ще го спасиш - за това говорят много красноречиво думите ти във всички постове. Ти не смяташ себе си по-силна, по-добра, по-способна от него - просто "аз имам възможност за повече.И съвсем отговорно го заявявам-не очаквам благодарност. Даже не я искам." и още: "аз наистина помагам защото ТРЯБВА и защото нито баща ми нито майка ми ще направят нещо". Какво означава "трябва"? Трябва да го спася? Или трябва да направя това, което мога в този момент? Всъщност ти вече го написа в изречението, което цитирах в самото начало...Според мен ти точно си описала състраданието в него. Редактирано Август 12, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.