Jump to content
Порталът към съзнателен живот

02. Вътрешна свобода


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Песен: Кажи ми Ти Истината

Молитва: Утринна молитва на ученика

Библията: Римляни 6

Вътрешна свобода – Утринно слово, 28.09.1930г, неделя, София, Изгрев

Молитвен наряд за край:

Библията: Псалми 1

Формула: Искам да изпълня Волята Божия

Молитва: Господнята молитва

Забележка: Можете да намерите книгите с Утринни слова тук

"Сега от всички се иска ново разбиране за свободата."

"Вие искате Бог да ви слуша, без вие да Го слушате. Вие да Го ограничавате, а Той да ви дава свобода. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува."

"Следователно разрешението на въпроса се заключава в изпълнение на волята Божия."

"Бог казва: „Аз съм началото и краят“, т.е. алфа и омега."

"Дойдете ли до Бога, там нищо не може да ви спъва.

Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Азът в човека. В него се крие идейният живот. Кажеш ли Аз за Господа, ще знаеш, че няма нищо невъзможно за тебе."

Вътрешна свобода – Утринно слово, 28.09.1930г, неделя, София, Изгрев

"Галатяни 5:1

И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго."

Библията

Link to comment
Share on other sites

Важно е да изпълняваш, а не само да разбираш нещата.

......................

Под „вие“ разбирам всички хора на земята. Под „аз“ разбирам всички разумни хора, а не аз, който седя пред вас на стола. Аз се различавам от вас по своето разбиране за Бога. Като кажа „Бог“, аз разбирам онова Вечно Начало, онази Бездна, онази Велика Основа на живота. Като кажа „Духът Божий“, разбирам онова начало в човека, което се пробужда и носи всички блага на живота. Без тези блага нищо не може да се постигне. Под „Господ“ разбирам онази жива връзка с всички разумни същества. Той живее в нас, повдига ни, утешава ни в скърбите и неволите. Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Азът в човека. В него се крие идейният живот.

Вътрешна свобода

:hypocrite::v:

Link to comment
Share on other sites

Това беше един от костеливите орехи за една практична Дева като мен :)

Нямаше логика - не може да имаме свобода, когато сме длъжни да изпълняваме Волята Божия.

Но всеки опит да изпълня свободно моята лична воля, пренебрегвайки или борейки се с Божията, ме вкарваше в много болезнени опитности. После се чувствах и виновна...

Покрита цялата с рани, реших да опитам друго - да изпълня волята Божия все едно това е била моята лична воля. Какво имам предвид?

В личния си живот се борих 20 години да запазя мъжа до себе си, семейството, което бях изградила по моята свободна воля (макар от самото начало ясно да осъзнавах, че противоречи на Божията). Плащах много висока цена, и хората до мен също.

Накрая промених волята си - сега според моята свободна воля аз искам и мога да съм щастлива и спокойно радостна независимо с кого ще съм и къде. Не ги определям по мой вкус. Оставям на Бог да се оправи с тази подробност. Аз имам само вътрешната свобода да се водя от усещането си за хармония и щастие - своето!

Аз съм клон на дървото, и като дойде вятърът, навеждам се, да не ме пречупи. Щом мине вятърът, пак се изправям.

Вътрешна свобода

Има човешки неща, има и Божествени неща. Човешките неща може да коригирате, но не и Божествените. Като дойдете до човешките работи, там всеки може да постъпва, както намира за добре. Щом дойдете до Божествените работи, там има определени правила, които не са наложени.

Човешко нещо може да бъде моето чувство или мисъл, моята постъпка или отношение. Тях мога да коригирам. Мога да постъпвам както намеря за добре, но и си нося отговорността и последствията от постъпките, мислите, чувствата си.

Божествените работи са последствията , мисля си. Посея негативна мисъл и отношение - после искам да ми се върне позитивна и се сърдя като ме ограничават - обвинявам Бог за последствията от моите човешки дела.

Все едно да се сърдя на гравитацията, че ще полетя надолу и ще се ударя, ако скоча отвисоко (а искам да полетя).

Вие как различавате човешките работи, които можете да коригирате и как Божествените, които не можете...?

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

Има човешки неща, има и Божествени неща. Човешките неща може да коригирате, но не и Божествените. Като дойдете до човешките работи, там всеки може да постъпва, както намира за добре. Щом дойдете до Божествените работи, там има определени правила, които не са наложени.

Човешко нещо може да бъде моето чувство или мисъл, моята постъпка или отношение. Тях мога да коригирам. Мога да постъпвам както намеря за добре, но и си нося отговорността и последствията от постъпките, мислите, чувствата си.

Божествените работи са последствията , мисля си. Посея негативна мисъл и отношение - после искам да ми се върне позитивна и се сърдя като ме ограничават - обвинявам Бог за последствията от моите човешки дела.

Все едно да се сърдя на гравитацията, че ще полетя надолу и ще се ударя, ако скоча отвисоко (а искам да полетя).

Според мене може да се каже, че Божествените работи са последствията, но аз по-скоро ги определям като самите Божествени Закони или Принципи които регулират всичко съществуващо (вкл. и последствията).

Божественото няма как да го промениш, то е целта към която се стремим. По отношение на Абсолюта нищо не може да бъде подобрено, ние можем само да доближаваме нашите представи за Любов, Добро, Справедливост, Мъдрост и др. до абсолютните.

Вие как различавате човешките работи, които можете да коригирате и как Божествените, които не можете...?

Замислям се над мотивите си и се опитам да предвидя последствията от своите действия (мисли, чувства) доколкото мога. После сравнявам доколко те са в съгласие с идеала към който се стремя по отношение на себе си; идеала ми за това какво е духовно; дали проявявам качествата, които свързвам с Бог в живота си. И ако моите мотиви, мисли и чувства не отговарят на този идеал, мога да предположа, че те идват от нисшата ми природа и трябва да работя над тях, да ги развия до въпросния идеал (разбира се с утвърждаване на идеала, а не с отричане на това което не харесвам у себе си).

Link to comment
Share on other sites

Следователно, когато Бог е в началото на една работа, Той гледа на тебе като на мъдър човек. Когато е в края на работата, Ти казваш: „Човек трябва да стана!“ След това иде радостта, и ти си вече близо при Господа. Следователно ще мислите. Мисълта е най-същественото нещо в живота. – „Ами яденето?“ – И яденето е важно, и дишането е важно, обаче мисълта отличава човека от животното.

Ето това е основата, това е нещото което ни е дадено и трябва да го използваме. Да се мисли. И то не как да е. Грешката на повечето хора, е че не мислят.

Дойдете ли до Бога, там нищо не може да ви спъва. Аз не искам да ви слагам ярем, да ви заставям насила да работите. Аз съм човек на свободата. Обичам свободата, а не обичам ограниченията. Аз не искам и вие да ми слагате ярем. Някога се опитвате да ме критикувате, защо говоря така или иначе, и с това искате да ме ограничите. Който се опитал да ме критикува, нищо не е постигнал. То е все едно да критикува Господа. Да критикуваш Господа, това значи от тебе нищо да не стане и нищо да не остане. Като човек може да да ме критикувате, но когато върша волята Божия, нямате право да ме критикувате. И аз нямам право Дойдете ли до Бога, там нищо не може да ви спъва. Аз не искам да ви слагам ярем, да ви заставям насила да работите. Аз съм човек на свободата. Обичам свободата, а не обичам ограниченията. Аз не искам и вие да ми слагате ярем. Някога се опитвате да ме критикувате, защо говоря така или иначе, и с това искате да ме ограничите. Който се опитал да ме критикува, нищо не е постигнал. То е все едно да критикува Господа. Да критикуваш Господа, това значи от тебе нищо да не стане и нищо да не остане. Като човек може да да ме критикувате, но когато върша волята Божия, нямате право да ме критикувате. И аз нямам право да ви критикувам, когато вършите волята на Бога. да ви критикувам, когато вършите волята на Бога.

Ето това бих сложила и наложила в съзнанието си, ето тези мисли трябва да ни карат да мислим, да бъдем хора на свободата.

.........Който изпълнява волята Божия, човек става. Който не изпълнява тази Велика воля, завинаги ще си остане муха............

вътрешната свобода

Link to comment
Share on other sites

Цитатите са от: Вътрешна свобода

Работата, която не разбирам, предоставям на Господа. По-нататък аз вярвам в добрия резултат. Обръщам се към Господа с думите: „Господи, ако ти не вземеш участие в моята работа, аз ще фалирам“.

Да се науча да се доверявам на Висшата сила, на Висшата воля. Да се науча да се освобождавам от собствения контрол над нещата, от личните желания. Да признавам смирено превъзходството на Божията сила и промисъл.

Никой няма право да коригира Божественото. Има човешки неща, има и Божествени неща. Човешките неща може да коригирате, но не и Божествените.

Да разчупвам оковите на собствените си разбирания и ограничения, да бъда свободна от тях.

Има въпроси за разрешаването, за които е нужна голяма светлина. Това се отнася до онези, на които очите са отворени. За онези, на които очите са затворени, светлината е безполезна. Светлината ще дойде, когато се отворят очите ви.

Сама без Божията помощ не мога да прогледна. Колко много имам да уча, колко път да извървя, колко да се смирявам, колко да се посвещавам, колко да се освобождавам от излишни заблуди и погрешни желания.

Защо вътрешната свобода е в изпълнението на Божията воля, а не на своята? Защото Божията воля отчита възможно най-доброто за всички развитие. Бог показва най-прекия път към целта, с най-малко препятствия, най-малко удари. Често се заблуждавам, избирайки път, който ми се вижда по-лесен, а след време разбирам, че не е така - този път е станал много труден и с решението си да тръгна по него съм повлияла отрицателно на други хора, натрупала съм дългове пред тях. Тогава се досещам, че е имало знаци да не го правя, но аз не съм ги послушала. И така, грешка след грешка разбирам, че аз наистина съм сляпа и се препъвам непрекъснато, удряйки другите край мене. Не може да се говори за свобода, когато има непрекъснати сблъсъци с околния свят. В такава ситуация съжалявам за направения избор и разбирам, че не съм проумяла кое е най-доброто в случая и да пожелая него.

Да изпълняваш Божията воля искрено и свободно означава да си прогледнал за истинските си желания, заложени дълбоко в тебе - там, където си хармонична частичка от Цялото и си свързан с всичко; там, където другият си ти. Не може да изпълняваш Божията воля като се водиш по догми и схеми на ума. Иска се чувствителност, проглеждане с по-висши сетива. А това трябва да се заслужи.

От дете имам една увереност, че Бог обича и мене, и другите. Другите са не по-малко важни от мене. Ако нараня някого, ще натъжа Бога. Тогава се натъжавам и аз.

Всъщност най-лесно е да се живее по Божията воля - с най-малко трудности. Много мъдри хора не прекарват времето си на земята в излишни битки, но използват течението на живота. Когато човек влезе в един такъв поток на живота, нужните му неща идват при него на точното време. Прекрасно е това усещане - тогава съм се чувствала най-лека, щастлива, обичана! Не с човешка обич, човешката обич не може да донесе толкова голямо щастие. В момента плача от вълнение. Не мога да опиша щастието да се чувствам носена на ръце, пътят ми да е приготвен пред мене, вратите и сърцата на хората да са отворени и неща, за които напразно съм се борила, да се получават толкова лесно... Щастието, че такива сили и същества се грижат за мене, толкова малка и несъвършена. Невъзможно е да кажа всичко. Единствено това, че искам отново да вляза в този поток, да изпълня Божията воля. Така ще съм изпълнила най-съкровените си желания и вашите - също.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Какво означава знанието?

Като ора нивата, това е знание. Щом посея нивата, знанието ми се свършва. – Защо? – Защото аз зная вече какво тя може да роди.

Аз оставям нивата на Господа, Той да завърши работата. До посяването работата беше моя. Оттук нататък умът ми вече не стига. Работата, която не разбирам, предоставям на Господа. По-нататък аз вярвам в добрия резултат. Обръщам се към Господа с думите: „Господи, ако ти не вземеш участие в моята работа, аз ще фалирам“. Като ме види, че се моля, Господ казва: „Аз ще свърша тази работа“. След известно време житото започва да расте, цъфти и връзва. Бог изпраща един посланик, чрез когото ми казва: „Житото е узряло, аз свърших своята работа“.

Аз отивам на нивата, взимам сърпа и паламарката, ожънвам житото, връзвам го на снопи, събирам снопите на кръстци и ги занасям на хармана да се овършее и го прибирам в хамбара. След време занасям житото на воденицата, да се смели, и като брашно го използвам.

Пак се обръщам към Господа с думите: „Всичко дотук знаех, но какво става с хляба, вътре в мене, не разбирам. Ако Ти не вземеш участие в тази работа, ще фалирам“. Господ пак дохожда, слага нещата на мястото им и казва: „И тази работа свърших“.

И най-после, като придобия сила, казвам: „На работа вече!“ Ще си взема торбичката и ще отида на училище. Аз зная вече да чета.

Вътрешната свобода

Често ние живеем с презумпцията, че всички резултати и целият процес на дейността са в ръцете ни. Искаме от себе си (и очакваме от другите) всичко да контролираме, да направляваме, да вършим. Забравяме, че ние сме в един свят, който не е изграден по нашите ограничени представи, нито се подчинява на нашите планове с наочниците на моделите ни на мислене.

Метафората на Учителя с житото и хляба дава много точен образ на това, което се случва с нас и нашия труд - резултатите зависят и от човека (ако не посеем и не замесим хляба със собствените си ръце, Бог няма над какво да работи), и от Бог.

Свободна съм да посея или да не посея, да ожъна и смеля или да не го направя... Свободна съм и да прекъсна работата на Бог - да разровя смеето преди да е дало плод, да извадя хляба преди да е готов... Това е моята външна свобода.

Кога се ражда вътрешната свобода?

Може би когато осъзная своята роля и моментите, в които идва ред на Божията... За да осъзная процеса, ми е нужно внимание. За да свърша добре моята работа и после да смиря желанието си за контрол и да оставя Бог да свърши неговата работа, ми е нужна волята.

Вътрешната ми свобода се ражда, когато приложа вниманието и волята си така, че да са в хармония с Божията воля.

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...