06. 04. 2008 г. Между старото и новото трябва да има връзка.

[Валентин Петров]

"Не е лошо човек да обича промените, но в промените трябва да има едно вътрешно съгласуване, една вътрешна хармония. Всяко ново нещо, което човек избира, трябва да се съвпада със старото, което напуща. Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон."

Из Да идем във Витлеем 21-ва НБ, 25.IV.1937 г.

"Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен. Така седи въпросът."

пак там

[Ася_И]

Първо трябва да си отговорим на въпроса какво е “старо” и какво “ново”? Двете думи показват, че духовния живот не е в покой, като и жовотът на отделната личност – всичко се движи и стреми напред и нагоре. В случая това нагоре е стремеж към по-доброто, към по-съвършеното. И тук идва противоречието със ‘старото’ – което вече е преминало през тези промени. За него именно настоящото състояние е символа на ‘новото’ до което той е достигнал. В един момент се получава така че ‘новото’ започва да става от своя страна ‘старо’.

Защо трябва да има хармония между старото и новото? Вместо да се противопоставяме на промените, които неминуемо ще настъпят, е по-добре осъзнаем, че ‘новото’ е една необходимост, че всичко това става по едни закони, и не сме ние тези, които можем да заповядваме на законите за живота и духа.

За да разберем новото не стига само ум, трябва човек да е цялостно завършен, да принадлежи по душа и сърце към това ново и да бъде обхванат от него. Както казва Учителя: „Трябва да преминете към едно ново състояние – трябва да схващате Живота като наука, като изкуство.”

Цитатът е от книгата "Великата Майка"