Самодиви, змейове и изобщо нашите си митове

[Ани]

Иска ми се в тази тема да намери място това което ви е извесно за българските митологични/магически същества и поверия Ще напиша това което знам за

Самодивите

Според народните представи самодивите са прекрасни женски същества, които живеят по високи планини, край неначенати езера, реки, извори, под големи дървета. (От само себе си се разбира защо са вече на изчезване, такива местности в България почти няма ). Планини, свързани с тях, са Беласица, Рудин планина, Витоша, в по-малка степен Рила, родопите и Стара планина, но Пирин им е любима. В различните краища на България понякога ги наричт още – самовили, вили, юди, русалии. Разлика почти няма.

Самодивите са облечени с бели дрехи, с прозрачна бяла риза или бял сукман, златен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Много важен елемент от облеклото им е булото или бялото наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила – ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени.

Косите им са червени и толкова дълги, че се качват на най-високите планини да се вчесват. Според някои вярвания самодивите имат и криле. Обичат да пеят. Свирят и играят хоро. Според вярванията те са били само жени, но гайдарят им е мъж. Среща се обаче и представата, че самодивите са били мъже и жени.

В Цариградски вестник,бр.221 от 16 април 1855г. – самодивите били видими и невидими. Видимите имат човешки образ. Женските в преизящна красота, мъжките в дивост и страшен вид. Силата на мъжките е в пояса, а на женските в роклята.

Самодивите напомнят хората – ядат, раждат деца, могат да се оженят. Хранят се с бял хляб, мед, бяла медовина, която събират от сърцевината на овошките, плодове,гъби. Пият само вода, не ядат свинско и лой, изобщо месо.

Не ви ли напомнят елфите на Толкин?

Мястото на което самодивите играят, се нарича игрище, тръкало, самодивско коло, орамие, хорище, пепелище, самовиляк, гяволско пепелище, самодивско хорище, самодивско хоро.

Това място обикновено не обраства с трева.

Самодивите са невидими свръхсетивни същества. Обикновено се чува само техният глас. Но според народните вярвания, те са видими за отделни хора – съботниците, родените в събота, особено в събота срещу задушница или преди Великден, в полунощ на Бъдни вечер, повтараци- (отбити и отново засукали), мешани (самодивски деца), родените през мръсните дни (дните от Бъдни вечер до Йорданов ден), на Велика събота.

Страхът от самодивите бил голям и хората избягвали да се оглеждат в огледало на свещ или в чист извор, в който се смятало, че се къпят тези същества.

Вярва се,че ако човек мине през техните места, заспи или само се спре там, той се разболява: ослепява, оглушава , осакатява. Много болести са свързани със самодивите. Многа хронически и неизлечими болести се приписват на тях. За самодивска болест се е смятала епилепсията, която народът наричал вонкашна, причинена от вонкашните, т.е. самодивите. Като предпазни мерки срещу самодиви се препоръчвало да се носи чесън, разни билки, кост от мъртва жена, змийска кожа и разни други ужаси за които не ми се пише. Защита естественно носи прекръстването, тамянът, светената вода, запалването на огън или дори на цигара.

Самодивите имат определено отношение към света на мъртвите. Те живеят на край света, където се е смятало, че се намира краят на човешката земя и започва другият свят. Техният празник приблизително съвпада с времето, когато според народните поверия душите на мъртвите трябва да се приберат, тъй като те са пуснати на свобода от Великден до Спасовден. Тогава са на земята и русалиите, които също са разновидност на самодивите. Времето около Петдесетница има пряка връзка с поверията към самодивите от една страна и с култа към покойните прадеди, от друга. Между другото сега сме в това време все още. Петдесетница е на 15.06 .

Въпреки това в народните песни много често се среща темата за любов на самодива със смъртен, най-често овчар. Любените от самодива ергени са бледи и болнави. Женитбата със самодива е възможна, но не дълготрайна. Обикновено овчарят я спечелва на облог или пък я отвлича сам, като открадва дрехата или венецът и.

Вярата в самодивите постепено избледнява към средата на 19в.. Техният образ се запазва в народните песни.

Интересен е произходът на името – самодива (самовила,юда,русалия). Представката “сама” има подсилващо значение. Втората част на думата “дива”, често според някои автори се извежда от персийското прил. див, откъдето произлиза и турско – персийските думи – деф, дев, дявол, демон. Това не е твърде убедително, затова други автори приемат по-скоро, че “дива” идва от deiwo-s (бог), deiwa (богиня) от древнославянски. Което показва връзката на тези същества със славянската митология, т.е. дрревни езически богини. Това, че самодивите яздат елени, въоръжени са със стрели и лъкове, обитават високи планини и непроходими гори, води до връзката им с келтската богиня Епона (тя язди кон), образът на Артемида при траките, яздеща елен, славянската богиня на горите Джевана.

Може много да се говори и пише за тези прекрасни, но и страшни митологични създания.

В българската народна митология има още много интерсни същества: змейове, хали,орисници, русалки, таласъми, караконджоли, домашни духове и др.

Ако се сетите нещо за тях – пишете.

Редактирано Юни 15, 2012 от Ани

[Багира]

Интересно нещо е змеят. Ето тук се разказва за змейовете - така, както се пее в българските народни песни.

За мен беше особено вълнуващ спектакъла на Нешка Робева- "Два свята". Там идеята за змея- в човешки облик, но с особена магическа сила, отива извън пределите на тривиалната идея за вечната борба между доброто и злото, оказва се, че има и трета възможност... Тъй като съм дълбоко убедена в третата възможност, бях изумена от великолепната приказно- танцова реализация на тази толкова дълбока, древна и неразбираема идея...

[Ани]

Багира, радвам се, че ти е интересен змеят. Той е една от основните митологични фигури в българския фолклор - космически медиатор. Статията към която си дала линк е много интересна. Направи ми впечатление, че змеят най-често се повяват във вид на внезапна вихрушка. Същото се споменава и за самодивите.

Любовта между змей и девойка много често се среща в народните предания. Интересно е описанието на залюбените от змей девойки - змейничавите. Те от малки са неразговорливи, затворени, избягват срещи с хората, не обичат веселието, разговарят със себе си. Любената от змей е чужда на света – “жива умряла”, небрежна към външността си, посърнала и бледа, несресана и неумита. Когато се гърми и трещи, такива жени спят като умрели. Странят от хората, не ходят на седенки и на хоро, не се занимават с нищо в къщи. Те са мълчаливи и тъжни, често плачат. Всъщност това ми прилича на депресия, но според нашите прадеди, по това се познавало кога една мома е залюбена от змей. На тази болест в Самоковско казвали “облачката ограма”, защото змеят бил облак, а любената от него намирали в синини. /”Българска народна митология”, Иваничка Георгиева /

Не съм гледала спектакъла на Нешка Робева - "Два свята", за което много съжалявам. Затова и не знам каква е тази трета възможност за която говориш. Ще се опитам да го потърся из торентите.

Змейовете и самодивите, а и други митични герои от нашия фолклор, намират място в народните песни. Тук има събрани доста такива.

От митологията темата за змея е преминала и в литературата. Ето едно стихотворение- “Змей”, от Гео Милев, което доста ме очуди, тъй като по моя преценка е далече от поемата му “Септември”, с която обикновено го свързвам. Сещам се за “Змейова сватба” на П.Ю.Тодоров. Има повест” Змей” от Антон Страшимиров. Не мога да си обясня защо така са си го харесали поетите и писателите? На мен по ми харесват самодивите, но може би в змея има повече заложена сила и мистичен смисъл?

Редактирано Юни 2, 2009 от Ани

[Донка]

Мен винаги са ме вълнували по някакъв странен начин орисниците...

Какво можеш да ни разкажеш за тях?

Най-добре вещаят и прокобяват орисниците по тях, по звездите. Те беряха китки тази вечер татък въз тилилейско горье, каго една посочи с костелив пръст: на край небото трепна нова звездица - родил се е отрок. Тозчас се емнаха три орисници да дирят люлката му - всяка да го полюшне и ориса. Превалиха падините, хукнаха по реката надолу, там сред ведри клисури се свива селото. Как е всичко задрямало околовръст! Горе на хълма, в сенчестия сумрак на сливака, угледна къщичка се белей и дим като бял стълб се вие из комина. Род е подновен днес и беловласия свекър е заклал курбан на свои и роднини. Вред къщи виси опъната цедилка, а в нея първина момчана рожба, първи сън заспала.

- Дай му, боже - спря се запъхтяна над люлката орисница, - ум и сръки. Дай му ширина в душата, цял свят в нея да вмести. И небо, и земя от край до край с ум да обходи.

- Дай му - пресече втората, - дай му крепки крила на духа: в миналото да се връща, в бъдещето да прехвръква - над всичко възмогнат да влада и реди...

- Нека! - прекъсна трета припряно. - Но едно сал да не може: вън от себе да излезе. В кожата се да се пражи. И на небото да сеща пак земята. Кожата му дори да загние, пропука и се покрие в струпье, в нея да си остане пак и пак ветрове да гони.

П. Тодоров

[Ани]

Орисниците

или Наречниците намират място почти във всички митологии. Това са мойритеот древногръцката митология, норните от скандинавската митология. Вярата в същества, определящи човешкия живот, се среща и в най-старите цивилизации. Инана, една от седемте богове, "предначертаващи съдбата" при древните шумери. Фортуна и парките при римляните.

Южнославянските вярвания в орисници са много близко с гръцките, и то най-вече обредната практика в тяхна чест. Това са същества, които предат и режат нишката на човешкия живот. В стенописите у нас през 19в. в сцената “колелото на живота” се среща изображението на жена с вретено да преде човешката съдба.

Все пак за разлика от гърците, които приемат пълната предопределеност на съдбата, която с нищо не може да се промени, то славяните не познават тази фаталност. Те допускат възможността за многократен избор между успех и неуспех, щастие и нещастие чрез различни жертвоприношения.

Орисниците обикновено са три сестри, като най-възрастната е около 30-35 години, а най-младата – около 20. Те живеят вечно, като жилището им се намира на край света. Само в някои селища на Странджа и сред преселниците от Тракия и Мала Азия те са мъже (наръчници или един наръчник), които идват същата вечер, когато детето се роди.

Орисници.Илюстрация от художника Виктор Паунов в книгата: Красимир Мирчев. Вампири, гундураци, змей. София, Панорама, 1998.

Но обикновено орисниците идват при новороденото на третата вечер и тогава определят живота му. Те наричат при главата на детето – най-напред най-младата, накрая най-старата и това, което тя каже, е най-важно и решаващо.

Въпреки, че при нашите орисници в сравнение с гръцките има някаква възможност за измъкване, то все пак те са жестоки и неумолими. Това, което определят, никой – дори светците и самият Бог не може да отмени. Мисля, че в техните образи намира място представата на хората за съдбата, кармата, Провидението, чиято сила е била усещана от нашите прадеди. Затова са ги персонифицирали в образа на Орисниците.

Редактирано Септември 15, 2014 от Ани

[Ани]

Караконджули

Илюстрация от художника Виктор Паунов в книгата: Красимир Мирчев. Гундураци караконджули, София, Панорама, 1998.

Тези симпатяги са пуснати свише само 12 дена в годината на Земята – от Бъдни вечер или Игнажден до Йорданов ден, т. нар. “мръсни дни, поганни дни, некръстени, врагови нощи”. Като се прекади трапезата на Бъдни вечер и те пристигат. Когато не са на земята, тези същества живеят в подземния свят, където са унищожените сили на хаоса. Понякога обитават водениците, които са преход към другия свят. Свързани са с тъмнината, която е атрибут на хтоноса. На земята те са само 12 дена, на граничното време между старата и новата година. Съгласно цикличната коцепция това е времето,когато космосът се връща към недефенираното си състояние.

Особено добра е връзката на тези митологични персонажи със света, враждебен на организирания, т. е. с хаоса.

Външният им вид доста варира – от човек, но доста грозен, космат, с голяма глава, рог или два рога, опашка до куче, овца или някакъв друг добитък. Има и комбинирани – половин човек, половина животно. Понякога каракоджото се доближава до вампирите или таласъмите. Но все пак разликата е голяма. На картинката, която съм дала са доста симпатични, но всъщност са строхотии.

Основното занимание на тези адови изчадия е да тровят живота на хората. Излизат нощем от своите обиталища: пещери, реки, места дето расте бръшлян, запустели воденици, дерета и си вършат поразиите до първи петли. Мамят случайни минувачи, възсядат ги (използват ги за превозни средства демек), хвърлят ги от високи стени в дълбоки извори или ги закачват за украшение на някое дърво, край воденици обикновено. Закачките им не винаги са безобидни, могат да имат и фатален край.

Затова през тия дни не се препоръчват много разходките по тъмно. Ако все пак някой е решил да ходи по нощите – да се запаси с бял лук от трапезата на Бъдни вечер или да дрънка с желязо. Караконджолите се страхуват от огън, пепел и християнски символи.

Караконджото е свръхестествено същество, известно само на Балканите, с черти на античните митологични персонажи кентавър, сатир, циклоп, пан. В съзнанието на средновековния българин образът му се доближава до този на дявола.

Редактирано Септември 15, 2014 от Ани

[Lady Frost]

Българската митология е много интересна и богата. За жалост не е много популярна. Имам няколко материала, по въпроса. Ще ги издиря и ще ги публикувам!

[Ани]

Българската митология е много интересна и богата. За жалост не е много популярна. Имам няколко материала, по въпроса. Ще ги издиря и ще ги публикувам!

Ще се радвам да напишеш нещо наистина. И не само ти.

Не знам защо нашата митология е така забравена . Дори от комерсиална гледна точка май трябва да вземем пример от румънците, които вместо да си върнат крал Михай , предпочетоха Дракула. Сега там около една крепост със съмнителен произход се е развихрил доста доходоносен “вампирски” туризъм. Западняците дават луди пари да зърнат къде е пребивавало любимото им вампирче. А колко филма има направени в Румъния пак на тема било Дракула, било други легендарни персони. Между другото “Замъкът на Дракула” май се продава. Кралските персони Доминик фон Хабсбург и двете му сестри са решили да живеят там. Но сделката, направена от румънците е в техен интерес, не като нашите сделки (да не ги изброявам сега, знаете ги... ).

Докато нашето кино, доколкото все още има такова, прави високо художествени филми на тема “мутри”, наркодилъри, проституция и нещастни селяни, забравени и от хората и от Бога. Тези филми не се гледат дори в България. Не знам толкова ли е трудно да се разработи една легенда?

Ние имаме много по-богата митология от доста други страни, като Чехия, Унгария, Румъния, Полша .... Но тези страни имат прекрасни приказни филми и дори цели сериали, докато при нас те се броят на пръсти и то главно правени по татово време.

Редактирано Юни 16, 2008 от Ани

[Ани]

Еньовден

24 Юни – Еньовден /Яньовден, Летни Ивановден/. Този хубав черковно-славянски празник (рождението на св. Пророк Йоан Кръстител) съвпада с лятното слънцестоене и се свързва в представите на народа за поврат в природата. „Еньо си наметнал кожуха да върви на сняг.“ Вярва се, че на този ден слънцето, изкъпано в „жива вода“, изгрява много рано, преобръща се и се връща назад, т.е. „завърта се към зимата“. Според вярванията срещу Еньовден и всички болести се къпят в „жива вода“. От изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Лековита е и водата в реките и кладенците тази сутрин. (В чешмите май не е? )

Ето някои поверия свързани с този ден:

Магьосниците - бродници, през нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намерят бродниците вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойка.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Преди изгрев слънце се берат полски цветя и се увива голям венец, през който всички се провират за здраве. Цветята от венеца се пазят за лек цяла година. Всеобщ е обичаят на този ден да се берат билки, защото са поели най-голямо количество слънчева енергия и са най-лечебни. Те се берат сутрин рано, връзват се на снопче и се сушат на сянка, за да служат през цялата година за лекарство.

На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Тези гадания са включени в обичая надпяване на пръстен или китка, който наподобява ладуването. В Югоизточна и Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая Еньова буля.

Пак според народната традиция болестите са 77 и половина, като за 77 от тях има по една билка за цяр. През този ден можем да си наберем жълт кантарион, еньовче, пелин, омайниче, бял равнец, жълт равнец, маточина, живовлек, рани лист, коприва, цариче, копър, магданоз, здравец, мъртва коприва, блатен тъжник, хвойнови листа, смокинови листа, стрък мащерка, седефче, очиболец и др.

Редактирано Юни 15, 2012 от Ани

[Ани]

26 октомври

Димитровден и Мишите празници

Димитровден

История:

Най-големият църковен празник за месец октомври. Св.Димитър е роден през 3 век в Солун. Още съвсем млад става управител на града. Ревностен разпространител на Християнството, той е бил свален от поста си и затворен в тъмница, от местния военачалник Лий. Когато императорът узнал това, заповядал двамата да бъдат едновременно посечени с меч. От тялото на св.Димитър, понеже бил благословен от бога, потекло чудотворно миро, затова православната църква го нарича Мироточник.

Традиции:

Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание.

Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат /или близнак/ на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“.

Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. Tе обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнския светец се приписват езически митични качества. Той “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот-смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.

Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

Светецът се смята за властелин на зимните студове и снегове. Дори има народна представа, че той пуска снега като разтръска своята дълга бяла брада. Затова на Димитровден селяните се вглеждат в поведението на домашните животни и по него предричат студена ли ще е зимата, кои месеци ще са най-студени, кои ще са снежни или кишави. В този момент от годината вече окончателно е приключил земеделският сезон, цялата реколта е прибрана и са приготвени всички запаси от храна за хората и добитъка за зимата. Но това “имане” в хамбарите и зимниците не успокоява селяните. Затова на Димитровден имат свои гадания колко имотни ще бъдат през идните месеци и дори година. Който има повече кошери, вече се опитва да предвиди колко мед ще събере през следващото лято.

Вярва се, че ако първите полазници/гости на този ден/ са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна. На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.

Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници.

Именниците трябва да посрещнат приятелите си с печена кокошка (за Димитрина) и печен петел (Димитър).

Обредна трапеза: пита с ябълки, яхния от петел, курбан от овче месо

Миши празници

Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.

Мишинден, Поганшляк, Мишляци, Пуганци народен празник с езически произход в чест на мишките, известен в цялата страна.

Обредността на Мишите празници се определя от езически поверия за мишката като въплъщение на демонична сила. Тя включва трудови забрани и магически действия, изпълнявани предимно от жените

Празнува се в деня на св. Нестор, на 27 октомври и по-рядко на 24 ноемри (св. Катерина в Източна Тракия) или на Песи понеделник (първия понеделник от Великденските пости в някои райони на Северозападна България). В Родопите и Странджа Мишите празници са през първите три дни от февруари, а българите от Беломорска Тракия ги празнуват от Коледа до Богоявление.

За предпазване от мишки се извършват и съблюдават строго редица обреди и забрани, най-вече е забранено да се говори за мишки от жените. Най-старата жена замазва с тор или кал огнището или пода на зимника, като изрича заклинания.

Типичен обичай на Мишовден по цяло Българско представя „замазването очите на мишките”, което става по следния начин:

Една жена от семейството внася в къщи избъркана червена пръст за мазане и започва да маже пода. Същевременно друга жена от домашните присъства и пита:

- Какво мажеш?

- На мишката очите мажа! Мажи, мажи, та да ги замажеш! – това се повтаря до три пъти.

Това като се направи, вярва се, че мишките няма да правят пакости през годината, защото няма да могат да видят на какво да пакостят.

Освен това, жените строго спазват на този ден да не работят с такива материали, каквито мишките обичат да ядат. Напр. не обработват вълна: не предат, не тъкат и не шият, не кроят; избягват да се докосват до хамбарите с житото или до складовете със зимнини. Защото се вярва, че каквото бъде похванато или изработено на Мишовден, ще бъде унищожено от мишките.На някои места, както е из някои родопски краища, горят мишките с огън, като поставят на дупките от които излизат, въглени, жарава или главня огън.

В някои райони правят “Мишкина сватба”, като с този символичен магически акт се цели да се премахне опасността от вредните гризачи.

Интересно е, че по някои места, основавайки се на схващането, че невестулката е враг на мишките, се е стигнало до вярване, че който празнува на „Мишовден” си навлича омразата на невестулките.Обичаят и вярванията за мишките са много стари. Свързването им със Св. Нестор е резултат на народна етимология, получена чрез смесване на имената „Митар” и „Нистор” (от „Нестор”). Че е така показва и формата „Мистровден”, както се среща по някои краища. А от „Мистор” е могло да се дойде лесно до представата за мишките.

Въс всеки случай, прастарият обичай е бил късно есенен и е привлечен по-късно, през християнско време, към празника Несторовден.

Според народната легенда “мишките излезли от корема на един езичник, когото св. Нестор успял да победи при една битка”, а друго предание разказва, че “всички гадини мишки, змии и къртици, излезли от тялото на дявола, който се пръснал, след като помирисал тамян”.

Редактирано Юни 15, 2012 от Ани

[Guest Fut]

Прекрасна и много интересна тема. Съжалявам, че съм я пропуснала. Може би има истина в народните поверия защото и Учителя дава следният метод:

"При пристигане на планинско място казвайте: „Добри и светли същества, пазители на това място, приемете ни на гости при вас и нека Божието благословение да бъде над вас“. При тръгване, напускане на мястото: „Добри и светли същества, пазители на това място, благодарим ви за гостоприемството. Останете си с мир и нека Божието благословение бъде над вас“."

Източник

Някой има ли истинска опитност относно тези неща!? Поздрави!

[Ани]

"При пристигане на планинско място казвайте: „Добри и светли същества, пазители на това място, приемете ни на гости при вас и нека Божието благословение да бъде над вас“. При тръгване, напускане на мястото: „Добри и светли същества, пазители на това място, благодарим ви за гостоприемството. Останете си с мир и нека Божието благословение бъде над вас“."

Източник

Някой има ли истинска опитност относно тези неща!? Поздрави!

Fut, благодаря за прекрасния цитат от Учителя. Не го бях срещала. Не знаех, че Беинса Дуно е говорил за природните сили.

Колкото до опитностите относно тези митологични същества, които ние наричаме с едни имена, другите народи - с други, то мисля, че много хора имат дарбата да ги „виждат“. Аз за съжаление не съм от тях. Но може би някой от пишештите тук са имали такава опитност?

Ако искат - могат да споделят...

[Guest Fut]

Имали са и не са били сами когато това се е случвало. Всичко е въпрос на гледна точка и на възприятие

Край изплясках с крилете. Абе то въпросът е един път да те признаят от там нататък следва свободата (не свободията) да се уточня Поздрави!

[Guest Fut]

И си мисля ,как нищо от света ,които познаваме не е само това ,което се вижда на пръв поглед. Как всичко видимо е толокова условно и наистина съзнанието на човек ,определя неговата видимост за нещата .

Ина го каза много точно в тази тема.

Сега сериозно. Въпросът не е в това да правя сензации. Не е важно какво толкова се е случвало, същаствено е нещо друго. Учителя никога не казва нещо напразно и методът който е дал е от изключителна важност както всичко което е казал и направил междувпрочем. Важно е когато ходим в планината или сред природата по принцип да сме защитени от Бога, да сме будни и да имаме свещено чувство/ отношение. В противен случай може и доста да си изпатим/ пострадаме, а понякога може и да е фатално. От друга страна ако сме в Божието присъствие и всички тези неща които споменах въз основа на скромния си опит може да имаме прекрасни духовни опитности и да се обогатим вътрешно . Мммм мисля, че тази мисъл е много подходяща в случая:

"Това учение, върху което ви говоря, не го сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не говорите? Докато не опитате това, което учите, какво ще го разказвате на другите хора! Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора."

Дънов, Петър Мисли за всеки ден

Разсъждавала съм по този въпрос. Защо Учителя казва да не го сравняваме с други учения? Отговорът е много прост. Защото то е несравнимо, то обхваща в себе си всички останали Учения и е представено по Универсален начин т.е. достига до всички съзнания, на всички нива.Въпросът с опитностите също е съществен. От опит знам, че думи без реален опит са кухи черупки. Дори да са много красиви и добре подредени те си остават празна работа т.е. лишени от сила и смисъл. Друг е въпросът когато човек е приложил нещо в живота си. Дори то да е микроскопично когато говори за него то има силата и попада точно на място. Поздрави!

Редактирано Ноември 30, 2008 от Fut

[Слънчева]

"Това учение, върху което ви говоря, не го сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не говорите? Докато не опитате това, което учите, какво ще го разказвате на другите хора! Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора."

Дънов, Петър Мисли за всеки ден

Разсъждавала съм по този въпрос. Защо Учителя казва да не го сравняваме с други учения? Отговорът е много прост. Защото то е несравнимо, то обхваща в себе си всички останали Учения и е представено по Универсален начин т.е. достига до всички съзнания, на всички нива. Въпросът с опитностите също е съществен. От опит знам, че думи без реален опит са кухи черупки. Дори да са много красиви и добре подредени те си остават празна работа т.е. лишени от сила и смисъл. Друг е въпросът когато човек е приложил нещо в живота си. Дори то да е микроскопично когато говори за него то има силата и попада точно на място. Поздрави!

Това е супер точно. За това и Учителя ни е казал да споделяме опита си /за всеки е различен/, но да не си налагаме ограничения, да се поучаваме...

Сещам се за приказките, те имат силно окултно значение и учат на много неща. Даже ми се струва е полезно ние, възрастните да си препрочитаме някоя приказка от време на време.

[Guest Fut]

Така е много истина има в приказките. Както винаги сме на едни вибрации Поздрави!

[Ани]

Все пак мисля, че има разлика между адамантните частици и елементалите или природните сили, които ние, българите наричаме самодиви, англичаните и французите - феи, елфи...?

Всъщност това са разумни сили, за разлика от частиците. Но аз не съм голям специалист в тази област. Мисля, че съм виждала такива частици, но го отдавах на изменение на кръвното налягане - понякога се получава същият ефект.

В тази тема става дума за българската митология и връзката й с езотеричните същности.

Доколко нашият народ е успял да разгадае природните сили и да им даде имена?

Тук образите, които са им приписани, са понякога много красиви, а понякога - страшни.

Писах за самодивите, змейовете, орисниците, караконджулите.. Остават още много - болестите (те също си имат образи и митологична идентичност), таласъмите (кой не е чувал за тях ), вампирите (дето съседите ни румънци си ги приватизираха за туристяческите си агенции и един куп филми ) и други, за които в момента не мога да се сетя.

Но ако някой е виждал вампир (не енергиен, а ала Дракула ), таласъм или поне елф, да пише. Споделете опит. А ако не сте виждали, както аз например, пишете просто какво сте чули или чели.

Много хора, дори и в този форум, който явно не е с материалистична насока, гледат на тези неща с насмешка и недоверие. А не бива.

Май трябва да си прочетем някои приказки отново, както казвате. А на който не му се чете - има филми, приказни.

[Guest Fut]

От темата за адамантните частици цитирах само мнението на Ина което беше точно на място. Имам в превид други опитности, но... нека и други хора да пишат Темата както казах е прекрасна, а за приказките

п.п. Всъщност идеята ми беше, че в тези неща истина има и че Учителя е дал Универсален метод. Отново на пръв поглед лесен и достъпен за всички и в същото време много дълбок . Това е ценното от моя опит, че методът за мен има много дълбока и истинска стойност и споделяйки това може на някой друг да е от полза .Поздрави!

Редактирано Ноември 30, 2008 от Fut

[Guest Fut]

МАГИЯТА НА СТИХИИТЕ

[Ани]

Андреевден, Варваринден, Савинден

30 ноември Андреевден

На 30 ноември Православната църква отбелязва с празнична литургия деня на Свети Андрей Първозвани.

По българските земи Андреевден се нарича още Мечкинден. Според преданието Свети Андрей бил отшелник в планината и там обработвал малка нива с единствения си вол. Но един ден мечка изяла животното. Разгневил се Андрей, уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава яздел мечката и с нейна помощ обработвал земята си. Затова светецът се тачи и като покровител на най-свирепите животни по нашите земи. На този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа варени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина с думите: “На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”.

Според традициите 30 ноември се нарича още Ендрин или Едрей. Оттогава денят започва да расте. Предишната вечер се приготвят варива - жито, леща, царевица, фасул... Всичко, което се сее на полето. Това се прави, за да наедреят посевите така, както и сварените зърна. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. В някои краища на България стопанките раздават и на съседите за здраве. А другаде е точно обратното - не се дава на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома.

Обредна трапеза: леща, боб, царевица, нахут и др., които символизират плодородието и нарастването на посевите

Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей („мъжествен").

4 декември Варваринден.

Православната църква почита на този ден паметта на Света Варвара.

Народният календар нарича 4 декември Варварица, Варваринден, Варвардан. Нарича се още женска коледа, защото в него участват само жени и момичета.

Света Варвара се почита като закрилница от шарката и други болести. За празника жените приготвят обредно вариво, както на Анреевден. За да умилостивят шарката, вечерта преди празника приготвят трапеза или оставят медена питка на масата, за да си хапне баба Шарка и да не закача децата. Със същата цел в Западна България нечетен брой деца палят огън на кръстопът и го прескачат три пъти. Главня от него се пази като лек против дребна шарка.

От Света Варвара се завървяват Зимните празници по българско. На варваринден стопанката на дома опича малки „кравайчета" за момченцата и „куклички" за момиченцата, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка, та да не боледуват децата.

Според народнотo вярване, Варвара и сестра и Сава(чествана на следващия ден), двете сестри на Св. Никола, подготвят неговия празник и затова се казва: "Варвара вари, Сава пече(меси), Никола гости гощава". Затова тези два празника (на 4-ти и 5-ти декември) предхождат Никулден.

За празника се месят питки, намазани с мед или рачел и се раздават на децата и съседите.

В някои райони на страната, празника се свързва с обичая полазване, който е характеерен за друг празник - Игнажден.

Обредна трапеза: до огнището се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.

Имен ден е за онези, които се наричат Варвара. Варвара означава чужденка.

5 декември Савинден

Православната църква почита на този ден паметта на Св. Сава Освещени.

В българските представи Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява" .

В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Възрастната жена я учи как да си намери добър мъж и да се задоми щастливо. Всички вярват, че пожеланията за късмет и благополучие ще се сбъднат.

За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.

Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска . Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството - сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.

Практически в обредно отношение празникът "дублира" този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с хтоноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно - неговото благополучие.

В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили.

Обредна трапеза: Подготвя се празнична никулденска трапеза. Носи се на гробището и се раздава за “Бог да прости”

Имен ден на Славка, Слав, Сава. „Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).

Редактирано Юни 15, 2012 от Ани

[Guest Fut]

"...изобщо нашите си традиции..."

След като става въпрос, за нашите си традиции. Вие какво мислите, за баенето против страх и уроки. В момента на мен ми се налага да ми баят за страх и помага. Не си въобразявам. По друг начин се усещам след това. След снощните кошмари, ще видя как ще се чувствам тази нощ. И преди години ми се е случвало и понеже не вярвах в тези неща търсех помощ от лекари. След като споделих пред приятелка, за какво става въпрос тя ме заведе при една баба която успя да ми помогне тогава. Вече не отхвърлям с лека ръка тези неща. Вие какво мислите и знаете по този въпрос? Поздрави!

[Ани]

Здравей Фют!

За баенето има цяла тема. Това наистина си е народен обичай, както и уроките влизат в народните поверия.

За урочасването (предимно на деца) и предпазването от него може да се прочете от сайта на Здравен център „ДАР“. Там също е и Молитвата за болен от уроки /по Петър Димков/.

Според народното порерие уроките се предизвикват от лош поглед. Такъв поглед имат хора, които като деца са били закърмени повторно от майките си. Към категорията спадат магьосниците, завистниците, незаконнородение, съботниците, понякога вдовиците и старите баби с някакъв недъг или белег. Вярва се, че зъл поглед имат светлите на цвят очи - сини и зелени. Уроки причиняват и змийските очи. Най-податливи на урочасване са бебетата, малките деца и бременните. Затова те носят различни апотропеи и амулети - сребърна паричка, червен конец, маниста, чесън, кръстче от глог, кост от главата на Никулденския шаран, вълчи зъб, прешлен от змия, рог от коза, косъм от мечка. От уроки предпазват черепите от елен или кон, окачени по плетищата на дворовете. Урочасани могат да бъдат сватбата, вършидбата и сеидбата. Урочасване се лекува единствено чрез баене.

От урочасване се предпазва и с безопасна игла – закопчана на вътрешна дреха. Носенето на син камък също пази. Тъмни очила, носене на малко огледалце в джоба. На Бъдни вечер се слага чемшир да пази от уроки. Против уроки по ъглите на лозята се поставят кокали — черепи от овце, коне или волове, набучени върху високи пръти. Още за предпазване от уроки можете да се намери тук.

Според народната митология самодивите, вилите, юдите също могат да предизвикват уроки. Предпочитат да урочасват хубави моми, явно завиждат.

Други специалисти по уроките са вещиците.

Вещицата не е застъпена широко във българската митология и представата за нея е наложена предимно от християнската религия. Асоциира се със злото. Обикновено е в образа на жена, която чрез различни средства (магии, уроки, смърт и др.) вреди на хората. Споменава се като магесница, манница, бродница, ченкарица, която по един или друг начин е свързана с тъмните демонични същества. При българите много застъпен е мотивът за свалянето на месечината от магесници, обикновено майка и дъщеря или свекърва и снаха. В християнски сборници от 17 и 18 век значението на самовилата е тъждествено с магесницата, врачката.

[Guest Fut]

Благодаря, за изчерпателния отговор . Едно със сигурност знам, че за уроки и страх само баене помага. Другото е, че не всички светли очи урочасват. Аз съм с такива, но предимно мен ме хваща . Другото което знам, че са ме урочасвали хора и с тъмни и със светли очи, но това са винаги особени очи. Гледам да не стоя много близо до такива хора (те се разпознават), за да не бъда привлечена в тяхното енергийно поле ( ако може така да се каже). Затова и Учители като Морихей Уешиба дават съвет да на се гледа противникът в очите, за да не бъдеш привлечен. В случая при мен не беше урочасване, а страх от нещо което нямаше как да избегна, но не трябва да се забравя, че най- добрата защита е Божествената защита т.е. молитвите и формулите. Благодаря!

п.п. Ааааа и не всички вещички са зли . Поне така си мисля

Редактирано Декември 5, 2008 от Fut

[Ани]

Никулден

Празнува се на 6 декември

Това е един от най-големите семейни празници, чествани през зимата.

Църковен празник: почита се паметта на Св.Никола Мирликлийски Чудотворец, наричан още и Николай Угодник.

Провъзгласен е за епископ на град Мир, по времето на император Константин Велики. Умира през 342г. Като духовен баща на Мир дарявал сила и живот на болните и угнетените. Прочут е със своите чудеса при спасяването на моряци и кораби от морската стихия. Затова на този ден се слага край на есенно - зимния риболов. Уловът се пренася в жетва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират, за да се почете патронът светец.

Празникът е посветен на Св.Никола - чието име означава Побеждаващ, е покровителят на водите и пази хората от потоп и удавяне. Той властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят - рибите, юдите, самовилите, халите, демоните.В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на св. Илия, а подземният свят на архангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.

В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада - такава е и християнската иконографска традиция.

Светецът е покровител на моряците и рибарите. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на. Особено поетично е изразена тази вяра в народната песен:

Излязъл е буен вятър,

Буен вятър в Черно море,

Гимиджии Бога молят,

Бога молят, мене викат:

Дека да си Свет Никола.

Дека да си тук да дойдеш,

Да усмириш буен вятър,

Изгинахме сиромаси,

Та си ходих в Черно море,

Та усмирих буен вятър.

Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите, а освен това помага на младите хора да се оженят..

Задължително за обредността на този ден е приготвянето на риба.

При почистването на рибата жените внимават люспите да не падат на пода, защото се вярва, че ако някой стъпи върху тях, той се разболява и умира. Костите се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката. Теменната костица пришиват в шапките на децата за предпазване от болести и уроки. Обикновено рибата, която се приготвя е шаран, защото според поверието той е "слуга на св.Никола". Легендата гласи, че веднъж, когато св.Никола излязъл с лодка в морето, се извила буря и пробила лодката. Св.Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така той и спътниците му се спасили.

Обредните хлябове в чест на светеца са: боговица, светец, кравай, параклис и никулски хляб. За курбан се поднася печен шаран или рибник. Шаранът, напълнен с ориз или булгур, с орехи и стафиди, се пече цял и след прикадяване се разчупва и раздава. Рибникът също е шаран, който се пече обвит в тесто, разплескано и намазано с олио. По него се правят шарки или се налепват тестени пръчици и топчици, изобразяващи гръбнака и опашката на шарана, очите му.

Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете.

В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан - бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички.

Обредна трапеза: обредни хлябове, риба и постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден. Тя е на разположение на гостите. Освен риба и хляб на нея има още фасул, сарми и други постни ястия, напоени със зехтин или шарлаган (масло от орехи или сусам).

Имен ден празнуват Никола, Николина, Ненка, Нина.

Редактирано Юни 15, 2012 от Ани

[Guest Fut]

СВ.НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ

Ч. И. Д. на всички които празнуват днес!