Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Животът в Отвъдния свят


Ннберчев
 Share

Recommended Posts

ЕФИРНИЯТ ИЛИ ТЪНКИЯТ СВЯТ

В началните стадии на Творението става разслояване или сепарация на различните нива на организация на материята, при което всяка степен на тънкост(т.е.енергетична емкост или близост до материята на духа) заема определена ниша от пространството и така се сформират различните светове или материални сфери. Най-грубата и инертна сфера или форма на проява на материята е вещественият или Плътният свят, който е изграден от атоми и молекули, и който единствен е видим и осезаем за днешното човечество. Това е материята, от която е изградена по-голямата част от видимата Вселена. В съответствие със седмичното устройство на света в настоящата Манвантара, над или навътре от плътната материя или Плътния свят съществуват още шест нива на тънкост или плътност, съставляващи в съвкупност Надземния или Отвъдния свят. Най-нисшата част на този свят, намираща се в съседство с Плътния, е Ефирния (Астралния, или Тънкия) свят. В Писанията на много от религиите са намерили място различни описания на Отвъдния свят и особено на нисшите му етажи(адът), но едва с предаването на Учението Агни Йога хората можаха да получат една по-пълна представа за живота и движещите сили на Тънкия свят и отчасти на най-висшите му нива, намиращи се в съседство с Огнения свят(раят или светът на боговете). Ние използваме наименованието “Ефирен” в смисъла му на “въздушен, невидим”, като еквивалент на “Астрален” и особено на “Тънък” (от “Тонкий”, който термин е употребен в повечето от случаите в книгите на Агни Йога) поради не особено пълното съответствие на българското значение на “тънък” с руското “тонкий”, имащо значение и на “фин, изтънчен, прецизен, качествен”. Трябва да се разбере, че Надземният свят не е нещо абстрактно, недостъпно и недосегаемо за хората, а е мястото, където пребивават през по-голямата част от срока на своето съществуване всички човешки индивидуалности, след напускането или, казано по друг начин, преди влизането си в поредното физическо тяло, по закона на Кармата. Астралният(Тънкият) свят може да бъде посетен от всекиго по време на сън (но без участието на съзнанието) или в състояние на транс от хора, притежаващи по рождение или придобили в резултат на тренировка тънко или астрално зрение. Във всички случаи, обаче, посещението на Астралния (Тънкия, Ефирния) свят приживе не е обикновена разходка, а рисковано мероприятие, ако се осъществи без присъствието на опитен и доброжелателен Ръководител от същия този свят или на земен Учител, който вече е минавал по този път и познава препятствията и опасностите по него. Но дори и за значително напредналите в Йога отделянето на астралното и другите по-висши тела е свързано с голям риск и не рядко обозначаваното като “Маха-самадхи” състояние вероятно не е нищо друго, освен невъзможност или нежелание на Индивидуалността да се затвори отново в клетката на физическото си тяло и отлитането й в сферите на Блаженството или Нирвана. Не такава е, обаче, целта на живота на истинските Бодхисатви, Йоги и Посветени, за които трудът и саможертвата в името на общото благо е най-великия Идеал.

ИЗ КНИГИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ(следва)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Replies 27
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Днес в друга тема стана дума за този и онзи свят:

под "това си състояние" се разбира актуалното състояние на човешката система след слизането и в грубоматериалният свят. За да слезе на това ниво тя е загубила голяма част от качествата си. Поради огрубяване на цялата ни система. Така един балон, за да слезе надолу, изпуска част от обема си.

- след загубата на част от телата си /от седморна телесната система се е редуцирала до четворна, и то с недоизградено ментално тяло/ тя губи и най-важните си сетива /т.н. 6 и 7 чувство и т.н./ е как да може да приеме ИСТИНАТА?

- под "лекуване и регенериране" разбираме да започнем обратния процес по асенизиране и реконвалисценция на останалите ни 4 тела и възстановяване на загубените 3. Разбира се, с материал от по-висшата природа, за да са годни за Завръщането в бащиния дом.

всичко това важи само за тези, които се чувстват чужденци в тази природа. За всички останали този път е противопоказен,

Съвсем не смятам това мнение за сатанинско или за промиване на мозъци - моето уважение - просто се опитвам за себе си да разбера тези понятия - не да ги приема "защото така Е".

Намерих след дълго търсене тази тема, към която не сме проявили интерес на времето, незаслужено си мисля сега.

А ето какво прочетох в една беседа вчера - направи ми много силно впечатление:

Казвате: „Виждал ли е някой онзи свят?“ Вие сте чудни. Нашият свят е в онзи свят. Ние сме като Иона в утробата на кита. Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всички благоприятни условия. Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на Земята, се дължи на онзи свят. Светлината, която възприемате, се дължи на онзи свят; въздухът, който дишате, се дължи на онзи свят; водата, която пиете, се дължи на онзи свят; земята, на която стоите, се дължи на онзи свят. Та, [в] кой свят живеете вие? – На онзи свят.

Казвате: „Разправи ни нещо за онзи свят.“ – Че, онзи свят е този свят. Този свят, разбран, е онзи свят, а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е неразбран, докато този свят е неразбран. Щом този свят разберем, той ще стане онзи свят – онзи свят на благата, в който иде доброто. Под „онзи свят“ ние разбираме широкия свят – светът на свободата.

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!

Какви са вашите лични представи за този свят и онзи свят и за връзката между тях?

Link to comment
Share on other sites

Световете (физически, астрален, ментален, ефирен и т.н.) заемат едно и също пространство Разликата е в съставящата ги материя. Ние и сега щом имаме желания и мислим, действаме в астралния и менталния светове. Физическите действия се явяват само следствия, породени от волята чрез етерното тяло.

Link to comment
Share on other sites

Guest valentinus

Днес в друга тема стана дума за този и онзи свят:

под "това си състояние" се разбира актуалното състояние на човешката система след слизането и в грубоматериалният свят. За да слезе на това ниво тя е загубила голяма част от качествата си. Поради огрубяване на цялата ни система. Така един балон, за да слезе надолу, изпуска част от обема си.

- след загубата на част от телата си /от седморна телесната система се е редуцирала до четворна, и то с недоизградено ментално тяло/ тя губи и най-важните си сетива /т.н. 6 и 7 чувство и т.н./ е как да може да приеме ИСТИНАТА?

- под "лекуване и регенериране" разбираме да започнем обратния процес по асенизиране и реконвалисценция на останалите ни 4 тела и възстановяване на загубените 3. Разбира се, с материал от по-висшата природа, за да са годни за Завръщането в бащиния дом.

всичко това важи само за тези, които се чувстват чужденци в тази природа. За всички останали този път е противопоказен,

Съвсем не смятам това мнение за сатанинско или за промиване на мозъци - моето уважение - просто се опитвам за себе си да разбера тези понятия - не да ги приема "защото така Е".

Намерих след дълго търсене тази тема, към която не сме проявили интерес на времето, незаслужено си мисля сега.

А ето какво прочетох в една беседа вчера - направи ми много силно впечатление:

Казвате: „Виждал ли е някой онзи свят?“ Вие сте чудни. Нашият свят е в онзи свят. Ние сме като Иона в утробата на кита. Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всички благоприятни условия. Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на Земята, се дължи на онзи свят. Светлината, която възприемате, се дължи на онзи свят; въздухът, който дишате, се дължи на онзи свят; водата, която пиете, се дължи на онзи свят; земята, на която стоите, се дължи на онзи свят. Та, [в] кой свят живеете вие? – На онзи свят.

Казвате: „Разправи ни нещо за онзи свят.“ – Че, онзи свят е този свят. Този свят, разбран, е онзи свят, а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е неразбран, докато този свят е неразбран. Щом този свят разберем, той ще стане онзи свят – онзи свят на благата, в който иде доброто. Под „онзи свят“ ние разбираме широкия свят – светът на свободата.

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!

Какви са вашите лични представи за този свят и онзи свят и за връзката между тях?

Приятели, искам първо да се извиня, че ще си позволя да коментирам пасаж от записана беседа на Учителя. Многократно съм писал в този форум, че беседите на Учителя имат сходство с притчите, с които Исус пробуждал стремежа на учениците и на слушателите си към Духа. Притчата е многопластова, в нея има необходимото ниво на разбиране за всеки, независимо от качеството на разбирането му. Затова тълкуването на притчи е опасна работа, те са като огледало, в което всеки вижда собственото си състояние. И все пак ще пробвам

Учителят каза:

"...Казвате: „Виждал ли е някой онзи свят?“ Вие сте чудни. Нашият свят е в онзи свят. Ние сме като Иона в утробата на кита. Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всички благоприятни условия. Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на Земята, се дължи на онзи свят. Светлината, която възприемате, се дължи на онзи свят; въздухът, който дишате, се дължи на онзи свят; водата, която пиете, се дължи на онзи свят; земята, на която стоите, се дължи на онзи свят. Та, [в] кой свят живеете вие? – На онзи свят..."

Според своето състояние и разбиране тълкувам така гореписаното

Финоматериалният, тънкият свят е огледално отражение на грубоматериалният, който познаваме всички. Някъде го наричат затова "Огледалната сфера". Там законите не са качествено различни от познатите ни, и там има добро и зло, и там всичко е променливо и всяко нещо или явление се стреми към своята противоположност, и там всички се подчиняват на закона на Немезис /пито-платено/. Нека наречем тази област / грубоматериалната и прилижащите и финоматериални светове/ Диалектика. Грубоматериалните и финоматериални части на Диалектиката взаимно си влияят и определят. Процесите започват в някой от световете, а завършват в друг. Затова трептенето с крилца на пеперуда в Европа може да причини ураган в Карибите, или да си припомним торсионните полета, които почти не влияят на грубоматериалният свят, а в Тънките светове могат да се проявят като смерч...

Разбира се, в определящия брой случаи причините за явленията в грубоматериалния свят са в Тънките светове, но има и обратно влияние. Имевнно за това взаимно проникване и единство на грубоматериалния и финометериалните светове намеква Учителят в примера си с Йона и кита. С Думите на нашия Учител дотук.

МАЩАБ

Диалектиката /взаимосвързаните и взаимо определящи се грубоматериален и финоматериални светове/ са само ЕДНА МАЛКА ЧАСТ ОТ СЕДМА СФЕРА на Универсума. Това обикновено не се разбира и в рамките на диалектиката се помества всичко съществуващо. Но не е така. Или поне не всички мислят така :feel happy:

Edited by valentinus
Link to comment
Share on other sites

Guest бяса

Какви са вашите лични представи за този свят и онзи свят и за връзката между тях?

.. карам го на голо любопитство,... и тревога - "тревожно любопитство", е добре.

Но вяра имам - за да има Смисъл. И това изчерпва некомпетентността ми.

Link to comment
Share on other sites

:thumbsup: Това е хубавото на този форум - всеки може да прочете нещо различно от неговото собствено виждане - и така да го обогати и развие. И всеки може спокойно да сподели своето разбиране за момента спокойно - дори и то да се отличава значително от това на останалите. ...

Валентинус! :thumbsup: Интересно разсъждение - много мислих над него.

Станимир! Както винаги кратко, ясно и точно! :thumbsup:

Моето лично разбиране е може би по-женско, по- Дева - приземено.

Онзи свят, това са всички благоприятни условия.Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят.
Значи вратата към "онзи свят" е осъзнаването на благоприятните условия в този.

Как и кой дели условията на благоприятни и неблагоприятни - умът ни. Критериите? - Това, което желаем, очакваме с положителни емоции наричаме благоприятно, това, което не отговаря на нашето желание етикираме като неприятно.

Значи ако обърнем посоката на работа на ума си и го натоварим със задачата да разбере защо и как всяко нещо около нас и всяко събитие са благоприятни за нас, ние се оказваме в "онзи свят" (Където винаги сме били, но не сме го осъзнавали).

Тази радост, това веселие, което имате на Земята, се дължи на онзи свят.

Значи ако тук изпитваме само радост, любов, веселие, ние вече сме в "онзи свят". Всеки път, когато успеем да трансформираме негативните си емоции в позитивни, ние се оказваме в "онзи свят". (Не да прикрием негативните си емоции с позитивна маска - не - с помощта на ума, съзнателно да разберем защо това зло е за добро всъщност и да благодарим и да му се радваме).

Радостта, веселието тук на Земята ние го изпитваме, когато обичаме и когато се чувстваме обичани - от чвоек, от съдбата, от себе си самите.... Кога и защо ги губим - любовта и радостта? Мисля,че когато ги поставим в зависимост от нещо или някого. Ако са налице условията - радвам се, ако не са - страдам. Ако паднат условията, може би ще остане само радостта....- и ще се събудим в "онзи свят", където винаги сме били, но сме искали той да бъде по вкуса ни, а не ние - част от него.

Link to comment
Share on other sites

Цитат

Онзи свят, това са всички благоприятни условия.Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. ...

Тази радост, това веселие, което имате на Земята, се дължи на онзи свят.

Тълкувам го по друг начин! :)

Онзи свят е истинският, нещата са там. В нашият свят има сенки от истинските неща. Сенките се дължат на оригиналите... и на светлината, разбира се. Нашите представи за другия свят (в който ИСКАМЕ да влезем...), обаче, ни вкарват пак в този свят. В случай, че искаме да излезем, наистина, трябва да се движим ... "перпендикулярно", хоризонтално се люшкаме между сенки. Но пък не е невъзможно по сенките да се сетим, че има и оригинали, нали? :)

Edited by Багира
Link to comment
Share on other sites

Guest valentinus

Донка, твоят прочит на словото на Учителя е интересен от психологична гледна точка.

Но онтологично погледнато, ОНЗИ свят, ОНЯ свят - това е свят, в който попадаме след смъртта, свят, отделен със завеса от ТОЗИ свят, непроницаема за живите. Разбира се птова си е мое разбиране :whistling::3d_063:

Link to comment
Share on other sites

Безспорно в много случаи Писанията имат предвид "онзи свят" именно в смисъл на друго измерение, в което ще се живее "после". Но и всички подчертават, че това е относително - не само защото напреднали духовно същества евентуално посещават тези светове, но и в смисъла на Донка - те не са пространствено "другаде", а само са с различна вибрационна честота. По отношение на практическите изводи - всичко зависи от отправната точка. Ако възприемаме света повече като училище - подходът на Донка ми се вижда напълно конструктивен; ако ни изглежда повече като мъчилище - следва стремежът към напускане на тоя свят. Колкото и да изглеждат диаметрално несъвместими, и двата стремежа намират обилна подкрепа в почти всички духовни школи, само че в различен контекст. Обикновено на човек му е по-лесно да наблегне върху едното, противопоставяйки се на другото, т.е. да бъде обезличаващо иманентен или върло трансцендентен - защото е лесно да се каже, но трудно да се следва препоръка от типа на "бъдете в света, но не от него"...

Link to comment
Share on other sites

Guest valentinus

Безспорно в много случаи Писанията имат предвид "онзи свят" именно в смисъл на друго измерение, в което ще се живее "после". Но и всички подчертават, че това е относително - не само защото напреднали духовно същества евентуално посещават тези светове, но и в смисъла на Донка - те не са пространствено "другаде", а само са с различна вибрационна честота. По отношение на практическите изводи - всичко зависи от отправната точка. Ако възприемаме света повече като училище - подходът на Донка ми се вижда напълно конструктивен; ако ни изглежда повече като мъчилище - следва стремежът към напускане на тоя свят. Колкото и да изглеждат диаметрално несъвместими, и двата стремежа намират обилна подкрепа в почти всички духовни школи, само че в различен контекст. Обикновено на човек му е по-лесно да наблегне върху едното, противопоставяйки се на другото, т.е. да бъде обезличаващо иманентен или върло трансцендентен - защото е лесно да се каже, но трудно да се следва препоръка от типа на "бъдете в света, но не от него"...

съгласен.а може би ако обединим - и училище, и мъчилище - ще се приближим към реалността... :thumbsup2:

Link to comment
Share on other sites

. Ако възприемаме света повече като училище - подходът на Донка ми се вижда напълно конструктивен; ако ни изглежда повече като мъчилище - следва стремежът към напускане на тоя свят.

Може да подходим квантово- механично! :) не "или- или", а и двете! Тогава картината става по- пълна! И е училище, и си е чисто мъчилище! Но не защото някой иска да мъчи учениците, а защото те самите си правят такива следствия.

Обикновено на човек му е по-лесно да наблегне върху едното, противопоставяйки се на другото...
Такъв подход прави трудно изпълнението на

бъдете в света, но не от него"...

Добре. Училище е нашият свят. На какво се учим? И защо? За да останем завинаги в училище? Ако приемем нашия свят като училище, значи следва да живеем другаде. Излиза, че който се чувства ученик, все пак също се подготвя да напусне този свят. Само че Учителя доста недвусмислено казва на много места, че светът, в който обитават загубилите телата си хора е пак този. Можем да го нарече Отвъдния свят, но той пак е нашия. Тоест пак си е училището.

Link to comment
Share on other sites

да подходим квантово- механично...

... не защото някой иска да мъчи учениците, а защото те самите

:sorcerer: :sorcerer:

бъдете в света, но не от него"...

Добре. Училище е нашият свят. На какво се учим? И защо? За да останем завинаги в училище? Ако приемем нашия свят като училище, значи следва да живеем другаде.

:feel happy:

В Божието царство :sorcerer:

...светът, в който обитават загубилите телата си хора е пак този. Можем да го нарече Отвъдния свят, но той пак е нашия.

Учителят иска да каже че няма непреодолими граници между световете за просветления човек.

Дон Хуан нагледно го показа на Карлос с практиките за минаване в другите светове.

Те не са тъждествени, физическия е като подмножество.

Нещо като много мехури в които нашето съзнание избира да се закачи.

"Онзи свят" е много по широк

Edited by Валентин Петров
Link to comment
Share on other sites

Паралелни светове, това е онзи свят, разбирането на нещата, т. е. причините за ставащото, както и чистите чувства и мисли ни помагат да надникваме там.... В един миг започваш да предвиждаш нещата, за да избегнеш последствията......

Да, осъзнаването на благоприятните условия, търпението и ненатрупването на отрицателни чувства и мисли, вътрешният мир. Вярата в доброто, в приказките ако щете, в един миг ще започнем да ги преживяваме........ да живеем в онзи свят, без страх.........

Link to comment
Share on other sites

Интересни размисли, приятели! Благодаря!

За училището-мъчилище си имам изпитано през годините решение.

Първо си зададох въпроса защо моите ученици виждат в учението мъчение:

- защото го приемат като необходимото зло, което ще има даде някакъв "ключ" към вратата на живота.

Тогава организирах часовете си така,че те да живеят в тях, а не да се готвят за някакъв бъдещ живот. Учителят също е давал на много места този съвет на колегите педагози.( "Учителят за образованието" - Боян Боев)

Значи ако ние приемем този свят като училище, от което един ден ще се дипломираме и от нас се иска да изтраем геройски до заветния ден, той ще бъде за нас мъчилище.

Ако го приемем като "Човек се учи докато е жив" (колко мъдро - значи човек е жив докато се учи, откаже ли се или сметне,че е завършил - това е равносилно на смърт), значи приемаме ученето като задължителното условие да сме живи, т.е. то е в основата на самия живот. Нещо повече, то осигурява връзката на този с онзи свят.

Значи човек повишава вибрационните си честоти до честотите на "онзи свят" ДОКАТО и ако учи, а не след като "вземе дипломата". Въобрази ли си, че се е изучил, се самоограничава и умира. Погледнато така учебният процес вече носи

Тази радост, това веселие, което имате на Земята, (и което) се дължи на онзи свят.

Другата причина за мъчението в училище е изопачаването на учебните мотиви - децата много често учат, за да заслужат или запазят любовта, признанието, уважението на авторитетите си - т.е. принудени са да се мъчат, за да си купят добри оценки, а те на свой ред да им осигурят любов.

Ако ние приемаме учението като постигане на успехи срещу които ще получим Благоволението и Божията любов, този свят-училище ще е за нас мъчилище.

Ако си спомним само,че Божията Любов си я имаме безусловно и винаги и няма нужда и смисъл да я заслужаваме с нещо, то няма да има смисъл да се мъчим. Тогава ще учим не за успехи и похвали, а от естествения си, заложен в човешката ни природа познавателен "нагон" - така както учи детето преди да го произведт в "ученик'.

Може би затова Христос казва,"Ако не станете като децата няма да влезете в царството небесно". :thumbsup2:

Link to comment
Share on other sites

:feel happy::thumbsup2::sorcerer:

:thumbsup:

Когато някой човек ти говори от порядъка на животните, само едно е вярно; когато ти говори от порядъка на хората, 50% е вярно; когато ти говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно; а когато ти говори от Божествения порядък, 101% е вярно. Сега нека се разберем добре. За съвременните хора имам особено мнение. Запример ние живеем на земята, но ние тук сме пратени на заточение. Ние сме изоставени от целия космос и нямаме съобщение нито от слънцето, нито от месечината, нито от Марс, нито от Венера, нито от Юпитер, нито от другите звезди. С милиони години ние се возим и не знаем защо сме дошле на заточение. – За изправление. Тия заточените хора тук, разрешават важните въпроси в света, как е създаден светът. Та казвам: Когато човек е затворен, той трябва да очаква да го пуснат от затвора, да влезе в свободния свят. За (В) затвора вътре е ограничен. Ние търсим свобода, но не сме свободни. Запример, цялата земя принадлежи на Господа. В човешкия порядък България има малка земица, тя седи, защищава я, турила граници. Всичките народи разделили Божественото, всеки го окупирал и казва: Това е мое. Питам: Ако един ден земята влезе в слънцето, къде ще остане България? Като влезе земята в слънцето, България ще се разтопи. Всички държави къде ще бъдат?

Ако човешкият порядък се подчини на ангелския, ако ангелският – се подчини на Божествения, тогава животът има смисъл, защото в човешкия порядък има две неща, с които човек е свързан: той се ражда, за да умре, а в ангелския порядък се ражда, за да живее. В Божествения порядък влиза, за да благува. Благото на живота, това е Божественото. Всеки търси благото на живота. До като не минем човешкия порядък и ангелския порядък, ние не може да имаме вечното благо. Някои мислят, че трябва да умрат, за да идат в оня свят. В оня свят ще останеш да живееш със сърцето си в света на чувствата. От това гледище, вие търсите вашите умрели. Те са във вашите сърца и са толкоз дребни! Баща ви, който е умрял, е толкоз дребен, че даже е по-малък от една 25-милионна част от милиметъра. Такова пространство завзема. Казва: Къде е баща ми? – В сърцето. Той завзема една 25-милионна част от милиметъра в тебе. Този твой баща на туй място е доволен и мисли добре. Той ти казва: Синко, и ти дава наставления, дава си мнението.

Сега аз не искам вие да вярвате в тия работи. Аз, който виждам, вярвам в това. Веди значи да знаеш. Което не виждаш, нищо не знаеш. Там дето има светлина, има знание. Дето няма светлина, малко знание има.

Отвали камъка

Edited by Валентин Петров
Link to comment
Share on other sites

Честито - имаме участник познал точните килограми - господин пророк еди си кой си или йерарх еди си кой си или недай си боже някой от нас или вас смъртните някои си... Имали живот в отвъдното. Имало отвъдно... Ами - науката не знае за такова, мили другари чавдарчета! О, да - вие вярвате - честито !

Честно - и на мен ми се вярва и ми се иска да има прераждане и отвъден живот. Обаче всичко са само спекулации докато нямам лична опитност и паметови следи и емпирична повторяема доказуемост! Другото са наистина изсмукани от пръстите на някой приказки! Свободният ум не признава вярвания и авторитети, но само опитности! Анатемосайте ме, но е така! науката си е наука и си има съответната методика! Включително вътрешната!!!

Имаше преди години реклама - трябва да е някъде в Акаша записана: "Куку руку вафла чудо, пълна с течен шоколад!"

Link to comment
Share on other sites

:thumbsup: Благодар на Орлин! Ето затова ме повлече да я събудя тази тема - разминаването в нашите разбирания за това понятие. Честно преди месец може би и аз бих реагирала като Орлин. Но след като прочетох в онази беседа как разбира Учителя "този свят" и "онзи свят", започнах да преосмислям позицията си. И не защото Учителят е авторитет за мен, а защото тълкуването му ми прозвуча много логично и приложимо в ежедневието. Постепенно парченцата от пъзела, които дотогава ми зглеждаха глупави и неясни започнаха да се подреждат в хармонична картина.

Докато за нас "онзи свят" е животът след нашата физическа смърт, ние само можем да се съмняваме в него и да гледаме с ирония на вярващите в него или да изберем позицията на презрение към този свят и величаене на онзи. Второто закономерно ни довежда до опити поне временно да се откъснем от този и да вкусим от онзи - т.е. да притъпим сетивата си някак и да повярваме, че това състояние на опиянение ни "открехва" за нирваната на онзи свят.

Лично аз предпочитах първото, макар и да усещах,че пропускам нещо важно. Много се радвам,че този разговор и прочетеното от Учителя ми помогна да започна да отварям очите си за него.

онзи свят е този свят. Този свят, разбран, е онзи свят, а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е неразбран, докато този свят е неразбран. Щом този свят разберем, той ще стане онзи свят – онзи свят на благата, в който иде доброто. Под „онзи свят“ ние разбираме широкия свят – светът на свободата.

"Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!"

Световете (физически, астрален, ментален, ефирен и т.н.) заемат едно и също пространство Разликата е в съставящата ги материя. Ние и сега щом имаме желания и мислим, действаме в астралния и менталния светове. Физическите действия се явяват само следствия, породени от волята чрез етерното тяло.
:thumbsup:
Link to comment
Share on other sites

Guest valentinus

:thumbsup: Благодар на Орлин! Ето затова ме повлече да я събудя тази тема - разминаването в нашите разбирания за това понятие. Честно преди месец може би и аз бих реагирала като Орлин. Но след като прочетох в онази беседа как разбира Учителя "този свят" и "онзи свят", започнах да преосмислям позицията си. И не защото Учителят е авторитет за мен, а защото тълкуването му ми прозвуча много логично и приложимо в ежедневието. Постепенно парченцата от пъзела, които дотогава ми зглеждаха глупави и неясни започнаха да се подреждат в хармонична картина.

Докато за нас "онзи свят" е животът след нашата физическа смърт, ние само можем да се съмняваме в него и да гледаме с ирония на вярващите в него или да изберем позицията на презрение към този свят и величаене на онзи. Второто закономерно ни довежда до опити поне временно да се откъснем от този и да вкусим от онзи - т.е. да притъпим сетивата си някак и да повярваме, че това състояние на опиянение ни "открехва" за нирваната на онзи свят.

Лично аз предпочитах първото, макар и да усещах,че пропускам нещо важно. Много се радвам,че този разговор и прочетеното от Учителя ми помогна да започна да отварям очите си за него.

онзи свят е този свят. Този свят, разбран, е онзи свят, а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е неразбран, докато този свят е неразбран. Щом този свят разберем, той ще стане онзи свят – онзи свят на благата, в който иде доброто. Под „онзи свят“ ние разбираме широкия свят – светът на свободата.

"Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!"

Световете (физически, астрален, ментален, ефирен и т.н.) заемат едно и също пространство Разликата е в съставящата ги материя. Ние и сега щом имаме желания и мислим, действаме в астралния и менталния светове. Физическите действия се явяват само следствия, породени от волята чрез етерното тяло.
:thumbsup:

:thumbsup::feel happy::thumbsup2:

Радвам се че достигнахме поне до желанието да се опитаме да се разберем!!!

Приятели, Универсалното учение е едно, но според необходимостите на различните времена и народа идва под различна форма. Няма противопоставяне на различните Школи и общества. Има различни погледи и ракурси, съответни за различните групи хора и съответното състояние на системите им... :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Благото на живота, това е Божественото. Всеки търси благото на живота. До като не минем човешкия порядък и ангелския порядък, ние не може да имаме вечното благо. Някои мислят, че трябва да умрат, за да идат в оня свят. В оня свят ще останеш да живееш със сърцето си в света на чувствата. От това гледище, вие търсите вашите умрели. Те са във вашите сърца и са толкоз дребни! Баща ви, който е умрял, е толкоз дребен, че даже е по-малък от една 25-милионна част от милиметъра. Такова пространство завзема. Казва: Къде е баща ми? – В сърцето. Той завзема една 25-милионна част от милиметъра в тебе. Този твой баща на туй място е доволен и мисли добре. Той ти казва: Синко, и ти дава наставления, дава си мнението.
Прекрасно и точно, благодаря. От това следва, че ние носейки в сърцата и в дълбините на съзнанието хората, които обичаме, винаги можем да ги усетим, когато ни трябват....Както и всичко красиво, в което вярваме...

Приятели, Универсалното учение е едно, но според необходимостите на различните времена и народа идва под различна форма. Няма противопоставяне на различните Школи и общества. Има различни погледи и ракурси, съответни за различните групи хора и съответното състояние на системите им... rolleyes.gif

:3d_064:

Edited by xameleona
Link to comment
Share on other sites

Guest valentinus

Не е ли добре да се съсредоточим в заглавието на темата и да започнем разговор за Живота в Отвъдното? Има ли такъв и как приятелите си го представят? Има ли сходство в разбиранията на отделните школи и общества с идеите на Учителя? :dancing yes:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Духовният свят е основан на пълна хармония и закономерност. Там няма произвол, несъгласия и противоречия. Следователно, който може да излезе от живота на противоречията, само той може да влезе в духовния свят. Къде е духовният свят? - Около човека, както и физическия. И двата свята са на едно и също място, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи.

Музиката в духовния свят, това е свободата на живота - свобода в ума, свобода в чувствата, свобода в духа. Тя е възходящ път към Бога. И затова всеки, който иска да влезе в духовния свят, трябва да се стреми към Възвишеното, т.е. към един идеал, който да го освободи от ограниченията на обикновения живот. Този идеал човек може да намери в изкуството.

...

Духовният свят е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него. Духовният свят представлява абсолютна реалност по форма, съдържание и смисъл. Физическият свят е реален само по форма. За да влезе в духовния свят, човек трябва да расте в Дух и Мъдрост. Хората ще разберат духовния свят, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш в себе си, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния. Във физическия свят има граници, а в духовния няма.

Едновременно човек е същество духовно и същество физическо. Връзката, която съединява духовното и физическото, това е душата. Тя е съзнанието на човека, чрез което той се проявява в духовния свят между ангелите, където всичко е музика. И затова, за да се прояви душата тук долу на земята, пак е нужна музиката. Тя е една среда, чрез която душата се проявява.

Сила жива - Милка Кралева, съставител

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Според мене онзи свят е този свят. Онзи свят, за който вие се готвите, е този свят. Вие трябва да мислите право. Ако вземете една микроба, вие не можете да я видите с просто око. За да я видите, за да знаете нещо за нея, вие трябва да я поставите под микроскоп, който увеличава няколко хиляди пъти и тогава да я видите. Същата тази микроба, която едва с микроскоп може да се види, живее, влиза в човека, без да знае нещо за човека, за човешкия живот. Същото може да се каже и за човека. Същият този човек влиза и излиза от онзи свят, движи се между ангелите, между серафимите и херувимите, отива понякога и при Бога, без да знае това нещо. Остава нещо у вас, като че сте чели някаква приказка, нищо друго не помните. Същественото се заличава от съзнанието ви.

В начало Бог създаде небето и земята

Link to comment
Share on other sites

Според мене онзи свят е този свят. Онзи свят, за който вие се готвите, е този свят. Вие трябва да мислите право. Ако вземете една микроба, вие не можете да я видите с просто око. За да я видите, за да знаете нещо за нея, вие трябва да я поставите под микроскоп, който увеличава няколко хиляди пъти и тогава да я видите. Същата тази микроба, която едва с микроскоп може да се види, живее, влиза в човека, без да знае нещо за човека, за човешкия живот. Същото може да се каже и за човека. Същият този човек влиза и излиза от онзи свят, движи се между ангелите, между серафимите и херувимите, отива понякога и при Бога, без да знае това нещо. Остава нещо у вас, като че сте чели някаква приказка, нищо друго не помните. Същественото се заличава от съзнанието ви.

В начало Бог създаде небето и земята

Бина! И аз винаги си спомням тези думи на Дънов, когато стане въпрос за онзи и този свят.

"Остава нещо у вас, нищо друго не помните."

Като съня, който се забравя, но се помни чувството.

Същественото се заличава, остава само смисълът, който не можем да определим по никакъв начин.

Link to comment
Share on other sites

Според мене онзи свят е този свят. Онзи свят, за който вие се готвите, е този свят. Вие трябва да мислите право. Ако вземете една микроба, вие не можете да я видите с просто око. За да я видите, за да знаете нещо за нея, вие трябва да я поставите под микроскоп, който увеличава няколко хиляди пъти и тогава да я видите. Същата тази микроба, която едва с микроскоп може да се види, живее, влиза в човека, без да знае нещо за човека, за човешкия живот. Същото може да се каже и за човека. Същият този човек влиза и излиза от онзи свят, движи се между ангелите, между серафимите и херувимите, отива понякога и при Бога, без да знае това нещо. Остава нещо у вас, като че сте чели някаква приказка, нищо друго не помните. Същественото се заличава от съзнанието ви.

В начало Бог създаде небето и земята

Бина! И аз винаги си спомням тези думи на Дънов, когато стане въпрос за онзи и този свят.

"Остава нещо у вас, нищо друго не помните."

Като съня, който се забравя, но се помни чувството.

Същественото се заличава, остава само смисълът, който не можем да определим по никакъв начин.

:thumbsup2:

Link to comment
Share on other sites

Аз вярвам че има продължение след смърта,но много пъти се замислям дали е така.Все пак по пътя на логиката ме човърка съмнението:защо няма доказателства за друг свят и всичко се базира на думи,понякога си мисля че стрхът от смърта ни кара да вярваме във отвъдното. Много години назад е имало случаи на явление на светии богородици,които са подсилвали вярата на народа,защо ги няма сега,може би всичко е само мит,легенда оцеляла до днес?Често ме мъчи това съмнение,помогнете ми да преодолея това съмнение

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...