Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Никос Казандзакис


Recommended Posts

Братството и Новото Учение не е привилегия нито на организация, нито на затворена форма. То не е църква или секта, не е революциона научна доктрина или нова философска система, въпреки че оказва влияние на всички сфери от човешката дейност.

То е в това неуловимо нещо, което прониква сърцата ни умовете ни, изпълва душите ни, и ни помага да осъзнаем колко дълбоко сме свързани, колко велика и реална е любовта.

Много чувствителни души и напреднали умове, много добри хора и велики творци улавят това невидимо влияние, това Божествено Слово, и независимо дали го осъзнават или не, то се вплита в тяхната дейност и творчество.

Божественото изпълва целия всемир и се проявява непрекъснато.

То се съдържа във всеки един от нас, във всяка велика идея и стремеж към красивото и вечното.

Мисля, че всички можем да усетим това в тези думи на гръцкият писател Никос Казандзакис :

“Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата?

Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност.

И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.

И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.”

Никос Казандзакис

Link to comment
Share on other sites

Здравей Ради,

На едно мнение сме, че Братството и Новото Учение не могат да се затворят във форма. Те са като водата, въздуха и светлината. Може ли човек да предаде форма на водата? Тя би заела всяка форма, в която я поствите? Може ли въздуха или пък слънчавите лъчи да бъдат спрени за хората? Не. Навсякъде където проникнат идеите на това учение то носи живот. Издигат се култури, осветяват се цели народи. Така е било и с богомилството и с орфеизма, които са извирали преди време от нашите земи.

Би ли дал повече информация за гръцкия писател Никос Казандзакис, който ти споменаваш. Какви произведения е писал? Какво има преведено на български и т.н.?

Поздрави,

Иво.

Link to comment
Share on other sites

Здравейте,

ще направя кратка справка за публикуваното на български и ще публикувам нещо за Казандзакис, пак на български.

Информация за него има и на този адрес : http://www.historical-museum.gr/kazantzakis/

Поздрави,

Ради

:smarty:

Link to comment
Share on other sites

  • 9 months later...

Привет Силви,

има издадени "Последното изкушение на Христос", "Зорба Гъркът" и още няколко романа, но вече са изчерпани и ги има само в антикварните/втора ръка книжарници и щандове.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
Guest Мона

За "Последното изкушение".... Освен прекрасната книга на Казандзакис, има и прекрасен филм по нея, под режисурата на Мартин Скорсезе. Който го е гледал - е щастлив. Освен това, саундтракът е на великия Питър Гейбриъл. Невероятно. Трябваше същият филм да се излъчи една Коледа. Официалната Българска православна църква обаче го забрани. Без много обяснения. Или с обясненията на страха.

Също така й трябваха няколко години (на нея - нашата църква), за да разбере, че църквата на Муун е секта и тя да бъде официално забранена, която междувременно отрови много млади хора с безумните си идеи...

Link to comment
Share on other sites

"Рядко съм изпитвал такава радост през живота си. Това не беше радост, това беше някакво възвишено, абсурдно, неоправдано настроение. Не само неоправдано, но и в разрез с всяко основание - бях загубил всичките си пари... всичко беше загубено.

И тъкмо сега изпитвах едно неочаквано чувство на избавление. Сякаш бях открил в суровия, мрачен череп на Нуждата свободата, която си играеше в едно малко ъгълче. И започнах да играя и аз с нея.

Когато всичко ни тръгне наопаки, каква радост е само да поставим душата си на изпитание, за да проверим дали притежава издръжливост и стойност! Като че ли някакъв враг, невидим, всемогъщ - едни го наричат бог, а други дявол, - връхлита връз нас, за да ни повали, но ние стоим прави. И така всеки път, когато вътрешно сме победители, макар и външно да сме напълно сразени, истинският мъж изпитва неизразима гордост и радост. Външната беда се превръща в най - висше, най - сурово щастие."

из "Алексис Зорбас"

"Вдигна очи: Исус, пред него го гледаше. Нежен, всесилен поглед проникваше в недрата му, умиряваше се сърцето му, просветяваше се умът. Зъзнеха вътрешностите, а сега слънцето се лееше върху тях и ги сгряваше. Каква радост беше само, каква увереност, какво помирение! Толкова прост ли е, значи, светът, толкова лесно - спасението?"

из "Последното изкушение"

Link to comment
Share on other sites

:feel happy: на мен и на мен + има още нещо интересно от него "Аскетика" + заради "Последното изкушение" го отлъчват от църквата + филмът е от 1988г + от щастливите съм :sorcerer:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

:thumbsup2:

Вярно, "Аскетика", отдавна беше като я четох, невероятна творба, много е казано там, всичко е казано. Тя е една от последните му творби и съдържа цялата събрана житейска мъдрост на писателя, всичките му прозрения. Към нея трябва много сериозно да се подходи, никак не е леко четиво.

Казандзакис е писал в ранните си творчески години и други не много нашумели неща, но също бисери: "Капитан Михалис", " Змия и лилия", "Бедният от Асизи", "Рапорт пред Ел Греко", а поемата "Одисея" също ранна творба, е писал и поправял цели 13 години. Това е една много тежка изповед на твореца. Интересното е, че съдържа 33 333 стиха.

Поради това, че е отлъчен от църквата, не е погребан в местата, отредени за тази цел от църковните служители, но гробът му е издигнат на един висок хълм - Мартиника в родния му град Ираклион и върху дървения кръст над него стои надписа - веруюто на Казандзакис, което много харесвам:

" НЕ СЕ НАДЯВАМ НА НИЩО,

НЕ СЕ СТРАХУВАМ ОТ НИЩО,

СВОБОДЕН СЪМ"

И аз съм от щастливите, но не само заради филма. :feel happy:

Edited by Силвия СД
Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Според мен Никос Казандзакис е един от групата автори, с които всеки трябва да започне сериозното си четене. Това обикновено става в тийнеджърска възраст.

Link to comment
Share on other sites

Лично аз повечето му книги прочетох като студентка, а някои дори след това, т.е. малко след тийнейджърска възраст :rolleyes: . Страхотна почитателка съм му, за мен това е авторът, който умее най-добре да предаде дълбоко философски послания и мъдрост по един много емоционален и искрен начин. Обаче ме изненадахте със заглавието "Аскетика" - не съм я чела, има ли я издадена на български?

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Има я, разбира се. В началото на 90-те беше издадена. Тя е малко по-различна от другите му творби.

Link to comment
Share on other sites

Здравейте!

Нуждая се от малко помощ.

Търсих нещо за Н.Казандзакис в нета и попаднах на вас;

трябва да пиша курсова работа и понеже и на мен са ми любими книгите му,реших да е за него.Но не намерих почти нищо.

Молбата ми е ако знаете къде има критика,информация за книгите му,статии или коментари върху творчеството му на български език да ми кажете.

Благодаря предварително

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

За Казандзакис си струва да говорим. Един от най - стойностните писатели, които съм чел и обичам да препрочитам. Дори и само "Алексис Зорбас" да ни беше завещал, нямаше да бъде никак малко, защото тази книга е шедьовър! От другите му книги за мен най - голям интерес представлява "Рапорт пред Ел Греко". Магична книга! Все се каня, като отида в Гърция следващия път, да си взема да препрочета точно "Рапорт пред Ел Греко". Сега в момента не съм подготвен с цитати от нея, но разполагам с такива от "Алексис Зорбас". Предлагам ви една порция бисери от Зорба Гърка - "Най - широката душа, най - крепкото тяло, най - свободният вик, който съм срещал през живота си" - както казва Казандзакис за своя герой.

"Веднъж минавах през едно селце. Един грохнал деветдесетгодишен старец садеше бадемово дръвче. "Ей, дядка! - викам му аз. - Бадем ли садиш?" А той, както се беше навел, извърна се и ми рече:"Аз, чедо, върша работата си така, като че ли съм безсмъртен!" - "А пък аз - отвърнах - върша работата си така, сякаш всеки миг ще умра!" Кой от двама ни имаше право началство?"

"На жената само това й е в главата - болно нещо е тя, ти казвам, жалостиво. Ако не й кажеш, че я обичаш и я желаеш, започва да плаче. Може и хич да не те иска, да се гнуси дори от теб, може да ти откаже - това е друга работа! Може. Но тя иска всеки, който я види, да я пожелае. Това е то, което иска, горката, стори й хатъра!"

"Ех, началство - каза той, - да знаехме какво казват камъните, цветята, дъждът! Може би викат, нас викат, а ние не ги чуваме. На, както и ние викаме, а те не ни чуват. Кога ще се отворят ушите на света, началство? Кога ще се отворят очите ни, та да прогледнем? Кога ще се разтворят обятията ни, та камъни, цветя и дъжд, и хора - всички да се прегърнем?"

"Правилните, честни мисли искат спокойствие, старини, беззъби уста. Когато си беззъб, лесно е да кажеш:"Срамота, момчета, не хапете!" Но когато имаш всичките си тридесет и два зъба... Звяр е човекът на младини, див звяр, хора яде!...

- Какво можеш да кажеш? - измери ме той с поглед. Доколкото разбирам, твоя милост не си гладувал, не си убивал, не си крал, не си изневерявал - какво тогава можеш да знаеш за света? Зелена глава, неузряла плът..."

"- Защо! Защо! - изрече пренебрежително. - Не може ли най - сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф."

Link to comment
Share on other sites

Според мен Никос Казандзакис е един от групата автори, с които всеки трябва да започне сериозното си четене. Това обикновено става в тийнеджърска възраст.

Именно! Попаднах на Алексис Зорбас точно в тая възраст и той ми беше първата любов, модел и учител! До сега!

"Ех, началство - каза той, - да знаехме какво казват камъните, цветята, дъждът! Може би викат, нас викат, а ние не ги чуваме. На, както и ние викаме, а те не ни чуват. Кога ще се отворят ушите на света, началство? Кога ще се отворят очите ни, та да прогледнем? Кога ще се разтворят обятията ни, та камъни, цветя и дъжд, и хора - всички да се прегърнем?"
:rolleyes: Edited by Теодора Андреева
Link to comment
Share on other sites

  • 8 years later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...