Guest aorhama Posted November 8, 2008 Report Share Posted November 8, 2008 (edited) Само по себе си заглавието на Темата е изчерпателно и не се нуждае от уточнения, директиви или примери, избистрящи фокуса на възприятие. Всички ние се подписваме бързешката. Животът е забърз/к-ан. Едно лого също е подпис. Ако нещо е популярно и известно, това не го прави задължително и по необходимост истина. Е, успяваме ли да е себеизразим пълноценно? И какво оставяме след себе си? Подписвайки се. П.П. Ама, това аз ли съм го подписвал? Съществува риск човек да си зададе сам на себе си подобен въпрос. След време. Всеки въпрос си заслужава отговора. Edited November 8, 2008 by aorhama Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted November 8, 2008 Report Share Posted November 8, 2008 Всички ние се подписваме бързешката. Животът е забърз/к-ан. Едно лого също е подпис. Ако нещо е популярно и известно, това не го прави задължително и по необходимост истина. Е, успяваме ли да е себеизразим пълноценно? И какво оставяме след себе си? Подписвайки се. П.П. Ама, това аз ли съм го подписвал? Съществува риск човек да си зададе сам на себе си подобен въпрос. След време. Всеки въпрос си заслужава отговора. Много пъти съм се замисляла за подпис, но винаги ми се е струвало, че думите или мисълта изразяват само моментното ми състояние. Което пък означава, че доста често трябва да си сменям подписа. Но новият подпис остава и при другите ми мнения, писани преди година например и се получава една дисхармония. Така поме мисля. Предполагам ,че болшинството пишешти в този форум са на друго мнение... Много ми харесва този стих на Омар Хайям: Не оплакивай, смертный, вчерашних потерь, Дел сегодняшних завтрашней меркой не мерь, Ни былой, ни грядущей минуте не верь, Верь минуте текущей – будь счастлив теперь! Но не защото го спазвам, а защото много ми се иска да го правя. Затова и се въздържам да го сложа като подпис - ще въведа хората в заблуждение. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
venito_94 Posted February 10, 2009 Report Share Posted February 10, 2009 Мисля,че подписа е нещо много интересно и изразява настроението на човек.Дали моментно или не зависи от човека. Ако напишеш например "Всичко е любов" това е послание ,което може да стои много време .. Аз обичам да си ги меня,защото ми става кофти когато един подпис вече не съвпада с настроението ми или начина ми на виждане на нещаата... who stole the cheese? 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
who stole the cheese? Posted October 9, 2010 Report Share Posted October 9, 2010 Ето, аз, например, нарисувах котешката опашка, празната паничка и стената, не защото са изпълнени със съкровен за мен смисъл, а защото тайно се надявах някой да каже - "Браво, моето момче, какво хубаво коте си нарисувал! И, все пак, кой открадна сиренцето?" Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Пламъче Posted October 9, 2010 Report Share Posted October 9, 2010 (edited) Аз пък си мигам ... :) Просто котките са любимите ми животни. Edited October 9, 2010 by Пламъче who stole the cheese? 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
who stole the cheese? Posted October 9, 2010 Report Share Posted October 9, 2010 (edited) Да не ти казвам каква разправия стана днес в квартала, заради любимите ни животни... Едно бяло и пухкаво котенце с един скок се метна върху един гълъб и започна да си играе с него. Известно време наблюдавах сцената без да вземам ничия страна, но си казах, че макар да не е моя работа, ще застана на страната на по-слабия. Завтекох се след котката, тя пусна гълъба, който люто ранен се опита да полети, но не можа да се издигне и започна да се блъска в дърветата... Котката беше далеч, но жаждата за кръв беше по-силна от респекта към човеците (аз бях между нея и гълъба) и тя се спусна след птицата.. аз се затичах след нея, а след мен, едва ли не, се пусна един квартален маргинал, придружаван от виковете на стопанката на кварталните котки... "Знаеш ли тези котки колко са ми стрували? Аз тези котки съм ги хранила, кастрирала съм ги и съм ги ваксинирала! Те поддържат еко-баланса на тази част от Слатина! А той, моля ти се, иска да ги убива!". Хванахме се гуша за гуша с криминалния тип - "Ще отида до вкъщи да си взема брадвата, ама нейсе, че ще те лежа, еди къде си.., даже не там, а някъде другаде..." (явно беше много в час с българските затвори). Може би трябваше да му кажа блага дума и да обърна и другата буза, която той нямаше да пропусне шанса да удари, но му се изрепчих, блъснах го и му казах да носи брадвата! Той се прибра вкъщи, живее на първия етаж, хвърли по мен първия попаднал му по-тежък предмен - една дамаджана - "... тази дамаджана ще я напълня с твоята кръв, само да сляза". "Слизай", казвам му. Не ще. Все пак бях достатъчно галантен да му позволя да излезе с достойнство от ситуацията, отдалечих се, за да може да излезе и да си вземе дамаджаната обратно. Все пак не е вещ без никаква стойност. Та, така за нашите любими животинки. От този ден предпочитам кучетата. Котките са създания усойни и неблагодарни. Edited October 9, 2010 by who stole the cheese? Пламъче 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Пламъче Posted October 9, 2010 Report Share Posted October 9, 2010 Още малко и ще обявиш мъркащите пухчовци за дяволски създания... Знаеш ли,наблюдавала съм бой между гълъби - свирепи са и се бият до смърт.А гълъбът е символ на душата,светлината,силните чувства,мира... Гълъбът не е кротка птица,кротки са гугутките,но напоследък не се срещат.Може би защото за разлика от гълъбите се хранят само с чиста храна? Не съм сигурна че си е заслужавало да се намесваш в котешко-гълъбовите отношения. who stole the cheese? 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.