Мисъл на деня - 08.12 - 14.12.2008 г

[Васил]

Мисъл на деня - 8 декември 2008 г.

”Страданията и радостите не представляват живота. Те са фази на живота, както Луната има свои фази, през които неизбежно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на нас, но това ни най-малко не показва, че естеството й се е изменило. При всичките си фази тя си остава една и съща.”

Из Вътрешният закон, УС, 17 ноември 1935 г.

[Станимир]

Мисъл на деня - 9 декември 2008 г.

”Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер.”

Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г.

[tomodashi]

Човек може да измени своя начин на живеене,само ако другите му позволят.

Edited December 9, 2008 by tomodashi

[Донка]

Ако за промяната в начина на живот е нужно нечие позволение, значи човекът не иска да промени своя начин на живот, а този на хората, чието позволение му е необходимо.

Създаването на характер при промяната се състои именно в това - човек преодолява нуждата от одобрение и условия за тази промяна.

А истинската промяна не зависи от никого и никакви условия, защото тя се извършва там, където човек е сам и свободен - в ума и сърцето.

Edited December 9, 2008 by Донка

[tomodashi]

"човек е сам и свободен - в ума и сърцето"

Човек не е свободен,тои е зависим.

Истинската промяна е толкова вътрешна колкото и външна.

[Васил]

...Човек не е свободен,тои е зависим....

Томо, нали знаеш онази притча за Буда? Минал един пътник и го питал "имали Бог?" Буда отговорил: "Не". Минал втори, задал му същият въппрос. Буда отговорил: "Да".

[tomodashi]

То по твоите разсъждения стигнах до следният факт.

Личната свобода заробява останалите около нас.

Прекалена свобода за един е прекалена зависимост на друг.

Тоест трябва да има вътрешно примирение че не си по,по, наи-великият и наи-значимият

и едва след това идва мъдростта. 

Азиатците винаги оставят малък процент шанс,дори и наи-лошите в филмите им и приказките понякога помилват някои добър.

Edited December 9, 2008 by tomodashi

[Ани]

В беседата се казва:

„Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер.“

Това естествено подразбира промяна, която не нарушава хармонията на средата в която живее човек.

Човек може да измени своя начин на живеене,само ако другите му позволят.

Подразбира се, че не трябва нашата промяна да пречи на останалите. Аз също смятам, че човек зависи от други хора около себе си. С едни трябва да се съобразява, с други не. Необходимо е да развие в себе си способности за оценка и общителност. В беседата си Учителя е добавил:

Вие можете да влезете в някое общество и да живеете с хората в това общество само ако сте развили центъра на общителността.

Силните течения

Беседата е доста интересна и е добре да се прочете.

Edited December 9, 2008 by Ани

[Васил]

... Прекалена свобода за един е прекалена зависимост на друг.

Преди всичко, това твърдение не е истинно. Никоя свобода не може да бъде придобивана за сметка на друга свобода. Това човек научава много добре, по време на старозаветния си етап на развитие. Привидно може и да изглежда така. Но е нужно само да поживее малко човек, за да се убеди лично в противното.

Свободата е една категория от Божествения свят

[tomodashi]

За поне 90% от хората свободата означава власт.

За тях свободата означава да могат да владеят колкото се може повече материя и хора.

[Креми (късметче)]

За поне 90% от хората свободата означава власт.

За тях свободата означава да могат да владеят колкото се може повече материя и хора.

Tомодаши, ти сам си се опровергал по-горе:

"Азиатците винаги оставят малък процент шанс,дори и наи-лошите в филмите им и приказките .."

Никой не е само бял или само черен.

Аз бих внимавала с цифрите и процентите, те са най-променливото нещо, дори когато са доказани.

Всеки , желаещ власт, се стреми да се докаже пред някого. Това е така, защото той/тя държи на този някой. Това е така, защото той/ тя обича този някой. Във всеки човек има искрица любов към някого или нещо. Колкото и да е объркана и неразбираема тази Любов, тя е истинска, тя е Божията искра.

От нас зависи да я раздухаме - пак и само с любов, за да променим човека. А ако изпадаме в ужас от грешките на хората по света, само ги правим по-значими.

В допълнение:

Мнозина говорят за свобода, искат да бъдат свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе някой една тенекия, да удря на нея и да мине покрай прозорците на някой болен? Болният е чувствителен, той иска тишина, а ти удряш с тенекия. – „Не съм ли свободен да удрям тенекията?“ – Ти си свободен да правиш каквото искаш, но всяка неразумна постъпка не е вече свобода. Щом искаш да удряш тенекията, иди на разстояние два километра от къщата на болния, да не го смущаваш. Свободата подразбира служене на Бога. Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. В основата на това служене седи Любовта към Бога. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него.

Източник - беседа "Силните течения"

http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.199...7-03-09-19.html

Edited December 9, 2008 by късметче

[Донка]

Оставям хората свободни да си мислят каквото искат за свободата и властта. Моето лично разбиране е:

Свободата означава отказвам се от властта над света и хората около мен. Отказвам на света и хората около мен да притежават власт над ума и сърцето ми.

Ако все пак те си мислят, че имат такава, това си е техен проблем...

[Станимир]

За поне 90% от хората свободата означава власт.

За тях свободата означава да могат да владеят колкото се може повече материя и хора.

Да, за съжаление болшинството от хората разбират свободата по този начин. Но това разбира се не е правилно. А и от последствията никой не е свободен, т.е. ако не действа съгласно Божествените закони, човек сам ограничава свободата си. Все едно да плуваш срещу течението, а колкото повече "напредваш", течението да се усилва все повече и повече.

[Ася_И]

Мисъл на деня - 10 декември 2008 г.

”Едно е нужно на човека – да се моли искрено и от сърце без да очаква бърз отговор; да разбира хората и да ги изучава като предметно учение без да очаква те да го разберат; да изучава всичко, което Бог е създал, без да се запитва защо светът е създаден така, а не иначе; да обича хората без да очаква те да го обичат.”

Из "Степени на разбиране", УС, 20 октомври 1935 г.

Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране.

[Ася_И]

Мисъл на деня - 11 декември 2008 г.

”Недоволството представлява психически прах в съзнанието на човека. Човек е недоволен, понеже не е развил в себе си красивото, великото, Божественото, към което се стреми. Човек трябва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свят. За тази цел той трябва да отвори в съзнанието си голям прозорец, откъдето да влиза повече светлина. Тази светлина ще внесе в ума му прави разбирания, а в сърцето му – благородни чувства.”

Из Малкият повод, ООК, 23 март 1927 г.

[tomodashi]

"Човек трябва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свят"

Не само своят свят,но и света на другите.

Спасението на една личност не е целта на човечеството 

[Донка]

Промяната на моя свят към добро си е само мое лично право - на другите също оставям това право. Не искам и вече не позволявам на никого да прави моя свят по-добър по неговите собствени разбирания.

Опитът ми като майка и дъщеря и съпруга ме убеди 100% в Истината - има само един начин да спасим другите - като спасяваме само себе си - от недоволството и от правилата (своите и на другите).

Вярно е това с прозореца и светлината - изпитах го на практика и продължавам да го изпитвам всеки ден. Например има човек усещането, че го пренебрегват несправедливо и в ущърб на обща работа. Значи станало е мрачно и задушно в стаята на душата - отваряме прозореца и слънцето ни осветява скритата в тъмен ъгъл истина - освобождават ни от отговорността за нещо и ни дават възможност да намерим място и занимание, в което ще бъдем по-свободни, по-полезни и по-щастливи. Мисълта стопля душата и ума ни, изпълва ги със свеж въздух и енергия .. Благодарим искрено на тези, които ни се е струвало, че са ни пренебрегвали - в душата ни се ражда благост...и.. светът ни се променя.

За другите дали се променя - ами това си е тяхната скрита стаичка. Само Бог има правото да влиза в нея....

[tomodashi]

Когато предлагаш на другият своите мисли,усещания и идеи тогава си полезен,

когато насила налагаш тези неща тогава си вреден.

Но да не предлагаш никакво духовно общуване на събеседника и да се затоваряш в себе си като си мислиш

че си самото съвършенство,това граничи с нарцисизъм.

"Опитът ми като майка и дъщеря и съпруга ме убеди 100% в Истината - има само един начин да спасим другите - като спасяваме само себе си"

Човек не може да се спаси ако не спаси и околните,

не може да си в блато и да си спасен,

не може около теб да цари хаос и да си спасен,

не може хората около теб да нямат съвест и ти да се чувстваш спасен и щастлив.

[Станимир]

Смисълът е, че човек сам трябва да постигне, да е приложил нещо в живота си, преди да дава насоки на другите как и те да го постигнат/приложат.

[tomodashi]

Edited December 11, 2008 by tomodashi

[tomodashi]

"Смисълът е, че човек сам трябва да постигне, да е приложил нещо в живота си, преди да дава насоки на другите как и те да го постигнат/приложат"

И това не е задължително.Има хора които могат да помогнат на другите,

могат да разсмеят другите ,но вътрешно са затворени и мрачни-пример актиорите и шутовете.

Също така има много надарени гении и творци които творят въпреки че  са душевно неуравновесени и нямат морал.

Да не говорим как тези творци се отнасят към роднините си.

Човек е доста сложно нещо.За едни едно нещо е решение за други проблем.

Ако не се съобразяваме със средата ставаме егоисти и нарциси.

Ако сме с прекалено високо самочувствие каквото и да сме постигнали рано или късно ставаме за смях.

Освен това в човека има 2 пътя пътят на лъжата и истината.

Ако си поел по пътя на лъжата,каквото и да си направил ти пак си оставаш лъжец и неправилно мислещ.

Edited December 11, 2008 by tomodashi

[Станимир]

Мисъл на деня - 12 декември 2008 г.

”Радвайте се на всяка една среща, която ви се дава, че да може да обикнете някого. Радвайте се, когато може да обикнете някого. Радвайте се на всеки едного, който ви обича. То е благото в света! Да обичаш и да те обичат – то е най-великото благо в света. Да учиш и да те учат – то е най-великото благо в света. Да правиш добро и да ти правят добро – то е най-великото благо в света.”

Из Всичките народи, 28-ма НБ, 24 април 1938 г.

[Ани]

Мисъл на деня - 13 декември 2008 г.

”Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват в тях. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях. Днес те пак са дадени на съвременното човечество, да ги разреши правилно.”

Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

[Ани]

Мисъл на деня - 14 декември 2008 г.

”Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на неговото съзнание. Тази е красивата страна на страданията.”

Из Една стъпка, ООК, 13 април 1927 г.