Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Самосъжаление, а може би само-съчувствие


Recommended Posts

Някой от вас изпитвал ли го е?

Или не сте си позволявали такава липса на дисциплина?

Дали то е предателство спрямо себе си или е реализъм? Дали е слабост или способност да удариш спирачки?

Защо има дума "съчувствие", а няма "само-съ-чувствие" ?

Обичаме другите, обичаме и себе си.

Съчувстваме на другите, имаме ли право да съчувстваме и на себе си?

Може би защото малко хора могат да се погледнат отстрани?

Дали пък точно "само-съ-чувствието" не е път към корекция на самочувствието? Дали този път е правилен?

Линк към коментар
Share on other sites

Защо има дума "съчувствие", а няма "само-съ-чувствие" ?

Самия смисъл на съчувствието е споделяне. Това би трябвало да отговори на въпроса. Човек не може да споделя сам със себе си. Съчувствието е качество на душата. Представката „съ-“ в случая показва, че имаме двойственост, човека и нещо различно от човека, които споделят нещо. Да вземем за пример думата „сътрудничество“: човек не може да сътрудничи сам със себе си, т.е. думата „самосътрудничество“ е противоречива.

Нека да направим и разграничение между съчувствие и съжаление. Всъщност думата „съжалявам“ е заменила думата „жалея“ и от това идват доста обърквания. Тука „съ-“ не се използва в смисъл на споделяне, на някакво общо действие, движение, чувство. Всъщност при съжалението може да има споделяне, но това е само частен случай от всичките възможни. При съчувствието винаги има споделяне. Ти съчувстваш на това, което другия чувства. При страданията ти страдаш, защото и другия страда. При съжалението обаче ти може да съжаляваш за някого, но това не означава, че и той съжалява; представката „съ-“ в случая не носи идеята за споделяне. Затова може да имаме самосъжаление, но не и самосъчувствие.

На думи като самочувствие, самомнение и др. под. се придава смисъл, който не им отговаря. Под „имам самочувствие“ се разбира „имам високо самочувствие“, а когато самочувствието е ниско, това трябва да бъде специално споменато: „имам ниско самочувствие“.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Точно защото съм наясно с езиковедската страна, не бих искала темата да взема тази насока. И все пак съвсем кратко:

съжалявам 1. за нещо/ някого = тъгувам за нещо / нкг., което е в миналото

2. някого ( само за одушевени) = изпитвам съжаление,съпричастност, милост , състрадание, съчувствие... ( мои тълкувания)

от уики речник:

Синоними

Нямах идея да въвеждам нова дума в родния ни език, а да попитам, дали хората не са вече на ниво да се погледнат отстрани в дадена ситуация. Да погледнат не само критично, а с по-широка палитра от чувства и по-обективно. И дали това не се явява част от по-голям процес.

П.П. А сравнението със "сътрудник" ме разсмя, защото се сетих за онези музиканти, които свирят едновременно на хармоника и китара ( например) . Те са си самосътрудници, иначе би трябвало да плащат на още един за тази дейност.

В много случаи, особено в частния бизнес, някой съвместява 2 длъжности. И той си е самосътрудник. Езикът се променя съобразно реалността :D Край на спама.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Някой от вас изпитвал ли го е?

Или не сте си позволявали такава липса на дисциплина?

Дали то е предателство спрямо себе си или е реализъм? Дали е слабост или способност да удариш спирачки?

............

Самосъжалението? Хубава тема, защото си мисля, че е доста срещано явление. За хората със (така наречената) слаба психика. За хората, които често изпадат в депресия. Не, че има застраховани от това актуално явление в нашия съвременен свят. Но има хора, борбени, които не се предават така лесно и други, които са готови да коленичат при първата трудност. Искам да кажа, че ми е чуждо и не го одобрявам. Звучи ми като предаване, отказ от борба, от живот, от реализация, ако щете. Звучи ми като малодушие и слабост. Като духовна дупка, от която освен помощта на другите, ще трябва и много собствена помощ, за да се измъкнеш.

Линк към коментар
Share on other sites

За самосъжалението и аз мисля, като Роси. Вредно е. :huh: Но новата думичка, измислена от Късметчето - „само-съ-чувствие" е вече нещо друго. Защо да не си самосъчуствам? :rolleyes:

Самия смисъл на съчувствието е споделяне. Това би трябвало да отговори на въпроса. Човек не може да споделя сам със себе си. Съчувствието е качество на душата. Представката „съ-“ в случая показва, че имаме двойственост, човека и нещо различно от човека, които споделят нещо. Да вземем за пример думата „сътрудничество“: човек не може да сътрудничи сам със себе си, т.е. думата „самосътрудничество“ е противоречива.

Изглежда, че със Станимир този път сме на различни мнения :). За мен съчувствието не е само споделяне, а по скоро разбиране и съпричастност към другия. В такъв случай, какво пречи човек да съчувства и на себе си? Това според мен означава човек да разбира себе си, да е в хармония, да няма противоречия. И още много други неща от този род може да побере тази новоизмислена думичка. :v:

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

За самосъжалението и аз мисля, като Роси. Вредно е. :huh: Но новата думичка, измислена от Късметчето - „само-съ-чувствие" е вече нещо друго. Защо да не си самосъчуствам? :rolleyes:

. За мен съчувствието не е само споделяне, а по скоро разбиране и съпричастност към другия. В такъв случай, какво пречи човек да съчувства и на себе си? Това според мен означава човек да разбира себе си, да е в хармония, да няма противоречия. И още много други неща от този род може да побере тази новоизмислена думичка. :v:

Радвам се, Ани, че си ме разбрала. А така ми помагаш и аз да се разбера докрай.

Преди седмици имах неуспех ( съпътстван при това от изненадвщи събития и неуредици и в други сфери) и в мен настъпи силно объркване и дисхармония. Кото че ли пътят , който следвах, изведнъж беше отрязан - пропаст и тъмнина. Обаче открих, че не мога да се самосъжалявам в този смисъл - да потъна в "дупката", която Роси не одобрява , да се обвинявам деградивно, да се посипвам с пепел, да си внушавам, че за нищо не ставам ... пълният негативизъм на самосъжалението беше недостъпен за мен.

Тогава разбрах, че такъв негативизъм, макар и вреден като постоянно светоусещане, за хора с определено ниво на развитие може да бъде полезна спирка за почивка, нещо като хладилна камера, в която да се замразят за по-добри времена.

Моето усещане беше именно "само-съ-чувствие" - поглеждаш се отстрани, признаваш колко трудно ти е било, как си се поизмъчил/а, претегляш силните и слабите си страни, претегляш силните и слабите страни на ситуацията, признаваш, че имаш ограничени възможности ... и като добър приятел си даваш съвет да поизчакаш малко, да събереш останалите сили и да огледаш обстановката , така че да ги вложиш след време по най-удачния начин.

Това искам да посъветвам и " хората със (така наречената) слаба психика... хората, които често изпадат в депресия". "Често" е относително

понятие, а кризите зависят от трудността на обстановката и от това , доколко човекът е подготвен за нея. Днес може да се справяш перфектно, утре да попаднеш в низ от трудности... " Не, че има застраховани от това актуално явление в нашия съвременен свят." ( цитирам Роси). И никога не е имало.

" Но има хора, борбени, които не се предават така лесно и други, които са готови да коленичат при първата трудност. " Просто на едните трудностите са им по мярка, а на другите - явно не съвсем.(Защо - това е друга тема.)

Ако човек е изпаднал в самосъжаление, той сам се критикува и заклеймява достатъчно. Какъв смисъл да го заклеймяваме и ние? Да му помогнем , а той може и да си помогне сам, да постои малко в дупката със съзнанието, че е временно ,че само от него зависи, кога ще подаде очи над ръба й и ще насочи поглед към самос-съ-чувствието, а оттам полека-лека , без бързане , към градивността.

Всеки може сам да си бъде приятел, ако усеща липсата на други хора около себе си ( или пък ако не иска да ги натоварва).

И всеки има свой собствен ритъм на живот и дейност, който е важен за успеха му.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Ако човек е изпаднал в самосъжаление, той сам се критикува и заклеймява достатъчно. Какъв смисъл да го заклеймяваме и ние? Да му помогнем , а той може и да си помогне сам, да постои малко в дупката със съзнанието, че е временно ,че само от него зависи, кога ще подаде очи над ръба й и ще насочи поглед към самос-съ-чувствието, а оттам полека-лека , без бързане , към градивността.

Всеки може сам да си бъде приятел, ако усеща липсата на други хора около себе си ( или пък ако не иска да ги натоварва).

И всеки има свой собствен ритъм на живот и дейност, който е важен за успеха му.

Абсолютно си права. Заклеймяването на човек, който е попаднал в „дупка“ е много неприятна работа. Стоенето в „дупката“ - също. Но понякога се налага да се спрем за малко, да се огледаме, да си направим равносметка, дори може да се върнем назад, но след това продължаваме напред. Късметът идва на вълни. И май тактиката на Ленин „Крачка назад, две напред” е в сила не само при икономиката на НЕП-а. :D

Наистина - всеки си има свой ритъм на живота и ако не го спазва, може да стане беля. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Обаче открих, че не мога да се самосъжалявам в този смисъл - да потъна в "дупката", която Роси не одобрява , да се обвинявам деградивно, да се посипвам с пепел, да си внушавам, че за нищо не ставам ... пълният негативизъм на самосъжалението беше недостъпен за мен.

Тогава разбрах, че такъв негативизъм, макар и вреден като постоянно светоусещане, за хора с определено ниво на развитие може да бъде полезна спирка за почивка, нещо като хладилна камера, в която да се замразят за по-добри времена.

От известно време това усещане, за което говориш, ми стана постоянен спътник в трудните моменти. И осъзнах, че е свързано с нещо много важно - с поемането на отговорност за собствените постъпки и съответно за последствията.

Не съм сигурна, че самосъжалението може да бъде полезна спирка за почивка. При мен в наистина много трудни моменти, пределно трудни, неразрешими, се появява едно състояние на блокаж - сякаш було забулва съзнанието, проблемът изчезва, периферно остава да съществува, но без емоционалната натовареност - има го, но не е проблем. Обзема ме спокойствие, щастие дори, безметежност и това продължава няколко дни. Това е полезна спирка - тя предотвратява изперкването.

Самосъжалението, особено в инцидентно възникнала, неочаквана и много трудна ситуация, праща човека директно в десета глуха - самообвинението, самоподценяването, самоунижението, самоомразата, подсилени със силната негативна емоция, създават прекрасна подсъзнателна програма, която започва да се проявява практически мигновено. За няколко дни животът на човека се смотва до неузнаваемост - всичко се обръща на 180 градуса. Предполагам, че на всеки се е случвало. Прекрасен пример за проява на съзидателните ни способности, макар и в грешна посока.

Когато човек съумее в такава ситуация да разбере грешката си, да приеме последствията относително спокойно, да изчака да отмине бурята и да се устреми към излизане от проблема (дори само чрез ненавлизането му в дълбочина, чрез бездействие), това е много голяма крачка в развитието му. Това означава да постигне известен контрол върху негативните събития в живота - което си е голямо постижение, спестяване на много нерви и време.

Обратен ефект има самосъжалението, което е "нормална" човешка реакция - независимо дали човек обвинява себе си или другите за конфликта, и при двата случая той се чувства не достатъчно добър, не достатъчно ценен, защото факт е, че човек оценява себе си чрез оценките на околните. "Нормална" реакция е приписването на проблема на съдбата, на Бог, на "магия" и т.н. - но всичко това в основата си има неразбиране, невъзможност за контрол, усещане за безпомощност, за слабост, за уязвимост. Такова състояние не може да бъде почивка за човек - може да бъде бездействие отвън, но е самоизяждане отвътре. Изходът е разбиране и приемане на себе си, на другите, на събитията - разбирането предоставя контрол, а контролът връща силата и спокойствието на човека.

Като се замислим, само-съчувствието всъщност е прошката към себе си - сбъркал съм, но приемам това, прощавам си - защото всеки, когато прави нещ за първи път, може да сбърка и това е нормално. Сладващият път ще бъде по-добре. Вместо да се тръшкам, нека да видя какво точно съм сбъркал, за да не повторя тази грешка отново. В тази позиция на силата очевидно отправна точка е поемането на отговорност и липсата на самобичуване - приемането на нещата, каквито са.

Напоследък си мисля за прошката съм себе си или само-съчувствието - оказва се, че е нещо много трудно. Човек има към себе си толкова високи вътрешни изисквания, че никога не би могъл да ги удовлетвори напълно - и живее в постоянен дискомфорт. Преглеждам минали събития и се улавям, че непрекъснато мисля - защо не направих еди какво си, а ако бях направила така, може и щях да успея да овладея онзи проблем и т.н. и т.н. Опитвам се да ги изчистя, да приема, че щом съм реагирала така, това е било най-доброто към момента, защото не съм разполагала с последващата информация, нямало е как да предвидя някои неща... и пак е много трудно. И душата ми ми подсказа метод за резрешение на тези проблеми - представям си човек, който обичам, в моята ситуация, и си представям, че ми иска прошка за това. Нямам проблем а му я дам, усещането е спонтанно, силно и чисто - и в този момент го насочвам към себе си. И започна да се получава. И така разбрах, че да си само-съчувства човек е много трудно - трябва да измислям обиколни методи, за да бъда благосклонна към себе си.

Прощаваме лесно на хората, които обичаме - можем да им простим всичко, а на себе си не можем. Тогава обичаме ли се? Христос е казал да обикнем ближния като себе си. Ако не обичаме себе си, какво даваме на "ближните"? Любов ли е това, извън нашите представи? Ако е любов, защо бягат, защо вършат неща, за които се налага после да им прощаваме? И кръгът се затваря.

Много хубава тема, късметче, благодаря :) Накара ме да се замисля за много неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато човек съумее в такава ситуация да разбере грешката си, да приеме последствията относително спокойно, да изчака да отмине бурята и да се устреми към излизане от проблема (дори само чрез ненавлизането му в дълбочина, чрез бездействие), това е много голяма крачка в развитието му. Това означава да постигне известен контрол върху негативните събития в живота - което си е голямо постижение, спестяване на много нерви и време.

.......

Много хубава тема, късметче, благодаря :) Накара ме да се замисля за много неща.

:) И аз смятам, че темата е хубава.

Ако сме установили грешката си, то предстои нейното оправяне, след съответно изчакване според мен. Може да сме тръгнали в погрешна посока, да се наложи да се върнем, да направим завой. А както при превозните средства, така и при хората, завой не се взима с голяма скорост.:) Във връзка с това ето нещо от Беинса Дуно:

Не се мъчете някоя своя погрешка да изправите изведнъж. Мъчна работа е това. Никога не спирайте себе си така. Постепенно ще направите един завой, една маневра, не изведнъж. Казвам: аз съм правил опит, не съм намерил хора, които могат. Ако направя една малка крива линия - може; ако не - цяла катастрофа може да стане.

„Общи погрешки и общи добродетели“, ООК, „Ако говоря“, 29.05.1935 г.

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

За мен съчувствието е съпричастност, любов и подкрепа към някого. Показва чувство на тъга , за тежката борба, която той трябва да води, за ударите, които той евентуално понася. Също сякаш , че този човек ти е мил и е ценен за теб, смяташ че се бори достойно и вярваш в него, в крайния му успех. В смисъл разбираш, че по една или друга причина се е нагърбил с голям товар, вярваш в него и му пожелаваш да се справи с успех. За това и много ми харесва така зададената тема, човек трябва да е приятел сам на себе си и да изпитваш самосъчувствие е много позитивно и добро чувство, може би наистина показва едно разширено съзнание и способност да погледнеш нещата от страни, да проявиш любов и разбиране не само към другите но вече и към себе си. Да жалиш себе си или някой друг, който е принуден да се изкачва стръмен и див планински връх с изранени нозе и много изтощен, примерно,но без съмнение се движи в правилната посока и има достатъчно сили да издържи до края на пътя.9до заветната хижа :) )

Когато съжаляваш някого, поне както аз го разбирам, той пак ти е мил и пак е чувство на тъга, но сякаш става дума за прекалено тежки (по принцип или спрямо този човек изпитания). В смисъл липсва подкрепата и вярата, че той ще успее да "изплува", да се справи. Съжаляваш едно красиво, но прекършено цвете. Един прекалено голям товар, който смазва. Прекалено се е отдалечил, напълно е загубил вярната посока. И , да кажем, счупил си е крака. Или стигайки със сетни сили до горе ще установи, че хижа вече не съществува, примерно.

В този смисъл съжалението и самосъжалението донякъде облекчават бремето, но могат да са много вредни (за човека, към когото са насочени), свързвам ги с обезверяване.

Може би всеки влага различно съдържание или нюанси в двете думи.

Накара ме да се замисля тази тема и да се разфилософствам. B)

Линк към коментар
Share on other sites

Нужна ли е такава дълга и сложна дума "самосъчувствие"?

За мен нещата са прости - това се нарича да бъдеш добър към себе си.

Точно това е казала и maggee в последния си абзац - да обичаме себе си, защото

Ако не обичаме себе си, какво даваме на "ближните"?

Много често хората поради най-различни причини са склонни да се пришпорват повече отколкото е необхдимо, да се наемат с повече или по-големи неща, отколкото им е възможно, да носят по-голям товар, отколкото им е по силите и т.н. А причините обикновено са много важни, благородни ...

Но какво се получава - значи пресилваме се да правим повече добро на друг/и, а не сме добри към себе си, натоварваме се с чужд товар, защото ни е жал за някой друг/и, а не ни е жал за себе си и т.н. Ако доста време вървим по тази пътека, тя неизбежно ще се влее в пътечката на фанатизма, коравосърдечието ...Добре, че съдбата благоразумно ни се изпречва на пътя под формата на всевъзможни пречки и забавяния, иначе хората с повече хъс и ентусиазъм кой знае до къде могат да стигнат - т.е това именно е тази "спирка за почивка", "крачка назад", "хладилна камера", "приемане и прощаване на себе си", за което говорят и Ани, и късметче, и maggee.

Вярно, че има и обратен краен вариант - някои хора дотолкова се самосъжаляват и си самосъчувстват, че не са склонни да си помръднат пръста за каквото и да било.

Т.е както винаги истината е в баланса.

Но със сигурност този, който е склонен да третира себе си неразумно - независимо към коя от двете крайности клони, ще проявява неразумност (по един или друг начин) и към другите.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...