Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мандалите


Recommended Posts

00098b57.jpeg

Мандалите ~ път към съвършенство...

Усещате ли енергията, с която вибрират мандалите? Какво може да споделим като познание за тях?

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Мандалите...чувствам се прекалено незряла да ги коментирам.Мога само да споделя личен опит.Миналата година имах период в който рисувах много мандали и в този период независимо с отворени очи или не бях,пред мен в какви ли не форми изплуваше постоянно пораждащото се движение.Може би не мога да го пиша.

За мен дума с която бих описала изживяването Мандала е безмълвие.

Edited by nina7705
Link to comment
Share on other sites

Мандалите...чувствам се прекалено незряла да ги коментирам.Мога само да споделя личен опит.Миналата година имах период в който рисувах много мандали и в този период независимо с отворени очи или не пред мен в какви ли не форми изплуваше постоянно пораждащото се движение.Може би не мога да го пиша.

За мен дума с която бих описала изживяването Мандала е безмълвие.

:thumbsup:

eдна от мен като поздрав:

http://www.orangefit.net/lesno_images/news...ang_mandala.jpg

Edited by късметче
Link to comment
Share on other sites

Привет на всички!

:)

Мандалата освен че е средство, тя е и практика, но освен тези две неща, тя е и нещо като отключвател, нещо което инициира, което разтваря врати към дълбините на прозрението - към просветлението, към разбирането на същността. Мандалата е разширител на съзнанието.

В тибетския Будизам е широко разпрастранена практика.

Първото нещо е изготвянето на мандалата. Извършва се от неколцина монаси. През време на това изготвяне/сътворяване на мандалата се пази пълно мълчание. Успоредно с това мълчание се практикува концентрация и съзерцание. Превъзходна практика е всичко това.

Различните по големина мандали се изработват за различно време - дни, седмици, месеци, но края на всичките е един и същ.

Има мандали, които се изработват с цветен пясък, но има и такива, които се изработват от стрити семена, различни на цвят и аромат.

Хубавото на всичкото това е краят и той е най-труден. Свързан е с преодоляването на привързаността, с раздялата.

Краят на една мандала е също голям урок, каквито уроци съществуват и могат да бъдат извлечени и в самата и направа.

Краят на мандалата е урок за преходността на всичкото.

Будизма е превъзходно учение и там няма кавги, догматични спорове, разпри и така визираните тук разговорки.

Ами не можеш да спориш за Нищото, че то си е Нищо и нищо не може да се каже за Нищото, за Пустотата.

Буда, с товна е бил велик. Прозрял е в просветлението, че по дъховния път човек продължава да се самоизтъква, продължава в опитите си за себеутвърждение. За това прозрение силно са му помогнали - ситуацията в тогаващния момент в Индия и поведението на "духовниците", практиците във всички клонове на Хиндуизма.

Постоянни спорове, постоянни дискусии, което си е загуба на енергия и време.

Буда е намерил много пряк път към Бога и точно на този път е учил хората.

Буда твърди, че няма душа, няма прераждане, няма Бог и това е точно така. Напълно съм съгласен.

Душата - тя също е проява на Творението, погледнато от по-голяма дълбочина.

Превъплъщението също е част от Творението.

Бог, такъв какъвто си го представят повечето хора, че дори и доста от поелите Пътя вече търсачи, такъв Бог не съществува. Илюзия е.

Според Буда, което също намирам за вярно, даже Път няма.

Всичко е илюзия.

Няма его, няма Супер Его, няма енергия.

Всичко това е илюзия. Творението, независимо от плътност на проявените форми, също.

Има само една реалност и тази реалност будистите наричат Пустота. Тя може да бъде достигната, ако човек намери своята Буда Природа.

Всъщност, според мен всички учения водят до тази реалност, но пътеките през които те минават са различни, защото всички хора са колкото еднакви, толкова и различни, въпреки че и това е илюзионно - и хората, и различията, и учениета, и пътеките...

Някои от ученията, даже по-голямата част от тях, минават и доста се застояват в духовните дискусии, където отново тази личност (аз-ът), от която човек иска да избяга, но не съвсем, прави опит да се себеутвърди, като нещо ценно, нещо значимо, нещо което бива да бъде уважавано. Всичко това е следствие от липсата на Любов - поради тази липса съществува и комплексираността, и острата нужда от признание и търсенето на себеутвърждение.

Форумите в повечето случаи са точно това.

Разбира се има изключения.

Някои хора споделят това, през което са минали и нищо повече не търсят освен да споделят опита си, че да може и други да се докоснат то това, до което са достигнали те самите. Други участват тихо. Трети - участието им е обикновенно красиво, без да парадират за ниво или класа. Но като цяло интересно нещо са форумите.

Ето нещо, което мен лично ме води Там, пък макар че не е мандала:

http://www.vbox7.com/play:460f6dd6

Хум

Link to comment
Share on other sites

Хубава тема, но тя не трябва да се изчерпва с изображения на мандали, над които да се възхищаваме.

Мандалата е краен процес на така наречената от Юнг индивидуация. Разглеждането им трябва да се основава на материали извлечени от сънищата, едва тогава тя има значение и то само за сънуващия. Въвличането на религиозен контекст е допустимо само в случаите, когато в сънищата има засегната такава символика. Будиските мандали имат различно значение от това, което тя може да придобие на едно персонално ниво. те представляват модел на вселената, който не може да се отнесе към индивида, защото няма връзка с него. Но в основата си и двете разновидности са с еднакво значение - цялост.

Edited by Вендор
Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравейте,

Много ме привличат мандалите, но не знам от къде да започна да се запознавам и занимавам с това.

Би ли ме посъветвал някой?

Link to comment
Share on other sites

Чакрите се сравняват с лотос, макар симетрията да подлъгва да се прави паралел с мандалите. Но дори да има връзка, самите чакри никога не са в хармонично състояние, както една с друга, така и сами по себе си. Мандалата е търсено състояние на пълнота и завършеност, което се характеризира с динамичност, нещо което е символизирано от разрушаването на пясъчните будиски изображения. Мигът е важен, да се изживее негова същност, неговата природа, да се усети красотата, а след това идва нещо ново, което трябва да е също толкова пълноценно усвоено. Мандалите са вечно променящи се структури, изискващи вечно лутане и търсене. Този факт не ни позволява да изживеем мандалата като симетрия, още по малко да я постигнем, но това е развиетието.

Що се отнася до сериозна литература свързана с мандалите препоръчвам Юнг и "Психология и алхимия", като за начало :)

Link to comment
Share on other sites

Благодаря Търсач

С коя снига да започна?

Не мога да попадна на информация за курсове за мандалите

Давай каквото ти попадне под ръка. Пък след това само ще си покаже. :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Лекуващ летен поздрав за всички приятели на духовността и красотата:

http://mandala.hemuz.org/mandala-green-flower-09-bg.php

(тук можете да си харесате и други клипчета)

Link to comment
Share on other sites

  • 7 months later...
Guest Мона

Има много изображения на мандали, както и всеки може да намери санскритското значение и превод на български език. Но за мен тази тема е интересна с друго...

Кой намира спасение в тези изображения и защо. И в това няма нито нещо езотерично, нито пък нещо мистично.

Мандалата е преди всичко и най-вече образ на човешката личност, но на онази личност, която е осмислена и има център на битието си - мандала без център няма. Тя е психологическата компенсация за безнадеждието на разпокъсания западен човек - едно поредно доказателство, колко Изтока се разминава със Запада (мандалата има различни значения, като психологически влияния, затова го казвам).

Мандалата е онази психологическа цялост, която е цел на всеки живот - да се опознае и интегрира в самия себе си. И в чиято личност Аз-ът наистина да стане и да бъде център - нито да е притулен от комплекси, нито отлъчен в периферията на несъзнаваното.

Много наши съвременници, търсейки себе си и намирайки се, по пътя на търсенето, започват да се идентифицират или с мандали, или започват да ги сънуват - всеки предмет, който прилича на камък, на слънце, на кръг или квадрат е метафора на омфала - онзи пъп на света, който единствен ни отвежда към самите нас. И в това няма нищо мистично. Това просто е психология, наука, която днес е отровена от позитивистични и меркантилни формули за справяне с живота...

За мен, обаче, има само един водач и преводач в световете на мандала и това е Карл Густав Юнг. Познанието успокоява и така наиситина се срещаме със себе си.

Не с някой друг :)

Link to comment
Share on other sites

Много мистична красота сте събрали. Аз като малка обожавах калейдоскопите, тези стъклени тръби, с онези цветни магични стъкълца. Захласваш се и потъваш, отвежда те на някъде. Като истинска Мандала, макар че може би интерпретацията ми не е най-сполучлива, не бях попадала на задълбочена информация преди тази чудна тема. Разширяват съзнанието и са като врата към космичния разум, или не е точно това? Може би не случайно са се изработвали със задължителното условие за пълно мълчание. Чрез тях тишината може да каже много повече и да те изведе далече далече...

Мандалите...чувствам се прекалено незряла да ги коментирам.Мога само да споделя личен опит.Миналата година имах период в който рисувах много мандали и в този период независимо с отворени очи или не бях,пред мен в какви ли не форми изплуваше постоянно пораждащото се движение.Може би не мога да го пиша.

За мен дума с която бих описала изживяването Мандала е безмълвие.

Нина, би ли показала някоя от твоите собствени Мандали, моля? Знаем, че имаш талант, виждали сме твои картини преди. А и аз вече се убедих, че можеш да твориш малки вълшебства (като Феликс, примерно):feel happy:

Не ви ли карат да усещате съвсем осезаемо връзка между всички организми, всички клетки, като частици от една истински жива, трептяща и дишаща планета Земя, част от едно още по-голямо цяло...

Mandala_gross.jpg

Link to comment
Share on other sites

Мона, оказва се че сме писали едновременно. Почнах да пиша след постинга на Милена, но вече не съм там.

Много добре казано, както те чета сега, отвежда ни далече, далече по пътя към себе си. Това е:thumbsup:

Link to comment
Share on other sites

Мона, Атлантида ~ благодаря ви за мненията! sorcerer.gif

"Пръснал си светлина в мрака, Господи,

и произлязоха бои и форми.

Хубаво е и моето езеро, докато мирното

слънчево лице стои надвесено над него.

Хубостта на нещата започва тогава,

когато лицето на гледащия се надвеси

над тях.

И вселената сънува и не може да се насънува

на хубостта си. Вселено моя: признай Реалността,

чийто сън си ти и ще се пробудиш,

и няма вече да гадаеш за хубостта,

ами ще бъдеш самата Хубост..."

из "Езерни молитви"

Link to comment
Share on other sites

Не ви ли карат да усещате съвсем осезаемо връзка между всички организми, всички клетки, като частици от една истински жива, трептяща и дишаща планета Земя, част от едно още по-голямо цяло...

Атлантида, чудесна е...

Мандалите са израз на хармония и радост smile.gif ;

опитвам се да си представя какво е да сътвориш подобно нещо ~ и го виждам именно като изживяване на тиха радост, че си част от преливаща хармония... Мисля, че всеки се е докосвал до това усещане - било чрез музика, песен или просто красива гледка, на която се наслаждава... Истина е, че сме в свят на дуалности, но и също, че има моменти, когато те се сливат или по-скоро претворяват /също както цветният прашец рисува мандалата/ и тогава човек разбира, че в същността си всичко е Едно smile.gif

Link to comment
Share on other sites

мислех да не поствам, но се сетих докато гледах тук Мандалите. наистина ми беше много приятно да изгледам препратките. те ми напомниха, че като бяхме деца рисувахме подобни (да ги наречем централни симетрии) фигури и това, което предизвиква усмивка на лицето ми при този спомен е, че се събирахме 3-4 деца и рисувахме своите "мандали" в пълно мълчание и неисказана хармония помежду си.

другото, което сега ми просветна е, че в криптата на катедр. храм Св.Александър Невски има както знаете постоянна експозиция от икони, стенописи, дърворезби и др. та, всъщност там има една икона "Света Богородица - извор на живот". тя просто ( не е известен автора) не е в обичайните догматични правила, и чак сега разбирам, че усещането ми пред нея е сходно с това, което изпитвам докато съзерцавам Мандала.

тя се намира в първото коридорче след входа в галерията в дясно; на лявата страна на коридорчето, почти в края. стана малко оплетено, но който иска ще я намери:rolleyes:!

Любов за всички вас!

Edited by Злинчо
Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

...има една икона "Света Богородица - извор на живот". тя просто ( не е известен автора) не е в обичайните догматични правила, и чак сега разбирам, че усещането ми пред нея е сходно с това, което изпитвам докато съзерцавам Мандала.

...благодаря за споделеното sorcerer.gif

...продължавам да откривам все по~красиви и вълшебни мандали и реших да ги споделя в темата; осъзнавам, че колкото човек е по-фокусиран върху нещо, което му доставя радост, толкова повече то "идва" към него ~ както в приказката за Мечо Пух smile.gif

И така, мандали~цветове:

mauve%20chakra_8.gif

RedYellChakra_8.gif

* особено синята е много въздействаща ~ като безкрайния космос, огласян от песни на делфини...

ChakraWheelBlue_8.gif

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...