Донка Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Xameleona :thumbsup2: всяка форма на страх може да се овладее като опознаем себе си, обърнем се към Бога и проявим Любовта. Вярата побеждава страха. Когато си чист пред себе си и Бога никой и нищо не може да те уплаши Според моето разбиране и опит със страхове (доста богат - с лични и на други хора) - мисля, че инстинктът за самосъхранение не може да се нарече страх и да, наистина както спомена Венцислав, той подсигурява физическото тяло. Когато осъзнаваме проявите на този инстинкт и ги използваме, за да предпазим тялото и личността (дадени ни от Бог като инструмент) - нищо лошо не виждам, напротив. Е, ако оставим инстинкта да контролира съзнанието ни, тогава наистина пречи. А за "нормалния здравословен страх" не могат да ме убедят дори психолози - звезди - теоретици, че е полезен... Защото все по-често ми се налага да лекувам последиците на подобни възпитателни методи, приложени върху деца. Вие правите ли разлика между послушно дете което ви гледа със страх в очичките и заиграло се, творящо или слушащо в захлас приказка (като Орлин ) дете , което ви гледа с искрици любов в очичките? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Аз бих го нарекла демагогия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Може би от твоя гледна точка-да, демагогия е. Но аз не смятам така... Когато осъзнаваме проявите на този инстинкт и ги използваме, за да предпазим тялото и личността (дадени ни от Бог като инструмент) - нищо лошо не виждам, напротив. Това имам предвид Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Страхуваме се за бъдещето страхуваме от смърта ,от разрушане на егото ни . Някой път страха е полезен не правим големи бели. Но когато егото иска да се докаже после плащаме най скъпо. Няма нормален и болезнен страх .Осъзнаването Истината ни прави свободни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 Не се страхува само този, който успее да се понесе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 9, 2007 Доклад Share Добавено Май 9, 2007 За специалистите има. Защото работят с пациенти, а не с абстракции. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 и манипулират нищожна част от душевността на хората, понеже не познават останалата. Те са, атака да се каже, "тесни" специалисти, напъхани в собствени тесни рамки. Добре, че нямаме специалисти по духа наоколо... И понеже става въпрос за лекуване, то е възможно само на основата на тотална, фундаментална промяна на душевността, докато любимите специалисти могат да ни помагат да набутваме страховете си в скрити ниши... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 :thumbsup: Много точно казано! Поздравления! Напълно съм съгласна с Венцислав! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Не обвинявайте психологията за собствения си страх от несъзнаваното - може би най-табуистичният страх. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Рано или късно всички страхове трябва да бъдат извадени на повърхността. Въпросът е могат ли психоаналитиците да определят подходящия момент? Според мене подсъзнанието е склад за тези страхове, защитавайки в известна степен човека от тяхното истинско въздействие до настъпването на момента в който последния е в състояние съзнателно да ги преодолее. Т.е. подсъзнанието се явява един вид предпазен механизъм. Този процес не е съвсем безопасен. Мисля, че идеалния вариант е опитен "водач" (може и психолог), ментално-поляризирана личност, осъществена връзка с душата в определена степен (душата също може да влезе в ролята на "водач", но в този случай връзката с нея трябва да бъде още по-ясно изразена). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 (edited) Съществена грешка: психоаналитикът не може да оказва никакви моменти за нищо. Това прави човешката психика. И собствените психически преживявания могат да бъдат единствен психопомоп (в буквален и преносен смисъл), ако бъдат разчетени знаците и символите. А симптоми винаги има. Ще дам един почти комичен (ако не беше и трагичен) пример. "Имаше една дама, известна с глупавите си предразсъдъци и упоритата съпротива срещу разумни аргументи. Човек можеше да спори с нея цяла нощ, без да постигне никакъв ефект. Но сънищата й тръгнаха по различен път. Една нощ сънувала, че посещава тържество. Била посрещната от домакинята с думите: "Колко хубаво, че дойдохте. Всички ваши приятели са тук и ви очакват." Тогава я завела до вратата, отворила я и тя пристъпила в един краварник!" (C. G. Jung "Man and his symbol"). Подобни съобщения от несъзнаваното имат по-голяма важност, отколкото повечето хора мислят. Редактирано Май 10, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Ами да осъзнаем несъзнаваното.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Ето един видео клип, за това как се осъзнава неосъзнатото и как се преодолява страха. http://www.vbox7.com/play:12f67d4f .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Да, предлагаш интересен терапевтичен метод. Повечето хора няма как да отидат в саваната и да се срещнат със страховете си. Много от тях сънуват лъвовете или мечките и в сънищата си се борят, при това успешно с несъзнаваните комплекси на страховете си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Извинявам се на психологията ако се чувства обвинена в каквото и да е! Подозирам обаче, че няма да е така. Психологията е наука, която уважавам, но предимно като потенциалност, а не като настоящи човешки достижения в нейната област. Още преди да завърша основно образование се занимавах подробно с творчеството на Фройд, понеже беше обвинен за баща на психологическата наука. Обаче тогава си мислех, че човека сам е с психо-отклонения. Наука за душата, а такива тесни рамки са и дали. Науката за душата е нещо прекрасно, но хората не са я развили като някакъв вид предмет, а тези, които реално имат достижения в тези области въбще не биха ги напъхали в подобни рамки, а и заслужено биха ги спестили на обществеността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 (edited) ДА, душата не може да вмести само в рамката психика. Много повече е душата . Интереса ми към психологията беше с пъти изпреварен от този към езотериката , космоса или пък изкуството и като ги степенувах забравих за психологията . Модерните смесици като парапсихология и всякакви думички със двоен корен и сложен състав са предвестници , на една по - различна бъдеща психология и психоанализа. За страха много може да се говори , чисто психологически той винаги играе ролята на граница . Там където има страх свършва усещането за любов и започва усещането за ... съмнение или пък омраза , или пък ревност и т.н. Чисто психологически страха от смъртта , например ни предпазва от действия като скачане от 13 етаж или каране в насрещното платно . Подсъзнателните ниши от страх , са друго нещо , тъмните кътчета от подсъзнанието , бариери , бариери и пак бариери , граници на съзнанието . Редактирано Май 10, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Сама каза - бариери. И това обяснява всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Не, не, не бариери. чисто психологически той винаги играе ролята на граница . Много точно казано! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Не, не, не бариери. чисто психологически той винаги играе ролята на граница . Много точно казано! Да. страх или любов превключва контекста ~ преминаване в друго / паралелно /пространство Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 (edited) А понякога и живеем точно на ръба , на критичната граница - страх. И това са моментите в които би трябвало да преминем в някакво по - различно пространство, но ако преминаването не е успешно , живота заприличва на ад. Много хора с психични отклонения живеят именно на ръба, по периферията и това са критични състояния . Редактирано Май 10, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 10, 2007 Доклад Share Добавено Май 10, 2007 Критичната граница винаги е противопоставяне на страха. Съпротива. И отмъщение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 страх или любов превключва контекста ~ преминаване в друго / паралелно /пространство Когато се противопоставяме на страха, когато се борим с него или му отмъщаваме и т.п., ние всъщност му даваме енергия, признаваме го за реална сила и противник. Всъщност страхът е симптом, че не сме успели все още да обработим с любов нещо в себе си или около себе си. Ако осъзнаваме това, остава само да го направим - така лекуването на страха (а не самият страх) дава тласък на развитието ни и поддържа връзката ни с цялото, от което сме част (холоните на Уилбър). Как го лекуваме? Като превключваме контекста (както каза Валентин). Например - осъзнаваме у себе си страх, че ще загубим одобрението на определен човек. Вариант първи - за да го потушим, ние влагаме старание да разберем как, защо, кога бихме го загубили и с какво го печелим - после влагаме старание да запазим одобрението. Така всъщност постигаме обратното - уголемяваме страха си... Вариант втори - за да го излекуваме, поглеждаме навътре в себе си, за да осъзнаем защо и кога имаме болезнената нужда от това одобрение (т.е. страдаме, ако не го получим). Отговорите могат да бъдат много различни, но винаги действат като "лечебно биле". След тази терапия се радваме на одобрението, но не страдаме, когато не го получаваме. Страхът от загубата му се стапя. Е, това е само един от начините... има и още сигурно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 (edited) Коренът на страха и болката е в самата материя. Докато се отъждествяваме с материята ще сме под тяхно влияние. Въображението е може би най-мощния инструмент за подхранване на страха. То засилва многократно идентифицирането ни с дадени нежелани от нас събития/разултати/очаквания (болка, провал, несигурност и др.) и предизвиква у нас чувството за страх, без реално да сме ги преживяли. Единственото лекарство, което може окончателно да победи страха е светлината на душата. Това е свързано с битката между пазача на прага и ангела на присъствието. Редактирано Май 11, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Браво за това мнение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 11, 2007 Доклад Share Добавено Май 11, 2007 Хем е в материята, хем е и във въображението. Кое от двете? Ние сме материални и да приобщим тази материалност като я одухотворим чрез осъзнаването - в това е смисълът. Другото име на страха е болка. А другото име на болката е материя. И веригата се затваря. Оттам насетне - започва "лечението". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.