Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво означава да познаваме себе си?


Търсач

Recommended Posts

  • Отговори 36
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Под „да познаваме себе си“ разбирам, до познаваме божественото в себе си, нашата истинска същност. Всички тела (умствено, емоционално и др.) служат за това, божественото в нас да се прояви и проявявайки се да го опознаем. Значи човек познава (божественото в) себе си, като го прояви. Преди това то съществува в зародиш, в непроявено, спящо и непознаваемо състояние. За да познаеш себе си, не е достатъчно да знаеш че притежаваш всичко, което и Бог притежава, че имаш безкраен потенциал за развитие, а да го приложиш, да изявяваш все повече и повече божествената си същност и да я живееш. Всъщност човек не може да познае себе си, може единствено все повече е повече да се опознава.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че е добре да познаваме и тъмната си страна, за да знаем кога тя се намесва... Или поне да сме я признали, защото тя понякога върши работа в наша защита. Да си познал себе си, значи да няма лъжа вътре в теб, пред Бога да си се изповядал, за да дадеш път на Светлото, чистото, което носиш... :wub:

Когато познаваме себе си, знаем кои мисли са наши и кои идват от другаде... ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че е добре да познаваме и тъмната си страна, за да знаем кога тя се намесва... Или поне да сме я признали, защото тя понякога върши работа в наша защита. Да си познал себе си, значи да няма лъжа вътре в теб, пред Бога да си се изповядал, за да дадеш път на Светлото, чистото, което носиш... :wub:

Когато познаваме себе си, знаем кои мисли са наши и кои идват от другаде... ;)

От това естествено възниква нелесният въпрос: Какво представлява тъмната ни страна? Интересно ще ми е да чуя отговорите на повече хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Мога да изброя някои нейни прояви:

-злорадство

-завист

-злоба и омраза

-чревоугодничество

-прелюбодейство /изключвам 2-3 неуспешни връзки, все пак сме в такова време ;) /

-отмъщение

-сребролюбие, алчност

който иска нека продължи

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Под „да познаваме себе си“ разбирам, до познаваме божественото в себе си...

Всичко е божественно, но за да можем да еволюираме то ни създава препятствия.

Когато познаваме себе си, знаем кои мисли са наши и кои идват от другаде... ;)

Само, когато установим тишината в нас, тогава може да чуем Божественото. То не се натрапва. Това става в медитация.

:hypocrite:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

И в молитва, когато ума е чист, утихнал.... :)

Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок – нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: "Защо стоиш настрана и нищо не казваш?" Тогава тя се обърнала към Бога с думите: "Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля." Бог й отговорил: "Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед."

Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят. На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението.

Притча за планините Арарат и Синай...

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

И в молитва, когато ума е чист, утихнал.... :)

Когато се молим означава, ли че не сме доволни от това, което ни спускат отгоре и искаме още? :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

....има и благодарствена молитва

Линк към коментар
Share on other sites

....има и благодарствена молитва

Да това е правилното, да благодарим и каквото ни спуснат пак да благодарим.

Щот повечето под молитва разбират просия.

B)

Линк към коментар
Share on other sites

Да познаваме себе си отвън и отвътре е въпрос от материалистична гледна точка, защото в Божествения мир няма място за личното местоимение "си" ,както и за външно и вътрешно.

Линк към коментар
Share on other sites

От това естествено възниква нелесният въпрос: Какво представлява тъмната ни страна? Интересно ще ми е да чуя отговорите на повече хора.

Тъмната ни страна е естественото продължение на светлата ни страна. Както и светлата- естественото продължение на тъмната ни страна. Това естествено и неприятно единство произлиза от единството на плода от дървото за познаване на плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Един плод с две особености, не два плода. Плодовете на дървото на живота нямат две страни. Те носят живот.

Така, който не иска да има тъмна страна, ще трябва да се откаже от плодовете за познаване на доброто и злото. Не само от единия аспект на тези плодове, защото той не може да се отдели от другия аспект.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, храненето с плодовете от дървото на живота ;докато човек узрее е исключително важно преди да посегне към плодовете на забраненото дърво;за познание на добро и зло. А какво ли означава да узрее? Да се роди Божествената Любов и още едно по-дълбоко качество,което я съпровожда :отреченоста.Правилното разбиране на себеотричането е ключът към Божествения свят.

Линк към коментар
Share on other sites

Това е много интересен въпрос: Ако се храни човек с плодовете на живота, ще ли посегне към плодовете за познаване на доброто и злото? В замаяното ни самовлюбено обяснение, че това е необходим етап виждам утехата на лисицата под високото грозде...

Както има възможност да се яде от фаталните плодове, със сигурност има възможност и да не се яде. То ест не виждам защо грехопадението да е единствената възможност за развитие. Пълнотата на Божественото творение би трябвало да съдържа и развитие без познаване на трагичните за нас плодове. Нашият клон от събитийна траектория не може да бъде единствената принципна възможност. Това, че ние сме се оказали на нея си е наш избор и проблем. Но не може да бъде единствена възможност.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво представлява тъмната ни страна? Тъмната ни страна е като "тъмна Индия". Като я опознаем вече не е толкова тъмна, а и доста светлина има даже. Тъмната ни страна е това, което не осъзнаваме в себе си, това, което не сме видяли още. За първобитния човек, природните стихии са създавали само пакост, но постепенно той е разбирал, че може да ги впрегне да му служат. Така и тъмната страна в нас с повече наблюдение и осъзнаване, може да ни се покаже, че има и много добри възможности. Тъмното, низшето в нас е лишено от светлина цвете. Нашето осъзнаване е тази светлина и под нейното въздействие то ще разцъфне.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си, че е добре да познаваме и тъмната си страна, за да знаем кога тя се намесва... Или поне да сме я признали, защото тя понякога върши работа в наша защита. Да си познал себе си, значи да няма лъжа вътре в теб, пред Бога да си се изповядал, за да дадеш път на Светлото, чистото, което носиш... :wub:

Когато познаваме себе си, знаем кои мисли са наши и кои идват от другаде... ;)

От това естествено възниква нелесният въпрос: Какво представлява тъмната ни страна? Интересно ще ми е да чуя отговорите на повече хора.

Aми какво разбираме под светла и тъмна страна?

За мен например тъмна страна е тази, която не познаваме (все още).

На пример - получава се някаква много необичайна и екстремна ситуация, опасна дори. Човек, който се познава добре, би трябвало да знае как ще реагира - ще се паникьоса ли, ще се суети ли, без да прави нещо полезно или ще действа активно и адекватно.

Обаче напоследък се питам - реално ли е това? В смисъл - възможно ли е? :hmmmmm:

Защото ако човек се познава добре, той започва доста добре да познава и всичко останало и в такъв случай този човек не може да попадне изневиделица в екстремна ситуация, той ще я е предусетил вече, т.е ще е подготвен за нея.

Линк към коментар
Share on other sites

На пример - получава се някаква много необичайна и екстремна ситуация, опасна дори. Човек, който се познава добре, би трябвало да знае как ще реагира - ще се паникьоса ли, ще се суети ли, без да прави нещо полезно или ще действа активно и адекватно

Ами това е проверката, тласъкът-ако действа активно и адекватно човек, всичко е ОК, познава се :)

Самосъзнанието е свързано със свръхсъзнанието, т. е. започва отключване на скритото, висшето...

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също мисля, че се опознаваме цял живот. Наблюдавайки се в различни ситуации, в които най-напред реагирам първосигнално, аз се анализирам през погледа на надявам се вече порасналото си аз, и не винаги действам така, както бих го сторила преди. Искам да кажа, че можем да открием своите слабости и положителни страни, ако имаме действащ еталон за проверка. Т.е. ако използваме своето вече променено мислене и напътствията от Ученията, както и на Петър Дънов. Да опознаваш себе си е необходимо цял живот, ако искаш да живееш с будно съзнание.

Линк към коментар
Share on other sites

Да познаваме себе си отвън и отвътре е въпрос от материалистична гледна точка, защото в Божествения мир няма място за личното местоимение "си" ,както и за външно и вътрешно.

Материята е само видимата част на айсберга.

Да, храненето с плодовете от дървото на живота ;докато човек узрее е исключително важно преди да посегне към плодовете на забраненото дърво;за познание на добро и зло. А какво ли означава да узрее? Да се роди Божествената Любов и още едно по-дълбоко качество,което я съпровожда :отреченоста.Правилното разбиране на себеотричането е ключът към Божествения свят.

Дървото на живота е в нас и ние трябва да го познаем. Точно това има предвид Христос.

Какво представлява тъмната ни страна? Тъмната ни страна е като "тъмна Индия". Като я опознаем вече не е толкова тъмна, а и доста светлина има даже. Тъмната ни страна е това, което не осъзнаваме в себе си, това, което не сме видяли още. За първобитния човек, природните стихии са създавали само пакост, но постепенно той е разбирал, че може да ги впрегне да му служат. Така и тъмната страна в нас с повече наблюдение и осъзнаване, може да ни се покаже, че има и много добри възможности. Тъмното, низшето в нас е лишено от светлина цвете. Нашето осъзнаване е тази светлина и под нейното въздействие то ще разцъфне.

Тъмната страна е създадена за да може да еволюираме.

Ако няма Зло как може да разберем, че има Добро. Винаги има облаци скриващи Слънцето.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Да познаваме себе си означава да разбираме как функционира нашето физическо, умственно, емоционално и духовно тяло.

Мисля си, че точно това е да познаваме себе си. Но дали има някой, който да се познава напълно и достатъчно?

Не е еволюционен стремежа към токова себеопознаване? И каква е ролята на илюзията , че се познаваме?

Редактирано от лилина
Линк към коментар
Share on other sites

Под „да познаваме себе си“ разбирам, до познаваме божественото в себе си...

Всичко е божественно, но за да можем да еволюираме то ни създава препятствия.

Дървото е божествено, но не и масата направена от него. Човек може да създава от вечно-съществуващите божествени по своята същност елементи всякакви комбинации – красиви или ужасяващи. С това същността на тези елементи не се променя и те си остават божествени, но комбинациите са си чисто човешко творение.

Линк към коментар
Share on other sites

icon12.gif

Мисля си, че е добре да познаваме и тъмната си страна, за да знаем кога тя се намесва... Или поне да сме я признали, защото тя понякога върши работа в наша защита. Да си познал себе си, значи да няма лъжа вътре в теб, пред Бога да си се изповядал, за да дадеш път на Светлото, чистото, което носиш... :wub:

Когато познаваме себе си, знаем кои мисли са наши и кои идват от другаде...

Винаги се радвам на твоите постове, хамелеона! :thumbsup::thumbsup2::angel: Напълно споделям и това твое виждане. icon12.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също мисля, че се опознаваме цял живот. Наблюдавайки се в различни ситуации, в които най-напред реагирам първосигнално...

Първосигналната реакция се поражда от Егото и заблудата, че ние правим нещо.

Наблюдавайки нещата необвързано е правилния начин, който ни води към вземането на правилните решения.

:)

Да познаваме себе си означава да разбираме как функционира нашето физическо, умственно, емоционално и духовно тяло.

Мисля си, че точно това е да познаваме себе си. Но дали има някой, който да се познава напълно и достатъчно?

Не е еволюционен стремежа към токова себеопознаване? И каква е ролята на илюзията , че се познаваме?

Cтремежа към токова себеопознаване e еволюционен, но най-важна е нашата персонална идентификация. Дали се отъждествяваме с нашия Дух-Атма или с тяло, емоции, собственост и т.н.

Нашето истинско Себе-Духът е скрит вътре в нас. Целта на живота ни е да го намерим.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...