Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Паневритмия. Въпроси от начинаещи.


Иво

Recommended Posts

Искам да попитам за следното нещо: доколкото знам упражнеията в Паневритмията са 28 на брой, като по-късно с включени Слънчеви лъчи и Пентаграм, те влизат ли в тази цифра или не.

И още нещо, някой знае ли защо Беинса Дуно ги е в включил по-късно?

Благодаря предварително :)

Линк към коментар
Share on other sites

59.gif Хубав въпрос! Благодаря60.gif

Тук ще намериш много подробна информация. Въобще сайтът е изключително полезен...

Тук е книгата от 1938.

Тук от 1941

Тук от 1942

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

59.gif Хубав въпрос! Благодаря60.gif

Тук ще намериш много подробна информация. Въобще сайтът е изключително полезен...

Тук е книгата от 1938.

Тук от 1941

Тук от 1942

Много ти благодаря :)

Всъщност излиза, че са разделени на три дяла, като последните две упражнения са в два самостоятелни модула. Наистина полезна информация.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравей, Мона,

Паневритмията не е била дадена едномоментно. Много красиво е да проследим как постепенно е добивала сегашната си форма. Учителя е дал най-напред в окултните класове музиката и текста на трите упражнения, които сега наричаме "централни": "Мисли," "Аум" и "Изгрява слънцето". След това е съставил първата част, състояща се от 28 упражнения. След нея са се появили "Пентаграм" и най-после - "Слънчеви лъчи" и накрая той ги е подредил така, както и сега ги играем: 28 упражнения, "Слънчеви лъчи и "Пентаграм". Той казва, че е "свалил" движенията на Паневритмията от Живата природа. Този процес на извличане е бил бавен, постепенен. Понякога се опитвам да си представя как Учителя е излизал рано сутрин с цигулката си на поляната на "Изгрева" и в тишината е изсвирвал мелодиите към които после е добавял движенията (това е описано в спомените на ученици в школата, а мисля че го има и в "Акордиране на човешката душа"). Било е красиво!.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Мона,

Паневритмията не е била дадена едномоментно. Много красиво е да проследим как постепенно е добивала сегашната си форма. Учителя е дал най-напред в окултните класове музиката и текста на трите упражнения, които сега наричаме "централни": "Мисли," "Аум" и "Изгрява слънцето". След това е съставил първата част, състояща се от 28 упражнения. След нея са се появили "Пентаграм" и най-после - "Слънчеви лъчи" и накрая той ги е подредил така, както и сега ги играем: 28 упражнения, "Слънчеви лъчи и "Пентаграм". Той казва, че е "свалил" движенията на Паневритмията от Живата природа. Този процес на извличане е бил бавен, постепенен. Понякога се опитвам да си представя как Учителя е излизал рано сутрин с цигулката си на поляната на "Изгрева" и в тишината е изсвирвал мелодиите към които после е добавял движенията (това е описано в спомените на ученици в школата, а мисля че го има и в "Акордиране на човешката душа"). Било е красиво!.

Да, вероятно всичко е било акумулиране на енергия/упражнения, които в един момент са придобили завършена цялост, подозирах това.

Благодаря ти, Светла, защото от теб информацията звучи по различен, ясен начин :)

И още нещо, последните завършващи упражнения не се номерират?

Линк към коментар
Share on other sites

Не са номерирани, наименовани са целите дялове.:sorcerer:

Това е много интересно, защото, по мои наблюдения, те са много свързани смислово, дори и като ритъм. Приличат си, не мога да се изразя професионално, но ми направи впечатление обратното въртене.

А за другите упражнения, верно е, че следват ход на еволюция и на натрупване, но по същата логика може да се почне с пентаграм - като защита и установяване на някаква хармоничност и да се завърши със Слънчеви лъчи или обратно.

И винанги ли твърдо се спазва установения ред?

Ако някой има предпочитание към определено упражнение, не може ли него да танцува по презумпция? И защо се казват упражнения, след като са мистичен танц?

Ще се радвам да ми отговориш :)

Линк към коментар
Share on other sites

Да, както си забелязала, упражненията във всеки от дяловете са органично свързани. Същото се отнася и за самите дялове. Всеки е надстройка на другия. А Пентаграм, последният дял, е пътят на ученика.

Знаеш ли, виждам че от сайта може да бъде изтеглен филмът на Ина Дойнова -курс по паневритмия. Там, доколкото си спомням, тя говори за философската основа на упражненията и дава доста пълни обяснения. (Отдавна не съм го гледала, но Ина е голям преподавател), така че си струва да го изтеглиш и да го изгледаш. И може би след това ще ти възникнат още множество въпроси. :rolleyes: Които съм готова да коментираме.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте , бих искал да се запиша на курс по Паневритмия за начинаещи .От София съм , към кого бих могъл да се обърна ?

Благодаря предврително .

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте , бих искал да се запиша на курс по Паневритмия за начинаещи .От София съм , към кого бих могъл да се обърна ?

Благодаря предврително .

Привет! Курсовете обикновено започват през м. октомври. Ето тук очаквайте актуална информация за тях: http://panevritmia.info/courses-and-seminars/beginners/

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Паневритмията, както всеки танц е ритмична последователност, взаимосвързана логика и единна цялост, дори и състояща се от отделни модули.

Танцуването в кръг създава илюзията за цялостност, за космическа верига и по-лесно се научават стъпките и движенията.

Но трябва ли да се чака моментът, когато официално се играе Паневритмия, че да се почне. Предполагам има много хора, които искат да участват, но се срамуват, пък за тях никой не пише ...

Каква е разликата да танцуваш сам (сам да се учиш) и когато настъпи момент да танцуваш с други хора, да блокираш.

Преподавателите по Паневритмия как преодоляват този проблем. И какво казват на онези ентусиасти, които въпреки огормните си усилия и теоретични познания, не умят да се стиковат с останалите и просто не съумяват да "влязат в ритъм" с другите?

Кое е по-важно, в крайна сметка: желанието и ентусиазма или теоретичните познания? Защото не всички имат сърце за ритъма и усет за мелодията? Какво се прави в тези случаи?

Линк към коментар
Share on other sites

Предполагам има много хора, които искат да участват, но се срамуват, пък за тях никой не пише ...

Каква е разликата да танцуваш сам (сам да се учиш) и когато настъпи момент да танцуваш с други хора, да блокираш.

Преподавателите по Паневритмия как преодоляват този проблем. И какво казват на онези ентусиасти, които въпреки огормните си усилия и теоретични познания, не умят да се стиковат с останалите и просто не съумяват да "влязат в ритъм" с другите?

Кое е по-важно, в крайна сметка: желанието и ентусиазма или теоретичните познания? Защото не всички имат сърце за ритъма и усет за мелодията? Какво се прави в тези случаи?

Здравейте!

Аз никога не съм участвал в паневритмията.

Наистина тези въпроси са доста актуални, за което давам благодарско!

Често съм наблюдавал. Бил съм наблюдател.

Има много неща, които трябва всеки от участващите да отработи в сабе си. Това разбира се е мое мнение.

Най-вече визирам т.н. "зяпане" и "съдене".

Има много участващи, които не приемат хармонично новите желаещи да се включат, само защото според тях, те щяли да развалят хармонията на кръга с недодяланите си движения и с това, че не са навътре в учението (вътрешна чистота).

Усещал съм елементи на съдене, на мразене, на недопускане, та даже на отхвърляне. Усещал съм егоизъм.

Според мен, всеки който участва в кръга първо трябва да гледа навътре в себе си - потока от енергия и каквото там друго си чувтва. Второ - трябва да опитва да се "сработи" (слее) с партньора до себе си и чак трето - да опита сливане с всичко останало.

Ако човек не успее да навлезе в един вътрешен Мир и Любов, той не може да направи хармонично сливане с партньора, а от там и с всичко останало (хора, природа, космос).

Затова трябва да се почне от себе си. Да се играе и да се гледа навътре.

След паневритмията е дабре да се правят анализи, да се разумяват тези неща, да се разглеждат и да се преценяват трезво.

Какво се е събудило, какво си изпитал, какво ти е повлияло..., как си реагирал...

Ти си човек и като такъв бива първо да тръгнеш от сферата, която обхваща теб. След като тази сфера биде въведена в хармония, то можеш да я разшириш, като обхванеш с нея и партньора до теб.

Всъщност това си става естествено.

Когато се появи Мирът, радостното чуство, Любовта, Благодарността, то те сами по себе си се разширяват и обхащат все повече и повече "територия".

Докато Мирът не е дошъл и докато Любовта не присъства, всяко отклонение на вниманието на страни може само да те забави в пътя към тези.

Буда е казал, че вниманието не трябва да бъде на повече разтояние от три крачки пред човека.

Не трябва да се допуска разпилявне.

Да се работи над търпението, приемането и толерантността.

Радостно е, че има и хора, които много помагат с Любовта си и с това че много умело въвеждат хората в кръга. Придават на същите смелост и увереност. Радвам се, че познавам и такива.:king:

Това са наблюденията ми и простете, ако са малко, или повече... глупави.

Лека и Светла работа!:yinyang:

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Радостно е, че има и хора, които много помагат с Любовта си и с това че много умело въвеждат хората в кръга. Придават на същите смелост и увереност. Радвам се, че познавам и такива.:king:

Да, само познаването на такива хора вече е богатство.

Това са наблюденията ми и простете, ако са малко, или повече... глупави.

Ники, наблюденията ти са много ... прозорливи и припокриват моите, като спомагат да знам, че не си въобразявам само. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Докато изчакваме отговора на д-р Светла Балтова, бих споделила, че аз също съм имала подобни мисли и усещания и въпроси преди да започна курса по Паневритмия. По-късно част от тях се оказаха истина, но други - само мои опасения. Човек трябва да влезе, да опита и всичко, което е просто предположения, ще се разсее.

Мога да кажа как постига това усещане за "заедно" нашата учителка по Паневритмия - Ваня - ще си позволя да издам и ника и тук - Vanya-Tasheva. Прости ми, моля, Ванче. 60.gif В самото начало, когато се събираме групата, сме седнали в кръг (колкото е възможно това в салона), Всеки казва какво го е зарадвало през изминалата седмица, какво откритие е направил за себе си, с какви хора се е срещнал и въобще каквото му се иска да сподели с приятели, които ще го разберат, но няма къде другаде да го направи. Отначало е малко смущаващо, но няколко човека, които вече имат куража, дават тон и след малко се получава едно отваряне за хората от кръга, взаимно усещане, радост за радостите на другите. После изпявам заедно нещо - някоя по-лесна и популярна песен, така учим и песните. Понякога пеем и песните от самата паневритмия. Така постепенно се възцарява онова настроение на душата, което е характерно за танца.

После тя накратко обяснява упражнението, но иска всеки да разсъждава по своя начин, да намира своите усещания в това упражнение, движение, музика. Което ми харесва най-много, е че няма твърди и непререкаеми "правила" - това обяснение е вярно - това погрешно. Тя особено държи да се получи нещо като мозайка от личните усещания на всеки, и най-вече - свобода на всеки, съчетана с хармонията на всички в кръга.

Да, имало е и хора, които са искали да наложат втвърдяване, но то някак не се прие и в един момент се стигна до решението - тези, които се дразнят от неправилна игра, грешки, да не идват на курса - така ще има мир и радост и за тях, и за нас. Все пак сме си благодарни, ако някой забележи нещо в изпълнението на другите, което му предизвиква въпрос, и го постави съвсем доброжелателно като въпрос - не като критика.

Имахме такъв случай с положението на ръцете на кръста. В един момент някой попита когато се слагат ръцете трябва ли само да се приближат към кръста, без да се налага да се "хване" плътно, или хващането, плътния допир, е важно. Тогава повечето забелязахме, че в старнието си да оправим другите елементи, съвсем бяхме изпуснали този и последва много ценен разговор за ролята на ръцете и на това захващане...

Така че, съветвам Ники и Мона да опитат в някой от курсовете в София - за начинаещи, разбира се. Много е полезно, дори и после да не играят в кръга.

Линк към коментар
Share on other sites

бих споделила, че аз също съм имала подобни мисли и усещания и въпроси преди да започна курса по Паневритмия. По-късно част от тях се оказаха истина, но други - само мои опасения.

Да, просто тръгнете на курс или директно влезте в кръга да се учите. Много от теориите и предположенията, които преди това са само в главата, ще се изяснят с практиката. Паневритмията се учи и разбира задълбочено преди всичко в практиката.

Линк към коментар
Share on other sites

Паневритмията, както всеки танц е ритмична последователност, взаимосвързана логика и единна цялост, дори и състояща се от отделни модули.

Танцуването в кръг създава илюзията за цялостност, за космическа верига и по-лесно се научават стъпките и движенията.

Но трябва ли да се чака моментът, когато официално се играе Паневритмия, че да се почне. Предполагам има много хора, които искат да участват, но се срамуват, пък за тях никой не пише ...

Каква е разликата да танцуваш сам (сам да се учиш) и когато настъпи момент да танцуваш с други хора, да блокираш.

Преподавателите по Паневритмия как преодоляват този проблем. И какво казват на онези ентусиасти, които въпреки огормните си усилия и теоретични познания, не умят да се стиковат с останалите и просто не съумяват да "влязат в ритъм" с другите?

Кое е по-важно, в крайна сметка: желанието и ентусиазма или теоретичните познания? Защото не всички имат сърце за ритъма и усет за мелодията? Какво се прави в тези случаи?

Здравей Мона.Поставяш интересни въпроси.Ще се опитам да отговоря ,от позицията на човек,който сравнително скоро е открил и практикува паневритмия.

Първо ,паневритмия е много повече от танц за мен.Формалната аналогия няма да помогне за разбиране на паневритмия.Паневритмия наистина трябва да се почувствува.А това става с практикуване,с изучаване .Това е един процес,който и при мен е на ход,с нови и интересни открития след трети сезон доста активна игра.

Второ,може да има илюзия,но аз никога досега,от заставането ми в кръга ,на първия учебен курс ,до ден днешен ,не съм имала илюзия за цялостност..Ако човек влиза в кръга само от любопитство и е скептично настроен ,със сигурност ще се зачуди какво толкова намират играещите ,та се превъзнасят.Тогава, може ,усещането да е - илюзия за цялостност.Мисля,че правилния подход да направи човек опит със себе си ,е, да се изчисти от предубеждения и скруполи.Както децата пробват нова игра ,да види,дали взаимно ще си допаднат с паневритмия.Т.е на чист терен да си направи опита.

Трето,паневритмия се играе само от 22.03 до 22.09.Това е правило.Преди време тук Светла Б,беше коментирала защо не се играе в друго време .

Четвърто,за хората ,които се срамуват и никой не пише за тях.Да си призная не разбрах какво точно имаш предвид.Когато аз излезнах за пръв път ,на една полянка в нашия град,имах кратко смущение ,по следните причини-Правя нещо нетрадиционно, за пръв път на 40 и ...години.Градът е малък и всички ме познават.Като цяло има една нагласа на страх у мнозина.Думата секта,с която свързват Учението,събужда негативни мисли и хората са скептици и критици.Всичко това ми мина през главата и разбрах,че трябва да направя избор.Помня ,че се запитах какво искам -да играя или да се страхувам от общественото мнение. Избрах да играя и приключих с колебанията и въпросите по темата за себе си.И до днес срещам понякога изумено любопитни погледи сутрин,но това просто не ме засяга.

Пето и последно от мен.Стъпка по стъпка.Убедена съм,че онзи,който е определен да играе паневритмия просто ще я играе и ще иска да учи теорията .Чувството за ритъм и другите неща ще се получат леко и неусетно с практикуването.Ако се разминавате с паневритмия ,това също ще го разберете веднага според мене.Просто бъдете като децата ,когато и ако решите да опитате .Твърдяла съм тук и е записано някъде из темите,че е важно да се изкара курс,да се подготвиш и да влезеш подготвен в кръга.Обаче тази година две жени спонтанно влезнаха в нашия кръг на 11.07 и до днес идват без никога преди да са играли.Много естествено и бързо се справят с играта в кръга и не пречат на никого.Едната ми сподели в неделя,че ще посещава курса,защото иска да разбере повече за философията и смисъла на упражненията.Така,че май това с подготовката е важно,но е и много индивидуално в самото начало.

Поздрави от мен.

П.С.Наскоро прочетох,че на един от последните събори на братството на Рила ,Учителят е казал ,:че следват години ,през които на последователите на Учението ще им бъде трудно.И че за братството ще има отново благоприятни условия чак през 1999 година.Чест прави на онези,които са били последователи и са играли паневритмия ,чели са беседи и са ги преписвали през периода до 1999 година.Всички знаем какво беше времето и нагласите.Аз откривам всичко това в един наистина благоприятен период,в който е доста по- лесно да си последовател.И ако човек изповядва някаква срамежливост по въпроса,то е свързано с негова собствена несигурност,а не толкова с времето в което живеем.Така,че не е кой знае какъв моят героизъм да се реша да играя приятели.Споделих го,защото така беше при мен.

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, Клаудия :)

Ти, единствена досега, отговори на въпросите ми, както аз си представях ...

Никъде обаче не споменавам за формален танц - едно танго е поетичен изказ на душата, както и едно фламенко - натежало от спомените на душата за древността ...

Освен това, аз самата лесно се адаптирам и за мен няма проблеми с ритъма или с движенията. Уча се.

Попитах заради онези, които искат, ала не могат, търсят, ала нещо не им достига, учат се теоретично и освен, механични движения, искат и осмисляне. Точно това исках да попитам - кога идва осмислянето за целостността на този кръг и кога идва усещането за общност и единение?

Убедена съм, има хора, които се минали всякакви курсове, но сърцето им няма ритъм, усет и усещане за Паневртимия. Те са встрани от случващото се.

Линк към коментар
Share on other sites

Права си Мона.Съгласна съм,че ти не споменаваш думата формален.Исках да заостря вниманието,че има разлика с танците.Аз също нямам проблем.Обичам да танцувам и го правя с удоволствие,макар и като любител.От доста време знам,че много бързо усвоявам танци всякакви и играя за удоволствие.Но в паневритмия наистина става дума за много различно преживяване,в което танца е интегриран като част от цялостната хармония.Танц=Движение + Музика+Слово.Три компонента,които правят цялото.

И аз ти благодаря за въпросите.Докато отговарях преживях вече позабравени,но хубави емоции.:3d_041:

Хубава вечер на всички

Линк към коментар
Share on other sites

Права си Мона.Съгласна съм,че ти не споменаваш думата формален.Исках да заостря вниманието,че има разлика с танците.Аз също нямам проблем.Обичам да танцувам и го правя с удоволствие,макар и като любител.От доста време знам,че много бързо усвоявам танци всякакви и играя за удоволствие.Но в паневритмия наистина става дума за много различно преживяване,в което танца е интегриран като част от цялостната хармония.Танц=Движение + Музика+Слово.Три компонента,които правят цялото.

И аз ти благодаря за въпросите.Докато отговарях преживях вече позабравени,но хубави емоции.:3d_041:

Хубава вечер на всички

Когато танцува Сърцето и три повтарящи се движения са поезия и откровение.

Това бих определила и за Паневримтията :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, всички, които изразявате новата учебна вълна. Интересно как всичко е циклично и сега, около 15 септември започва настройката за учене по всички линии. Скоро (след есенното равноденствие) ще започне годишния сезон, управляван от Архангел Михаил, духът който развива човешката мисъл ид ава знания на хората и вече се усеща влиянието му.

Сега, по темата за методиката на обучаване, която се повдига във форума (защото това е в съшността на въпросите) - използвам случая да кажа, че тя ще бъде основна тема на следващия семинар по паневритмия за преподаватели. Съобщение за него трябва вече да е публикувано.

И вече съвсем неформално - често се случва наесен, когато започнат курсовете по паневритмия в групите да има и съвсем начинаещи и напреднали, които искат пак да преминат курса. Винаги се съобразяваме с начинаещите. Много е важна първата среща (не като наблюдател) с паневритмията. Върху нея се гради по-нататък. Затова, начинаещият е на особена почит и уважение. Шегувам се донякъде, но точно тези дни прочетох в "Мислите за всеки ден" нещо, което е основен принцип: когато застанеш пред хора, които ще обучаваш на нещо, да се обърнеш към тях със съзнанието, ч е Бог е вложил в душите им специфични качества и зрънца талант и ти имаш привилегията в случая да побутнеш нещо, да задвижиш нещо чрез онова, което ще преподаваш за да може да се разгръща заложеното. Това е голяма привилегия за преподавателя и изисква от него подготовка, самоусъвършенстване и голямо внимание за да намери верния тон за всеки човек, за всяка група. Разбира се,ч е не всчики напредват с е днакво темпо, всеки разбира и взема онова, което може и което му е необходимо. Това е при всеки учебен процес. Винаги е необходимо да имаш или да искаш вдъхновение за да реагираш според случая.

Звучи ли много абстарктно? Конкретното се проявява при всеки съвсем индивидуално. А иначе - паневритмия се учи цял живот, защото за мен правилата й са правилата на истинския живот. Тя е животът и - животът е паневритмия. Хубаво би било да изтанцуваме живота си красиво.

Редактирано от Светла_Б
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте приятели!

Бихте ли споделили от вашата практика в Паневритмията.Знаем че Тя се играе по двойки.

Ако участващите са нечетен брой,

който остава сам,трябва ли да се включи в играта?

Ако играят трима?Вие как постъпвате?

На всички много Светлина и Любов!!!

Надежда

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте на всички в този форум!

Отдавна се интересувам от идеите на учителя Петър Дънов, чел съм и една книжка писана по негови записки. Интересувам се и искам да започна да практикувам Паневритмията, а също така да събирам и обменям идеи и опит в духовната сфера и да общувам с хора, които имат същите идеи...

Живея в София и бих искал да попитам дали ще има тази година нещо като като курс по Паневритмия, или къде изобщо може един начинаещ в тази област човек да получи малко повече информация и да поговори с други по-опитни хора?

Ще бъда много благодарен да ме насочите!

Благодаря предварително!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте на всички в този форум!

Отдавна се интересувам от идеите на учителя Петър Дънов, чел съм и една книжка писана по негови записки. Интересувам се и искам да започна да практикувам Паневритмията, а също така да събирам и обменям идеи и опит в духовната сфера и да общувам с хора, които имат същите идеи...

Живея в София и бих искал да попитам дали ще има тази година нещо като като курс по Паневритмия, или къде изобщо може един начинаещ в тази област човек да получи малко повече информация и да поговори с други по-опитни хора?

Ще бъда много благодарен да ме насочите!

Благодаря предварително!

Митрандир ,погледни ето тук и тук.

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...