B__ Posted November 16, 2009 Report Share Posted November 16, 2009 (edited) Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Ражда се човек, расте, научава се да ходи, научава се да контолира пикочния си мехур, расте, научава се да бъде ученик, расте, научава се да бъде учител и т.н. Колко пъти научаваме нещо, държим се за него, вярваме в него, защитаваме него....и идва даден момент да разберем, че грешим, научаваме нещо повече, хващаме се за нещо повече, държим се за нещо повече, защитаваме пред другите нещото повече... Научаваме нови знания. Приемаме ги чрез словата на другите или чрез писаните слова и ги разбираме, както можем. Прилагаме ги в живота си, доволни сме, самодоволни сме, спираме да се развиваме? Някой се опитва да ни научи на нещо. Опитва с упоритост, сила и примамки (пари, име и т.н.). Накрая се поддаваме и приемаме вижданията му за нещо по-добро: пари, име и т.н. Някой не се опитва да ни научи на нешо, но той ни харесва, знанието му ни харесва, привързваме се към него, искаме неговото знание, приемаме неговото знание за нещо по-добро: знания, мъдрост, радост, любов. Каква е разликата между тези два процеса? Няма разлика? И двата процеса вливат знания в нас "насилствено". И при двата случая мислим, че приемаме знанията за "по-добро", но кое е по-добро?! Това, което според носителя на знанията е по-добро? При първия приемаме знанията насилствено, а при втория ни "вадят душата с памук. Единия път ни интрузират с лошо, а другия с добро. Какво създававаме и в двата случая: съвкупност от убеждение. Съвкупност от убеждения, която е основата на всяко его. Какво правим ние със получаваните знания. Повечето хора ги приемат мислено и емоционално. По-малко хора се мъчат да ги осъзнаят и ако не успеят, имат едно на ум. Много малко хора се опитват хем да ги осъзнаят, хем да ги проверят/приложат практически и знаят, че винаги трябва да имат едно наум. Кой е един от най-големите човешки врагове: Егото, Самоопределението. Как се създава и развива егото: като трупаме обикновени и духовни знания към него. Много малко са хората, които мислят, че всяка научена истина е всъщност работна хипотеза, която има своето време и място. Малко са хората, които мислят, че всяка истина и всяко убеждение в тях рано или късно ще умре, за да даде път на нова истина, която е за това време и за това място. Малко са хората, които мислят, че истините, които знаят са просто помощните патерици, докато им пораснат крилата, за да полетят. Още по-малко да хората, които се опитват да гледат на истините с погледа на Бог, а не със своя поглед. Блажени ли са низшите духом и защо е тяхно е царството небесно.... Edited November 16, 2009 by БожидарЗим Диана Илиева 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Eлф Posted November 16, 2009 Report Share Posted November 16, 2009 Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Истината е опасна любовница така, че пристрастяването е неминуемо . Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted November 16, 2009 Report Share Posted November 16, 2009 Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Ражда се човек, расте, научава се да ходи, научава се да контолира пикочния си мехур, расте, научава се да бъде ученик, расте, научава се да бъде учител и т.н. Колко пъти научаваме нещо, държим се за него, вярваме в него, защитаваме него....и идва даден момент да разберем, че грешим, научаваме нещо повече, хващаме се за нещо повече, държим се за нещо повече, защитаваме пред другите нещото повече... Научаваме нови знания. Приемаме ги чрез словата на другите или чрез писаните слова и ги разбираме, както можем. Прилагаме ги в живота си, доволни сме, самодоволни сме, спираме да се развиваме? ... Това са само обвивки, външни форми. Истината е неизменното, което се проявява чрез тях. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Posted November 16, 2009 Report Share Posted November 16, 2009 ... Много малко са хората, които мислят, че всяка научена истина е всъщност работна хипотеза, която има своето време и място. Малко са хората, които мислят, че всяка истина и всяко убеждение в тях рано или късно ще умре, за да даде път на нова истина, която е за това време и за това място. Малко са хората, които мислят, че истините, които знаят са просто помощните патерици, докато им пораснат крилата, за да полетят. Още по-малко да хората, които се опитват да гледат на истините с погледа на Бог, а не със своя поглед. ... Божидаре, това което пишеш и питаш и мен ме вълнува и отворих тази тема. Там (може би) за твоя изненада много хора (повечето) отговарят, че да, допускат да си променят системата убеждения за света и то съвсем кардинално. Друг е въпросът дали реално е така или това е просто тяхната самооценка в това отношение. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
B__ Posted November 16, 2009 Author Report Share Posted November 16, 2009 (edited) Диана, иска ми се няколко пъти да вдигна пръст Но и едно и също да е нещото, по различно време, съвсем различо е, а пък е и леко различно Edited November 16, 2009 by БожидарЗим Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Багира Posted November 16, 2009 Report Share Posted November 16, 2009 Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Та знаем ли какво е истина? Просто приемаме нещо си. И се пристрастяваме към това, което приемаме. Трябва ли ... правим го, защото такова е естеството ни. Осия, гл. 4 ст.6 : "Людете Ми загинаха от нямане знание" Каква истина, като нямаме знание... Пристрастяваме се към собствените си измислици ... Блажени ли са низшите духом и защо е тяхно е царството небесно.... Така казват. Ще да рече- тези, които разбират нищетата на своето псевдознание и липсата на Знанието... Лечението ще да започне от диагнозата и приемането и ... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.