Науката за Кришна

[Латина]

Питам се, защо повечето хора с времето стават по-безчувствени към този "наркотик" на влюбването? /Да не бъркаме влюбването с похотта!/ Спират да вярват в любовта. Може би защото с радостта идва и болката. Когато от страх затвориш сърцето си за хората, затворил си го вече и за Бога.

Сигурен признак за младост в по-зряла възраст е способността да се влюби човек и да обича с цялото си сърце, раздавайки се, променяйки се, вярвайки в "невъзможни" неща, забравяйки за егото си. Да вярва и да обича въпреки преживяното и поетите удари. Изворът на тази способност да се обича въпреки всичко може да е от Бога. Може и да не е...

[Благост]

Това си е по схемата мнозина звани - малцина призвани...още по малцина избрани

Естествен подбор мисля че си е всеки процес и никак ама никак вече не мисля т.н. "повечето хора"

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Невенна]

Кришна е детето-бог. Той пее и танцува и така показва на хората истинската същност на Бога, която е чиста радост. Кришна е символ на общуването между хората, да е леко и приятно като песен. Също така той е това, което кара всички хора да се чустват братя и сестри, да живеят заедно. Със флейтата си е събирал хората, учил ги е да не се разделят, да са равни пред Бога, да се радват заедно на благата.

Символ е и на безусловната любов. Сигурно сте чували , че е имал 16000 жени. Обичал ги е всички, защото във всяка той вижадал превъплащение на неговата вечна любима Лакшми.

И така, това се сетих за Танцуващия бог. Той много важна стъпка е духовната еволюция на човечеството, показал е на хората , че да се веселиш също е чисто и духовно, и че заедно сме по силни, винаги.

Ом намо намаха

[Латина]

Ом намо намаха

Що е то?!

Може ли и жените да си имат няколко хиляди мъже и да ги обичат всички?! Може, за парички! Накрая да не излезе, че пр...ките са най-близо до Бога?

Божият отговор на всички тези щуротии е с венерически заболявания и душевен упадък. Що хора са измрели в резултат на подобно "обичане"!

Това, което е благословено, остава да живее. Това, което е прокълнато, умира. Като разсъдите върху последиците, безразборният секс с много партньори, които най-малкото не се познават достатъчно, благословен ли е или е прокълнат?

Има и едни по-извисени, "духовни" пр...ки, които се раздават изцяло под предлог, че са обзети от истинска божия любов, не знаеща граници. Последиците за тях са същите. Наричат ги "безплатни к....".

Изобщо за мене е сатанинско подобно схващане за любовта. Свободни сте обаче да практикувате и да си носите последствията. Едно е да сгрешиш от слабост, от неразбиране, но съвсем друго е да го правиш по убеждение, още повече да пропагандираш подобни възгледи, да подлъгваш с тях други хора. Това вече е страшно!

[Невенна]

Ей, пак намери за какво да се хванеш и да търсиш гадното във всичко. Все пак Кришна е живял преди 5000 години, и никой не твърди че трябва да се повтаря неговия живот, защото и не можем.

Доста инфантилно е това бясно оплюване дето си го почнала........не бъди толкова тесногръда.

[Латина]

Благодаря!

Любов+Светлина+Мир+Радост

[Невенна]

Благодаря за благодаря-то!

[Венцислав_]

Радвам се, че се разбрахте, но:

Доста инфантилно е това бясно оплюване дето си го почнала........не бъди толкова тесногръда.

беше само доста по-бясно от нужното, ама знам ли пък аз от какво имате нужда.

И:

Този наркотик, с който ни е дарил Създателя когато сме влюбени не може да се сравни с никакъв друг наркотик. За този наркотик плачем и само той може да ни направи наистина щастливи, наистина пречистени, защото той ни издига над всичко материално и всичко става детска игра, трансцедентално забавление, суетата на светския живот става смешна. Тази Любов не е от този свят. Тя е вечна в Рая, от където паднахме.

Тази любов е астрално-ментална, душевна...

От Отца и за Отца ни Любовта е от Духа и нея търсим всинца. На Духа да върнем принадлежащото по право Владение над душата, понеже са се пообърнали. И е казвано неведнъж, че е добре любовта към хората да минава по-преди през Бог, а то е задължително ако искате наистина да я поосветите тая любов, която някои и без това смятат за Свещена. Не ще да е полезно туй!

[Латина]

Без любов към Бога няма истинска любов към хората.

1 Коринтяни 13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Има такива хора, за които любовта е егоистично чувство, насочено в крайна сметка към тях самите. Дори когато я насочат към друг човек, очакват тя да се върне обратно усилена и с подобаваща благодарност, иначе се демотивират. Дават с цел да получат, къде осъзнато, къде - не. Обичат някого, ако получават от него нещо желано и бързо го намразват, ако им отказва. Заради радостта и опиянението, които носи, може да приемат подобна любов за свещена . Дори това да не е така, все пак и тя учи на нещо. Поне мъничко в някой момент облагородява човека. Знае ли човек, в един момент играта може да стане наистина... Особено за тези, които търсят, няма безнадежден случай.

Любов+Светлина+Мир+Радост

[petarstankov]

Разчитам изцяло на Отец, който ме е създал и ме създава, че ще ме научи да съм вечно блажен. Той ще отсее от мен кое е полезно и кое не. За сега полезно е да се радвам на мислите си - щом ми носят Любов, Светлина, Мир и Радост значи са от Бога.

Някой казват за Кришна, че е похотливо пастирче, което развращава благочестивите жени на мъдрите брахмани. Но такава е природата, че който обожава Блажения става блажен. Тук става въпрос за трансцедентални забавления, присъщи на чистите същества в духовния свят. Небесното царство е на небесни същества. В небесното царство всички са царе.

Елате да живеем във Любовта чудесна,

Елате да приемем таз Благодат Небесна.

[Венцислав_]

Не че нещо... Ама тук ми се губи малко, ама не много малко, смисъла на тая дума: Блажен.

[petarstankov]

а може би това е първата дума - блаженство - в Рая е имало/имаше само вечно блаженство, забавление от сутрин до вечер - бяхме много интелигентни, нямаше пречки за интелигентността ни.

Свежест, интелигентност, остроумие, сърдечна жизнерадост - когато ги има може да се забавляваме от сутрин до вечер, гледайки от горе на материята. А какви прекрасни приятели бяхме като малки, всичко беше музика, защото диригентите бяхме ние, всеки от нас владееше положението до съвършенство, за изненада не можеше да става дума. Понякога се правихме на изненадани докато правим нещо друго в същия момент

[Венцислав_]

Пак не се разбрахме нещо... Определено си мисля, че знам какво означава тая дума, обаче в

похотливо пастирче, което развращава благочестивите жени на мъдрите брахмани. Но такава е природата, че който обожава Блажения става блажен.

ми се изгуби смисъла...

[petarstankov]

вчера като го писах знаех какво означава, но днес май не знам. днес мога да напиша какво е да си тъжен може би.

Смисъла на живота е Голямата Любов, защото Тя предизвиква скъпоценните пречистващи бисерчета, които изтичат от очичките и прави живота приказка.

[Благост]

Здравей , инта !

Интересуват ме преди всички индииските божества и тяхнитео превъплащения!

Главните им богове са : Брахма / Брама , Шива и Вишну.

Брахма си има съпруга Сарасвати, Шива - Парвати.

Шива и Вишну се свързани с други божества.

Шива е свързан с Индра / бог на бурите.Индра е свързан с Агни и Варуна.

Шива като божество има аналог във Веда Славянска - Дионисий.

Относно Кришна се счита , че е осмото прераждане на Вишну - според тяхната книжнина.

Индуизмът има два клона - Шиваизъм и Вишнуизъм.

Да бъде Виделина!

Любов + Светлина +Мир + Радост

[petarstankov]

[petarstankov]

"Радха" и "Кришна" се хапят за "сетивно наслаждение"

[Орлин Баев]

Здравей, Петьо, здравейте всички!

Не разбрах сега - как да блаженстваме - да спим ли с пастирките или само да им се радваме духовно? Май според Бхактиведанта Свами Прабхупад - основателят на международното движение за Кришна Съзнание, по-скоро второто.

Аз от личен опит мога да кажа - дълго се опитвах да включа секса в духовното си израстване и блаженство - резултатите бяха слаби. Блаженстваш докато го правиш.Можеш да го проточиш ако не свършваш, да работиш с енергиите на вътрешното тяло, да обменяш с партньорката, но няколко часа след това, като мине опиянението - осъзнаваш че си загубил голяма част от Духа си, от този живец, който не може да се попълни от енергията приета от жената. И тогава, ако наистина търсиш духа, започва плач и скърцане със зъби! Жените, от друга страна, нямат проблеми да го правят по 12 часа на ден - като работен ден... !

Мисля че Кришна едва ли е лягал с всичките 16 000 Гопи - доста натоварен график ще да е имал ! За да го направи, трябва да ги е нареждал в редички, готови, и да им е отделял по тласък два на всяка. Едва ли е било така, нали? Сигурно наистина забавлението и блаженството е било трансцендентално и гопите са били прониквани от силата на излъчването и Любовта на божественият етиопец (според Блаватска е бил етиопец).

Джея шри Кришна !!!

Латина, много ми харесва изказването ти - смело и точно! Наистина има таъв тип жени - безплатни к..., които казват: "Е, не мога да разделя физичеката любов от духовната, какво да правя!" И те не са лоши по характер - напротив - само такава да не ти е съпруга - опазил Господ - много баджанаци ще имаш ! Друго - за Кришна и 16000 пастирки - какво ли са правели 16000-те съпрузи на пастирките, или евентуалните момци от местността, които ненадейно да останали без възможност за избор на половинки ? ! Горките, сигурно са сменили наклонностите си. Само се шегувам, моля не се засягайте. Всъщност, много е възможно цялата история да е символична. Дълбоко съм убеден че по-скоро е така!

[petarstankov]

Стимулираш фалшивото ми его да се прояви в умствени спекулации, но няма да се поддам!

За сега, за това тяло е подходящо да скача и пее и да се радва. Щяхме ли да се молим да бъде волята Ти, ако я изпълнявахме - ако по цял ден се обичаме и се радваме?

[Орлин Баев]

Е, Петьо - спекулация идва от английски и значи просто мисля - какво лошо има да мисли човек? Според мен това не пречи на блаженството ! Приятели

[petarstankov]

Шри Кришна Чайтаня е личност, живяла в Индия преди около 500 години. Той е реформатор, духовен водач, почитан като бог. Извършвал е множество чудеса, но най-важното е, че е "повдигнал" почти цяла индия и с последователите си е на път да "повдигне" цял свят. Той въвежда метода, школата, заразителната практика на сърдечното и шумно групово възпяване на святите имена на Бог с чиста любов непрестанно и навсякъде. Той изкарва хвалението извън храма - по улиците. Когато е истински екстатична Любовта, към възпяването непринудено се присъединяват хора от всякакви националности, религии и философии, деца и дори животни.

На запад вестта за тази личност и това движение се разпространява от Шрила Прабхупада, който на преклонна възраст напуска сравнително райските условия в храмовете във Вриндаван и отива с параход в Ню Йорк, където почва да пее в парковете и почва да привлича хипита, наркомани, пияници и хора с духовни стремежи към тази практика. Когато събира средства, почва да пътува по цял свят и обикаля света десетки пъти, разпространявайки това благовестие под формата на шумни радостни "киртани".

Има пророчество на светеца Шри Кришна Чайтаня Махапрабху, че този вид общение с бога и конкретно трансцеденталната вибрация харе кришна харе кришна кришна кришна харе харе харе рама харе рама рама рама харе харе ще се чува във всяко село по света. За да имате представа за какво става въпрос трябва да чуете с какъв екстаз се пее със сълзи на очи по цял свят и особено в вриндаван, където има храмове в които се пее денонощно - чух за светец, който пее по цял ден с малко прекъсване за храна.

[petarstankov]

http://preaching.krishna.org/Articles/2001/07/008.html

Vishnujana Swami: Chanting Hare Krishna on the Street 8-10 Hours DAILY!

Вишнуджана Свами: Пее Харе Кришна на улицата 8-10 часа дневно! (Ню Йорк)

[basho]

Наскоро отново се наложи да помисля върху въпрос който ме вълнува отдавна. Прочетох едно изказване на проф. Градинаров относно ваишнавите /обществото за Кришна съзнание или други бхакти-йога последователи/. Изказването беше вметнато между другото, но като че ли внесе най-после някаква яснота за мен относно разликата между персоналисти и имперсоналистите /последните ги свързвам най-често с шиваитски, йога или веданта школи/. Персоналистичната философия, доколкото съм я схванал, е друг поглед върху имперсоналистичната, като че ли е на половината път до нейния антипод в един общ кръг от виждания. Обекта върху който концентрираме, фокусираме вниманието си е нещо с фундаментално значение. Персоналистите, в лицето на ваишнава последователите, изграждат пътя си концентрирайки се върху проявата на Абсолюта, и като всяка проява тя е проява в даден субект, в личност. Подобно на християните, те следват примера на дадено божествено същество (напр. Кришна или Исус), за да "оживят" това същество в себе си. По този начин се придобива илюзията за изграждане, защото се "гради" един идеен образ (напр. образа на Кришна), в личния свят на индивида/последователя - т.е. той гради идейния си образ на идеала върху създадения за себе си образ, който от своя страна също е илюзия, защото е свързан само с представи, отражение на опита върху паметта ни. Придобиването на качествата, описани в Бхагавад Гита, следвайки този път е неизбежно, но остава заблудатата на идентификацията/отъждествяването на субекта (ученика), с качествата, придобити върху неговото отражение - идеята му за аз. Т.е. – резултатът е наслагване на илюзия върху илюзия). Наслагване на представата ни за идеала върху представата ни за собствено аз.... Може би затова нееднократно в Бхагавад Гита се повтаря за необвързаността и липсата на очакване на плодове от правилните действия. Защото качествата наслагани върху образа не променят истината, че Брахман е ниргуна/т.е. без окачествяващи го признаци/. Може би всичко това е плод на допуснато съзнателно идентифициране с дадени обекти на възприятие. Това според мен има своите психологически причини и най-вероятно е необходимо. Може би затова не заставам срещу тази философия ни най малко.

В този план, се замислих за учението оставено ни от Учителя Б. Дуно. Най лесно ми е да кажа че то включва квинтесенцията от всички познати за мен духовни школи. В него можеш да откриеш както персонализъм така и имперсонализъм. И може би това учение е най-близко с Йога, която от своя страна е квинтесенцията на духовните школи на Изтока. В този план - струва ми се, че в тази Школа на Учителя, която следвам, съзнателно се допуска изграждането на една програма, а не е както в будизъм-йога-дзен-веданта процес на раз-обуславяне, де-програмиране. Интересно ми беше, че един приятел ваишнава, повтори точно думите на много от хората от братството - че "в този път на бхакти / съответно - на бялото братство/, се ИЗГРАЖДА нещо, че това е път на градене, а не на събаряне". А тази програма до какво води? До осъзнаване на фалшивите ни модели и програми и осъзнаване на единствената възможна "програма", в която не ни остава никакъв избор, освен "присъщото действие без очакване" /из "Песен за Махамудра" от Тилопа/ ))

очаквам мнения по темата. прилики и разлики между школите? дали има противоречия? какво е да се гради, какво е да се депрограмира... дали това е в обхвата на възможностите за изследване на обективния ни ум изобщо? или само транскогнитивното знание ще ни даде отговорите???

с поздрав за търсачите

Редактирано Февруари 9, 2006 от Васил

[Васил]

Гледни точки към духовните учения.

[basho]

Намерих това в Интернет и много повече. Във всеки случай достатъчно да изгубя всякакво желание за по-задълбочено изучаване на кришнаизма. Иначе словосъчетанието "Харе Кришна" звучи приятно, чувала съм да се повтаря в една хубава песен.

Латина, това което си цитирала е най -вероятно в един от сайтовете за православие... Моля те да прочетеш какво пише на тези сайтове за "дъновизма" и после преразгледай отношението си и към обществото за Кришна съзнание... Ще разбереш че православния фундаментализъм е може би не по-малко страшен от ислямския фундаментализъм..но може би малко по прикрит - не си намират държавна трибуна от която да го разпространяват... А ако решиш да се задълбочиш повече, ще разбереш че това общество за Кришна съзнание е само един малък клон, разпространен предимно на запад - нещо като западна форма на ваишнавизъм - доста опростена, почти схематизирана - пригодена за забързаните западняци, които търсят спокойсдтвие на ума чрез повтаряне на 1-2 изречения... Верните последователи - т.нар. кришнари (между другото те не харесват да ги наричат така, точно както и ние не харесваме да ни наричат дъновисти), са най-общо казано преданоотдадени в службата си на хората, като по тоя начин се опитват да радват Кришна.. Както каза някой във форума това си е чиста форма на бхакти-йога. Ваишнавската философия обаче е част от древната Веданта система и следва да се разглажда единствено в нейния контекст. Иначе, ако се запознаем само със западния аналог на ваишнавизъм - т.е. философията на обществото за Кришна съзнание - ще си останем само с 5-6 изречения които се повтарят в различни варианти до безкрай. И няма как да е иначе - любовта/бхакти никога не е била философия - тя е жива, осъзнаваме я само когато я живеем, практикуваме... Ето това е според мен приноса на западните ваишнави