Донка Добавено Юли 3, 2010 Доклад Share Добавено Юли 3, 2010 Докато четях написаното в тази тема ми направи впечатление изразът: прощавам му, става ми жал за него Колко познато звучи... Кое ражда чувството "става ми жал за него" - обичта и грижата за близкия човек или гордостта и суетата? Ако наистина обичаме един човек, не е ли по-логично да вярваме в неговите сили да се справи сам с бедата си и да намери своето лично щастие (не нашата представа за него) и в свободата му да избере сам как точно да го направи или дори как точно да страда? Грижата за другите от "жал" ли е продиктувана? Всъщност какви са мотивите на грижата с любов и какви на грижата от съжаление? Как могат да се разпознаят двете? Ако съпрузите (или съжителстващите като семейство) са заедно от жал един към друг, до какви последствия може да доведат взимоотношенията им? Какви са очакванията на човека, който обича от "жал"? А може ли да се обича без "жал"? Прошката, дадена от съжаление, прошка ли е наистина или всъщност очакване другият да се промени в посоката, която ни харесва? И въобще - вашите опитности и размисли, свързани със съжалението в семейството? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 3, 2010 Доклад Share Добавено Юли 3, 2010 Опитност - този, когото съжалявах, работи в посока аз да стана за съжаление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 3, 2010 Доклад Share Добавено Юли 3, 2010 агресия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 3, 2010 Доклад Share Добавено Юли 3, 2010 Има и кармични връзки, които е по-добре да се изживеят /дори и със съжаление/ и да дадат свобода след това. Но има и връзки, които е добре да се прекратят. Всеки преценява може ли да поеме отговорността. Защото отвън съвети много, но тежестта сам си носи човек. Лъчезарна, Диана Илиева и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 4, 2010 Доклад Share Добавено Юли 4, 2010 Като мислим,че някой живее с друг само от съжаление,често грешим.В живота се случва така,че този който мислим че живее от съжаление с друг човек,просто няма къде да отиде - познавам такива хора! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 4, 2010 Така е... А сега се сещам за друг случай - тук, в нашата група по Паневритмия. Мъжът е тих, симпатичен усмихнат и много точен човек. Чух, че съпругата му е преживяла много тежък мозъчен инсулт, но е оживяла като по чудо. Била е една от най-красивите жени в града и отличен дизайнер. Той се грижи за нея отдавна. междувременно е отгледал и две прекрасни деца, които вече работят и вървят по своите пътища. Първата мисъл, която ми мина, беше, че той се грижи за своята съпруга от съжаление... но малко по-късно някак сам, без да г питам, тй ми разказа тяхната история... Говореше с толкова любов за нея... за семейството си... Нямаше и капка съжаление - възхищаваше се от волята за живот и от светлината, която излъчва жената, за която се грижи. А аз го слушах и, малко се срамувах за предположението си, но повече се учех... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 4, 2010 Доклад Share Добавено Юли 4, 2010 Да,за радост има и такива случаи!Наистина трябва много да обичаш,за да постъпиш като човека от случая,който Донка разказа. Моя позната от самото начало на брака и с неподходящ човек е тормозена от него,но не го е напуснала,защото не е имало къде да отиде.Сама отгледа две деца,само тя работи,а съпругът е инвалид.Когато я попитат защо търпи издевателствата му а не го напусне,тя отговаря,че и е жал за него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.