Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?!

[Guest НиколаДамянов]

Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !

Навярно няма човек чел Беседи, и на който да не му е направило впечатление, че се доминира изключително много на опитностите и реалното приложение на нещата.

Апропо това е и един ключов момент (нишан!), чрез който могат да се "отсеят" истинските съвременни окултни школи от сектите и други подобни духовни "школи" и формирования. (друга тема!)

Значи безспорно всички знаем, че е необходимо да се говори само за изпробвани неща и всеки от нас се стреми в някаква степен да се придържа към това правило... Поради тази причина искам темата да е малко изместена в насока - "Как ...?"

Ще предложа следните въпроси за основа при разсъжденията :

При споделяне на мнение (подплатено с личен опит), нужно ли е да разказваме конкретната житейска случка или е просто необходими да направим изводите и да ги кажем ?

Достатъчно ли е да декларираме, че дадени неща са изпробвани и да предоставим изводите си за тях или задължително е необходимо да дадем и примери с опитностите си ?

Има ли моменти, при които трябва да говорим с примери (да разказваме опитностите си)? Кои са тези моменти? Кога ? ...

Поздрави.

[Станимир]

Опитът е важен, но когато е на точното си място. Аз поддържам мнението, че винаги трябва да се върви от общото към частното. Опитът без теоретична основа, без познаване на цялото, на общите закони и принципи, които го изграждат, не може да бъде интерпретиран правилно от човека и направените възоснова на този опит изводи ще бъдат неточни, непълни и заблуждаващи. Ако направим аналогия: децата първо ходят на училище, където трупат известна основа от знания и една след това проверяват и затвърждават наученото чрез опита си. Опитът е необходим, но само като затвърждение, доразбиране на вече наученото, достигнатото с размишление, медитация или др. Не може на базата на специфичното проявление, което се е реализирало в резултат от множество взаимозависими и уникални условия, да се правят генерални изводи. Колкото и богат опит да има един човек, той никога не може да бъде достатъчно богат за да може единствено чрез себе си да обхване цялото.

Опитът е личен, защото е валиден само за нас, за съответното време, при съответните условия. Всеки сам трябва да опита нещата, а не да се води по чуждия опит. От чуждия опит ние ще извлечем известни изводи, които тъй или иначе отново ще трябва да проверим чрез собствен опит. Проблемът е, че тези изводи извлечени от чуждия опит едва ли ще представят законите и принципите, които реално обуславят ситуацията правилно и в пълнота. Затова са и всичките духовни учения. За да дадат правилна основа и човечеството да не се лута чак толкова много в погрешно интерпретиране на опита си. Иначе обучението само на принципа опит-грешка, може да продължи невъобразимо дълго.

Това, което знае човек, трябва да го реализира. Казваме, че от опита се учим, но това е непълно. С опита ние реализираме и също така един вид проверяваме. Ако например прочетем в една книга някакво изведено духовно правило, само прилагайки го, според последствията можем да проверим неговата истинност. Да говориш от опит означава не да споделиш самия опит, а това правило, което вече за себе си си потвърдил в живота. Другите почти не могат да се ползват от твоя опит, но могат да вземат правилото и да го проверят сами. Всичко трябва да се опитва, иначе ако в светогледа на човека са засети зрънца неотговарящи на истината, това неминуемо ще доведе до проблеми в бъдещето.

Редактирано Март 31, 2009 от Станимир

[Слънчева]

Мисля, че опита е необходим, точно за да се превръща прочетеното от знание, в познание. Хубаво е да проверяваме нещата по един вътрешен начин, не само от това, което сме прочели, но и като го срещнем в живота си, интуитивно. Така започват да ни се разкриват връзки, събития, един скрит свят.

Нали идеята е да развиваме други сетива, да отваряме очите си за светлината и сърцето си за Любовта.

Когато има натрупване на прочетен материал идва момент и на проверката му в живота...

[Guest НиколаДамянов]

Опитът е важен, но когато е на точното си място. ...

Как се определя това "точно място" ?

Дай някакви критерии за разпознаване ?

Поздрав.

[Станимир]

Опитът е важен, но когато е на точното си място. ...

Как се определя това "точно място" ?

Дай някакви критерии за разпознаване ?

Поздрав.

Какви критерии търсиш? С целия си останал пост съм се опитал да дам обяснение именно на цитираното от теб изречение.

[Guest НиколаДамянов]

ДА, ...Станимир!

Може би грешката е моя, защото трябваше да се досетя,че под "опит на точното място" тук имаш предвид "опит в подходящо време" ...тоест да има "теоретична основа" човек , да се "познава цялото, общите закони и принципи " !

Това е твое право да мислиш така и аз уважавам мнението ти,... НО мога да ти кажа от ОПИТ , че не си прав и грешната ти позиция може да доведе до загуба на много сили, енергия и време ...

Разбира се, че при първа подходяща възможност ще обоснова това мое мнение, но за сега ще спра до тук, защото темата може да се изроди в своеобразен личен чат, от който никой няма да има полза.

Нека да "чуем" мнението и на други участници и настоящето мнение да не бъде предизвикателство за теб, което да продуцира нови отговори и уточнения.

Поздрав.

[томи]

Мили приятели. Ключовата дума в зададената тема е:"споделяне",която осмисля и съществуването на форума изобщо.Та относно зададения въпрос ,кое и как да го споделим, и изкажем ще си позволя да цитирам:"Да знаете как да отговаряте на всеки му едному".Показва колко е голяма отговорноста при общуването ни с другите .На кой какво ще кажеш за да не го спънеш в развитието му .Това важи с още по голяма сила, когато в едно изказване се стремите да изразите и обясните нещо на много хора, които са различни във всяко едно отношение.Поздрави.

[Донка]

Ами винаги, когато съм споделяла, не съм и си помисляла на кого го казвам, нито пък кой ще го прочете, още по-малко какво ще си помисли или дали и какво ще ми отговори. Просто преживяното и осмисленото от мен самата в моята ситуация - всеки друг си е в неговата и си е свободен да мисли съвсем различно от мен...

Споделянето помага най-вече на мен самата - много често докато чета мненията и споделеното от другите започвам да виждам моите собствени опитности от други гледни точки и това ме учи и ми помага да се разширявам... Докато споделям моите лични опитности и смисъла им за мен започвам да ги виждам и разбирам по-ясно...

Чужд опит не съм прилагала докато не го осмисля до степен да стане моя визия.... Прилагам съветите на Учителя - опитвам се да ги събирам - тези, които съм усетила като "за мен е точно сега!". Понякога прилагам някои съвети на други автори, които много ценя - Лазарев, Луиз Хей, Чопра... но отново само ако усетя, че се отнасят за мен в този момент и винаги преосмислени през личния ми живот...

Съветите на други хора към мен винаги съм приемала с уважение, но и с малко изненада - как имат куража да съветват човек, когото не познават като личност и живот... Аз не смея да съветвам - освен понякога да дам професионално мнение и предложения за решение на някой педагогически или психологически казус... но съвсем не го броя за съвет. Ако някой се е чувствал някога в буквален смисъл съветван от мен, моля да ми прости - не съм си подбирала изразните средства добре....

[Диана Илиева]

Мили приятели. Ключовата дума в зададената тема е:"споделяне",която осмисля и съществуването на форума изобщо.Та относно зададения въпрос ,кое и как да го споделим, и изкажем ще си позволя да цитирам:"Да знаете как да отговаряте на всеки му едному".Показва колко е голяма отговорноста при общуването ни с другите .На кой какво ще кажеш, за да не го спънеш в развитието му .Това важи с още по голяма сила, когато в едно изказване се стремите да изразите и обясните нещо на много хора, които са различни във всяко едно отношение.Поздрави.

Присъединявам се към казаното от томи

[Станимир]

Опитът е важен, но когато е на точното си място.

Може би грешката е моя, защото трябваше да се досетя,че под "опит на точното място" тук имаш предвид "опит в подходящо време" ...тоест да има "теоретична основа" човек , да се "познава цялото, общите закони и принципи " !

Става въпрос за мястото, което опитът заема в общата картина (или схема), която сме си изградили за нещата. Става въпрос за отношенията и взаимозависимостите на опита с останалите елементи в тази картина; за разбиране на точното значение на опита и влиянието което оказва – какво обхваща, до къде се простира, в каква степен засяга другите елементи в картината и самата картина в нейната цялост. Под „място“ разбирам всичко изброено по-горе и в никакъв случай някаква статична позиция във времето или в пространството.

Редактирано Април 1, 2009 от Станимир

[Слънчева]

Ами винаги, когато съм споделяла, не съм и си помисляла на кого го казвам, нито пък кой ще го прочете, още по-малко какво ще си помисли или дали и какво ще ми отговори. Просто преживяното и осмисленото от мен самата в моята ситуация - всеки друг си е в неговата и си е свободен да мисли съвсем различно от мен...

Споделянето помага най-вече на мен самата - много често докато чета мненията и споделеното от другите започвам да виждам моите собствени опитности от други гледни точки и това ме учи и ми помага да се разширявам... Докато споделям моите лични опитности и смисъла им за мен започвам да ги виждам и разбирам по-ясно...

Написала си мислите ми Донче.

Ако някой ме е питал за мнение или моето виждане, винаги съм го казвала, но не като крайно и абсолютно значимо. Може би не винаги някой е съгласен, но за това сме различни, има многообразие. А и е нормално да се променяме и да израстваме...

Ако някой, някога е приел лично думите ми, съжалявам, обикновено, когато говоря лично, изписвам името на човека. Тук, именно, защото има споделяне се учим най-добре. Всеки намира нещо от мнението на другия и се повдигаме взаимно.

Сещам се, преди време някои думи на Учителя намирах точно по определена тема, но за друг бяха неразбрани. Разбрах, че това е, защото аз в този момент съм в определена житейска ситуация и нагласа на мислене, а за друг това е отвлечено... За всеки вътрешния път е различен, макар и да води до Едно Тъй че нормално е да се получава разминаване понякога. Все пак добрия тон и взаимното уважение са нещото, което е прекрасно и се запазва от толкова дълго време.

Като ученици, вие трябва да работите върху своя характер: нечистото да отстранявате, а с чистото да работите като със звонков капитал. Ако имаш лоша черта – да говориш зад гърба на хората, не трябва ли да се освободиш от нея? Искаш да изтъкнеш една лоша постъпка на твоя сестра. Не говори зад гърба ¢. Извикай я и кажи: „Сестра, това, което правиш, не е в интерес на твоето духовно развитие. Преувеличила си някои неща, казала си нещо лошо за своя приятелка. Преди да говориш и да преувеличаваш фактите, провери, доколко са верни те. Така ти изопачаваш характера си. Не говори за никого лошо. Бъди справедлива към всички.“ Сега и на вас казвам: искам всички да бъдете искрени, справедливи, добри. Който иска да живее само за своите интереси, да отиде в света. Ние и там ще му помагаме. Ако иска да стане богат, там е мястото му. Вие сте дошли тук да се учите, а не да се карате. Училището не е място за търговия. Изгревът е велико училище. Всичко, което иде отвън, е пособие за това училище. Никой няма право да присвоява нещата. Не е позволено в Школата да се образуват партии, да се кооперирате. Ако се кооперирате в името на Бога, да изпълнявате Неговата воля, това разбирам. Да се кооперирате и да теглите към себе си, това значи, сами да се провалите. Вие сте касиери на Бога, затова ще бъдете честни. Дали сте на Изгрева, или в града, всеки трябва да работи за Господа. Не искам да бъдете бедни. Бъдете богати, но употребете богатството си за Господа. В това се крие вашето добро. И аз желая вашето добро. Не се критикувайте. Само смелият и решителният може да критикува, защото знае как да критикува. От оня, който много знае, много се иска; от оня, който малко знае, малко се иска. Който много има, много дава; който малко има, малко дава.

Сега, каквото и да ви говоря, каквито съвети да ви давам, вие пак ще постъпите по своему. Някой ме пита за нещо, иска моя съвет, а после казва: „Защо допуснахте да стане така?“ Ако не му дам никакъв съвет, лошо; ако му дам съвет, пак лошо. Предпочитам да изляза лош, но да го посъветвам, отколкото да не му кажа нищо. Ако не бях му дал никакъв съвет, положението му щеше да бъде по-лошо. Който е решил да изпълнява Божията воля, той слага своя интерес настрана. Ще тръгне някоя сестра да проповядва моето учение. Как ще проповядва? Какво ще каже на хората? Има ли някаква дарба, да докаже на хората, че предвижда нещата? Ще каже, че познава един Учител, който вижда всичко. Това не е достатъчно. Хората искат научни доказателства. Не е важно, кой какво знае и може; важно е, какво ти знаеш. Божественото всякога успява, а човешкото минава и заминава, без да остави дълбоки следи. Така зная аз нещата. За мене е така, а за вас не зная как гледате на тях. Всяко нещо, за което говоря, е опитано и проверено от мене. В него нямам никакво съмнение и казвам: това е вярно, защото съм го опитал. Онова, което не съм опитал, маже да бъде вярно и невярно.

Шесто чувство

Редактирано Април 1, 2009 от xameleona

[Guest НиколаДамянов]

Дискусията върви "вяло", но това не е проблем... Значи... "Не му е дошло времето" !

Под вяло имам предвид общи работи (разсъждения!), без да се вниква в насочеността на темата и да се използуват поставени конкретни въпроси. Принципно подобни въпроси се опитват да създадат "опорни точки" около които да мислим и да не се изгубим в безсмислен чат.

За Станимир - Добре! Разбрахме,че държиш на точното време (място) за трупане на опита и всичките там подготовки (учене на закони и теория) ... Илюстрацията ти с "динамична картина", в които се вплита този опит също образно изяснява идеята ти донякъде,... НО някак много теоретично стана и за мен лично неразбираемо, ако го свързвам с практиката.

Дай конкретни примери на практика,... тоест примери, когато имаме неподходящо и неточно време (място) за усвояване на дадена опитност. За образност използвай аналогията с "динамичната картина" на човешкият живот, която въведе за по-голяма образност.

Поздрави.

[Станимир]

Никола, някак си прекалено се опитваш да систематизираш нещата. Ще ти дам един краен пример. Ако искаш да станеш лекар на базата на практически опит, няма как да стане. Необходима е основа, която практиката не може да ти осигури, но може да я развие и затвърди. Друг проблем: едностранчивият опит. Всички връзки например които някой мъж имал са се проваляли понеже си случвал на прекалено властни и претенциозни партньорки, а той е бил в известна степен свободолюбив по природа. Ако освен това и майка му е била властна и настоятелна, веднага се създават предпоставки за интерпретиране на опита по един абсолютно погрешен начин: жените са .... и не заслужават вниманието ми, защото само се стремят да ме управляват, експлоатират и манипулират. Това е защото опитът няма как да покрие пълната палитра от възможни проявления. Това не са общи черти за всички жени, но понеже опитът на въпросния мъж не го е сблъскал с нещо по-различно, за него това различното остава непознато, несъществуващо. Но ако човек е запознат с човешкия характер, с цялото разнообразие в което този характер се проявява, тогава изводът който ще си направи ще бъде реален. Той знае, че има такива жени, но знае и че далеч не всички жени са такива. С опитът потвърждава в себе си: „Да има такива жени“, но не си прави прибързани и погрешни изводи. Друг пример: Неподходяща семейна среда, в която детето не усеща никаква загриженост от страна на родителите си към него. Какви изводи ще си направи това дете? Ще могат ли тези изводи да се отнесат към всички възможни случаи? Нещо повече, дори и животът да предостави някаква противоположна (или по-скоро допълваща) опитност, много е вероятно да последва нейното отхвърляне или незачитане., защото тя не се вписва в погрешната картина, която детето (или мъжът в предния пример) са нарисували в съзнанието си.

Много е важно основата върху която градим светогледа и въобще живота си да е здрава. Опитът заздравява тази основа. Теориите създават основите, придават им форма, но не могат да им предадат здравина. От друга страна ако оставим на опита да определя формата, то е много вероятно да се получи нещо изключително далеч от истината, и понеже опитът ще му е придал вече твърдост, то ще ни бъде изключително мъчно да го разрушим.

п.п. Знам, че понякога това, което пиша е трудно-разбираемо, но това си е съвсем съзнателно мое решение. Правенето на нещата лесноразбираеми, ясни и точно-определени, много често сериозно ги осакатява.

[Guest НиколаДамянов]

За улеснение, яснота и прегледност ще пробвам отговор с писане в текста с друг цвят (моят е син)

Никола, някак си прекалено се опитваш да систематизираш нещата.( систематизирането не е лошо, защото само така може да се възприеме Истината след направен анализ...В този ред на мисли "прекалено" е неуместна лично твоя квалификация, която е относително вярна )

Ще ти дам един краен пример.( крайните примери са неуместни, защото те или са нереални или се случват пренебрежими малък брой пъти.Затова те помолих да говориш със средностатистически примери, за да сме по-полезни )

Ако искаш да станеш лекар на базата на практически опит, няма как да стане. Необходима е основа, която практиката не може да ти осигури, но може да я развие и затвърди. Друг проблем: едностранчивият опит. Всички връзки например които някой мъж имал са се проваляли понеже си случвал на прекалено властни и претенциозни партньорки, а той е бил в известна степен свободолюбив по природа. Ако освен това и майка му е била властна и настоятелна, веднага се създават предпоставки за интерпретиране на опита по един абсолютно погрешен начин: жените са .... и не заслужават вниманието ми, защото само се стремят да ме управляват, експлоатират и манипулират. Това е защото опитът няма как да покрие пълната палитра от възможни проявления. Това не са общи черти за всички жени, но понеже опитът на въпросния мъж не го е сблъскал с нещо по-различно, за него това различното остава непознато, несъществуващо. Но ако човек е запознат с човешкия характер, с цялото разнообразие в което този характер се проявява, тогава изводът който ще си направи ще бъде реален. Той знае, че има такива жени, но знае и че далеч не всички жени са такива. С опитът потвърждава в себе си: „Да има такива жени“, но не си прави прибързани и погрешни изводи. Друг пример: Неподходяща семейна среда, в която детето не усеща никаква загриженост от страна на родителите си към него. Какви изводи ще си направи това дете? Ще могат ли тези изводи да се отнесат към всички възможни случаи? Нещо повече, дори и животът да предостави някаква противоположна (или по-скоро допълваща) опитност, много е вероятно да последва нейното отхвърляне или незачитане., защото тя не се вписва в погрешната картина, която детето (или мъжът в предния пример) са нарисували в съзнанието си.

( ТРИ крайни примера (лекар, мъж и дете), които както предположих не вършат никаква работа. Крайностите не са полезни за никой и не е умесно да се ползуват в дискусия! Все пак ...коментар - Ако се върнеш назад във времето ще видиш,че съвременната медицина е произлязла от опита, а не са чели от книги...Същото се отнася и за "неудачника" със 100% лоши гаджета и властна майка, на който му се налага да седне и да изучи психология, Хегел и Фройд и тогава да се захване с опита... Отнесено ми звучи! За детето без грижи - изграждало си "погрешна картина" ?!? - това е много ценен опит за РАЗПОЗНАВАНЕ, което при израстване ще бъде като манна небесна за търсещата му Душа. )

Много е важно основата върху която градим светогледа и въобще живота си да е здрава. Опитът заздравява тази основа. Теориите създават основите, придават им форма, но не могат да им предадат здравина. От друга страна ако оставим на опита да определя формата, то е много вероятно да се получи нещо изключително далеч от истината, и понеже опитът ще му е придал вече твърдост, то ще ни бъде изключително мъчно да го разрушим. ( Правилно, че опита дава "твърдост", но това не е лошо, а много добро...Няма да те карам пак да даваш примери, защото пак ще се наложи да даваш някакви неразбираеми крайности. Изтъкваш опасения си, че може човек да се отдалечи от Истината - ДА! Правилно,...но това е САМО за определен отрязък от време- това е правилно твърдение, но при настъпване на духовно съзряване това е именно най-голямата благодат, за която говорих в предното мнение за разумният човек...На базата на негативен и всякакъв опит един човек може да преосмисли Беседите и да направи много бързо напредване (друга тема!). ТОЧНО ТОВА е и целта на темата ...Чрез преосмисляне и медитации на минал ЛИЧЕН опит да се получи "прилагане" на Словото и човек може да "израсте" много бързо...Нещо като да си прилагал в миналото, а сега ти е нужна само ЗДРАВАТА основа (примерно Учителя) за разсъждения. Това дава отговор и на въпросите защо някой от братството е от 10 години и гради "основа" и в крайна степен се проваля, а друг идва и за две години има страхотни постижения и развитие... С медитации и подходящи самоанализи на личния опит (независимо какъв!) може да се спести много енергия, сили и средства. За това са и темата като Ретроспекции, Степен на духовно развитие ?!?, Постоянството, Оправданието - основна спирачка не само в духовният път! ... Целите са сходни - ефективност и постигане на добри резултати в духовното осъзнаване и израстване на личността )

п.п. Знам, че понякога това, което пиша е трудно-разбираемо, но това си е съвсем съзнателно мое решение. Правенето на нещата лесноразбираеми, ясни и точно-определени, много често сериозно ги осакатява.( не мисля така, но това не е по темата)

[Роси Б.]

На базата на негативен и всякакъв опит един човек може да преосмисли Беседите и да направи много бързо напредване (друга тема!). ТОЧНО ТОВА е и целта на темата ...Чрез преосмисляне и медитации на минал ЛИЧЕН опит да се получи "прилагане" на Словото и човек може да "израсте" много бързо...Нещо като да си прилагал в миналото, а сега ти е нужна само ЗДРАВАТА основа (примерно Учителя) за разсъждения. Това дава отговор и на въпросите защо някой от братството е от 10 години и гради "основа" и в крайна степен се проваля, а друг идва и за две години има страхотни постижения и развитие... С медитации и подходящи самоанализи на личния опит (независимо какъв!) може да се спести много енергия, сили и средства. За това са и темата като Ретроспекции, Степен на духовно развитие ?!?, Постоянството, Оправданието - основна спирачка не само в духовният път! ... Целите са сходни - ефективност и постигане на добри резултати в духовното осъзнаване и израстване на личността.

След всичко прочетено, най-вече последното, в мен възникнаха въпросите:

Каква е целта на човек, който твърди, че има духовни интереси?

Кой определя достигнатата степен на духовно израстване?

Само теоретичната подготовка достатъчна ли е?

За какъв вид опитност говорим в тази връзка?

На някои от тях аз за себе си имам отговор, но ми се иска да чуя първо отговорите на другите.

[Guest НиколаДамянов]

Здравей Роси Б. !

В предходното мнение ме цитираш като задаваш въпроси. В цитата ми има много теми и свързващи идеи между тях, ...и в този ред на мисли честно казано не можах да разбера много въпросите ти !

Все пак ще се опитам да отговоря, а пък ако не съм разбрал нещо ще те помоля да доуточниш.

Конкретно на въпросите:

Каква е целта на човек, който твърди, че има духовни интереси? - обикновено целта на такъв човек е комерсиална ! Много често хора твърдящи това са с посредствени познания за духовността от практична гледна точка, но разчитат на някаква теоретична подплата. Често използваната теорията е "сплав" между различни окултни школи и религии ...

Кой определя достигнатата степен на духовно израстване? - степените не се определят... Степените се защитават с изпити !

Ако визираш подобната моя тема, то в нея една от идеите (неразбрани!) беше човек да може да изгради вътрешен "барометър" за определяне на ниво на духовност... Това няма нищо общо със определяне на собствената си степен на развитие...както се разбираше в темата! Все едно да кажеш, че имаш висше образование, без да си положил изпити. Глупаво е !

"Барометъра" помага и за правилно лично ориентиране за хората около нас - определяне по точно на критериите за приятели, близки и познати...Определяне на взаимовръзките и отношенията с тях,... като така се спестяват много време, енергии,дерзания, разправии и проблеми!

Само теоретичната подготовка достатъчна ли е? - разбира се,че не е достатъчна и това е по настоящата тема. Теорията е много важна при съзнателният живот. Чрез нея човек изгражда своите "филтри" (погледни тук) ,които помагат за по бърза напредване. Теорията е просто споделен друг опит, който ние трябва да подберем съгласно нашите потребности и да приложим. При проявена разумност и подкрепа на добър Учител - резултатите са невероятни !

За какъв вид опитност говорим в тази връзка? - опитностите (лични и упражненията в школите) не само потвърждава теорията, но и създават една твърдост и убеденост в човека. Това е много необходимо условие, защото "апарата" мозък е отворен за всякакви влияния (мисли) и често е "атакуван" с коренно различни постановки и теории. В този смисъл може да говорим и за така наречените "изкушения", страни и натрапчиви мисли, обърканост, разконцентрираност ...

Важното е да се разбере, че няма лоша и ненавременна опитност, освен ако последната може да застраши живота на човека. Принципно за това се грижат на друго ниво от йерархиите в Невидимият свят и трудно се допускат несъответствия между възможности и изпитания... (друга тема!)

Поздрави.

[Guest Деян]

Не четох предходните мнения, но искам само да кажа нещичко по темата, ако правилно съм я разбрал според заглавието.

Има неща, които сме преживели и в които цялото ни същество е участвало, и които можем да споделяме като лично преживян наш опит. Има и други, които само сме промисляли, други, които само сме прочувствали, и трети, на които само вярваме, поради силата на някакво друго убеждение.

Но има, убедено го казвам, неща, които ние дълбоко осъзнаваме с цялото си разумно-душевно същество и понеже често пъти ние хората си мислим, че вярваме в това или онова, или пък че имаме някакъв истинен опит за дадено нещо, то в такива мигове, когато ти почувстваш цялата си субстанция да разбира, че нещо е, тогава ти си казваш - Аз досега всъщност имах само един механичен опит за това нещо (независимо дали е било реално случило се или не), но сега схващам нещата по съвсем друг и нов начин. Тук е може би ключът към по-истинският ни опит - този, в който пряко участва цялото ни същество. Удивително е, когато си мислим, че вярваме в нещо или че разбираме нещо, или че сме преживели нещо, и че имаме опитност за него, и когато в определени мигове в нашия живот, ние се сблъскаме по нов начин с това нещо, тогава някак мислите и чувствата ни са преродени, и още по-хубаво ще е това, ако е станало из Духа. А най-хубаво е, когато това новораждане се повтаря, защото често пъти ние мислейки или чувствайки, вярвайки в нещо (че е), ние всъщност се връщаме към една механична мисъл и чувство за него, преживяни, създадени и оформени по-рано. А Слънцето винаги е, но по различен начин.

Това искам да кажа, че нашите прозрения, нашите прочувствани, промислени и преживени из дълбокото на нашата душа истини, са може би този истинен опит, който трябва да осветява нашия живот, и които ние не трябва да губим, а да обгрижваме с щастието на открилият ни се миг на истинност.

Тези неща може би не трябва да се разказват, а може да се обяснява само процеса им, защото да разкажеш сакралното, означава да го профанираш в една по-ниска степен, освен ако не го разкажеш с помощта на изкуството, което работи не с директната словесност или образност, а с фините нишки на душата.

Поздрави.

[Диляна Колева]

Специално за опита и прилагането, конкретно свързани с беседите на Дънов.

Защо някои напредват по-бързо ,а други не.

Защото предрождения потенциал при различните хора е различен.

По принцип това важи за всичко.

Затова има различни духовни учители и учения, които не казват кой знае колко различни неща.

Защото настройката на хората е различна.

Има и доста хора които преминават през редица учения, докато достигнат до това което да докосне душата им и да отвори сетивата им.

Ако словото на Дънов е цялата истина за някой човек, за друг съвсем не е така.

Но практически информацията дадена от различни духовни водачи се припокрива, просто степента на сложност и изказа е различен.

При мен в различни етапи от живота си "чувам" нещата от различни духовни учители.

Прочетеното от Дънов ми даде насока за развитие на Любовта, само в мисълта, помогна ми да я видя като сила и да я усетя.

Обаче книгите на Руис ме учат как да я усетя и прилагам във физическия свят т.е. да я живея.

А Щайнер ми разкри развитието и в период.Т.е как да обединя Дънов и Руис, за да постигна резултати в периоди напред.

За мен съвкупността от прочетеното от тримата оформя пълната картина.Ядрото.

Като всяка друга литература е добре дошла за допълване на пъзела.

Това в чисто духовен план.

Физически Дънов ми помага с "формулите" си, Руис с конкретните примери от живота,а Щайнер с логичните разсъждения.

Смятам, че сега съм тук , за да се науча да го живея този живот чрез канала на любовта.

Затова съвсем съзнателно запуших всички други физически прояви(медитация, концентрация,ясночуване,ясновиждане).На този етап мисля, че те ме отдалечават от реалното усещане на живота.

Редактирано Април 3, 2009 от didi_ts

[Роси Б.]

Ценна мисъл за деня:

Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен човек, нахрани го, ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По - добра молитва от тази няма. (Беинса Дуно)

Бих перефразирала думите на Учителя, че от този опит по-добър няма.

[Ани]

Аз също като didi_ts съчетавам освен учението на Беинса Дуно, така и антропософията на Рудолф Щайнер. А също донякъде и теософията. Мисля, че голяма част от пишещите в този форум комбинират по няколко теории и търсят това което им допда най много от всяка. Поне при мен е така. Все пак основата е Учителя, но има въпроси с които той по-малко се е занимавал и затова посягам и към друга литература.

Та въпросът ми е - съчетаването на няколко учения, колкото и близки да са те, помага ли ви или не? Как го чувствате?

При мен засега помага в областта на теорията, но в практиката имам проблеми.

[Багира]

Та въпросът ми е - съчетаването на няколко учения, колкото и близки да са те, помага ли ви или не? Как го чувствате?

При мен засега помага в областта на теорията, но в практиката имам проблеми.

Не ми харесва идеята за съчетаване на няколко учения. Изглежда ми като един паток, който на лебеда харесал шията, на петела- опашката и пъстрите пера, на пауна- опашката, на жерава тънките крака и т.н. Сдобил се с всичките тези прелести, но като го погнала лисицата се запрепъвал с дългите си крака, с петльовите шарени крила не могъл да полети, а за дългата лебедова шия лисицата много удобно го спипала... Спасили го с триста зора, но той върнал всеки елемент на собственика му и си останал паток. Макар и не така хубав, поне можел да разчита на себе си.

Що се отнася до практиката- тук нещата са не съвсем еднозначни. Неуспехът за момент би изглеждал еднакво както ако теорията е вярна, но не се разбира и прилага правилно, така и ако не е правилна, но се прилага последователно. Все пак, ако непрекъснато резултатът е неудовлетворителен, много е възможно теорията да не е вярна. Не е невъзможно и напълно погрешна теория да дава за момента добри резултати. Колко е несъстоятелна става ясно след време и отстрани. Отвътре не се вижда.

[Ани]

Багира, благодаря за отговора.

Да, може би си права. Не бива да има съчетаване. Но според мен остава търсенето. Ако човек не се е определил като твърд ученик в дадено учение, то той все още търси? Мисля, че болшинството хора са точно в такова състояние. Аз се стремя да открия в различните теории не това което е интерсно, атрактивно, а зрънцето Божествена Истина, която присъства във всяко едно от тях. Във всяко едно учение има и общи, и специфични идеи.

Проблемът на патока е, че си е избрал от всяка птица това, което му е най-харесало на пръв поглед. Т.е. специфичното. А е трябвало да търси общото, това което ги обединява. Всеки знае, какво обединява птиците. Всъщност той вече си го е имал в себе си. Просто е трябвало да го събуди и развие.

Според мен общото в учението на Беинса Дуно, Щайнер, Блаватска, розенкройцерите, гностицизма, Агни йога и още много други е стремежът към любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто.

Много ми харесва казаното от Учителя по отношение на тези неща в беседата „Общи и специфични идеи“. Затова ми се иска да го споделя с вас.

Съвременните хора се нуждаят от неща, на които да разчитат. Може да се разчита само на общите идеи, а не на специфичните. Човек може да разчита на общата вяра, на общото знание, на общата любов, които са вложени дълбоко в душата му. Общите идеи са като вековни дървета, които никакъв вятър, никаква буря не може да разклати... Това има отношение към общите идеи. И специфичните идеи имат място в живота, но те са второстепенни. На първо място стоят общите идеи. Те са посадени още при създаване на света. Специфичните идеи сега се посаждат от хората. Те нямат устойчив корен и всеки вятър може да ги разклати.

Като знаете това, не жертвайте Божественото за човешкото. Кое е Божествено? Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. За пример, светлината, въздухът, водата и храната са общи идеи, общи блага за всички живи същества без изключение. Разликата седи само в начина на използването им.

............

И тъй, дайте ход на общите идеи в себе си, между които не се явяват никакви спорове, никакви дисонанси. Между общите идеи съществува пълна хармония. Между специфичните идеи се явяват спорове, дисонанси, но понякога има и хармония. Обща идея е, за пример, че човек трябва да се моли, и то навсякъде - на изток, на запад, на север и на юг. Той трябва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т.н. Защо? Защото в съзнанието нещата се менят. Физическите посоки – изток, запад, север и юг – в съзнанието на човека не са постоянни. Изтокът на едного е запад за другиго. Да се моли човек само когато е обърнат към изток, това е специфична идея. Да се моли само в църква, и това е специфична идея. Човек трябва да се моли навсякъде и по всяко време. Специфична идея е да мисли човекът, че слънцето изгрява само от изток. Понеже земята се движи около слънцето, цялата земя представя негов изток. Къде е изток на кръга? В центъра, защото оттам излизат всички лъчи. Значи изтокът на живота, това е Бог, от Когото излиза всичко: живот, сила, светлина, мисъл, чувство, действие. Въпреки това, мнозина казват, че не знаят къде е Бог, не могат да Го намерят. Чудно нещо! Животните намират изворите в планината, а човек не може да намери центъра, от който е излязъл. Под понятието „Бог“, в широк смисъл на думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия.

Тъй че помнете: Специфичните идеи са преходни величини, а общите – постоянни. За да придобиете хармония и единство между своя външен и вътрешен живот, изучавайте общите идеи и ги прилагайте в живота си.

Редактирано Април 8, 2009 от Ани

[Слънчева]

Паздрави Ани

Наистина във всяко учение общите идеи са Любов, разбирателство...

Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. За пример, светлината, въздухът, водата и храната са общи идеи, общи блага за всички живи същества без изключение. Разликата седи само в начина на използването им.

Ще споделя, че доста години четях само беседи от Учителя /ползвах това учение/. Разбира се имам доста разнородни интереси и чета различна литература. В един момент се оказа, че страничната литература, романи, научни факти, дори и филми по ТВ само ми доизясняват някои неща засегнати в беседите. Т. е. основите са си от Учителя, но прочетох книжка на Блаватска /беше ми нужна, за да разбера случващи се неща в живота ми/. Прочетах книжките на Дон Мигел Руис, Ш. Маклейн, Друнвало, чела съм малко от Щайнер.... и т. н., които просто ми помагаха да осмислям някои неща.

Тъй, че едва ли съм изневерила на Учението, защото всичко, което ни помага да вървим към Бога е добро....

[Венцислав_]

Според мен общото в учението на Беинса Дуно, Щайнер, Блаватска, розенкройцерите, гностицизма, Агни йога и още много други е стремежът към любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто.

Да, това е общото, както е представено тук, само в обвивката си.

Но имайки предвид, че този стремеж е нещо много съкровено, че любовта е безкрайна отвореност, че мъдроста е нашата консумация на тази отвореност, че истината е неизменното, че правдата и доброто са нейните изяви... Именно те и пътищата към тях са това, което разединява някои от споменатите езотерични направления. Чисто теоритично има фундаментални разриви, а какво остава за практиката.

Е, аз също минавах и обирах каквото мога от тях, но с една пълна неудовлетвореност. Изключение прави Агни йога, защото когато се допрях до Рьорих, вече ми беше много отегчителен, на базата на Щайнер, Блаватска и Дънов. Розенкройцери има всякакви, много от тях са градени върху споменатите. Гностицизмът е нещо малко по-друго, с дуалистичните му възгледи, примесени с Херметичното единство. И тук не става въпрос за теорията, защото дуалистичността е само възглед, който допълва абсолютността, но е такъв, който дава някои критерии и се отнася непосредствено към стъпките на търсещия.

Прилагането, да, е проблем. Навремето виждах как то ме надгражда и извисява... а така ми бягаше дълбинността. Сега е по трудно, когато смятам, че дълбинността ми трябва да се самоприложи, като за целта аз трябва да се принизя. Само преди 6-7 години аз можех и знех всичко. Сега съм нищо. И пак съм прекалено голям да мина през портичката към Светлината.

[Багира]

Прилагането, да, е проблем. Навремето виждах как то ме надгражда и извисява... а така ми бягаше дълбинността. Сега е по трудно, когато смятам, че дълбинността ми трябва да се самоприложи, като за целта аз трябва да се принизя. Само преди 6-7 години аз можех и знех всичко. Сега съм нищо. И пак съм прекалено голям да мина през портичката към Светлината.

Хубаво е човек да се освободи от ненужните представи. На тяхно място идва наистина неочаквана действителност. Може да е стъписващо. А и егото не обича да се усеща като нищо ... Портичката може да не е само една (неприятно!). В същото време може да е нито една. Тъй като може да се окаже, че в стремежа си към Светлината човек просто създава условия Тя да го намери. Човекът не прави пътищата към Бога. Само ги изправя.

Ани, напълно съм съгласна, че човек трябва да търси общото, само то може да е вечното, Божественото. Патокът го открива, като се връща към себе си. Ние- също. Може би има значение как пътуваме към себе си. Защото има най- малкото две опасности: едната е да решим, че сме достатъчно божествени. Отново и отново да се захласнем в прекрасността си. Да решим, че е достатъчно само да сменим гледната си точка и божествеността е вече тук! Другата опасност е да се убедим, че сме нищо, торба с гнилоч. Това е смазващо. И пак не върши работа. И тук е ключовият момент: не ни трябва баланс между двете. Не ни трябва равновесие, златна среда. Така или иначе не можем да ги намерим, само можем вечно да ги търсим. Трябва ни Друго състояние. За мен точно тук идва необходимостта от помощ. Плодът също има нужда първоначално от майчина утроба, за да се развие. Даже и като се роди, още дълго време детето има нужда от майчино поле. Та ... и плод трябва, и майчино поле , за да израсте детето...