д-р Тодор Първанов Добавено Май 4, 2014 Доклад Share Добавено Май 4, 2014 Много важен пост.Благодаря ти за него! Многократно съм писал в темата за ОКР. БОРБАТА С НАТРАПЛИВАТА МИСЪЛ Я ПРАВИ НАТРАПЛИВА И Я ЗАДЪРЖА В СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА. Ако няма борба с мисълта, няма да има и натрапливости. Пишеш- След като го разбрах това нещо вчера аз се предадох.Наистина се предадох.Изморих се.И днес какво правих?-Ами цял де си оставах в мисълта и я оставях да се развива.Мозъкът ми по навик се опитваше да вкара някое утвърждение,но аз умишлено ги отхвърлях,защото знам че след временното спокойствие става по зле.Даже се опитвах нарочно сам да си създавам мислите,без да бягам от тях,без да ги пречупвам,без никаква съпротива,без да се опитвам да се осъзнавам.Гледах да си създам възможно най-много натрапливости свързани с моята мисъл,от гадни по гадни.Положителният резултат от всичко това беше че мозъкът ми не се напрягаше с борбата мислейки утвърждения.Отрицателния резултат-на моменти голямо напрежение,голям гърч.Седях си и си се гърчих днес общо взето,опитвах се да приемам това което не искам да стана,заради мислите,опитвах се да приема,че наистина все едно ги желая тези неща.През повечето време самата борба и адреналина липсваше,но понеже бях приел тези мисли че са истина,се чувствах гаден,мръсен,унизен,самочувствието ми се смачка... Това е пътя който трябва да следваш, с една забележка, която съм отбелязал-тези, наистина ужасни, гадни и какви ли не още мисли, не само не са истина.Те, дори не са твои, те са на твоя страх.А, страхът е нещо различно от теб.Това имах предвид, когато ти писах още в началото, че не познаваш своят страх.Той те лъже ,че тези мисли са твои и са истина и така те плаши.Но, нали това му е работата на страха - да плаши хората.Така че продължавай по този начин.Ще трябва търпение, поне няколко месеца.В този период, страхът няколко пъти ще те превземе, изкушавайки те, пак да се бориш и ти ще му се вържеш, но само за малко.Но, след всяко такова подхлъзване, ще си по-силен, защото то ще те убеждава,че пътя е само един-да не им се съпротивляваш.Ако се разровиш във форума, преди години съм описал точно такъв случай-един мъж имаше натрапливости някъде от 7-8 години.Те бяха само с едно съдържание.Срещата ни започна вечерта и завърши късно сред полунощ, това, което правихме беше, точно описаното от теб.Тази среща беше достатъчна за да може човека да се отърве от от ОКР-то за цял живот. Искам да подчертая- това е възможно само при едни и съши натрапливости.Когато натрапливостите се менят, нещата са много по-трудни. С две думи, не само не правиш глупости, но и си на правилният път.Сега остава най-важното-ТЪРПЕНИЕ. Лина Коцева и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Май 5, 2014 Доклад Share Добавено Май 5, 2014 Благодаря ви за куража който ми давате докторе.Ще ви държа в течение какво се случва и ако има нещо ще питам,за някои общи съвети.Лека вечер за сега Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
abominog Добавено Юни 8, 2014 Доклад Share Добавено Юни 8, 2014 Здравейте, На 25г. съм.Влизам често във форума да се успокоявам, че има и други хора с моя проблем. Имам страхове от дете. До 14г. съм спях на светната лампа. Имал съм щастиливо детство, но през първите ми 5 години е имало много скандали вкъщи, баща ми е заминал в чужбина и аз за малко съм щях да получа диабет, когато бях на 6 в Гърция стана много голямо земетресение и имаше разрушения. Искам да попитам дали наистина трябва да си спомня всички стресои моменти от детстовото за да се преодолее ОКР или ПА? Когато за първи път или поне когато споделих на някого, че получавам ПА бях на 17г. Тогава взех амфетамин. Не съм имал влечение към наркотиците, но тогава средата ми беше кофти, а и аз свирех на китара и се вживявах на рок звезда и хипи. Ходех на психолог, предписа ми АД и успокоителни и каза, че имам паническо разстройтво. Ходих на терапия около 5 месеца, но ефекта беше някакво временно успокоение, че няма да полудея. След това отидох на друг психолог, който ми каза, че имам ОКР. Сега си давам сметка, че това е по-вероятно тъй като не съм имал класическите ПА, а по-скоро съм се плашел от мислите си. Каквото и да имах, малко след това заминах да уча в София и много от нещата отпумяха докато не се влюбих в едно момиче и започнах отново да си въобразявам, че полудявам. По едно време дори си въобразих, че получавам халюцинация. Лошото при психолога, който каза, че имам ОКР е, че ме питаше за други симпротми, които нямам, но аз ги запечатвам и си въобразявам, че ги имам. В този период имах постоянно усещането, че губя представа къде съм, че стаята ми се променя и ми напомня за нещо от детството. През втората година от следването ми се мобилизирах, започнах да чета книги за самоусъвършенстване, тренирах редовно, бях развил нещо като социофобия, която пренебрегвах и успявах да си общува въпреки страха Научих се да го изключвам и започнах да се чувствам по-добре. Дори записах журналистика, където се налагаше да говоря пред камера и публика, не се справих блестящо, но се справих. Започнах да си вярвам и да усещам някаква сила в мен.Докато бях студент семейния ни бизнес беше тръгнал надолу. Когато се върнах с уменията ми и упоритостта ми успях да я възстановя и в момента дори расте международно, но са всичко това, което толкова съм искал да постигна не мога да се израдвам. Всичко се върна или не знам, може би аз го върнах, когато пак се влюбих несподелено. Няма да изпадам в подробности, но през целия път до вкъщи ревах като заклан. Толкова силно мисля, че не се бях влюбвал. Мислите ли, че има връзка между ОКР и влюбването. Дали когато си казах, че трябва да я забравя, може да ме избива на това да започвам да си слагам диагнози? Първо страховете започнаха от това дали съм педофил, хомосексуалист. Загубих вяра в спорта. Вкъщи всички са много притеснени. Сестра ми ми показа фейсбука на един, който и много спортува, пускал е мотивиращи клипчета и един ден се е самоубил. Започнаха и на мен да ми минават такива мисли. Усетих, че се идентифицирам с него. Спрях да гледам Семейство Симпсън, защот видях, че той го е харесал. Много ме е страх от това дали и аз не съм самоубиец. Когато го изкажа на глас или го пиша, усещам, че звучи нелепо и глупаво, но в мислите ми е истински ужас. Дали това е натраплива мисъл или наистина имам желание. Ужасявам се от мисълта за това нещо и дали не съм в депресия. Виждал съм всички тези въпроси написани от друг, когато усетя, че не ме е страх, че може да се самоубия се чувствам добре, докато пак не ми мине тая мисъл и съмнението. Чудя се дали проблема е в мисълта и дали наистина има такава опасност. Съзнателно никога не бих направил нещо такова, но не знам дали тези, които го правят не губят контрол върху себе си или нещо прещракват и го правят. Имам най-хубавото семейство, сестра и роднини, но в момента имам чувството, че не мисля за никой друг, а само за себе си. Вглъбил съм се на 100% и нищо друго не съществува освен страховете ми и моята си болка. Изпаднал съм в пълно самосъжаление и отчаяние. Когато изляза с приятели ума ми блуждае на друго място и отговарям след 30 секунди. Как да разберем дали има суцидна опасност или са натрапливи мисли за самоубийство. Имам усещането, че не ме свърта, не мога да си намеря място и съм объркан кой съм и къде съм. Намалена ми е представата за време. Когато бяхме със семейстовто ми в Гърция за праниците, както си седяхме на кафе си мислех, че никога няма да се почувствам отново добре, започна да ме обхваща страх, че ще си посегна и ми идваше да се хвана за дървото да ме предпазят от самия себе си. Отидох на психолог преди 2 месеца. Аз започнах амбициран, каза че проблема е в родителите ми. Казах и че една сутрин се събудих и имаше някаква картина в главата ми, че съм разстрелял всички и тя ми каза, смятай колко си им набрал. Просто една част от разума ми казва, че няма как и да съм болен от шизофрения, а другата се чуди дали е възможно да съм недиагностициран шизофреник. Побърквам всички вкъщи, защото толкова много разчитат на мен, а сега не знам къде се намирам. Онзи ден си мислех, че имам перде или нещо в окото, а пеперуда обикаляше около лампата. Усещам колко е смешно всичко това, но въпреки това изпитвам страх който дори не мога да си призная пред себе си. Изведнъж започна да ми се връща всичко от периода когато ходех на психолог, дори си спомням миризмата от кабинета му и се плаша. Имам три въпроса: дали съм луд, самоубиец и дали всичко това се лекува или прекалено много съм се оплел? Не усещам много доверие в голяма част към психолозите и колкото повече навлизам дълбоко в психологията като наука толкова по-зле става. След като тръгнах да чета една книга по психология буквално ми стана лошо не знаех на къде да тръгна и не виждам как мога да се оправя. Майка ми има много подобни неща. Тя посточнно се страхува, че ще се разболее от рак, целува часовника три пъти на 11:11 и има проблеми с хазарта. Много я обичам и е много добър човек и много ме успокоява, когато й разказвам за тези неща и ми каже, че тя е минала през същото. Слагам диагнози ОКР и ПА и на сестра ми, баща ми. Имам чувството, че всеки е болен от нещо. Вече загубвам и представа кое е да се чувстваш добре и кое не. Благодаря предварително за помощта! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 8, 2014 Доклад Share Добавено Юни 8, 2014 "Имам три въпроса: дали съм луд, самоубиец и дали всичко това се лекува или прекалено много съм се оплел?" 1. Не си луд 2. Не си самоубиец 3. Не се лекува, защото това не е болест Прекалено много си се оплел. ИЛИ 1. Напълно нормален си 2. Любител на живота си 3. Здрав си Прекалено много си се оплел. Щом влизаш често във форума, значи си прочел подобни състояния десетки, отговорите също, както и многото варианти за преодоляване на състоянието, насоки, препоръки, техники .......... Просто избери нещо от всичко и започни. Дори в предния 26 пост имаш чудесна насока. Лина Коцева, abominog и Desy_V 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 8, 2014 Доклад Share Добавено Юни 8, 2014 Най-обикновено ОКР. Преди минута съветвах друго момче по темата.Започни сериозно психотерапия, предполагам срока ще е около година. abominog и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
abominog Добавено Юни 8, 2014 Доклад Share Добавено Юни 8, 2014 Много Ви благодаря за отговорите! Дори само като прочетох "Любител на живота" се почувствах по-добре. Д-р Първанов бихте ли ми препоръчали някой свой колега във Варна? Не сматам да обикалям психиатрите във Варна и да задълбочавам проблема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 9, 2014 Доклад Share Добавено Юни 9, 2014 Не познавам никой от Варна.Но Диди е от там, обади и се и нека тя прецени какво да правите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
northen123 Добавено Юни 10, 2014 Доклад Share Добавено Юни 10, 2014 Здравейте Д-р Първанов!Много бих искала час по скоро да започна терапия при вас,моля да ми пишете за да си запазя час!Благодаря ви предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
northen123 Добавено Юни 10, 2014 Доклад Share Добавено Юни 10, 2014 Модераторите защо не ми показвате съобщенията,искам връзка с д-р Първанов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 10, 2014 Доклад Share Добавено Юни 10, 2014 Проблема е, че модераторите знаят, че в момента не приемам нови клиенти и явно са чакали аз да прочета постовете и да ви отговоря.Съжалявам, просто потърсете друг колега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lisungera Добавено Януари 26, 2015 Доклад Share Добавено Януари 26, 2015 Здравейте д-р Първанов. Пиша ви отново с надежда в сърцето.Измина вече почти година от последния път в който ви писах. Последвах вашия съвет да прочета написаното от obyrkan с надеждата че неговият опит ще ми помогне в неравната битка с ОКР. Да общо взето моето състояние много напомня това на obyrkan и донякъде на abominog. За радост мога да се похваля че с помоща на д-р Панов съм бременна в 6- ти месец, но разбира се сега започна и най-лошия ми период.Най-кошмарните зрителни и мислени натрапливости от последните няколко години. Но не това беше основната идея да ви пиша. От прочененото в интернет добивам представа че вие сте помогнал на много хора стози проблем. Затова може ли ако имате възможност да ми подадете ваши координати,както споменах съм бременна и в много деликатно състояние,затова моля за среща с вас и може би последваща терапия. Благодаря ви предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 26, 2015 Доклад Share Добавено Януари 26, 2015 (edited) Съжалявам, не мога да ви приема. Но ви оставям телефона си на лични, искам да се чуем, за да ви препоръчам колега. Редактирано Януари 26, 2015 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
deepwoman24 Добавено Януари 28, 2015 Доклад Share Добавено Януари 28, 2015 Имам въпрос г-н Първанов.Започнах официално психотерапия и този път ще я карам до край.Първия път се отказах на 4 среща.Кактои да е. Та вече знам ,че имам натрапливости.Вчера споменах на психотерпевта, но не съм сигурна дали той ме разбра правилно.Казах му ,че имам мисли дето неискат да изчезнат и ми се натрапват и ми създават тревога.Той не ги изкоментира като натрапливости , обесни ми че неможем да контролираме мислите си и ми каза как да ги изследвам.Пробвахме с една мисъл ,която често ми се въртив главата ,че съм слаба ( като характер ) и от там се тревожа ,защото вярвам в нея.Направихме таблица за и против доказателства.За това ,че съм слаба намерихме 3,4 против над 10.Установихме ,че тази мисъл не е правилна и съм силна на 60,70 процента.Много ми стана хубаво,наистина погледнах под друг ъгъл и наистина видях доста неща.Но идеята е ,че ако това на натрапливи мисли ако почна да изследвам всяка ,защото те няма да спрат ще излизат нови и нови значи аз цял живот трябва да разнищвам мислите си.Това част от справянето ли е ? Казах, му че имам страх от бъдещето ,от провал и т.н и мисля ,че от там идват тези постоянни мисли.Той каза ,първо да се захванем с това по-нататък и с другите работи.Дали ще е правилен този подход ? А между другото се упражнявам да оставям мислите си а ако ме разтревожи някоя да казвам каквото ще да става.Даже вчера на няколко пъти се срещнах със страха вместо да влезна в него го наблюдавах как размишлява.Това ли е , да се науча да пускам контрола и като дойдат мисли да казвам каквото ще да става и да не измислям какво да правя за да не стане еди как си ?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 28, 2015 Доклад Share Добавено Януари 28, 2015 Като начало ми звучи добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.