vorfax

Аз не разбрах много темата. Кое на урбанизацията и емиграцията се коментира? Доколкото говоренето с лошо помежду българите, то е следствие на ниска самооценка, защото сме най-бедната държава в Европа. Ако само се преместим в Африка, без да променяме нищо друго, сигурно щяхме да сме доволни, че сме от най-богатите нации... в Африка. Знаем, че сме ощетени от Великите сили, че са ни взели плодородни земи, морски излази, че сме плащали несправедливо репарации, че и робство сме търпяли няколко века. Всичко това ни оставя усещането, че други държави закрилят интересите на поданиците си по-добре и си е така. От уУпадъка на ценностите в демократичната ни държава почти всеки е патил, така че е нормално взаимно да си нямаме много уважение. Какво да се прави... границите са отворени...

Развратните жени са по-малко морални от неразвратните. Неразвратен не значи духовно извисен.

Да питам в такъв случай нещо: Може ли човек да бъде в хармония със себе си и лишен от противоречия, без да е чувал за Бог?

Кое точно е смешното? Когато правиш нещо за другите, това не е любов ли? Когато защитаваш истината, доброто или мъдростта, това не е от любов ли? Твоя учител е Дънов и ти ми се смееш. Друг има друг учител и той се смее на теб. Това ли те научи Дънов, че учениците трябва да презират тези, които не са имали същия учител? Любовта запазена марка за твоите или дъновистски разбирания ли е? Вярата елитарен клуб на разбирачите ли е? В теб Inatari има скрита много надменност до степен да се смяташ за компетентна по нещата за които говориш, без да се чувстваш длъжна да изслушаш събеседниците си. Аз те четох внимателно, но освен Егото ти друго не чух. Логично няма да си променя мнението. Ако Дънов те е учил на такъв изказ, значи е лош учител или ти си лоша ученичка. Прецени си сама.

Исках да вметна нещо, което с доста зор се заобикаля и избягва до сега. 1. Когато напишеш на ученик оценка 2, не му ли казваш, че е Слаб? А когато му пишеш 6, не му ли казваш, че е Отличен? 2. Когато мама каже "не прави така" това за лошо ли е? И ако някога е за лошо, защо никой в темата не се отрече от родителите си? Значи те могат да критикуват и не им се сърдим, но когато бремето на отговорността тегне над нас, защото критикуването не е като карането на колело, тогава вдигаме бялото знаме и се отказваме от това си право, задължение и не знам как още да го нарека. 3. Ето, леля написа, че на кладата са загинали и такива с правилни убеждения. Вярно, че Инквизицията и критиката нямат допирни точки, че Инквизицията е дело на вярата и по-точно властолюбието, но да погледнем нещо друго. Нека критиката е виновна, че през 16 век хората не са вярвали на Галилей, че Земята е кълбовидна. Нека. А колко войни са разпалени от любовта? Viva Caselli много хубаво обясни, че критиката е инструмент в ръцете на човек и който си служи с нея неумело, може да нарани хората около себе си. След като критиката незаслужено беше сравнена със самоубийството, аз пък ще я сравня с любовта. И любовта и критиката се правят за доброто на другите. Просто не всички са способни на тях...

Еми не е същото, освен ако не е преносно. Не престана да сравняваш критиката с агресия и негативизъм, а по силата на всичко изписано за критиката, даже и на английски език от леля, тя е градивно и позитивно послание. Колко пъти трябва да го напиша за да го прочетеш?? Сега за "Ако е въпрос за критики, хората и до днес страдат от тях". Не става ясно кой и защо страда. Сигурно е говорел за теб, която си правила добро с критиката си, но ето, вече не страдаш, а също и добро не правиш по този начин. Няма да пиша повече, защо осе изморяваш да ме четеш ^^ Inatari, не се прави на ощипана. Твоето Его не би трябвало да се притеснява за просъществуването си, когато е заплашено от някой толкова вдетенен и по-нисш от теб като мен.

Твърдо нйе! Откъде накъде ще нарушаваш правото на война? Тук нали има борци за независим човешки избор, свобода на волята, ненамеса в убежденията. Ако не можеш да критикуваш някой, че е глупав, не може и за това, че е враждебен. Даже първото е по-опасно според мен, ама като порасТна ще науча, че съм грешал за всичко XD

Ха, браво! Научихме те нещо в тази тема Това е уникално умопомръзаключение. Когато кажа на гаджето, че е красива, всъщност искам да кажа, че всички останали са грозни. Когато кажа харесвам мусака, всъщност обяснявам как тя превъзхожда пилешкото с грах и боба с чушки. Когато кажа на дама, че изглежда свежо, то обяснявам, че досега е била оплула, спарена и вкисната. Ето на, открихме обидата заложена и в комплимента. Пусти чувствителни хора - ни да ги посъветваш, ни да ги похвалиш. Капсулирани до мозъка на костите си; убедени многознайковци, помъдрели от нечуването на другите; винящи всички, освен себе си за покварата си; тлеещи души в самодоволството на самодостатъчността си; егоцентрици и нарциси; слепци и глухонеми; безспорни и вечни. А безкрайна е само глупостта и Вселената, така казва дядо ни Айнщайн. И с право заключва, че първото е под съмнение. Не е сигурен човека. Inatari, учи още. Нуждата от това е безкрайна. И аз имам умни приятели, но това не ме е направило много умен. Имам и тъпи приятели, но това не ме е направило много тъп. Не ми навирай приятелите си от Академията и Изкуствознание, защото аз чета теб, не тях. А от прочетеното виждам хаос, заблуди, незнание и надменност. Пак ще ти повторя нещо: Ако не можеш да изкажеш позицията си с прости думи, с които и дете да те разбере, значи има нещо гнило в тази позиция. Защото казвам и защото имам приятели в Академията още не се броят за аргументи. Кажи с две изречения "критиката е добра защото... и критиката е лоша, защото..." и ако си убедителна просто ще се съглася. Няма нужда да ми обясняваш, че съм ти под нивото. Може и да си права за нещо, но не си убедителна.

Това ме подсеща, че аргументирана позиция може да изгуби само в един случай - когато е в несериозен разговор, в какъвто го превръщат тук. Хора дето не знаят, че да похвалиш някой може да е критика, сравняват критиката с някакво каране, мачкане на самочувствието и вмешателство в личният живот. Смешки. Из "Малките мъчнотии".

Вместо да ме обиждаш ме критикувай. Така няма да си навлечеш негативна карма, с която беше свързано поредното ти противоречие.

Труда на доцентката не е критика, само ползва критиката като инструмент. Само исках да вметна. Да видим дали те разбрах. Да критикуваш, значи да се изказваш по теми, които не разбираш, в стремежа да наложиш субективно формирани нагласи, което наранява егото на обекта на този експеримент и кармично те обрича на мъки... В момента се смея на глас XD

Вай, вай, вай, вай... И какво правим сега, като не знаеш какво е критика?

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Sufixi%20prabaalgarski/Izoglosi%20avestiyski%20i%20snskrit.htm : Може да се отбележи още една важна особеност на езиците санскрит и старобългарски. Много думи от санскрит са двусрични, завършват на гласната “а” и са от мъжки род. Например: deva - : бог, божество, божествено същество gatha - : песен, стих hatha - сила, усилие, упоритост guna - : качество, характер nāda - звук kama - : желание, обич, привличане, удоволствие kosha - : кош, съд за събиране на нещо; склад, речник за думи sura - : Слънце, бог, ангел śūla: копие Veda - : знание, свещено знание; свещена традиция vina (vīnā) - : вид струнен инструмент в Индия yoga - : иго, ярем, хомот. Преносно – съвмесно впрягане, съединение, съпряг. Всъщност на този сайт има дълъг списък с думи. Някак е странно, когато ги чета.

Нали циганите произхождат от Индия. Езикът им се води индоарийски - запазена форма на санскрит и е сходен със съвременните пънджаби (индоарийски език, говорен в областта Панджаб). Те дали и колко са донесли в българския език?

Критиката не е панацея, а само лек. А и критиката със затворите общо няма. Доколкото затворите, наскоро писах, те са за да плашат тези на свобода, а не толкова да наказват тези зад решетките. Имаше една мисъл, че ако една идея не може да бъде разбрана от малко дете, значи нещо в нея куца. Твоята реч е все "като пораснеш ще разбереш", което ми е малко покровителствено. Щом като малко пале не мога да го разбера...

Даде описание по дефиниция на критиката, а после рече, че не било критика. Понякога когато видиш магаре на райета просто знаеш, че е зебра...

С условността на това кой колко е дорасъл да се възползва от критиката, колкото повече критика се поднася на човек, толкова по-малко ще има за критикуване в него. Това е идеята.

Аз отдавна си го казах, единствения, който искам да променя съм самият себе си. Просто чувствам загубено времето си със слаби събеседници като теб, защото като слаб спаринг аз също ставам слаб и не можеш да допринесеш за моето израстване. Благодаря за критиката ти. Тя ми дава надежда, че си поправима XD

Inatari, т.к. съм ти много под нивото, реших да те уважа с внимание. Хубаво пригласяш, ама ми убягва позицията ти. От една страна за Дънов говориш, а думите му отричаш. От друга страна всеки собствен път имал, а ти налагаш своята представа, а именно че не трябва да се месим. Не се ли месиш в моя свят и моите представи, като излагаш какво трябва и какво не трябва? С какво точно твоите думи са по-различни от нечия критика към начина ми на живот?

Лельо, що кладеш огъня още? По принцип мога да ти приведа примера с ножа, ама е излишно. А на същата клада не са ли изгорени и такива, които са смятали, че данъците трябва да са по-ниски, да речем? М?

Страх лозе пазе. Лозето е нейното спокойствие. Нейното спокойствие е по-ценно от всичко, затова Диана проповядва, че няма смисъл да сочиш правия път, защото грешника си има право да те убива, изнасилва и краде, щом си е преценил, че му харесва и нямаш право да му вменяваш други стойности за добро.

Леле, Диана, какви ги надроби Пълна каша, чак се чудя да те почвам ли. Очевидно подминаваш всичко написано, което ме навежда на мисълта, че сега като напиша нещо, отново ще го последва същата съдба. 1. Соченето с пръст и критиката нямат нищо общо. Ама нищо. 2. Прощаването, разбирането и приемането не са антоними на критикуването, а напротив - най-силните му черти. Как можеш да критикуваш нещо, което не разбираш? 3. Когато критиката възпира лъжеца, убиеца, изнасилвача, крадеца, подмазвача, предателя да вършат злините си, хич, ама хич не ми дреме, че егото им можело да бъде наранено. Ама хич. Нека критиката и упрека в очите ни ги спират, а има кой, кога и как да им променя ценностната система. С един поглед и една приказка това не става. Макар критиката като (поентвам) морален конструктивен, разумен и лишен от упрек акт на взаимодействие между хора в крайна сметка тъкмо да убеди в правотата на нещо си служи. И стига разпъване на локуми, как моето лошо, не е твое лошо и как моето добро не е твоето добро. Критиката не учи никого какво да прави и какво да мисли. Критиката е коректив, чийто единствен задължаващ елемент е убедителността. Никой престъпил критика не е обесен за това. 4. Критиката не е най-лесното нещо. Погледни Учителя какво ти казва кой единствено е способен на нея. Ако да си мъдър е лесно, значи да критикуваш е лесно. 5. Критиката, че е най-безполезното нещо... без коментар. Аз се мъча да се аргументирам, а ти просто отричаш всичко с лека ръка. 6. Хармонизирането и телешкият възторг към случващото се е начина. Начин за какво? Хайде кажи, щом това не е начина, това не е пътя, какъв е начина, който предлагаш ти? Нали прочете Учителя какво е написал? "Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни."

Всъщност, лельо, от цитата излиза, че трябва да си мъдрец, но не е нужно да се смяташ за такъв ^^

Абцолютли. Ревността е чувство за собственост, а нуждата от собственост задоволява несигурността ни.

Ако религията е комплекс от морални устои, то всички сме религиозни. Как точно ще наречем тази религия, дали има значение?