vorfax

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

Истината е, че все още живеем по интереси, не по братски, тъй че такива разногласия са нормални... За това и казах, че горе, където сме души сме прекрасни, на земята си ръмжим и учим...

Различни нива на съзнание, различни хора, различни интереси... Всеки може да си научи урока, колкото му е възможно в момента и, колкото иска...
Заобикаляйте големите камъни, като водата... Чистата вода отмива тинята и носи живинка...

jul, поздрави за постовете.

Не, аз не отричам. Има граници, които никога не трябва да се преминават. Само ще допълня, че няма нищо, което да не може да се прости.
Inatari, ти не разбра ли, че говориш за субективни неща. Ти примерно често ме дразниш, но нямам спомен да съм те пъдел от тук. Дългата ми доброволна почивка от тук пък беше заради думи на Христо. Онзи същият под чиито постове сега поставям плюсчета, когато ми е харесало какво е написал.
По-важно от това да храним егото си и да се вживяваме в ролята на съдници и последна инстанция е да се научим да се приемаме такива каквито сме, заедно с добрите и лошите качества. Онези които обичаме не ги обичаме, защото нямат недостатъци. Мирът не е следствие на идеално общество или перфектни граждани. Разбирателството се гради върху умението да приемеш чуждите слабости с разбиране, вместо със съдене. Историята е показала, че това не е лесно.
Вместо да се питаме какво ще изгуби котката, да се замислим от какво лишаваме форумът с неговата липса.

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

Имам спомагателни въпроси:
1. При постъпките на потребителите отчита ли се това дали са злонамерени?
2. В средище на интелигентни хора, претендиращи за духовна извисеност какво място има прошката за онзи, който неволно или нарочно си е навлякъл гневът им?

Не, аз не отричам. Има граници, които никога не трябва да се преминават. Само ще допълня, че няма нищо, което да не може да се прости.
Inatari, ти не разбра ли, че говориш за субективни неща. Ти примерно често ме дразниш, но нямам спомен да съм те пъдел от тук. Дългата ми доброволна почивка от тук пък беше заради думи на Христо. Онзи същият под чиито постове сега поставям плюсчета, когато ми е харесало какво е написал.
По-важно от това да храним егото си и да се вживяваме в ролята на съдници и последна инстанция е да се научим да се приемаме такива каквито сме, заедно с добрите и лошите качества. Онези които обичаме не ги обичаме, защото нямат недостатъци. Мирът не е следствие на идеално общество или перфектни граждани. Разбирателството се гради върху умението да приемеш чуждите слабости с разбиране, вместо със съдене. Историята е показала, че това не е лесно.
Вместо да се питаме какво ще изгуби котката, да се замислим от какво лишаваме форумът с неговата липса.

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

"Казването на истината е една операция без упойка" - Учителя
Това също може да бъде повод за премахване на даден профил.Не знаем кой как се припознава и възприема болезнено в конкретна ситуация!
Всички ние знаем, че е много трудно да се понесе нещо, изложено директно и без заобикалки. Има хора, които говорят по-прямо, макар и не злонамерено. Други са меки и захаросани, а отвътре врят и кипят, и очите им святкат (но не от святост). Аз например съм от хората, които не могат да говорят така...а и не искам да се конфронтирам директно (Имам явно прекалено силно застъпени Везни в картата), но се възхищавам на онези, които притежават смелостта да кажат нещата, дори и с цената на това да им одерат кожата. А това моето, нима не бие към лицемерие?! Нещо може да ти е неприятно, но ти благо мълчиш и захаросваш.
Та се възхищавам на искрените и смели хора и знаете ли защо?
Защото такъв човек никога няма да ти забие нож в гърба.

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

Реквием е заупокойна литургия, а лакримоза се превежда като сълзлива. Това е едно от любимите ми произведения.

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Имам спомагателни въпроси:
1. При постъпките на потребителите отчита ли се това дали са злонамерени?
2. В средище на интелигентни хора, претендиращи за духовна извисеност какво място има прошката за онзи, който неволно или нарочно си е навлякъл гневът им?

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.

В този форум се запознах с някои от най-най-любимите си хора....половината вече са изтрити. Слава Богу, свързахме се и разменихме координати преди това да се случи...Искам да благодаря, че ги срещнах тук и ми помогнаха за толкова много неща!!!

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.

Имам спомагателни въпроси:
1. При постъпките на потребителите отчита ли се това дали са злонамерени?
2. В средище на интелигентни хора, претендиращи за духовна извисеност какво място има прошката за онзи, който неволно или нарочно си е навлякъл гневът им?

Имам спомагателни въпроси:
1. При постъпките на потребителите отчита ли се това дали са злонамерени?
2. В средище на интелигентни хора, претендиращи за духовна извисеност какво място има прошката за онзи, който неволно или нарочно си е навлякъл гневът им?

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.

В момента имам ангажимент и нямам време за обяснения. по принцип не е редно да се коментира нито потребител и неговите действия, нито решенията на екипа, засягащи акаунтите на потрбители. Така че моля опитайте се докато получа възможност да пиша в тази тема, да разсъждавате по нея по принцип (както съм я преформулирала), без да насочвате конкретни коментари нито към потребителите, нито към екипа. Последните ще се наложи да бъдат изтрити заедно с техните под-коментари.

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.

Една мъдрост може да се провери и в днешно време и не подлежи на давност. Точно като теб смятам, че древен не е синоним на правдив. Харесвам примера за битките за които враждуващите страни си приписват едновременно своя победа.
Моята обратнопропорционална връзка всъщност се основава на това, че колкото по-далеч в древността се връщаме, толкова повече смисъла оставен за поколенията е по-неразбираем и погрешно тълкуван. Например, че Рим е основан от Ромул и Рем откърмени от вълчица (а това са явни символи), Аполон държи Земята в ръцете си, света е върху корубата на костенурка и т.н.
Темата всъщност е за "загубеното познание". Колко древните народи са можели да знаят и колко сега не можем да го знаем. Ценното знание не се губи, както и сам каза, че истината се предава с поколенията. Но дори да допуснем, че е изчезнало, трябва ли то да бъде свързано с неща, които сега не можем?
Привеждането на митология от древни източници в подкрепа на свръхестественото за мен е проява на лош вкус. Май го писах някъде - за всичко и през всяка епоха ще се намери някой, който да го твърди.

Аз съм склонен доброволно да бъде подложен на терапия, която ме праща на почивки на Канарските острови, Австралия, Испания и други лечебни дестинации