vorfax

Това с мутациите беше много интересна "подробност". Чисто статистически би следвало техния брой да се увеличи, а с това и шанса да уцелим кьоравото. Примерно да се научим да фоносинтезираме или мислим по различен начин. Дори да не е толкова радикално, всъщност това е май единствения естествен начин да ускорим собствената си еволюция - предоставяйки и повече материал.
А дали е мит, и аз смятам, че това е експлоатирана тема, види се от векове, нямаща реално последици върху човечеството. Факта, че човечеството се размножава успешно отразява факта, че има благоприятни условия за това. С други думи в момента човечеството е в своя разцвет. Притеснително би било, ако популацията ни намалява. За това са се борели нашите прадеди - да имаме условия за живот. Когато популацията ни е наброявала няколко хиляди души на планетата, съдбата на вида ни не е била по-розова.


Между другото аз мога да дефинирам "проблема" с други думи: Чумите и глада са спрели да вземат своя дан в чудовищните размери, които са обезлюдявали цели градове. Средната продължителност на живота не е под 40 години, както е било в Средновековието. Хората раждат 5-6-7 пъти по-малко, но почти всички от децата им остават живи.
По данни на ООН има ресурси за издръжката на 10 млрд. души. Проблем ще има когато се роди 10 000 000 001-я човек, но това съвсем не значи и че няма да има решения за него. Примерно спряга се най-голямото необработваемо поле, което е два пъти по-голямо от цялата суша - Световния океан. Изчислено е, че цялата човешка популация може да се изхрани само с водорасли. Между другото 2012 се смяташе като година на глада, където човешкият род ще изчезне. Започвам да се замислям, покрай дългия списък с предстоящи и неосъществени Апокалипсиси, дали хората нямат нужда да бъдат плашени и да живеят в страх...

Това с мутациите беше много интересна "подробност". Чисто статистически би следвало техния брой да се увеличи, а с това и шанса да уцелим кьоравото. Примерно да се научим да фоносинтезираме или мислим по различен начин. Дори да не е толкова радикално, всъщност това е май единствения естествен начин да ускорим собствената си еволюция - предоставяйки и повече материал.
А дали е мит, и аз смятам, че това е експлоатирана тема, види се от векове, нямаща реално последици върху човечеството. Факта, че човечеството се размножава успешно отразява факта, че има благоприятни условия за това. С други думи в момента човечеството е в своя разцвет. Притеснително би било, ако популацията ни намалява. За това са се борели нашите прадеди - да имаме условия за живот. Когато популацията ни е наброявала няколко хиляди души на планетата, съдбата на вида ни не е била по-розова.


Между другото аз мога да дефинирам "проблема" с други думи: Чумите и глада са спрели да вземат своя дан в чудовищните размери, които са обезлюдявали цели градове. Средната продължителност на живота не е под 40 години, както е било в Средновековието. Хората раждат 5-6-7 пъти по-малко, но почти всички от децата им остават живи.
По данни на ООН има ресурси за издръжката на 10 млрд. души. Проблем ще има когато се роди 10 000 000 001-я човек, но това съвсем не значи и че няма да има решения за него. Примерно спряга се най-голямото необработваемо поле, което е два пъти по-голямо от цялата суша - Световния океан. Изчислено е, че цялата човешка популация може да се изхрани само с водорасли. Между другото 2012 се смяташе като година на глада, където човешкият род ще изчезне. Започвам да се замислям, покрай дългия списък с предстоящи и неосъществени Апокалипсиси, дали хората нямат нужда да бъдат плашени и да живеят в страх...

Мит или реалност? Има ли пренаселване на планетата? Къде е лимитът и да изхранва населението и? Каква популация може да изхрани планетата ни?
Сякаш е споменавана тема, но търсачката не откри посветена на въпроса. Натъкнах се само как от някакъв доклад на ООН се обяснява, че трябва да спрем да ядем месо и мляко. А интересно как е възникнала ООН?
 
http://vbox7.com/play:47c498dfe8

Аз имам добра визуална памет. На писмен изпит направо виждам страниците от които трябва да пиша. Сега ме връщаш назад във времето и ме караш да си припомня нещо друго. Поставях двете си ръце до наведената глава, а лактите на чина. Нищо не можеш да видиш, освен листа. Помня и че е много гадно да чуеш стъпките на учител/лектор и как спират до теб и той поглежда какво пишеш. Дишаш дълбоко и го игнорираш, сякаш е най-нищожния човек. Хората се притесняват от авторитетите, от красавиците и т.н. Тегли на всички една майна (НА УМ), това е психологически метод.
Още нещо се сетих. Аз май описах цялата си техника по време на изпит В самото начало на изпита и в мигове в които се изплашиш, че не ти се получава, вместо да бързаш се спри. Направо затвори очи и не мисли за нищо пропилявайки цяла минута.
Предполагам, че не питаш и за техники за по-лесно учене. Това е друга тема.

Чудесно е написано. Аз гледам едни варварски работи, да не стана ангелче покрай този форум. UFC - смесени бойни изкуства. Там оня (не помня имена) каза на онея (нали не помня имена):
- Страх, болка, срам... нищо от тованяма да ви помогне в боя! Ще ви помогне само това. - и показа юмруците си.
Ако и ти осъзнаеш, че хората се страхуват от страха и това е сигурния начин да саботираш себе си, и че по-зле от това няма как да стане, ще бъдеш малко по-спокоен.

Запитах се дали се чувствам пренаселен......интересното е, че дори да сме човек до човек, някои хора пак ще се чувстват самотни.
 
vorfax, и аз мисля, че това е мит. Има много население, за да може мутациите да с по-бързи. Все пак сме на края на една епоха и трябва да минем в следващата.

мдаа, народът масово оглупява и става агресивен на всичкото отгоре
хем са некадърни и , хем имат голямо самочувствие и не дават да им се обадиш
Днес  се сблъсках с една нотариуска, която крещеше срещу мене, че имала незнам си колко години юридически стаж
Абе то и аз щях да й се разкрещя, ама си казах - за какво ли да се хабя
И отидох при друга далеч по -културна нотариуска, нека тя да вземе парите, а не оная истеричка

Жак Фреско има добри идеи като цяло, меко казано добри идеи
http://www.vbox7.com/play:ma708294b7
Просто като насока има много разумни идеи и биха дали добри резултати, макар че според него добрите условия и това, че хората са задоволени ги прави добри, а според Учителят бях попаднал някъде, че добрите условия и добрата среда прави човека само 1/3 по добър .

Чебурашка, нали ме питаш и аз се замислям. Преди време споделих как бих искал депутатите да бъдат изпращани до домовете си от тълпи. Без заплахи, без саморазправа, просто така, да им напомнят, че съществуват. Обаче това е нещо, което могат да свършат 1000 души, а останалите милиони?
Аз съм възпитан строго и създадох един вътрешен съдник по-страшен от всичко останало. Като ми кажат "излъжи, открадни, навреди, никой няма да разбере", аз отвръщам "аз ще разбера". Никак не ме блазни да прецакам другарчето, независимо каква изгода имам. Даже, колкото е по-голямо изкушението, толкова по-страшен е моя вътрешен съдник. А моя вътрешен съдник съм самият аз. И сега някой ще каже "супер, кажи рецептата". Да, ама не. Не пожелавам на никого своя живот. Като оная индийска поговорка, че без страдание няма състрадание. Живеем в мирни времена, затова мъжете са пълни... гейове, да звучи по-деликатно. Имаме свобода, народа ни стана безотговорен. Имаме световното знание на тепсия, избрахме ориенталския кючек и чалга ценностите - пари, цици и... даже не мога да се сетя има ли трето. Май за да оценим нещо, трябва да сме се борили за него. Свободата ни са ценили онези, които са умрели за да я извоюват. Тези, за които е даденост не дават и пет пари за нея.
И сега за равенството. Без да анализирам комунизма като идеология, само ще отбележа едно следствие от възпитаните в него, а именно, че ни научи на нещо много лошо - да сме равни. Разберете, че равенството е несправедливо, защото ние не сме равни. И предложеното в темата е равносилно на геноцид. Циганин на опера е като ескимос в Африка - среща се, но прави впечатление. Това е само пример за това, че нашите нужди не са еднакви и съответно техния паричен еквивалент. Харчим различно и за сапун и за култура и за образование и този "справедлив" процес да изравни социалните помощи на едни приели това за поминък с други имащи по-високи стандарти на живот, защото имат по-високи стандарти на ценности, води до задънена улица.
Макаренко учи: Бавните да се бутат, бързите да се дърпат назад. Може да си гений, но не ти позволяват да надминеш другите. И логично интереса да бъдеш по-добър се убива. Равенството е за тухлите. С тях се гради лесно, но липсва индивидуалност.
Тези ми разсъждения се въртят върху стимулите човек да бъде това което е. Един от най-несправедливите процеси в България е, че не се назначават най-кадърните места, а най-познатите. И преди съм го писал, в САЩ още като си в колежа и компаниите плащат на изявените стипендии, с което си уреждат да ги привлекат след завършването им. В България няма никаква връзка между успеха ти в училище и университета с назначаването ти на длъжност. Това би трябвало да се промени. Трябва да се стимулира и високата и качествена производителност. Плащането "на глава" демотивира всеки, който може повече.
Що се отнася до мотивационните мерки, трябва да има възмездие - да се наказва всяко зло и поощрява всяко добро. Безнаказаността е основна причина за липсата на ценности, съвест и доброта. Границите дотолкова се размиват, че вече ако спънеш човек на улицата не знаеш дали няма да последва ръкопляскане. Когато някой хвърли боклук на земята никой не му прави забележка. Кое е правилно, кое е лошо, новото поколение си няма представа. В това изродено общество, наскоро си припомних, един англичанин (Едуард Стърнс) правилно открива роля, която е пример за подражание - тарикатът. "тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение." Тарикатът, бих допълнил аз, е средно статистическия българин, който мами околните за своя изгода, но с това никога няма да забогатее и ще изгуби доверието на всекиго завинаги. Моето решение вече казах: много моркови и много пръчки. Българите се превърнаха в кучета. Аз съм се учил да тренирам кучета. Кучетата не знаят какво е добро и какво е зло. Те знаят само какво е позволено и какво е забранено. Учат го с бой и награда. Винаги навреме и без компромиси. Ужасна свободия е налегнала родината ми и Чебурашка, питаш ме дали не искам да е по-добре. Не, не искам. Съзнавам, че вече приключват ужасни процеси, чиито гнили плодове ще трябва да ям. Младото, работоспособно и образовано население отиде да вдига жизнения стандарт на други държави, а останаха социалното и ментално слаби и милиони пенсионери разчитащи на най-ниско продуктивната ръка в ЕС - българската. БВП е основен показател за жизнен стандарт. Тъжно ми е, обаче вече започвам да приемам света в който живея. Преди време направих класация по която сме все в дъното по различни показатели. Беше ми забавно. Сега ми е само тъжно. Работя си, правя едни патриотични неща, дето не искам да споменавам, отказал съм се да имам деца, защото не искам да живеят в такъв свят и толкоз.

Това като прочит - звучи поетично и красиво.. Но, като решение на проблемите ни - звучи доста безотговорно.
Защото в днешно време децата са много повече продукт на обществото, отколкото ни се иска да бъде. А при положение, че ние не можем да им предложим едно здраво общество и не можем да им осигурим реализация в собствената им родина - как можем да очакваме от тях да станат такива "учители", каквито са ни нужни.
А дори и част от тях да успеят да станат - ние какво ще правим? Ще стоим и ще спим блажено и безотговорно, чакайки те да ни решат проблемите с "магическа пръчка"?
Или да ни поведат като "пастири", които водят "стадо овце" на паша.. или на заколение (според случая, защото то "учители" се раждат всякакви - и черни, и бели)?
 
Моля, не го приемай лично - но, на мен подобни изказвания ми звучат твърде много езотерично и твърде малко реалистично.

innuendo, моите думи не са се отнасяли пряко до теб. Сега минах по диагонал постовете ти и разбрах, че искаш да осиновиш дете с полу(брат) си. Не разбрах само защо никой от вас не възнамерява да създаде семейство с жена, след като между вас няма сексуално привличане? Ако толкова се обичате (не плътски) нищо не пречи да си гледате децата заедно, че дори да живеете в една къща да речем.

Това е мега глупаво решение. Ще се обоснова защо. Ясно е, че християнските ценности учат да помагаме на изпадналия в беда/нужда, но реализирането на такава идея е възможно точно така, както и Томас Мор го е представил - утопия.
Първо: Идеята не е нищо ново, при това тя е практика в държавата ни. Нарича се социални помощи, обезщетения, пенсии за инвалидност, детски надбавки и прочие. Даже бих казал е основен приход за издръжката на цяла една прослойка в България - тази на циганското население.
Второ: Невинното посочване на ДДС и акцизи спокойно може да бъде описано и като "пари ще вземем от сираците, от детските градини и инфраструктурата". Защо? Защото бюджета е една сума, която се преразпределя впоследствие. не може да бръкнеш в хазната и да кажеш, че си ощетил едните поданици, а другите не си.
Трето: Като всяка утопия, идеята е за светло бъдеще, но е обречена на провал. Защо. Ами пак да се върнем на циганското население в България. Да, то е спокойно за светлото си бъдеще, да, то е материално осигурено, когато разчита на многодетните си майки. И какво от това? Какво това допринася за държавата? Как развива обществото ни? Как движи прогреса, какви блага произвежда? Ще кажете, циганите имат други навици. Добре. Да погледнем към Западна Европа. Бели хора. В много от тези държави социалните помощи (тук наречени ББД) са близки до заплатите. От порядъка на половината от заплата, извинете ме, че не помня точни цифри. И какво правят тези млади хора? Ами решават да не работят. Те са тъкмо такива, каквито автора на темата желае да ги направи - безгрижни, осигурени, доволни, спокойни, прахосници и лентяи. Какви проблеми произтичат от това?
 - Ами идиотите като мен, които работят, трябва да издържат повече неработещи. Независимо как ми вземат парите - като такси смет, данък дъждовна вода (и такъв си имаме), винетки или пенсионно облагане, това са моите пари и държавата няма от кого да ги вземе, освен от такива като мен, които печелят пари, от които да пренасочва част за своите си цели.
 - Като сме всички доволни и спокойни, че имаме дом, храна и задоволени нужди, кой ще мие обществените тоалетни? Кой ще седи в будка 10 часа за да продава вестници? Кой ще слага каменна вата на ТЕЦ-овете ни? Кой ще кара автобусите ни? Кой ще си трови живота да учи днешната младеж в училищата за жълти стотинки? Ами никой. И това искам да посоча, че е реален проблем в напредналата социална Западна Европа. Там имат недостиг тъкмо на служители в непривлекателни професии, мръсни или откровено вредни за здравето. Без емигрантите вършещи тази работа, че и за по-малко възнаграждение тези страни биха изпаднали в един много интересен колапс. Не случайно много професии, а и споменатата учителска, се заплащат в ЕС 30 пъти и нагоре повече.
- Учи за да сполучиш. сполучваш и да не учиш? Ами защо тогава младите да учат? Тази липса на конкуренция в заемането на работа ще свали образователното ниво на и без друго изпростяващото ни население и ще поставя все по-некадърни кадри на длъжностите.
- Ако Galina Hristova приложи утопията си днес, аз от утре напускам работа, правя 2-3 чавета и ще си ги гледам, спокойно и лежерно. В моята професия има липса на кадри. Искат много работа, високо образование, често по 12 часов работен ден и плащат несправедливо и обидно ниско. Нека други са лудите, които ще ми дават баницата, аз само ще ям.

Ето какво мисля аз. Аз съм израснал с един родител, дето и той беше един родител, че по-добре без него, и съм много различен. Принципно, чел съм, в едно семейство детето възприема социалните роли наблюдавайки и изучавайки, ако щете, своите майка и баща. Родителите са оригиналните модели на поведение от които се формира по-голямата част от умението да се общува за децата. Това виждат децата най-много в първите 7 години. После чак е пубертета, където важност се придава на връстниците, после на модата, авторитета, че да се стигне до Аз-а като критерий за себеоценка. Децата са много различни, дори само от това дали са единствено дете в семейството, а какво остава за подмяна на родителските роли. В мен блика толкова толерантност, че не мога да отнема правото на хомосексуалистите на дете, но в същото време не бих им и дал такова, заради самото дете...

Това е мега глупаво решение. Ще се обоснова защо. Ясно е, че християнските ценности учат да помагаме на изпадналия в беда/нужда, но реализирането на такава идея е възможно точно така, както и Томас Мор го е представил - утопия.
Първо: Идеята не е нищо ново, при това тя е практика в държавата ни. Нарича се социални помощи, обезщетения, пенсии за инвалидност, детски надбавки и прочие. Даже бих казал е основен приход за издръжката на цяла една прослойка в България - тази на циганското население.
Второ: Невинното посочване на ДДС и акцизи спокойно може да бъде описано и като "пари ще вземем от сираците, от детските градини и инфраструктурата". Защо? Защото бюджета е една сума, която се преразпределя впоследствие. не може да бръкнеш в хазната и да кажеш, че си ощетил едните поданици, а другите не си.
Трето: Като всяка утопия, идеята е за светло бъдеще, но е обречена на провал. Защо. Ами пак да се върнем на циганското население в България. Да, то е спокойно за светлото си бъдеще, да, то е материално осигурено, когато разчита на многодетните си майки. И какво от това? Какво това допринася за държавата? Как развива обществото ни? Как движи прогреса, какви блага произвежда? Ще кажете, циганите имат други навици. Добре. Да погледнем към Западна Европа. Бели хора. В много от тези държави социалните помощи (тук наречени ББД) са близки до заплатите. От порядъка на половината от заплата, извинете ме, че не помня точни цифри. И какво правят тези млади хора? Ами решават да не работят. Те са тъкмо такива, каквито автора на темата желае да ги направи - безгрижни, осигурени, доволни, спокойни, прахосници и лентяи. Какви проблеми произтичат от това?
 - Ами идиотите като мен, които работят, трябва да издържат повече неработещи. Независимо как ми вземат парите - като такси смет, данък дъждовна вода (и такъв си имаме), винетки или пенсионно облагане, това са моите пари и държавата няма от кого да ги вземе, освен от такива като мен, които печелят пари, от които да пренасочва част за своите си цели.
 - Като сме всички доволни и спокойни, че имаме дом, храна и задоволени нужди, кой ще мие обществените тоалетни? Кой ще седи в будка 10 часа за да продава вестници? Кой ще слага каменна вата на ТЕЦ-овете ни? Кой ще кара автобусите ни? Кой ще си трови живота да учи днешната младеж в училищата за жълти стотинки? Ами никой. И това искам да посоча, че е реален проблем в напредналата социална Западна Европа. Там имат недостиг тъкмо на служители в непривлекателни професии, мръсни или откровено вредни за здравето. Без емигрантите вършещи тази работа, че и за по-малко възнаграждение тези страни биха изпаднали в един много интересен колапс. Не случайно много професии, а и споменатата учителска, се заплащат в ЕС 30 пъти и нагоре повече.
- Учи за да сполучиш. сполучваш и да не учиш? Ами защо тогава младите да учат? Тази липса на конкуренция в заемането на работа ще свали образователното ниво на и без друго изпростяващото ни население и ще поставя все по-некадърни кадри на длъжностите.
- Ако Galina Hristova приложи утопията си днес, аз от утре напускам работа, правя 2-3 чавета и ще си ги гледам, спокойно и лежерно. В моята професия има липса на кадри. Искат много работа, високо образование, често по 12 часов работен ден и плащат несправедливо и обидно ниско. Нека други са лудите, които ще ми дават баницата, аз само ще ям.

Ех, сещам се за дискусията за безплатния хляб.....

Платон говори и за други неща. Че всеки трябва да заеме мястото в държавата, което е за него. Нито да се притеснява да го вземе, нито да се лакоми за нещо повече.

Така нареченият вечен стремеж на хората за "Свобода и Равенство" е продукт на масонството. Свършил е някаква работа, но времето му отмина.

Аз дълбоко вярвам, че НЕ хората са в стрес, защото нямат пари, а нямат пари, защото са в стрес. От тази гледна точка според мен е вредно за душите да има нещо като безусловен базов доход......

П.С. И въобще, според мен, всякакви подобни проекти целят да ни държат в матрицата, а не да ни изведат от нея....

Точно така. Впрегнатите сили на вярата би трябвало да имат лечебни сили. Наскоро ми прави впечатление нещо общо, което казват шампиони атлети. Те казват, че си вярват. Вярват, че заслужават да побеждават. Може би ако не си вярваха, а тренираха по същия начин нямаше да постигнат същото.
Изненадвал съм се и каква сила дават нечии добри думи. Примерно някой да ти обещае, че всичко ще се оправи, че след някаква беда ще дойде нещо добро. И разума крещи, че този човек няма как да знае такива неща, а още повече да обещава. Обаче изведнъж ти олеква, снема част от бремето ти. Понякога няколко думи могат да те окрилят, да те мотивират да направиш неща, за които дори не си подозирал, че си способен.

Ето част от казаното тук http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%B1%D0%BE
 
"Плацебо (от лат.: placebo — трябва да угаждам) е всяка симулирана, иначе медицински неефективна интервенция (операция, химически разтвор, хапче или психотерапия), която се назначава с предполагаемо терапевтично въздействие, каквото всъщност няма. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че е ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние — ефект, наричан плацебо ефект.
 
Ето още няколко цитата, които може би ще отговорят на тези много интересни въпроси:
 
 
20 И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,
21 защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Исус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.
 
От Светата Библия, Евангелие на Матей 9:20-22, Нова международна версия © 1984
 
 
 
Има един афоризъм на Хуна, който гласи „Енергията протича натам, накъдето е насочено вниманието.”
Накъдето насочите вниманието си – върху мисъл, обект, преживяване – между вас и това нещо се създава поток от енергия.
 
 
От Овладяване на твоето скрито аз: Ръководство за пътя на Хуна, Сердж Кахили Кинг, © 1985
 
 
Главният принцип, който трябва да се запомни е, че чрез ритмично дишане и контролирана мисъл вие сте в състояние да приемате значително количество прана, както и да я прехвърлите в тялото на друг човек, стимулирайки отслабените части и органи, внасяйки здраве и отстранявайки болестните състояния.
 
 
От Наука за дишането в индуистката йога, Йоги Рамачарака, © 1909
 
На този принцип можеш да направиш лекарство без дори да имаш съставките му!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А не да ги разреждаш - както в хомеопатията... Някои го наричат Алхимия, други бабини деветини, трети Плацебо и т.н. А то всъщност си работи много добре.
 
Според мен Плацебо ефекта е впрегнатата в действие способност на човека да се самолекува.
 
Поздрави!

Все пак знайте, че един ден, след години може да ви обвини, че не сте била достатъчно строга като родител и не сте я откъснали от тази зависимост.

Ама аз и преди съм го писал. Не крайната цел, а пътя до нея формира личността. И в случая "през гората" може да е далеч по-ценния път. Пиша ценен, а не лесен или пряк. А и историята за през просото всички я знаем. И определено по отъпкания път няма да видим гората, нито всичко онова отъпкано или изплашено от стадото.
Моята идея се отнасяше до това, че себепознанието се извършва сам, а не с хора край теб, които да изпълняват функцията на ветропоказатели или светофари.

Значи, доколкото разбрах, нещата се свеждат до това:
- да си позитивно настроен (да избягваш неприятните теми за другите, като техните провали)
- да придаваш важност на хората с които общуваш
И... май това е. Донякъде доста се припокрива с малодушие. Не знам защо е изпусната физиката, която за мен е решаваща:
- приятна усмивка и смях
- тяло в което се чувстват добре (в общия случай красиво)
- нещо специфично (като мустачките на Хитлер, бемката на онази манекенка и прочие)
Т.нар. "душа на компанията" трябва да владее и:
- умение да забавлява околните (да пее, да има дар слово, чувство за хумор и др.)

Харизматичните хора са щастливи хора, които ни вдъхновяват с примера си. Те са онова, което искаме да бъдем, но рядко сме, но драмата в техният живот е че често са като клоуна, който разсмива всички, но вътрешно е тъжен.

Аз пък мисля, че учебниците са почти перфектни. Почти, защото имат грешки, които няма нужда да изброявам, но по никакъв начин не ги омаловажава. И децата точно ги мързи. Да ти казват какво да учиш, как да го научиш, кога да го научиш и за кога да го научиш никога, ама никога не е било приятно. Идеята на училището не е да те забавлява, а да създаде примерен гражданин и примерен работник. Някой срещат лични интереси в изучаването, други зубрят, защото им плащат родителите за това (познавам един гений изграден с тази стратегия), трети учат, защото не искат да им се смея за ниските оценки (тук може и себе си да визирам), четвърти виждат в това информация, която може да им послужи. И какво от това? 99% от наученото в училище съм го забравил. Вероятно процента е толкова висок, защото съм учил огромен обем от информация. Но идеята никога не е била аз да помня 20% или 5000 страници, а да се науча да мисля, да се науча на дисциплина, на трудови навици, на работа в екип, на работа под стрес, на воля, ако щеш, а това никога не е било и няма да бъде забавление. Затова днешната младеж я мързи, защото бяга от работата. За съжаление и медиите и предложиха безброй оправдания, далеч от истината.
Май се отклоних от темата...

Участвам в една образователна общност, където водеща новина е обещаното повишение на заплатите от 30 лв. за пет години, което не може да покрие дори инфлацията. Обикновено под тези новини в медиите има потресаващи коментари. Мизерна и непрестижна професия. Не мога да си обясня как тези 30 лв могат да водят със себе си толкова вълнение. Аз направих предложение минималната учителска и възпитателска заплата да е 5731 лв. И ако погледнете подписа на Историк, мисля, че на жътвата след 100 години България не само ще е световна икономическа сила, но и току виж българи успеят да решат проблема с бедността, продуктивни алтернативни източници на енергия и т.н.
Трябва да се инвестира в човешкият ресурс, не да се реже некачествения.

Твоя пример е като апандисита при човека. Нещо, което не се ползва закърнява. Само едно подминаваш, ние говорим за нещо ценно, което уж изчезнало, та чак го забравило цялото човечество. Може да се заличи само онова, което е непотребно.



Древните календари са много прости и могат без проблем да се възпроизведат с наблюдение на два камъка и една звезда. При отсъствието на телевизия бих посветил години в зяпане на небето, а при отсъствието на знание - декади за астрология.
И все пак дай конкретни примери, защото примерно в нета има митове, като за най-точния календар в света, който бил български, та от ЮНЕСКО го били признали. Само дето от ЮНЕСКО не са чували за него...

ivail, защо ни занимаваш с глупостите си? Отдавна всеки, който е потърсил истината знае, че тези снимки са от един прекрасен сайт за Photoshop конкурси - http://www.worth1000.com




http://superingener.livejournal.com/5836.html
http://www.worth1000.com/entries/18533/giants
http://www.worth1000.com/contests/2656/archaeological-anomalies-4
http://www.symbianize.com/showthread.php?t=90920
https://www.google.bg/search?q=Archaeological+Anomalies&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-GB:official&client=firefox-a#hl=bg&client=firefox-a&hs=4XQ&rls=org.mozilla:en-GB%3Aofficial&sclient=psy-ab&q=Archaeological+Anomalies+1++Worth1000+Contests&oq=Archaeological+Anomalies+1++Worth1000+Contests&gs_l=serp.3...8948.9191.1.9495.2.2.0.0.0.0.188.306.0j2.2.0...0.0...1c.1.gfV-gIszCEk&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_cp.r_qf.&fp=dc669cc65d84dccb&bpcl=35466521&biw=1280&bih=826

Бих определил трудността за начинаещи и средно напреднали. Но пък резолюцията съвпада с целите които обслужва - боза.

Всички помнят. Злопаметните, независимо дали са с добра памет отдават специална важност на определени събития, които считат, че ги касаят по особен начин. Това ги кара да си припомнят по-често дадено събитие докато то премине от късотрайната в дълготрайната памет. Оттам насетне, това събитие може да бъде подтик за някаква съпротивителна реакция (отмъщение, ненавист) и в далечен времеви план.