Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Паметта


Recommended Posts

Мисъл на деня - 4 Март 2008 г.

"Слабата памет се дължи на човешките чувства. Когато става сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намеси в по-рядка, паметта на човека отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства."

Из Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, 8-а НБ, 24.I.1937 г.

и по-нататък

– „Не мога да помня.“ – Ти си внушаваш. Вярвай, че можеш да помниш. Ти не помниш, понеже си излязъл от Закона на Любовта. Всички хора, които са изгубили любовта си, не помнят. Онези пък, които имат любов, помнят. Вижте като обичате нещо, как помните. В правата любов е силата на любовта.

Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко се складира в човешката памет. Важно е, че чувствата не трябва да управляват ума, но само да влязат като подбудителна причина.

Паметта на човека е изключително сложно явление, безкрайно интересно за наблюдение и съвсем непредсказуемо за човешката логика...

И все пак ние не можем да живеем в света си без паметта.

За думите на Учителя мога от опит да потвърдя, че са 100% истина. Един поглед само, изпълнен с топлина, обич, радост и насърчение и блокиралото дете или възрастен, като с вълшебна пръчица си спомня дори това, което той самият се чуди, че е запомнил...

Какво означава според вас "чувствата не трябва да управляват ума, но само да влязат като подбудителна причина", за да стимулират паметта?

Има и още един въпрос - какво е нужно, за да се освободи човек от излишните спомени - можем ли съзнателно да изтрием от паметта това, което ни пречи или само можем да го заровим дълбоко?

И още един - можем ли да се доверим напълно на паметта си - тя зависи от състоянието на сетивата ни, от логиката, от личността, от ситуацията... Има ли напълно обективна памет? Можем ли да се върнем към отминали събития и да "видим" в тях нещо, което не сме забелязали в момента, в който сме ги запомнили?

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Има и още един въпрос - какво е нужно, за да се освободи човек от излишните спомени - можем ли съзнателно да изтрием от паметта това, което ни пречи или само можем да го заровим дълбоко?

Ако някой спомен ни тревожи, значи той е свързан с нещо, което не е отработено, не е преодоляно; с урок, който не е докрай научен. Желанието този спомен да го няма е по-скоро опит за бягство, което може да доведе до потискане и заравяне на спомена, но не и до освобождаване от него, тъй като проблема с който спомена е свързан все още съществува. Ако някой спомен не ни притеснява, няма защо да търсим изкуствено освобождаване от него. Опасност от претрупване с излишна информация на паметта ни не съществува. Лошото е когато маловажната информация се поставя на преден план в съзнанието ни.

Link to comment
Share on other sites

Guest Аметист

Интересна метаморфоза на човешките способности се наблюдава при езотерично обучение и една от важните промени се отнася до паметта. Д-р Щайнер ни посочва, че при окултното ученичество се наблюдава снижаване на напрежението в способностите за запаметяване, т.е., отслабване на паметта. Ето и два цитата от визираната лекция :

"При ползването обикновения начин на паметта във физическия свят, фактите изпъкват в съзнанието като възпоменание; при езотеричния тип памет, преживяваме тези факти тъй, като че ли те са спрели във времето. ..."

"Паметта се заменя с четене в протичащото време. Мнозина, извършили определено езотерично развитие, могат даже съвършено да загубят паметта; но това обстоятелство на тях никак не им пречи, защото те виждат събитията в обратен ред, и доколкото те са лично свързани с тия събития, те ще ги видят със особена отчетливост. За обикновения човек, разбира се, странно е да чуе, ако му кажат, че езотерикът съвършено загубва паметта си и в същото време отлично знае, че има място в миналото, защото той вижда миналото. Обикновеният човек, констатирайки, че такъв езотерик обладава отлична памет, не разбира това явление, защото няма представа за тия изменения, които стават в етерното тяло на езотерика...."

Link to comment
Share on other sites

Според мене в това, което пише Щайнер има нещо вярно, но едва ли е толкова просто. Да, Природата има памет. Всичко случило се се пази от самата материя. Мнозина са чували за акашовите записи, за астралната светлина и др. под. Всяко движение оставя отпечатък в материята, който не може да бъде изтрит. Но четенето от акаша не е толкова лесно. Да четат свободно, ясно, в пълнота и точно това което искат е трудно дори и за духовните Учители, а какво остава за обикновения езотерик. Това са безчетни преплетени, наложени една върху друга следи. Освен това има акаша на физическия план, където се съхраняват извършените действия; акаша за астралния план, където се регистрират действията извършени на този план, вкл. и чувствата; акаша за менталния план и така до най-висшия. Всъщност четенето на собствената памет и на записите в акаша не се различават принципно. А също мисля, че едва ли индивидуалната памет отслабва с духовното развитие и изчезва. По-склонен съм да смятам, че действителността е тъкмо обратната и способността на четене от индивидуалната и общата памет на Природата се развиват паралелно. Акашовите записи си мисля, че не могат да предадат онази характерна за всеки човек индивидуална окраска, уникалност и специфика на изживяването пречупено през призмата на индивида, на неговия светоглед, на моментното му развитие. В акашовите записи събитието просто се регистрира, но отсъства индивидуалното изживяване, опитът, индивидуалната гледна точка.

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Има и още един въпрос - какво е нужно, за да се освободи човек от излишните спомени - можем ли съзнателно да изтрием от паметта това, което ни пречи или само можем да го заровим дълбоко?

И аз съм имал възмисли върху темата за спомените. Как те влияят върху настоящето, респ. бъдещето, върху способността ни да живеем пълноценно и вземаме правилните решения в настоящето. Спомени от миналото свързани с неприятни или лоши случки неименуемо обременяват настоящето. Според преживяното човек започва да ставя тенденциозен. В взаимотношенията и постъпките се появява желание за реванш към някого който ти е навредил или обидил по някакъв начин. Както между роднини, така и в служебен или професионален план.

Това за мене са спомените, които човек си заслужава да изтрие или да зарови дълбоко. Нещата от миналото.

Може би тука се крие едно от проявленията на Великата Разумност в света - прераждането. Ликвидирането на всякакъв вид спомен от миналото и даване на шанс за започване на чисто.

Edited by LG_
Link to comment
Share on other sites

Guest Аметист

Без да целя началото на каквато и да е полемика, ще спомена следното.

В предния си пост исках да посоча, че настъпват промени в паметта, като способност на материалното ни дневно съзнание, при развиване на свъхсетивни опитности, т.е. при напредване в езотеричното обучение (при спазване на определени принципи и стъпки). Как точно става това и какво точно се разкрива на постигналият дадено окултно ниво, не е била целта ми да посочвам. Факт е, че много окултисти виждат света не само екзотерично.

За същността на Духовните светове, респективно Акашовите записи имат право и възможност да говорят именно духовните Учители, един от които е и д-р Рудолф Щайнер, като представител на западното езотерично християнство и създател на антропософията. Езотеричните ученици само следват пътя, успехите по който не са гарантирани.

Мисля, че що се касае до езотеричното разглеждане на човешките способности, съвременият интелект не би могъл да изгради каквито и да са здрави представи по въпроса. С цитираните думи на д-р Щайнер исках да посоча само, че съществува и друг път за метаморфоза на една човешка способност – паметта, която води до нови възможности за познание. На официалните представи винаги им липсва нещо… това е.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Когнитивната наука изследва паметта експериментално. Eто няколко думи за паметта:

Памет

Генетична памет

Паметта кодирана в генограмата (родословното ни дърво), предавана като генетично заложена информация на геномно ниво. В психотерапията генетичната памет се проследява чрез анализ на родословните връзки.

Дългосрочна памет

Семантична - свързва се с разбирането, смисъла на информацията и мисленето на базата на езика (вътрешно говорене). Смята се , че в мозъка семантичната памет се складира в слепоочните дялове на кората.

Епизодична - образна памет за събития, съхранени като паметови епизоди. Свързва се с теменния мозъчен дял на кората.

Процедурна - памет за двигателни умения и навици (медицинският термин е "праксис"). Памет за движения - плуване, шофиране, каране на колело и т.н., но и за по-фини процеси като процесиране на речта например. Свързва се с малкия мозък.

(Хипокамп - това е друга мозъчна структура в лимбичната ни система, за която се приема, че е от ключова роля за процесирането на дългосрочната епизодична и семантична памет. Има описани случаи на мозъчен херпес, унищожил хипокампа, както и случай на медицинското му премахване - и при двата случая се наблюдава тотална загуба на способността за запаметяване на нови паметови следи, както и за припомнянето на събития станали след мозъчната увреда.)

Емоционална памет - способността ни да съхраняваме емоционална информация. В мозъка се локализира в лимбичната система. Смята се, че амигдалата (бадемовидното тяло) е мозъчната база за страха и агресията (борба/ бягство), а ядрата на септума на удоволствените положителни емоционални преживявания: удоволствие, обич, радост...

Работна памет - това е терминът, който когнитивната психология използва за задействаните в момента паметови следи. Асоциира се с фронталните (челни) дялове на мозъчната кора.

Съзнание - съзнанието според когнитивната наука може да се определи като работна памет + внимание! Съзнанието е аналогично на психоаналитичното понятие "его".

Конструктивна памет

В началото на развитието на когнитивната наука/ психология се е смятало, че паметта се съхранява в нещо като склад или се записва както на цифров носител, след което се извлича по желанието на човека. Многобройните паметови експерименти показват, че човешката памет е силно ненадеждна и при процеса на припомняне рядко имаме възпроизвеждане на актуалната ситуация. На практика се получават прайминг (влиянието на предходния паметов контекст), смесвания, сгъстявания, застъпвания и преплитания на паметовите епизоди. Освен това имаме силна зависимост от контекста при припомнянето. Като резултат припомнянето е резултат не на извличане на спомени, а на конструирането им. Така конструираните спомени рядко са идентични с реално случилото се.

Действието на конструктивната памет се взема впредвид в психотерапията - при припомнянето на преживяванията от детските години например, на сънищата, на социалните взаимоотношения. В началото на развитието на съвременната психотерапия в началото на 20 век се е разчитало на припомнянето на психотравмените преживявания и постигането на т.н. катарзис. В съвременните научни методи на психотерапия се акцентира не толкова на достоверността на припомняните факти, а на самите психични процеси и ментални наличности (виж диаграмата на страница "картография на ума"), обуславящи конструирането на дадени спомени.

Ето за конструктивната памет - на англ.

Edited by Орлин Баев
Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...

1968 г. 011. (Гуру). Паметта и съзнанието не са едно и също. Може напълно да забравите някой определен ден от миналата година или от далечното минало, да кажем преди двадесет години. Може да забравите седмица, месец, година и въпреки това да запазите пълнотата на съзнанието и чувството за живот. Може даже да забравите целия си изминал живот, но да останете в пълно съзнание. Всичко е в съзнанието. Една добра библиотека може да замени паметта. Фокусът на живота се пренася в съзнанието, без да го задръстваме с миналото. Огнената Йога изгаря всичко излишно, оставяйки само най-ценното. Не обременявайте съзнанието с натрупванията от миналото – това е толкова важно! Съзнанието трябва да е свободно за нови постъпления.

1968 г. 012. (Ян. 5). Съзнанието може да проникне в бъдещето, паметта – не. Съзнанието може да се докосне до най-далечните невидими ъгълчета на планетата; за паметта това е невъзможно. Съзнанието може да прави нови открития, паметта – не. Така различни са съзнанието и паметта. Може да забравите своето минало и въпреки това да живеете. Съзнанието представлява същността на натрупванията от миналото, но без тежестта на всичко това, което е било някога, може би много много отдавна. Не помните миналото си въплъщение и при това живеете, тъй като съзнанието представлява не фактите и подробностите от миналото, но плодовете, квинтесенцията, вековния кристал с неунищожими натрупвания. Героят може да не помни миналите си героични действия и въпреки това да извърши нова героична постъпка, изразявайки в нея своята Безсмъртна Същност. Огненото съзнание знае без да призовава своята памет на помощ. Чувствознанието действа по такъв начин.

Грани Агни Йоги – Б. Абрамов

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Моята памет явно е от женски род, щото често ми изневерява...

Link to comment
Share on other sites

Често в различни теми е говорено за прераждания, за спомени от минали въплъщения, но даваме ли си сметка всъщност какво точно остава като спомен в човека, в неговия дух от тези въплъщения? Какво значение има с кого съм говорил някога си преди 5000 години и какво съм му казал и всякакви други подробности. Подробностите всеки може да си ги прочете в пространствените записи – и тези отнасящи се до неговите животи, и тези отнасящи се до живота на някой случаен непознат. Но какво всъщност остава в самите нас, в нашия дух? При всички случаи това е нещо над конкретиката и фактите – качества, умения.

Сигурно има начини да видим себе си в предходните еволюции – животинската или растителната. Но дали някой наистина се нуждае от това? И сигурно в бъдеще ще гледаме на случващото се сега с нас по абсолютно същия начин. То няма да ни интересува. Опитът ще е в нас. Ние ще сме придобили нужните качества в следствие от човешката си еволюция, а спомените... Да, сега много държим на тях, но истинската ни същност не са те.

Link to comment
Share on other sites

За първи път през живота си имам толкова слаба памет, чак се ужасих от това.. мислех, че съм болна от нещо.. какво значи гъста материя? Чувствата ли? Аз съм по-емоционална и ако значи това да бъда по-сдържана ще е доста трудно..

Edited by Agapi
Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

(И аз съм имал възмисли върху темата за спомените. Как те влияят върху настоящето, респ. бъдещето, върху способността ни да живеем пълноценно и вземаме правилните решения в настоящето. Спомени от миналото свързани с неприятни или лоши случки неименуемо обременяват настоящето. Според преживяното човек започва да ставя тенденциозен. В взаимотношенията и постъпките се появява желание за реванш към някого който ти е навредил или обидил по някакъв начин. Както между роднини, така и в служебен или професионален план.

Това за мене са спомените, които човек си заслужава да изтрие или да зарови дълбоко. Нещата от миналото)-----------------------------------------------------------------------------------------------------------.Паметта е много добър инструмент за духовно израстване.Тя на готово ни поднася задачите които трябва да решим.За това спомените са лични.Обикновено различаващи се от тези на другите.

Edited by АлександърТ.А.
Link to comment
Share on other sites

Сетих се за стария български обичай - прощъпулник. Нали знаете - като проходи малкото човече, нареждат се различни предмети и се оставя то да отиде и да избере един от тях. Каквото избере, с това ще е свързана професията му.

По подобен начин избират и следващия Далай Лама.

Това означава, че човек евентуално запазва някакви спомени; дали от предишен живот или от съществуването межу смъртта и следващото раждане ...

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо

Често в различни теми е говорено за прераждания, за спомени от минали въплъщения, но даваме ли си сметка всъщност какво точно остава като спомен в човека, в неговия дух от тези въплъщения? Какво значение има с кого съм говорил някога си преди 5000 години и какво съм му казал и всякакви други подробности. Подробностите всеки може да си ги прочете в пространствените записи – и тези отнасящи се до неговите животи, и тези отнасящи се до живота на някой случаен непознат. Но какво всъщност остава в самите нас, в нашия дух? При всички случаи това е нещо над конкретиката и фактите – качества, умения.

Сигурно има начини да видим себе си в предходните еволюции – животинската или растителната. Но дали някой наистина се нуждае от това? И сигурно в бъдеще ще гледаме на случващото се сега с нас по абсолютно същия начин. То няма да ни интересува. Опитът ще е в нас. Ние ще сме придобили нужните качества в следствие от човешката си еволюция, а спомените... Да, сега много държим на тях, но истинската ни същност не са те.

Би ми било да се видя в растителна или животинска роля, но най - вече са ми любопитни човешките ми прояви. Понякога съм си мислил следното :"не мога да си представя, че някой от животите ми - бъдещ или минал, може да е по - важен от сегашния ми, не ми се иска да забравям сегашния."

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо

Абе, вече като че ли не съм толкова вкопчен в настоящия ми живот. Но преди ми беше по - трудно да си представя, че някой минал би могъл да се окаже по - значим за духовната ми еволюция от сегашния (същото и за някой бъдещ), сякаш бях по - вкопчен в ролята си в този живот. Шегувах се, че нали като се казвам Христо - това звучи като Христос, и може да е знак, че сегашният ми живот е сравнително по - важен от предишните, че сега започва духовното ми пробуждане; Христос - възкресение, Христо - събуждане, по - голям напредък, някакви асоциации от този род съм си правил.

Понеже, ако в този ми живот съм започнал да си променям мисленето/поведението в някаква посока и да се интересувам от някакви духовни неща , ще излезе, че в предишното ми прераждане съм си бил такъв, какъвто съм си бил и в настоящия ми живот, но какъвто съм бил в сегашния до преди да започна да се променям в една или друга степен, и че може би в предните ми прераждания не съм имал особен интерес към духовното (или направо не ми е пукало въобще), което ще означава, че със сегашния ми живот започва нов етап, което пък ме кара да ми се струва по - значим, заслужаващ вечно помнене. Така съм си разсъждавал понякога. Другото, което е, просто съм бил по - вкопчен в настоящата ми личност и затова съм гледал на нея като на най - важна роля и едва ли не като на истинска същност, и ми се е щяло никога да не забравям сегашния си живот.

... забравил си миналия си живот. Защо не държиш толкова на него?
Сигурно не го помня, защото не съм готов да го помня, понеже спомените може да са ми в тежест. Иначе нямам против да видя какво е било (ей така, от любопитство).

П.п.: В 7-8 клас пък не можех да си представя, че душата няма етнос и съм си фантазирал, че като приключим с преражданията, Бог ще ни позволи да си изберем етническа принадлежност за вечността - и че едва ли не може да спретне нещо като преброяване (понеже нали в различните животи сме били от различни етноси). :D

А сега ми е малко трудно да си представя, че съм имал и женски животи...не само мъжки... :D То не че ми е лесно да си представя, че съм имал други мъжки животи, но за женски ми е по - трудно, пък за животински и растителни да не говорим... :lol:

Приятно е да си се докоснал до велики духовни истини и да знаеш, че повече никога няма да се движиш в такова невежество, в каквото сигурно си се движил през много животи и че собственият ти живот зависи много повече от теб, отколкото си смятал, и е приятно да си видял някакви позитивни промени в себе си и да си представяш, че в бъдеще тези промени ще станат още повече (а още по - приятно е да вярваш/знаеш, че позитивните промени ще се увеличат).

Edited by Христо
Link to comment
Share on other sites

Една част от паметта, която общоприетата наука някак си подминава мълчешком, е паметта на сърцето, то има свои мозъчни клетки, които са свързани с относително независима нервна система.

Мозъка и сърцето, говорейки за паметта, трябва да се разглеждат като две неизменни части от едно устройство.

И в повечето случаи сърцето е водещ фактор, определящ как мозъка ще функционира в реално време.

Сърцето общува с или по-точно командва мозъка по няколко начина:

- неврологичен - чрез предаване на нервни импулси

- биохимически - чрез хормони

- биофизически - пулса, генерирайки ударни вълни

- енергически - чрез магнитно-електрически вълни

В същност интелигентния орган е сърцето, а мозъка изпълнителен такъв.

Не случайно всички духовни науки, учат да си пазим сърцето, с едни или други подходи и методи.

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо

Да, но ето, забравил си миналия си живот. Защо не държиш толкова на него? С какво този ти живот е по-важен от миналия, който не помниш?

Но аз не помня и смисъла на живота, не е ли важен ?

Link to comment
Share on other sites

  • 3 months later...
Guest Христо

Ако човек има много добра памет, това предпоставка ли е да бъде злопаметен ?

Link to comment
Share on other sites

Не. За злопаметността не е нужна добра памет. Ако например те блъсне кола, ти едва ли ще забравиш случилото се до края на живота си. Просто някои събития оставят ярък отпечатък в съзнанието ни, за който не е нужна развита памет за да го помним. По същия начин и един злопаметен човек може да реагира на нещо случващо се с голяма доза емоционална енергия и едно наглед обикновено събитие да остави ярък отпечатък в съзнанието му. Причината трябва да се търси в свръх-егоизъм и в други неща, а не в добрата памет.

Link to comment
Share on other sites

Guest Христо

Значи ли, че човек със слаба памет може да помни всички/огромна част от случаите, в които (според него) е постъпено лошо с него ?

Link to comment
Share on other sites

Всички помнят. Злопаметните, независимо дали са с добра памет отдават специална важност на определени събития, които считат, че ги касаят по особен начин. Това ги кара да си припомнят по-често дадено събитие докато то премине от късотрайната в дълготрайната памет. Оттам насетне, това събитие може да бъде подтик за някаква съпротивителна реакция (отмъщение, ненавист) и в далечен времеви план.

Link to comment
Share on other sites

  • 6 months later...

Ако обобщя  до тук прочетеното с което съм съгласен,излиза че паметта е ,торбата в която прибираме всичко до което се докосне  вниманието ни.Човек е многопластово ,същество и по една такава торба се намира във всеки пласт.След смъртта последователно изоставяме отделните пластове и съответните памети,докато остане само сърцевината...А в ежедневния живот мисля  че не може да се забрави нищо на което сме обърнали внимание.Само много добре сме го скрили.В състояние на медитация можем да си спомним почти всичко.Какво значение има ,дали е Акаша или някъде в тялото.Важно е да знам че всичко е там, някъде и ме чака да го повикам и то ще се покаже.Когато не намирам химикалката,мога да затворя очи,и тя ще се покаже.Паметта ни не е хронологична и в някой случай е нелогична.За това казват че съзнанието ни е спящо,с отделни проблясъци.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...