smehy

summerbg, общо погледнато всички хора са странни, защото всеки е различен, всеки си има своите си особености; има и много хора, които са срамежливи, или затворени, или ... всякакви.

Но се замислих, като прочетох написаното. Кои според теб са нормални? И дали тези, които наричаш и ти изглеждат нормални, нямат други някакви страхове, неудачи в живота ...
Работиш в заведение и явно от там се опитваш да се включиш в живота, защото казваш "имам възможност за разговори, срещи", но все те намират за странна. А дали хората, които виждаш са от твоята "порода"? Не знам какво е заведението, но може би посетителите му наистина са съвсем-съвсем различни от теб. А хора като теб, хора, с които би си допаднала, с които би водила интересни разговори, без да те намират за странна и срамежлива, въобще не идват в това заведение.
Нали разбираш - това, че не намирате общ език с определен кръг хора, не означава, че нещо в теб е сбъркано. Просто това не е твоят кръг хора.
Ако аз търсех приятели измежду посетителите на някой чалга-клуб примерно, въобще не съм сигурна какво и колко бих имала да си кажа с тях. Сега вече (на 43г.) имам достатъчно увереност в себе си и не бих считала тях за нормални, а себе си за странна; но преди 20-25 години сигурно и аз щях да съм объркана. Най-малко щях да сравнявам себе си с изглеждащите наперено посетителки-чалгаджийки (само изглеждащи!) и сравнението сигурно нямаше да е в моя полза. А след разговор или среща с представител на другия пол, който е свикнал да общува само или предимно с редовни посетителки на заведението, той сигурно щеше да ме прецени за странна и (любовно)срамежлива

В интерес на истината дори в университета не откривах лесно хора, с които да си допадаме. По едно време се научих да намирам общ език с всички, но много малко хора преценях като ценни и интересни събеседници за мен.

Гледаш живота отстрани, защото си застанала не на твоята писта, опитваш да се включиш в неподходящ отбор.

Здравей, S.R.M.!
Аз ще изразя личната си позиция като обикновена жена. Прочетох внимателно споделеното от теб. Добро впечатление ми направи стилът ти, начина на изразяване, откровенността и емоционалният заряд...
Считам, че не съм в позицията и в правото си да категоризирам хората и да виня или да оневинявам единият или другият. И това не е редно....
Ти си влюбен, наранен и объркан. Категорично съм против фразата "Ти разбий сърцето на някоя!". Не допускай действията ти да се ръководят от омразата и отмъщението. С какво ще ти е виновна следващата за стореното от предишната? А ако именно следващата е ТЯ? А ти я нараниш незаслужено? Не позволявай тази емоционалност, която струи от теб да си отиде (въпреки общоприетото мнение, че мъжете трябва да са сдържани). Хората са различни. Не еднократно в този сайт аз съм се обявявала против слагането на етикети и поставянето на рамки. Може би двамата с това момиче сте твърде различни - ти си чувствителен, а тя може би е по-земна, материална и по-незряла. Да, за теб това е първата любов, но наистина ли е това любовта? Или вкопчване за да бъдеш като всички?
И отново - не допускай грешката да бъдеш отмъстителен. Наранявана съм многократно от мъжете, но никога не съм отвръщала със същото. Да, много добре зная как можеш да омаеш един мъж - незабележими жестове, мимики, интонация, погледи; подходящата вербална и невербална комуникация за постигане на целта, но никога не съм си позволявала да манипулирам мъжете и да си играя с чувствата им. Защото знам как боли.
Запази тази своя чувствителност, тя е твой плюс. Може би трябва да добавиш към нея и малко решителност, самочувствие, но не погубвай и не скривай емоционалността си. Съществуват и други жени като мен, които се впечатляват и от това, а не търсят мачовци и егоисти с пачки пари. Може би трябва да се замислиш да се запишеш в някакъв курс, който да кореспондира с твоите интереси; да се включиш в подходящата приятелска група и т.н. За да можеш да говориш с членовете на тази група на един език. Тогава ще се чувстваш приет и като част от общност, а не като единак.
Хората са различни и в това е красотата. Просто намери хората, с които ще си в синхрон, независимо от пола им. А останалото - ще дойде сякаш от само себе си.

Житейски дребни грижи...


Житейски дребни грижи са всичко похабили -
размислиш ли, неволно сърцето те боли;
а блянове такива... С кого ли, боже мили,
с кого душевни мъки човек да сподели?

Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада
и дреме полусънен в желана самота;
търпи ли се оная убийствена досада от
хорската пазарна и жалка суета?

П.Яворов,1901г.

Здравей, S.R.M.!
Аз ще изразя личната си позиция като обикновена жена. Прочетох внимателно споделеното от теб. Добро впечатление ми направи стилът ти, начина на изразяване, откровенността и емоционалният заряд...
Считам, че не съм в позицията и в правото си да категоризирам хората и да виня или да оневинявам единият или другият. И това не е редно....
Ти си влюбен, наранен и объркан. Категорично съм против фразата "Ти разбий сърцето на някоя!". Не допускай действията ти да се ръководят от омразата и отмъщението. С какво ще ти е виновна следващата за стореното от предишната? А ако именно следващата е ТЯ? А ти я нараниш незаслужено? Не позволявай тази емоционалност, която струи от теб да си отиде (въпреки общоприетото мнение, че мъжете трябва да са сдържани). Хората са различни. Не еднократно в този сайт аз съм се обявявала против слагането на етикети и поставянето на рамки. Може би двамата с това момиче сте твърде различни - ти си чувствителен, а тя може би е по-земна, материална и по-незряла. Да, за теб това е първата любов, но наистина ли е това любовта? Или вкопчване за да бъдеш като всички?
И отново - не допускай грешката да бъдеш отмъстителен. Наранявана съм многократно от мъжете, но никога не съм отвръщала със същото. Да, много добре зная как можеш да омаеш един мъж - незабележими жестове, мимики, интонация, погледи; подходящата вербална и невербална комуникация за постигане на целта, но никога не съм си позволявала да манипулирам мъжете и да си играя с чувствата им. Защото знам как боли.
Запази тази своя чувствителност, тя е твой плюс. Може би трябва да добавиш към нея и малко решителност, самочувствие, но не погубвай и не скривай емоционалността си. Съществуват и други жени като мен, които се впечатляват и от това, а не търсят мачовци и егоисти с пачки пари. Може би трябва да се замислиш да се запишеш в някакъв курс, който да кореспондира с твоите интереси; да се включиш в подходящата приятелска група и т.н. За да можеш да говориш с членовете на тази група на един език. Тогава ще се чувстваш приет и като част от общност, а не като единак.
Хората са различни и в това е красотата. Просто намери хората, с които ще си в синхрон, независимо от пола им. А останалото - ще дойде сякаш от само себе си.

Здравей, S.R.M.!
Аз ще изразя личната си позиция като обикновена жена. Прочетох внимателно споделеното от теб. Добро впечатление ми направи стилът ти, начина на изразяване, откровенността и емоционалният заряд...
Считам, че не съм в позицията и в правото си да категоризирам хората и да виня или да оневинявам единият или другият. И това не е редно....
Ти си влюбен, наранен и объркан. Категорично съм против фразата "Ти разбий сърцето на някоя!". Не допускай действията ти да се ръководят от омразата и отмъщението. С какво ще ти е виновна следващата за стореното от предишната? А ако именно следващата е ТЯ? А ти я нараниш незаслужено? Не позволявай тази емоционалност, която струи от теб да си отиде (въпреки общоприетото мнение, че мъжете трябва да са сдържани). Хората са различни. Не еднократно в този сайт аз съм се обявявала против слагането на етикети и поставянето на рамки. Може би двамата с това момиче сте твърде различни - ти си чувствителен, а тя може би е по-земна, материална и по-незряла. Да, за теб това е първата любов, но наистина ли е това любовта? Или вкопчване за да бъдеш като всички?
И отново - не допускай грешката да бъдеш отмъстителен. Наранявана съм многократно от мъжете, но никога не съм отвръщала със същото. Да, много добре зная как можеш да омаеш един мъж - незабележими жестове, мимики, интонация, погледи; подходящата вербална и невербална комуникация за постигане на целта, но никога не съм си позволявала да манипулирам мъжете и да си играя с чувствата им. Защото знам как боли.
Запази тази своя чувствителност, тя е твой плюс. Може би трябва да добавиш към нея и малко решителност, самочувствие, но не погубвай и не скривай емоционалността си. Съществуват и други жени като мен, които се впечатляват и от това, а не търсят мачовци и егоисти с пачки пари. Може би трябва да се замислиш да се запишеш в някакъв курс, който да кореспондира с твоите интереси; да се включиш в подходящата приятелска група и т.н. За да можеш да говориш с членовете на тази група на един език. Тогава ще се чувстваш приет и като част от общност, а не като единак.
Хората са различни и в това е красотата. Просто намери хората, с които ще си в синхрон, независимо от пола им. А останалото - ще дойде сякаш от само себе си.

Аз май ще предпочета да купувам книги и да засаждам дръвчета.
Така ще опазя и очите си и природата...

Пробвала ли си в Неправителствени организации или структури към общините? Съществуват т.нар. Центрове за обществена подкрепа (ЦОП) с целева група работа с деца и семейства; Кризисни центрове, Отдели закрила на детето, Комплекс за социални услуги за деца и семейства, различни фондации и пр. Но заплащането е много, много ниско......, поне в държавните структури...

Пробвала ли си в Неправителствени организации или структури към общините? Съществуват т.нар. Центрове за обществена подкрепа (ЦОП) с целева група работа с деца и семейства; Кризисни центрове, Отдели закрила на детето, Комплекс за социални услуги за деца и семейства, различни фондации и пр. Но заплащането е много, много ниско......, поне в държавните структури...

В това отношение съм консервативна - предпочитам класическата книга. Електронният вариант, поне за мен не може да ми даде пълнотата на усещанията, които ми предлага книжният. Допирът до книгата, шумът от разлистването на страниците, атмосферата... Книгата ми създава усещане за уют и топлина, докато електронният й вариант - студенина и безмълвност...
Обожавам книгите (в класическият им вариант) и те за мен са ценност!

В това отношение съм консервативна - предпочитам класическата книга. Електронният вариант, поне за мен не може да ми даде пълнотата на усещанията, които ми предлага книжният. Допирът до книгата, шумът от разлистването на страниците, атмосферата... Книгата ми създава усещане за уют и топлина, докато електронният й вариант - студенина и безмълвност...
Обожавам книгите (в класическият им вариант) и те за мен са ценност!

Защо човек става зависим? - най-общо за да се чувства по-добре (измамно по-добре). Друг е въпросът дали това е начинът и средството. Наследствеността може да окаже влияние и в двете посоки. Например аз съм наследствено обременена - към зависимост от алкохол, цигари, наркотици... Опитала съм да "пуша" един единствен път - на 4 годишна възраст. Дръпнах си веднъж от цигарата и това беше. От тогава до сега не съм пушила, дори и не ме изкушават цигарите, напротив - дразнят ме и в задимена среда буквално се задушавам.
Ненавиждам алкохола и не употребявам такъв, дори и вино. Не заради някакъв криворазбран морал, а защото не ми харесва (опитвала съм). Дори и сладкиш с алкохол не ми е вкусен. Като дрегер съм - усещам алкохола именно защото ми е неприятен.
В тази връзка наследствеността към гореизброените неща може да окаже и положително влияние.
Познавам хора, които са пристрастени към адреналина (ако има такава зависимост, а според има). Тези хора правят всичко възможно да поддържат високи нива на адреналин в организма си, защото тогава се чувстват добре. Живеят рисково, постъпват импулсивно, залагат живота си на карта и пр.
При мен имаше дълъг период (в продължение на години), през който нивото на адреналин в организма ми беше високо (не защото го исках, средата в която живеех беше такава) и зная, че когато нещата около мен се успокоиха и забавиха своя ход, аз буквално чувствах "адреналинов глад" и изпаднах в "адреналинова абстиненция". И трябваше да положа усилия да не действам импулсивно с цел засищане на тази нужда по деструктивен начин.

Котките ни лекуват!

Положителният емоционален заряд, който дават котките, е толкова силен, че може да избави човек от редица психически и физически проблеми.
Общуването с мъркащите същества помага при такива сериозни заболявания като инсулт, атеросклероза и артрит, съобщи argument.ru.
Според учените причина за целебните свойства на котките са силните положителни емоции, които изпитва човек при общуването си с тях.
Много хора вярват, че котките притежават способността да отнемат натрупаната отрицателна енергия.
Те винаги усещат кога стопанинът им има нужда от компанията им и реагират дори на мислена молба за помощ.
Изт.

Защо човек става зависим? - най-общо за да се чувства по-добре (измамно по-добре). Друг е въпросът дали това е начинът и средството. Наследствеността може да окаже влияние и в двете посоки. Например аз съм наследствено обременена - към зависимост от алкохол, цигари, наркотици... Опитала съм да "пуша" един единствен път - на 4 годишна възраст. Дръпнах си веднъж от цигарата и това беше. От тогава до сега не съм пушила, дори и не ме изкушават цигарите, напротив - дразнят ме и в задимена среда буквално се задушавам.
Ненавиждам алкохола и не употребявам такъв, дори и вино. Не заради някакъв криворазбран морал, а защото не ми харесва (опитвала съм). Дори и сладкиш с алкохол не ми е вкусен. Като дрегер съм - усещам алкохола именно защото ми е неприятен.
В тази връзка наследствеността към гореизброените неща може да окаже и положително влияние.
Познавам хора, които са пристрастени към адреналина (ако има такава зависимост, а според има). Тези хора правят всичко възможно да поддържат високи нива на адреналин в организма си, защото тогава се чувстват добре. Живеят рисково, постъпват импулсивно, залагат живота си на карта и пр.
При мен имаше дълъг период (в продължение на години), през който нивото на адреналин в организма ми беше високо (не защото го исках, средата в която живеех беше такава) и зная, че когато нещата около мен се успокоиха и забавиха своя ход, аз буквално чувствах "адреналинов глад" и изпаднах в "адреналинова абстиненция". И трябваше да положа усилия да не действам импулсивно с цел засищане на тази нужда по деструктивен начин.

Пламъче, напълно съм съгласна с теб! Боли, когато човек, на когото си вярвал, който си допуснал до себе си, пред който си се открил, който си чувствал близък в продължение на години, те "предаде" по един или друг начин или злоупотреби с доверието ти.
А извън твоя конкретен случай - понякога, когато човек е нараняван твръде много и от близки хора, хора на които е имал доверие и когато болката на този човек е твърде силна, той може да сложи маска. Да, маските, ролите са за защита във враждебна среда, а не пред приятели, но може този човек да е загубил вярата в доброто и да не вярва в приятелството. Може това негово състояние да е временно и той да разсъждава по този начин именно заради "силната болка, която изпитва". А ако този човек в продължение на години, включващи и ранното му детство се е научил да носи маска, за да оцелее (вкл. и физически), същият този човек много трудно би се доверил на някого. Да, той ще свали част от грима, може би и част от костюма, но дали ще бъде естествен? А в последствие е голяма вероятността при най-малкото сътресение от външната среда той отново да влезе в роля, защото там се чувства сигурен.
А понякога човек е амбивалентен и се лута между откритостта и прикритостта...
Гнева е признак за несигурност и слабост, поне според мен. Клюките, интригите - на ниско ниво на духовно развитие и елементаризъм.
Станимир, съгласна съм с теб, че редовно си слагаме маски дори и пред себе си; съзнателно или несъзнателно. Но за мен "маска, грим, костюм" са с доста широк обхват. И дори сдържаността за мен е грим - да, лек, почти невидим, но грим. Естествено, че човек не може да бъде изцяло естествен, натурален, тъй като не живее изолирано, а е част от група, общество и следва да спазва определени правила, част от които (по-голяма или по-малка) се разминават или противоречат с неговата същност. И тогава този човек отново влиза в роли. Може би въпросът е във мярката и адекватността.
"Не е нужно да показваме маски пред враговете и хората на които не можем да имаме доверие, а просто е достатъчно нищо да не им покажем, но все пак да бъдем себе си." - Когато прикриваш същността си, всъщност не си ли слагаш отново маска ?

На всеки един от трите въпроса според мен има по два отговора.
Помагат ли жалбите и оплакванията или са по-скоро механизъм за бягане от трудностите и отговорността свързана с тях?
Щом има жалби и оплаквания,налице е проблем,който трябва да намери решение.
Когато жалбите и оплакванията са конкретни и основателни и са отправени към човек или институция,които са в състояние да решат или помогнат за решаването на проблема - би трябвало да помогнат.Все пак тук е важен и субективния фактор.
Когато жалбите и оплакванията се правят с цел да се избяга от трудностите и да се поеме отговорност за преодоляването им няма да помогнат за разрешаването на проблема.

Хващали ли сте се,че използвате недоволството за да оправдаете неуспехите си в справянето с даден проблем,прехвърляйки вината извън вас?
Като дете го правех!
Когато съм се страхувала от наказание за зле написано домашно(примерно!) ,съм се оправдавала с умора или бързане за някъде.
Сега когато недоволствам винаги търся и начин за справяне с проблема който е предизвикал това недоволство.Най-вече недоволствам от себе си,защото за по-голямата част от проблемите съм си виновна аз.
Все пак има и проблеми,които предизвикват недоволството ми,но не са мое творение.Ако е по силите и възможностите ми бих помогнала да се разрешат.

Дали оплакването представлява изразяване на позиция по даден проблем или е скрито желание някой да дойде отвън и наготово да реши проблемите ни?
Понякога оплакването е начин човек да изрази позиция.Като се оплаквам от нечия лоша постъпка,аз изразявам отношението си към нея.Някой ме е излъгал и аз се оплаквам от това,изразвайки негативното си отношение към лъжата.
Всеки разумен човек знае,че ако той не си помогне сам,никой отвън няма да дойде и с един замах на магическата пръчка да реши проблемите му.
Но за голямо мое съжаление има доста хора,които действат именно така - оплакват се за да предизвикат нечие съжаление,и така друг наготово да им реши проблемите.

Пламъче, напълно съм съгласна с теб! Боли, когато човек, на когото си вярвал, който си допуснал до себе си, пред който си се открил, който си чувствал близък в продължение на години, те "предаде" по един или друг начин или злоупотреби с доверието ти.
А извън твоя конкретен случай - понякога, когато човек е нараняван твръде много и от близки хора, хора на които е имал доверие и когато болката на този човек е твърде силна, той може да сложи маска. Да, маските, ролите са за защита във враждебна среда, а не пред приятели, но може този човек да е загубил вярата в доброто и да не вярва в приятелството. Може това негово състояние да е временно и той да разсъждава по този начин именно заради "силната болка, която изпитва". А ако този човек в продължение на години, включващи и ранното му детство се е научил да носи маска, за да оцелее (вкл. и физически), същият този човек много трудно би се доверил на някого. Да, той ще свали част от грима, може би и част от костюма, но дали ще бъде естествен? А в последствие е голяма вероятността при най-малкото сътресение от външната среда той отново да влезе в роля, защото там се чувства сигурен.
А понякога човек е амбивалентен и се лута между откритостта и прикритостта...
Гнева е признак за несигурност и слабост, поне според мен. Клюките, интригите - на ниско ниво на духовно развитие и елементаризъм.
Станимир, съгласна съм с теб, че редовно си слагаме маски дори и пред себе си; съзнателно или несъзнателно. Но за мен "маска, грим, костюм" са с доста широк обхват. И дори сдържаността за мен е грим - да, лек, почти невидим, но грим. Естествено, че човек не може да бъде изцяло естествен, натурален, тъй като не живее изолирано, а е част от група, общество и следва да спазва определени правила, част от които (по-голяма или по-малка) се разминават или противоречат с неговата същност. И тогава този човек отново влиза в роли. Може би въпросът е във мярката и адекватността.
"Не е нужно да показваме маски пред враговете и хората на които не можем да имаме доверие, а просто е достатъчно нищо да не им покажем, но все пак да бъдем себе си." - Когато прикриваш същността си, всъщност не си ли слагаш отново маска ?

Не коментирам конкретният случай, представен от Пламъче и породил отварянето на настоящата тема. Разсъждавам по-обобщено...
Всеки един от нас влиза в различни роли, носи различни маски... Кога сме истински и кога променени? И допускаме ли околните до своята същност? Мислим, че познаваме човека до нас, но така ли е? А дали "виждаме" същността му или само маската, грима, костюма? И кога човекът до нас е бил истински?
Умеем ли да виждаме зад видимото? Имаме ли усет за другото?
Човек може да изглежда променен, но това да е маска и начин този човек да се съхрани, а е вероятно и другото - да е свалил костюма.
Може би трябва да се замислим за причините довели и до едното, и другото, и да бъдем сензитивни...

САМОТА

Пак съм сам. Във тъмното стоя.
Бие във ушите ми сърцето.
Няма вън звезди, затуй броя
бледите си пръсти на ръцете...

Десет са - броил съм ги и знам!
Десет са! Аз няма да забравя!
О, недейте ме оставя сам!
Пръстите щом свършат, що ще правя?

Дамян Дамянов

Петиция за включването на вегетарианска храна в менюто на всички обществени заведения, субсидирани от държавния и общинските бюджети:
http://bgpetition.co...menu/index.html

Основна цел на настоящата петиция е осигуряване по законодателен път на възможността във всички обществени заведения, субсидирани от държавния и общинския бюджет (като болници, детски градини, училища, студенстки столове, затвори и др.) да се предлага вегетарианска храна на лицата, които пожелаят такава. Настоящата ситуация налага извода, че на практика държавата дискриминира и потъпква конституционните права на вегетарианците, като не уважава правото им на свободен избор на храна, и те са изправени пред реалната ситуация да гладуват във всички тези обществени заведения, които в крайна сметка се финансират от техните данъци. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, не се допускат никакви ограничения на правата, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чрез липсата на законодателна уредба, чрез инертността на институциите на държавата, се допуска дискриминация на всички български граждани, които са вегетарианци по убеждение или религиозна принадлежност, като реално се ограничава тяхното право на нормален достъп до обществени и здравни услуги....

МЪЧЕН ЧОВЕК

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и бъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. Но в лесното само.
В минутата лека и лекия час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тежък и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

Странно ...
Комплиментите с мазненето ли ги свързвате? Защо?

Когато забележа нещо, което ми харесва в човека, изпитвам желание да му го кажа. Всякакви неща, включително че изглежда свеж и бодър днес, че е елегантен, че е казал нещо много на място, че ми е казал нещо, което не знам, че е проявил някакво качество при определена ситуация и т.н.
Какви са ми мотивите? - ами просто съм го забелязала това нещо и ме е зарадвало; и ми се приисква да го кажа. Обикновено реакцията е положителна. В смисъл, понякога човекът кой знае защо се смущава дори, опитва се да отхвърли или омаловажи казаното от мен, но при всички случаи усещам, че му става приятно.

А от това, което пишете, ми се струва, че говорите за нещо друго, за някакви по-скоро фалшиви комплименти, когато човек "прави вятър" на някого с някаква задна цел. Ако комплименът е истински, то той е правдив; дори не бива да е преувеличен.

val68z, знаеш ли, според мен има много повече търсещи души, отклокото изглежда на пръв поглед.

Проблемът е, че да се стремиш към нещо различно от материалното не е модерно; нещо повече - считано е за някаква фантасмагория, нещо леко откачено дори

Ииии ... хората не само, че ги е срам да кажат/покажат, че ги вълнуват разни такива странни, според обществото неща, ами дори и пред себе си се чувстват някак неловко и подтискат в себе си тези интереси и стремежи като нещо нередно.

Сега, това положение на нещата хич не е спонтанно според мен, то се подклажда и поддържа от определени сили. Но ... все повече надделяват естествените стремежи на хората, както беше отбелязано и по-напред в темата, да опознаят себе си, да вникнат в тайните/истината за Света ... И тази тенденция ще се засилва. Това си личи и по организираното противодействие.

Обичам животните, а направо обожавам котките, а след тях и кучетата. Живея в къща и имам три котки и две кучета
Израснала съм сред котки и със котки. Любовта ни е взаимна. Гушкам ги, прегръщам ги, целувам ги. Дори когато правят бели не мога да им се сърдя.
Котките са мои добри приятели
Когато съм тъжна те се стремят да ме развеселят, като правят смешни муцунки.
Когато съм изнервена - те успокояващо ми мъркат (предат).
Когато съм умислена - стоят до мен - и те мислят
Когато съм нещастна - те гальовно се търкат в мен.
Когато съм болна - те застават на болното място и лекуват.
Когато плача - търкат носле в лицето ми и ме ближат.
Когато се чувствам самотна - те са плътно до мен и ме подканят за игра.
Когато сутрин се успивам, те ме закачат с лапички за да се събудя.
Те ме научиха да бъда търпелива - да не се ядосвам за дребни неща.
Те ме научиха да не падам по гръб, да пазя равновесие и да бъда гъвкава и адаптивна.
Те ме научиха на много неща и продължават да ме учат

Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. Ако не изпиташ такова удовлетворение, значи мотивите ти не са били чисти – или си очаквал награда (материална или „духовна“) или нещо друго. И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. Важен е положителния резултат, а не това, че той е постигнат благодарение на нашата помощ. Май стана доста оплетено За да бъдем човечни всъщност е достатъчно да не лъжем – нито другите, нито себе си. Така звучи по-просто.

Обичам животните, а направо обожавам котките, а след тях и кучетата. Живея в къща и имам три котки и две кучета
Израснала съм сред котки и със котки. Любовта ни е взаимна. Гушкам ги, прегръщам ги, целувам ги. Дори когато правят бели не мога да им се сърдя.
Котките са мои добри приятели
Когато съм тъжна те се стремят да ме развеселят, като правят смешни муцунки.
Когато съм изнервена - те успокояващо ми мъркат (предат).
Когато съм умислена - стоят до мен - и те мислят
Когато съм нещастна - те гальовно се търкат в мен.
Когато съм болна - те застават на болното място и лекуват.
Когато плача - търкат носле в лицето ми и ме ближат.
Когато се чувствам самотна - те са плътно до мен и ме подканят за игра.
Когато сутрин се успивам, те ме закачат с лапички за да се събудя.
Те ме научиха да бъда търпелива - да не се ядосвам за дребни неща.
Те ме научиха да не падам по гръб, да пазя равновесие и да бъда гъвкава и адаптивна.
Те ме научиха на много неща и продължават да ме учат