Светлина и Хармония

Няма друг филм, в който да съм се потопявала толкова дълбоко... Сякаш участвам в него!


Удиви ме, плени ме, разсмя ме, разплака ме...
(гледах го на IMAX)

Спомням си колко време ми отне да си намеря билет. Имаше един период, през който голяма част от билетите за всички прожекции бяха изкупени с една седмица напред. Бях приятно изненадана и развеселена от факта, че посланието е докоснало толкова много и различни хора... религиозни или не, духовни или не...

В момента, в който лампите светнаха след края на филма (в салона, в който бях) реших да се огледам и какво да видя...... ВСИЧКО живо около мен бършеше бузи.

Жените с размацан грим, мъжете с подгизнали бради и мустаци, пенсионери бъркащи си под очилата... всички!
Толкова се зарадвах!

Смехът носи здраве!

Дълго се колебах дали да се включа в тази тема. Най-вече от страх как ще се приеме написаното от мен, но с времето се убедих, че в този Портал съм заобиколена от съмишленици, които толкова време търсих...
Не зная дали това, което ще опиша е ОИТ, но мисля, че е... Досега не съм писала и не съм споделяла с никой за това, въпреки че се случи преди много години - бях дете - на около 10 години. Продължих да правя тов (което ще опиша по-долу в продължение на около пет години).
Наясно съм с разпространеното виждане, че децата имат развинтено въобръжение и ако решите, че е така няма да споря.
Тогава не осъзнавах какво означава това, както и много други неща... и може би за това не изпитвах страх или неудобство. И както е присъщо на децата приемах случващото се с лекота.
Както на няколко пъти съм споменавала в този форум детството ми не беше никак леко. И търсейки отговори на многото въпроси, които нямах на кой да задам четях много и различна литература. Включително и за йогизма, медитация и т.н. О, да може би ще кажете, че в ония години тази литература не е била така разпостранена и наистина беше така, но до мен достигаха и такива книги. Четях, въпреки че не разбирах много неща, но когато имаше описано практически как се прави дадено упражнение аз го пробвах. Не съм се замисляла за последствията или за значението им - просто бях люпобитна.
Но да пиша по същество. Обичах да се излегна на леглото в стаята ми и с отворени очи да премина в едно друго състояние - трудно ми е да го опиша - успявах да се видя отстрани, в леглото, сякаш бях друг човек. А с отворените ми очи виждах нещата по-различно.
Първият път, когато се видях отстрани се уплаших, но след това любопитството ми надделя. Правех това всеки ден и със всеки изминал ден успявах да се "разходя" ( аз така го наричах) все по-далеч и по-далеч. "Напусках" дома, в който живеех, "обикалях" квартала, виждах неща които наистина се случваха (след това проверявах). Беше ми интересно и забавно. Може би защото бях дете.
Първоначално, докато го правех не затварях вратата на стаята, но майка ми на няколко пъти е влизала докато аз съм "пътешествала" и не на шега се е уплашила от вида ми - сигурно съм изглеждала ужасно- неподвижна, с отворени очи - жив труп. Знам го, защото разтърсвайки ме за да ме "съвземе" аз болезнено се връщах в тялото си.
След това започнах да затварям вратата на стаята, да се завивам със завивка и да си затварям очите - така изглеждах, сякаш спя и майка ми не се притесняваше влизайки в стаята ми.
Трудно ми е да опиша чувството и преживяването при тези пътувания-не мога да го сравня с нещо познато и думите са слаби.
Спрях, защото в един момент се изплаших. Изплаших се, защото след всеки път все по-трудно се връщах и за мен беше все по-болезнено да бъда във физическото си тяло.
Уплаших се, че ще дойде мига, в който няма да мога да се завърна. За това спрях, а може би не трябваше, не знам...
Извинявам се за дългият пост, дано да не съм ви досадила

Малко да се освободя и може да ви разкажа някои интересни неща.

Разкажете, моля ви! Усещам колко интересно би могло да стане това.

А за Учителя - представям си какви вреди са му били нанесени при слизането му тук. Нека се надяваме, че благодарение на неговите тегоби и усилия сме успели да се доближим до правилния път... и ще преминем успешно през това велико изпитание, което ни предстои.
Бог да ни пощади.

А ето и писмото разчетено:



За 27 декември 1964 г.



ДРАГИ БРАТ,



На 27 декември 1964 г. се навършват 20 години от заминаването на Великия учител. Вечна слава на неговия дух!



През 1957 г. един неделен ден на обяд в столовата ва Изгрева брат Начо Петров /мир и светлина на душата му/, каза следното:



Бях в с. Мърчаево на 21 септемри 1944 г. при Учителя. Той ми каза - "Начо, тази година Аз ще си замина. По-рано на два пъти е било определено да си замина, но се отлагаше. Сега вече е решено безвъзвратно /неотложно/. Брат Начо заплакал. Учителят продължил: След като изминат 12 години от моето заминаване, кажи защо съм си заминал. Отговорът се съдържа нас. 214 и 215 от тома "Начало на мъдростта" - Лекция от Общия окултен клас, година XI /1931-32 г./



Ето текстуално съдържнието:



“Мнозина от вас казват: "Ние сме окултни ученици и като ученици, имаме право да мислим и чувстваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствате и ще постъпвате като мен. - Защо? - Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие, ще следвате моя път. Ако нe искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Божията воля, да бъде вън от Царството. Божият закон е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи. Никой не може да се освободи от този закон. Какво ще направи младата булка, ако една муха остави следите са върху бялата и рокля? Ще я търпили? Или ще я изхвърли вън, или ще я убие.



Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося? До кога ще търпя това? Всяко нещо си има край! Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии? Докато обичате Бога и вършите Волята Му, аз ще бъда между вас. Откажете ли сеот Бога, аз ще ви кажа сбогом. Според мен вие сте човеци, докато любите Бога и вършите Волята му. Щом се откажете от Бога, Законът ще дойде. Наближава това време.



Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно. Може да стане след година, след десет, сто или хиляда години.



Важно, е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите верността на думите ми.”



Ганчо Генчев



 

Песен за Любовта

Тихо пееш, песен пееш, песен за Любовта.
O Любов всемирна, O Любов блаженна
Тъй далечна и тъй близка, що си ти сега.
Аз обичам, Ти обичаш, Те обичат, Ново е това.
Във омраза, Любов да сееш - подвиг е сега.

И когато, пак запееш, всичко млъква,
за да слуша, чуден извор, как бълбука в тишина.
Във омраза, песен пееш, за Любов неземна,
за Любов велика, от незнайни чудни светове.

Ти Любов,
Тъй прекрасна, тъй различна от човешки блудни страсти,
Пей ми ти песен нова, песен чудна, за Живот любовен,
Где хората обичат Бога на Любовта,
И му служат всеки миг с песен нова във сърца

01:45ч. 14.05.2009г.

Ковач

Мир, сладък мир, къде остана ти? Душата ми в кипежа на деня се дави. Какво море е мисълта, бури непрестанни...O,небе,о земя, запалете в мене огъня свещен, защото го загубих в мрака на деня човешки....Докога ще спим, докога денят ще бъде нощ, докога любовта ще се превръща във омраза. Крилете ми от светлина къде са? Къде изгубих ги, докато се лутах в тази бездна....Мъка моя, превърни се в светлина, в радостна надежда... Спомен за прекрасния простор на светлината, где обични мои сродни същества, летят в безкрая. Там нагоре във безкрая, там где светли същества пеят химните на Любовта, там нагоре искам аз да полетя. Но сега,трябва аз да изкова слънчеви крила от светлина и пак да полетя като ангел във безкрая на деня Божествен.
14:39ч.26.02.2011г.

Здрасти!
Не, разбира се, че не си луда. Ни най-малко.
Опитността извън тялото е нещо нормално, естествено... случва се на много хора, преди всичко несъзнателно, или нежелателно, защото голяма част от тях дори не знаят за съществуването на такова нещо.

Моето лично мнение, е че някой те е посетил. Че най-вероятно имаш приятели отвъд, които са искали да установят контакт с теб. Разбира се, само мога да спекулирам.... в такива случаи има много вероятни обяснения. От тук не сме в състояние да започнем да си представяме какви може да са причините са тези случки. Просто се довери на интуицията си и се опитай да подтиснеш страха, защото той ще те ограничи.
Във всяка ситуация от подобен тип - била тя позитивна или негативна, страха може само да ти вреди. Няма файда от него. И аз имам проблеми с него, но... човек трябва да се опитва да го подтиска във всеки възможен момент.

Запази спокойствие и преди всичко - почети малко по въпроса, за да се убедиш, че няма нищо ненормално в това, което си преживяла. Има доста истории (само в тази тема дори, ще намериш много) и статии по въпроса. Има книги в електронен формат, само че на английски език. Ако имаш желание мога да ти препратя.

Темата е изключително интересна, и всяко такова преживяване за мен лично е безценно като стойност... от гледна точка на опита, който човек придобива... и самосъзнанието. Най-малкото, след едно единствено такова преживяване вече можеш да кажеш със сигурност - Знам, че тялото ми е само обвивка, знам, че има нещо отвъд, знам че този свят е много повече от колкото изглежда. Това усещане е безценно. Може да промени целия ти живот ако започнеш да разсъждаваш, да навлизаш във философиите и всички теории.... Струва си човек да се потопи, ако ще да е само от любопитство.

Лично на мен ми се струва много непонятно защо хората отблъскват такъв тип преживявания и се отричат от тях под алибито, че имат някакво психическо неразположение, или лудост... Не бива така.
Просто се информирай и бъди спокойна.

Впечатлена съм от срещата днес и от хората присъствали на нея. Благодаря, съфорумци ... и приятели! Благодаря за топлото посрещане от всички Вас!
Впечатлена съм от жизнеността и виталитета, които струяха от Краси. Благодаря, Краси!
Очарована съм от тънкото чувство за хумор на Розалина и умението й за самоирония, които за мен са ценност. Благодаря, Розалина!
Запленена съм от заразителната усмивка на Слънчева и от закачливият смях на Светлата. Благодаря ви, Слънчева и Светлата!
А Florestan, макар и за кратко успя да ме потопи в света на изкуството. С такава увлекателност и лекота говореше за класиците в музиката, че аз макар и тъй далеч от тази област го слушах с интерес. Благодаря, Florestan!
Като много близък човек почувствах Мария -София. Усещах добротата и топлината, с която ме обгръщаше и това чувство е все още в мен. Благодаря, Мария-София!
Чувствах се като разтворена книга покрай Александър, от чието набито око и силна интуиция никой не може да избяга. Благодаря, Александър!
А Borislavil - остана загадка за мен. Може би защото седяхме един до друг и нямах възможността да го гледам в очите, които за мен са порталът към душата на човек. И макар да си енигма за мен - благодаря ти, Borislavil!
Със сигурност не бях от приказливите и сладкодумните, но аз вярна на моята лъвска природа - в наглед сладка дрямка внимателно наблюдавах случващото се около мен и бях в готовност да проявя лъвския си дух при необходимост. А може би, както отбеляза Краси огънят на зодията ми се потушава от водата на асцедента ми Рак...
Срещата ми хареса и се надявам да има още много подобни срещи и с повече съфорумци!

Енергийната реалност на човека
Според Стивън Люмиер това е енергийната реалност на човека.



Комбинация:Физическо до причинно тяло

Някой ми разказа, че чел в Изгревите, как учениците на Учителя отишли да му се оплакват, че минала една каруца и смутила концентрацията им по време на Паневритмия.

Учителят отговорил, че тази каруца изобщо не би случайна, и нейната цел е била точно такава: да провери дали те са концентрирани или не.



Лесно е да играеш на някоя хубава полянка, на която всички са усмихнати и мислят като теб.
Но ако е пълно с хора с фотоапарати и камери, и такива които коментрират докато играеш, е много трудно.

Мисъл за деня-4 април
Ще имате предвид, че думата съвършенство означава един вътрешен последователен процес. Човек може да бъде съвършен в даден момент, но не може да бъде съвършен във всички моменти.
Под съвършенство аз разбирам простор, широта, най-голямата възможност, в която човек може да се прояви.
Аз считам това като най-добра страна на живота.
Бъдете съвършени

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143

Може би целта е отклоняване на вниманието от истинските причини за земетресенията.
Конфликтът е много стар. Нарича се религия на егоизма. А девизът му е: "За мен да има, за теб да няма". Истинското нарушение е в неправилното разпределение на благата. Също и в месоядството.
Колко е хубаво да кажем: Има машини, правят зло, треперете, подчинявайте се....
Можеше да станем вегетарианци, можеше да разпределяме благата равномерно.....можеше....
Знаете ли колко страшна сила е вопълът на гладния, на лишения, .....
Земята е жива, не е пръст бездушна.....
Сега ни търси сметка....
Само всеобщите молитви могат да създадат светло бъдеще....

Може би целта е отклоняване на вниманието от истинските причини за земетресенията.
Конфликтът е много стар. Нарича се религия на егоизма. А девизът му е: "За мен да има, за теб да няма". Истинското нарушение е в неправилното разпределение на благата. Също и в месоядството.
Колко е хубаво да кажем: Има машини, правят зло, треперете, подчинявайте се....
Можеше да станем вегетарианци, можеше да разпределяме благата равномерно.....можеше....
Знаете ли колко страшна сила е вопълът на гладния, на лишения, .....
Земята е жива, не е пръст бездушна.....
Сега ни търси сметка....
Само всеобщите молитви могат да създадат светло бъдеще....

Учител отвътре. А понякога и отвън. Всички се учим един от друг. Преподаваме си чудесни уроци.

Миръ и Любов!

Браво бе! Много хубав пост. Щях да напиша ама същото. Това е истината. Ние никога не сме оставени без надзор, подкрепа и вътрешни и външни напътствия. Бог постоянно ни говори, за съжаление, по-често това е монолог.

И аз ти благодаря, Рассвет!

Много интересна и наболяла тема, може би. Не казвам, че е невъзможно да не срещнеш човека в интернет, но има едно нещо, което аз наричам енергия. Не е ли странно, как един поглед към някого и в тебе пламва всичко. Само за миг, кой го усеща по-силно, кой по-слабо, но реално никой не може да каже, защо въпреки всичките ни представи за бъдещия партньор, те толкова рядко се оправдават.

В интернет може да срещнеш примерно много, които да харесаш интелектуално и дори да си мислиш, че са подходящи до мига в който се срещнете в реалността.

Да, Жул!
Номера е човек да си има някакви представи, но да няма очаквания. И още да не се поддава на първата "тръпка" или на отсъствието и. Когато за пръв път видях снимката на човека, с когото сега сме щастливи заедно, си казах - "ооо, не". Най-смешното е, че дъщеря ми ме погледна възмутена и ме скастри - "ама ти кога ще се научиш да разбираш от мъже Този ще те носи на ръце, не виждаш ли? И нали искаш да се смеете заедно, пък си харесала оня сериозния с отвеяната физиономия дето само себе си чува" Стоях като ударена от гръм - тя беше права. Едва сега осъзнах, че проблемът ми беше в драстичното несъответствие между това, което жадуваше душата и мерките ми за това как да изглежда такъв човек.
Много е важно да си дадем време в самото начало - и на себе си, и на човека, с когото сме се харесали онлаин...

Според мен може да има връзка в виртуалното пространство може да има и само приятелство. Аз се запознах в един сайт с едно момче и вече 3 години всеки ден си пишим по скайп и знаем всичко един за друг.

Няма особенна разлика от връзка, възникнала в реалното от тази чрез интернет. В реалното първо виждаш физическите параметри, във виртуалното първо "срещаш" душата на човека. Ако душата му е избрала да излъже, да подведе, съзнателно да се надцени - то струва ли си да се минава на физическо ниво на общуване?!
Има значение кой какво търси. От там идат разочарованията. Понякога искаме едно, а заявяваме друго. А то каквото търсиш - това ти се дава...

Идея за тази тема ми даде моята собствена история. Доста приятели още не ни вярват, че сме се запознали преди 6 години в Интернет сайт и от 5 години живеем щастливо сякаш винаги сме били заедно. Навремето моите родители също бяха ужасени, но сега се радват заедно с нас.
осъзнавам, обаче и колко много хора губят ценни години от младостта си в нереални виртуални връзки, попадат в опасни ситуации и преживяват разочарования.
Какви са вашите опитности и наблюдения?
Има ли здравословен начин и място да намерим приятел и партньор в живота в някакъв сайт или мрежа? Как си представяте това?

И един въпрос съвсем "право куме в очите":
Какво мислите - има ли място за едно кътче тук, в този форум, където всеки ще може да потърси и намери човека, с когото ще живее щастливо?
(Огромна благодарност на Чебурашка, че съживи една стара идея, която на времето удавихме в празнословие...)

изт.