Борито

Здравейте! Казвам се Боряна Василева и успешно се справих с овладяването на това състояние на психиката наречено Обсесивно-компулсивно разстройство или Натраплива невроза. Благодарение на д-р Тодор Първанов чрез терапията, която проведохме и личните ми усилия и упоритост успях да излезна от капана на моите натрапливи мисли. Пиша това съобщение, за да вдъхна кураж и увереност към хората, които към този момент се борят с ОКР. Всеки може да излезне от тази дупка и да се справи с подходящата терапия , търпение и постоянство. Моите натрапливости бяха свързани с детето ми и се задълбочаваха , когато се опитвах да избягам от тях, това не е правилния път. Нужно е не само да приемеш страха, но и да започнеш да го обичаш, да го искаш , да му се радваш. Когато човек започне да спазва стриктно, упорито и с инат насоките на своя терапевт без да се отказва , резултатите са на лице. Вярвайте в себе си, спорт, медитация и положителна нагласа са от основно значение за справяне с ОКР.
Благодаря Ви д-р Първанов! След преминаването ми през натрапливата невроза , аз станах един коренно различен човек, а именно много по-обичащ себе си, уверен и целеустремен. Имам чувството,че вече нищо не може да ме спре да извървя пътя наречен Живот с щастие и високо вдигната глава!  

@Промяната, провери ли щитовидната жлеза?
Ковид може да провокира възпаление на жлезата, или да й разбърка леко хормоните.
Ускорен пулс, както и сърцебиене, отговарят на такава картина. И бета блокерите само биха маскирали проблема.
Далеч не искам да те тласкам към безкрайни посещения при лекари, за да търсиш несъществуващ проблем. Но това е единствената проверка, която мисля, че си струва.
Ако всичко е наред със щитовидната, тогава се присъединявам към останалите съвети да работиш в посока повече спокойствие.

Моят отговор е "И да, и не".
Да, трябваше да се науча да живея с тревожността и натрапливите мисли, да ги приема.
И не, не е в това справянето, това е само първата крачка.
После, когато се заех да си живея живота, от време на време започнах да забелязвам някакви дребни победи, които във времето се натрупаха и вградиха в едно постепенно "нормализиране" на всичките ми усещания. Ей сега в момента дори ми е трудно да си спомня какво "не ми беше наред" преди години. От време на време си водя дневник, та като го зачета и си казвам: "уоу, колко далечно ми е това".
С две думи - виж какво пише на аватара ти!

Моят отговор е "И да, и не".
Да, трябваше да се науча да живея с тревожността и натрапливите мисли, да ги приема.
И не, не е в това справянето, това е само първата крачка.
После, когато се заех да си живея живота, от време на време започнах да забелязвам някакви дребни победи, които във времето се натрупаха и вградиха в едно постепенно "нормализиране" на всичките ми усещания. Ей сега в момента дори ми е трудно да си спомня какво "не ми беше наред" преди години. От време на време си водя дневник, та като го зачета и си казвам: "уоу, колко далечно ми е това".
С две думи - виж какво пише на аватара ти!

Здравей и добре дошла при нас! Сигурна съм, че ще се справиш и ще научиш уроците на всичко, което ти се е случило и ти се случва. 
Имала съм подобни усещания като млада, по-скоро като тийнейджър. Отвратително беше. Нямам спомен някакво конкретно събитие да го е предизвикало, но тогава лекарите казаха на родителите ми диагнозата нервен стомах. Препоръчаха ми да не ям тежки храни, но и също да не се претоварвам психически (т.е. да се разстройвам - бях много стеснителна и се обиждах, съответно страдах, че не ме харесват и нямам приятелки - имах си, но явно не са ми стигали  ) Когато пораснах и прочетох симптомите на нервния стомах, установих, че лекарите са били прави. Като по-голяма освен гадене ми се появяваше и световъртеж, и стягане в областта на сърцето - пак си знаех, че е от тревоги, но съм се плашила да не би да е инфаркт  Всъщност се оказа сърдечна невроза, от която страдаше и майка ми. Много помага една комбинация - мента глог валериан - таблетки или капки. Но това е само временно. И когато се докарах до астма и инхалатор и отчаяние, че съм провалила своя живот и на моите деца и родители.......
Сега нямам астма, нямам нервен стомах и сърдечна невроза, животът е песен  Не пия никакви хапчета, което е странно за моите 61 години. Щастлив човек съм.
Обаче
- тогава започнах да чета Сергей Лазарев за кармата и заедно с това - Учителя (Извора на доброто).  Помогнаха ми и Дон Мигел Руис, особено четирите споразумения, Дийпак Чопра и други подобни
- размишлявах много над Господнята молитва и особено Добрата молитва и се опитвах да я внедря в живота и психиката си
- малко по-късно започнах да играя упражненията от Учителя и Паневритмия
Това е моят скромен опит. 
 

Цитат от интервю на Сергей Лазарев .
 

Права си, няма съвпад. И резултатът, който виждам е следният:
1. Ако НЕ послушаш родителите си ще живееш с усещането, че си извършила грях спрямо тях и ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот.
2. Ако Послушаш родителите си ще извършиш грях спрямо себе си. Ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот.
Разликата е в подчертаната думичка. На пръв поглед нищо особено, но всъщност в нея се крие важна информация, която ще оставя да откриеш сама.
Без осъзнаването на тази информация, какъвто и избор да направиш резултатът ще е един същ - недоволна и нещастна.

Понеже прочетох, че се притесняваш от твоята дереализация и деперсонализация, искам да споделя нещо от личен опит, което да даде повод за размисъл. Когато го изчетеш докрай и помислиш върху него, ще разбереш защо.
Първо - деперсонализацията и дереализацията са физически израз и симптом на стрес. Не е задължително да се получават и свързват само с лоши неща. Могат да се получат и при хубави такива - сватба, печалба от тото, оргазъм и т.н. Причината е проста - и при двете се отделя адреналин. Разликата е в интерпретацията му и в ситуацията, в която се появява, както и в свързаните с нея обстоятелства. Ще ти дам пример със себе си, който съм давал и друг път. В моменти на силна тревожност съм изпитвал многократно това чувство. Абсолютно винаги ми е харесвало, било е любопитно и ново за мен. Причината за това, е че от 15 години слушам тежка, дълбока, мрачна и циклична техно музика, която принципно е доста магнетична и хипнотична като звучене. Да не говорим, че голяма част от слушащите я използват наркотици и изпадат в друго измерение, тъй като тя е най-подходяща за това. Аз лично никога не съм употребявал наркотици или каквито и да било забранени вещества, нито смятам да го правя, но дереализацията и деперсонализацията никога не са ми пречели, понеже винаги съм им се кефел, изследвал съм ги, харесвало ми е да съм в такъв вид друго измерение и не ми се е искало да свършват. Именно затова тези усещания са се появявали изключително рядко и за кратко. Но ето, дори сега, в този момент, ако изляза на дискотека, искам да изпитвам 4-5 часова дереализация постоянно. За съжаление, това е невъзможно. Мечтая да отида на дискотека с моята музика, да се потопя в ритъма и да се слея с хората, мигащите светлини и магнетичната обстановка и всичко това на фона на най-силната деперсонализация и дереализация, която може да се изпита. Уви, не се получава. Даже искам да е толкова силна, че да не знам кой съм, къде се намирам, какво се случва, как се казвам и т.н., а да усещам все по-дълбоко тази симбиоза от музика, хора и обстановка. Но отново уви - няма как. 
Какво искам да кажа с горното? Когато приемаш, изследваш с любопитство и се оставяш на това чувство, когато позволиш то да идва и да си отива когато пожелае, когато го посрещнеш като добър гост и вникнеш в посланията му, то може и да не ти стане приятно, но поне няма да го фиксираш и раздуеш. Не казвам да го обичаш и да му се кефиш, а просто да приемеш факта на съществуването му. Като част от теб, точно в този момент, именно при тези обстоятелства. 
От друга страна - когато започнеш да го нищиш, да го мразиш, да му се съпротивляваш, да задълбаваш в него, да го анализираш - това е най-сигурният начин да го раздуеш и увековечиш. Защото всичко, в което се взираме, се разширява. 
Идентично е и положението с останалите симптоми и самия страх - взирайки се и бягайки от тях ги "захранваш". Приемайки ги и дори стремейки се да ги УСИЛИШ правиш точно обратното.
Помисли върху следното:
Виж колко е парадоксално - аз искам да го усиля максимално и да стане поне тройно по-силно, но не само че не ми се получава, а дори става по-слабо и изчезва. Помисли защо е така.
Защо един и същи симптом при мен предизвиква върховно удоволствие, а при теб страх? Къде е разликата? Или по-точно в какво е разликата? Отговорът е близо. Ще ти дам голям жокер - разликата е в ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА. А от кого зависи тя? От теб. Да не говорим, че това е и едно своеобразно пускане на контрола, за което обаче се изисква голяма смелост и мотивация, тъй като не само че се оставяш на усещането, приемаш го и не го гониш, но и искаш съзнателно да го усилиш и то многократно.
Изборът е твой.

ПР не съм имала, но ОКР оставих в миналото преди няколко години. Позволявам си да пиша, тъй като то влиза в графата на (цитирам авторката) "каквото и да е тревожно разстройство".
Живея доста пълноценно, имам сериозен приятел и добър приятелски кръг, имам хобита и страсти, смених професия, през последната година излизах 5-6 пъти в чужбина.
Бих искала обаче да оставя тук един-два въпроса отворени за размисъл...
Колко точно трайно би могло да бъде трайното ми справяне?
И не е ли всичко въпрос на баланс?
А да живееш в баланс дали е работа за 2 дни, месец или година? Или пък си е за цял живот - всекидневна грижа за себе си и здрави граници?
Ако искаме да се оправим, за да почнем веднага да водим същия начин на живот, който ни е довел до проблема първоначално, ако отново почнем да залитаме в крайност след крайност... ще помогнат ли научените уроци и усвоените техники?
Може би в известна степен това да си се справил изисква да отсяваш ситуациите в живота си и да преценяш добре с кои от тях не си заслужава да ангажираш енергията си?
Дали това не е една от причините, поради които хора, които след години страдание и усилия най-накрая отново са намерили баланса си, избягват да правят категорични изказвания - защото знаят колко трудно постижим и крехък е този баланс?

Изв. , ще пиша преди да прочета останалите мнения .
Сектата ти е дала импулс да навлезеш  по дълбоко в духовнитя свят Но не е дала ключа за ориентиране .
Бясна съпротива срещу нищото ? Защото , самата бясна съпротива самогенерираща се от страха е най лошото . За да наблюдаваш състоянието си и реално , да видиш какво се случва е нужно да запазиш частица разсъдък . Мъничка твоя частица да не се вълнува , да гледа от страни .Ще я потдържаш независима със знанието/чувството , че всичко на края ще отшуми . Имаш този опит .Истината е , че ти си наблюдателя . Този който държи юздите на ума си и го насочва така , че избухващите чувства да следват желанията ти . Добрия ум , интелигентноста трябва да е свързана със земната реалност . Да черпи стабилност , непоклатимост от заобикалящата действителност . Както масата до тебе стои на четирите си крака , стабилно стъпила на пода . Така и ти си едно момиче спокойно седяща до тази маса . Седяща непоколебима и уверена в своето съвършенство на обикновенно статистическо момиче , за външния наблюдател .Остава вътрешния свят , Да намериш своя ключ и го подредиш . За мен той е спиране на мислите . Не съм добър , далеч съм от нирвана ,но ми върши работа .Когато спреш да мислиш , както в приключенски и фентъзи филми , нещата около теб се променят .Тогава от чувствата в началото остават неутрални окраски и ако се задържиш там те обзема приятна обичлива топлина . Като че ли се припичаш на някакво невидимо слънце .
пп.  ,,Самосъботиране или зъл дух" . Както и да го наречещ е вярно .Нали мислите са отделни същества . Пуснеш някоя в главата си . А тя се разположи и събере приятелки колкото може още . Но свободата на човека е в това да избира сам своите мисли . Качество което му е дадено като потенция и трябва да развива .Практическата възможност за контрол , която учим е да избираме мислите си .....Сбъркал съм . Глупак/некадърник ли съм , или пък ме е домързяло и случайно не познах истината ? Избирам сам . Преживяванията ми се пораждат от подобни избори и това е , един постоянен поток от случки .
Сама пускаш тази мисъл в себе си . Добре , но можеш поне да я разгледаш преди да и повярваш .Каква идея носи , какви чувства я следват .
Как е при много цветя ? До като се стреми към света , расте и разтваря цвят , излъчва ухание . И изведнъж вижда , че по красива не може да стане , стигнала е върха на изяществото . И ние виждаме как свежеста преминава и почва да вехне .
Значи твоята мисъл с рушащото си действие преобръща вътрешния живот . Тя носи отрицание на живота , твоя . Такава мисъл бих задържал в главата си само когато спечеля от лотарията , за да не се побъркам от радост . Но и тогава не бих прекалил със задържането  ѝ . Току виж разтърсван вътрешно , раздам печалбата .   

Няма да успееш! Не само защото "ще се опитам" е поредното "отлагане", а и защото сегашното ти "себе си" няма нищо общо с това Аз, което се опитва "да изплува до брега". Това сегашно "себе си" е същото, което те "блокира да направа най важния ход" и ти носи "чувство за вина". Малко ще ти е трудно да го проумееш, но това е пътя на промяната, която да те "отпуши".
А "отпушването" или "сливането с реалността" става чрез работа.
Какво е работата? Това са действията в обществото, в реалността, които извършваме.
Въпреки страха от провал! Въпреки "шепота" за собствената ти непълноценност! Въпреки всичко, което идва от "сегашното ти усещане", което е "сегашното ти себе си". Така ще усетиш, че силата за това, което ще правиш " на въпреки" идва от новото ти Аз, което не може да "доплува до брега", защото ти самия не си позволяваш да го направиш и се самосаботираш! Защото новото ти Аз е по-голямо от досегашното ти, което означава и че е "свързано" с по-голяма отговорност, от която ти се иска несъзнателно "да избягаш".
"Който не работи, той не греши!", а грешките са най-добрият ни учител. Една от основните грешки, които съм сигурен че правиш, но не споделяш тук, е "Сравняването с другите". Спри да го правиш и ще осъзнаеш, кой си! 
 
П.П. Има един филм - "Облакът Атлас" на братя Уашовски. В него можеш до проследиш паралелната история дето се развива в бъдещето, където Том Ханкс постоянно се сблъсква с "тъмния образ", който постоянно "му шепне" против героинята на Холи Бери. Проследи как се "справя" героя със ситуацията, ВЪПРЕКИ шепотът от сянката. 

Когато откриеш красотата в това, през което преминаваш, ще спреш да завиждаш на другите!

Човек 88, искрения ми съвет е да не прибягваш до лекарства, освен в наистина краен случай.
Започна ли терапия? Питам, защото като те чета, оставам с усещането, че плана ти е да използваш хапчетата като заместител на терапия. При всички положения, дори и да решиш да приемаш медикаменти, нека това бъде избор, който ще вземете заедно с терапевта ти.
Против лекарствата съм, не защото имам склонност да изпадам в крайности, а именно поради личния ми опит с тях.
Познато ми е чувството да се давиш в собствените си кошмари и на всяка цена да трябва да избягаш от тях.
Познато ми е облекчението, което носят два хапа дневно.
Познато ми е състоянието на мекотело, до което успокоителните те довеждат.
Позната ми е плашещата сила, която лекарствата дават, премахвайки/потискайки задръжките и страховете ти.
Познато ми е почти манийното усещане, че всичко е възможно и целия свят е пълен с щастие.
Позната ми е неспособността да позная себе си и да се идентифицирам с образа си в огледалото.
Познато ми е спокойствието най-накрая да съм се научила да функционирам с помощта на медикамента и да имам достатъчно смелост да прекратя приема.
Познат ми е шока да установя, че след преустановяване на лекарството, тревожността се връща, независимо от терапията и постиженията.
Познато ми е усещането целия ми прогрес да се срине за броени дни и да се върна не на нулата, а много преди нея.
Познато ми е пораженческото чувство при равносметката - 18 излишни килограма, разбъркано храносмилане и микрофлора (доста сериозни стомашни проблеми), силна замаяност и раздразнителност при отнемането на медикамента... и това са само няколко...
Позната ми е тъгата по безвъзвратно загубеното време от живота ми.
Ще доразвия най-баналната метафора (но колкото е банална, толкова е и вярна) - лекарствата са просто една патерица.
Научих се да ходя с помощта на тази патерица, и то много добре. В момента, в който я захвърлих, обаче, установих, че все още не умея да ходя самостоятелно.
Нещо повече - някои от мускулите, на които патерицата беше помагала да почиват, бяха леко атрофирали.
Изобщо - нито ми беше станало по-лесно, нито бях по-близо до целта си.
Не знам колко е реално плацебото, но мога да те уверя, че симптомите на отнемане на лекарството са съвсем реални. При мен отнемането се изрази в безсъние, много силна раздразнителност и една досадна замаяност (никога преди това не съм я имала, но поне два-три месеца усещах, че не държа права линия, докато ходя).
Да речем, че планираш всичко много добре, подобриш се, изчакаш още малко време, за да си сигурен, но спирайки медикамента, при теб се появи замаяност. В този момент:
- Ще успееш ли да си дадеш сметка, че тази замаяност не е онази замаяност, и че се дължи на отнемането на медикамента?
- Или ще си помислиш, че състоянието ти се връща отново и без грам грация ще влезеш в добре познатия порочен кръг?
С годините стигнах до извода, че (ако кризата не е наистина силна, разбира се), приемането на лекарства може да служи само за една от следните цели:
- отлагане на неизбежното,
- заравяне на главата в пясъка.

Никита ,
На тази страница , това е десетото ти мнение . Преглеждам отговорите и виждам че избирателно разбираш казаното .Просто прескачаш обясненията на специалистите и само  повтаряш преживяванията си . Независимо че ти казват нещо друго и то конкретно , само да е вмъкната думичката ,,болест" , си казваш -----да явно съм болна .
Голямо момиче си и смятам че няма да се обидиш като директно ти кажа :    Вярваш в глупости . Трябва ти терапевт , да те научи как да мислиш . На кои неща да вярваш и кои да пренебрегваш .

Ако се зачетеш, в която и да е от темите напоследък ще видиш, как пишещият повтаря едно и също нещо и сякаш е извън диалога, който се случва. Твоята тема и писане тук са същите. Това е вашето бягство от действителността.
Ако задържиш концентрацията си за пет минути върху този пост ще имаш информация за това, което ти се случва.
Имаш завишена тревожност, с изразен натраплив характер. Това означава, че мозъкът си избира сюжет /фантастичен/, върху който се фокусира и започва да го предъвква и украсява с факти, които не съществуват. Когато започнеш да пишеш за този свой сюжет, той започва да ти изглежда все по- реалистичен. Когато започнеш да търсиш в нета информация за фантазийния си проблем, мозъкът започва да го визуализира и дори да ти пуска по някое усещане за по автентично. Разбира се за теб това е "черешката на тортата" и окончателното доказателство "че на мен ми има нещо".
За съжаление, никой лекар не намира нищо. И мозъкът отново се връща в режим на търсене на фантастичен проблем.
Реалният за теб остава скрит и той не е в тялото ти. Той е в живота ти. Нещо не успяваш да се справиш там. Чудя се, до колко имаш ресурс да се организираш и да се префокусираш сама към реалната си житейска ситуация- взаимоотношения, работа, партньорство - за да установиш истинския си проблем. 

Г-н Баев, успях да се свържа с жената, благодаря ви искрено,пожелайте ми късмет, скоро ще започна да я посещавам.Надявам се,че ще ми помогне...

Никита, лесен начин за справяне с проблема няма. Споделям мненията и на Орлин и на д-р Първанов, хипнозата е прекрасен метод, но не е панацея. Очакванията, че като преминеш хипнотичен сеанс ще се случат чудеса, особено при ОКР, са несъстоятелни. 
Ако работиш със специалист, който знае как да работи с ОКР и ползва хипнозата като метод е чудесно. Той ще прецени, кога и как да включи метода в терапията. 
Когато ОКР се появи, то показва проблем на личността, с който тя не може да се справи. Но проблемът НЕ Е самото разстройство, то е индикация за истинския проблем.
Вероятно имаш голям проблем с приемането на промените в живота си, независимо дали са позитивни или негативни. А може би, загубите те травмират, или неизвестното за теб е голям проблем. Или нещо съвсем друго, което не можеш да осъзнаеш и решиш. ОКР идва, за да те фокусира в пълните си глупости, само и само да не се сблъскаш с истинския си проблем. Така че, префокусирай се в действителността и управлявайки ОКР то, реши истинския си проблем. Това с помощта на терапевт.

АлександърТ.А , а как ще приемеш предложението ми, че "първите същества" не са образувани единствено от огън/топлина?
Ето и малко обосновка:
Във въображението ми още от малък, или поне отдавна, ми се върти идеята, че в основата ни като същества са "преплетени" четири елемента. Огън, вода, въздух и земя. Даже преди известно време разбрах, че свастиката е стар санскритски символ, а не символен продукт на нацизма. Скоро се запознах и с неква система У Син, в която елементите са 5, но "желязото" нещо ми е непонятно, за това предложението ми е ограничено до 4 елемента, така както си ги "разпознавам" у мен си.
По тази линия предложението ми е, че ако говорим за същества и от какво са изградени, можем спокойно да обединим и четирите елемента. А пък "кръговото движение" в определена посока, предизвикващо взаимното им проникване да се явява синтеза на "изграждащата есенция" с която да се "пълнят" мехурите от "пространство". Нещо подобно: 

 
А пък самото проявление да е съобразено и с параметрите на сетивния свят, които да са символно отразени във формата на "решетка". Още едно визуално предложение:

 
Тогава излиза, че свещения огън е част от системата от четири елемента заедно със свещения въздух, свещената вода и свещената земя.
Ако интерполираме от общото към частното може да,  излезне, че:
Свещения огън е   -  страстта да живееш,
Свещената вода е - страстта да обединяваш,
Свещения въздух е - страстта да твориш,
Свещената земя е - страстта да приемаш, да се смиряваш.
Това определено е само една от множество интерпретации, но пък на мен доста ми "резонира" и си ме кефи - за това я пускам като предложение.Пък и като още едно предложение може и да послужи като "мост" с темата "Безкористен ли е Бог" след следните допълнения:
- решетката на втората ми картина е "мнението" ми за наследствеността, която на индивидуално нива се проявява като "предразсъдъци";
- характерната дуалност за страстите, бидейки дълбоки чувства, отразява и двойнственоста на отношението човек-околна среда под формата  користен/безкористен
 

Понастоящем пиша отговори в "Психотерапевтични насоки онлайн" почти 11 години. Имал съм моменти, когато съм си казвал: "Защо ли го правя, има ли смисъл, не е ли наливане и изтичане...?" ... Вчера получих на л.с. следното:
"Здравейте,
Следя от години как помагате на хората. Включително на мен. Вашите така логични описания на проблемите ме извадиха от многогодишна депресия, съпътствана от какво ли не. Всеки ден ви благодаря мислено и мисълта,че ако положението ми пак се влоши, ще ви посетя и всичко ще се оправи, ме крепи. Исках просто да ви благодаря.Малко са хората като вас ... Просто исках да го знаете!" 
Периодично получавам подобни отзиви, което ме кара да вярвам, че въпреки малкостта на усилията и грешността на личността ми, се случва смислен, по Бога процес!
Благодаря сърдечно!

Напълно съм съгласна с вас за всички неща, които сте описали като изводи от ваши преживявания, защото и при мен е така. Вярвам във  всяко едно от тях - може ли да си позволя една шега дори и в това, че сте нормален!
              Сега се сетих за нещо по този повод - всеки е свободен да го тълкува, както желае....но за мен беше знак. Точно на деветият ден след погребението вървях и ми беше много тъжно и си мислех предполагате за какво... Изведнъж погледът ми попада върху едно място покрито с изсъхнала слама, огряна от слънцето, знаете как блести и върху нея едно захарно сърце, червено и блестящо... Само да добавя, че живея в град и изсъхнала слама не се намира толкова лесно !:) Почувствах се много по-добре.  
И това за любовта е вярно!

Когато си легна и винаги си казвам молитвата и да, понякога си мисля какво мога да напиша, в смисъл как да си продължа това, което пиша в момента, за да се успокоя. Но не съм се сетила да видя дали помага. Дано да нямам скорошни сътресения и да ми се налага да го проверявам.
Благодаря за съвета!  Честит предстоящ празник на всички! И много любов ви пожелавам и на яве и на сън!

@nastty, щом всичко друго изчезва, докато пишеш, може би би могла да използваш тази "техника" след напрегнат ден, в който си имала проблеми или ти се е случило нещо неприятно. Ако "обработиш" част от тази информация в съзнателно време, и се настроиш положително, дали това би повлияло неприятните сънища?

Здравейте!
 
          Виждам, че се е разразила разпалена дискусия   Благодаря на всички, които ми дадоха съвети и се опитват да ми помогнат. Искам да обясня, защо не желая да сънувам - поне, не толкова много.
            Понякога сънувам хубави сънища - пътувам, летя или такива, които ми разрешават проблема, или ми показват какво ще стане на следващия ден - например, ако трябва да ходя на лекар - сънувам, че отивам, едно към едно, все едно се случва или друг пример ще разкажа. На следващия ден щяхме да празнуваме рожден ден  на детето. Вечерта сънувам, че влизам в сладкарницата и жената ми казва - забравихме да сложим надпис на тортата. Ставам сутринта, разказвам го на детето и тръгваме към сладкарницата, влизаме и се случва точно същото нещо даже със същите думи...  Много такива случаи имам - даже като бях студентка, преди изпит винаги ме питаха какво съм сънувала... Това дотук е положителната част, обаче много често сънувам по двадесет минути и се събуждам, понякога, ако е по-страшен сънят, трудно заспивам или ако е имало някакъв проблем през деня продължвам да го сънувам - много е психически натоварващо и на следващия ден си... Ето защо искам малко по-спокойна нощна програма...
         По повод на медитацията, имам дарба да пиша за красиви неща / не е само мое мнение/ и тогава всичко друго изчезва... Не знам дали това може да се приеме за вид медитация... но на мен ми помага. Спирам дотук, че се получи много дълъг отговор.
        Поздрави на всички!
И да - и аз съм за любовта!
               

Бог е дух
От години тук, в този малък залив на Мрежата скромно и всеотдайно работят нашите психотерапевти. Изпълняват с любов завета на Учителя. Правят всичко по силите и времето си да помагат на онези, които се измъчват под тежестта на сандъците си, на противоречията и мъчнотиите си. Не си губят времето да разискват дали и как следват Христос и Учителя... 
Поклон, приятели! 
 

Бих искала да добавя малко пояснения към предния ми коментар.
Личното ми усещане е, че автора на темата обмисля да започне прием на медикаменти, гледа на тялото и на психиката си твърде механистично, недоглежда потенциалните опасности от приема на медикаменти и твърде много преувеличава очаквания положителен ефект от тях (по мое предположение търси така наречения quick fix, бидейки толкова резултатно ориентиран). По тази причина се опитах да използвам колкото се може повече изразни средства, за да опиша минусите, които съм преживяла.
Иначе, и аз не обичам крайностите. Добре е човек да не се насилва да мине по най-трудния път, само заради едното крайно убеждение. Добре е да проявяваме съчувствие един към друг, а и към себе си. Добре е човек да си помогне с каквото може (в случая медикаменти), когато нещата станат твърде напечени, а не да агонизира, само заради принципа.
Аз самата в даден момент избрах да се опра на медикаментите. Усещането за фаталност и неизбежност при "кризата" беше много, много силно и парализиращо. Тогава това е било единственото действие, на което съм била способна.
Редно е да поставим под съмнение и качествата на психиатъра, назначил схемата ми на прием. Вероятно е била възможна корекция, която да намали неприятните ефекти.
Редно е и да допуснем, че вече има медикаменти с много по-малко и много по-слаби странични ефекти - нали излизат все по-нови и нови.
 
Вашето мнение силно ме провокира. Дори не знам какво да кажа... Ако допуснем, че стреса и напрежението са в основата на нашите проблеми, то симптомите са сигналната лампичка, че сме прекалили. Нима вие препоръчвате да решим проблема, като демонтираме лампичката?
 
А какво значи да се "справиш"? Искаш най-бързо да си свободен от симптомите сякаш. И това е ок. Просто помни, че има една граница, след която медикаментите почват да пречат на справянето. Дори да нямаш кой знае какви странични ефекти - отпускаш се, става ти леко, забравяш, че си имал проблем, разреждаш терапията и почваш нищо да не вършиш (звучи като реалната цел). И когато решиш, че си се справил, спираш медикамента и се връщаш съвсем в самото начало. Това, което е било стремеж към бърз резултат, се е превърнало във възможно най-бавния резултат.
 
Това изречение е първо - крайно неуважително към времето и знанията на терапевтите, които чупят пръсти да ни насочват, и второ - твърде добро оправдание да не ти се налага да свършиш някаква реална работа, вниквайки в тези "бланкетни и заучени неща".
 
Дълбок поклон пред тези думи. За пореден път Орлин разпъжда мъглата и ясно посочва пътя напред. Дано авторът на темата се вслуша!