Борито

Ми че ти си много наясно с всичко...ми прави впечатление. Много логичен, аналитичен, интуитивен дори...дал си си отговорите на въпросите...но сякаш не си сигурен напълно...
Критиката в детска възраст е ....и дори...незачитането, нехваленето, непризнаването на успехи, достойнства и хубави неща...всичко това се отразява. Детето трябва да е обичано безусловно и тогава израства уверен в себе си човек, който не се страхува да греши и не си опасява, че ако е лош или неправ ще бъде отхвърлен.
Във всички останали случаи има проблем после. И трудността е че дори и да го осъзнаваш проблема откъде ти е и в какво се изразява...той продължава да действа на подсъзнателно ниво...
Не съм сигурна кой точно е начинът...аз за себе си избрах съзнателно да си позволя да допусна грешки...за да видя чак толкова ли е страшно...първият санкциониращ бях аз самата...и от собствената си критика най-трудно се отървавам...мисля, че там някъде е разковничето, но..все пак..нека специалистите да кажат....

Skylove, ако си най-вече честна към себе си както показваш от поста си, ще намериш отговорът. Истината не е скрита, човек сам я крие от себе си. Като се интересуваш от езотерика, трябва да помислиш над един много основен въпрос. Как е изграден материалният свят който виждаш около себе си? Изглежда има два основополагащи принципа, кой е верният?
Подобното привлича подобно.
Противоположностите се привличат
Двете изглежда си противоречат, а се използват толкова често дори от едни и същи хора, без да осъзнават противоречието. А истината и в това е много проста. Човек има две природи - духовна и материална. Първото е духовен принцип, второто е материален принцип. Материалният живот е дуален, изграден е чрез разделянето, което създава магнетизъм между двете нови части. Магнетизмът е физическото привличане, породено от усещането за нецялостност. Има един константен Вселенски принцип който не може да бъде променян - на баланса! Всяко нещо се стреми към баланс, включително и материята. В зависимост от какъв тип нецялостност човек изпитва, изживяването му може да е от повърхностно привличане, до дълбоко кармично изпитание. Самата карма е материална концепция. Духовната част на човека е винаги напълно свободна, физическият аспект обаче е винаги в плен на кармата. Така че, можеш да го наречеш изпитание. Според мен това е и смисълът на идеята за първородният "грях". Самият акт на физическо раждане, те вкарва в кармични зависимости, за които съвсем естествено можеш да се запиташ - с какво сгреших, защо се чувствам по определен начин, защо това или онова ми се случва. Затова "грехът" е първороден,  процесът се задвижва със самото ти раждане и ти го приемаш върху себе си. Дори да не направиш нищо "лошо", си оплетен в него. Напротив, трябва активно да направиш "нещо", за да излезеш от него. Ако темата ти е интересна и имаш какво да кажеш по нея, пиши ми на лични.
Между друго, карма е дори начинът по който ще се опиташ да си обясниш всички тези неща и в коя Идея за Истината ще избереш да Вярваш. Така че много внимателно и с това което избираш да четеш, или да не четеш. Имаше наскоро един филм Inception, за силата на идеята и колко е опасно да втълпяваш идея на друг, пък дори в опит да му помогнеш...

Мисля, че е нужно да се погледне и от друга перспектива над ситуацията. 
Имах приятелка, която започна връзка с женен мъж, доста по-голям от нея. Постоянно я молеше да прояви търпение и той ще се раздели със законната си съпруга, защото нямало обич и разбирателство помежду им. 
Трябва да си призная, това ми звучеше толкова заучено. А моята приятелка много страдаше няколко години, защото освен друго, той беше и изключително ревнив, дори и към приятелките й. Аз всячески се опитвах с мекота да й отворя очите, но тя твърдеше, че само веднъж да заживеят заедно и всичко ще се подреди. Мислех си "Милата ми тя! Колко си умна и колко наивна в същото време!". 
Обаче наистина след няколко години той намери сили да се раздели със съпругата си (която знаеше за неговата паралелна връзка), заживя заедно с моята приятелка, ожениха се официално, имат дете и след толкова години заедно са наистина много щастливи. Дори той вече не е контролиращия човек, който бях убедена, че ще бъде винаги. 
И такова развитие могат да имат тези триъгълни отношения. При всеки е различно.
Въпросът е в друго. Ти наясно ли си дали и доколко искаш да инвестираш във вашата връзка? И той, след като не дава индикации, че има желание да официализира отношенията ви, според теб не означава ли, че не е заинтересован? Все пак не сте от месец-два заедно. Може просто да му е комфортно с положението, в което е. За което няма вина, ако не ти е предлагал и обещавал друго. Но ако ти искаш нещо различно от това, то знаеш, че изходът рано или късно е един. Ти какво искаш?

Здравей, Даян!
Бях в подобна ситуация и след ОЩЕ година и половина се стигна до развръзка в моя полза. Заживяхме заедно, но другата жена не искаше да се "предаде" - искаше го обратно. Звънеше му постоянно по телефона, обясняваха се с часове. Той не й беше казал, че има нова връзка и с неспособността си да й каже директно, удължи излишно много нещата.
След още година тя продължи напред, т.е. след грубо 4 години останахме наистина само двамата.
Резултата беше, че в края на на тези 4 години, и двамата бяхме загубили уважение един към друг. Отделно аз бях краен перфекционист и така и не можах да "преглътна" начина, по който започна връзката ни. Да си кажа честно, оказа се, че най-хубавото е вече приключило. Което е жалко, защото в началото имахме толкова хубава и нежна връзка. И толкова много синхроничности ни събраха.
Останахме заедно още 4 години, през които аз се сринах и тихо страдах от ОКР. Той ме подкрепяше много през тези години и беше до мен, докато се съвзех и стъпих на краката си.
След това се влюби в друга и се разделихме. Аз му помогнах да си отиде. Той не можа сам.
Цялата тази ситуация ме научи на няколко неща:
- Отношенията между двама души са нещо свещено и непристъпно. Около тях има граница, която не бива да се преминава, дори и най-любезно да те поканят вътре.
- Щом единия от двойката си позволява да пристъпи извън тях, без това да е окончателно, то този човек има съмнителни нравствени качества - в моя случай беше патологичен лъжец, макар и много благ по душа и искрено вярващ в заблудите си.
- Тези отношения нанесоха сериозна вреда върху самочувствието и самоуважението ми.
- Колкото и да ни се иска понякога, просто не можем да управляваме другите хора... това, което можем да направим обаче, е да се погрижим за себе си и внимателно да изберем кого да допуснем в живота си.
- Била съм изключително наивна, завеяна и доверчива (случвало се е да ме питат дали не съм расла в буркан). Ако не бях с него, вероятно щях да съм с друг, който да ме научи на същите уроци. Просто преди това имах много заблуди за живота и любовта и тази връзка беше предпоставка да се освободя от тях.
Така че въпросът ми е - Защо искаш да си с този човек? Какво очакваш от бъдещето с него? Ще можеш ли да се справиш с обидата и огорчението, които в момента понасяш и струват ли си те изобщо?

Здравейте,позволих си да пиша в тази тема тъй като абсолютно по същият начин четейки листовка от хапчета изпаднах в този цикличен и неспирен кръг (обаче внимавай какво казвам ) поддържан от съмнението в себе си.Писала съм и тук в форума и д-р Първанов много ми помогна и подкрепи за да се справя със страхливата си природа,но повярвай ми истинското справяне с проблема и с този тип натрапчивост защото е точно така както го описваш,другите не са свързани и не зависят от теб самия но мислите за самоубийство и проекциите който мозъка ти поддава са наистина ужасно плашещи а факта че е нещо завесещо само от теб самата го прави още по умарящо и объркващо.Всички съмнения и мисли който описа са 1 към 1 същите с моите...ще ти кажа аз как се справих.
1.спрях да очаквам да стане от раз (колкото и да ми се щеше да стане така),спи да чакаш деня в който ще се събудиш и "няма да са там" това е поредната илюзия на окр чакайки да се махнат правиш неосъзната проверка на дали са още там и по дамаскиран начин ти пак мислиш за тях.
2.поработи в посока намалявянето на желанието за свръх контрол.Спри да си поставяш за цел да контролираш мислите си това заселва фокуса ти в тях и те тласка към анализ.Аз си измислих една техника моя си след като д-р Първанов ми каза за техника кунг-фу съгласяваш се с всичко което ти поддава мозъка и удряш дъното после пътят  е само нагоре... та моята техника е "хайде давай да видим"...минава мисълта ще си прережа вените виждам го как го правя на филм дори окр-то ме уплаши чака да се скова и да почна да анализирам и да му подаря още 2-3-7 часа от живота си...хоп осъзнаваш се найде давай да видим сега развивам темата в главата си Окей,вземам ножа и режа и после ...звъня на бърза помощ и ме спасяват щото има поне 30 мин да ми изтече кръвта или бягам звъня на комшиите ...и така осъзнаваш че и да изпаднеш в състояние на невменяемост както си го представяве имаш много време да се осъзнаеш и да си помогнеш и така страха ти ще намалее а умът ти ще се успокои вече има решение и няма нужда да се лута-анализира .
3.Осъзнаваш разликата между мисъл желание и пристъпване към изпълнение и реалността.Мисълта е просто мисъл можеш да мислиш за всичко и да създаваш сценарии колкото искаш...идва желанието: (приеми че искаш да се самоубиеш т.е да умреш...знаеш ли че почти на всеки му се е искало са се метне,да си удари въжето ,да го блъсне кола и т.н знаеш ли че всички имат тези мисли и в даден момент са искали дори да го направят.Знаеш ли че някой от тях са опитвали и повечето не успяват.Дай си реалистични преценки на толкова ли наистина е лесно в действително,колкото е в главата ти? Ще осъзнаеш че разликата е огромна и мисълта за теб от плашеща ще се превърне в нормална такава каквато си е но ти осъзнай че нормална или ненормална тя пак не спира да е просто една мисъл!
4.Спри да вярваш че имаш проблем! Всички си имат някакви даболявания,късметлиики сме че сме с окр а не с рак  ...има и по лоши от окр с окр се живее с рак не.Когаго осъзнаеш и това си одрязала корена на окр сега идва най-приятната част...
5. Започни са работиш по подобряване качеството си на живот.Ключова цел:Придобиване на увереност в себе си:беше ме страх да оставам сама,започнах нарочно са оставам сама...реших са опитам ако дапочна да харесвам тия плашещи мисли и са ги гледам като сценарии на филм кво ще стане (пак техниката хайде давай да видим) е то взе да ми омръзва този сценарии и без да се усетя започнах да си намирам други по интересни занимания...например реших че да харесвам това което гледам в огледалото ме кара да се чувствам щастлива и дапочнах да правя упражнения да стягане четеш в гоогъл да това а не за натрапчивите мисли ...после изучих природните масла маски за лице...после приятелят ми ме заряза много плаках пак ми се позавърна натрапчивото дъвкане кво му казах кво ми каза и съмнението....та разбрах че най-вероятно съмнението в нас самите несигурността в решенията и прецинките ни ни тласка към това предъвкване та сега си давам сметка че бях точна във връзката си а той "патологичен" лъжец,сърся се на себе си че въпреки че го разбрах че лъже постоянно реших че нероятно аз с нещо го предизвиквах да лъже и не го предразполагах са се чувства спокоен да казва истината.За всичко лъжеше да какво е правил през деня ей така цез причина....ако не се съмнявах в себе си в преценките си няваше да позволя толкова време да съм с такъв човек сега плача и си ближа раните а иститата е в това че човек за са се научи трайно са увладее натрапчивите мисли трябва първо да стане по уверен в себе си и са спре да се съмнява в преценките си постоянно.Тук ще помоля специалистите да дадат компетентно мнение и ако "прозрението" ми е вярно да ни дадат съвет как да преминем и през това стъпало на натрапчивостите за да предобием и този инструмент от инструментите да справяне с окр.

Здравей, Даян!
Бях в подобна ситуация и след ОЩЕ година и половина се стигна до развръзка в моя полза. Заживяхме заедно, но другата жена не искаше да се "предаде" - искаше го обратно. Звънеше му постоянно по телефона, обясняваха се с часове. Той не й беше казал, че има нова връзка и с неспособността си да й каже директно, удължи излишно много нещата.
След още година тя продължи напред, т.е. след грубо 4 години останахме наистина само двамата.
Резултата беше, че в края на на тези 4 години, и двамата бяхме загубили уважение един към друг. Отделно аз бях краен перфекционист и така и не можах да "преглътна" начина, по който започна връзката ни. Да си кажа честно, оказа се, че най-хубавото е вече приключило. Което е жалко, защото в началото имахме толкова хубава и нежна връзка. И толкова много синхроничности ни събраха.
Останахме заедно още 4 години, през които аз се сринах и тихо страдах от ОКР. Той ме подкрепяше много през тези години и беше до мен, докато се съвзех и стъпих на краката си.
След това се влюби в друга и се разделихме. Аз му помогнах да си отиде. Той не можа сам.
Цялата тази ситуация ме научи на няколко неща:
- Отношенията между двама души са нещо свещено и непристъпно. Около тях има граница, която не бива да се преминава, дори и най-любезно да те поканят вътре.
- Щом единия от двойката си позволява да пристъпи извън тях, без това да е окончателно, то този човек има съмнителни нравствени качества - в моя случай беше патологичен лъжец, макар и много благ по душа и искрено вярващ в заблудите си.
- Тези отношения нанесоха сериозна вреда върху самочувствието и самоуважението ми.
- Колкото и да ни се иска понякога, просто не можем да управляваме другите хора... това, което можем да направим обаче, е да се погрижим за себе си и внимателно да изберем кого да допуснем в живота си.
- Била съм изключително наивна, завеяна и доверчива (случвало се е да ме питат дали не съм расла в буркан). Ако не бях с него, вероятно щях да съм с друг, който да ме научи на същите уроци. Просто преди това имах много заблуди за живота и любовта и тази връзка беше предпоставка да се освободя от тях.
Така че въпросът ми е - Защо искаш да си с този човек? Какво очакваш от бъдещето с него? Ще можеш ли да се справиш с обидата и огорчението, които в момента понасяш и струват ли си те изобщо?

Zdrawej ,,,,,Предлагаш една от най коментираните конфигурации в човешката култура .Няма добронамерен и осъзнат човек , който да поеме отговорноста и те побутне към определено действие .Това си е твоя живот и ще постъпиш както е решила душата ти . За това се постарай да я разбереш .Онази твоя осъзнатост , стояща над емоцийте и празните приказки ....Искам да  кажа , че нещо в теб те е поставило в тази ситуация . Колкото по добре го разбереш , като вътрешни и външни причини , толкова по лесно ще преминеш .

Аз бях картотекирана с алергия и после астма 20 години, имах дори инхалатор... 
Според моя опит важно е не от какво точно имаме алергия, а в какво се изразяват симптомите. При мен те бяха с дишането. То е реалната връзка със света, в който се намираме. Проблемите с него показват, че не можем или не желаем да го приемем такъв какъвто е. Когато това е хрема, ние трупаме недоволството вътре в себе си, сълзите, раздразнението (кихане), и се примиряваме външно с това, което ни тормози и дразни. Съответно тялото ни се опитва да изведе тази психическа отрова навън със своите средства. Когато минем на следващата фаза и се заинатим, опитаме се да налагаме на света своята представа за него вместо да го приемем с любов в реалното му измерение - идва астмата. Колкото повече ние притискаме света, толкова повече той не ни позволява да дишаме - то е като да се опреш до стена. Колкото повече ти натискаш стената, толкова повече усещаш как тя натиска теб. 
Лечението е осъзнаване, личностна промяна в посока безусловна любов. 

Темата е застинала от доста време,но ще споделя и моята гледна точка.
Мислите на Ина и другите в сходни ситуации са свързани с някой, скойто са имали близки отношения. Имало е двустранно протичане на енергии, после единия канал се затваря, но към него енергията продължава да тече. Тази енергия не се губи, но не се и поема, може би се акумулира за по късен момент, като сила за кармично,житейско събитие. Може би този който е прекъснал канала сега е в противоположното положение и ние интуитивно усещаме, че си е получил„ кармичното наказание ”. Знам ли, с тоя човек имаме по-силна мисловно-енергийна връзка,от колкото с Анджелина Джоли и д-р Рос.

Ще ти кажа точно какво е имал предвид Учителя. Първо казва: да спреш да мислиш, т.е. да си в състояние на немислене, медитативно състояние, в такова състояние вече чуваш сърцето си и това което идва от него, директно улавяш енергията. Няма го шума на мозъка и емоциите. И ако има силна енергийна връзка с теб, към теб, от теб, я отчиташ. Това не е мисъл, то е образ, нещо което усещаш - виждаш с вътрешния си взор. Ясновидство. По друг начин казано, да чувстваш с сърцето си. Това е връзка която съществува между всички същества на тази планета. Тя е безсловесна, безкрайна, нематериална. Когато имаш чувства на обичане към някого - чувствата ти съграждат енергиен мост, право до сърцето му. Този енергиен мост захранва човека, отваря го. Ако имаш деца, ще си чувствал тази връзка. Ако човека се отвори за теб, и той прави енергиен мост към теб. Когато връзката е двустранна тя се усилва синергийно, много повече от два пъти. Да обичаш, на божествен език значи " да си в едно със...". Обичта е много силен енергиен поток, които излизайки от нас, може да прави чудеса, може да отваря хора, да захранва животи, да пази души: това е служене и силата на любовта. И това не е теория, а ежедневие. Слушай сърцето си, ще ти разкаже много истории и ще ти покаже много невиждани светове. Имаш синхронност с този човек. За тази връзката, времето и пространството не са от значение, този човек ти праща нещо, може и да ти го е пратил преди 14 години,а сега да му е дошло времето да го получиш, отвори се и ще разбереш.

Това е и начина по който привличаме духовния си партньор-това което написах по горе. Ако някой се интересува или е в такова търсене, на идеалния човек за него. Изграждайки образа за него в сърцето си, придобивайки вътрешна яснота за неговото "бъдене". Бъдене означава, какъв да бъде- неговите личности качества, а не какво да прави, което е следствие на бъденето. Като изградим тази вътрешна представа и яснота до степен усещане, то се случва. Нужният човек пристига, на точното време и на точното място. Защото създавайки един такъв енергиен мост от сърцето си, той не можа да остане дълго време незапълнен. Веднага се намира нужния човек, в природата няма липси.

Приятели - Учителя никога не говори съвсем буквално...
Тази мисъл много ме е занимавала преди известно време, мога да споделя за себе си до какво стигнах.

Ако непрекъснато мисля за друг човек, това означава, че съзнанието ми (във всичките му нива) се опитва да реши някаква задача, свързана с моя личен опит с този човек. За него личността на човека е нещо като ключ към задачата.
Възможно е сега Ина (ina-hr) да се намира в период, сходен по смисъл с онзи период преди 14 години и пред нея да стои сходна задача.
Възможно е ключът на конкретната личност да бъде към важни елементи от задачата, които ще донесат просветление за решението.
Възможно е ситуацията да е различна, но решението и да бъде по някакъв начин свързано със старото решение - ключът към което е въпросният човек.

При мен, например, така няколко пъти се повториха периоди, в които много упорито мислех за човек от миналото ми. Доста по-късно, преосмисляйки събитията и отношенията, стиганх до извода, че и в четирите случая пред мен е стояла една и съща задача от кармичен характер. Едва четвъртия път успях да я осъзная и взема адекватно решение за себе си и живота си. Изведнъж тогава чак ми проблеснаха думите на същия този човек за съжалението и самосъжалението, изречени съвсем случайно и без повод, но явно изпратени за мен. Тогава не ги "чух" - явно не съм била готова...

Мисля, че сама си открила отговора   Това съвсем не означава, че никога не трябва да оставаш насаме с мислите си, естествено... Но стара истина е, че "клин клин избива". Ти не можеш просто да "изпразниш" мислите си от него, но може би да го заместиш с нещо по-близко, емоционално и стойностно за теб каквато си ти сега. Вероятно твоето "себе си" все още не е открило нещо друго, което да си само ти без твоето ежедневие сега, и се лови за най-яркия спомен от миналото. Може би точно този спомен иска да ти каже нещо свързано с твоето себе си в настоящето? 
Наблюдавала ли си за какво точно разговаряте и в какви ситуации попадате? Възможно е подсъзнанието ти да иска да те насочи именно натам, а да ползва спомена за него само като необходим статист? 

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.
ПП стискам палци, да си разбрал съвета на мъдреца и да го последваш.

Да. усещането за свободен полет и пълноценност е неописуемо и няма нищо общо с усещането за пълнота, защото има друг човек до нас. Но не е опиянение. Опиянението е като наркотика - човек се чувства на седмото небе, но после всичко почернява и се налага да си търсим следващата доза.... все по-голяма... 
Ооох. Имах подобна надежда, но не би. Точно тогава започват истинските изпитания, започва самостоятелният живот. Все едно се раждаме отново. С всички последствия... 
Самодостатъчен ли си е тогава човек или напротив?
Ами бих казала - не съвсем. Но остава само Бог, на който се опира човек, до когото се допитва, на когото се надява и в когото вярва, с когото се весели... 
Иначе хората около теб няма да намалеят - точно обратното! 

За мен нещата относно връзките са нещо като законите във физиката...независимо дали ги съзнаваш, разбираш...те си действат....а всичко, което наричаме "съдба", "карма", "изпитание", наказание....и какво ли не още е от арсенала на ума ни...който се опитва да си измисли обяснение. И като омеша разните умствени постройки с емоции и става една....каша, едно емоционално блато....от което може да не ти стигне един живот да се измъкнеш, и в което без да искаш и без да знаеш как е станало ще затънат и други същества....
В случая имаме закономерност, която ти си забелязала. Това, че привличаш противоположни на теб. Ами чудесно наблюдение! Точно така е. Защото ти целенасочено влагаш енергия и съответно развиваш само едната част от своето същество -  тази, която ти харесва - светлата, добрата...Но тук има огромна заблуда. Ти не си това. Не мисли, че щом съзнателно търсиш тази светла и добра визия ти си това. Не, не си. Защото монетата ВИНАГИ задължително има две страни. И едната страна ти просто скриваш от съзнанието си, натикваш я в тъмните килери на съществото си...мъжете, които срещаш, обаче, идват в ролята на твое огледало...което ти показва истината. Защото светът е така устроен, че ние виждаме себе си чрез другите...чрез отношенията с другите и най-вече с противоположния пол. Мъжете, които привличаш ти показват твоята скрита, подтисната, отречена от теб част. Ако ти наистина си позволиш да се влюбиш в такъв мъж...ще дойде момент в който вие взаимно ще откриете скритите си части. Ако си достатъчно наблюдателна ти с изненада ще започнеш да откриваш, че носиш в себе си доста от това, което партньорът ти външно проявява. Ще забележиш също, че той, въпреки че външно изразява друго, вътре в себе си носи доста от това, което ти външно проявяваш. Ако наистина сте влюбени вие ще бъдете взаимно огледала един за друг....и това е огромен шанс, защото може да доведе до приемането на тази скрита твоя част. Трудно е обаче. Защото самият факт, че досега си я скривала значи, че не ти допада и да я признаеш в себе си никак не е лесно. Но само тогава можеш да се трансформираш в едно по-зряло същество. Любовта прави възможна тази трансформация....прави възможно това взаимно огледално взаимодействие. Великата разумност, Бог подпомага еволюцията , трасформацията, приемането на ЦЯЛОТО, а не едностранчивстта....чисто енергийно това изглежда още по-просто. Ти влагаш енергия в горните си чакри...съответно си поляризирана по такъв начин, че неминуемо привличаш обратно поляризиран, който работи основно с долните си чакри....и това ще бъде така докато не балансираш енергийното си тяло...развивайки и долните си чакри, казано по друг начин....приобщавайки /осъзнавайки ги в себе си/ и тези свои характеристики, които не ти звучат много гот, като например сексуалността ти, материалността ти, егоизмът ти...докато ти ги отхвърляш за сметка на светлите, добрите и красивите....винаги ще си поляризирана. И винаги Вселената ще те уравновесява чрез обратния полюс....
дано да го обясних ясно

Много е трудно да опиша как точно съм се справил с ОКР. Беше ми интересно да прочета темата и останах учуден колко малко хора са писали за успеха си. Мотивът, че е трудно да се върнеш назад към спомените си за адa ОКР ми се струва несъстоятелен.
Ако човек наистина го е преодолял, би следвало спокойно да сподели какво е преживял и как е постигнал успех. Изправянето пред спомена за ОКР трябва да носи единствено усещането за радост и доволство от победата. Всичко друго определено сочи, че пробемът не е напълно решен, както и че в момент на по-силен стрес ще се появи и евентуално задълбочи отново.
Готов съм да отговоря на въпросите на онези, които имат ОКР и да споделя моя опит.  
 
Това състояние – ОКР ме съпровождаше още от детството ми. Десетки години бях в негов плен. Причина за развитието му е в отношението на родителите ми към мен – т. е. възпитанието и характеровите им особености, рефлектирали съответно в крехката детска психика. Разбира се тук искам да подчертая, че ако започнете да обвинявате родителите си за допуснатите груби грешки, вие се отдалечавате от решението на проблема. Нужно е да се прости... и толкова.
Тук ще отворя една голяма скоба. Информацията по-долу има връзка с ОКР и затова я считам за съществена.
За мен е недопустимо ОКР да се „лекува” чрез лекарства. А това се оказа обичайна практика за психиатрите. За психотерапевтите не знам. Мога да кажа само, че моят психотерапевт беше също против лекарствата.
Дълги години ми беше предписано от различни лекари лекарството ривотрил. То се използва за специфични заболявания като например епилепсия. Не и за тревожност. Някои лекари казват, че може да се ползва при тревожност но максимум 2 или 3 седмици.
А какво да кажем за мнозинството лекари, които го предписват при тревожност и то с години?
Зависимостта към ривотрил е по-силна, отколкото към хероин. Има информация в западните сайтове за това. Отделно ми го каза и лекар психиатър, при когото ходих за помощ, когато вече бях в абстиненция след спирането на това лекарство. Понеже отидох там по препоръка на близък, лекарят говори откровено с мен и сподели, че ривотрилът е по-силен от хероин. Каза да не пия и антидепресанти, които по негови думи били гадна работа... Препоръча ми психотерапия.
Спирането на ривотрил след многогодишен прием е истински ад. Симптомите на абстиненция са катастрофални. Ако решите да го спирате правете го бавно и по схема дадена от доктор – иначе е опасно за живота.
Аз го спрях рязко и за това страдах много – предимно физически, а също и психически.
Ако някой иска информация по въпроса, ще споделя опита си от първа ръка. Знам много „хитринки” за по-лесно справяне. Това го научих след проба-грешка опита си, както и от чужди сайтове с информация по темата.
 И така, кое елиминира ОКР от живота ми? Психотерапията! Само добър в работата си психотерапевт може да ви освободи от ОКР. Считам, че самостоятелно е напълно невъзможно това да се случи. Е, ако Светият дух реши да направи чудо Господне, може и да излезете късметлии, но в противен случай - не!
Аз чаках много години това да ми се случи, отлагах, разчитах на различни психологически похвати и техники, както и на последните многообещаващи продукти на билкова основа, различни добавки и т.н. След като се запознах случайно с форума, в крайна сметка се реших на психотерапия.
Имах изключителния късмет с мен да работи д-р Първанов. Какво направи той?
Д-р Първанов препрограмира ума ми. ОКР е като вирус, който поразява софтуера на компютъра ви. Тогава страда и хардуера. Ако направим аналогия с човек, то софтуерът е съзнанието или ума, а хардуерът е мозъка ви.
Ако вирусът, поразил компютъра ви, е сериозен, какво прави добрият програмист? Преинсталация! Ето това трябва да се случи и с човек, страдащ от ОКР. Нужно е препрограмиране на основни убеждения, на самото описание на света!
Вие трябва да усвоите изцяло нова и различна от настоящата ви гледна точка за света. Следва да изградите нов образ за самия себе си, а също и за света! И преди да подминете със скептичен поглед това, имайте предвид, че не е продуктивно да отричате онова, което не съвпада с вашата програма, само защото това е единственото ви познато нещо.
Човек е способен на промяна - да усвои съответно нови „програми” и ново описание на света. Ако това не стане, вие до самата си смърт ще бъдете едни и същи. Това не е ли скучно?
Всичко това може да се случи под мъдрото напътствие на добър психотерапевт.
Държа да отбележа следното: голяма част от информацията, необходима за препрограмирането, за което говоря, ми бе достъпна. Обичам да чета за психология и знам някои неща. Това не ми помогна. Нека психотерапевтите обяснят защо, аз имам обяснение, но не съм си го изяснил дори сега напълно за самия себе си и за това не го споделям.
Колкото и книги за ОКР да изчетете (включително една от най-добрите „Обсебен мозък”), колкото и информация от най-нови научни трудове да съберете, самостоятелно не бихте могли да я интегрирате в нещо работещо. За мен това бе факт и ми се струва, че за 99% от хората с ОКР това нещо важи.
В форума има много описани техники за справяне с ОКР. Сигурен съм, че опитния психотерапевт дава различни техники за всеки отделен свой клиент, отчитайки неговите специфични и конкретни нужди. За това тук не пиша за определени техники, които са били дадени на мен. Не го намирам за нужно.
Много важно е да се преодолява инерцията на съзнанието. Тази инерция е резултат от шаблонните ни поведения, скрепени с многогодишни повторения на едни и същи негативни програми. Като казвам негативни, имам предвид такива, които не работят за това да се чувстваме добри и пълноценни хора. Всичко това изисква една постоянна будност и осъзнаване на това, което се случва в нас. Това следва да стане начин на живот. Не е достатъчно да се медитира половин или един час дневно, или само да приемаш с любов страха си. А следващите часове какво правим? Тези практики откриват свободата, но не са достатъчни. Човек се увлича и започва да си мисли, че ето това е практиката, това е печелившият метод. Така се привързва към техниките и това води в крайна сметка до зависимост.
Липсата на ОКР открива хоризонт за промяна в живота ми. Дори промяна в професионален план. Преди не бях готов за това. Всяка промяна ме плашеше и за това правех компромиси за моя сметка. Сега това е изместено на заден план и съм готов да гледам в неизвестното, не защото съм изпълнен толкова със смелост, колкото с благоговение към онази сила, която направлява живота ни.
Трябва също така да разберете, че няма никаква гаранция за сигурност в живота. Нужно е да се живее с това чувство за несигурност и да поставим живота си в ръцете на Бог. Тази символична жертва ви освобождава от несигурността и непрестанната тревога за бъдещето.
С написаното се надявам да помогна в избора на онези, които имат нужда от промяна. Просто направете избор за промяна. Хората с ОКР имат нужда от психотерапия. Колкото по-бързо го разберете (въпреки ОКР – то ще приложи всякакви умни аргументи против терапията, дори известно време може да спре да ви мъчи, за да си въобразите, че сте го победили), толкова по-бързо ще се промените. 
За хората, които много години са били под властта му, естествено това е по- трудно и изисква повечко време. Също трябва да спрете и лекарствата, ако евентуално взимате, но под лекарски контрол.
Това, което ми даде сили за промяна, бе осъзнаването, че не искам, когато един ден правя равносметка на живота си, да знам, че съм бил до толкова слаб, че да бъда цял живот наркоман – вързан за едно хапче, както и за лъжите на един вирус – ОКР.
Желая искрено успех на всички, които са в това положение в което бях аз.     
 

Трудно е да се каже точно .  Казват , от гледна точка на духа , е все едно .    Или с други думи , при обикновенния човек , Душата работейки с несъзнаваното, подрежда нещата по начин , който наричаме съдба .Начин , който не можем да разгадаем  , без да имаме познания за душевния си живот .
 
 

Всичко в тази Вселена е свързано с енергийни нишки. Няма нужда от обяснения, действия, думи и пр. Една промяна в енергийното състояние моментално стига до другия човек /не само до него, а до всичко наоколо/ по енергийната нишка с която сте свързани и следва съотвествуващ на нея отговор. Това се е случило и сега и именно това е начина по който нещата се случват.
Да преглътне егото си - това няма да стане, но именно егото му ще го вкара обратно в играта, когато усети твоето ново енергийно състояние...кагато егото му е разколебано дали наистина е постигнало целта си...дали наистина ти си спечелена и подчинена емоционално.  Ако ти наистина скочиш на ново енергийно стъпало, където можеш да се забавляваш....напълно неангажирано...а не с някакви очаквания и надежди....егото му неминуемо ще се върне да се доказва......Въпросът е друг - дали ти се играе тази игра. Ако можеш винаги да си осъзната за неговите его - пируети, да гледаш на тях без да се вкарваш в някакви емоционални филми, ако можеш да се забавляваш сякаш гледаш филм - комедия.....то тогава  всички козове са в теб. Ако обаче не си сигурна и усещаш опасност да се вържеш ...и да се активизира и твоето его, тогава....дали си струва.
 

Не че са забравили значението на думата "приятелство" ами никога не са го знаели. Във всеки случай ти си много вкусна хапка за егото защото както каза, а и както аз вече бях усетила от поста ти, си човек привличащ вниманието и симпатиите на хората. Едно гладно его вместо да се мори със свои усилия да привлича N на брой почитатели ще предпочете да спечели един човек с N на брой почитатели и така получана илюзията, че самото то ги има тези почитатели. Нали разбираш простата аритметика - всички те харесват, но ти харесваш него. Затова толкова се е старал да те спечели. А след като го е постигнал - какво повече има да постига? Това е то егото. Това не значи, че той е лош човек...егото е проблем на всички ни в една или друга степен, но е важно да разпознаваме кога то е водещо както за нашите собствени постъпки, така и за чуждите за да нямаме нереалистични очаквания и после да страдаме. Няма нужда от критика, няма нужда от обида, няма нужда от каквито и да било оценки и пр., само от осъзнаването "аха....това е от егото". И толкоз. Когато  ни стане навик просто да го разпознаваме и да го отминаваме с безразличие или още по-добре - с хумор...то  просто ще изчезне...защото то съществува само поради заблудата, че това сме ние. Докато се идентифицираме с него ще ни води за носа. на теория е лесно, но на практика - никак.

Привет и от мен!

На 31 съм. И аз страдам от ОКР. По-точно - страдах. В минало време. Не че сега съм перфектно нормална. Но мислите, които спорадично ми минават през главата, отдавна вече не са в състояние да ме изкарат от равновесие.

Тая тема трябва да се забучи най-отгоре. Много искам някога някой да ми беше дал да я прочета. Искам някой да ми беше казал преди 4 години, че не е нужно години наред да страдам, че няма да съм повредена цял живот, че съм напълно нормален човек и че ще живея пълноценно. Това е първото нещо, което всеки, който се сблъска с ОКР, трябва да прочете. ИЗХОД ИМА. И той идва с желанието за промяна и с малко повече постоянство.

Вместо обаче да прочета това, аз попаднах на лекар, който ми каза, че няма да направя нищо от нещата, от които се страхувам, но пък може да почна да си говоря сама... публично... (защо не си тръгнах още тогава, не мога да кажа). Че трябва да пия лекарства и че терапията може малко да подобри нещата. И вместо да получа насърчение да вярвам в себе си и да се справя, получих рецепта.

Оттам нататък не знам дали нещата станаха по-добре или по-зле. Качих 18 килограма. Самочувствието ми спадна още по-драстично. Почнах да страня от приятелите си. Срам ме беше да обяснявам както защо съм нервна и притеснена, така и защо съм се "запуснала" да кача толкова килограми. За ефектите на лекарствата и напълняването върху сексуалния ми живот не искам дори да говоря.

Да, лекарствата закрепиха положението. Вечер пиех половинка от нещо и след 10 минути не можех да гледам, така ми се спеше. Сутрин едвам се насилвах да стана от леглото. Цял ден бях без енергия. Не можех да се разплача. Нямах достъп до почти никаква емоция. Изкарах една много студена зима с есенно яке... дори усещането ми за студ беше притъпено. Хем се чувствах сравнително стабилна, хем нещо генерално не беше наред. Някак нямах достъп до собствените си чувства и това беше силно смущаващо.

Да, постигнали сме някакви неща в хода на терапията. Със сигурност сме подготвили "почвата" в някакъв смисъл. Но този прогрес на фона на безумните суми, които съм дала в продължение на малко повече от две години..., съчетан с все по-смачканото ми самочувствие ме накара да се запитам дали съм на прав път. Натрапливости нямаше, но може да се каже, че живеех изключително непълноценно. Приятелят ми се грижеше за мен, едвам се домъквах до работа, вечер се прибирах и от умората от това да съм мобилизирана цял ден, почвах да рева. Като се наревях - вечеря, душ и пак в леглото.

След две години съмнителен прогрес, в течение на 2-3 месеца, постепенно спрях лекарствата. Както ще се сетите, натрапливите мисли започнаха да се връщат. Не исках да се въртя в омагьосан кръг и почнах да проучвам въпроса. Така попаднах на този форум. Ето и темата, която ми показа кой е моя терапевт - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9444

Не мога да го подчертая достатъчно добре - избирайте си внимателно терапевта. Няма да сравнявам едната терапия с другата. Само ще ви кажа, че д-р Първанов на 6-тата ни среща ми каза: "Ти нали си даваш сметка, че вече нямаш нужда от мен?".

Без лекарства, с повече или по-малко насока, с поставяне под съмнения на някои основни убеждения, с вдъхване на малко вяра, с много релаксиране и с практикуване на повече спокойствие стават чудеса.

Всичко, което ми трябваше, е да повярвам в себе си. Някой да ми покаже, че трябва да спра да бягам от "звяра", който е вътре. Някой да ми вдъхне смелост и кураж да погледна навътре, като не заобикалям сянката. В сянката лежат съкровища. Там вътре има неизчерпаем източник на отговори. Душата знае какво й е необходимо.

Научете се да приемате себе си - малки, дребни, несъвършени, срамежливи, неуверени, недостатъчно добри. Като се провалите, опитайте и утре. Без самобичуване и без срам. Обичайте себе си. Прощавайте си. И опитвайте пак.

Това е. Просто и кратко. Формулата, с която задействах серия от промени, които доведоха до ново самочувствие, редица успехи, един куп нови познанства и приятелства, 12 свалени килограма и незабравими спомени.

Не че нямах страх, напротив. Имах много страхове. Все още имам безумни страхове, които от време на време напомнят за себе си. Но не им позволявам да ме инвалидизират. Действам въпреки тях. Причиняват ми стрес основно социални събития и дейности, които изискват от мен да се "докажа". Но въпреки това аз се хвърлям смело в тях. И в общия случай преживяването се оказва незабравимо приятно.

Не всичко стана за 3 дни. Някои неща отнемат месеци, дори години. Всяка промяна е трудна. Някои идеи продължавах да ги преосмислям много време, след като приключихме терапията. Някои неща още преосмислям и днес.

Имах късмета първите 27 години от живота си да изживея спокойно. Помня перфектно какво е да се чувстваш нормален и всичко да ти изглежда възможно. Може би затова не се предадох. Никой не може да ме убеди, че след като някога съм се чувствала свободна, ще трябва да прекарам остатъка от живота си в страдание, подчинена на безбройни страхове. Бих опитвала до последно просто. А всеки, който иска да ми направи песимистична прогноза, лекар или не, може да се опита да си гледа работата по-добре.

Вече знам, че съм силна. По-силна, отколкото някога съм предполагала. Знам, че не съм перфектна по критериите на целия свят. И в същото време не искам и да бъда. Идеално перфектна съм си такава, каквато съм - с всичките си драми и недостатъци. Аз съм си просто аз. А човек като почне да приема себе си, натрапливите мисли и страхове вече няма от какво да се захранват.

Аз знам, че това, което мога да направя сега, е да живея спокойно, активно и щастливо в настоящия момент. И знам, че един ден всички тези драми ще бъдат просто един мъглив спомен. От който е останало нещо, колкото да не загубя мъдростта.

Има ли нещо общо между осъждането на връзки, в които има голяма разлика във възрастта и мисли на осъждащите, които мисли касаят кръвосмешението ? Сигурно сте срещали подобни изрази : "Та тя може да ти е дъщеря !!", "Та аз може да съм ти майка !!"

Само и единствено живота може да им отговори какво би се случило и ако се разделят и ако се съберат. Избор и поемане на отговорност за действията си. Това е
Ако любовта е силна и от Бога, може да издържи на всичко....

И нека не забравяме, че всъщност Път /правилен/ няма, Пътят се изгражда от стъпките...

Божествената мисъл е вложена в човека така или иначе . Да общуваш с извора на Любовта ,значи да общуваш със себе си ,значи да си близо до себе си . В интимността между двама души , същото правило е в сила. Обичайки се ,те общуват на дълбоко ниво един с друг ,те са близо един до друг ,те са в диалог с Божествената си същност. Може би най- важният закон в любовта е тя да се основава на истината между хората , на тяхната убеденост ,вяра и искрена любов. Колкото повече хората са искрени и открити един с друг ,токова повече се доближават до истинския извор на Любовта в себе си . Толкова по- близо са до Бог .
Искреното сърце и истинска вяра ще спасят любовта между хората ,колкото по- бързо се осъзнае това, като основна ценност в интимните отношения толкова по- добре.
Също свободата в любовта и личното пространство са много важни . Човек обича ,когато е свободен ,той е открит ,когато нищо не го притеснява и задушава.
Поставянето на условия ,изисквания и желания от интимния партньор много често убиват любовта ,убиват радостта и играта ,истинското удоволствие от общуването с партньора.

Здравей, Слънце! Присъединявам се към въпроса.
 
Това, което аз правя е следното:
- наблюдавам реакциите си на ситуации в ежедневието,
- наблюдавам реакциите на други жени около мен в сходни ситуации (това са жени, които възприемам като нежни, внимателни, добри, спокойни и уравновесени),
- всичко това, което ми харесва у тях, го търся в себе си и опитвам да го изразявам повече.

Случайно попаднах на темата и видях, че и моят казус е упоменат и разискан в нея. След успешно разрешения ми случай, свързан със социалната тревожност, ПР и ПА, успешното решение на който дължа на д-р Първанов, отново ще използвам темата, за да кажа че може би най-опасната ситуация, в която човек може да попадне е да бъде подведен по грешен терапевтичен път. 
За съжаление, към настоящия момент, обективната действителност в България е такава, че първоначално клиентът се изпраща на психиатър, който се чувства длъжен да се отърве бързо и да го натъпче с лекарства /напоследък е особено "модерно" и популярно неконтролируемото, пагубно, безотговорно и зловредно изписване на медикамента РИВОТРИЛ, последствията от който са изключително тежки/. Така, след като клиентът вече има даден психотерапевтичен проблем, скоро се появява и втори такъв - зависимост от дадени медикаменти /и физическа и психическа/. След това психотерапевтът трябва да се бори не само с поставения психологически проблем, но и с преодоляване зависимостта от лекарствата. За влиянието на психофармацията върху младия организъм пък не ми се коментира, нито за реалната нужда от употребата й.
Проблемът е, че е сбъркана схемата и последователността на конкретните действия.
Според мен лично редът би трябвало да е следният: Получаваш ПР. Първоначално не знаеш какво ти се случва и отиваш по болници, лични лекари и психиатри. На първо място, трябва да ти бъде обяснено грамотно, резонно и обосновано какво точно представлява случващото се, след което да бъдеш насочен към качествена психотерапия, при надежден специалист, която да изследва и премахне корените на проблема. Защото за да се реши последният, трябва да се случи някаква промяна - в мисленето, мирогледа, възприятията, характера. Тогава симптомите и страха отпадат сами, без да е нужно да се потискат с лекарства.
Единственият подход, свързан с лекарствата, който одобрявам са случаите, в които страхът и симптомите са толкова силни, че човек е изгубил връзка със здравия разум и това пречи да се работи психотерапевтично. Тогава може да се назначи прием, по преценка на специалист, на медикамент, който временно да облекчи състоянието, но забележете специалната цел - не за да ИЗЛЕКУВА проблема, а за ПРИТЪПИ симптомите, които преграждат пътя на бъдещата психотерапевтичната работа.
Единственото трайно, сигурно, ефективно и ПРАВИЛНО ЛЕЧЕНИЕ на подобни състояния е чрез психотерапия. Това е истината. Лекарствата имат своето важно място, но при едни други диагнози, от които всички от тук пишещите са много далеч.
Разбира се, за един психиатър е много по-лесно вместо да ви обяснява корените и философията на проблема, просто да сменя рецепти за 2-3 минути и да си взема печалбата. Повечето си имат няколко готови комбинации, които редуват и сменят, а докато трае това редуване - печелят време и пари. Клиентът идва в кабинета, получава новата рецепта за 2 минути, психиатърът получава парите, не се чувства длъжен да обяснява нищо, а същевременно с това пациентът категорично вярва че се лекува. В тази порочна схема доволни са и двете страни. За съжаление временно.....докато някоя от тях не прогледне.
 
Проучвайте внимателно бъдещите си терапевти, защото когато човек е уплашен и отчаян, той е готов на всичко и е лесно се поддава на манипулация. Псевдотераветите се възползват от предоставената възможност и на свой ред правят една масивна и безрезултатна финансова атака, от която последствията са - изпразнен джоб, загубено време и нулев практически резултат. 
 
В заключение ще дам за пример няколко коловоза, в които може да бъде въвлечен един непросветен човек, попаднал в грешни терапевтични ръце.
 
1. Цял живот уверено да вярва, че му има "нещо", че е психично болен, луд, че никога няма да се оправи - резултатът от което е че ще изживее живота си като затворник и с натрапливо чувство на някакво мистериозно, необяснимо, неизвестно и неоткриваемо "заболяване".
2. Да започне да приема лекарства - последните още повече затвърждават представата за болест - щом пия лекарство, значи съм болен и ЛЕКУВАМ нещо. Така, от първоначална патерица, лекарствата се превръщат в погрешен начин и средство за временно водене на нормален живот, а впоследствие - вероятно и в зависимост.
3. Да се лута безцелно при различни "специалисти", да сменя терапевтични подходи, да се чуди кое от къде идва и в крайна сметка да задълбочи още повече проблема, защото когато човек много търси и дълбае, започва да мисли само за това, което само по себе си генерира адреналин, а адреналинът - знаете какво генерира. Всеки терапевт има различен подход, симпатизира на различни терапевтични школи и прилага индивидуални подходи и методи. Когато човек ходи при различни терапевти, в главата му настава хаос.
4. Тук държа да спомена друг възможен вариант на заблуда, който е много коварен и в който щях да попадна и аз. Давам пример - пациентът изпитва субективно чувство на замаяност и световъртеж. Решава да посети отоневролог, който да постави надлежна диагноза и да установи има ли заболяване на вестибурния апарат, в каква фаза е и какво лечение да се предприеме. Когато отива в кабинета на отоневролог, пациентът е с високо ниво на адреналин, което води до субективно и обективно чувство на замаяност - отоневрологът провежда редица специфични тестове, които действително потвържадават наличието на симптома "виене на свят". Следва изписване на вестибуларни медикаменти. Пациентът вече е уверен, че има заболяване, защото последното е потвърдено от специалист. Ефект от лечението обаче няма и няма как да има, защото генераторът му е психогенен - адреналинът. Така впоследствие се отделя още повече адреналин, появява се уж основателен страх от световъртежа /защото е констатиран реален проблем с него/, появяват се мисли, свързани със заболяване, лечението не дава резултат, човекът не търси психотерапевтична помощ, защото не знае че замайването му е психогенно, а му е казано, че се дължи на неврологична увреда. Подобна ситуация може да се наблюдава и с други присъщи на адреналина симптоми като например гадене, сърцебиене и т.н.
 
Затова, търсете способен и утвърден специалист, бъдете високо мотивирани, изпълнявайте указанията му и резултатите няма да закъснеят. 
 
Според утвърдената наказателноправна теория и практика, няма как да ми бъде търсена отговорност ако не споменавам конкретни имена и данни, индивидуализиращи личността на терапевта, от който съм недоволен. Пък дори да ги индивидуализирам, това е мое право, защото не съм получил резултата, за който съм заплатил, което е довело до леснодоказуеми и видими усложнения в състоянието ми, дискомфорт, финансов срив, некачествен начин на живот, реално претърпени вреди и прочие. Вярвам, че съдбата има своя възмездителен характер и затова не съм се занимавал със сезиране на различни организации или с претендиране на обезщетение по гражданскоправен ред.
Въпреки, че дори упоменаването на конкретно име, не би имало негативни последствия за мен, ще го запазя в частична тайна. Но за да предпазя други, ще ви подскажа, че терапевтът се намира в гр. Благоевград и е от женски пол. Мисля, че това е достатъчно.