query

Замина си още един велик българин със светла душа, любящо сърце и силен дух ...

С благодарност, уважение и обич към Д-р Георги Лозанов, бащата на Сугестологията и Сугестопедията! Светлина за душата му!

http://dr-lozanov.com/bg/bg1.htm

Делото му продължава, по-силно от всякога, със Cветлината, Любовта и Красотата която запали в cърцата и душите на толкова хора.

http://www.manager.b...-georgi-lozanov

То съвършенството е относително понятие. А относно това дали е добър и справедлив - нали има карма, еволюция, от добро към по - добро...
Да де, когато тогава. Практическа полза от умуването няма. То даже не знам дали въобще има някакъв смисъл да се мисли това бъдеще, да се чака и тем подобни. Живееш си живота, както чувстваш за добре и това е, концентрираш се върху тук и сега. Какво значи, че е съкратено времето ?
П.п.: Нали уж истинското щастие е тук и сега и не зависи от външни обстоятелства, нали трябва да можем да го откриваме във всеки един миг, да го съзнаваме/изживяваме в добро и зло, нали е истинската ни природа, нали приятните и неприятните събития в този свят трябва да са не цел, а само учебен материал за душите ни. Каква полза от мечтания за разни бъдещи матрични светове ?
Пък и от много чакане и мислене за светлото бъдеще, няма ли опасност да ни убегне нещо важно в настоящето ?

И какво стана сега.. уж всички сме свързани, уж трябва да развиваме една общочовешка любов и въобще Любовта, кой както е разбира, но все в тази посока, а изведнъж излиза, че ТЕ пречат на НАС... Противоречие има.

Други хора може да почнат да живеят през просото и това да им навреди, може да деградират заради страха от края.

Вие се самонавивате ... Аз не мога да се откъсна от леки депресионни състояния, дето на вълни ме атакуват, а вие само дето не сте Ффрръкнали
Чакам да видя какво ще пишете като дойде 2013 година..

П.С. Ми да се редактирам тогава... да не ви влияя депресионно
Хич няма да се редактирам. Ако модератора сметне, че проявата на здрав разум е за редакция- да трие. Нямам нищо против.

Шегувах се. Още повече, че не виждам голяма разлика в тезата ти

Мисля, че не случайно в темата за отстояването така настойчиво се преплете темата за възпитанието.

Отстояването е опит да възпиташ другите в това, което вярваш. Да ги направиш като себе си.

А не е нужно.

Дали пък отстояването не е "възпитаване" на околните?!

П.С.
Моля, не обръщайте никакво внимание на това, че този пост не е номер 69!

Обаче прави ли ви впечатление как и двете страни си отстояват позициите, което е прекрасно, разбира се.

Хм, слепи природни стихии........Хей, вие природните стихии слепи ли сте бе, ей??? Не, не сте слепи, нали?

Аз най-сърдечно ви пожелавам да поизчистим от мисловния си апарат или поне да означим убежденията идващи от материализма. Ей сега ще ги изредя:

- "Човекът разумно щял да направлява слепите природни стихии" - Глупости на квадрат. Природните сили не са слепи, а се използват от висшите сили те да направляват развитието на човека.
- "Човекът единствено сам твори съдбата си" - Е, ама материализмът умее да гъделичка ие по егото на човека
- "Човекът може да постигне, каквото си иска, даже да овладее планетата"
- "Битието определя съзнанието"

Защото тук дискусията много се завихри повлияна от твърдението "Битието определя съзнанието". Това, което сме, тоест това, което е нашето съзнание, много зависело от това как сме отстоявали нещо си в околния свят и в зависимост от това как околният ни свят (демек битието) одобрявал нашето отстояване, или как успешно било отстояването ни, то това означавало, колко сме били еди какви си, т.е. какво ни било съзнанието.

Донка, излиза, че си станала истинска вегетарианка чак, когато си събрала всички подписи от домашните си под разрешението им да бъдеш вегетарианка?!

Така ще излезе, че и да обича човек, то трябва да отстоява, да получи разрешение отнякъде. Кажете къде се получават разрешенията за любов, моля?

Защото по вашите мисли излиза, че всичко трябва да се отстоява, т.е. да се получи разрешение или одобрение за него?!?!?!

Ами, благодаря за пожеланията, Сиджей. .
Така се чудех какви са тези ангели и бижута в сънищата ми... Мислех си, че не мога да имам деца- просто с бившия ми мъж се опитвахме, но нищо и нищо не се получаваше, а докторите наистина не виждаха причина да не мога да забременея. Като се разведохме с мъжа ми, приятелката му веднага забременя. Логично беше да приема, че нещо с мен не е наред. Много съм слисана.

Здравей Chaos сънят ти може да означава обвързване със някой специален за теб човек и бременност Не знам дали е предстоящо или се случва във момента - обицата и плочката със ангелите Или другият вариант е да си си взела поука от някаква случка - уморена , влачиш си краката - от която си станала по силна и по уверена във себе си Но мисля че по скоро е първият вариант защото вторият ти сън показва че е трябвало да вземеш важно решение заради което си се чувствала объркана Но имаш подкрепа свише И както сама пишеш издържала си изпит по - успешно отколкото си очаквала

Преди два часа разбрах, че съм бременна. Не го очаквах, наистина. Бая на години съм вече, а и си имах по-различни планове...

Похвално е това, с което си се заел, Ivail. А това дали е автентично или не... само учените след направени изследвания могат да кажат. Кога ще се случи това и дали ..
Знам какво е да правиш превод на специфична литература, хич не е лесна работата, че и отговорна, щом се касае до подобен род материя....така че дано има кой да ти помага, ако желаеш помощ де.
Успех!

Никой освен Бог, няма право да отнема човешки живот, дори и на раково болен в терминален стадий!
Евтаназия? не и при хората.

Принудителна Реанимация?
Моето мнение е, че не трябва да се прилага принудителна реанимация, а да се остави човек, човешки да напусне матириалния свят в домашна обстановка.
Прилагането на принудителна реанимация, отделя човека от най-близките му, а и е предпоставка за източване на здравната му застраховка.

Въпросът е коментиран няолко пъти в други теми. Който е бил на ръба между живот и смърт, който е изпитвал неистова болка, но в секунди на затишие все пак вижда слънцето - знае.

Когато имаме възможност да проявим Любовта си, винаги правим добро. На първо място на другия, но също и за своята душа.
Ако Бог е пожелал човекът да си отиде бързо, би използвал по-елементарно средство - има много разклатени керемиди по покривите.
Но щом сблъсква точно тебе - не се прави на разсеян.

Похвално е това, с което си се заел, Ivail. А това дали е автентично или не... само учените след направени изследвания могат да кажат. Кога ще се случи това и дали ..
Знам какво е да правиш превод на специфична литература, хич не е лесна работата, че и отговорна, щом се касае до подобен род материя....така че дано има кой да ти помага, ако желаеш помощ де.
Успех!

Да така е:



Първите фотографии са били направени през 1826 от Жозеф Нисефор Ниепс чрез използване на дървена кутия, направена от Чарлз и Винсент Шевалие в Париж. Ниепс създава първата снимка, базирайки се на откритието на Йохан Хенрих Шулц (1724), че смес от сребро и варовик потъмнява на слънчева светлина. Това е било раждането на фотографията, въпреки че самите апарати (камера обскура) са познати на човечеството много години преди това, но дотогава проектираният образ не е можело да се запазва.
През 1839 г. на пазара се появява първият фотоапарат (дагеротип), създаден от Луи Дагер.
Процесът на проявяване на плаките е изобретен от Фредерик Скот Аркер през 1850-та година и позволява процесът на експонация да бъде сериозно намален, но е било нужно фотографите да подготвят плаките на място, което е изисквало винаги да има тъмна стая наблизо. Независимо от тези трудности, този процес на снимане е станал много разпространен. Били са изобретени фотоапарати, позволяващи процесът на нанасяне на светочувствителния слой и проявяването да се извършват в самия апарат.



Върху тези медни плаки е можело да се снима неколкократно Така новата снимка може да се отпечата върху старата и да се получи ефекта на "духове " във снимката Забележи че позата на сниманите е една и съща и на "духовете " също Няма никаква мистерия Просто недобре почистена плака

и двете

Ами за мен най-точен е Учителя - четеш това, което ти помага да се учиш, израстваш и осъзнаваш Живота, съзерцаваш Живота с Любов и Мъдрост, и най-важното - колкото и малко да осъзнаеш и научиш, веднага прилагаш в живота и от самото прилагане продължаваш да учиш и осъзнаваш и растеш...

БожидарЗим, Няма такова нещо! Хората са "богати", те не са с едно и също поведение във всеки един случай, защото и субекта на тяхното отношение е различен във всеки случай, пък дори да е едно и също лице . А да не забравяме, че и се учим паралелно и това пак ни обогатява допълнително. Абе пълни сме с противоречия

Пламъче, дали парадира или е манипулиран или толкова му е пипето, че да дразни човека до себе си, вече веднъж информиран, че това всява дискомфорт в него, или пък нарочно го прави, щото иска да сложи край на тази връзка, пък .. няма смелостта да го направи открито.. вариации бол. Аз него наистина не мога да го анализирам дори малко, защото нищо за него не се казва.

Понеже сиджей така и не добави допълнителна информация относно конкретния случай, ние така да се каже се упражняваме в свободни разсъждения и риторика. Пиейки кафе, си мисля, как стигнах до усещането, че е изневяра.
За мен важното е в този случай /доколкото е дадено по него/ е реакцията на жената. Мислех си, да тя ревнува. Но дали е основателно? Каква и е ревността- от тази, дето е ненормално силна или е най-нормана ревност, която всички изпитваме. Според мен, нейната е нормална ревност. Защото първо, ако беше от тази ревност, дето задушава отношенията между двама души, нейния мъж едва ли щеше да излага на показ отношенията си с друга жена. /разбира се има и вариянт, той да го прави нарочно с цел прекъсване на тези отношения/. Личните ми наблюдения са, че когато единия партньор е ревнив прекалено, това води до повече.. творчество от страна на другия с цел да избягва сцени на ревност. И когато сиджей каза, че нейната приятелка обмисля да се разделят, това засили моето първо мнение - болезно ревнуващия човек не се разделя доброволно с обекта на своята ревност, а продължава да му трови живота
Щом ревността на жената не е ненормална, значи за нея има повод. Има ли жена, която не си познава мъжа?! Не е ли възможно да се вплетат интуиция и обективни факти /реални телефонни разговори и т.н./ и да се стигне до истината? Или за всяко нещо си трябва снимков материал или СРС-та? Моите наблюдения са, че всяка жена знае кога мъжът и се е отплеснал в друга посока.
Относно това, което споделят didi и Диана- да, има такива хармонични отношения между партньорите. Но нека си зададат въпроса- какво биха направили ако мъжете им проявят ревност и започнат тежки разговори? Как биха постъпили те, въпреки, че знаят, че няма причина за ревност. Свободата е важна, разбира се. Но малко е само на теория, според мен. Опре ли се до реална ситуация пътищата са много, но вече не са същите отношенията между двамата, каквито са при наличие на доверие.
Обаче какво прави нашия "лиричен герой"- той продължава и не си променя линията на поведение. Тук съм съгласна с някои идеи на Пламъче и @Юля@, но понеже наистина малко е информацията ще се въздържа от анализ
П.С. Знаех си, че прекалявам с гледането на филми с Еркюл Поаро и кафетата .....

Понеже сиджей така и не добави допълнителна информация относно конкретния случай, ние така да се каже се упражняваме в свободни разсъждения и риторика. Пиейки кафе, си мисля, как стигнах до усещането, че е изневяра.
За мен важното е в този случай /доколкото е дадено по него/ е реакцията на жената. Мислех си, да тя ревнува. Но дали е основателно? Каква и е ревността- от тази, дето е ненормално силна или е най-нормана ревност, която всички изпитваме. Според мен, нейната е нормална ревност. Защото първо, ако беше от тази ревност, дето задушава отношенията между двама души, нейния мъж едва ли щеше да излага на показ отношенията си с друга жена. /разбира се има и вариянт, той да го прави нарочно с цел прекъсване на тези отношения/. Личните ми наблюдения са, че когато единия партньор е ревнив прекалено, това води до повече.. творчество от страна на другия с цел да избягва сцени на ревност. И когато сиджей каза, че нейната приятелка обмисля да се разделят, това засили моето първо мнение - болезно ревнуващия човек не се разделя доброволно с обекта на своята ревност, а продължава да му трови живота
Щом ревността на жената не е ненормална, значи за нея има повод. Има ли жена, която не си познава мъжа?! Не е ли възможно да се вплетат интуиция и обективни факти /реални телефонни разговори и т.н./ и да се стигне до истината? Или за всяко нещо си трябва снимков материал или СРС-та? Моите наблюдения са, че всяка жена знае кога мъжът и се е отплеснал в друга посока.
Относно това, което споделят didi и Диана- да, има такива хармонични отношения между партньорите. Но нека си зададат въпроса- какво биха направили ако мъжете им проявят ревност и започнат тежки разговори? Как биха постъпили те, въпреки, че знаят, че няма причина за ревност. Свободата е важна, разбира се. Но малко е само на теория, според мен. Опре ли се до реална ситуация пътищата са много, но вече не са същите отношенията между двамата, каквито са при наличие на доверие.
Обаче какво прави нашия "лиричен герой"- той продължава и не си променя линията на поведение. Тук съм съгласна с някои идеи на Пламъче и @Юля@, но понеже наистина малко е информацията ще се въздържа от анализ
П.С. Знаех си, че прекалявам с гледането на филми с Еркюл Поаро и кафетата .....

Разбира се, че има приятелства между мъже и жени. Но един мъж обикновено не би информирал редовно друга жена кога и къде се намира и смята да ходи. Тя му е клиентка, хубаво, станали са приятели- и това добре. Ама в този случай има и споделяне на лични неща. Малко е наличната информация, че да стане поне малко ясно дали има поводи за притеснение.
За мен лично е чудно как един мъж ще има поведение на "приятелка", щото аз /имайки също няколко приятели от другия пол/ не съм била информирана за всяка крачка на моите приятели, че даже и от приятелки...Някак разговорите са винаги извън семейните неща и ако сме си давали съвети са били представяни като .. хипотези. Липса на самоуважение е от страна на един мъж да стане "приятелка" на чужда жена.

Мда, и аз съм от тези, дето имат много приятели мъже. Направо ми се струва, че са повече от приятелките ми.
И сега какво?
Да продължавам да поддържам приятелските отношения (макар да не съм тип "дебелана", а по-скоро "кльощава и злобна" ). Да си посипя главата с пепел?
С тези приятели мъже говорим за най-различни неща, предимно несвързани със семейството на другия. Но признавам, че се случва (рядко) да споделим нещо за половинките си и/или децата си. По принцип се познавам и със съпругите/приятелките им (ако имат), но с тях просто имаме по-малко общи теми за разговор, по не си допадаме. За изневяра и дума не може да става.