ISTORIK

Не искам да бъда лош пророк, но се сещам за поговорката, според която седящият на два стола, накрая пада от тях и се оказва седнал на земята.

Надявай се поне единият да не разбере, че си го лъгала.

Не мога да кажа как твоите двама мъже биха реагирали на тази новина. Не мога да кажа също и как аз бих реагирал, понеже такова нещо не ми се е случвало.

А какво би станало, ако ги запознаеш? И си признаеш и пред двамата какво се е случило в последните хикс броя години...

Питам, понеже ще бъде още по-лошо, ако и двамата научат новината от трето лице - "доброжелател".

"Не съм искала да нараня никого от двамата..." - дали ще ти повярват, ако им го кажеш?

Здравей Веси, може би ще те изненадам, но ревността е противоположност на любовта.
Когато имаме силно изразено чувство на ревност, това е индикация за проблем с чувството на притежание. Желанието за притежание или контрол от своя страна е сигнал за силно подтиснат страх. От какво? Това вече е въпрос на доста по - обстойна работа с психологическото състояние.
Този който обича не ревнува, а се грижи. Другото често срещано объркване е вярването, че "който ревнува, значи обича". Малко са хората, които умеят да обичат в дълбокия смисъл на тази дума. Преплита се любовта с романтичното увлечение, любовта - страст, любовта - привързаност, много често тази "любов" се проявява в ревност. Когато стигнем до този момент много често, дори страстта си е отишла. 
Проявата на ревност в никакъв случай не спомага за верността в партньорството, напротив много често се стига да влошаване на отношенията.
Корените на ревността не са в любовта, а в различните типове проблемно поведение - страх от провал, желание за привличане на вниманието към себе  си, борба за власт и желание за надмощие и т.н. От една страна те са се зародили в емоционалния свят в ранното детство или тийнейджърство и в по - зряла възраст се трансформират в различни видове "проблемно поведение".
От друга страна, ревността си има и своите корени в инстинктите и тя е тип поведение възникнало много преди разума, още в света на животинското начало. Където пазенето на самеца или самката са били ключов момент за запазване на гена и чистотата на поколението. Ето защо, когато проблемите в емоционалния свят доведат до развитие на чувството за ревност, те засилват това чисто инстинктивно поведение и преборването с това състояние става изключително трудно.
Преди всичко е добре да помислиш - От какво се страхуваш?

И аз непрекъснато получавам покани за обучение и за семенири свързани с бизнес, продажбени умения, управление на проекти, системи за качество и тн....
Това го отдавам по скоро на системата, която следи активността ти в интернет, от тук продават адреса ми на съответните компании и те започват рекламана атака... С други думи Биг Брадър в действие. 
Това добре ли е или не? В ерата на Водолея, ерата на тоталната комуникация пътя към създаването на 6 раса вероятно това е един от пътищата - комуникация чрез мрежата на интернет, като глобална мрежа. 
Вероятно съм старомоден или идеалист но все си мисля, че целта в Ерата на Водолея не е мрежова комуникация на базата на машини, а по скоро на телепатия, на нашите собствени способности. 

Получихме множество запитвания от хора, които питат за астрологичната секция - хороскопи, разположения на планети и др. Напомням това, което е написано в първото мнение на тази тема. 
Тези секции временно не работят. В момента текат промени и подобрения, за които ни трябва известно технологично време.
Нашето намерение е да пуснем отново тези секции, веднага след като успеем да се справим с множеството технически предизвикателства, по които в момента се работи. Надявам се да успеем да края на седмицата. Може и по-рано при повече късмет. Трудно е да се каже точен срок, тъй като екипа, който работи по това е изключително малък, а задачите не са една или две.
Благодаря на всички за търпението и разбирането!

Няма нищо странно, това е нова платформа, с много функционалности, които тепърва трябва да се проучват от потребителите, а това е изследване и е красиво. Твърде малко форуми в България имат подобни платформи - мултифункционални, различни, иновативни, каквито изисква 21 век. Моят е такъв, този е такъв, надяваме се и други да са такива. 
В България все още са малко подобни интерактивни форуми, но това е бъдещето. Потребителите трябва да се учат и да знаят. Да се оправят в тази среда.
Свиквайте. 

"Доброто и злото са относителни неща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи плюсът и минусът се менят постоянно. Изобщо, всяко нещо, поставено на своето място, е добро."
Път към живота

В духа няма зло. Злото е следствие от свободата на избора. Когато изборът е в несъответствие с общия ход на развитие във вселената, на реда съблюдаван от духовно-развитите същества и космическите закони, тогава имаме зло. Разбира се то си има градация, нива. От гледна точка на съвършенството, всичко в проявения свят е зло. Има школи разглеждащи нещата дори и от тази гледна точка, която според мен дори и вярна, наблягането на нея не носи полза на хората. Да проявеното не може да бъде съвършено, и от гледна точка на това, че проявените същества бидейки несъвършени, никога не могат да предизвикат съвършени последствия, които да имат само добри резултати (значи в резултатите им винаги ще се появи нещо лошо, пък било то и нежелано от предизвикващите го същества). Това, обаче, както вече казах е доста ненужно отъждествяване на доброто с някакво дори можем да кажем предполагаемо абсолютното добро, тъй като никой никога не го е наблюдавал и няма как да го наблюдава, защото това би означавало нещо проявено да достигне съвършенство. То е като безкрайността – знаем какво не е, но не можем да я определим в положителна словесна форма).


П.П. Ако трябва да бъдем точни, в Библията се споменава змията, а не сатана, като изкушаваща Ева и Адам. Разбира се всеки е свободен да свързва змията със сатана, но в самата Библия това не е направено.

П.П. За това, какво е казал Б. Дуно за доброто и злото има тема тук.

„Злото е действие, което се върши безразборно, без оглед на другите. Когато правиш нещо, което е приятно само на тебе, това е зло; когато вършиш нещо, което е приятно и на другите, това е добро. Злото има предвид отделния човек; доброто има предвид всички хора, т.е. Цялото.

И тъй, чрез злото вършиш това, което е угодно на тебе; чрез доброто – което е угодно на другите, а чрез любовта – това, което е угодно на Бога.“

Из „Малките неща“ – УС, 26 декември 1937 г.


„Бог е вложил доброто в човека, да работи с него. Доброто, любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. Като работиш съзнателно върху себе си, нищо не е в състояние да те спъне. Голямо богатство е вложено в човека, и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека се крие неговото бъдеще.“

Из „Красивите линии в природата“ – ООК, 12 юли 1933 г.


„Човек се засрамва в два случая: когато го намериш на местопрестъплението, или като го намериш на място, дето прави добро. Той искал да направи добро, без да го види някой. Като прави зло, също иска да мине незабелязано. И двамата казват: Не можахме да запазим тайната.

Като правиш зло, всички трябва да знаят. Като правиш добро, никой не трябва да знае. В първия случай, ти си в изба. Щом знаят хората, къде си, веднага ще дойдат да те освободят. Като правиш добро, ти си свободен, не се нуждаеш от освобождаване. Ето защо, като правиш добро, никой не трябва да знае. Като правиш зло, ти вредиш на себе си. Като правиш добро, ти си полезен и на себе си, и на другите. Значи, човек не живее само за себе си.“

Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г.

Позволявам си да ви препоръчам да изгледате търпеливо английския филм "Речта на краля".

Това е филм за преодоляване на недостатъците, за стремежа към самоусъвършенстване, за поемането на отговорност, за това да изпълниш дълга си като крал, да съобщиш тежки новини и решения пред гражданите на Великобритания. Да преминеш от отношението към човека срещу себе си от позицията на владетел към отношението на респект към учителя си, дори той да няма формалната педагогическа или медицинска квалификация, да му се довериш, да се учиш, да бъдеш на висотата, която се очаква от теб. Да се научиш да говориш на хората по начин, който да е кралски, ораторски, но - и по човешки въздействащ.

Филмът “Речта на краля” – The King’s Speech – получи 4 от 12-те номинации на “Оскарите”. Определен е за филм на годината за 2011 г. Има 7 отличия на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.

Ами, от известно време получих просветление, при мен също до голяма степен повлияно и от прочетеното от учителя Дънов на тема семейство, любов, отношения. То е и съветът ми:
Опознай себе си, за да откриеш Човека за теб.
Обикни себе си, за да те обикне истински и теб някой.
 
Не следя форуми и нямам други профили, така че може би това е повтаряно тук многократно. Което ако е така, се извинявам. Но за мен си е откритие, с което се гордея, въпреки че имам още много работа върху себе си.

Хаха, ох, стана ми забавно Аз също смятам, че очакванията ти са нереалистични. Секс всеки ден по няколко пъти е нещо, което може да се случва в самото начало на връзката. Съвсем в реда на нещата е с течение на времето контактите да се разредят. 5 пъти седмично за мен лично също е много. При нас се случва около 2 пъти седмично (заедно сме от 5 години). Лично аз нямам нужда от повече, мисля, че и половинката ми е доволна. Сигурно има доста хора, които го правят по-често, но има и доста, които го правят по-рядко. Важното е как се чувствате добре. Освен сексът, съществуват много други интересни неща, които също изискват време и внимание. Смятам, че е добре да се търси един задоволителен баланс.

Поздравления за темата!
Надявам се Донка да приеме моите размисли по нея.




Здравейте, lokator.
Oт казаното разбирам, че много добре сте възпитали и сте дали добър личен пример на сина си.
Не смятам, че се е опитал да защити момчето, а просто му е дал право на избор.
( Разбира се, не знам доколко ситуацията е била сериозна и застрашаваща ...
все пак един разбит чин е малка злина в сравнение с един разбит нос.)



Харесва ми това неутрално и категорично мнение!



Ех, за съжаление ситуацията е често срещана сред възрастните, във филмите и музикалните клипове, затова и сред децата. Някои хора смятат, че това само и особено в България е така. Те сравняват по-скоро с уж стерилизираната България от преди 25 г.
Ако детето не е най-добрият и единствен приятел на сина ви, съветвайте го да игнорира словесните атаки.
Ако се стига до сериозни грубости и ежедневна нетърпима атмосфера, редна е намесата на учителите, училищния психолог, директора, голяма група родители.

Ако синът Ви е емоционално обвързан с това момче , става по-сложно. Но виждам, че:
"Синът ми полека започна да се дистанцира от него. "


Нещо повече от съвет към родителите ми се струва неуместно, освен ако има явно насилие в дома.
Вероятно е и безполезно. Може би самите родители смятат, че нямате право да им давате съвети, след като те са успели в материалния живот.
Направили сте необходимото. За съжаление има хора, които учат по трудния начин.
( Има вариант на агресивното дете да се дава Любов и разбиране от други възрастни ... не познавам лично ситуацията и ми е трудно да дам конкретен съвет в тази посока.)

"В дадени случаи знам повече от родителите му, какво се е случило в клас, а понякога и извън училище. "

Вероятно доста ви притеснява това, че синът ви не споделя всичко.
Децата са различни. Някои са зрели и не искат да ви занимават с излишни според тях неща, други ще разкажат чак след време в предразполагаща ситуация ( но вие трудно ще я режисирате специално, просто прекарвайте повече време с такова дете).
Може би точно вашият син ще ви разказва повече по тази тема, ако не му показвате силна емоционална ангажираност.
А може да има теми, които го вълнуват повече и са на по-преден план в момента.

Като родител съм най-доволна от общуването с децата си , когато сме вършили нещо заедно. Получават се моменти на непринудено мълчание. Тогава мисълта на детето се насочва към значимите за него неща и в спокойна обстановка то се осмелява да пита и споделя.

Според последни проучвания европеецът купува средно 10-12 книги годишно, а българинът - 0,56. Европейските библиотеки пък се посещават от ок. 60-70% от населението, а българските - едва от 10%.

От 2008 г. до 2011 г. в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една (стара или нова) книга. Съвременната строго научна литература, а също така - и книгите на съвременните писатели не присъстват в библиотеките, защото те не могат да си позволят да ги закупят. Библиотеките се нуждаят от системно финансиране, за да могат да следят книжния пазар и да обновяват книжния си фонд си адекватно и редовно. Най-тежко е положението на читалищните библиотеки, тъй като някои от тях не могат да си позволят дори и по едно ново постъпление на година.

Ситуацията с книгите и библиотеките обрича на гибел голяма част от българското население, тъй като то ще остане неграмотно. Според последни проучвания, през изминалите 20-тина години ежегодно от училище отпадат по около 15 000 ученици. Освен това, около 50% от младите хора в България са неграмотни, като голяма част от тях са от средите на циганското и турското население. В тази група попада и не малка част от българските младежи. Едва 2% роми и 3% турци могат да бъдат смятани за активни читатели. Това превръща големи територии в неграмотни феодални региони. Особено тревожно е положението в малките населени места. Мизерен е процентът от БВП, който е отделен за култура. Културната политика в България е пред провал. В действителност такава политика липсва, провежда се геноцид по отношение на българската култура и правото на хората да бъдат образовани.

Би трябвало книгите, учебниците и научните списания да не бъдат облагани с ДДС. Или пък - ДДС за тях да бъде драстично намален. Това със сигурност ще облекчи хората, читалищата и библиотеките, които искат да се сдобият с нови книги, учебници и научни списания.

Българските библиотеки трябва да бъдат превърнати в модерни информационни институти, а не - да бъдат обикновени складове за книги. Необходимо е преустройство на библиотеките, за да станат те привлекателно място за повече хора. В училищните и в университетските библиотеки трябва да има компютърни зали с безплатен интернет. Компютрите и интернета да нмогат да се ползват безплатно - срещу годишен или месечен абонамент за библиотеката. Хубаво е университетските библиотеки да бъдат с удължено работно време. А защо да не работят и 24 часа в денонощието? Поне - в нощта на музеите и галериите...

Особен проблем е и липсата на книги за университетите в чужбина, където се преподават българистика и славистика. Българските културни центрове в чужбина нямат собствени библиотеки. Хубаво е българските студенти, когато отиват в чуждестранен университет по програма Erasmus, да занесат като дарение няколко книги на български език.

По повод на международния ден на книгата (]23 април) била направена интересна анкета сред англичаните. Питали ги, коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я прочели. Оказало се, че най-много хора лъжат, че са чели следните книги: „1984” от Джордж Оруел, „Война и мир” от Лев Толстой, „Одисей” от Джеймс Джойс, "Името на розата" от Умберто Еко, "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков, Библията и др. Навярно различните народи лъжат, че са прочели различни книги. Прелюбопитно е това, кои ще са книгите за които лъжем, че сме ги чели, ние - българите...

Твърде тъжна статистика, нали...

Все по-често се оплакваме, че в днешно време децата не четат. Все по-често сравняваме настоящето с времето, когато техните по-големи братя и сестри, родителите, бабите и дядовците им са били млади. Как "едно време" книголюбивите деца изчитали книгите в домашната си библиотека, книгите в библиотекитета на приятелите си, книгите в кварталното читалище, книгите в градската библиотека. Много хора имат мили спомени от тези времена.

"Едно време" нашите родители не ни четяха толкова книги, колкото днешните родители четат на своите деца. Номерът беше детето да се научи да чете и от там нататък всеки, който искаше, се ориентираше все някак във вселената на книгите.

А помните ли, че тогава беше модерно да имаш у дома богата библиотека, беше полезно да си приятел с продавачката в книжарницата - да ти заделя новите книги, които излизат, а също - и с библиотекарката - да ти запазва интересните книги, когато читател ги върне. Разбира се, за тогавашния стандарт книгите не бяха евтини, но някогашните цени не могат да се сравняват с днешните.

Преди 30 до 50 години най-достъпното забавление, развлечение, отмора, бягство от действителността, ако щете, беше книгата. И от време на време - телевизията, театъра, киното и цирка. По наше време нямаше молове, в които младите да обикалят с часове, нямаше компютърни зали... Но пък имаше видеотеки, където даваха под наем видеокасети или пък на място можеха да се гледат видеофилми; имаше и електронни игри; по едно време се появиха и книги игри. Появата на компютрите постепенно "уби" тези развлечения

Много хора работят едновременно на две-три места. Едни - за да оцелеят в кризата или в "прехода" (преход - неясно от какво и към какво!), други - за да могат да потребяват все повече стоки и услуги. Дългите периоди на оцеляване в криза и мизерията отдалечават хората от четенето. Днес се четат не само по-малко книги, но - и все по-малко вестници и сисания. "Четенето" на вестници и списания често се заключава в прелистването им и в прочитането на заглавията на статиите. Особено - ако са написани с по-едър шрифт.

Днес хората имат много по-малко свободно време и много повече развлечения, с които да го уплътнят. Вместо да четат и да обсъждат със съседката новата книга от някоя поредица, хората обсъждат новите бразилски, венецуелски и турски телевизионни сериали. А други коментират новите български сериали, филмите по кината или - филмите, свалени от интернет.

Радиото, касетофона, телевизора, компютъра и MP3-плейъра (или джиесема) изцяло узурпираха домашното пространство и на възрастните, и на децата.

Съвременните деца не могат да разберат бита на някогашните българи. Децата от все по-ранна възраст имат достъп до какви ли не нови технологии, които са им интересни, които са предизвикателство за тях и не могат да открият нищо впечатляващо в четенето на стари книги, които не разбират. А още повече - в четенето на книги, които не могат да ги заинтригуват.

Затова, ако искаме децата и младежите да се докоснат по някакъв начин до българското минало, наше задължение е да го направим интересно за тях – да го обясним, да направим паралели със съвременността, да потърсим непреходните ценности.

Отговорност на родителите и на училището е да научат децата да четат и не - защото е важно да се прочете тази или онази книга, а - защото четенето формира въображението и мисленето, обуславя начина на изразяване и словното богатство на човека. Ако искаме да бъдем общество от мислещи хора, то тези хора трябва да могат да четат. Въпросът е всички ли имаме интерес от повече четящи, мислещи и имащи въображение и собствено мнение граждани? А имаме ли нужда от ефективно гражданско общество?

Не всяко знание се придобива само с четене, но пък ако четенето не е удоволствие е безсмислено, а и се превръща в мъчение.Когато човек няма интереси към дадено четиво, той просто не го чете. Ерго - онези, които не отварят нито една книга, просто нямат изявени интереси. А интересите се формират още в ранното детство.

Класическата литература е далеч от полезрението на днешните млади, които предпочитат да четат фентъзи, фантастика и криминалета. Нерядко учебната програма или учителят са виновни за формирането у учеиците на отвращение към класиката. За сметка на това пък се чете и строго специализирана научна литература. (Аз самият в часовете по литература, математика и физика четях историческа и ахеологическа литература, исторически романи, загадки на историята и археологията, история на религиите, митологии на различни народи...)

Има младежи, които за целия период на училищното си образование не са влизали в училищната библиотека. Има и такива, които не знаят къде в училището им се намира тя. За съжаление, в някои училища с по-малък брой ученици няма библиотека.

Скоро попаднах на някакъв ученически коментар за това, как да се процедира със затворниците. Коментарът звучеше горе-долу така: "Дайте на затворниците да четат книги - за да видят колко е гадно четенето на книги!". Направо бях потресен!

Разбира се, както някои лекарства се произвеждат не - за да лекуват, а - за да се продават, така и някои книги се пишат не - за да бъдат четени, а - за да се продават. Книжарниците са пълни с такива глупави четива. Децата и младежите трябва да преровят доста такива книги, докато намерят стойностна книга, за която да си дадат парите. Да не говорим, че много книги са с лош правопис и лоша пунктуация, лошо са преведени, езикът на писателя или на преводача е беден на езикови средства.

Какво да направят родителите и учителите, за да формират у детето любов към книгите?

- На първо място дори само да имате книги в дома си, това показва на децата още от ранна възраст, че четенето е важно. Оставете ги да разглеждат книгите, независимо - детски или други, и да свикват с формата на буквите и думите. Това не гарантира, че детето ви ще започне да чете по-рано, но със сигурност ще се почувства комфортно с идеята за четенето като цяло.

- Ако възрастните у дома постоянно четат и споделят помежду си своите впечатленията относно тематиката и героите в книгите, които четат, у децата ще се развие интерес към четенето.

- Отделяйте време всеки ден да четете с (или на) детето си. Направете времето за четене част от ежедневието му. Това е сигнал за детето ви, че четенето е част от живота, а не - нещо специално или необичайно.

- Ако искате детето ви да си създаде редовни навици за четене, и вие трябва да имате такива. Четете редовно (извън времето, през което четете с и на детето) и четете разнообразни книги – и художествени, и нехудожествени.

- Редовно посещавайте местното читалище и централната градска библиотека. Извадете си читателска карта. Извадете такава и на детето си.

- Направете книгите редовен подарък. Поводите за подаряване на подаръци са перфектното време да поддържате любовта към четенето у децата. Може да създадете традиция да подарявате на детето си хубава книга при всеки удобен повод, като по този начин ще му помогнете да си създаде голяма лична библиотека.

- Научете детето си да подарява книги на своите приятели за рождените им дни.

- Убедете детето, че четенето не е задължение, а - само още едно средство за забавление и за научаване на много интересни неща.

- Помолете учителите на детето ви да препоръчват на учениците си специализирана научна литература по темата на всеки един урок, който преподават.

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти?
 
Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги.
 
С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора.
 
Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност.
 
Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти?
 
Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги.
 
С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора.
 
Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност.
 
Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."

От днес темите в подфорума Психотерапия онлайн ще могат да се намират само вътре в самия подфорум. Те няма да бъдат видими в секцията "Ново в Портала - форуми" (активните форуми за деня), от търсенето и от последните теми. 
Смятаме, че по този начин ще осигурим по-добра дискретност и спокойствие на потребителите и модераторите на този форум и ще избегнем смесването на темите с останалата част от форумите. 
 

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

И знаете ли как?

Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

3) разсъжденията не се насърчават

4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Честита нова година! 

Промени себе си!

Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света!

Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си.

Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед.

Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си.

Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел.

Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене.

Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта.

Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.

Колкото до обидите, за тяхната размяна са необходими двама. Така е и в любовта - пак са необходими двама.
 
Престани да го обиждаш първа и, ако/когато той те обиди отново, ти не отговаряй на обидите му.
 
Ако те нарича с обидни думи (примерно - глупачка или друго), отговори му да не съди за теб по себе си. И - толкова.
Може пък този неочакван отговор да го откаже от обидите и от закачките.
 
От друга страна, съществува и теорията за конспирацията. Неговото поведение спрямо теб може да е провокирано от някой друг, например - от неговите съученички, които са те завели при него. Напълно е възможно. Проучи и тази версия.

Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена.

Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми.

Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление.

Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция  - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави.
 
Дерастежът  не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята.
 
Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия.
 
Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще.  Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление.
 
Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост.
 
Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни).

Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди.

В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса.

Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като:
- намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата);
- постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие);
- прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели;
- влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество.
- възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване);
- Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата  значително се увеличава.
- Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и  разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата.
- Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството  между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм).
- От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло.
- Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води.
- Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд.
- Свеждане до минимум на производството на отпадъци.
- Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно.
- Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство.

Ето петте стъпки в правилната посока:
- намаляване на консумацията; (reduce)
- поправяне на това, което вече имаме; (repair)
- повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse)
- рециклиране на старото в ново, (recycle)
- възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine).

Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички.

Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета.

Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци.

Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили.

Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като  решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо.

Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото.

Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин  обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура  и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя  социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената  отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък.

Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти.

Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване?

Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас!
 
 
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17271&hl=
 

Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена.

Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми.

Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление.

Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция  - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави.
 
Дерастежът  не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята.
 
Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия.
 
Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще.  Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление.
 
Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост.
 
Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни).

Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди.

В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса.

Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като:
- намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата);
- постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие);
- прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели;
- влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество.
- възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване);
- Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата  значително се увеличава.
- Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и  разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата.
- Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството  между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм).
- От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло.
- Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води.
- Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд.
- Свеждане до минимум на производството на отпадъци.
- Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно.
- Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство.

Ето петте стъпки в правилната посока:
- намаляване на консумацията; (reduce)
- поправяне на това, което вече имаме; (repair)
- повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse)
- рециклиране на старото в ново, (recycle)
- възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine).

Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички.

Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета.

Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци.

Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили.

Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като  решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо.

Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото.

Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин  обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура  и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя  социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената  отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък.

Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти.

Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване?

Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас!
 
 
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17271&hl=
 

Помисли дали не е възможно да се преместиш в друг клас от същия випуск в същото училище или направо да смениш училището. Помисли и дали не можеш да завършиш по-рано, като вземеш две учебни години за една. Просто се махни от тези хора, за които мислиш, че не те кефят и, че те дърпат назад.
 
Не се опитвай да бъдеш "като другите" от класа си, не е продуктивно. Бъди себе си, какъвто и да си. Това, че си различен от някой друг или от някакви други, е напълно нормално и в реда на нещата.
 
Колкото до живота в някаква група, да знаеш, че "Във сяко стадо има мърши. А зад всяка мърша има стадо, което я следва."!
 
Това, че ти не си мърша и не следваш мършите, е хубаво. Продължавай в същия дух и хич да не ти пука. Ще завършиш училище и всички ще се пръснете по света. Възможно е никога повече да не видиш съучениците си. Ако не ти остава много до края, може да се опиташ да ги изтърпиш. Ако ти остава много, по-добре е да се махнеш.

Здравей Deco, това което се случва с теб е напълно нормално за твоята възраст. Ти влизаш, в етапа на абстрактното мислене. Откриваш способността да критикуваш, да анализираш себе си, другите и света. Това често е труден момент, защото започваш да МИСЛИШ за противоречията, които до скоро не са ти правили впечатление и да търсиш справедливостта. По тази причина и "Какъв е смисълът на живота" става нещо като мото за теб. Това е въпрос за който е добре да имаш с кого да разговаряш. Този период някои известни психолози наричат "борба между самоличността и объркаността".
Душевните ти състояния ще се сменят, вероятно и ролите, в които ще влизаш ще са изненада и за теб самия. 
 
Пиша ти всичко това не само като психолог, но и като майка на 15 годишен тийн, който от 4-5 месеца не се уморява да ми задава въпроси свързани със смисъла на живота и какво ще работи като завърши. Потърси човек, на който имаш доверие и поговори по тези въпроси, съсредоточи се върху спорта, важен ти е. Дори да ходиш вечер за час да пориташ топка пак е добър вариант.
 
Може би има конкретно събитие или част от твоята действителност, която те е накарала да търсиш справедливостта, смисъла и ценното в живота си?

Според мен, медикаментите трябва да се съчетаят с психотерапия.Направете го.