ISTORIK

Душата ви има всичко за осъществяване на вашето же­лание. Помните ли приказката за вълшебника от Изумру­дения град? В нея умното Плашило мечтае да получи мозък, добрият Тенекиен човек иска да има добро сърце, храбрият Лъв се стреми да придобие смелост, а момиченцето Доро­ти иска да се върне вкъщи.
Всички герои и така вече си имат всичко, което искат да получат. Но ако вълшебникът Гудуин им го беше казал, по­добно откровение би било твърде невероятно, за да прили­ча на истина. Затова той им представя магически ритуал.
Всъщност необходимото за Плашилото, Лъва и Тене­киения човек е само да си позволят да имат желаните ка­чества, които вече съществуват в душите им. С Дороти не­щата са малко по-сложни - необходима й е безусловна ре­шимост да има, за да се окаже вкъщи. Магическият ритуал й помага да придобие абсолютна вяра и вятърът на намере­нието я пренася в дома й.
Както вече стана пума, всичко свързано с външното на­мерение не се вмества в рамките на понятията на разума. Той сам се набутва в такова положение и махалата здраво му помагат. Контролът над външното намерение дава на човека свобода, а това противоречи на интересите на махалата.
Изгодно им е той да бъде сива личност, винтче, работе­що за тези чудовища. Самореализацията на човека за тях е пагубна, защото свободната личност не работи за махало­то, а за собственото си развитие и процъфтяване. Затова от самото детство му се внушават общоприети норми и пра­вила, които го правят удобен и послушен привърженик.
От една страна, има позитивна необходимост човек да се научи да съществува нормално в този свят. Нарушите­лят на общоприетите норми става или неудачник, или е отхвърлен от обществото. Но, от друга страна, подобно вну­шение силно потиска индивидуалната неповторимост на личността и в резултат хората не могат точно да кажат как­во наистина искат и не знаят на какво са способни.
За да се лиши човекът от способността да управлява външното намерение, е необходимо само разумът да се от­дели от душата — и това е направено. За цялата история на човечеството е извършена огромна работа за разделянето на душата и разума. Той постоянно усъвършенства езика на обозначенията си, отдалечавайки се все повече от езика на душата. Махалата на религията, също като тези на на­уката, дърпат разума в различни посоки, но по възможност по-далеч от истинската същност на душата. Развитието на промишлените и информационните технологии през последните няколко столетия окончателно разкъсаха връзката меж­ду душата и разума.
Влиянието на махалата е особено силно сега, когато всички четат книги, слушат радио, гледат телевизия и по­лучават информация от Интернет. Човечеството е натру­пало огромно количество знания и също толкова заблуди. Заблудите са толкова здраво вкоренени, както и знанията. Главната загуба на човека е в разкъсването на връзката между душата и разума. Истински успехи в бизнеса, наука­та, изкуството, спорта и други области постигат само из­брани единици. Всички са свикнали с това положение на нещата и на никого не му хрумва, че то е ненормално.
Няма смисъл ние с вас да „спасяваме човечеството". Само искам да ви предложа точно на вас, уважаеми Стран­нико (не посочвам пола), да си зададете въпроса: „Защо той (тя), а не аз? Какво ми е нужно, за да попадна сред тези избрани единици?". Не съм вълшебникът Гудуин, затова няма да ви представям магически ритуали, а просто ще ви дам отговор. Вие имате всичко, което е необходимо. Ос­тава само да се възползвате от него. Способен сте на всичко, но никой все още не ви го е казал.

Според мен отдавна има пластове на развитие сред хората.
Има един т.нар. "подземен свят" , не случайно е наречен така.
Там светлина няма, и никой не може да внесе, с нищо. Там работи друго съзнание. Там любов няма и никой не може да внесе. Там е друго измерение, който дори само е надникнал в него е усетил безсилието на доброто в това измерение. Там е пусто, а в пустотата нищо не може да се засади.
Ние тук си говорим от позицията на хора намиращи се в "надземния свят" , там където има слънце, има светлина, да, появяват се и облаци, които често наричаме страдания, трудности, изпитания, но те са преодолими, след тях изгрява слънцето. Ученията са предназначени, за хорато от "надземния свят".
Сблъсквайки се съвсем повърхностно с тъмнината на "подземния свят", честно казано съм ужасена.
Не знам по каква избирателна линия, хора от нашия, светлия свят попадат там, но попадат и загиват.
Има и един друг пласт на хората, които са и тук и там, работят за подземния свят, умело маскирани в светлия свят.
И то много умело маскирани, сеещи зло, препращаши едни хора от тук - там.
За тях не знам какво да кажа, не знам дали имат усещания, но от това което съм видяла, те са много избирателни.

Колкото и метафорично да звучи описаното от мен, то е една реалност. Светът е отдаван разделен, и това става все по- видимо.

А Щайнер е казал по памет - когато светът се раздели в тъмната му половина, няма да има никаква надежда за спасение, поне на този етап.

Съвсем откровено мога да кажа, че се страхувам от "подземния свят", защото съм на ясно, че попадайки там, човек от светлия свят, няма почти никакви шансове за оцеляване.
Ако някой не разбира за какво иде реч - света на наркоманията, света на проституцията, света на трафика на хора, света на просията, света на трафика на деца за органи. Нека някой да ми обясни, как би възлюбил това и какво точно отражение ще види или изпрати.

Позанимавах се малко с този начален текст - нанесох някои дребни (правописни и пунктуационни) корекции и някои малки добавки. Запазил съм духа на написаното, а добавките, които съм приложил, са в по-тъмен цвят. Надявам се в този вариант текстът да бъде още по-полезен. Разбира се, ако на някого настоящите корекции и добавки му се сторят ненужни, може да не се съобразява с тях.


Идеен проект - "Да направим хляба на българина безплатен!"

I. Цел и същност на проекта!

1.Основна цел - чрез солидарен начин на разпределение на благата да се направи насъщният хляб на българина безплатен!
2. Целта на проекта е преди всичко запазване на достойнството на ВСЕКИ българин, а не - изхранване на българския народ.
3. Целта на проекта е да се гарантира сигурността на ВСЕКИ българин, независимо в колко тежко финансово или материално положение се намира той. С гарантиран хляб на масата, всеки може да оцелее!
4. Същността на Идеята е, че всеки български гражданин, ако ИСКА и ЗАЯВИ своята необходимост от безплатен хляб, то такъв трябва да му се подсигури със закон!
5. Проектът обхваща ВСИЧКИ български граждани, притежаващи документ за самоличност (лична карта!), без значение какви са техните социален статус и религиозна принадлежност, без значение дали даденият човек упражнява физически труд и дали има здравна осигуровка.
6. Идеята е безплатният хляб да се подсигурява на хората за ХРАНА, защото „Хлябът е свещен!”. В този ред на мисли, проектът непрекъснато трябва да се усъвършенства във времето в насока ограничаване на всякакви злоупотреби, например - презапасяване с хляб или изхранване на домашни животни с него.
7. Мъдрият българският народ е казал - "Никой не е по-голям/велик от Хляба!".

Българският Мъдрец и духовен Учител Петър Дънов пък в началото на ХХ век е казал: "България трябва да бъде ПЪРВАТА държава, която да приложи Божествения закон на земята – Хлябът да се дава даром!".

Вдъхновението за настоящия проект произлизат от тези Негови Слова!

II. Финансиране на проекта!
(- финансова обосновка; - конкретна схема на реализация; - рентабилност на проекта; - от къде да се вземат пари за моментно стартиране на проекта

(Трябва да се направи план-схема на паричния поток: Разходи - за стартиране на проекта, постоянни, непостоянни/променливи, Приходи и печалби - преди и след данъчно облагане. Трябва да се изчислят и някои ключови финансови съотношения:
- рентабилност
- възвращаемост на инвестицията (по изисквания на ЕС - до 3 г. след стартиране на предприятието)
- финансова стабилност
- финансова независимост
- възвращаемост на собствения капитал
- ликвидност...
- ...)

2.1. Финансова обосновка (минимална и максимална сметка, и сравнителна съпоставка)
а) - максимални сметки
От приблизително 7 500 000 българи (или ок. 7 365 000 - според преброяването от 2011 г.), реално ще се разпределя хляб за около 6 600 000 българи, които имат лични карти за самоличност, и които ще могат да се възползват от придобивката "безплатен хляб"!
Нека да имаме и следното условие: един бял хляб, произведен от 1 кг. хлебно тесто (по стандарт!), който е на пазарна цена 1 лв., ... и нека да приемем, че 0, 500 гр. е необходимото количество насъщен хляб, на човек за ден!
Сметката на разходите е следната - около 3,3 мил. лв. дневно Х 365 дни = 1 милиард и 200 мил., от която ако извадим ДДС - 20%, получаваме НАЙ-много 1 милиард годишно за раздаване безплатен Хляб на народа!
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ - В този сума влизат и разходите по всички хора, които не биха си взели безплатен хляб, защото нямат нужда от такъв, извън страната са или пък по други причини не са направили заявка за него!

б) - минимални сметки
Предходните максимални сметки са на база цена, ПО-ГОЛЯМА от реалната пазарна цена на белият Хляб от 1 кг. , независимо в коя част на България се продава той! В зависимост от разходите за хлебопроизводство в различни райони на страната цената на този хляб варира от 0.55-0,60 стотинки в Добрич, до 0.85-0.90 в районите на западна България!
Ако се има предвид, че от всички участници/изпълнители на проекта Държавата ще печели и 10% печалба ГАРАНТИРАНО, минималните сметки са на половина, тоест - за обезпечаването на проекта ще са необходими малко повече от ПОЛОВИН МИЛИАРД ЛЕВА! (това е съвсем реална и постижима цифра, която ще се обоснове в точка 2.2 !)

в) - сравнителна съпоставка
Нека направим една съпоставка сега на изходните ни МАКСИМАЛНИ сметки, съотнесени към ежегодната държавата субсидия, давана на зърнопроизводителите!
Забележете - сумите са еднакви - около ЕДИН милиард лева! По статистически данни обаче 70% от тези субсидии се разпределят при по малко от 10% от зърнопроизводителите... (съотношението е дори по драстично, но няма да изпадаме в цифроядство!)
Реторичен въпрос - след като държавата намира да субсидира (дава пари безвъзмездно!) на толкова малко хора, защо да не може да се намери съизмерима на тази сума пари, за да се осигури безплатен Хляб на ЦЯЛ един народ?!
Тук стои и контра въпрос - да, но нали зърнопроизводителите се субсидират от Европейският съюз?!
Може да се отговори също с реторични въпроси - а , ние като държава-членка на ЕС, не плащаме ли големи годишни такси, които са всъщност пари от нашият държавен бюджет?! Отделно - когато не сме били член на ЕС, ние имали ли сме зърнопроизводство и как се е справяло то без субсидии?!

ВАЖНО уточнение: - целта на тези елементарни сметки и съпоставката до тук не е да се търси конфронтация, тоест - "дайте да махнем или орежем субсидиите на някого, за да нахрани друг безплатно!"
Целта е - ДА СЕ ВИДИ СЪОТНОШЕНИЕТО и да се види СЪИЗМЕРИМОСТТА!
Очевидното равенство между субсидии за една година на зърнопроизводство и реалните максимални пари, с които може да оцелее ЦЯЛ един народ за една година - е безспорен факт!
Факт, който е добра тема на размисъл за всеки, който е съпричастен към съдбата на Българина!
Факт, който може да е и добра основа за по-точни сметки и изчисления, от които извода може да бъде само един - ПАРИ ЗА БЕЗПЛАТЕН ХЛЯБ МОГАТ ДА СЕ НАМЕРЯТ дори и в най-тежката криза!

2.2. Конкретна схема за реализация на проекта
Необходимото производството на хляб за обезпечаване на проекта (около 3 милиона хляба дневно!), може да се осъществи условно от ок.150 фирми хлебопроизводителки, които дневно трябва да произвеждат по около 20 000 хляба! Подобно натоварване е поносимо за голяма част от днешните хлебопекари, които имат среден клас производствени мощности.

Идеята е следната - държавата с търг за държавна поръчка, да определя на национално ниво фирмите хлебопекари, които имат нужният минимален капацитет и условия за качествено производство на хляб!
По Закон тези фирма трябва да се задължат, да поддържат резерв от жито и брашно за една година напред, с което да обезпечават ежедневните си нужди за производство на хляба и да обезпечават безпроблемното реализиране на проекта. Съответно от фирмите може да се изисква да имат сертифицирани складове за съхранение на брашно и хлебна пшеница! Търговете могат да станат на централно ниво, в зависимост големината и броя на население на областите! Тоест - в дадена област могат да се избират 3-5 или повече фирми-хлебопекари, в зависимост от географските особености на района, броя на населените места и броя на гражданите в отделните селища!

Магазините или местата, където реално ще се получава хлябът, трябва да се организират на местно ниво от общини и кметства, отново чрез търгове. В това разпространение ще могат да участват магазини или вериги от магазини, които имат необходим минимален дневен оборот за големите градове!
Магазините седмично ще отчитат събраните талони в Министерството, и месечно ще получават срещу тях, полагащата им се печалба - от там!

( Забележете - с подобно разпределение ще се получи "въртящ се поток" на паричните средства от субсидията, тоест - независимост между тези, които дават, тези които получават и тези, които правят търговете! Ако този принцип се спазва и се усъвършенства, то ще имаме минимални възможности за злоупотреби и далавери между различните звена, обслужващи проекта! )

2.3. Рентабилност и ползи от проекта

а) - Проектът гарантира стабилни пазарни отношения и БАЛАНС между фирмите в двата бранша (производство на жито и производство на хляб!)
Тоест, стимулиране на стопанското инициатива на хлебопекарите с проекта, ще бъде гаранция, че ще има истински пазарни отношения и баланс в двата бранша, които са дефакто като "скачени съдове". Липсата на подобни условия към момента, често води до "извиване на ръце" между фирмите, от което страда единствено обикновения гражданин, който е длъжен да си купува скъп хляб!
Реторичен въпрос - нима всяка година не наблюдаваме по време на жътва оплакващи се зърнопроизводители, които са изнудвани от некоректни прекупвачи? Нима през зимния сезон, не се вдига цената на брашно и зърно немотивирано, когато последното има вече сигурен склад?!
Помислете! - Няма ли да се решат перфектно всички тези проблеми със стартирането на настоящия проект?!
Накратко - всички хлебопекари в проекта, ще имат по-голяма стопанска инициатива, за да изкупуват по-големи количества жито, да сключват сделки на "зелено", да търсят и външни начини (внос!) на закупуване на жито, ако събратята им по "скачен" бизнес, решат да се самозабравят в цените на продукцията си! Тоест - проекта предизвиква истинска и силна конкурентна среда!

б) - Проектът може реално да развие потреблението и да провокира икономически растеж в хранително-вкусовата ни промишленост! Какво имам предвид? - Въпреки, че държавата на първо време привидно ще "загуби" пари за безплатен хляб, то това няма да са спестени пари от получилите безплатен хляб!

Тоест - българинът, който си е заделил определена сума пари за хляб, няма да я вложи в банка, а реално с тази сума ще си купи някакви други хранителни продукти... От това следва, че неминуемо ще се повишат оборотите от продажба на хранителни продукти минимум с размера на стойността на държавната субсидия, която ще е определена за обезпечаване на безплатния хляб!

Или, ако не си купи други хранителни продукти, би могъл да си закупи някоя книга. Тоест - със спестените пари един ще си купува още храна, а друг - поне по една книга на месец или - на 2-3 месеца. Така едни потребители ще стимулират хранително-вкусовата промишленост, а други - книгоиздаването. Ако пък държавата намали или изцяло премахне ДДС за книги и учебници, по-бедните хора ще бъдат още по-стимулирани да четат и да се образоват.

в) - Проектът ще спомогне да се произвежда по-качествен хляб на по-ниска цена!
Ясно е, че с държавната поръчка, фирмите ще имат гарантирани печалби и ще се стремят да оптимизират своите производствени мощности в насока качество и рентабилност.
Това тяхно желание може да се засили още повече като веднъж в годината се прави АНКЕТА на гражданите, чрез заявката им за талоните. Така заявителите ще изказват одобрение и мнение за качество на консумирания от тях хляб. На фирми, които получат над 80% неодобрение, могат да бъдат прекратени дългосрочните договори!
В този ред на мисли, може да се "развържат ръцете" на хлебопекарите, да изграждат ФИРМЕНИ МАГАЗИНИ, където наред с безплатния хляб, да се предлагат различни други разновидности на хляб, който е със същата себестойност и също ще са безплатни - нарязан хляб, пълнозърнест хляб с по малък грамаж, ръжен хляб, ръжено-пшеничен хляб, царевичен хляб и всякакви други варианти на разнообразен хляб... Подобен вид фирмени "промоции - сондажи", ако в последствие се приемат добре от местното население, да има възможност да се утвърдят в определени седмични дни, в които да се предлага(т) само определен(и) вид(ове) хляб за консумация! Разбира се, освен хляб, тези хлебопекарни и магазини може да продават и брашно, за онези потребители, които предпочитат сами да си замесят хляба.

г) - Проектът подсигурява независим и достоен живот за всеки български гражданин, изпаднал в безпаричие, независимо от това дали е съкратен или работи, дали е осигурен от работодателя си или се самоосигурява и дали си плаща здравната осигуровка! Това означава, че ще се наредим до НАЙ-социалните страни в света, защото в много от развитите западни икономики социалните помощи са големи, но за да ги получаваш, трябва преди това да си работил определено време или най-малкото - да не отказваш предлагана работа от местното бюро по труда, ако си безработен!

д) - Проектът ще подсигури сигурен и спокоен живот на най-бедните българи - пенсионерите по селата и жителите от районите със смесено население, например - в Родопите! Всеки, който е ходил в тези райони знае, че най-търгуваната ежедневна стока в селските магазини е хлябът и често хората купуват редица дни от месеца само хляб, защото останалата храна си я произвеждат сами!

е) - Реализирането на проекта ще бъде едно много добро послание към всички българи, отишли в чужбина, за да работят ангария и зарязали родината си, защото са броили стотинките си тук за да си купят хляб. Във времена на повсеместна криза, нека всички наши сънародници извън страната да знаят, че ако се завърнат, те не само ще са добре дошли, но и за тях ще има вече и гарантиран безплатен хляб!

ж) - проекта ще засили и стопанската инициатива в най-бедните райони. Всички знаем, че доста от жените в тези райони работят за по една минимална заплата в шивашки предприятия, която чакат понякога с месеци, за да гарантират Хляба на големите си семейства. При реализирането на проекта, хората ще придобият сигурност в себе си и ще започнат да се развиват и да предприемат други дейности за прехраната си. Също така те ще започнат да ценят стойността на работната си ръка и няма да работят за "без пари", на базата на притеснения и страхове си от уволнения, които моментално ги лишават от Хляб на трапезата.

2.4. От къде да се вземат пари за реално стартиране на проекта!

(От предложената коментари по-горе в т.1 и т.2.2. , е очевидно, че на бюджета ни са необходими около ПОЛОВИН МИЛИАРД лева годишно! Това според мен е напълно реалистична цифра-МАКСИМУМ, която е поносима дори на този етап от развитието ни, когато сме в криза!
Въпросът е - можем ли да редуцираме ОЩЕ тази сума и как? Ето конкретни предложение...)

а) - От премахването на държавния резерв за хлебна пшеница и брашно.
Закупуването, съхранението, обработката, обновяването, охраната и транспортът на зърно са дейности, които се заплащат от държавата при наличието на държавен резерв от хлебна пшеница. Оттук може да се спестят не малко пари! Не е нужно да се похабява жито и да стои за храна на мишките и червеите по държавни складове за резерв, когато то може да се използва разумно за благото на народа - чрез настоящият проект.
Реторични въпроси - Нима с обезпечаването на подобен проект, не се гарантира по-голяма сигурност за народа, в сравнение с всякакви проекти за държавен резерв?! Къде ще се съхранява по-добре брашното и зърното - в държавен склад или при заинтересован частен производител?!

б) - От ежегодното правене на зърнения баланс, с който се ангажират доста служители. Той се планира, организира и наблюдава на правителствено ниво (чрез внос и износ на жито!) С реализирането на настоящия проект няма да е нужно да се ангажират екипи за подобни прецизни сметки, защото просто ще е необходимо да се контролира дали складовата база на хлебопекарите е пълна с жито/брашно съгласно договорите им!

в) - От оптимизации на работещи към момента звена и служби.
- оптимизацията на социални служби и соц. патронажи по общини;
- оптимизации в агенцията за социално подпомагане на държавно ниво;
- преназначения на служители от Министерства, които са се занимавали до сега с планиране на зърнения баланс, държавен резерв и подобни дейности, които са премахнати или са с облекчен режим на работа!
Накратко: чрез оптимизирането и структурните промени в Министерства, Области и Общини на ниво служители и службите, ангажирани със социални дейности и земеделие, може да обезпечи насточщият проекта с пари, като се пести от назначения на излишни служители!

От друга страна пък се очаква и стартирането на електронното правителство, което на следващ етап ще улесни изключително електронната комуникация между различните звена, реализиращи проекта! Интересна е идеята държавната администрация да бъде предислоцирана от София в други областни градове, но значително по-евтино е тя изцяло да мигрира онлайн. Положителен пример, който България трябва да следва, е примерът на Естония, където е-правителството функционира перфектно.

От трета страна пък - всички касови апарати на фирмите вече са свързани с НАП, което улеснява изключително контрола на потока на средствата в целият проект!

г) - Създаване на "Остатъчен паричен фонд".
Както казахме, държавата трябва да заделя максималните средства за изхранване на ВСИЧКИ българи, притежаващи лични карти за една година напред - по Закон!
Ясно е, че ще има много българи, които няма да се възползват или ще се възползват частично от тази безплатна придобивка. Така всека година ще се акумулира някакъв "остатъчен фонд". Той ще бъде като буфер за бъдещо усъвършенстване и развитие на Идеята. Така ежегодно парите, които не са оползотворени, ще се инвестират отново в проекта. Може да се дават нисколихвени заеми за хлебопекарите, които така ще могат да усъвършенстват своето производство, да изграждат фирмени магазини, да подобряват условията за съхранение на материалите и на готовата продукция в складовите си бази и т.н. Инвестициите могат да са в усъвършенстване на електронна система за обработка на данните за заявки и за отчет на всички обслужващи звена и по всички техни нива;
Извод - стартирането на тази бизнес идея ще е трудно, но с времето със заделените остатъчни пари, могат да се уредят много проблеми и да се улеснява НЕПРЕКЪСНАТО И НЕПРЕКЪСНАТО достъп на българина до полагащия му се насъщен хляб по Закон! Всичко ще зависи само от далновидното държавническо мислене и загрижеността на управляващите за благоденствието на народа ни!

д) - От "Сребърният фонд"!
Това са реални и готови пари, с които проекта може да се стартира ТУК, СЕГА И ВЕДНАГА!
В този фонд има около два милиарда лева! Тези пари стоят в БНБ, като осигуровка за пенсионната система, и имат НЕЗНАЧИТЕЛНА доходност там!
Въпросът е - Може ли Правителството да ги ползва като заем, който да бъде върнат с по-висока лихва, когато системата заработи?! - МОЖЕ, защото подобни фондове в ЕС се ползват от правителствата в рамките до 70% от тях! В конкретния случай проектът изисква в пъти по-малко усвояване на пари от фонда, но ползите са многопластови и очевидни, които ще изтъкна чрез реторични въпроси:
- Няма ли така фондът да има много по добра доходност, което значи, че той ще се увеличава в бъдеще значително повече?
- Не е ли това най-мъдрият и правилен начин да се използва този фонд по предназначението му, тоест - да създава сигурност и просперитет на хората в пенсионна възраст?
- Не се ли полага така най-добра грижа ТУК, СЕГА И ВЕДНАГА на нашите пенсионери, за които е определен този фонд?! Няма ли така те да изживеят по-спокойно и по-достойно оставащите им дни, месеци или години живот?!

е) Би могло да се привлече капитал:
- от дарения
- от наследства
- от бизнес ангели (http://bban.eu/bg/entrepreneurs/ или http://startbusiness.bg/)
- от държавни субсидии (Например - субсидиите за тютюнопроизводителите да се насочат към настоящия проект. Предвид забраната за тютюнопушене, би трябвало да се забрани със закон и тютюнопроизводството.)
http://www.dnevnik.b...dii_i_dogodina/ - вижте статията и коментарите под нея!
- от емитиране на акции (Трябва да стане чрез АД или ЕАД)
- от заеми/кредити от банкови и небанкови институции

Въпросите са реторични, но който иска, може да ги подложи и на РЕФЕРЕНДУМ, за да се види волята на Народа относно използването на "Сребърният фонд" и обвързването му със старта на настоящият проект!

III. Организация за получаване на безплатния хляб! ( - обхват на проекта; - идейна структура за взаимовръзки между отделни звена; - визия на талоните за безплатен Хляб)

( Важно уточнение - въпросите относно разпределението на безплатният Хляб са най-трудени, много важени и КЛЮЧОВИ! Защо? - Защото, ако ТЕ не се разреши правилно и далновидно, цялата Идея ще се опорочи и проекта ще пропадне! В този ред на мисли, всички усилия сега и ЗА В БЪДЕЩЕ, трябва да се насочват в тази насока - усъвършенстване начините на лесно и безпроблемно получаване на безплатният Хляб, с минимални възможности за злоупотреби и далавери във всички звена, обслужващи проекта!)

3.1. Обхват на проекта

а) - Всеки българин, който ИСКА да ЗАЯВИ своята нужда от безплатен хляб, трябва да притежава лична карта за самоличност, т.е. да е от 14 год. възраст нагоре! Визираната долна граница от 14 г. е по следните причини: - против злоупотреби от многодетни малцинствени групи, чиито деца се използват активно за придобиване на доходи и дивиденти чрез източване на социалните придобивки;
- на подрастващото поколение до 14 години държавата трябва да се стреми да подсигури ПРЕХРАНАТА изцяло, а не - да дава само безплатен хляб!

б). - Заявеният хляб ще се получава ПРЕЗ ДЕН! Нормално е, ако хлябът е направен от висококачествени продукти, да има срок на годност поне два дни за консумация. Отделно, получаването на хляб през ден (четни-нечетни дати!), ще улесни значително както получаващите, така и раздаващите хляба!

3.2. Идейна структура за взаимовръзки между отделни звена изпълняващи проекта
а) - Всеки български гражданин ДО 25-то число на текущият месец, може да заяви с личната си карта в общини или кметства, както и по електронен път, желанието си да получава безплатен Хляб.
б) - На тази база общините ще правят ЕЖЕМЕСЕЧНИ заявки, които ще изпращат по електронен път като искане за субсидия от държавата за обезпечаване на безплатният Хляб на жителите на общината или района!
с) - След получаване на общинските заявки в даденото Министерство, Правителството ще отпуска нужните средства целево към определените хлебопроизводители в района и ще изпраща ТАЛОНИ (с валидност 1 месец!), срещу които всеки заявител ЛИЧНО ще може да получи Хляба си!
д) - На базата на ежемесечен отчет за раздаден хляб от определените магазини за разпространение, Правителството ще им изплаща тяхната гарантирана печалба, за всеки раздаден хляб.

3.3. Визия на талоните за безплатен хляб (предложение!)
а) - Талоните могат да се заявяват лично или по електронен път в общини и кметства.
б) - Талоните ще се получават ЛИЧНО и ПОИМЕННО от лицето заявител! Поименното вписване върху талона е вариант, с цел избягване на злоупотреби и по-добър контрол.
Пример - при съмнение от страна на магазинери за злоупотреби или търговия със талони - те да имат право да изискват раздаването на хляба да става с талон + лична карта!
в) - Талоните на хората с една и съща адресна регистрация и общо домакинство, могат да се заявяват, получават и усвояват от едно лице.
Пример - един човек от четири членно домакинство, ако има личните карти и на останалите членове, може да заяви талоните, да ги вземе и да получи срещу тях безплатните 4 броя хляб, необходими за цялото му семейство.
г) - Двуцветен изглед на талоните - това е вариант, който може да улесни раздаването на хляба, тоест талоните да имат различен цвят за четни и за нечетни дати!
д) - При заявка за талони да има възможност за избор на четни или нечетни дати за получаване на хляба!
Целта – да няма опашки по магазините и за удобство на гражданите.
е) - При заявка за талони да има възможност за избор за магазин в селището/района, който трябва да се обозначи върху талона с номер на определения магазин. Така безплатният хляб ще може да се взима и по местоживеене, и по месторабота - за удобство на хората.

Накрая, изводът е ясен:
Пари и начин да стане хляба на българина безплатен - ИМА!

ВЪПРОСЪТ Е:
Има ли национално отговорни български политици с воля и далновидност, които да намерят около 300 - 500 милиона лв., да създадат необходимата законова рамка и да гарантират достойнството и спокойствието на българския народ - на тази нищожна цена?

Галя, виждам, че финния план само те озлобява, както и хората и коментарите по-него. И ще ти кажа защо. Ти зададе по 5 начина един и същи въпроси, вкарвайки някакви провокативни интерпретации. Ние с Диана се хванахме на въдицата да ти обясняваме и изхабихме толкова енергия в повторяне за теб. А в резулта се оказа, че ти НЕ ЧЕТЕШ ЗА ДА РАЗБЕРЕШ, А ЧЕТЕШ ЗА ДА НАМЕРИШ КОСУРИ. Сега разбирам, че грешките ми и дългите ми изречения (права си), по-скоро са те "хранили". Но след последния ти пост разбирам, че си още по негативна и гладна. Което означава, че е крайно време да разбереш, че техниката ти на изхранване е бъгава. Разбираш ли сега за какъв хляб говори учителя. Хляба трябва да е чист и да отиде в чисти ръце. Иначе - файда няма. Ако и сега не можеш да разбереш - започни да четеш и общуваш с желание да разбереш. Само тогава ще се нахраниш истински. Ше ти дам един съвсем добронамерен съвет. Явно имаш сили и искаш - да ги вложиш. Вложи ги засега в твърдия проект, който ти допада - и това ще е нещо. Но моля те да не изтощаваш хората от финния план и да го обезценяваш, след като не ти е на сърце. Просто не се занимавай с него докато не те жегне желание да правиш хляб и да раздаваш. Работи по другия. Струва ми се справедливо. Освен това имам още нещо за теб - Ако искаш мога да напусна (да не говоря сиреч) в темата, която администрираш - Само ми го заяви категорично. Смятам, че всеки мъдър човек ще намери дори и в филмчето от jul за хлебната къща - посланието. Другото е вътрешно узряване и действие, които са подкрепени с общуването по между ни и уговаряне на конкретни срещи за действия в един момент. Много се надявах, че за това е тази група, но ти правиш това невъзможно.

Джул, благодаря за светлите думи. Ако не бяхте ти, Дияна и още наколко по-светли и луди, щях да си помисля, че този светъл проект на Учителя ще се изопачи и тук, оставяйки само в твърдия план. Дори и да се изтегля от темата- съм готов за помагане и знам, че ако някой пожелае да се свържем ще се намерим. Фейса ми е със същото име но на латиница.

А поканата към Ивелина и всеки, който иска да се научи да меси или да покаже - важи и не е еднократна. И това не е курс както Галя пак се обърка. А това е гости в апартамента, където живеем. Просто идвате и месите с жена ми по една питка и ако искате я ядете, ако искате я раздавате на близки или по-малко близки. Нищо не носете освен усмивка и едно голямо сърце. Ето го пак телефона ми: 0889 888 304. Диммитър съм.

Желая на всички да бъдат огрявани със светлина и да я излъчват колкото могат повече - докато изсветлее всичко и всички около тях. Това е смисъла на проекта.

Форумен стожер
Форумен стожер е човек, на чийто рамене се крепи голяма част от форума. За него е върло прегрешение, ако в личния му профил са записани по-малко от 10.0 поста на ден. Стожерът държи на дълги, смислени и заинтиригуващи постове, но не подбира темите, в които да ги пусне. По този начин той съумява да разбуди интереса и да подкара интeлигентен спор дори в най-нафлудената тема. Стожерът има няколко свои любими форумни потребители, в чиито теми се проявава по няколко пъти на ден. Той не пречи на никого – обикновено хората следят с интерес неговите прояви. Някои предпочитат да подминат поредния дълъг пост, но така автоматически подминават темата, тъй като тя неумолимо се е завъртяла около изкаванията му. Стожерът следи киломеричните мнения на другите като него. Ето защо винаги е готов да поздрави някой, който го е изпреварил с дълогото постване.

Форумен свежар
Този див ентусиаст е готов да ни сюрпризира винаги с постовете си. Учудващо е колко умело се справя с всичко – от създаването на нова тема до закачливото флудване тук и там. Неговият мироглед се крепи на раменете на най-свежите и оригинални идеи и той е способен да пренесе това във всяка буква от своя пост – от заглавието й до веселяшкия му подпис. Форумният свежар може да не е човекът с най-умните изказвания във форума, но е любимец на всички, защото е способен да разнообрази тягостаната атмосфера, създадена от затормозените с лични и световни проблеми съзнания на потребителите. Той има неуморима енергия да намира интересни текстчета, шегички и бисери из интернет и да ги пейства хаотично из секциите на форума, без да се страхува, че някоя от темите му може да се окаже “преместена” от чевръстите ръце на админа. Ако случайно някой реши да оплюе свжарчето, че се занимава с глупости и поства само клишета или чужди смешки, най-много да се сблъска с пълен непукизъм от страна на разглеждания сега субект или да срещне неудобрението на поразсмялите се потребители, които съвсем изненадващо и неангажиращо са прекали няколко минутки, забавлявайки се с наистина добре измислени и събрани смешки.

Форумни ветерани
Когато форомът понатрупа годинки, се откорояват и потребителите, останали, въпреки непостяността на ветровете на промяната, духали през годините... Това са потребителите, около които има някава загадъчна аура, и които, ако преодолят мързела и леността си, натрупани от многогодишното киснене във форума, постват мнения, пълно с много мъдрост и истина. И въпреки, че говорят така, сякаш са видели вече всичко, много потребители държат на тяхното мнение и го уважават. Ветераните винаги могат да изненадат околните с нещо неочаквано свежарско или много умно, а много рядко ще видим някой от тях да се изкаже неуместно или да "сдуха" някоя тема с безсмислен пост. Ветараните са по склонни да отбягват и пренебрегват глупостта на другите потребители, отколкото да я критикуват и само в екстремни ситуации биха се решили да понатупат някой с тъпата страна на нащърбения си меч, видял какви ли не велики форумни битки. Интересът около тях се крепи до известа степен на любопитсвото колко ли още ще издържат преди да грохнат съвсем. Ето защо всеки път, когато някой от тях влезе във виртуалното пространство, всички други притаяват дъх, за да могат да засекат дори и най-леките признаци на болест, лудост или умора у ветерана. Но ветераните от своя страна са твърдо решени да докажат на какво са способни и не се отказват лесно от престижното място, което са си извоювали заслужено.

Форумен шут
Ако на форума му провърви, шутът е участник със симпатично чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми. Ако форумът е преследван от лош късмет, то шутът си пада по плоски шеги и закачки.

Пришeлецът
Този няма нищо общо нито с останалите членове, нито - с тематиката на форума. Той е футболист във форума на адвокатите, привърженик на "Левски" във форума на "ЦСКА" (или - на "Ливърпуул" или "Челсий" във форума на "Манчестър юнайтед"), строителен работник във форума на клуба по шев и кройка, цирков артист във форума на хирурзите, ловец на мечки гризли във форума на шахматистите, мотоциклетист във форума на каратистите и така - нататък. Технически погледнато, той не нарушава правилата на форума, мъчи се да дава адекватни мнения и понякога успява (случайно!), но никой не може да си обясни, какво всъщност търси той там и защо виси по цял ден във форума.

Модераторският ник
Общият ник (прякор), зад който се крият група модератори (примерно – Хидрата, Триглавата ламя и др. под.) - това е профил на фиктивен "потребител", зад който "надничат" няколко души, скрити в колона зад първия. Никога не можете да знаете кой от тях пише нов постинг в дадена тема или гласува в анкета. Може да е всеки един от групата. Стилът на писане на този "потребител" е смес от стиловете на всеки от модераторите, скрити зад него. За щастие, се среща сравнително рядко.

Научният работник
Брилянтен български език, брилянтни правопис и пунктуация и много висока обща култура, приложими, конструктивни и адекватни идеи. Високо ниво на толерантност. Може да е учител или университетски преподавател. Понякога е и двете. Изказва се само по теми, за които има изчерпателни знания. Коригира конструктивно грешките на другите потребители и избягва да влиза в спорове, макар понякога да му се налага да го прави.

Домакинята
Появява се в темите, свързани с живота, дома, пътуванията и винаги е склонна да сподели опит, често - примесен с примери от нейното семейство. Приема форума като онлайн разговор с приятелки.

Тийнейджърът
Пише рядко, предимно - неграмотно, или - на latinica, понякога - само с ГЛАВНИ БУКВИ или - с думи, които са толкова съкратени, че дори не се разбират. Слага много емотикони. Не спазва правописа и пунктуацията. Понякога създава теми, в които апелира за премахване на граматически правила, които е разбира или - на букви от кирилицата, които не ползва. Не знае броя на буквите в кирилицата.

Достатъчно пари са тези, които могат да обезпечат финансово всяка възникнала необходимост, желание, намерение или стремеж. Въпросът е в правилния подбор на последните три. Оттук става ясно, че и необходимото количество пари, дори и когато целите които си е поставил човек не са егоистични, а надличностни, могат да варират в много широки граници.

Това са доста интересни въпроси, имайки предвид, че за един човек е достатъчно това, което за друг е съвсем недостатъчно.
Достатъчно пари, за мен, са според моите потребности, ако успявам да ги задоволя - значи парите са ми достатъчни. Всяка невъзможност да ги удовлетворя води до обратното.

Лично моето мнение е, че най-близко до учението на П. Дънов е това на Конфуций. Това с уговорката, че „най-близко“ всъщност не означава задължително наличието на чак толкова голяма близост. Просто според мен е по-близко в сравнение с останалите две. Без да претендирам за изчерпателно познаване на въпросните учения, а и всъщност водейки се повече от личното ми чувство за същността им, отколкото от общоприетите схващания, мога да кажа няколко думи за всяко:

При Конфуций в основата стоят добродетелите. Тук акцентът е върху индивидуалната дисциплина и култивирането на едни високо-благородни качества от страна на човека.

При Буда основният момент е в средния път, т.е. отхвърлянето на крайностите. Прекомерните желания, прекомерната мъка, прекомерната радост – всичко това е нетрайно и илюзорно. Основен момент тук е осъзнаване на илюзорността на явленията от живота, съзиране на неизменната същност зад тях, непривързаността към преходното.

При Лао Дзъ акцентът е върху някои основни принципи ръководещи битието. Говори се за безкрайността и непознаваемостта на Дао (което е нещо абсолютно безличностно и в никакъв случай не е Бог, защото е лишено от собствено съзнание и воля, въпреки че е източника на човешкото съзнание и воля). Изследва се връзката на Дао с проявения свят, влиянието му върху живота на хората...

Въобще учението на Лао Дзъ е най-дълбокото и абстрактното от всички, като в същото време не му липсва и известна практичност, защото принципите, които са описани са приложими в ежедневието. Будизмът е насочен срещу заблудите и невежеството, към свободата от привързаности. Конфуцианството – към изграждането на една положителна индивидуалност, към морала и благородството, като се предполага, че когато хората и най-вече управляващите притежават определени качества, то и държавата ще бъде силна. Ако трябва да определим всяко учение с по няколко думи то конфуцианството е добродетелност, ред и дисциплина; будизмът – непривързаност, проницателност; даосизмът – естествен ред на нещата, отново проницателност, практичност.

Що се отнася до живота, не знам дали някой от тримата го е определял като тъжен, гаден или прекрасен. И тримата имат ясно определена цел спрямо живота. Подходът при Конфуций е положителен, градивен; при Буда е подход на отхвърляне на преходното като илюзорно и несъществено; при Лао Дзъ по-скоро отношението е неутрално, приемане на нещата такива, каквито са, като стремежът е просто към опознаването им.

П.П. Написаното е твърде кратко, повърхностно, а и вероятно неотговарящо на представите на мнозина за въпросните учения. Написаното изразява личното ми отношение и поглед върху нещата и не ангажирам никого с него.

Има поне три разбирания за същността на живота.

Накратко разбиранията мога да ги кажа така:
Конфуции - Животът е гаден, не такъв, какъвто е предписано да бъде и се искат много усилия и дисциплина от страна на човека, за да се подобри живота
Буда - Животът е тъжен, пълен с илюзии и страдание, има само един път за избавление и това е Нирвана и цял живот трябва да се разботи за него
Лао Дзъ - Животът е прекрасен стига човек да не го насилва да се опитва да го направи да съответства на заблудите му. Достатъчно е да се види, че всичко в живота е прекрасно и че всяко противоречие има свой смисъл и урок, за да бъде човек постоянно щастлив.

Методи за работа
Конфуции - В света трябва от избрани да се построи идеалната държава, да има йерархия между хората и всеки да прави това, на което е способен. Така чрез дисциплина и отдасденост се постига общото щастие
Буда - В търсене на средния път човек ще се избави от всички мисли, емоции, жекания, за да намери спасение извън този свят. Той цял живот трябва да се отдаде на специални усилия,
Лао Дзъ - Всичко е тук и сега. Дао е тук и сега и само трябва да го допуснем в себе си и да осъзнаваме всичко като радост и щастие.

Какво мислите за тези мирогледи? Кой най ви подхожда? И най-важния въпрос - кое ви кара да изберете съответния мироглед?

Според мене човек не бива да се развежда лесно. Бракът трябва да е станал абсолютно нетърпим, а в нейния случай не е така - тя се чувства комфортно в брака си. Друга причина, поради която според мене един развод е оправдан, ако човек срещне истинската си любов и просто не може да противостои на Съдбата. В случая и това не е налице - тя ясно осъзнава, че привличането е просто плътско и отсега му се вижда краят. Вероятно младежът просто си повдига самочувствието не само с по-зряла жена, но и с факта, че по този начин се оказва с предимство пред мъжа й, който е доста успял. Това е за конкретната ситуация.
А по принцип има възможност между двама души на тяхната възраст да се създаде добро семейство, да имат деца, да остареят заедно. В много държави е вече модерно мъжът в семейството да е по-млад средно с около седем години, за да има реална възможност съпрузите да се запътят към онзи свят горе-долу по едно и също време, а не, както показва статистиката, жената да надживява мъжа си с десетина години. Жените получават бръчки по-рано, но живеят по-дълго. Имам наблюдения върху семейства с обратна разлика в годините и впечатлението е, че са успешни.
Наистина е страшно да загубииш нещо наистина стойностно заради нещо мимолетно и преходно, нещо, което не си струва. Може би не само парите са това, на което се крепи семейството на нашата съфорумка. И онази истинската Любов, за която е болна не само тя, но и много от нас, може би тихичко си стои вкъщи и чака да я преоткрият, и да я направят да разцъфти.
Четенето на духовна литература наистина помага човек да допуска по-малко грешки.
Пожелавам щастие на всички, които боледуват за Любов!

Ще ме извините ли за гряха, пардон, спама?

На вратата на един манастир пишело - Синко, ако си се уморил да живееш в грях, почукай на тази врата!

А отдолу, с червило - А ако пък - не, обади се на телефон 048/938-522

Няма лошо да си на 33 години. Тъкмо добра възраст за вземане на решения.

Много пъти съм спорил с хора които не вярват в еволюцията, много от тях даже са гледали филмчета които опровергават факта еволюция, чрез развиване на някакви странни възгледи или задаване на странни въпроси на които Richard Dawkins е отговорил още преди 20-30 години. Хората които отричат еволюцията в по-голямата си част са предубедени и не искат да погледнат фактите безпристрастно.



Иначе ето едни много добри доводи подкрепящи креационизма

Колко хубава тема Божидар.
Обичам Коледа.Днес освен тебе още един човек ми я напомни с песничка.
Истинско удоволствие е да измисля подаръка на всеки от моите близки.Още не съм се замисляла за тая Коледа,но аз по традиция го правя след 28.11. всяка година.
Сещам се за подаръците,които помня и най-ме сгряват.Те са от моите две деца,които не са малки,но са учащи,сиреч нямат доходи .Те са ми подарявали:
1.Собственоръчно ушит малък гоблен -дъщеря ми на 11.Тайно го е шила с баба си.детски естествено,но сложен в рамка.
2.Четях П.Куелъо и синът ме зарадва с негова книга,която нямах.
3.Рисунка върху керамика -виждането на моя син за моята зодия върху теракотена плочка.
А миналата година изчезнаха с кучето в следобеда на 24.12.
Подаръка беше снимка в дървена рамка на двете деца и кучето между тях, в гората край едно дърво.Дървото е невероятно.Има 7 разклонения на короната си.Тази снимка гледам и в момента на бюрото си в офиса.
Наскоро видях детското списание "Изворче" на издателство Бяло Братство и съжалих,че нямам близко дете на подходяща възраст ,за да му подаря брой на списанието + абонамент.Списанието е много хубаво.
Поздрави

Аз също гледах предаването.
Но моите впечатления са други, няма значение кой крив и кой прав, просто хората са различни и не е нужно да бъдат еднакви.
Затова не ми и хареса изказването на Андрей Грива, че тези двама млади американци не били готови за духовното и езотериката ...
Определения не трябва да се дават, защото всеки си избира пътят, по-лошо е, ако друг ти избира пътят, нали така?

Различни култури, различни хора, различни нагласи, шарен свят. Никой не е по-добър от другия. Може да е по-умен - ок, но не и по-добър.

Да, писах за това в тази тема и смятам, че вие с Христо много точно сте усетили нещата и сте ги написали. Да, това е резултат от протестантското възпитание и от там насетне се отваря една огромна бездна между двете учения през която мост само Любовта Христова може да прокара и Неговото безгранично търпение. Човек трябва да е истински търсач на Истината за да надскочи предразсъдъците както от едната така и от другата страна на бариерата и понеже те бяха пълни с предразсъдъци усилията им не дадоха плод т.е. останаха напразни. Уви, не успяха да се докоснат до истинските неща до Духът на България. Радвам се, че това е единственото предаване което гледах. Да се надяваме, че един ден ще успеят и ако се върнат отношението и подходът им ще бъде друг. Поздрави!

Отворих Библията в търсене на отговор:

17 Така говори Господ
Изкупителят ти, Светий Израилев:
Аз съм Господ Бог твой
Който те уча за ползата ти,
Който те водя в пътя в който трябва да ходиш.
18 Дано би послушал ти заповедите ми!
Тогаз мирът ти щеше да е като река,
И правдата ти като морските вълни;
19 И семето ти щеше да е като пясъка,
И внуците на чревото ти като камичетата му:
Името му не би се отсекло
Нито би се изтребило от пред мене.
20 Излезте из Вавилон, бягайте от Халдеите,
С възклицателен глас възвестете,
Проповядайте това,
Възгласете го до края на земята:
Речете: Господ изкупи раба си Якова;
21 И не ожеднеха когато ги водеше през пустините:
Направи да изтекат за тях води из канарата,
И разцепи канарата, и потекоха водите.
22 Мир няма за нечестивите, говори Господ.


Исая 48 глава, 622 стр от Библията на У.


В резюме Да работиш за Словото означава Да изпълняваш волята божия

Аз не желая да зная пароли, не желая и да давам пароли.
И веднага казвам защо - първо, защото и да я имам тази парола, аз няма да я ползвам.
Преди 1200 години имах една приятелка, на която й пишех писма. Оказа се, че тя ги давала на гаджето си да ги чете, понеже те нямали тайни един от друг.
Обаче възниква питане - ми мен някой питал ли ме е дали съм съгласен той да ми чете писмата до нея? Ако знаех, че така ще стане, директно бих спрял да й говоря.
Защото мислех, че това е разговор между мен и нея, а то се оказва, че скрит в храстите стои приятелят й - то ест разговорът е между трима.
Това да си близък с един човек - хубаво. Но не може да даваш директно цялата кореспонденция на гаджето, на приятел, на съсед, какъвто там човек решиш.
Защото ако аз имах нещо да му казвам на този човек, щях да му пиша директно на него.
Ако на мен ми пише някой приятел - той ми пише на мен, споделя. Ако искам да кажа на приятелката си - казвам й - но й разказвам. Не й разпечатвам писмата на приятелите ми да ги чете в прав текст. Моите приятели са писали писмата си с мисълта, че аз ще ги чета. Не някой друг.
Понякога съм показвал мои писма на приятели - понеже тези конкретни писма са били повече произведение на изкуството, отколкото реална лична кореспонденция с точен адресат.

Дамата с рентгеновите очи

A aз много харесвам приказката. И Джакомо.
Знаеш ли, сега просто сме свикнали така, да крием по нещичко, от страх, от срам, от криворазбрана любезност ... и главно поради това, че не сме толкова идеални и особено в някои сресиращи моменти наистина имаме мисли за криене, мисли, с които не се гордеем особено и които като се поуспокоим или просто след известно време ще съжаляваме, че въобще сме помислили.
Обаче ... нали натам вървим, всички да станем като кристалния Джакомо, всички да бъдем ясновиждащи, ясночуващи ...
И знаеш ли, често съм си представяла - какво ли ще бъде, ако хората станат такива кристални? Колко по-добър щеше да е светът, колко по-леко щеше да ни е на всички (нищо нямаше да таим в себе си), колко по-лесно щеше да става всичко ...

А приказката не е толкова за истината според мен, колкото за чистотата на човека. И как чистотата на човека помага на другите хора и на света - много е красиво това: как постепенно затворът станал също кристален.

За мен няма проблем да дам достъп до пощи, профили и т.н. и както знаеш - го правя. Една от причините е, че лично аз нямам какво да крия и съм от хората на които като им се случи нещо - го споделят свободно и в публичното пространство. Другата причина е, че в интернет имам определени ангажименти към няколко сайта и групи, където публикувам различни неща (статии на различна тематика - научна, публицистична и недотам "традиционна"), както и различни мои музически състояния, изразени в стихове и есета в по-творчески специализирани сайтове. Или пък, ако правя някакво обръщение някъде. Тогава се случва профилът ми да се ползва от някой друг - с мое позволение или молба да се пусне от мое име предварително подготвен от мен материал.
Никога не ми се е случвало да имам проблем с това или да бъда замесвана в някакви интриги. Вероятно защото честността и доверието, с които изхождам - стимулират такова и у отсрещните.

На доста хора съм предоставила достъп. Единствено две мои пощи пазя ревностно, т.к. в тях си кореспондирам с пациенти и смятам споделеното за конфиденциално спрямо пациентите ми.

Напълно нормално е човек да си има лично виртуално пространство. Както си има лично физическо пространство, лична кореспонденция, лични вещи и личен живот, така и виртуалното пространство като част от живота е нормално да има лични боксове.
Ако човек води двойнствен живот в реалния живот или пък му се иска да води, а не може, виртуалните пространства са точно мястото за подобни изпълнения. Тук съм такъв, там съм друг и т.н. Разбира се има и необходимост от такъв, в определи професионални сфери, но в личен план у мен предизвикват усмивка.
За това кой какво позволява в личното си виртуално пространство е въпрос на личен избор.

Аз съм вярващ, но смятам че ако съм гладен колкото и да се моля на Бога да ми счупи яйцата и направи омлет това няма да стане. Бог щеми помогне да направя хубав омлет, НО само ако аз запретна ръкави, изцапам си ръцете и си свърша работата.
"Господ дава но в кошара не вкарва" - ако българите не са проляли своя и чужда кръв, пот и сълзи свободата НЯМАШЕ да дойде! Ако щурите глави през април 1876 не си бяха сложили главите на дръвника нямаша да има под за войната от 1877 и още щяхме да си седим в Турция.

Аз бих казала , че истинският мъж е подходящият.Няма значение дали има мускули или е женствен,важното е да е подходящият.Ако има любов ,ако има хармония във отношенията между мъжа и жената.Ако имат еднакви желания и цели.Ако винаги могат да си говорят ,независимо колко години са заедно , то тогава жената непременно ще го вижда като - силен ,любящ ,грижовен ,богат ,интелигентен - мога да изброя още много качества- независимо дали той наистина ги притежава.
За мен това е истинският мъж и смело мога да твърдя ,че съм го намерила.
Мъже ,ако може да ви дам един съвет.Не тероризирайте телата си и умовете си ,само и само да се харесате на жените.Ако си подхождате ,те ще ви харесат такива каквито сте.

За мен е по-просто: злото причинява болка и до там. Борбата със злото не знам дали е правилна, но със сигурност е обречена на провал. Без да има зло няма добро, така както без тъмнина няма да знаем какво е светлина. Да допуснем, че някога е възникнало, значи да допуснем, че някога го е нямало, а следователно е нямало и добро.

Обичам притчите.Харесва ми тяхната синтезираност.В малкото се крие голямото.
Хриско,поздрави за творческия порив!

Ето една от мен,която определено ме развеселява.


Ученото куче




Веднъж едно учено куче минало покрай сбо­рище котки.

Като се приближило, видяло че всички те са погълнати от нещо и не му обръщат внима­ние - тогава спряло.

В същия миг едър, достолепен котарак се възправил сред другите, взрял се в тях и им рекъл:

-Братя! Молете се! А щом се помолите кол­кото трябва, не ще и съмнение, че от небето ще завалят мишки.

Като чуло тези думи, кучето вътрешно се раз­смяло и се отдалечило казвайки си:

- О, слепи и безумни котки, мигар не е все­известно - знам го и отличен опит, и от пред­ците си, - че в отклик на молитви, вяра и просби от небето валят не мишки, а кокали!