ISTORIK

Доколкото аз съм разбрал от прочетеното, идеята не е производството и продажбата на брашно и на хляб да бъдат безплатни (материали, суровини, производство, заплати и осигуровки на хлебарите и на продавачите, плащане на данъци...), а - крайният продукт да бъде безплатен за клиентите, да не се продава, а да се (раз)дава на хората.

Разбира се, че това е бизнес начинание, икономическо предприятие. То се нуждае от финансиране, има разходи. Въпросът е, ще има ли приходи, печалба - за заплати и осигуровки. Все пак, това са работни места. Доколкото разбирам, месенето на хляб и про/раз-даването му не са хоби, не са развлечение, не са забавление - това е преди всичко РАБОТА, ТРУД. Разбира се, трудът може да бъде доброволен. Нали затова дадохме сайтове към неправителствени организации, ползващи доброволен труд... Ако трябва, може да се направи нова НПО, а опитът на другите да се използва.

От друга страна, сега ми хрумна, че ако се намали с 20% (това е размерът на ДДС) цената на хляба, и това няма да бъде малко. Дали това ще стане със закон, дали - с доброволен труд, вече е въпрос на стратегия.

Разбира се, ДДС трябва да се намали или да се премахне и от цената на учебниците и книгите.

Формулата, която ти дадох действа като косачка на ливада, с екстра вадене на корени. Щом с буйната растителност се справя, какво остава за твойта рехава брадица.

Е-е... Ама на теб човек не може да ти насмогне. Стига си товарил сървара, мисли за екологията.
Ама какво да та правя, пак ще ти дам братска подкрепа:
1. Не слушай тези, които те разколебават в силата на мисълта. Те или не знаят, че тя може да създава светове, или просто се страхуват от твоите бъдещи свръхчовешки и свръхбожествени възможности.
2. Не забравяй за могъщата сила на постоянството. Както капката вода с течение на времето може да пробие скала, така и твоите за сега хилави възможности ще се преобразуват в неподозирана мощ и чистота.
3. Приеми напълно сериозно това, което ти казвам. Бъди последователен (та нали си С и с т е м е н)

Ето една формула, която създадох за теб: Лицето ми става гладко като бебешко дупе.
Повтаряй я самоотвержено и с голямо внимание.

П.П. За тези, които ще кажат, че това са безсмислени щуротии, та да не си губиш времето с тях, ти кажи - "Който владее умът си, владее всичко." (Бхагават Гита)

Абсолютно правилно! Винаги е по-добре човек да е предпазлив и да не се оставя да го манипулират. Фактът, че след като си отказала, е започнал да те дразни и да ти натяква, означава, че не изпитва някакви по-дълбоки чувства към теб. Любовта дава свобода и уважава чуждото мнение. Нейното мото е: "Искам ти да си добре, аз не съм важен".

Чумосването е вид проклинане. Омраза, конценрирана негативна е енергия, с цел унищожение на противника.
Често срещани вариации: "Чумата да те тръшне, дано!..."; "Земя черна да те изяде!....."; "Да пукнеш дано!..."; "Проклет да си!...",; "Бял ден да не видиш..." и още мн.други...Това са формули от черната магия. Наум или изречени на глас, щом са със злоба и ярост имат разрушаваща сила.
Срещу това се използват съответно защитните формули от Учителя, специалните молитви, енергийните щитове, пентаграмът....Въобще Мислене за Бога на Любовта, Мъдроста и Истината....
Това е дуел със черен брат, всички ние сме минали през това, нали от света произхождаме, а той лежи в лукавия...
Така че някой път, старото зло в нас вземе че възкръсне, като възпоменание....може всеки да се изтърве....Дори напреднал духом човек ако го вбесите до краен предел и той може да прокълне, естествено после ще съжалява....

http://www.2cyr.com/

Това е конвертор от латиница към кирилица.
Може да прави и обратното - да конвертира кирилица към латиница.

Оригиналният сайт е

http://5ko.free.fr/

Пожелавам успех на всички, които вземат участие в конкурса. И нека победят най-добрите!

"Ценността" на даден потребител, модератор или администратор личи едиствено по поведението му като потребител на форума. По съдържанието, изказа и граматическата правилност на пуснатите теми и на мненията му, изказани във форума. Разбира се, за личността му може да се съди, ако го познаваме лично. Колкото по-дълго се познаваме с него, толкова по-цялостен ще бъде пъзелът, който сме си създали като представа за неговата личност.

Разбира се, един потребител може да е изцяло "себе си", докато пише, друг може да се представя за своята противоположност като характер, трети - за същество от противоположния пол, за съвсем друг човек или за нещо съвсем друго - също като в онлайн играта Second life (http://secondlife.com/ ... http://bg.wikipedia....iki/Second_Life)

Според мен, диалогът трябва да се води така, все едно се играе шахматна партия. Но това е друга тема.

Да не забравяме, че преди всичко админите и модераторите са потребители на форума, наред с останалите. Да не забравяме, че сайтът и форумът са притежание на администраторите и благодарение на тях ги има. Модераторът има по-малко права от администратора и повече - от обикновения потребител. Той хем е част от потребителите, хем - част и от управата на форума. Намира се между чук и наковалня. Разбира се, модераторът не трябва да злоупотребява с поверените му права и доверие от страна на админите.

Аз съм глобален модератор в научен форум. Напоследък там модерирам собствените си мнения много по-често, отколкото - мненията на потребителите (и на другите модератори). Понякога се сещам да напиша още нещо, друг път се оказва, че съм допуснал техническа грешка или съм пропуснал някоя запетая. И - хоп! - саморедактирам се.

Автоцензурата обаче трябва да се прави не чрез редакция на мнението, а - още по времето на написването му. Трябва да се избягват грубости и обиди към другите потребители, да не се атакуват личността им, поведението им, външният им вид. Чуждите мнения, с които не сме съгласни, трябва да се оборват с необорими аргументи. А не - да наречем някого с някакъв обиден епитет, а после - да изтрием обидата и да се правим на обидени от потребителя, когото ние първо сме обидили.

Колкото до репутацията в който и да било форум, трупана от плюсчета и минусчета, това е нещо, което не следя. Не съм политик, за когото седмичният или месечният му рейтинг да е важен - заради доверието на избирателите към него и евентуалното му (пре)избиране на следващи избори. Понякога слагам плюсове (ако я има системата за оценяване на мнения), когато харесвам дадено мнение или част от него. Може даже само едно изречение да ме е впечатлило и понякога и това е достатъчно да сложа плюсче. Разбира се, не си водя статистика на кого или пък колко плюсчета съм дарил.

В началото пишеш, че трябва или по-скоро БИ ТРЯБВАЛО всяко мнение да бъде уважавано, но също така искаш да бъдат цензурирани агресивните мнения? Има някакво противоречие и проблема не идва от вън.

Думите не са като парите. Не ги пестете.

И какво стана сега... заради една затворена тема и заради едни "летящи" хора на Новото време се стигна до линч и съдене кой модератор как работи.
В темата за Преходът ме провокира безконечното постване на всякакви непроверени линкове и информация без осмисляне и критика на това, което се намира там. Всичко се приема за чиста монета. И когато някой не се съгласи, се почва едно делене на ние и вие, което първо ние го почва, пък после се сърди, че вие реагира. Ами добре- едни вярват така, а други не вярват и си изказват мнението. Ама накрая ние реват и се оплакват от вие, а вие защо не правят и те така?!

Пожелавам успех на всички, които вземат участие в конкурса. И нека победят най-добрите!

Да, това е под въпрос наистина.
Ами в случая администраторите решават кой е на достатъчно ниво, за да бъде модератор. А ние като потребители решаваме дали администраторите и избраните от тях модератори са на такова ниво, че да ни харесва тяхното управление Ако не ни харесва нещо, добре е да обясним какво и защо, за да има обратна връзка - както и правим, вкл. и ти сега.
Друг е въпроса дали ще се промени нещо - може да сме прави, може и да не сме, може да ни чуят, може и не, може да е възможно да се направи промяна, а може и да е трудно ...
В крайна сметка, ако никак не ни допадат домакините, просто си отиваме.

"Ценността" на даден потребител, модератор или администратор личи едиствено по поведението му като потребител на форума. По съдържанието, изказа и граматическата правилност на пуснатите теми и на мненията му, изказани във форума. Разбира се, за личността му може да се съди, ако го познаваме лично. Колкото по-дълго се познаваме с него, толкова по-цялостен ще бъде пъзелът, който сме си създали като представа за неговата личност.

Разбира се, един потребител може да е изцяло "себе си", докато пише, друг може да се представя за своята противоположност като характер, трети - за същество от противоположния пол, за съвсем друг човек или за нещо съвсем друго - също като в онлайн играта Second life (http://secondlife.com/ ... http://bg.wikipedia....iki/Second_Life)

Според мен, диалогът трябва да се води така, все едно се играе шахматна партия. Но това е друга тема.

Да не забравяме, че преди всичко админите и модераторите са потребители на форума, наред с останалите. Да не забравяме, че сайтът и форумът са притежание на администраторите и благодарение на тях ги има. Модераторът има по-малко права от администратора и повече - от обикновения потребител. Той хем е част от потребителите, хем - част и от управата на форума. Намира се между чук и наковалня. Разбира се, модераторът не трябва да злоупотребява с поверените му права и доверие от страна на админите.

Аз съм глобален модератор в научен форум. Напоследък там модерирам собствените си мнения много по-често, отколкото - мненията на потребителите (и на другите модератори). Понякога се сещам да напиша още нещо, друг път се оказва, че съм допуснал техническа грешка или съм пропуснал някоя запетая. И - хоп! - саморедактирам се.

Автоцензурата обаче трябва да се прави не чрез редакция на мнението, а - още по времето на написването му. Трябва да се избягват грубости и обиди към другите потребители, да не се атакуват личността им, поведението им, външният им вид. Чуждите мнения, с които не сме съгласни, трябва да се оборват с необорими аргументи. А не - да наречем някого с някакъв обиден епитет, а после - да изтрием обидата и да се правим на обидени от потребителя, когото ние първо сме обидили.

Колкото до репутацията в който и да било форум, трупана от плюсчета и минусчета, това е нещо, което не следя. Не съм политик, за когото седмичният или месечният му рейтинг да е важен - заради доверието на избирателите към него и евентуалното му (пре)избиране на следващи избори. Понякога слагам плюсове (ако я има системата за оценяване на мнения), когато харесвам дадено мнение или част от него. Може даже само едно изречение да ме е впечатлило и понякога и това е достатъчно да сложа плюсче. Разбира се, не си водя статистика на кого или пък колко плюсчета съм дарил.

"Ценността" на даден потребител, модератор или администратор личи едиствено по поведението му като потребител на форума. По съдържанието, изказа и граматическата правилност на пуснатите теми и на мненията му, изказани във форума. Разбира се, за личността му може да се съди, ако го познаваме лично. Колкото по-дълго се познаваме с него, толкова по-цялостен ще бъде пъзелът, който сме си създали като представа за неговата личност.

Разбира се, един потребител може да е изцяло "себе си", докато пише, друг може да се представя за своята противоположност като характер, трети - за същество от противоположния пол, за съвсем друг човек или за нещо съвсем друго - също като в онлайн играта Second life (http://secondlife.com/ ... http://bg.wikipedia....iki/Second_Life)

Според мен, диалогът трябва да се води така, все едно се играе шахматна партия. Но това е друга тема.

Да не забравяме, че преди всичко админите и модераторите са потребители на форума, наред с останалите. Да не забравяме, че сайтът и форумът са притежание на администраторите и благодарение на тях ги има. Модераторът има по-малко права от администратора и повече - от обикновения потребител. Той хем е част от потребителите, хем - част и от управата на форума. Намира се между чук и наковалня. Разбира се, модераторът не трябва да злоупотребява с поверените му права и доверие от страна на админите.

Аз съм глобален модератор в научен форум. Напоследък там модерирам собствените си мнения много по-често, отколкото - мненията на потребителите (и на другите модератори). Понякога се сещам да напиша още нещо, друг път се оказва, че съм допуснал техническа грешка или съм пропуснал някоя запетая. И - хоп! - саморедактирам се.

Автоцензурата обаче трябва да се прави не чрез редакция на мнението, а - още по времето на написването му. Трябва да се избягват грубости и обиди към другите потребители, да не се атакуват личността им, поведението им, външният им вид. Чуждите мнения, с които не сме съгласни, трябва да се оборват с необорими аргументи. А не - да наречем някого с някакъв обиден епитет, а после - да изтрием обидата и да се правим на обидени от потребителя, когото ние първо сме обидили.

Колкото до репутацията в който и да било форум, трупана от плюсчета и минусчета, това е нещо, което не следя. Не съм политик, за когото седмичният или месечният му рейтинг да е важен - заради доверието на избирателите към него и евентуалното му (пре)избиране на следващи избори. Понякога слагам плюсове (ако я има системата за оценяване на мнения), когато харесвам дадено мнение или част от него. Може даже само едно изречение да ме е впечатлило и понякога и това е достатъчно да сложа плюсче. Разбира се, не си водя статистика на кого или пък колко плюсчета съм дарил.

Най-лесно е неприятните и нежелани теми и постинги да се скрият, да се преместят или да се изтрият, а потребителите да бъде наказани - с невъзможност да се виждат мненията им, преди одобрение от модератор или - с бан.

Само че форумът не е детска градина, а и потребителите тук (поне на мен така ми се струва) в мнозинството си НЕ сме деца, а - възрастни. Нека се държим като възрастни! Не е ли обидно модераторите да трябва да четат всички публикувани постинги; да не би някой потребител да е написал нещо нежелано, да тичат след нас като пъдари или надзиратели с пръчка в ръка?

Добрият тон в дискусиите зависи от самите дискутиращи.

Според японците, ако някой ни е ядосал или обидил, другите хора около нас по никакъв начин не са виновни за това и не е учтиво от наша страна да изливаме яда си върху тях и да ги натоварваме с негативните си емоции. Дистресът, който трупаме всеки ден, е предостатъчен. Не е необходимо да товарим допълнително околните с нашите проблеми, ядове и негативни емоции. Напротив, по-добре е да се усмихнем на човека срещу нас. Дори и да не ни е до усмивки точно в този момент.

Най-лесно е неприятните и нежелани теми и постинги да се скрият, да се преместят или да се изтрият, а потребителите да бъде наказани - с невъзможност да се виждат мненията им, преди одобрение от модератор или - с бан.

Само че форумът не е детска градина, а и потребителите тук (поне на мен така ми се струва) в мнозинството си НЕ сме деца, а - възрастни. Нека се държим като възрастни! Не е ли обидно модераторите да трябва да четат всички публикувани постинги; да не би някой потребител да е написал нещо нежелано, да тичат след нас като пъдари или надзиратели с пръчка в ръка?

Добрият тон в дискусиите зависи от самите дискутиращи.

Според японците, ако някой ни е ядосал или обидил, другите хора около нас по никакъв начин не са виновни за това и не е учтиво от наша страна да изливаме яда си върху тях и да ги натоварваме с негативните си емоции. Дистресът, който трупаме всеки ден, е предостатъчен. Не е необходимо да товарим допълнително околните с нашите проблеми, ядове и негативни емоции. Напротив, по-добре е да се усмихнем на човека срещу нас. Дори и да не ни е до усмивки точно в този момент.

Най-лесно е неприятните и нежелани теми и постинги да се скрият, да се преместят или да се изтрият, а потребителите да бъде наказани - с невъзможност да се виждат мненията им, преди одобрение от модератор или - с бан.

Само че форумът не е детска градина, а и потребителите тук (поне на мен така ми се струва) в мнозинството си НЕ сме деца, а - възрастни. Нека се държим като възрастни! Не е ли обидно модераторите да трябва да четат всички публикувани постинги; да не би някой потребител да е написал нещо нежелано, да тичат след нас като пъдари или надзиратели с пръчка в ръка?

Добрият тон в дискусиите зависи от самите дискутиращи.

Според японците, ако някой ни е ядосал или обидил, другите хора около нас по никакъв начин не са виновни за това и не е учтиво от наша страна да изливаме яда си върху тях и да ги натоварваме с негативните си емоции. Дистресът, който трупаме всеки ден, е предостатъчен. Не е необходимо да товарим допълнително околните с нашите проблеми, ядове и негативни емоции. Напротив, по-добре е да се усмихнем на човека срещу нас. Дори и да не ни е до усмивки точно в този момент.

Археолози от САЩ се похвалиха с неочакван удар – най-древния астрономически календар на маите

Археолози намериха в Гватемала най-древния астрономически календар на маите. Това със сигурност ще е находката на живота на специалистите. Календарът е от IX век. Това, което го прави още по-ценен за широката общественост и по-скоро – за фаталистите е, че края на света не е предвиден през 2012 година!

Този календар отлага свършека на света
Сензационното съобщение вече е публикувано в списанията Сайънс (Science) и Нешънъл джиографик (National Geographic).

Археолозите се натъкнали на календара при разкопки в района Ксултун и представлява издялани върху каменна стена глифи (знаци).

„Това е церемониален календар за 260 дни, слънчев за 365 дни, 584-дневния цикъл на Венера и 780-дневния на Марс, докато други календари следват фазите на Луната.“, съобщава археологът Уилям Сатурно от Бостънския университет, който ръководи експедицията.

Маите са изобразили и лунните фази. Най-важното заключение на специалистите е, че официално няма никакви доказателства, че календарите на маите прекъсват летоброенето или че краят на света съвпада с годината 2012.

Дейвид Стюарт, културолог от Тексаския университет в Остин, е разчел глифите.

На една от запазените стени са изобразени три мъжки фигури, седнали и облечени изцяло в черно, с изключение на белия набедреник. Мъжете, които не е ясно дали са жреци или управници, носят медальони около врата, разказват архоелозите.

„Древните маи предричали, че Светът ще продължи и че след 7 000 години нещата ще са точно такива, каквито са сега. Днес търсим знаци, че светът ще свърши, докато маите, напротив, са търсили потвърждение, че нищо няма да се промени. Онова, което виждаме, е просто краят на един от календарните цикли на маите.“, уточнява ръководителят на археолозите.

Стенните надписи са първите от изкуството на маите открити в къща, подчертава Дейвид Стюарт, преподавател по култура на Централна Америка в Тексаския университет в Аустин, който е разчел глифите.

"Най–вълнуващото в това откритие е, че маите се доверявали на тези изчисления на календарните цикли върху стените стотици години преди вписването им в книгите, които са архивите на тази предколумбова цивилизация изтрита в голямата си част от испанските завоеватели – конкистадорите", обяснява Антъни Ейвъни, преподавател по астрономия и антропология в щата Ню Йорк.

"За първи път намираме това, което може да се нарече анали, запазени в надпис, чието предназначение е да бъде официалната история на обществото на маите", допълва Уилям Сатурно.

Една от запазените стени на стаята показва три мъжки фигури, седнали и облечени изцяло в черно, с изключение на белия набедреник. Те носят медальони около врата.

В Ксултун има 56 сгради, върху площ от 31 кв. км., където са живели хиляди маи. Откриването му датира отпреди сто години, когато работници от Гватемала се натъкнали на руините му. Мястото е картографирано през 1920 година, след това по-подробно през 1970 г. Къщата, съдържаща стенните календари е открита през 2010 година от екипа на Сатурно.


Краят на човечеството не наближава. Такъв е изводът и на германски експерт, който твърди, че декодирана от него плочка на маите, съдържаща позоваване на годината 2012 г., не означава край на света, а - преход към нова епоха.

Гронемайер е проучил каменна плочка, открита преди години при разкопки в Тортугеро, в мексиканския щат Табаско. Текстът на нея е бил издълбан преди 1300 г. Камъкът се е напукал и краят на надписа е почти нечетлив.

Според учения надписът описва завръщането на тайнствения бог на маите Болон Йокте в края на 13-ия период от 400 години, еквивалентен на 21 декември 2012 г. 13 е свещено число за маите. В датата няма нищо апокалиптично, подчертава Гронемайер.

С края на своята календарна система маите ни подсказват, че идва коренна промяна на съзнанието. Те говорят много за събуждането на човешкия дух след дълъг период на духовна пустота и упадък, особено в последните 7 интензивни години от 2005 до 2012-а.

http://www.razkritia...алендар-на-маи/

http://www.tvevropa....ment/view/63463

http://www.novini.bg...ъс-7000-г-.html

http://novinar.bg/ne...kxNjsxMw==.html

http://www.standartn...ini-148309.html

Ето още едно онлайн радио - за средновековна и ренесансова музика:

http://zeta.simplexstream.com/tunein.php/telegram/playlist.asx

Онлайн радио за барокова музика:

http://www.1.fm/TuneIn/WM/energyBaroque128k/Listen.aspx

Само за ценители!

Насладете се на бароковата музика!

Още малко по темата.
Преди около година говорих с жена от форума.От година беше без работа и се беше отчаяла,че някога ще работи отново.Попитах я, много ли иска работа.Отговор ми, че е въпрос на живот и смърт, имайки предвид,че има две деца които следват и всички разчитат само на заплатата на съпруга и.Казах и че щом толкова силно иска работа няма как да я получи.Жената учудено ме попита, защо мисля така.Знаех, е е чела същите книги които и аз, но не беше изпуснала на една подробност-когато много силно искаш нещо, ти излъчваш неговата липса. А, Вселената ти връща това което си излъчил, в случа липсата на работа.Жената се съгласи с мен и ме попита какво все пак да прави.Казах и просто да си пожелае работа и нещата ще станат.
Тя каза,че ще го направи и приключихме разговора.
Същият следобед и се обадили за да и предложат работа по специалността, която тя прие и малко по-късно започна работа..
Предполагам, че на някой историята ще му прозвучи като приказка, но всичките ми клиенти знаят ,че аз съм пълен с такива истории, те самите ми ги споделят.


И още няколко реда от по-умен от мен човек-
,,,Очакваното никога не идва; желанието никога не е удовлетворено. Колкото повече го желаеш, толкова повече го губиш. Няма значение какво е измерението: законът остава същия. Колкото повече се стремиш към нещо, толкова повече го изпускаш. Това е дълбоката диалектика на същест­вуването.
Ако някой търси любов, няма да получи любов, защото самото търсене го прави непривлекателен, грозен. Самият факт на търсенето се превръща в бариера. Никой не може да те обича, ако търсиш любов. Никой не може да те обича! Можеш да бъдеш обичан, само когато няма да търсене. Самият факт на „не търсенето" те прави красив, прави те релаксиран.
Това е същото, както когато свиеш ръката си в юмрук и изгонваш въздуха, който се намираше в отворената ти ръка. В отворената ръка всичкият въздух е налице, но в момента, в който свиеш ръката си в юмрук, самото свиване изгонва въз­духа. Можеш да си мислиш, че когато си свил юмрук, ще притежаваш въздуха, но в момента, в който се опиташ да го притежаваш, го губиш. При отворената ръка всичкият въздух е налице и ти си господарят. При свитата в юмрук ръка, си губещият: загубил си всичко; нямаш никакъв въздух в ръката си.
И колкото повече е свита в юмрук ръката, толкова по-малка е възможността там да има въздух. Но това е начинът, по който работи умът, това е абсурдността на ума. Ако усе­щаш, че въздухът го няма, даже свиваш още повече юмрука. Логиката казва: „Свий го по-добре; изгубил си всичкия въз­дух. Изпуснал си го, защото не си свил достатъчно добре юмрука. Не си свил юмрука както трябва; някъде си допуснал грешка. Не си свил правилно юмрука. Затова въздухът е из­чезнал. Затова го свий по-добре, свий го по-добре. Но става точно това –ти губиш.,,,

Честно казано, не разбирам защо грамотността разбирана като правописни умения основно, се приема като нещо, което е трудно и се гради цял живот едва ли не. Няма такова нещо, трябва да ви успокоя. Цял живот съм работила над това като специалист по ранно чуждоезиково обучение, а заедно с майка ми - над ограмотяването по родния ни български език. За нас не съществуват съмнения - правописните умения се изграждат в самото начало, т.е. когато детето осъзнава фонемно-графемните отношения, и на втори етап, когато се осъзнават морфо-фонемните отношения в българските словоформи. (Термините ми спестяват ценно време). Тези два процеса протичат през първите 3-4 години в училищния курс, т.е. в началната степен. Ако човек на възраст над 11 години има стряскащи проблеми с правописа, това означава, че по някаква причина те не са протекли качествено и пълноценно. Това може да се поправи, но вече наистина ще иска повече усилия.

Съвсем не смятам, че сега процентът на хората с лош правопис е по-голям от преди. Просто сега на тези, които не са го усвоили добре, се налага да пишат повече и на по-видни места. Има и още една причина - децата сега са много интелигентни и често заблуждават началните учители за степента, в която осъзнават звуковия и фонемния състав, а после и морфемите и морфите. Някак се претупва тази работа, в надпреварата за "скорост на четене". Много учители смятат, че като дават на децата обилно преписване и диктовки, някак ще се попие правописа, а то не става така. Липсва един много ценен етап в 5 клас, който сега по неразбираеми за мен причини е смачкан до неузнаваемост - ние сериозно се занимавахме с фонетика и словообразуване, а сега бързат да научат децата на изреченията и текстовете, а малките камъчета....
Въобще това си е наша сериозна тема...

Препоръчително е, да.
Но дали е възможно. Аз мисля - не. Защо казвам това?

Един от големите проблеми е, че не се чете достатъчно художествена литература, хората нямат достатъчно мотивация да се изследват сериозни автори, но и липса на интелектуален капацитет да осъществят пътя към някакво познание чрез търпение. Т.е. за всичко се изисква търпение. А почти всички бързат, но закъде бързат?

Когато упрекнеш някого в липса на достатъчно лингвистична култура, се получават като реакция обидени и възмутени физиономии. А също като теб, многократно съм упреквала пишещите тук в липса на езикова грамотност. Но целта ми е била не да възвеличая себе си, а да акцентирам върху значимостта да се владее словото. Не било толкова важно това, са ми отговаряли - че кое е важно - ако нямаш познания по езика, на който пишеш, ти няма да имаш и познания за значенията на думите му, които, си мислиш, че използваш правилно. Да пишеш правилно и значимо, изисква усилия, на каквито, повечето от нас, не устояват.
Скромността и неглижирането на езика изобщо, но и на това да се пише правилно, не е от достойнствата на един съзнателен индивид.

Навремето, като модератор в научен форум аз много държах потребителите на форума да пишат грамотно. Когато се налагаше, редактирах постингите им (словоред, пунктуация, граматически грешки, правописни грешки, технически грешки, фактологически грешки)... Когато видях, че те не четат старите си постинги или ги четат, но не взимат предвид корекциите, започнах да ги коригирам с червен цвят (все едно учителят е проверявал контролни). В някои случаи се получи "потоп от кръв". Някои бяха доволни, че посочвам грешките им, други бяха щастливи, че са попаднали на грамотно написани постинги във форум, претендиращ да бъде научен. Обаче след като много потребители и модератори протестираха, аз спрях да се занимавам с тази дейност.

Сега модерирам (при нужда) повече своите постинги, отколкото - чуждите. Ще попитате - защо? Ами - защото, когато пишем, трябва да го правим грамотно. Ако някъде сме пропуснали пунктуационен знак (дори и една запетая да е, пак е важно да я има) или сме допуснали техническа грешка, пропуснали сме да напишем някоя дума - от бързане или от невнимание, трябва да си коригираме текста, за да изглежда той съвършен - и като послание, и като външен вид. Няма значение, че може да е разбираем, дори - и изпълнен с погрешно написани думи, с липсващи точки, запетаи или други препинателни знаци! Трябва да бъде издържан и от граматическа гледна точка. Грамотното писане не е демонстрация на елитарност спрямо неграмотните и илитератите (онези, които нито са чели, нито са оцветявали книжки в детството си).

Напротив - грамотното писане е на първо място уважение към самия себе си, на второ място - уважение към труда на своите учители, на трето - това е и уважение към своите читатели, без значение какво е нивото им на лингвистична компетентност. Неграмотният ще се научи как трябва да се пише, а грамотният ще се възрадва да прочете грамотно написан текст. (Защото това се случва все по-рядко; неграмотните текстове са навсякъде около нас - в учебниците, в книгите, във вестниците и списанията, в субтитрите на филмите, по плакатите, по билдбордовете, в обявите за работа, в официалните документи... И носят информация за лингвистичната НЕкомпетентност на своите автори!).

В крайна сметка, всеки има правото да пише каквото и както си иска. Всеки има правото да се самокомпрометира пред аудиторията си чрез своите неграмотно написани текстове.

Обаче не бива да се забравя, че погрешно написаните думи и цели текстове са обида от страна на автора спрямо четящите ги. Като казах по-горе: "Границите на моя език са и граници на моя свят." Тоест, ако някой пише като неграмотник, читателите на неговите текстове най-вероятно ще си помислят, че този човек действително е тотално неграмотен. Или - че грамотността му е твърде ограничена (и надценена от самия него).

"Езикът кости няма, но кости троши.", твърди една българска поговорка. А проф. Беньо Цонев казва: "Слаби познания по други научни и учебни дисциплини може и да успееш да скриеш. Но слаби познания по роден език не можеш скри. Те веднага излизат наяве, само щом напишеш два-три реда. Това е отмъщението на думите."

Ако някой иска да си спести научаването на ВСИЧКИ или - на НЯКОИ граматически правила, той не би имал правото после да се сърди на някой по-грамотен от него, който е успял да долови неговата частична или тотална лингвистична неграмотност. Грешките може да бъдат и технически, но най-често са фактологически, граматически, правописни, пунктуационни и стилистически.

Ефективното речево общуване предполага:
- познаване на езиковите единици (словното богатство на езика) и начините, по които те се съчетават в текстове
- владеенето на езиковите норми, осигуряващи правилност и уместност на изказа
- спазването на книжовните норми (граматична, лексикална, фонетична, правописна, пунктуационна, правоговорна)
Всичко това осигурява правилността и уместността на нашия изказ.

Езиковото ни поведение трябва да бъде съобразено с няколко важни фактора: нашата социална роля, нашата речева стратегия, социалната роля на нашите събеседници, социалната и възрастовата ни дистанция от нашите събеседници, наличието на неволни читатели или слушатели на нашата устна или писмена реч. Има голямо значение дали говорим на съвременен книжовен език, на професионален език, на професионален жаргон, на диалект или - на младежки жаргон. От голямо значение е и умението ни в различни комуникативни ситуации да можем да ги използваме поотделно и заедно. Събеседниците ни може и да не успеят да ни разберат, ако използваме неизвестни за тях термини, архаизми, диалектизми, жаргонизми и вулгаризми.

От друга страна, няма смисъл, пишейки неграмотно и неразбираемо, да утежняваме собствената си карма и кармата на събеседниците ни.

Достатъчно е да познаваме съвременните правописни правила. А подборът на думи и правилното писане са важни така, както е важно в една картина да са подбрани правилните цветове, правилната композиция и линии, както в една музикална творба са от значение чистотата на тоновете и правилното им съчетаване... Да, дори и да напиша даден текст изпълнен с правописни грешки, аз пак ще бъда разбран. Но къде остава красотата на словото? Това е все едно да нарисувам една посредствена рисунка с просташки подбрани цветове и да се надявам тя да има положително въздействие върху хората. Е, това няма как да стане.