Rwanda

Може ли да направиш пояснение как за  теб се държи човек, който проявява обич и уважение?

Аз ще ти споделя моя опит. Не съм имала ПА, но още преди да забременея изпитвах огромен страх от раждането. Забременях непланувано, което си беше малко предизвикателство, защото не бях подготвена за бременност. Но още в първите месеци се научих да релаксирам на музика - упорито и всеки ден отделях време да визуализирам най-отпускащата обстановка (за мен горещ пясък и слънце, което минава и затопля цялото ми тяло, визуализирах и чувствах наедряващото коремче). Запознах се много детайлно (но категорично не от форуми и преразказани истории, а чисто медицински) с целия процес на раждане - какво точно се случва с тялото, подготовка, симптоми, за да бъда подготвена и да не се плаша. Бях започнала да имам сърцебиене няколко дни преди датата на раждането, което е нормално, имайки предвид очакването. По време на самото раждане, което не беше в България, в залата ми предложиха релаксираща музика. Понеже умът ми вече се беше научил да се отпуска за кратко време и да влизам в състояние на спокойствие, нямах никакви проблеми. Сестрите се учудваха, когато всеки път проверяваха тоновете на бебето между контракциите. Нямаха търпение да видят това спокойно и щастливо бебе, защото пулсът на дъщеря ми не беше въобще учестен, както е нормално по време на раждането. А това беше основно, защото аз се стараех да съм спокойна и да контролирам тялото си от стреса. Сестрите бяха учудени и колко усмихната, спокойна и разговорлива съм самата аз между контракциите, казаха че не са имали такъв случай досега. Ако им бях споделила колко много ме е страх от самото раждане, нямаше да ми повярват. 
Тялото ти реагира, както мислите му диктуват. Научи се да го контролираш чрез спокойствието на ума си. Просто иска упорита практика. Но тя ще ти е полезна за всеки един стресов момент.

Момчето може наистина да е страхотно.Може, но нека обозначим  психичното състояние и характер на обикновен човек  с нула.По отношение на него, майка ти е, например минус 50. Нали разбираш,че всеки на скалата от нула до минус 49 ще ти се струва по-добър от нея.В случая, момчето може също да е много под нулата-например минус тридесет, но понеже го сравнява6 с минус 50-майка ти, да ти изглежда страхотен и искаш да се обвърже6 с него.Точно това, правят почти всички в твоето положение и след като избягат от родителя, който е много минус, влизат в капана на връзка с човек, който е много по-малко добър от родителите.
Разбира се, това са чисто теоретични забележки, но те произтичат от практиката ми и мисля,че трябва да ги споделя.
Справи се с отношенията в къщи, стани независима и едва тогава се обвързвай  сериозно. 

Предложения за какво ? За приятно прекарване на времето ?Тебе какво те притеснява ?
Въпреки че си умен , нямаш идея за какво говориш ?
пп  ,  Нали от една гледна точка живота си живееш ?

Понеже и аз съм била в подобна изолация, ще ти кажа, че това е най-сигурният начин да се съсипеш психически. Ние хората сме социални и имаме нужда да общуваме един с друг, имаме нужда от ласки, добра дума. Дори и да си човек със сравнително висока самооценка, по някое време все ще изпиташ нужда да се огледаш в хората, най-малкото дори и да ти послужат само като коректор. 
Изолацията евентуално  би повлияла пагубно и на децата ти и на техните способности да се адаптират и общуват. 
Затова посещавай парковете и всички места, на които се събират майки с деца. Те също като теб имат нужда от приятелски разговор, който да ги откъсне от ежедневните грижи. Тук, където живея аз, има навсякъде групи за деца, които майките са създали, за да установяват познанства помежду си, докато децата се занимават с различни дейности. Включи се в кръжоци и курсове (плуване, танци, музикални класове, рисуване и т.н.) където също се завързват познанства с родителите. Въобще потърси в интернет всички мероприятия и дейности, които се организират за деца в твоя град и ги посети. Много от тях може би са безплатни (напр. тук има организирани пикници, разходки в парка и др.). Така ще разнообразиш и своето ежедневие и на децата си и със сигурност ще намериш приятели. А това ще ти помогне много да се почувстваш по-добре. 

Понеже и аз съм била в подобна изолация, ще ти кажа, че това е най-сигурният начин да се съсипеш психически. Ние хората сме социални и имаме нужда да общуваме един с друг, имаме нужда от ласки, добра дума. Дори и да си човек със сравнително висока самооценка, по някое време все ще изпиташ нужда да се огледаш в хората, най-малкото дори и да ти послужат само като коректор. 
Изолацията евентуално  би повлияла пагубно и на децата ти и на техните способности да се адаптират и общуват. 
Затова посещавай парковете и всички места, на които се събират майки с деца. Те също като теб имат нужда от приятелски разговор, който да ги откъсне от ежедневните грижи. Тук, където живея аз, има навсякъде групи за деца, които майките са създали, за да установяват познанства помежду си, докато децата се занимават с различни дейности. Включи се в кръжоци и курсове (плуване, танци, музикални класове, рисуване и т.н.) където също се завързват познанства с родителите. Въобще потърси в интернет всички мероприятия и дейности, които се организират за деца в твоя град и ги посети. Много от тях може би са безплатни (напр. тук има организирани пикници, разходки в парка и др.). Така ще разнообразиш и своето ежедневие и на децата си и със сигурност ще намериш приятели. А това ще ти помогне много да се почувстваш по-добре. 

Самотата е среща със себе си, а да си самотен означава, че никак не ти харесва тази среща със себе си. 
Да си самотен означава, че копнееш за любовта на другите, която не можеш да си позволиш да намериш в себе си, защото никак не се харесваш. Самотата те сблъсква с истинската ти същност и доколко в самотата си самотен зависи от това доколко живееш себе си или илюзиите на другите. 

От друга страна,Аристотел казва; за да живееш в самота,трябва да си бог или животно, а Ницше добавя; има и трето- философ.
За екстравертите,самотата е наказание;за интровертите ,тя е благословия.Живота води вторите до множество хора, а първите в самота.
След като човек е в играта,т.е. живее, ще му се наложи да опознае и двете състояния,за да ги оцени по достойнство.

В интуицията няма страх, така е - само когато е чиста. Когато е пречупена през маладаптивни характерови схеми и базисни вярвания, наситени с когнитивни изкривявания и психични защитни механизми, се превръща в суеверие... 

Да Rwanda, при интуицията няма страх, т.е. ако човек се опитва да живее от ума, да получава сигурност чрез анализ през ума, изпада в безтегловност, в несигурност и идват страховете.
Доверяването на интуицията, вътрешното усещане и чувствата позволяват на човек да си живее живота, така както животът се получава.
А страхът от смъртта идва от усещането на духа, че се води един безсмислен живот.

Да се включа и аз по темата като един виден "барабар Петко с мъжете" дето хабер си няма от психотерапии, медитации и т.н. Аз съм един прост инжинер дето беше затънал до гуша с незнам колко комплексности или там както ги наричаш а и да не се впускам в обяснения че ако тръгнем да си мерим оплакванията всеки ще се изкара в тинята на живота и болестите... Та отидох аз при въпросния г-н Баев да видя що е то психотерапевт... И като се почнаха едни страхове, едни психики, едно чете, смърт ли не беше, болка, край викам пукнах. Мислих го, четох, мислих (като патката), преживявах, осмелявах се, опознавах се, лежах по контейнерите, плаках, обичах... И накрая какво? Карлуково? Нее. Ей ме на щастливо женен с усмихнато до ушите дете, ръководител лаборатория, пътуващ по света сам (да отбележа преди едва не умирах от страх при мисълта да остана сам), усмихващ се кротко на лелката с косата... Рискувам, печеля, губя, обичам мразя... Просто нормален човек! Незнам от работата на г- н Баев ли, от моята ли работа...? Знае ли човек? Аз бих се обзаложил че е двустранно. Е хайде със здраве, че не ми се губи ценно време в Интернети... Животът ни зове. Горещия чай вечер. Ароматното кафе сутрин. Чешката бира... и топлите устни на човека с който ще доизживеем дните си!

И аз мисля, че е нормално. В момента търсиш своето място в света. 
Само да ти подчертая, че ако мислиш, че "никой няма хубав живот и на никой не му е лесно", то няма как да не търсиш бягство от реалността. И аз не бих искала да бъда в нея, ако всички там са нещастни. 
Преди доста време някъде бях чела интервю с Анжделина Джоли. Както предполагам знаеш, тя е един изключителен филантроп в последните години и много дейно се занимава с това да помага на хора в нужда. Тя сподели в това интервю, че откакто се е посветила да помага в решаването на проблемите на други хора, собствените й се струват незначителни (вероятно защото няма и време да се фокусира толкова върху тях). 
Та...ако започнеш активно да служиш в полза на някой друг (под каквато и да е форма) ще помогнеш и на себе си и на другите. Намери си кауза и заяви своето място в света! 
П.п. И аз съм била мечтателка като малка. И в трудни моменти това ми е помагало много. 

Аз бих ти предложила една друга гледна точка. Когато имаш някакъв проблем за разрешение, а не виждаш в момента никакво решение, най-удачно е да не се фокусираш върху проблема така усилено и почти винаги решението идва под една или друга форма. Искам да ти кажа не да не търсиш отговори. Просто изчакай и когато натрупаш необходимата житейска мъдрост и опитност, ще намериш вероятно отговорите. В момента се опитваш да решиш пъзел без да имаш явно всички парченца. Невъзможно! Моят съвет е "пръсни" се в ежедневието си, фокусирай се в семейството си, работата си, хобитата си и приятелите и ако държиш съзнанието си будно, отговорите ще те намерят. Не е трудно. В момента най-голямата победа за седмицата ми е, ако успея да прекарам два часа спокойни със семейството, ама как се радвам, когато ги имам.... Простичките неща носят повече щастие.... 

Няма мъки има лошо поставени мисли, а те от своя страна водят до зле преценени действия. Това ти се случва. 
Проблемът идва от това, че ти не мислиш за нищо. Но мозъка ни не е устроен така, той трябва да е зает, да се развива. Ти не му го даваш. Съответно започва да се повишава тревожността - няма мисли = опасност. А когато мозъка заработи в режим "Опасност" той трябва да види проблем. Да, но в твоя живот проблем няма, там всъщност няма нищо творческо и така мозъкът се самоспасява, като започва да си измисля проблемни мисли, и тъй като няма други, той ги презарежда постоянно и така те стават основно вярване за теб.
Пушиш и излизаш безцелно, все безсмислени действия, които пораждат заблудата, че правиш нещо, всъщност това е "нищоправене", което усилва необходимостта на мозъка да запълни деня със съдържание и той го прави през тревожност.
С две думи, оставила си мозъка да мързелува и той те наказва, като ти сътворява вярване, че си болна.
Спасението: смислен дневен  режим, с кратки за изпълнение задачи водещи до моментни резултати. Ежедневна грижа за тялото /не козметична/ като включване на активна двигателна дейност минимум 1 час на ден, с което ще тонизираш тялото, а с това и настроението си. Приятни занимания, хобита, които правиш с най - голямо удоволствие. Ограничаване на мислите започващи с "Ако,....." те са фантазни и нереални, не ти трябват. Ограничаване на всички мисли връщащи в миналото, то свърши не ти е нужно. Т.е. мислиш само за това, което правиш в момента. Четене на смислена литература и общуване с позитивни и творчески настроени хора.  Ограничаване на всяка негативна информация.
 

Може би отговорът се крие във въпросът ти. Не знаеш коя си, нямаш посока, модел, цел. Преди 30, тези неща човек рядко е дорасъл да ги избере сам, а идват главно от родителите и обществото. Навремето към младите е имало доста очаквания, та са нямали време да мислят за подобни глупости. Сега като че ли тотално няма никакви очаквания, и не знаят какво да правят. На някои им се отдава да живеят ден за ден без да се притесняват, други - не... В крайна сметка има 3 варианта - следваш правилата на някой друг; създаваш свои правила; или на-лошият - движиш се по течението безволево, жертва на собствената си психика (което става все по-опасно с възрастта). 

В никакъв случай Господ не те забравя, дори и да нямаш вяра в него. Та как иначе ще те постави в ситуация, в която да те обърне към него? При мен поне така се случи. В най-големите си изпитания го открих истински.
Като човек с опит в много крайни ситуации на ръба на оцеляването, мога да кажа, че Той на всички помага. Само че тези, които не вярват в Него просто не могат да направят връзката откъде идва помощта, отдават всичко на случайност или мислят, че е нещо нормално, а оттам и не могат да изпитат благодарност. Когато вярваш си сетивен към всяка подадена ръка, виждаш, чувстваш, знаеш и благодариш! 

В никакъв случай Господ не те забравя, дори и да нямаш вяра в него. Та как иначе ще те постави в ситуация, в която да те обърне към него? При мен поне така се случи. В най-големите си изпитания го открих истински.
Като човек с опит в много крайни ситуации на ръба на оцеляването, мога да кажа, че Той на всички помага. Само че тези, които не вярват в Него просто не могат да направят връзката откъде идва помощта, отдават всичко на случайност или мислят, че е нещо нормално, а оттам и не могат да изпитат благодарност. Когато вярваш си сетивен към всяка подадена ръка, виждаш, чувстваш, знаеш и благодариш! 

В никакъв случай Господ не те забравя, дори и да нямаш вяра в него. Та как иначе ще те постави в ситуация, в която да те обърне към него? При мен поне така се случи. В най-големите си изпитания го открих истински.
Като човек с опит в много крайни ситуации на ръба на оцеляването, мога да кажа, че Той на всички помага. Само че тези, които не вярват в Него просто не могат да направят връзката откъде идва помощта, отдават всичко на случайност или мислят, че е нещо нормално, а оттам и не могат да изпитат благодарност. Когато вярваш си сетивен към всяка подадена ръка, виждаш, чувстваш, знаеш и благодариш! 

Момичета, а има ли вероятност вие да не търсите мъжете си в подходящата среда. Защото познавах мъж, който също така сваляше звезди и говореше същите залъгалки, че си най-специалният човек, и след време, когато нещата влязат в нормалните форми на връзка, губеше интерес и минаваше към следващото предизвикателство по същата "процедура". Цялата им мъжка компания имаше такова поведение. 
Може би си струва да опитате да опознаете мъжа малко по-дълго време в приятелската фаза. Така вие ще сте му по-интересна със своята недостъпност и ще имате възможност да видите колко е истински интересът му, а и дали си подхождате като цяло. Огледайте се сред приятелките си, няма как всяка с всеки един мъж, който тя харесва, да влиза в задълбочена връзка-с едни се получава, с други не. Всеки има право да избира партньора си и това, от което се нуждае в определения момент.
Аз бих ви посъветвала да наблегнете върху повишаване на самочувствието не само с формули и утвърждение, а върху реални практични дейности, като това да се самоосъвършенствата в дадена сфера, в която проявявате заложби. Да се интересувате от много и разнообразни неща-така ще бъдете един приятен събеседник и ще разширите кръга от хора и в частност мъже, сред които е по-вероятно да срещнете такъв, който знае какво иска и знае как да се отнася уважително към жените.
И не винаги е любов това, когато обсебващо искаме някой, с който не можем да бъдем, а просто един импулс и невъзможност да приемем факта, че сме отхвърлени. Но това пак е свързано с нивото на самочувствие у човек. Такъв с високо, не се притеснява да бъде сам, докато срещне подходящия партньор.

съвсем сериозно твърдя, че това са двата момента, в живота ми, в които съм изпитала най-голямото и неповторимото щастие. Само жена, която не е раждала или е раждала без любов към рожбите си може да смята раждането за страдание и неприятност..

Привет!
Спомням си като дете, в училище имахме някакви задължителни прегледи. Оттогава още, когато стъпя на лекар и все ми установяват нещо - аритмия, пролапси, екстрасистули по не знам си колко милиарда на час... Смея се! Защото си вярвам! Тялото ми е кекаво - от юноша още зъбите ми са мега зле, стави, кости, сърце, не знам си какво. Още живея и ще ме бъде колкото е рекъл Господ и доколкото съм нужен на тази земя, доколкото мога да помагам и внасям добро. Тялото е като лодка. Не е нужно да е супер луксозна или здрава. Често тече - поправяш и пак избива. Търсиш причините, но си получил дадена лодка, била тя и кекава, неслучайно - може би за да се научиш да се радваш на изгревите в океана и на дружбата си с делфините на доброто, а по-малко да се вторачваш в инструмента, който те пренася през океана на живота. 
Както чу, в споделянето за сърцето ти, няма грам реално основание за каквато и да е тревога - освен хипохондричното взиране и нагаждане на хипотезата си към страховите ти предразсъдъци, което правиш. Да, в посока хипохондрия са оплакванията ти. При справянето с нея, логиката е старт, добър старт и толкова. Дотук получи връзка с реалността, логически знаеш, че няма за какво да се боиш. Оттам насетне обаче, знаейки това, следват подходи, които засягат директно ирационалността на страховете ти - парадоксално шегуване, смирена, пълна с готовност за учене и благодарност за уроците молитва, през тялото преживяване на въпросното смирено доверие, дишане, което те кара да преживяваш умишлено страхуваните симптоми, което вади и страховете под тях и с готовност и приемане да присъстваш в тях, като сама си ги предизвикваш (exposure and response prevention), редовна практика на медитация, съзерцание, в което се учиш да си непривързана към автоматизираните страхувани мисли. Но и растеш цялостно, разотъждествяваш се от малкия ум, мисли, емоции, спомени и се отъждестяваш със сърдечния си разум... 
Супер си, няма ти нищо - просто върви по пътеката си! 

Не мога да се въздържа и да не напиша коментар... 
Осъзнавам, че акселерацията (по-бързото съзряване на на всяко следващо поколение) съществува и се развива с по-бързи темпове, особено в последните да кажем две десетилетия, но някак си ми идва в повече да прочета , че девойка (да не казвам даже дете) ми обяснява как прави редовен секс в последната половин година с неин връстник и само той можел да я задоволи като и причинявал и болка, ама тя била щастлива от това!?! И в същото време описва съвсем незрели ситуации на закачане, скубане, и задава въпроси съвсем по детински. Парадокс! Дете се опитва да живее като възрастен. 
На тази възраст не трябва ли подрастващите да се вълнуват от мил поглед, жест, първа целувка....
Та моят съвет, мила Ани, е: щом чувстваш света още като дете, дръж се като такова. Не бързай да съзряваш. Макар и тялото ти да приемем, че е готово, съзнанието ти още не е подготвено за това, щади се и се обичай. Има време да бъдеш възрастен, но сега се наслади на този период, защото той е едва  1/3 от живота ти! 
П.п. Напълно подкрепям мнението на Диди, защото аз имам примера на мои съученички, които след като започнаха да правят секс от много ранна възраст, започнаха да сменят партньорите си безразборно. Сега над 30 годишни, почти всички имат деца, които отглеждат сами, защото им е трудно да установят трайни и градивни отношения с партньора до себе си. Ти такова бъдеще ли искаш? 

Не мога да се въздържа и да не напиша коментар... 
Осъзнавам, че акселерацията (по-бързото съзряване на на всяко следващо поколение) съществува и се развива с по-бързи темпове, особено в последните да кажем две десетилетия, но някак си ми идва в повече да прочета , че девойка (да не казвам даже дете) ми обяснява как прави редовен секс в последната половин година с неин връстник и само той можел да я задоволи като и причинявал и болка, ама тя била щастлива от това!?! И в същото време описва съвсем незрели ситуации на закачане, скубане, и задава въпроси съвсем по детински. Парадокс! Дете се опитва да живее като възрастен. 
На тази възраст не трябва ли подрастващите да се вълнуват от мил поглед, жест, първа целувка....
Та моят съвет, мила Ани, е: щом чувстваш света още като дете, дръж се като такова. Не бързай да съзряваш. Макар и тялото ти да приемем, че е готово, съзнанието ти още не е подготвено за това, щади се и се обичай. Има време да бъдеш възрастен, но сега се наслади на този период, защото той е едва  1/3 от живота ти! 
П.п. Напълно подкрепям мнението на Диди, защото аз имам примера на мои съученички, които след като започнаха да правят секс от много ранна възраст, започнаха да сменят партньорите си безразборно. Сега над 30 годишни, почти всички имат деца, които отглеждат сами, защото им е трудно да установят трайни и градивни отношения с партньора до себе си. Ти такова бъдеще ли искаш? 

Ако и момчето е в 7 клас, бъди сигурна, че изобщо не знаете какво правите. Видели сте, чули сте, правите нещо. Нито ти го обичаш, нито той тебе, това са състояния, които не са = на секс. Това е нагон, и то доста първичен. Ако е по - голям от теб, той се забавлява, а ти изобщо не си наясно какво се случва.
Имаш три варианта: 1. Да прекратиш това свое занимание и да насочиш тази енергия, защото сексуалната енергия е много силна, към дейности, които са важни за теб в този етап от живота ти. Като това НЕ Е секса. 
2. Да продължиш да забавляваш по този начин себе си и момчето, като с това поведение, той ще те подтисне и ще попречи, за доброто ти емоционално развитие. След продължаващо подобно унижаващо те поведение, рискуваш да получиш сериозни психологични проблеми.
3. Да започнеш да сменяш партньори, с което моралната ти и ценностна система ще претърпи голяма деформация и психологичните проблеми отново няма да те пропуснат. 
На въпроса за вилата - просто не ходи на вила, има и по - добри начини да прекараш една своя вечер. Все пак си 7 клас.

Аз нямам проблем с това да съм недостъпна , дори прекалявам , месеци мога да излизам с някой и да не стигнем до края .А иначе  отдавна съм сама , прекратих една дълга ,многогодишна връзка ,но не мога постоянно да седя така ,минаха вече повече от 2 години .По-скоро от изброеното по- горе си давам сметка ,че не общувам достатъчно и трябва да разширя кръга от хора.Незнам моята самооценка каква е ,обаче и това което виждам в мъжете ежедневно никак не е оптимистично. Едни суетни и вечно изискващи внимание млади момчета ,които трябва едва ли не ние да ухажваме ,щото видиш ли " ти голяма принцеса стана '' , не дават нищо ,а искат всичко - трябва да сме красиви , да ходим на работа , да готвим добре , по възможност да взимаме  по- голяма  заплата , за да не се лишава той , със сигурност не всички са такива , но това виждам всеки ден .И съм сигурна ,че зад целия този панаир на суетата стоят  едни безпомощни същества ,които трудно биха сътворили нещо по - смислено от прическата си сутрин .