Pharmaster

Според мен твоята приятелка има по-голям проблем от теб, на който тя трябва да обърне внимание и да потърси помощ. Нейния проблем се казва ревност. Прилагали са ми го много пъти. В началото търсиш проблема в себе си и си сигурен, че си виновен. И тъй като там проблем няма, в крайна сметка разбираш, че вината не е в теб, но вече е минало известно време. В теб не виждам никакъв проблем. Ти сам си го правиш на проблем. Щом не избираш мастурбацията пред секса значи няма за какво да се притесняваш. Най-добре да потърсите помощ заедно.

Вие разказвате технически подробности, които просто показват колко вредно е да се пият такива лекарства. Аз лично мисля, че трябва да бъдат забранени да се раздават извън психиатричните клиники и освен в някои случаи.

Разкажете как се стигна до пиенето на тези лекарства. Само така може да ви се помогне. Отсега мога да ви кажа, че сама се опитвате да си затворите очите за истинския проблем.

Също кажете какво ви кара да отивате при психиатър, а не при психотерапевт. Осъзнаването на това също е важно за лечението ви.

Според мен твоята приятелка има по-голям проблем от теб, на който тя трябва да обърне внимание и да потърси помощ. Нейния проблем се казва ревност. Прилагали са ми го много пъти. В началото търсиш проблема в себе си и си сигурен, че си виновен. И тъй като там проблем няма, в крайна сметка разбираш, че вината не е в теб, но вече е минало известно време. В теб не виждам никакъв проблем. Ти сам си го правиш на проблем. Щом не избираш мастурбацията пред секса значи няма за какво да се притесняваш. Най-добре да потърсите помощ заедно.

Здравейте!
 
Новината, на която попаднах наскоро меко казано ме изуми! Прочетете сами: 
 
 
 
България се кани да приеме аналогичен на американския закон, приет от кабинета на Барак Обама, според който всеки човек ще има вграден в тялото микро-чип. Очакванията са това да се случи с гражданите на България през 2013 г.
Валери Борисов, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и секретар на Съвета за административна реформа съобщи по време на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Административен капацитет”, че започва работа по изграждане на система за електронно идентифициране на българските граждани.
Гражданите, които откажат да бъдат микро чипирани, няма да имат достъп до редица услуги или ще бъде затруднено ползването на същите от тях. Чипираните българи ще получат “бонуси”, а това озночавало, че болшинството граждани щели да приемат радиочестотния чип (RFID), сподели Валери Борисов.
“Светът днес” припомня, че на 28 май 2012 г. Валери Борисов, зам.-министър на Транспорта, ИТ и съобщенията заяви по време на форума BizTech 2012, че “в момента се изгражда система за електронна идентификация на българия гражданин. Това ще бъде уникален идентификатор, подобен на личната карта”, – добави тогава Борисов.
“Светът днес” припомня, че това е само прелюдия към т.нар. микро-чип, наричан още “Дигитален Ангел”, който е с големина на оризово зърно. Предназначението му е да зазамени всички налични документи за самоличност, а така също и всички банкоматни и кредитни карти. Импантацията на Дигиталния Ангел се извършвала върху дясната ръка или челото. Той заменял необходимостта от плащане на пари в брой, като всякакъв вид плащания ще се извършват по електронен път. Ръководителите на всички развити страни са взели решение за повсеместно въвеждане и имплантиране на Дигиталния Ангел на цялото население по света, което трябвало да се осъществи в най-кратки срокове.
Дигиталният Ангел съдържа идентифицираща преносителя си информация и постоянно излъчва идентификационен код-номер за всеки човек, ретланслиращ се от GPS-сателити. Идеята за имплантирането е да предотврати изгубването на който и да е човек, постоянна наличност на личните му документи, удостоверяващи самоличността, образованието, криминалното минало, здравното осигуряване, финансовия статус и пр.
Така се увеличавала сигурността на хората срещу отвличане, защото местонахождението на всеки човек се следи непрекъснато от GPS-сателити. Финансовите злоупотреби също били изключени, защото при изваждане на изпланта от тялото на човека, той спира да функционира, а към глобалния компютър се изпраща съобщение, че той е вън от тялото му.
Дигиталният Ангел осигурявал също откриването изгубени хора, свързвал пациентите с компютъра на личния му лекар, изпращал информация за здравословното състояние (кръвно налягане, сърдечен пулс, кръвна захар и др.).
Какви са заплахите от микро-чиповете в тялото ни?
-    Без наличието на Дигиталните Ангели вие няма да можете да продавате, т.е. да осъществявате бизнес, няма да можете да купувате, защото всеки друг метод за разплащане ще бъде изключен и по същество ще бъде излишен.
-    В Дигиталния Ангел е вложена технология, позволяваща ПСИХИЧЕСКИ КОНТРОЛ над хората и убежденията им.
-    Информацията за всяка банкова сметка, с която боравите чрез кредитните и банковите ви карти, ще се съхранява и обработва от Мегакомпютъра.
-    При повреда на Дигиталния Ангел, ще получите силно болезнени и обезпокояващи симптоми.
-    Чрез Дигиталния Ангел вие ще се превърнете в биоробот, ще бъдете под постоянен психически контрол.
Био-чипът е с размери 7 мм дължина и 0.075 мм широчина. Той се състои от транспондер (система за запазване и възпроизвеждане на информация за микрочипове) и презареждаща се литиева батерия. Батерията се презарежда от термодиод, който произвежда електричество, съответстващо на промените на телесната температура. Прочитането на информацията се излъчва чрез лъчение, както при дистанционното.
Смисълът на био-чипизацията откриваме в документ на Европейския съюз, приет през март 2005 г. (от Европейската групи по етика в науката и новите технологии, раздел 5): “Съвременното общество застана лице в лице с промените, които са в състояние да променят човешката същност…”
През юни 2008 г., на заседание на елитната международна организация “Билдербергски клуб”, е обсъден въпроса за широкомащабната имплантация на подкожни микрочипове, под предлог с борбата срещу тероризма и необходимостта да се гарантира на лекарите достъп до информация за състоянието на болните в извънредни ситуации.
Предполага се, че на първо време процесът по микро-чипирането ще бъде доброволен, но след първия етап ще последва задължителна процедура, става ясно от съобщението от Центъра “Франклин” по изучаване на законодателството, а именно: “след запознаване с процедурата и всички преимущества, може да се пристъпи към задължителна имплантация”.
По непотвърдени данни MOTOROLА е фирмата, която ще произведе био-чиповете.
Ако чипът бъде отстранен чрез хирургическа намеса, малката капсула ще се спука, човекът ще бъде заразен от лития и микробактериите, а глобалната система ще засече, че чипът е бил отстранен и ще осведоми съответните власти.
Анализирайки представената информация, можем да направим следните изводи: чип-имплантирането е сериозен процес, резултат от добре финансирани изследвания. Настоящите му възможности са много по-огромни, отколкото се декларират официално.
До края на юли тази година теоретично трябва да приключи избора на фирма – изпълнител, а цялостният проект, ако няма обжалване, да бъде факт в средата на 2013 година, смята Борисов.
От 23 март 2013 г. всички жители на САЩ ще трябва да си поставят микрочип или медицински чип на ръката си.
Източник: www.worldtodaybg.com 
Това за мен е меко казано потресаващо и не знам кой би бил съгласен да му имплантират такова нещо! Това е явна манипулация и желание за контрол над хората като стадо! Управляващите са решили да ни сложат по нещо, с което да ни превърнат в био-роботи и да правят каквото си искат с нас, в противен случай няма да получиш достъп до редица услуги или ще бъде затруднено ползването на същите от тях. Шепа олигофрени с мания за власт над хората са готови да потъпкат всиякаква хуманност само и само да постигнат целите си и да задоволят жаждата си... Накъде отива светът.... Трябва ли да позволяваме да ставаме обект на такива явни манипулативни експерименти?  
 

Моето мнение за позитивното мислене се припокрива с това: 
 
"Често хората питат:
“Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват “лоши” неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.”
Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене  се смята  създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.
Затова в тази статия ще пиша за това:
Какво е всъщност е позитивното мислене? Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само “хубави” неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме  други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…
Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези “лоши” неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.
Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е “когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада”.
Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.
Заблудите за позитивното мислене: Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно, когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.
Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не  да подтискаш чувствата си и да си казваш – “много съм добре, всичко е прекрасно”, а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.
Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се случи, че ще дойде “месията” и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.
Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя “сценарий”. Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко “непредвидено” събитие като възможност.
Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: “Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н.” Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: “Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор.”
Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората  несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзьорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.
Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.
Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение,  действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са  такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.
Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.
Изборът, който имаме: Ако сте загубили примерно близък човек : - можете да се заровите в скръбта си и да не допукате повече радост в живота си.
- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте  преживяли заедно и сте научили един от друг.
Ако сте загубили работата си или пари: - можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.
- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.
Ако сте покосени от някаква болест: - можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.
- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените  всичко, което преди не сте забелязвали.
Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.
Всяко “зло” , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.
Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.
Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне “проблем”.
Всеки може да каже, че е  позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.
Но истински позититивен е човек, когато казва ДА и на “проблемите си”, когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.
Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и  с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.
Споделете вашето мнение за това – какво е позитивно мислене и как то може да промени живота ви."
 
Източник: http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/
 
Този начин на позитивно мислене според мен е най-здравословния - нито живееш в заблуда с розовите очила, нито си някой спекан сдухар, който вижда навсякъде черно. Нека д-р Пламен Димитров да каже, че това е инфантилно мислене. Съмнявам се...

Здравейте!
 
Новината, на която попаднах наскоро меко казано ме изуми! Прочетете сами: 
 
 
 
България се кани да приеме аналогичен на американския закон, приет от кабинета на Барак Обама, според който всеки човек ще има вграден в тялото микро-чип. Очакванията са това да се случи с гражданите на България през 2013 г.
Валери Борисов, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и секретар на Съвета за административна реформа съобщи по време на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Административен капацитет”, че започва работа по изграждане на система за електронно идентифициране на българските граждани.
Гражданите, които откажат да бъдат микро чипирани, няма да имат достъп до редица услуги или ще бъде затруднено ползването на същите от тях. Чипираните българи ще получат “бонуси”, а това озночавало, че болшинството граждани щели да приемат радиочестотния чип (RFID), сподели Валери Борисов.
“Светът днес” припомня, че на 28 май 2012 г. Валери Борисов, зам.-министър на Транспорта, ИТ и съобщенията заяви по време на форума BizTech 2012, че “в момента се изгражда система за електронна идентификация на българия гражданин. Това ще бъде уникален идентификатор, подобен на личната карта”, – добави тогава Борисов.
“Светът днес” припомня, че това е само прелюдия към т.нар. микро-чип, наричан още “Дигитален Ангел”, който е с големина на оризово зърно. Предназначението му е да зазамени всички налични документи за самоличност, а така също и всички банкоматни и кредитни карти. Импантацията на Дигиталния Ангел се извършвала върху дясната ръка или челото. Той заменял необходимостта от плащане на пари в брой, като всякакъв вид плащания ще се извършват по електронен път. Ръководителите на всички развити страни са взели решение за повсеместно въвеждане и имплантиране на Дигиталния Ангел на цялото население по света, което трябвало да се осъществи в най-кратки срокове.
Дигиталният Ангел съдържа идентифицираща преносителя си информация и постоянно излъчва идентификационен код-номер за всеки човек, ретланслиращ се от GPS-сателити. Идеята за имплантирането е да предотврати изгубването на който и да е човек, постоянна наличност на личните му документи, удостоверяващи самоличността, образованието, криминалното минало, здравното осигуряване, финансовия статус и пр.
Така се увеличавала сигурността на хората срещу отвличане, защото местонахождението на всеки човек се следи непрекъснато от GPS-сателити. Финансовите злоупотреби също били изключени, защото при изваждане на изпланта от тялото на човека, той спира да функционира, а към глобалния компютър се изпраща съобщение, че той е вън от тялото му.
Дигиталният Ангел осигурявал също откриването изгубени хора, свързвал пациентите с компютъра на личния му лекар, изпращал информация за здравословното състояние (кръвно налягане, сърдечен пулс, кръвна захар и др.).
Какви са заплахите от микро-чиповете в тялото ни?
-    Без наличието на Дигиталните Ангели вие няма да можете да продавате, т.е. да осъществявате бизнес, няма да можете да купувате, защото всеки друг метод за разплащане ще бъде изключен и по същество ще бъде излишен.
-    В Дигиталния Ангел е вложена технология, позволяваща ПСИХИЧЕСКИ КОНТРОЛ над хората и убежденията им.
-    Информацията за всяка банкова сметка, с която боравите чрез кредитните и банковите ви карти, ще се съхранява и обработва от Мегакомпютъра.
-    При повреда на Дигиталния Ангел, ще получите силно болезнени и обезпокояващи симптоми.
-    Чрез Дигиталния Ангел вие ще се превърнете в биоробот, ще бъдете под постоянен психически контрол.
Био-чипът е с размери 7 мм дължина и 0.075 мм широчина. Той се състои от транспондер (система за запазване и възпроизвеждане на информация за микрочипове) и презареждаща се литиева батерия. Батерията се презарежда от термодиод, който произвежда електричество, съответстващо на промените на телесната температура. Прочитането на информацията се излъчва чрез лъчение, както при дистанционното.
Смисълът на био-чипизацията откриваме в документ на Европейския съюз, приет през март 2005 г. (от Европейската групи по етика в науката и новите технологии, раздел 5): “Съвременното общество застана лице в лице с промените, които са в състояние да променят човешката същност…”
През юни 2008 г., на заседание на елитната международна организация “Билдербергски клуб”, е обсъден въпроса за широкомащабната имплантация на подкожни микрочипове, под предлог с борбата срещу тероризма и необходимостта да се гарантира на лекарите достъп до информация за състоянието на болните в извънредни ситуации.
Предполага се, че на първо време процесът по микро-чипирането ще бъде доброволен, но след първия етап ще последва задължителна процедура, става ясно от съобщението от Центъра “Франклин” по изучаване на законодателството, а именно: “след запознаване с процедурата и всички преимущества, може да се пристъпи към задължителна имплантация”.
По непотвърдени данни MOTOROLА е фирмата, която ще произведе био-чиповете.
Ако чипът бъде отстранен чрез хирургическа намеса, малката капсула ще се спука, човекът ще бъде заразен от лития и микробактериите, а глобалната система ще засече, че чипът е бил отстранен и ще осведоми съответните власти.
Анализирайки представената информация, можем да направим следните изводи: чип-имплантирането е сериозен процес, резултат от добре финансирани изследвания. Настоящите му възможности са много по-огромни, отколкото се декларират официално.
До края на юли тази година теоретично трябва да приключи избора на фирма – изпълнител, а цялостният проект, ако няма обжалване, да бъде факт в средата на 2013 година, смята Борисов.
От 23 март 2013 г. всички жители на САЩ ще трябва да си поставят микрочип или медицински чип на ръката си.
Източник: www.worldtodaybg.com 
Това за мен е меко казано потресаващо и не знам кой би бил съгласен да му имплантират такова нещо! Това е явна манипулация и желание за контрол над хората като стадо! Управляващите са решили да ни сложат по нещо, с което да ни превърнат в био-роботи и да правят каквото си искат с нас, в противен случай няма да получиш достъп до редица услуги или ще бъде затруднено ползването на същите от тях. Шепа олигофрени с мания за власт над хората са готови да потъпкат всиякаква хуманност само и само да постигнат целите си и да задоволят жаждата си... Накъде отива светът.... Трябва ли да позволяваме да ставаме обект на такива явни манипулативни експерименти?  
 

Моето мнение за позитивното мислене се припокрива с това: 
 
"Често хората питат:
“Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват “лоши” неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.”
Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене  се смята  създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.
Затова в тази статия ще пиша за това:
Какво е всъщност е позитивното мислене? Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само “хубави” неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме  други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…
Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези “лоши” неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.
Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е “когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада”.
Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.
Заблудите за позитивното мислене: Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно, когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.
Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не  да подтискаш чувствата си и да си казваш – “много съм добре, всичко е прекрасно”, а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.
Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се случи, че ще дойде “месията” и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.
Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя “сценарий”. Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко “непредвидено” събитие като възможност.
Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: “Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н.” Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: “Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор.”
Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората  несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзьорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.
Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.
Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение,  действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са  такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.
Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.
Изборът, който имаме: Ако сте загубили примерно близък човек : - можете да се заровите в скръбта си и да не допукате повече радост в живота си.
- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте  преживяли заедно и сте научили един от друг.
Ако сте загубили работата си или пари: - можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.
- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.
Ако сте покосени от някаква болест: - можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.
- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените  всичко, което преди не сте забелязвали.
Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.
Всяко “зло” , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.
Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.
Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне “проблем”.
Всеки може да каже, че е  позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.
Но истински позититивен е човек, когато казва ДА и на “проблемите си”, когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.
Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и  с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.
Споделете вашето мнение за това – какво е позитивно мислене и как то може да промени живота ви."
 
Източник: http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/
 
Този начин на позитивно мислене според мен е най-здравословния - нито живееш в заблуда с розовите очила, нито си някой спекан сдухар, който вижда навсякъде черно. Нека д-р Пламен Димитров да каже, че това е инфантилно мислене. Съмнявам се...

Моето мнение за позитивното мислене се припокрива с това: 
 
"Често хората питат:
“Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват “лоши” неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.”
Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене  се смята  създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.
Затова в тази статия ще пиша за това:
Какво е всъщност е позитивното мислене? Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само “хубави” неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме  други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…
Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези “лоши” неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.
Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е “когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада”.
Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.
Заблудите за позитивното мислене: Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно, когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.
Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не  да подтискаш чувствата си и да си казваш – “много съм добре, всичко е прекрасно”, а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.
Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се случи, че ще дойде “месията” и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.
Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя “сценарий”. Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко “непредвидено” събитие като възможност.
Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: “Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н.” Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: “Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор.”
Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората  несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзьорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.
Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.
Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение,  действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са  такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.
Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.
Изборът, който имаме: Ако сте загубили примерно близък човек : - можете да се заровите в скръбта си и да не допукате повече радост в живота си.
- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте  преживяли заедно и сте научили един от друг.
Ако сте загубили работата си или пари: - можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.
- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.
Ако сте покосени от някаква болест: - можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.
- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените  всичко, което преди не сте забелязвали.
Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.
Всяко “зло” , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.
Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.
Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне “проблем”.
Всеки може да каже, че е  позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.
Но истински позититивен е човек, когато казва ДА и на “проблемите си”, когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.
Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и  с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.
Споделете вашето мнение за това – какво е позитивно мислене и как то може да промени живота ви."
 
Източник: http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/
 
Този начин на позитивно мислене според мен е най-здравословния - нито живееш в заблуда с розовите очила, нито си някой спекан сдухар, който вижда навсякъде черно. Нека д-р Пламен Димитров да каже, че това е инфантилно мислене. Съмнявам се...

Моето мнение за позитивното мислене се припокрива с това: 
 
"Често хората питат:
“Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват “лоши” неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.”
Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене  се смята  създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.
Затова в тази статия ще пиша за това:
Какво е всъщност е позитивното мислене? Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само “хубави” неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме  други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…
Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези “лоши” неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.
Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е “когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада”.
Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.
Заблудите за позитивното мислене: Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно, когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.
Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не  да подтискаш чувствата си и да си казваш – “много съм добре, всичко е прекрасно”, а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.
Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се случи, че ще дойде “месията” и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.
Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя “сценарий”. Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко “непредвидено” събитие като възможност.
Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: “Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н.” Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: “Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор.”
Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората  несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзьорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.
Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.
Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение,  действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са  такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.
Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.
Изборът, който имаме: Ако сте загубили примерно близък човек : - можете да се заровите в скръбта си и да не допукате повече радост в живота си.
- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте  преживяли заедно и сте научили един от друг.
Ако сте загубили работата си или пари: - можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.
- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.
Ако сте покосени от някаква болест: - можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.
- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените  всичко, което преди не сте забелязвали.
Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.
Всяко “зло” , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.
Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.
Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне “проблем”.
Всеки може да каже, че е  позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.
Но истински позититивен е човек, когато казва ДА и на “проблемите си”, когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.
Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и  с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.
Споделете вашето мнение за това – какво е позитивно мислене и как то може да промени живота ви."
 
Източник: http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/
 
Този начин на позитивно мислене според мен е най-здравословния - нито живееш в заблуда с розовите очила, нито си някой спекан сдухар, който вижда навсякъде черно. Нека д-р Пламен Димитров да каже, че това е инфантилно мислене. Съмнявам се...

Моето мнение за позитивното мислене се припокрива с това: 
 
"Често хората питат:
“Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват “лоши” неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам.”
Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене  се смята  създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.
Затова в тази статия ще пиша за това:
Какво е всъщност е позитивното мислене? Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само “хубави” неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме  други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…
Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези “лоши” неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможнот да израстнем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.
Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е “когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада”.
Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.
Заблудите за позитивното мислене: Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно, когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.
Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не  да подтискаш чувствата си и да си казваш – “много съм добре, всичко е прекрасно”, а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.
Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се случи, че ще дойде “месията” и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.
Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя “сценарий”. Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко “непредвидено” събитие като възможност.
Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: “Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н.” Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: “Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор.”
Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората  несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзьорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.
Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.
Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такиви, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение,  действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са  такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.
Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.
Изборът, който имаме: Ако сте загубили примерно близък човек : - можете да се заровите в скръбта си и да не допукате повече радост в живота си.
- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте  преживяли заедно и сте научили един от друг.
Ако сте загубили работата си или пари: - можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.
- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.
Ако сте покосени от някаква болест: - можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.
- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените  всичко, което преди не сте забелязвали.
Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.
Всяко “зло” , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.
Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.
Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне “проблем”.
Всеки може да каже, че е  позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.
Но истински позититивен е човек, когато казва ДА и на “проблемите си”, когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.
Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и  с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.
Споделете вашето мнение за това – какво е позитивно мислене и как то може да промени живота ви."
 
Източник: http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/
 
Този начин на позитивно мислене според мен е най-здравословния - нито живееш в заблуда с розовите очила, нито си някой спекан сдухар, който вижда навсякъде черно. Нека д-р Пламен Димитров да каже, че това е инфантилно мислене. Съмнявам се...