-
Общо Съдържание
441 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
41
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от royalrife
-
Този закон, ако го приемем за една отдавнашна езотерична истина вече също се е износил. Така излиза на практика. Такива изводи върху един износен закон, за това, че ни трябнат нови истини според мен не са актуални по силата на същия този износен закон. И какво прави в случая Мангуров за да ни достави тези навярно важни според него нови истини. Щайнер казал това, Щайнер казал онова. Истините на Щайнер според Мангуров не са подвластни на времето и на закона на износването. Мангуров с всичкото си знание за Христовия импулс явно не разбира едно простичко нещо. Истината не може да бъде нова или стара, а е една и съща през всичките времена и епохи. За да я разбере всеки отделен човек, в душата му трабво да се роди Христос, Който ше свидетелства за тази Истина. Всеки човек носи отговорността да не помята ембриона на Христос в душата си. Ако пометне Христос, Неговото място ще заемат Мангуров и Щайнер с техните износени истини.
-
АлександърТ.А., Този анонимен автор, харесващ Путин, Орбан, Тръмп и приятелите на Путин, диктаторите помагащи на страната агресор да продължава войната с Украйна е доказано един най-нагъл лъжец. В България масова подкрепа към Путин и неговите приятели няма. От това следва, че за никаква правдива картина не може да става реч. Това е пореден твой напълно съзнателен опит за прокарване на Путинска пропаганда на територията на един сайт, който по презумпция трябва да е далече от всякаква политика. Политиката на лъжа от страна на администраторите на сайта,че в момента има 1,296 Guests (See full list) ,говори само по себе си защо ти се позволява да нарушаваш всички писани и неписани правила в продължение на години. Старателно изучавате беседите, похвално. Питам, къде в беседите е писано, че трябва най-нагло да се лъже. Въпросът е принципен.
-
Това е една най-нагла лъжа, която ни се представя като част от някаква Изфабрикуваните данни са публикувани от сайта faktibg.com, който за пореден път от началото на годината разпространява резултати от несъществуващи изследвания на социологически агенции; Одобрението за Владимир Путин е 22,1% според последните данни на агенцията от 2024 г. Едва 11,2% от гражданите виждат победата на Русия в Украйна като най-добър вариант за България. От началото на годината все по-често се разпространяват мними резултати от проучвания, които се приписват на социологически агенции. За втори път в рамките на месец април сайтът Faktibg.com публикува информация за изследване, уж проведено от „Алфа рисърч“. Според публикацията данните се отнасят до нагласите на българите към Украйна, Русия и Владимир Путин в периода 16-22 април 2025 г. Представени са следните „резултати“: 77% от българите подкрепят Русия във войната; 10% подкрепят Украйна; 13% не вземат страна; Путин е харесван от 91% от българските граждани като лидер. Информацията е публикувана във Фейсбук на 23 април от страници, свързани със сайта Faktibg.com и неговия предшественик Informiran.net. Двата сайта неведнъж са попадали в обсега на проверки на Factcheck.bg като разпространители на дезинформация. Косвени данни сочат, че в различни периоди от време двете онлайн издания вероятно са имали един и същ собственик. Манипулираната публикация на Faktibg.com е споделена от фейсбук страницата „Новините от последния час“, която има 42 хил. последователи. В рамките на два дни тя успява да събере близо 550 споделяния. Проверката на Factcheck.bg не откри резултати от проучване, което да измерва подобни нагласи към войната в Украйна в сайта на „Алфа Рисърч“. Factcheck.bg се обърна и към екипа на агенцията с въпрос дали е провеждала подобно изследване. От „Алфа рисърч“ излязоха и с официална позиция по темата, в която допълват, че всички изследвания на агенцията се публикуват на сайта ѝ и се разпространяват официално. „Проверявайте на сайта на агенцията, преди да се доверите или да разпространите фалшиви данни. С това си вредим като граждани и като общество“, пише още в позицията. Какво показват данните През март 2024 г. „Алфа Рисърч“ публикува резултати от изследване за нагласите към войната и управлението на Владимир Путин малко след смъртта на опозиционера Алексей Навални и дни преди президентските избори в Русия. Данните от проучването тогава показват, че войната в Украйна продължава в значителна степен да вълнува българите и близо 2/3 споделят, че са я обсъждали с близките си през последните няколко седмици. Според резултатите 58% от българите са притеснени от инвазията на Русия в Украйна и опитите да отслаби ЕС и НАТО, към които принадлежи и България. Тогава управлението на Владимир Путин среща 20% одобрение срещу 62% неодобрение от страна на българите. През август същата година излизат и резултати от социологическо проучване от „Алфа Рисърч“ по проекта „Социална уязвимост и пропаганда“, поръчано от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. То показва, че след руската агресия в Украйна отношението на българите към Русия и Владимир Путин се влошава. През 2024 г. одобрението към руския президент е 22,1% при почти двоен резултат през 2017 г. Тенденцията се запазва и при отношението към Русия – през 2024 г. 31,8% от българите казват, че имат положително отношение, докато през 2018 г. делът им е бил 60%. През миналата година 65,8% от българите смятат, че най-добрият вариант за България за край на войната е да се постигне мир независимо от условията. Едва 11,2% казват, че най-добрият вариант би бил Русия да победи, а 18,1% виждат победата на Украйна като най-добър вариант за България. Най-новото социологическо проучване по сходна тема е на агенция „Мяра“, чиито данни са от телефонен сондаж проведен между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. То показва, че 94% от запитаните граждани виждат като най-добър вариант войната да се прекрати с преговори. Проверено: Социологическата агенция „Алфа рисърч” не е провеждала изследване, което да показва, че 77% от българите подкрепят Русия във войната, а 91% харесват Путин като лидер. Изфабрикуваните данни са публикувани от сайта faktibg.com, който за пореден път от началото на годината разпространява резултати от несъществуващи изследвания на социологически агенции. По последни данни на „Алфа рисърч“ руският президент Владимир Путин среща одобрение от едва 22,1% от българските граждани. Не е вярно, че социологическо проучване показва масова подкрепа за Русия и Путин сред българите Виктория Спасова 29.04.2025 Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Задължително е посочването на източника и името на автора, както и поставяне на линк към публикацията.https://factcheck.bg/ne-e-vyarno-che-sociologichesko-prouchvane-pokazva-masova-podkrepa-za-rusiya-i-putin-sred-balgarite/ АлександърТ.А., Видно е, че харесващите Путин, Орбан, Тръмп твърдят лъжи-собствено мнение. Хубавато е,че харесващите не са толкова много, колкото им се иска, а това означава, че путинската пропаганда в България среща сериозен отпор.
-
Харесват Путин, Орбан и Тръмп. Обаче те вървят в комплект с приятепите на Путин, които му помагат с оръжия и боеприпаси да продължава войната с Украйна, диктаторите на Северна Корея, Китай, Иран. Ех, един ден, когато не дай Боже победят ше настъпи за тях, харесващите Путин, Орбан и Тръмп такъв живот - мечта. Едно е сигурно. Учителят, Който днес живее в западна Украйна някъде към Карпатите ще разбие всичките им мечти на пух и прах. Питам, има ли някой да се съмнява, че Украйна няма да устои на напъните на враговете си да я сломят при наличието на такова мощно присъствие? Въпросът е риторичен и не се отнася до 1588 Гости (виж пълния списък, понеже известно е, че "гостите" си имат по-важна работа от това да се интересуват какво се случва във форума.
-
Това означава,че харесвате лъжата. 1. Путин "...в плановете ни не влиза окупирането на украински територии. Не възнамеряваме да налагаме нищо и на никого със сила." Пак Путин ” Що се отнася до продължителните резултати от специалната военна операция… появиха се нови територии – ами това е значим резултат за Русия.” 2. Орбан приписва на Зеленски думи, които украинският президент никога не е казвал. Така например във видео във Фейсбук унгарският премиер казва: "Той (Зеленски) говори за това, че трябва да извади пари от джобовете на унгарците, за да може да продължи войната си по-успешно". 3. Тръмп лъжливо обвини Украйна, че е започнала войната – казвайки: “Вие никога не трябваше да я започвате. Можеше да сключиш сделка.“ Лъжа в стил Кремъл, този път от президента на Съединените щати. Администраторите на този портал съзнателно лъжат за броя на посетителите. Питам, ако не сме верни в малкото, как можем да бъдем верни в голямото. Кой е баща на лъжата ? Знаете ли на кого служите? Нека всеки сам да си отговори на къде върви светът и каква е неговата собствена отговорност за сбърканата посока. Христос, без да Го питат - "Аз за това се родих - да свиделствам за истината".
-
Силвия Дончева - "...на 6 юли 2023 г. дойде Зеленски в България най-нагло да моли за оръжие, за оръжие за да се избиват братски народи. Дойде за да проси пари". Чухме една най-нагла лъжа. Президентът на Украйна, Украйна, в която днес живее Учителят някъде при Карпатите, отстоява достойно независимостта на държавата, която представлява. Ако е искал някаква помощ, включително и военна помощ срещу агресора Россойската федерация то си е съвсем в реда ва нещата. Агресора Россойската федерация подписвайки Будапещенския меморандум от 1994 г. се задължи да не напада съседа си, за който подпис получи целия ядрен арсенал на Украйна. Най-нагло обаче съвсем не по братски се започна на 24 февруари 2022 г. пълномащабно военно нахлуване на украинска територия с танкове, самолени и въртолети, летяха снаряди и ракети, обстрелът продължава вече четвърта година. Бъдете сигурни обаче, че украинския народ, част, от който днес е и Учителя, ще отстоят своята независимост със или без помощта на България, защото свободолюбовият им дух е не по-малък от този на опълченците на Шипка. Където е Учителя там е победата. А пък Российската империя я чака разруха, нищета и упадък. Такъв е краят на всички империи. Тъжен, жалък, но справедлив край.
-
Опитът показва, че не е това начинът. Това изобличаване на лъжците с нищо не допринася. Не само това, но лъжата започва да се умножава и разнообразява. Например интересът към видео категорията За майки и деца се запазва, но се придружава с внезапен интерес на много "посетители'' към Мисъл за деня 04.07--10.07.2011. или пък към профила на Елф например.
-
Докато за никаква духовност не може да става и дума, а още по-малко за духовен център. Смело може да се каже, че подобна обшествена среда е център на бездуховност. За да ни посети Бажия Дух на първо място трябва да се освободим от лъжата. Скверно е да се лъже. Например, лъжа е,че стотици посетители на Порталът към съзнателен живот всеки Божи ден, но също и през нощта прекарват времето си в разглеждане на съдържанието на видео категорията За майки и деца, голяма част, от което съдържание е с 15 годишна давност. Единствените два нови видео клипа в тази същата видео категория , които също могат да допринесат па макар и с малко за това България да се превърне в притегателен духовен център до моменга са гледани общо от 43 посетители на видео категорията за цели 6 дни. Та такова е положението в моменга за съжаление. Центрове на бездуховност навсякъде. Просто да ги ринеш с лопати.
-
АлександърТ.А. , след признанието, което направи, че не можеш да избягаш от просташкия пошъл хумор, тук , сега пък не можеш да различиш съпоставяне от противопоставяне. "Съпоставяне е процесът на сравняване на два или повече обекта, идеи, понятия или явления с цел откриване на сходства и различия. Често се използва в контекста на анализ на данни, изследвания, литературни творби и в образованието." Речник на българските думи "Думата "противопоставяне" обозначава акт на съпротива или несъгласие, когато две или повече страни изразяват противоположни мнения, идеи или действия. Тя може да се използва в различни контексти, включително в политиката, правото, социалните науки и ежедневната комуникация. Противопоставянето може да се прояви в дискусии, конфликти или дебати, където участниците защитават различни позиции. "Речник на българските думи В конкретния случай се прави съпоставяне на две лъжи , тази на Путин провъзгласил се сам за директор на ЦРУ и твоята лъжа за някакви камари от трупове по улиците. Тези две лъжи не само не противостоят една на друга, но по-скоро много успешно се допълват.
-
От филма ще научите за методите на отглеждане и възпитание на децата, които Учителя Петър Дънов и Рудолф Щайнер са ни завещали. Тези знания, ако бъдат разбрани и приложени, носят силата не просто да променят отделни човешки животи, но и съдбата на цели поколения, на цели народи – към все по-светло бъдеще! Дано повече хора отделят малко от времето си да го видят.
-
Путин по телевизията каза, че бил директор на ЦРУ, но много бързо се усети ,че говори пълни глупости и се поправи, че това може да се случи някога в бъдещето. Чест му прави, че все пак спазва някакво приличие човекът. Още не е изгубил напълно мярката. А пък АлександърТ.А. си бръщолеви в този форум, каквото чул от тук - от там и мъти главите на хората с непроверени неща. Трупове, вещици, бандити и продължава да ръси, каквото му дойде на ум. Мярката я няма. И за това не е виновна някаква си вирусна епидемия . Според мене причината е неправилното възпитание.
-
АлександърТ.А , опитал си, прогледнал си, това разбирам, обаче си изгубил мярката. Пази Боже сляпо да прогледа.
-
1850 – 1921 Крупнейшая творческая фигура в эпоху болгарского Национального возрождения и нескольких последующих десятилетий, патриарх болгарской литературы, классик, поэт, прозаик, драматург, один из создателей современного болгарского литературного языка. Произведения Вазова переведены на 52 иностранных языка. Его именем в Болгарии были названы города, улицы, драматический театр в Софии, библиотеки и учебные заведения. Незадолго до смерти он был избран почетным доктором Софийского университета и почетным академиком Болгарской академии наук. Будущий писатель родился в Сопоте в семье торговца, учился в школе родного города, а затем в гимназии г. Пловдива. В 25 лет он стал членом сопотского тайного Революционного комитета, ставившего целью освобождение Болгарии от османского ига. В 1876-1877 гг. Вазов жил в эмиграции в Румынии, где стал членом Болгарского благотворительного общества. Во время освободительной русско-турецкой войны 1877-1878 гг. он служил в русской армии чиновником особых поручений, а после освобождения Болгарии от османского ига жил в Пловдиве, являясь членом Постоянного комитета Областного собрания (1880-1885). За свое русофильство Вазов в период нахождения у власти премьера С. Стамболова подвергся преследованиям и был вынужден эмигрировать в Одессу (1887-1889). После возвращения на родину его в 90-е годы XIX в. дважды избирали в депутаты Народного собрания (болгарского Парламента), он также получил пост министра Просвещения (1897-1898). Печататься Вазов начал с 1870 г., и быстро стал известным после публикации стихотворения «Сосна» и трёх поэтических сборников в Румынии в 70-е годы ХIХ в. Первый из сборников носил название «Знамя и гусли» и вышел в Бухаресте (1876). Стихотворения в нём отражали пат¬риотический подъём болгарского народа на заключительном этапе национально-освободительной борьбы, в канун и во время Апрельского восстания против турок в 1876 г. В них звучал призыв к свержению османской тирании и воспевались героизм и самопожертвование болгар, сражавшихся за независимость Болгарии («Свобода или смерть», «Знамя», «Мститель», «Радецкий»). Герои этих написанных в духе народных песен произведений – романтические «мстители» и патриоты, готовые умереть за свободу отчизны. Некоторые из них фактически сливаются с лирическим обликом самого автора. Стихотворение «Бой разгорается», напечатанное под заглавием «Песнь панагюрских повстанцев», в период Апрельского восстания приобрело широкую популярность и пелось по всей Болгарии. Веру в ско¬рое освобождение родины Вазов связывал с дорогой ему идеей общеславянского братства и надеждой на помощь России. В поэтическом сборнике «Печали Болгарии» (1877) Вазов с болью и гневом осуждал зверства турок, которые после разгрома Апрельского восстания учинили резню болгар в Батаке, сожгли дотла многие города и сёла, убили тысячи болгарских детей, женщин и стариков. «Муки ада» и «Голгофа» – так поэт характеризовал жизнь своих соплеменников в турецкой неволе и призывал Россию прийти к ним на помощь. В стихотворении «Россия», написанном в ноябре 1876 г. за пять месяцев до начала русско-турецкой освободительной войны, Вазов называл Россию «святой» и говорил, что её пришествие болгары ожидают как явление Мессии. И Россия откликнулась на стон и призыв Болгарии: 12 апреля 1877 г. император Александр II объявил Турции войну. Ценой огромных человеческих жертв со стороны русского народа Болгария была избавлена от почти пятивекового турецкого ига. В заключительном сборнике поэтической трилогии – «Избавление» (1878) выражались ликование болгарского народа и его признательность русским освободителям. В стихотворениях «Плевен пал», «Пушки загремели» и других Вазов славил русское оружие. Ряд стихотворений он посвятил членам императорской фамилии. В «Оде императору Александру II», написанной по случаю триумфального въезда царя в Бухарест в июне 1877 г., поэт в духе классицизма славит героя, идущего в бой не для завоевания Болгарии, а ради её освобождения. Он сравнивает русского императора с солнцем, излучающим надежду и испепеляющим рабские цепи. В отличие от торжественных и величавых од Вазова в честь императора и членов его семейства, его стихи о погибших русских солдатах наполнены болью и состраданием. В вазовских произведениях нашли отражение универсальные идеи христианства о добре и зле, христианской культуре и отношениях Бога и человека. Поэт веровал, что Освобождение Болгарии русскими воинами есть Божий промысел: он считал, что их послал болгарам сам Бог и называл их «рыцарями добра». Чтение произведений Вазова доставляет не только эстетическое наслаждение – они являются художественной летописью болгарской национальной истории. После освобождения Болгарии от турецкого ига Вазов написал цикл коротких лирико-эпических поэм «Эпопея забытых» (1881-1884), посвященных деятелям эпохи Национального болгарского возрождения: Паисию Хилендарскому, Георгию Раковскому, братьям Миладиновым, Василу Левскому и другим. Этот цикл явился вершиной болгарской патриотической поэзии. В этот период поэт также написал поэмы «Громада» (1880), «Трайко и Риза» (1881), «Загорка» (1883), «В царстве русалок» (1884) и др. В 1881 г. начался новый этап творчества Вазова, впервые выступившего в качестве прозаика. Первым его произведением в этом жанре было «Недавнее» – воспоминания об Апрельском восстании 1876 г. Но не забывал он и о поэзии, о чём говорят его поэтические сборники «Гусли» (1881), «Поля и леса» (1884), «Италия» (1884) и «Сливница» (1886). В целом лирика Вазова отличается жанровым и тематическим разнообразием. Поэтические картины болгарской природы чередуются в этих сборниках с острой сатирой на современное общество. В 1889 г. вышел сборник «Песни скитальца», а годом позже – «Под нашим небом». Многие стихотворения в них посвящены трудной судьбе болгарского крестьянства. Проза Вазова вначале опиралась на личные воспоминания о жизни болгар в последние годы турецкого ига. В первой своей повести «Митрофан и Дормидольский» (1881) писатель использовал свои юношеские впечатления о Берковице. А через четыре года вышла его повесть «Наша родня», в которой он с юмором изобразил жизнь, быт и нравы болгарской провинции накануне Освободительной войны. В эти же годы Вазов создал произведения, вошедшие в золотой фонд болгарской классики: повесть «Отверженные» (1883-1884) о болгарских эмигрантах в Румынии и первый болгарский роман «Под игом» (1889-1890). Этот роман стал знаменитым: он издавался в Болгарии при жизни писателя пять раз, был переведён на многие иностранные языки и стал заметным явлением не только болгарской, но и мировой литературы. Вазов не использовал в романе исторические документы, и в нём нет образов конкретных исторических лиц. Тем не менее это произведение превратилось в правдивую летопись кульминационных событий эпохи Национального болгарского возрождения. Писатель показал, как из мирных болгар рождались борцы, готовые умереть за свободу отчизны, Роман «Под игом» представляет собой широкое эпическое полотно, запечатлевшее жизнь болгарского народа в последние годы рабства. Впервые в болгарской литературе народ был изображен как сознательная, движущая сила освободительного движения. Это произведение свидетельствовало о высоком художественном мастерстве писателя, умеющего насытить повседневность дыханием истории и передать дух революционной эпохи. В 1890-е гг. внимание Вазова сосредоточилось на современности. В их начале он издал «Повести и рассказы» в трех томах, в середине – сборники рассказов и очерков «Царапины и пятна» в двух томах, а на рубеже веков – «Виденное и слышанное» (1901). В этой вазовской прозе с сочувствием изображена жизнь «маленьких людей» – простых тружеников, не отличающихся чем-нибудь особенным от остальных. Она положила начало жанру реалистического рассказа в болгарской литературе. Автор саркастически обличал в ней нравы нуворишей и различного рода проходимцев, устремившихся напролом к достижению своих корыстных целей («Эпоха рождает героев», «Гость — краснобай на казенном пиру», «Кардашев на охоте» и др.). В романе «Новая земля» (1896) Вазов воссоздал жизнь современной Болгарии, показал борьбу политических партий, сатирически изобразил нелицеприятную болгарскую действительность конца XIX – начала ХХ вв. Велика была роль Вазова и в создании национального театра. Он написал исторические драмы «К пропасти» (1908), «Борислав» (1909) «Ивайло» (1911) на сюжеты из жизни средневековой Болгарии, а также комедии «Кандидаты славы» (1901) и «Искатели тёплых местечек» (1903). Кроме того, Вазов превратил в пьесу повесть «Отверженные» (драма «Изгнанники», 1894), а его романы «Под игом» и «Казаларская царица», были поставлены на сцене под своими названиями. В своем творчестве Вазов откликался на все важнейшие события в стране. В сборнике «Под гром побед» (1914) он воспел героизм соотечественников во время первой победоносной для Болгарии Балканской войны 1912 г. А затем горько переживал поражение в разразившейся на следующий год Межсоюзнической войне. Естественно, что и Первая мировая война, в которой Болгария приняла участие, также нашла отражение в его поэзии. Стихотворения о ней вошли в вазовские поэтические сборники «Песни о Македонии» (1916), «Новые отзвуки» (1917), «Не погибнет!» (1919). Вазов создал поэтическую летопись, отразившую как победы болгарских воинов в Македонии, так и страдания болгарского населения в те военные годы. Цензура неоднократно запрещала произведения поэта о кровавом облике войны и призывами его к миру и взаимопониманию («Вздохи», «Кошмар», «Когда?»). В 1916 г. Вазов создал яркое стихотворение «Мировая война», эпиграфом к которому служили слова чешского поэта Яна Врхлицкого: «Плачь, поэт!». Он скорбел о страданиях народов и потоках людской крови, проливаемой в мировой бойне. Поэтические сборники Вазова о войне были не только летописью побед, поражений и страданий народа в мировой мясорубке, но и исповедью поэта, в которой он подводил итоги своего творческого пути («Дуб», «Мой путь», «Мои песни»). И это было объяснимо: ведь поэту шел седьмой десяток лет. Но он верил в то, что его стихи переживут его самого. И его предчувствие не обмануло его. Многогранное творчество Вазова имело огромное значение для развития болгарской литературы. С одной стороны, писатель был продолжателем традиций культуры Национального болгарского возрождения, а с другой – создателем новых жанров, прокладывающих новые пути в литературе. Он творил во всех трёх литературных родах – эпосе, лирике и драме – и в каждом из них создавал шедевры. Вазов обогатил национальную литературу первым болгарским романом, расширил тематическое и жанровое многообразие национальной поэзии, утвердил жанр реалистического рассказа, обогатил литературный язык. Творчество Ивана Вазова принадлежит не только болгарской, но и мировой литературе. Забраненото днес за изучаване в българските училища стихотворение На руските воини О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки… Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо… Как ръце сега да разгърнем? О, руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чудесен, високо ви лґкът поставях във мойта душа, в мойта песен! Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко — строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно по любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! 1916 Как современно это звучит О, русские, о, братья-славяне, зачем вы здесь? Зачем вы пришли на Балканские поля, гости незваные, непрошеные? Мы хотели бы встретить вас слезами и кулаками восторга... Но вы приходите в ярости, вы зовете нас на суровые битвы! Мы хотели бы обнять вас на этот раз сердечно, горячо. Но ваш взор сияет зловеще... Как же нам теперь раскинуть руки? О, русские! Я некогда славил вас за великий и чудный подвиг, я высоко вознес ваш лук в своей душе, в своей песне! Вы некогда несли знамя Христа ради блага человечества – вы сломали наше тяжкое иго, а ныне несете нам новое! И все же мы не ненавидим вас (не скрываю: народ все еще любит вас); но мы любим нашу свободу, во сто крат больше. За этого идола мы упорно боремся и с чужими, и с родными, и не преклоним шеи ни перед каким позорным игом! О, как мне жаль вас, братья! О, как бы мне хотелось, бедные братья, чтобы и вам была свобода
-
Богатите изразните средства, с които си служат любителите на просташки и пошъл хумор ги определя вече като новите естети на нашето време. Хубавото е, че сега засега все пак броят им е ограничен и не надвишава числото три. За днес трима нови естети стигат, даже ако ме питат мене, съвсем сериозво ще кажа, че са в малко повече. От мен толкова, бързам да се присъединя към посетителите на видео категорията За Майки и деца, където забелязвам, че напливът се усилва и със сигурност има какво ново интересно да се види.
-
Демократично общество - мит или реалност?
royalrife replied to Диана Илиева's topic in България. Общество
"Но мисленето не ми е силна страна и ако се разпростря ще загазя "тук каза АлександърТ.А. преди 8 години. АлександърТ.А. , много умно постъпваш според скромното ми мнение, че продължаваш да не се разпростираш, понеже и разсъжденията за процеса на мислене изглежда не са силната ти страна. Много по добър си в това да публикуваш разни текстове и видео материали не на място. В тази дейност обективно наистина нямаш конкуренция. -
Демократично общество - мит или реалност?
royalrife replied to Диана Илиева's topic in България. Общество
АлександърТ.А., ако можеше Путин без да води война да дойде да управлява някоя конкретна страна в Еврола, освен неговата собствена, той нямаше да се поколебае нито за миг да стори това и всички европейци отдавна да сме станали вече российски граждани подлежащи на военна мобилизация в защита на руския мир както това се случва с бившите украински граждани намиращи се вече под путинско управление. И нашия с тебе разговор нямаше да е възможен понеже във форума ако остане да съществува въобще в условия на руски мир щяха да се допускат само едни симпатизанти на вожда. И немския младеж щеше да е изпратен на каторга, ако желае неща, които Путинските силови структури считат за заплашващи прословутия руски мир. При Путинско управление това е съвсем обичайна практика и вече не учудва никого даже остава незабелязано от младежи навикнали да живеят в условия на демокрация. -
Демократично общество - мит или реалност?
royalrife replied to Диана Илиева's topic in България. Общество
Свидетели сме на един свободен избор направен от немски младеж, който не е живял в имперска държава управлявана вече четвърт век от представител ва тайните служби, за което време тази имперска държава води войни с Чечня, Грузия, Молдова ,Украйна. Последната война вече в центъра на Европа продължава четвърта година и по оценката на русофилката професор по история Дарина Григорова агресорът неизбежно ще денацифицира не само Украйна, но и България. Следователно се предполата,че преди да дойде реда на България вече ще са денацифицирани успешно Модова и Румъния.За изпълнениета на тази съвсем не лека задача на държавата агресор и е небходима боеспособна армия. Какво по-просто от това-мобилизация на мъжкото население от вече окупираните чужди територии, както това се случи с мъжкото население на окупирания украински Донбас. Наивният немски младеж жестоко се заблуждава, че при Путинско управление в Германия той самият ще успее да избегне мобилизация и няма да му се налага да воюва. Препоръчвам му да гледа това показателно видео. Така се шегуват в последната останала империя в Европа, но войните ги водят вече съвсем сериозно с танкове, артилерия, обикновени и балистични ракети и всичко което се полага при една война. Войната те и до днес наричат специална военна операция, понеже собствената им конституция им забранява да подпалват войни с независими държави. -
"Ако ти 20 години не ядеш, какво ще стане с тебе?" Учителят задава този въпрос в края на 1941 година. Днес в края на 2025 тодина сме в правото си да попитаме какво ще стане с тебе ако си гладувал 70 и повече години ? Ключовите две думи в това видео са менталносты народа. "Един народ, който не е в контакт с Бога, той изгубва своята права мисъл, той изгубва своите прави чувства, изгубва и правите си постъпки, изгубва своята смелост, изгубва своята предвидливост, изгубва способността да се приспособлява." Блажени кротките
-
Мисли за Русия, руския народ и култура и за бъдещето им.
royalrife replied to Донка's topic in Мисли от Учителя по теми
-
Мисли за Русия, руския народ и култура и за бъдещето им.
royalrife replied to Донка's topic in Мисли от Учителя по теми